Решение № 1509 от 10.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 165/2024 г.

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Е. М. Х. с [ЕГН], с. Врани кон, общ. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Коруто” № 1 срещу Уведомително писмо по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2023г с изх. №02-250-6500/5026#2 от 29.02.2024г., издадено от Зам. изпълнителен Директор на ДФ “Земеделие“, с което му е отказано финансово подпомагане за кампания 2023 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Оспорващото лице определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради допуснато нарушение нарушение на материалния закон, тъй като административния орган е приел, че не е налице възникнало обстоятелство по см. на чл. 43 ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., въпреки представените от жалбоподателя като земеделски стопанин и бенефициент по мярката, документи установяващи откраднати и убити от хищници животни. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспорения отказ и за решаване на спора по същество, или след отмяната му преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. В проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител изразява становище, че поддържа жалбата. По същество е депозирана писмена защита съдържаща допълнителни правни доводи в подкрепа на изразената позиция. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - П. Д. С., е депозирал писмено становище за неоснователност на жалбата, тъй като от страна на жалбподателя не е бил приложен документ за настъпили форсмажорни обстоятелства, отговарящ на изискванията на чл. 43 ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. В проведеното открито съдено заседание се е представлявала от процесуален пълномощник- главен юрисконсулт Т. С., която поддържа депозираното становище и моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Въвежда възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: Въз основа на подадено на 26.04.2022г. заявление за подпомагане с УИН 2528042223718 /коригирано със заявление от 31.05.2022г./, с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020, с изх. № 02-250-650/5026/13.12.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - Вл. К., жалбоподателят с УРН232538 е одобрен за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" по посочената мярка с 67 бр. биволи /мярка АК 13/ и 55 овце /мярка АК14/ като в таблица № 1 към писмото са посочени идентификационните номера на същите. В уведомлението е посочено, че с одобрението му за участие Е. Х. поема тригодишен ангажимент за извършване на дейностите по посочената мярка като изпълнява определени изисквания, сред които и задълженията да не намалява броя на заявените животни спрямо одобрения с това уведомление брой, като при загуба на животни, подпомагани по направлението вследствие на клане, продажба, смърт или кражба да представи в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. На 13.07.2023г. жалбоподателят е подал заявление с УИН 2524072329579 за плащане за кампания 2023г., като е декларирал животни за кандидатстване по интервенции за подпомагане, обвързани с производството - 85 бр. биволи и 0 бр. овце. Ведно със заявлението е представил и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.10.2022г. на прокурор при РП – Омуртаг във връзка с подаден сигнал от Е. Х., че на 30.07.2022г. 16 бр. от агнетата му били умъртвени от кучета, а 37 бр. избягали в неизвестна посока. Към подадените заявления за подпомагане е представяна декларация попълнена собственоръчно от кандидата, с която е декларирал, че: 1/. е запознат с изискването да не намалява броя на одобрените животни от последното заявление за подпомагане, до края на поетия ангажимент като при намаляване на броя им, вследствие на клане, продажба, смърт или кражба ще предостави на ДФЗ-РА съответните документи до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на "Заявление за плащане" на следващата година, ако събитието се е случило след този период. Към заявлението за кампания 2023 е декларирал и знанието си, че при настъпили форсмажорни или извънредни обстоятелства ще спазва ангажимента си до края с остатъка от броя на отглежданите животни от съответния вид. При извършена на 20.07.2023г. автоматична проверка по подаденото заявление с УИН 2524072329579 е установено, че Е. Х. е заявил по-малък брой овце - 0, в сравнение с одобрения брой за участие в мярката – 55. Е. Х. е уведомен за резултатите от проверката на 20.07.2023г. На 29.02.2024г. до Е. Х. било изпратено уведомително писмо по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2023г с изх. №02-250-6500/5026#2 от 29.02.2024г., издадено от Зам. изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие“ П. С., с което му е отказано финансово подпомагане за кампания 2023 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/24.02.2015г.), тъй като са заявени по-малък брой животни за вид "овце" от одобрените въз основана последното подадено заявление и не се представени документи в ДФЗ отговарящи на изискванията на чл. 43 ал. 1 от Наредба № 7/2015г. Заповедта е връчена лично на нейния адресат на 19.03.2024г. /според пощенското клеймо/, като процесната жалба срещу нея е подадена на 29.03.2024г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и поради това следва да бъде уважена, въз основа на следните съображения: Оспореното УП е издадено от материално компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия, съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП и при надлежно оправомощаване, съгласно приложената по делото Заповед №03-РД/3203 от 24.07.2023г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София, с която делегира на П. Д. С. - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. При това положение не е налице отменителното основание на чл. 146 т.1 АПК – липса на компетентност. При издаване на оспорения акт формално е спазена предвидената от закона форма /писмена/, съобразно изискването на чл. 10б ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като формално са изложени фактически и правни основания за извършеното намаление на заявеното финансово подпомагане. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., земеделските стопани подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл. 6 от тази наредба е регламентирано, че служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране, и регистриране на ползваните от тях площи. Съобразно чл. 53 ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. земеделските стопани прилагат към заявлението за подпомагане документите, посочени в чл. 45 и 46 /чл. 46, т. 4 б. „в“ визира документ за загуба на животно вследствие на клане, продажба, смърт или кражба съгласно чл. 43, ал. 1/. Съобразно чл. 53, ал. 2 от същата Наредба, при непълнота на заявените данни или при липса на някой от документите по ал. 1 ДФЗ - РА уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл. 12 от Наредба № 5 от 2009г. В същия смисъл е и чл. 10, ал. 9 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., съгласно която при установени непълноти в заявлението за подпомагане в ОД на ДФЗ, се предприемат действия по уведомяване на заявителя, като му се предоставя срок за отстраняването им. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/24.02.2015г., не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато земеделските стопани декларират по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са предоставили в ДФЗ – РА, документи съгласно чл. 43, ал. 1. Чл. 21, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015г. предвижда, че земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл. 3, т. 6 (какъвто е настоящият случай), не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл. 43, ал. 1. Съобразно чл.21, ал. 2 от Наредбата при настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, засягащи броя на животните, заявени за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6, земеделските стопани до края на ангажимента могат да продължат изпълнението на ангажимента си с броя на отглежданите животни от същия вид след настъпване на обстоятелствата, ако броят им е по-малък от този, за който са поели ангажимент. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015г. при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните, както следва: 1. становище за негодността на животното за използване за развъдна дейност от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка за реализиране на животното за месо или за продажба на друга животновъдна ферма; 2. при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар (аутопсионен документ); 3. при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от държавно горско стопанство и/или от директора на дирекция на национален парк, в зависимост от това, кой стопанисва територията, на която се е случило нападението; 4. при кражба – протокол от съответното подразделение на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 43, ал. 2 и 3 от Наредба № 7/24.02.2015г., когато при загуба на животно земеделският стопанин представи в ДФЗ – РА документите по ал. 1, агроекологични плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни (ал. 2), а съобр. ал. 3 (в относимата ред. ДВ бр. 20 от 2023г., в сила от 03.03.2023г.), когато при загуба на животни земеделският стопанин не представи в ДФЗ – РА документите по ал. 1 за всички животни, годишните агроекологични плащания се намаляват съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП / В случая е безспорно обстоятелството, че Е. Х. е заявил за 2023г. по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой за участие в мярката, което е установено при извършената автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане по реда на чл. 10 от Наредба № 5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По делото не е спорно, че оспорващия е уведомен на 20.07.2023г. за резултата от извършената автоматична проверка, а именно, че е заявил по-малък брой животни в сравнение с одобрения брой от вида за участие по мярката. Не е спорно също така, че ведно със заявлението за подпомагане за 2023г. е представил и гореобсъденото копие от постановление на РП Омуртаг, с което е отказано образуването на ДП по негов сигнал за умъртвени и изгубени ЖЕ - овце. Предвид цитираните относими правни норми и обсъдените доказателства, съдът намира, че в настоящия случай при подаване на заявлението е било видно наличието на разминаване между разрешения брой животни и този, който се генерира автоматично от системата на ДФЗ, но няма данни служителят приел заявлението да е указал, съобразно вменените му задължения с цитираните норми на чл. 48, ал.6 и чл. 53, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., и чл. 10, ал. 9 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., съдействие на кандидата като го информира за начините на отстраняване и възможните последици. Вместо това административният орган направо е пристъпил към издаване на уведомителното писмо, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които норми изискват индивидуалният административен акт да се издаде след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и които вменяват на административния орган задължение за служебно събиране на доказателства. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразно по см. на чл. 146, т. 3 от АПК във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила Налице е порок и по см. на чл. 146, т. 4 от АПК, доколкото при издаването му не е съобразена и специалната материална норма на чл. 43 ал. 3 вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015г., доколкото в случая е установено представено от кандидата за подпомагане, доказателство за наличието на форсмажорно обстоятелство, засягащо броя на заявените животни, но непопадащо сред изброените причини за загуба в чл. 43 ал. 1 от Наредбата, респ. обективно не му е било възможно да представи някой от документите предвидени за установяването им в т.1 – т. 4 от с.н. Не са били налице и „Форсмажорни обстоятелства“ по см. на §1 от ДР към Наредба № 5 от 27.02.2009г. или „Форсмажорни или изключителни обстоятелства“ съобразно §1 т.8 от ДР към Наредба № 7/24.02.2015г. препращаща към дефиницията за „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ дадена в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. Изброените хипотези в тези разпоредби на форсмажорна загуба на ЖЕ обаче не следва да се тълкуват лимитативно, доколкото е невъзможно да се обхванат всички възможни житейски ситуации, при които кандидатът безвиновно е намалил броя на ЖЕ, които е декларирал в началото на изпълнение на ангажимента си по програмата /пр. налице е престъпление обсебване вместо единственото посочено в чл. 43 от Наредба № 7/24.02.2015г. престапление - кражба/. В този смисъл е трайната съдебна практика – пр. Решение № 8888 от 28.07.2021г. на ВАС по адм. д. № 631/2021г., V о.; Решение №237/10.01.2024г. на ВАС по адм.д. № 11785/2022г. и др. В случая доколкото кандидата, едновременно с подаването на заявлението за подпомагане за кампания 2023г., е обосновал документално намалението на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане за кампания 2022г. с постановление от РП – Омуртаг /издадено извън 80 дневния срок по чл. 43 ал.1 от ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015г./, установяващо форсмажорни обстоятелства извън уредените с горепосочените норми, адм. орган при преценка, че е необходимо кандидатът да обоснове с допълнителни документи загубата си, е следвало да му даде указания в такъв смисъл и съобразно срочното им и пълно изпълнение, на осн. вр. чл. 43 ал. 2 или ал. 3 вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015г. да извърши годишното агроекологично плащане за наличния брой животни или да го намали съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП. Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е валиден, но е постановен при неспазване на съществени административнопроизводствени правила, и в несъответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде уважена като основателна. УП следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. По претенциите за разноски – Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка с направената от него претенция за разноски е депозиран списък на разноските с отразена в същия сума от 2010 лева, включваща внесена държавна такса от 10 лева, за която е представен платежен документ и адвокатски хонорар в размер на 2000 лева, за който по делото е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ с характера на разписка платено в брой адвокатско възнаграждение в този размер. По отношение на адв. възнаграждение съдът намира за основателно направеното от ответника по жалбата възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. В тази насока съдът като взе предвид фактическата /въведените от жалбоподателя и обсъдени правнорелевантни за предмета на делото факти/ и правна сложност /приложимите правни норми/ на спора, вида и обема на извършените по делото процесуални действия от адвоката, както и разпоредбата на чл. 8 ал.1 т. 7 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, намира за обоснован размер от 800лв.