Решение № 11 от 8.4.2024 г. на Районен съд - Първомай по дело № 153/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 194 от 05.10.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, с което на К. И. А. на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 18 от Закона за храните (ЗХ), вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление поради незаконосъобразност и неправилност. Поддържа се, че посочването в наказателното постановление, че нарушението се изразява в продажба на храни от неживотински произход, които били подробно описани в Констативен протокол № 0015697/05.09.2023 г., противоречало на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Счита се, че подобно препращане в наказателното постановление било недопустимо, като в случая липсвало достатъчно конкретно описание на нарушението. При условията на евентуалност се излагат съображения, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази насока се твърди, че нямало данни жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по ЗХ. От друга страна, не били настъпили каквито и да било вредни последици. Поради това моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрк. Б., изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. От фактическа страна съдът установи следното: Със Заповед № 410 от 04.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив било разпоредено на комисия в състав – д-р М.С. и инж. Т. М. – главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Пловдив, съвместно с представители на РУ – Първомай да извършат на 05.09.2023 г. проверки на пазара в гр. Първомай. В изпълнение на горепосочената заповед на 05.09.2023 г. служителите на ОДБХ – Пловдив М.С. и свидетелят Т. М. заедно с полицейски инспектор Т.Т. от РУ – Първомай извършили проверка на маса за продажба на храни на пазара в гр. Първомай на ул. „Черноризец Храбър“ срещу Пощата. По време на проверката било констатирано, че жалбоподателят бил изложил на тази маса за продажба следните храни от неживотински произход: Eti Popkek – 6 бр. по 180 гр., бисквити Ulker – 5 бр. по 210 гр., соленки Lezzethare – 2 бр. по 500 гр., Eti Browni – 3 бр. по 180 гр., Susamli Biskuvi Suisse – 3 бр. по 360 гр., Kremali Bruno – 3 бр. по 300 гр., кадаиф Arda – 2 бр. по 450 гр., маргарин Ulker – 3 бр. по 250 гр., маргарин Ulker – 2 бр. по 400 гр., маргарин Evin – 1 бр. по 250 гр., с произход Турция, като информацията за предлаганите храни, включително тази на етикета, не била представена на български език. Във връзка с констатациите при извършената проверка били издадени Констативен протокол № 0015697/05.09.2023 г., Разпореждане за забрана № 0003061/05.09.2023 г. и Разпореждане за насочване № 0001305/05.09.2023 г. С оглед констатациите от извършената проверка свидетелят Т. М. съставила Акт за установяване на административно нарушение № 0000684/05.09.2023 г. срещу К. И. А. за нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. Актът е съставен в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението М.С. и Т.Т.. Екземпляр от същия бил връчен на жалбоподателя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 194 от 05.10.2023 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите на жалбоподателя К. И. А. на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – основно от разпита на актосъставителя Т. М., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – Констативен протокол № 0015697/05.09.2023 г., Разпореждане за забрана № 0003061/05.09.2023 г., Разпореждане за насочване № 0001305/05.09.2023 г., Заповед № 410/04.09.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив. Показанията на свидетеля М. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В тази връзка от показанията на свидетеля М. по несъмнен начин се установява, че при извършената на 05.09.2023 г. проверка на маса за продажба на храни на пазара в гр. Първомай на ул. „Черноризец Храбър“ жалбоподателят предлагал за продажба храни от неживотински произход с произход Турция без поставени етикети на български език. В този смисъл са и отразените обстоятелства в Констативен протокол № 0015697/05.09.2023 г., в който подробно са описани стоките, които са били предлагани за продажба без поставени етикети на български език. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът след запознаване с приложените по делото АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като съдът счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗХ и чл. 139, т. 1 ЗХ, а именно от Т. М., заемаща длъжността „инспектор“ в ОДБХ – Пловдив, и Директора на ОДБХ – Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да препятства правото му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Фактическото описание на нарушението отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – в наказателното постановление ясно и точно е посочено, че на 05.09.2023 г. при извършена проверка на маса за продажба на храни на пазара в гр. Първомай на ул. „Черноризец Храбър“ жалбоподателят К. И. А. изложил за продажба храни от неживотински произход, описани подробно в Констативен протокол № 0015697/05.09.2023 г., с произход Турция, като информацията за предлаганите храни, включително тази на етикета, не е представена на български език. По този начин са посочени обстоятелствата, относими към всички признаци от обективната страна на приложения санкционен състав по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ. Тази фактическа конкретизация с оглед вида на нарушението е изискуемата се от закона, като съдържащата се в АУАН и НП информация е необходимата и достатъчна по закон жалбоподателят да научи за какво нарушение се санкционира, така че да може ефективно да упражни правото си на защита, без същото да е накърнено. В частност посочването в АУАН и НП, че жалбоподателят изложил за продажба храни от неживотински произход, подробно описани в Констативен протокол № 0015697/05.09.2023 г., без същите да са отново изброени в акта и наказателното постановление, не е нарушило правото му на защита. Горепосоченият констативен протокол е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с неговото съдържание и го е подписал, поради което не може да се приеме, че липсата на повторно изброяване на всички описани в него хранителни продукти в АУАН и НП е довела до неяснота в предмета на административнонаказателното обвинение (така Решение № 1790 от 15.03.2019 г. на АдмС – София-град по адм. д. № 13402/2017 г., Решение № 238 от 16.01.2023 г. на СРС по а. н. д. № 13817/2022 г., потвърдено с Решение № 3591 от 02.06.2023 г. на АдмС – София-град по адм. д. № 1928/2023 г.). Поради това съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушението. В случая при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 05.09.2023 г. (датата на извършване на нарушението), а НП – на 05.10.2023 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗХ в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език. Същевременно нормите на чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 предвиждат, че без да се засяга член 9, параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесно разбираем за потребителите от държавите-членки, в които се предлага на пазара храната, като в рамките на своята територия държавите-членки, в които се предлагат на пазара храните, могат да поставят като условие данните да се предоставят на един или повече от официалните езици на Съюза. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че жалбоподателят К. И. А. е предлагал на процесната маса на пазара в гр. Първомай, чрез излагането им за продажба, описаните в констативния протокол храни от неживотински произход без на последните да са поставени етикети на български език. От това следва, че жалбоподателят е извършвал дистрибуция на храни по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, доколкото е разпространявал посочените храни от неживотински произход чрез внасянето, съхранението и търговията с тях. Тъй като жалбоподателят е предлагал храни, закупени от държава извън Европейския съюз – Турция, като първият търговец, установен в рамките на Съюза, той се явява задължено лице по смисъла на чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, който отговаря за информацията за храните. Тук е мястото да се отбележи, че за реализиране на състава на нарушението не се изиска специално качество по отношение на нарушителя, който извод се потвърждава и от съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ, която е приложима към всички лица. Следователно за жалбоподателя е съществувало задължение да следи информацията за предлаганите от него храни на територията на Република България, включително тази на етикета, да се предоставя на български език. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност. Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ за нарушение на разпоредбите на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се налага глоба в размер от 2000 до 4000 лв. С оглед горното съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанието, като е наложил на жалбоподателя предвидената санкция в нейния минимален размер, а именно: „глоба“ в размер на 2000 лв. Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения по чл. 18 ЗХ. Следва да се посочи, че административното нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е формално такова, поради което е ирелевантно дали от същото са настъпили вредни последици. Също така е необходимо да се отбележи, че една от основните цели на посоченото задължение, регламентирана в чл. 3, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 г., е постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите чрез предоставяне на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер, в частност чрез получаване на достъпен език на информация за съставните характеристики, които могат да бъдат вредни за здравето на определени групи потребители; трайността, съхранението и безопасната употреба; въздействието върху здравето, включително рисковете и последиците, свързани с вредна или опасна консумация на дадена храна (чл. 4, параграф 1 от Регламент № 1169/2011). В настоящия случай тази съществена информация, необходима на потребителите, за да направят информиран избор относно консумацията на храните, не е била предоставена на български език, с което реално потребителите са били лишени от възможността да се запознаят на достъпен език със съставните им характеристики и въздействието им върху здравето във връзка с консумацията им. Не без значение е, че в разглежданата хипотеза се касае за немалък брой на предлаганите за продажба храни, които са били без поставени етикети на български език, с което в значителна степен са засегнати обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 18 ЗХ. С оглед изложеното, съдът счита, че извършеното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай, поради което административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН, следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай