Решение № 65 от 18.5.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 184/2022 г.

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК. Делото е образувано на основание искова молба с Вх.рег. №11146/05.12.2022г. по вх.регистър на Плевенски окръжен съд, чрез която от ищеца „ФРЕШ 73“-ЕООД -••• със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл.43А, ет.3, ап.2, представлявано от управителя Е. И. Ц, ЕГН-••••••••••, с процесуален представител по пълномощие адв. Д. Ст. Д. от АК-Плевен с адрес за получаване на съобщения в гр.С., ул. „С.“ №•, ет.•, ап.•, срещу ответника „ФРУКТУС 2013“-ЕООД, ЕИК-•••, със седалище и адрес на управление в Община-Плевен, с.Дисевица, ул.“К.Христов“№10, представлявано от управителя А.Г.И., ЕГН-••••••••••, е предявен осъдителен иск за парично вземане с цена 32464.89лв. и посочено от ищеца правно основание по чл.143, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди следното: По силата на Договор за банков кредит (продукт „Бизнес Кредит №ВL•••), ответникът „Фруктус 2013" ООД с ЕИК •••, в качеството си на кредитополучател, на 12.07.2017г. е получил и усвоил от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, кредит в размер на 50 000 лв(Доказателство № 1). В цитирания по-горе Договор за банков кредит от 12.07.2017г., ищецът „Фреш 73"-ООД е посочен като съдлъжник (солидарен длъжник) на „ФРУКТУС 2013" ЕООД съгласно чл.8а и чл.8б от цитирания по- горе Договор за банков кредит. Въпреки това ищецът „Фреш 73" - ООД има качеството на поръчител, тъй като съгласно съдебната практика у нас, задължението е уговорено като поръчителско в случаите когато в титулната част на договора за кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник", но то не е съзадължено с кредитополучателя, при когото е преминала паричната сума и от когото се очаква да погаси кредита. Съществуването на дълга на кредитополучателя е първата предпоставка за съществуване на задължение на солидарен длъжник, така че с отпадането на това задължение, отпада и задължението на солидарния длъжник. В настоящия случай съгласно клаузите, договорени от страните по банковия кредит са целели да обезпечат изпълнението на главното задължение. Поради което и ищецът „Фреш 73" ООД не следва да се третира като солидарен длъжник по смисъла на закона, а като поръчител. Към 01.08.2019г. длъжникът и кредитополучател „ФРУКТУС 2013" ЕООД е преустановил плащанията по кредита, което довело до това през периода от 01.08.2019г. до 24.06.2022г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да събира съответните суми по погасителния план от банковата сметка на „ФРЕШ 73" ООД. По този начин през посочения по- горе период ищецът „ФРЕШ 73" ООД е изплатил общо сумата от 32 464, 89 лв., представляващи главници, лихви и такси по кредита, получен от ответника „ФРУКТУС 2013" ЕООД, видно от Банкова референция изх.№2871/ 24.06.2022г. издадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.(Доказателство № 2). До този момент „ФРУКТУС 2013" ЕООД отказва да възстанови заплатената от ищеца сума по полученият изцяло от него кредит, поради което за „ФРЕШ 73" - ООД е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 143, ал.1 от ЗЗД. Петитумът на исковата молба е да бъдат призовани страните на съд и след като ищецът докаже иска си по основание и размер, съдът да постанови решение, с което да осъди „ФРУКТУС 2013" ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление с.Дисевица, общ. Плевен, ул."К.Христов" № 10 и представлявано от управителя си А.Г.И. с ЕГН ••••••••••, да заплати на "ФРЕШ 73" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ж.к. „Сторгозия" бл.43 А, ет.З, ап.2, представлявано от управителя Е. И. Ц, ЕГН •••••••••• сумата от 32 464, 89 лв., представлява изплатени, главница, лихви и разноски по Договор за банков кредит /продукт „Бизнес Кредит №ВL•••/ от 12.07.2017 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и „Фруктус 2013" ООД с ЕИК •••, ведно със законната лихва от датата на завеждана на настоящия иск до окончателното и изплащане и да присъди направените деловодни разноски. Заявено е особено искане: Поради големия размер на задължението спрямо имущественото състояние на ответното дружество, ищецът счита, че следва да се допусне обезпечение, тъй като без него ще бъде невъзможно или затруднено събирането на дължимата сума. Ето защо на основание чл. 389, ал.1 във вр. с чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, моли, съдът да допусне обезпечение на настоящия иск чрез налагане на запор върху вземанията, които „ФРУКТУС 2013" ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление с.Дисевица, общ. Плевен, ул."К.Христов" № 10 и представлявано от управителя си А.Г.И. с ЕГН •••••••••• има спрямо „СТЕДИС 68" ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул." Гургулят" №7 и представлявано от управителя си В. Д. С. с ЕГН ••••••••••, в общ размер от 17 207, 85 лв., представляващи главници по следните фактури: фактура с № 12561 от 31.01.2017г. в размер на 9 999, 87 лв., фактура с № 14425 от 05.07.2017г. в размер на 3 510, 54 лв., фактура с № 14217 от 20.06.2017г. в размер на 2697, 26 и фактура с № 13932 от 29.05.2017г. в размер на 1000, 18 лв., което вземане е признато от „СТЕДИС 68" ЕООД в служебна бележка изх.№1 от 28.11.2022г. (Доказателство № 3 ). С Определение №454/05.12.2022г., съдът на основание чл.389 от ГПК, е допуснал ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения осъдителен иск с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД и цена 32 464.89лв. ( тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и четири лв. и 89ст.) в производството по т.д.№184/2022г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, от ищеца „ФРЕШ 73“-ЕООД -••• със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл.43А, ет.3, ап.2, представлявано от управителя Е. И. Ц, ЕГН-••••••••••, с процесуален представител по пълномощие адв. Д. Ст. Д. от АК- Плевен с адрес за получаване на съобщения в гр.С., ул. „С.“№52, ет.2, ап.5, срещу ответника „ФРУКТУС 2013“-ЕООД, ЕИК-•••, със седалище и адрес на управление в Община-Плевен, с.Дисевица, ул.“К.Христов“№10, представлявано от управителя А.Г.И., ЕГН-••••••••••. ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху вземания на „ФРУКТУС 2013" ЕООД с ЕИК ••• спрямо трето лице „СТЕДИС 68" ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул." Гургулят" №7 и представлявано от управителя си В. Д. С. с ЕГН ••••••••••, в общ размер от 17 207, 85 лв. представляващи главници по следните фактури: фактура с № 12561 от 31.01.2017г. в размер на 9 999, 87 лв., фактура с № 14425 от 05.07.2017г. в размер на 3 510, 54 лв., фактура с № 14217 от 20.06.2017г. в размер на 2697, 26 и фактура с № 13932 от 29.05.2017г. в размер на 1000, 18 лв., което вземане е признато от „СТЕДИС 68" ЕООД в служебна бележка изх.№1 от 28.11.2022г. /Доказателство № 3/.и е постановил ДА се издаде ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД. На основание Разпореждане №496/06.12.2022г., постановено по настоящето дело, препис от исковата молба и приложенията към нея, са изпратена на ответника - „ФРУКТУС 2013" ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление с.Дисевица, общ. Плевен, ул."К.Христов" № 10 и представлявано от управителя си А.Г.И. с ЕГН ••••••••••.(л.37 и сл. от делото) Ответникът е изрично предупреден, че съгласно чл.370 от ГПК, ако в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ по реда на чл.193 от ГПК, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, губи възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Изпратените материали първоначално са връчени на 09.01.2023г. на лицето Г. И. И., с посочено качество „баща“.(л.39) Съдът е приел, че връчването на ответника, който е търговец и юридическо лице, не е извършено съгласно изискванията на чл.50 от ГПК, тъй като няма данни лицето Г. И. И. да е служител или работник в дружеството. Няма и данни връчителят на книжа да е посетил канцеларията на ответника. Поради това, съдът с Разпореждане №41/27.01.2023г. е наредил да се извърши връчване чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, като се предупреди адресата, че второ уведомление не се залепва. (л.40 и сл.) Връчителят на съдебни книжа е изпълнил нареждането на съда, като на 01.02.2023г. е залепил уведомлението на входната врата на посочения адрес на управление на ответниковото дружество.(л.44) На същата дата - 01.02.2023г., е връчил уведомлението и лично на управителя на ответника-А.Г.И..(л.42) В указания 2-седмичен срок по чл.367, ал.1 от ГПК, който е изтекъл на 15.02.2023г., както и до сега, по делото не е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника. С Определение №75/01.03.2023г., настоящият състав при Търговско отделение на Плевенски окръжен съд, е приел, че процедурата по размяна на книжа следва да се счита за приключила и съдът трябва да пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание на основание чл.374 от ГПК, като съгласно чл.374, ал.1 от ГПК съобрази допустимостта на предявения иск и неговата цена, исканията и възраженията на страните и допускането на сочените доказателства, след което на основание чл.374, ал.2 от ГПК да насрочи делото в открито съдебно заседание, като съобщи на страните проекта за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Със същото определение, съдът е обявил проект за доклад, приел е писмените доказателства, представени от ищеца, допуснал е исканата съдебно- счетоводна експертиза, посочил е процесуалните права и задължения на страните. Преписи от определението са изпратени до страните – ищец и ответник. По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 19.04.2022г., на което ищецът „ФРЕШ 73“- ООД е представляван от адв. Д. Д. от АК- Плевен, а ответникът „ФРУКТУС 2013“-ЕООД не е изпратил представител. Пълномощникът на ищеца поддържа изразеното в исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Ответникът, който не е взел участие в съдебното производство, не е изразил становище. Съдът е обявил проекта за доклад за окончателен. Приел е заключение на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В. В.. След приключване на съдебното дирене, съдът е предоставил 1- седмичен срок на ответника за представяне на писмени бележки. Такива не са постъпили по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното: По ДОПУСТИМОСТТА на иска: Предявеният осъдителен иск за парично вземане е допустим, като предявен между надлежни страни, при наличие на правен интерес. Ответникът не е направил възражение за недопустимост на иска. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на иска: За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази следното: След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 12.10.2017г. в гр.Плевен, между неучастващо в делото юридическо лице – „Юробанк България“-АД, ЕИК-••• от една страна като кредитор, наричана за кратко „Банката“ и от друга – ответника „Фруктус 2013" ЕООД, ЕИК ••• като кредитополучател, ищеца „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• като съдлъжник и четири физически лица - М. П. Т., ЕГН ••••••••••, Е. И. Ц, ЕГН ••••••••••, К. И. Х., ЕГН •••••••••• / и Н. Б. Н., ЕГН ••••••••••, също като съдлъжници, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" №BL•••. Съгласно чл.1 от договора Банката предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на 50 000 лв. с цел посрещне на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, а Кредитополучателят се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви в срок от 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка при условията на настоящия договор. Съгласно чл.2, ал.2, при първо предоставяне от страна на Кредитополучателя на разходно-оправдателни документи (фактури, договори, разписки и т.н.) и при условие, че заемната сметка е открита, Банката предоставя кредита в размера му, посочен в чл.1 по Разплащателна сметка с IВАN ••• на Кредитополучателя в Банката, за което Кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл.2, ал.3, срокът за усвояване на средствата по предоставения кредит е 3 месеца, след откриване на заемната сметка, като при всяко усвояване на кредита, Кредитополучателят представя и разходно-оправдателни документи, при поискване от страна на Банката. Съгласно чл.4, ал.1, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от РЛП плюс договорна надбавка в размер на 6, 047 процентни пункта. За РЛП се ползва лихвения индекс 6-месечен Софибор, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика. Съгласие чл.5, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от Кредитополучателят лихва се увеличава с наказателна надбавка за просрочие на главницата в размер на 10 пункта. Съгласно чл.8а, ал.1, „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• като съдлъжник и четири физически лица - М. П. Т., ЕГН ••••••••••, Е. И. Ц, ЕГН ••••••••••, К. И. Х., ЕГН •••••••••• / и Н. Б. Н., ЕГН ••••••••••, встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредотополучателя „ФРУКТУС 2013“-ООД, произтичащи от договора за кредит. Съгласно чл.8а, ал.2, съдлъжниците „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• като съдлъжник и четири физически лица - М. П. Т., ЕГН ••••••••••, Е. И. Ц, ЕГН ••••••••••, К. И. Х., ЕГН •••••••••• / и Н. Б. Н., ЕГН ••••••••••, заявяват, че са съгласни с всички условия на договора за банков кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпват. Съгласно чл.8б, кредитополучателят и съдлъжниците отговорят към банката, като солидарни длъжници. Съгласно чл.8в с подписването на договора съдлъжниците дават съгласие Банката да събира служебно от всички техни сметки, открити при нея, суми, дължими по силата на договора. Съгласно чл.8д, с подписването на договора, съдлъжниците дават неотменимо и безусловно съгласие до окончателното издължаване на кредита, Банката да събира сведения от всички банки в страната относно номерата и наличностите по банковите им сметки. От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В. В., която съдът възприема напълно, се установява следното: Съгласно предоставената информация от „Юробанк България" АД -гр. София -Движение по Сметка Предоставени заеми за текущи нужди на ТП в лева с аналитичен номер 5311 923734537 01 2 във валута ВGN с титуляр кредитополучателят „Фруктус -2013"- ЕООД, уговореният кредит в размер на 50 000, 00 лв. е усвоен на 17.10.2017 г. Кредитните задължения по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" №HL ••• от 12.10.2017 г., сключен между „Юробанк България" АД /Банката/ и „Фруктус 2013" ЕООД, ЕИК ••• /Кредитополучател/ са погасени и кредитната сделка е закрита. За периода от 23.10.2019 г. до 15.07.2021 г. от Банкова сметка с IВАN ••• в ВGN в „Юробанк България" АД с титуляр съдлъжника „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• са извършени плащания по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" №HL•••/12.10.2017 г., сключен между „Юробанк България" АД /Банката/ и „Фруктус 2013" ЕООД, ЕИК ••• /Кредитополучател/ в общ размер на 32 464, 89 лв., с която сума са погасени следните задължения: главница за периода от 21.08.2019 г. /частично/ до 21.09.2021 г. - 29 361, 38 лв. лихва върху редовна главница за периода от 21.09.2019 г. до 21.06.2021 г -2 280, 73 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 21.09.2019 г. до 15.07.2021 г - 372, 65 лв. такси за периода от 21.09.2019 г. до 21.06.2021 г.-450, 13 лв. От представените от счетоводството на „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• документи е установено, че извършените плащания са осчетоводени в счетоводството на „Фреш 73" ООД, ЕИК •••, както следва: Дебит сметка 529 Други краткосрочни вземания Фруктус 2013 ООД - 4695277 - 29 110, 17 лв. Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в левове - Пощенска банка - 29 110, 17 лв. Дебит сметка 4983 Други разчети Фруктус 2013 ООД - 4695277 - 3 354, 72 лв. Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в левове - Пощенска банка - 3 354, 72 лв. Към 31.12.2022 г. в счетоводството на „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• съществува вземане от „Фруктус 2013" ЕООД, ЕИК ••• по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № НL ••• от 12.10.2017 г. в общ размер на 32 464, 89 лв. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Между неучастващо в делото юридическо лице „Юробанк България“- АД като кредитор и ответниковото търговско дружество „Фруктус 2013“-ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Дисевица, Община-Плевен като длъжник, е сключен договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ. Съгласно този нормативен текст, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. От съдържанието на разпоредбите на чл.8а –чл.8з от договора следва, а това е и изрично записано в текста на чл.8а, ал.1 от същия, че ищецът „Фреш 73“-ООД и другите съдлъжници- физически лица, неучастващи в делото, встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД в задълженията на кредитополучателя „Фруктус 2013“-ООД, произтичащи от договора за кредит. Съгласно чл.101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. От текста на процесния договор, озаглавен Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес кредит“ № НL ••• от 12.10.2017, се установява, че в него е инкорпориран и договор за встъпване в дълг, който съгласно договорните клаузи на раздел ІV, е сключен между банката-кредитор и встъпващите в дълг съдлъжници, един от които е ищецът „Фреш 73“-ООД.(чл.101, изр.1 ЗЗД) Макар по правило съглашението за встъпване в дълг да е неформално, в случая, тъй като съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ, договорът за банков кредит (като първоначален юридически факт), се сключва в писмена форма, съглашението за встъпване в дълг на съдлъжниците, също е в писмена форма и представлява част от договора за кредит. (арг. от чл. 293, ал. 1 ТЗ). Съгласие на първоначалния длъжник не се изисква, след като трето лице може да изпълни чужд дълг и да се задължи солидарно заедно с първоначалния длъжник. В случая, при положение, че съглашението за встъпване в дълг е част от договора за банков кредит, който е подписан от кредитора, от кредитополучателя и от съдлъжниците, встъпващи в дълг при условията на чл.101 от ЗЗД, следва да се приеме, че главният длъжник – кредитополучателят „Фруктус 2013“-ООД ( ответник по иска) е бил съгласен с встъпването в дълг на няколко съдлъжници, между които и ищецът „Фреш 73“- ООД. Встъпването в дълг води до поемането от страна на встъпващия на задължение, идентично, доколкото не е уговорено друго, по своето естество, съдържание и обем с това на първоначалния длъжник, при това в условията на солидарна отговорност. Това следва изрично от правилото на чл. 101, изр. 3 ЗЗД. Приложение ще намерят и общите правила за солидарността (чл. 122– 127 ЗЗД), по които ще се уредят и вътрешните отношения между длъжниците. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД, Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Разпоредбата на чл.127 от ЗЗД, гласи: Ал.1- Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Ал.2- Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. Ал.3- В случай че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. От доказателствата по делото е установено, че задължението по сключения договор за банков кредит, между кредитора „Юробанк България“-АД и длъжника (кредитополучател) „Фруктус 2013“-ООД – ответник по делото, е погасено. Една част от сумата, с която е погасено задължението, в размер на исковата сума от 32 464.89лв., обаче е удържана през периода от 23.10.2019 г. до 15.07.2021 г. от Банкова сметка с IВАN ••• в ВGN в „Юробанк България" АД с титуляр съдлъжникът „Фреш 73" ООД, ЕИК ••• - ищец по делото. Следователно, ищецът като солидарен длъжник с ответника, който е главен длъжник, на основание встъпване в дълг при условията на чл.101 от ЗЗДД, е заплатил на банката- кредитор, част от задължението в размер на 32464.89лв. В договора за банков кредит, в който е инкорпориран и договор за всъпване в дълг на ищеца и други съдлъжници, не е уговорено как се уреждат отношенията между главния длъжник и встъпилите в дълг съдлъжници. Въз основа на установените фактически положения и съпоставката им с разпоредбата на чл.127 от ЗЗД, съдът приема следното: Съгласно договора за банков кредит и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, кредитополучател е само ответникът „Фруктус -2013“-ООД, по чиято сметка е преведена цялата сума по кредита. Ищецът и другите съдлъжници не са получили суми по кредита, а са поели изпълнението на дълга на кредитополучателя, чрез встъпване в дълг при условията на чл.101 от ЗЗД. Следователно, съдлъжниците не притежават „своя част“ от дълга по смисъла на чл.127 от ЗЗД, която следва да погасят, тъй като цялото задължение принадлежи на кредитополучателя. Затова, когато съдлъжникът, встъпил в дълг съгласно чл.101 от ЗЗД, заплати част от задължението или цялото задължение на главния длъжник към кредитора, той следва да претендира от главния длъжник( кредитополучател в случая) цялата заплатена от него сума на кредитора. В процесния случай, ищецът „Фреш 73“-ООД в качеството му на встъпил в дълг съгласно чл.101 от ЗЗД, като солидарно задължен съдлъжник, е заплатил на кредитора „Юробанк България“-АД, част от задължението на кредитополучателя „Фруктус 2013“-ООД ( ответник по иска) в размер на 32 464.89лв., по Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес кредит“ № НL ••• от 12.10.2017. Тъй като встъпилият в дълг ищец няма собствено задължение към кредитора на ответника, същият следва да претендира връщането на цялата заплатена сума от главния длъжник( кредитополучател) съгласно чл.127, ал.2 от ЗЗД. Следователно, ищецът успешно е провел в настоящето съдебно производство регресна претенция по чл.127 от ЗЗД. Ответникът ( кредитополучател) не е участвал реално в производството по делото и не е противопоставил възражения за неправилно изпълнение от страна на ищеца като съдлъжник, както и за наличие на някоя от предпоставките на чл.127, ал.3 от ЗЗД.. В исковата молба ищецът е посочил правна квалификация на иска по чл.143, ал.1 от ЗЗД - т. нар. личен обратен (регресен) иск на поръчителя срещу главния длъжник, целящ възвръщане в патримониума на поръчителя заплатеното от него за погасяване дълга на главния длъжник. Съдът обаче приема, че в процесния случай договорната обвързаност на ищеца като съдлъжник спрямо кредитора на главния длъжник, не е на основание договор за поръчителство, а на основание договор ( съглашение) за встъпване в дълг по чл.101 от ЗЗД, който извод следва от тълкуване волята на договарящите, изразена в писмения договор, и която правна квалификация е изрично посочена в текста на чл.8а, ал.1 от договора. Встъпването в дълг ( в хипотезата на съглашение между кредитора и встъпващия в дълг, какъвто е процесният случай), наподобява института на поръчителството. Проф.Кожухаров приема, че макар и между двете да има разлика, тя е „практически несъществена“. Безспорно е, че и двата института се използват за обезпечаване на едно вземане, но докато поръчителството е акцесорно задължение, встъпването в дълг води до самостоятелно задължение на встъпващия при условията на солидарна отговорност.Друга разлика е задължителното изискване за писмена форма на поръчителството. Встъпването в дълг е принципно неформален договор, който обаче изисква формата на първоначалното съглашение, ако такава е предвидена (чл. 293, ал. 1 ТЗ). Тъй като при решаване на спора, съдът съобразява фактическото основание на иска, обосновано в обстоятелствената част на исковата молба, а не правната квалификация като нормативен текст, настоящият съдебен състав приема, че предявеният от ищеца против ответника иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата, представляваща цена на иска, и на приетото от съда правно основание по чл.127, ал.2 във вр. чл.101, ал.1 от ЗЗД.. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претендираните и доказани разноски в размер на 4 123.56лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, намиращ се на л.67 от делото. По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК