Решение № 187 от 13.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба от защитника на осъдения К. Й. М. срещу определение от 20.02.2025 г. по ЧНД № 112/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставено без уважение искането на К. М. за определяне на общо наказание за престъпленията, за които е бил осъден по НОХД № 186/2023 г. на ОС - Благоевград и по НОХД № 103/2024 г. на ОС - Благоевград. В жалбата се излагат доводи, че неправилно с определението си първоинстанционният съд е отказал да групира наказанията, наложени на осъдения по посочените дела. В съдебното заседание защитникът на осъдения К. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че не може да се приеме, че престъплението, за което К. М. е осъден по НОХД № 103/2024 г. на ОС Благоевград е довършено на 23.10.2023 г., тъй като към тази дата той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бобов дол, чието изпълнение е започнало на 29.11.2022 г. и продължава до момента. С оглед на това и поддържа, че не са били налице пречки за групиране на наказанието по посоченото дело с наказанието, наложено на К. М. по НОХД № 186/2023 г. на ОС Благоевград и пледира за отмяна на обжалваното определение и определяне на общо наказание, измежду наложените по двете наказателни производства. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е счел, че не са налице основания за определяне на общо наказание, предвид съставомерните обстоятелства, установени във влезли в сила съдебни актове. Пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Осъденият К. М. моли да бъде уважена жалбата на неговия защитник. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производство пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на осъдения К. М. за определяне на общо наказание измежду осъжданията му по НОХД № 186/2023г. и НОХД № 103/2024г., и двете по описа на Окръжен съд – Благоевград. Първоинстанционният съд правилно е установил липсата на основания за определяне на общо наказание по двете осъждания на К. М., установени в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Както е посочил окръжният съд, по силата на споразумение № 13/22.03.2023 г., одобрено по НОХД № 186/2023 г. на ОС – Благоевград с определение от 22.03.2023 г., влязло в сила на същата дата, К. М. се е признал за виновен и е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 от НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. Със второто осъждане, по силата на одобрено Споразумение № 5/07.02.2024 г. по НОХД № 103/2024 г. на ОС – Благоевград, с определение от 07.02.2024 г., влязло в сила на същата дата, К. М. е осъден на “лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, извършено от неустановена дата на месец февруари 2022 г. до 15.30 ч. на 23.10.2023 г. Както се установява, престъплението по посоченото НОХД № 103/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, се явява извършено след влизане в сила на споразумението/имащо значението на влязла в сила присъда/ по НОХД №186/2023г на ОС-Благоевград /в сила на 22.03.2023г./, доколкото по силата на влезлия в сила съдебен акт, престъпната дейност по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 от НК е продължила до 23.10.2023 г., когато престъплението е било довършено, т. е. след влизане в сила на първото осъждане по НОХД № 186/2023 г., по съдебния акт, влязъл в сила на 22.03.2023 г. С оглед на липсата на основанията на чл. 25, влр. чл. 23, ал. 1 от НК правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на осъдения за определяне на общо наказание измежду наложените по двете осъждания. Неоснователни са поддържаните пред въззивния съд доводи от страна на защитата на осъдения, с които по същество се оспорва времето на извършване на престъпление, за което е постановено осъждане с влязъл в сила съдебен акт. Задължителната сила на същия съдебен акт не допуска „ревизирането“ му в следващо съдебно производство, каквото е това по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК относно съставомерни обстоятелства, като времето на извършване на съответното престъпление. Следва да се отбележи и че осъденият сам се е признал за виновен за обстоятелствата, за което е одобрено споразумението по НОХД № 103/2024 г., сред които е и периодът, в който е извършвал съответната престъпна дейност. Отделен въпрос е и че характера на престъпната дейност по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК по никакъв начин не изключва възможността същата да бъде осъществявана в условията на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ По изложените съображения, обжалваното определение се явява постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и като такова, следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав