Решение № 254 от 6.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2700/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 4175 от 25.07.2023 г., постановено по гр. д. № 4059/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Х. К. Х., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК и чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.3, т.1 НК, за което е оправдан с присъда № 12 от 22.03.2018 г. на СНС, V състав, потвърдена с присъда № 2 от 06.03.2020 г., постановена по ВНОХД № 108/2019 г. по описа на АСНС и решение № 109 от 07.06.2021 г. по КНД № 323/201 г. по описа на ВКС, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и съдебната фаза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 18 000 лв. до 50 000 лв., както и е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 3 500 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 795, 05 лв. – разноски по делото. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищеца Х. К. Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и несправедливо. Счита, че размерът на определеното от съда обезщетение да неимуществени вреди е занижен. Решаващият съд не е оценил в достатъчна степен претърпените от него неимуществени вреди – притеснения, страх и безпокойство, свързани с повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, преживените от него негативни емоции – срам, загуба на достойнство, чест и добро име в обществото, сринат авторитет пред семейството и близкото му обкръжение. Счита, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на повдигнатото му обвинение за деяние, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. Това не е оценено в нужната степен от решаващия съд. Негативни последици има и определената спрямо него мярка за неотклонение – „парична гаранция“. Не е оценено обстоятелството, че с повдигнатото обвинение е преграден пътят му за професионална активност в най-добрия период за развитие. Счита, че определеното от съда обезщетение репарира само част от претърпените неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Макар правилно решаващият съд да е приел, че ищецът не е доказа претърпените неимуществени вреди, неправилно е присъдил обезщетение за обикновени неимуществени вреди. С оглед вида, характера и интензитета, конкретните обстоятелства счита, че определеното обезщетение е в несправедлив размер. Ищецът не е ангажирал доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди. В исковата молба са заявени множество неимуществени вреди, които са останали недоказани. Поддържа, че определеното обезщетение многократно надвишава дължимия размер, като не е съобразен установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Счита, че свидетелските показания, ангажирани по делото, са общи и се отнасят за обстоятелства, които не са заявени в исковата молба, поради което неправилно са кредититрани от решаващия съд. Трудовата заетост на ищеца не е доказана по делото. Ищецът е бил задържан под стража за 10 дни. Макар правилно решаващият съд да е приел, че заявените от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани, неправилно е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е претърпял по – голяма част от претендираните неимуществени вреди. Поддържа, че е необоснован изводът на решаващия съд, че от показанията на свидетелите се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца – повишаване на кръвното налягане, безсъние, паник атаки, без по делото да са ангажирани демуциниски документи, въз основа на които да се установи пряка причинно – следствена връзка с воденото наказателно производство. Не е налице и неразумна продължителност на наказателното производство, както и не е предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Счита, че присъденото обезщетение за имуществени веди не отчита обема на адвокатската защита в досъдебната фаза. Ищецът е представляван в досъдебното производство от друг адвокат. Едва през м.06.2016 г. ищецът е привлякъл друг адвокат по делото. Счита, че следва да се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер, както и да намали размера на имуществените вреди на 1 500 лв. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че е бил обвинен в извършването на две тежки умишлени престъпления против личността и против реда и общественото спокойствие – чл321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. И чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години. Първоначално в досъдебното производство делото е водено под № 69/2013 г. по описа на ОД МВР - Ямбол, а в последствие под № 343-92/2015 г. по описа на ТС БОП-Сливен, Ямбол и пр. пр. № 99/2013 г. по описа на С. На 22.09.2014 г. по инициатива на наблюдаващия прокурор е задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72 ЗМВР, както и са били извършени множество претърсвания и изземвания от стопанисвани или управлявани от ищеца търговски обекти, включително и в дома му. В същия ден му било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК, както и е бил задържан за нови 72 часа. За довеждането му пред компетентния съд. На 25.09.2014 г. но НЧД № 1188/2014 г. по описа на 16 състав, както и на 02.10.2014 г. по ВНЧХД № 183/2014 г. по описа на АСС е взета на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. В продължение на 10 дни е бил задържан под стража без да са налице основания за това. На 03.09.2015 г. е направено ново привличане на като обвиняем, с което обвинението е било конкретизирано и разширено, като мярката за неотклонение е била потвърдена. На 02.06.2016 г. на ищеца било повдигнато ново обвинение, като е бил защитаван от нов упълномощен от него адвокат. На 07.11.2016 г. обвинителният акт е бил внесен в съда и е образувано НОХД № 3063/2016 г. по опис на СпНС, НО. Призовани са 39 свидетели, както и допълнително допуснати в хода на процеса. В първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат. Пред СпНС са били проведени 18 съдебни заседания, на които ищецът е взел участие. СП му повдигнала 14 обвинения за изключително тежки умишлени престъпления, за които се предвижва наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. С присъда № 12 от 22.03.2018 г. е оправдан по повдигнатите обвинения и е отменена наложената му мярка за неотклонение. По протест от наблюдаващия прокурор е образувано ВНОХД № 108/2019 г., по което са били проведени 6 открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал. С присъда № 2 от 06.03.2020 г. е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. По протест на прокурора е образувано КНОХД № 323/2021 г. След проведено едно съдебно заседание е постановено решение № 109 от 07.06.2021 г., с което окончателно е оправдан по повдигнатите му обвинения. Воденото наказателно производство е станало достояние на семейството му, както и на бизнес партньорите му, на съседите му. Извършеното претърсване от значителен брой полицейски служители, някои от които маскирани, направило впечатление на неговите съседи, както на стопанисваните от него офиси, така и на дома му и на бизнес партньорите му. Твърди, че е оказа пълно съдействие за изясняване на случая, предоставил документация, съдействал за установяване на лица, факти и събития. От повдигане на обвинението на 22.09.2014 г. до постановяване на оправдателната присъда на 07.06.2021 г. са изминали 6 г., 8 м. и 15 дни, през което време е търпял несгоди и ограничения, свързани с неправомерно повдигнатото му обвинение от ответника. В нито един момент не е станал причина за отлагане на делото понастоящем ищецът помагал в бизнеса на съпругата му, като бил ангажиран на длъжност „офис мениджър“ в един от офиси. Изградил образа си на способен, трудолюбив, коректен и честен човек, който изпълнява съвестно и отговорно трудовите и родителските си задължения. Повдигнатото му обвинение се е отразило изключително негативно на психиката му, на здравословното му състояние. Ищецът е нямал криминални регистрации, срещу него не са се водили наказателни производства и не е бил осъждан по НК. Воденото наказателно производство е оставило траен негативен отпечатък върху физическото и психическото му здраве. Авторитетът и доброто им, с които се ползвал в обществото и сред близките му, се сринал Прекъснал отношенията си с част от обкръжението му до приключване на наказателното производство. Последното му създало емоционални, психически и психологически терзания. Действията на ответника са му причинили изключително негативно преживяване, изразяващо се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам от близки и колеги, познати и семейството. От жизнен и радващ се на човека живот, ищецът станал напрегнат, отчаян, нервен, започнал да избягва публични изяви, отношението на познатите му към него се променило, някои започнали да го избягват, други о гледали с недоверие, настъпило сериозно отчуждение и разрив в отношенията му колегите му. Чувствал се опетнен и омерзен, дискредитиран в очите на близките му. В резултат то воденото срещу него наказателно производство значително се влошило здравословното му състояние. При постъпването му в следствения арест е имал бъбречна криза, която прекарал изключително болезнено в условията на арест и при липсата на адекватни медицински грижи. Повишило се кръвното му налягане, имал главоболие, замайване и дискомфорт, продължително безсъние, изпадане във внезапни депресивни състояния, които преди обвинението не са наблюдавани. Психическият срив на ищеца след действията на държавното обвинение се изразявал и в неочаквани паник атаки и внезапно изтръпване на крайниците, съпроводени с тежест в гърдите и ускорен пулс – животозастрашаващи симптоми. Претърпял и имуществени вреди 3 500 лв., - разноски за процесуално представителство по ДП № 68/2013 г. по описа на ОД на МВР Ямбол и по НОХД № 3063/2016 г. на СпНС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 50 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно претърпени от ищеца вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Счита, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е силно завишен по размер, който не съответства на претърпените вреди, на икономическия стандарт и на практиката по аналогични случаи, включително и на ЕСПЧ. Наказателното производство е приключило в разумен срок, преминало е през 3 съдебни инстанции. Не се твърдят трайни вреди върху психическото и физическото здраве. Оспорва претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, както и счита, че възнаграждение в размер на 3 500 лв. е прекомерно, с оглед обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат. Минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 500 лв.моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. С постановление от 22.09.2014 г. на СП ищецът, заедно с още 4 лица, е задържан под стража за срок от 72 часа и до завеждането му пред съда, считано от момента на предявяване на постановлението а привличане в качеството на обвиняем. С постановление за привличане на обвиняем от 22.09.2014 г. по ДП № 68/2013 г. по описа на ОД на МВР гр. Ямбол, пр. пр. № 99/2013 г. по описа на СП, ищецът е привлечен като обвиняеми за това, че в периода от м.03.2013 г. до 22.09.2014 г. на територията на област Ямбол, ръководел организирана престъпна група – структурно трайно сдружение от 7 лица, с участието на посочени в постановлението лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години, а именно: престъпления по чл.143, чл.213а, чл.214 НК, която група е с користна цел – престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 ал.1, пр.1 НК. Със заповед за задържане на лице от 22.09.2014 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа. С разпореждане от 24.09.2014 г. на СП е постановено обвиняемите по пр. пр. № 99/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, сред които ищецът, с определена мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа“, да бъдат конвоирани на 25.09.2014 г. от следствения арест на ОЗСА гр. Ямбол в сградата на СНС-гр. София. На 02.06.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК, за 14 деяния. С постановление от 03.09.2015 г. по ДП 343-92/2015 г. по описа на ТС „БОП“ – Сливен, Ямбол, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК за 14 деяния. С присъда № 12/22.03.2018 г. по НОХД № 3063/2016 г. на СНС ищецът и останалите привлечени към наказателна отговорност лица, са признати за невинни в това, че в периода м.03.2013 г. до 22.09.2014 г. на територията на област Ямбол Х. Х. да е ръководил, а останалите шестима з да са участвали в ОПГ, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 години, а именно: престъпления по чл.143 НК, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.321, ал.3 НК. С присъда № 2/06.03.2020 г., постановена по ВНОХД № 108/2019 г. по описа на АСНС е частично отменена присъдата на СНС, като постановената спрямо ищеца присъда е потвърдена. С решение № 109/07.06.2021 г., постановена по н. д. № 323/2021 на ВКС, НК, I НО, е оставена в сила въззивната присъда. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Н. Б. К. за процесуално представителство по ДП № 92/2015 г. по описа на ТС БОП, Ямбол, съгласно които уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза на 1 500 лв., възнаграждението за защита по НОХД № 3063/2016 г. е 1 500 лв., а на адв. М. М. е заплатено адвокатско възнаграждение за проучване на НОХД № 3063/2016 г. в размер на 500 лв. От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Г. Г. са установява, че познавал ищеца от 8-9 години от залата по борба в гр. •••, където спортували. Знаел, че ищецът бил управител на доста фирми, едно от които била за бързи кредити. Впоследствие – от 2014 г., били колеги във фирмата за бързи кредити. Ищецът бил управител на тази фирма, но не и собственик. Ищецът бил задържан. Свидетелят разбрал за това в същия ден – през м.09.2014 г. когато отишъл на работа, имало полицаи, които претърсвали офиса. Впоследствие разбрал, че ищецът бил задържан. По това време ищецът бил на почивка Видял се с него след задържането му, което продължило 1-2 седмици. Ищецът не бил добре със здравето и психиката. Впоследствие ищецът спрял да ходи на тренировки спрял да спортува. Преди задържането му ищецът спортувал и тренирал ежедневно. След това спрял да спортува борба и други спортове. След освобождаването му от ареста, ищецът се чувствал много зле. Оплаквал се от високо кръвно, не можел да спи вечер, имал паник атаки – не можел да диша, повръщал постоянно. Това се случвало пред свидетеля, на работа. Ищецът продължил да работи, но не бил същия човек. Не искал да излиза. Ищецът имал семейство, две деца. И понастоящем имал паник атаки. Споделял със свидетеля, че не може да спи без да пие успокоителни лекарства. Преди задържането му не се оплаквал от това. Наказателното производство продължило дълго. Оправдали ищеца. Ищецът не можел да се отърси. Притеснявал се да излезе на улицата, защото всички го мислели за престъпник, какъвто не бил. Притеснявал се от реакцията на хората. След започване на наказателното производство доста хора се отдръпнали от ищеца.. ищецът споделял, че част от приятелите му се отдръпнали от него, защото мислели, че е престъпник. Свидетелят не помни имена, но ищецът му споделял, е доста хора се отдръпнали от ищеца. Преди започване на наказателното производство ищецът излизал с доста хора, а след това се усамотил, седял у тях, спрял да тренира. След задържането му не продължил да работи като управител, а работел във фирмата на неговата съпруга, като помагал. След повдигане на обвинената нямал ентусиазъм, притеснявал се от среща с бизнес партньори, да не го възприемат като престъпник. В града се разчуло за задържането му. От показанията на свидетеля Г. Д. Г. се установява, че познавал ищеца от дете. Били колеги с баща му, както и живеели в съседство. Ищецът имал фирми за бързи кредити. Свидетелят преди 5-6 години ходел в командировки до Испания. Знаел за задържането на ищеца от органите на реда, но по това време не е бил в града. Съпругата на свидетеля му се обадила по телефона и споделила с него. Това се случило през 2014 г. Съпругата му споделила, че имало много полицаи, както и че ищецът бил задържан. Понастоящем ищецът работел във фирмата на неговата съпруга. След задържането на ищеца, неговата съпруга ходела при съпругата на свидетеля всеки ден. След наказателното производство ищецът се променил. Преди това спортувал, излизал с приятели. Сега бил по – затворен, по – малко общувал с прятели, качил килограми. През 2016 г. свидетелят бил 6 месеца в Испания, а после още 2 месеца. Ищецът ходел на лов заедно със свидетеля. След задържането на ищеца, му взели оръжието му, поради което не са ходили на лов заедно. Ищецът споделял на свидетеля, че здравословно не се чувствал добре. Имал операции на крака, вдигало се кръвното му налягане, приемал лекарства. Психически не бил добре. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а жалбата на ответника е основателна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Жалбоподателят – ответник оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му. Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СГП-СО. Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда. В случая Специализирана прокуратура е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК – престъпление против реда и общественото спокойствие, ръководене на организирана престъпна група от 7 лица, като групата е създадена с користна цел и 13 деяния по чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. ал.1 НК - употреба на принуда в съучастие, за които е предвидено наказание съответно „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години, както и от 3 до 10 години. С влязла в сила присъда ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав на спорното право, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя - ответник, че не следва да се ангажира отговорността му, се явяват неоснователни. Спори се между страните в производството и относно обема на отговорността на ответника. Във въззивните жалби са изложени оплаквания за неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е формирана последователна и непротиворечива съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 138 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 3764/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО и цитираната в него съдебна практика. С нея е разяснено, че в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. От значение е също така обществен отзвук на обвинителната теза, злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността, накърнената репутация, степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната и професионалната реализация на лицето, като следва да се отчита се каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Тъй като ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ, поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете продължителността на наказателното производство. В случая досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 22.09.2014 г., когато е привлечен като обвиняем. Същевременно оправдателната присъда е влязла в сила на 07.06.2021 г. С оглед на това наказателното производство е продължило 6 години, 8 месеца и 15 дни. Спрямо ищеца е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила общо 10 дни, както и „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. Задържането на ищеца е станало достояние на съседи и колеги на ищеца, което е създало допълнителни неудобства за него. От ангажираните показания на разпитаните по делото свидетели се установи, че воденото спрямо ищеца наказателно производство му се е отразило тежко както в личен, така и в професионален план. След повдигане на обвинението ищецът се затворил в себе си. Изпитвал притеснение, бил подтиснат, не можел да спи, притеснявал се от реакцията на хората. Приятелите му се отдръпнали. Ищецът не излизал с приятели, избягвал контакти, стоял в къщи. Изпитвал притеснение от бизнес партньори. Настъпила промяна в личността му, в ежедневното му функциониране. От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че в съдебното производство са проведени множество открити съдебни заседания (18 заседания в СпНС и 6 заседания в АпСпС), на които ищецът е присъствал, както наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ с обща продължителност от 10 дни. Наложена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 10 000 лв., за окято не се установи да е причинила съществени неудобства на ищеца. Повдигнатото обвинение по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК е за тежко по смисъла на чл.93, т.7 ДР на НК, а деянията по чл.143, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 НК са 13 на брой. Заявените и установени по делото неимуществени вреди са в рамките на обичайните от незаконно повдигнатото обвинение и не са налице трайни и необратими последици за ищеца, в резултат от воденото спрямо него наказателно производство. Основателни са доводите на жалбоподателя – ответник, че влошаването на здравословното състояние на ищеца в резултат от воденото срещу него наказателно производство не подлежи на установяване посредством свидетелски показания. Такъв извод може да се обоснове след изслушване на съдебно – медицинска експертиза, каквато не е поискана от ищцата в хода на производството пред СГС, както и в настоящото производство (решение № 147/14.06.2013 г. по гр. д. № 151/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/16.11.212 г. по гр. д. № 1618/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Ето защо следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца, че в следствие на воденото спрямо него наказателно производство е започнал да вдига кръвното си налягане, наложило провеждане на лечение, изпадане във внезапни депресивни състояния, получаване на паник атаки - внезапно изтръпване на крайниците, съпроводено с тежест в гърдите и ускорен пулс. Основателни са оплакванията на жалбоподателя – ответник, че подлежат на обезщетяване само заявените в исковата молба неимуществени вреди. На основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо свидетелските показания за вреди, които не са заявени от ищеца като подлежащи на обезщетяване с предявения иск, не следва да се ценят при определяне обема на отговорността на ответника. Правно релевантни са онези вреди, които изрично са посочени от ищеца в исковата молба и съответно са доказани по делото, както и обичайните вреди. По изложените съображения, предвид броя и тежестта на обвинението, приложените спрямо ищеца мерки за неотклонение – парична гаранция от 10 000 лв. и задържане за 10 дни, продължителността на наказателното производство – 6 години, 8 месеца и 15 дни, проведените множество процесуални действия с участието на ищеца, неблагоприятно отразяване върху емоционалната сфера на ищеца, накърнената професионална репутация, негативното отражение върху социалната и професионална реализация на ищеца, преживеният от него стрес, безпокойство, затварянето му в себе си, възрастта му към момента на повдигане на обвинението години – 35 години и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и физическото състояние на ищеца (решение № 101 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2022 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 92 от 3.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 473/2023 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 79 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2022 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Отделно от това осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.) – обстоятелство, което е съобразено и от решаващия съд. Ищецът претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата му в наказателното производство. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Във въззивната жалба на ответника са изложени оплаквания относно размера на присъденото на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди. От ангажираните по делото договори за правна защита и съдействие, обсъдени по – горе, се установи, че ищецът е платил на представлявалия го по делото адвокат за досъдебното и пърноинстанционно производство адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 000 лв. С горепосоченото тълкувателно решение са дадени задължителни разяснения, че в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. За да се извърши обоснована преценка относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се съобразят установените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към момента на сключване на договорите редакция, като се отчете фактическата и правна сложност на делото, продължителността на наказателното производство, броя на проведените открити съдебни заседания пред първата и втората съдебни инстанции, както и извършените процесуални действия в тях. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно нормата на чл.13, ал.1, т.4 от посочената наредба – за защита на подсъдимия по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 15 години лишаване от свобода, възлиза на 1 500 лв. В случая са повдигнати обвинения за повече от едно деяние, проведени са множество съдебни заседания, делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което общият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за досъдебното ипървоинстанционно производство не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, поради което възражението на жалбоподателя – ответник в тази насока се явява неоснователно. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която уважен предявеният иск за сумата над 10 000 лв. до 18 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като предявеният иск следва да се отхвърли в тази му част, а в останалата обжалвана част решението следва да се потвръди. По разноските по производството: С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата над 495, 98 лв. до 795, 05 лв. – разноски по делото. Воден от горното, съдът