Решение № 1716 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 320/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. С. З., [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник - адвокат М. Ю. С. от АК - [област], с адрес на кантората и адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №42 от 21.06.2024 год., постановено по АНД №53/2024 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е което е изменено наказателно постановление №К-12-ДНСК-17 от 06.03.2024 год., издадено от началника на ДНСК - град София, като с обжалваното решение е намален размерът на наложеното административно наказание „глоба“ от 2000 лева, на 1000 лева. В жалбата касаторът заявява, че счита така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, като излага съображения за това. В жалбата е описана подробно цялата фактическа обстановка по случая, като накрая се сочи, че началникът на РДНСК - Кърджали, в срока по чл.156 от ЗУТ, е издал Заповед №ДК-11-К-2 от 21.08.2023 год., с която е отменил Разрешение за строеж №29/31.07.2023 год., издадено от главния архитект на [община] и одобрения към него инвестиционен проект за строеж: „Масивен мост над река •••, включително и пътните подходи към моста при [населено място] и [населено място]“. В жалбата се сочи, че като мотив за това административният орган е изтъкнал, че при издаването на Разрешение за строеж №29 от 31.07.2023 год. не е процедирано по реда на чл.150, ал.3 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива не били одобрени едновременно с издаването на разрешението за строеж -инвестиционният проект бил съгласуван и одобрен на 31.07.2023 год., разрешението за строеж било издадено на 31.07.2023 год., но ПУП - ПП е бил одобрен на 24.07.2023 год., т.е. не е била налице едновременност. Сочи се също, че наред с горното, началникът на РДНСК - Кърджали мотивирал своя акт с това, че в конкретния случай разпоредбата на чл.150 от ЗУТ е и неприложима, тъй като разрешение за строеж се издавало само при влязло в сила решение на комисиите по чл.17, ал.1 за промяна на предназначението на земеделската земя и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт, съгласно чл.26 от Закона за опазване на земеделските земи. На следващо място се сочи, че АдмС – Кърджали, с постановеното от него Решение по адм.дело №360/2023 год., е обявил за нищожна Заповед №ДК-11-К-2 от 21.08.2023 год., издадена от началника на РДНСК - Кърджали. Според касатора, въпреки това обстоятелство и въпреки липсата на извършено административно нарушение, Момчилградският районен съд неправилно приел, че главният архитект на [община] е издал разрешение за строеж преди да бъде изпълнена процедурата, касаеща промяна предназначението на земеделски земи засегнати от инвестиционното намерение. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.150, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа самостоятелни съставни части - проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които части се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж, без да се изчаква поотделно влизането им сила и че идентична е и процедурата за одобряване на КПИИ за линейните обекти на техническата инфраструктура, предвидена в чл.150, ал.6 от ЗУТ. Сочи се също, че съобщаването на актовете за одобряване на частите на КПИИ и разрешението за строеж, съгласно чл.150, ал.8 от ЗУТ, също се извършва едновременно, като целта на закона е процесуална икономия, чрез обединяването в едно общо производство, на три отделни административни производства и че в тази връзка, от предвидените в закона специални правила относно съставните части, начина на одобряване и съобщаване на КПИИ следва, че изработването му е единно и неделимо административно производство, с нормативно определена задължителна последователност и въпреки, че всяко от тях приключва с отделен индивидуален административен акт, всички те подлежат на съвместно съобщаване, общ контрол за законосъобразност и влизане в сила. Излага се довод, че такъв е и смисълът на специалното производство по чл.150 от ЗУТ и че в случая, както разрешението за строеж и одобрените проекти, така и одобреният ПУП, са издадени на основание чл.150 от ЗУТ и са процедирани по този специален ред, т.е. като части от КПИИ, както и че това обстоятелство налагало контролът за законосъобразност на тези актове да се осъществи по отношение на целия комплексен проект, във всичките му съставни части, като компетентен да извърши такава проверка бил съответния административен съд и както изложил по-горе, такава вече е била извършена. Касаторът твърди, че след като не е отчел гореизложените законови положения, Момчилградският районен съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изложеното, касаторът моли съда да отмени обжалваното Решение №42 от 21.06.2024 год. на Pайонен съд - Момчилград, постановено по АНД №53/2024 год. по описа на същия съд, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени наказателно постановление №К-12-ДНСК-17 от 06.03.2024 год., издадено от началника на ДНСК - София, като незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - К. С. З. от [населено място], [жк], [адрес], се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.М. С. от АК - [област], който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Моли съда да уважи касационната жалба, като отмени решението на Районен съд – Момчилград, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че както първоинстанционния съд, така и административнонаказващият орган, не са взели предвид и не са съобразили, че проблемите по одобряване на комплексния проект за инвестиционна инициатива са били разгледани в административно дело, образувано пред АдмС - Кърджали, в резултат на което, съдът подробно разяснил етапите и процедурата по одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива и че резултатът по делото бил, че заповедта за отмяна на издаденото разрешение за строеж и одобрените с него проекти, била обявена за нищожна. Сочи, че решението на АдмС - Кърджали е окончателно и е влязло в сила, като счита, че не са налице твърдените административни нарушения, поради което моли съда да уважи касационната жалба. Касаторът К. З. твърди, че действията му и издадените от него документи не са били в нарушение на закона. Счита, че мотивите, с които РДНСК отменила разрешението за строеж, са неправилни и не са съобразени със ЗУТ, Закона за горите и Закона за земеделските земи, като твърди, че същите се основават на едно указание, което било издадено от ДНСК месец преди самата преписка и с което се давала яснота за невъзможността за прилагане на чл.150 от ЗУТ, но самото указание било непълно и не вземало предвид специалните закони и това, че става въпрос за обект, който е от първостепенно общинско значение. Касаторът счита, че неправилно е наказан. Ответникът по касация – началникът на ДНСК – град София, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От А. М. - процесуален представител на началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ - София, преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа подадения писмен отговор на жалбата, по изложените в него съображения. Със същата моли да бъде оставено в сила обжалваното Решение №42 от 21.06.2024 год., постановено по АНД №53/2024 год. на Районен съд - Момчилград. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален, в случай, че касационната жалба бъде уважена. По делото е депозиран и писмен отговор, чрез Районен съд - Момчилград, до АдмС - Кърджали, от А. М., като процесуален представител на началника на ДНСК – град София, в който са изложени подробни съображения и доводи в подкрепа на обжалваното решение, като в същия се иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Сочи, че в същото са изложени подробни мотиви, които се обосновават на установените относими правни норми по отношение на издаденото Разрешение за строеж от 31.07.2023 год., като са посочени правилно и са изложени мотиви, защо е допуснато нарушението, за което е санкционирано лицето. Сочи също, че в същите мотиви, по никакъв начин не се споменава за цитираните днес от касатора указания или други вътрешно-нормативни актове на ДНСК, а напротив - изложени са съображения за наличие на нарушение, на основание Закона за опазване на земеделските земи, както и на ЗУТ, поради което счита, че решението е правилно и законосъобразно и предлага настоящата инстанция да го остави в сила. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното Решение №42 от 21.06.2024 год., постановено по АНД №53/2024 год., Момчилградският районен съд е изменил наказателно постановление №К-12-ДНСК-17 от 06.03.2024 год. на началника на Дирекция за национален строителен контрол – град София, [улица], с което на жалбоподателя ••• К. С. З., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], във функциите му на главен архитект на [община], е наложена глоба, на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ за нарушение на чл.137, ал.3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, в размер на 2000 лева, като е намалил същата в размер на 1000 лева. За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна районният съд е посочил, че видно от акта и НП, същите са съставени и издадени на жалбоподателя К. З., за това, че същият, във функциите си на главен архитект на [община], е издал Разрешение за строеж №29 от 31.07.2023 год, . за строеж: „Масивен мост над река •••, включително и пътните подходи към моста при [населено място] и [населено място]“, в нарушение на чл.137, ал.3, във връзка с чл.26 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/, във връзка с чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ. На 31.07.2023 год. главния архитект на [община] съгласувал и одобрил технически инвестиционен проект за посочения строеж. С Протокол №20, Решение №257/27.09.2021 год. от проведено заседание на Общински съвет - Кирково, били определели „Общински път •••, •••“ и „Път •••, •••“ и техническите съоръжения към тях, утвърдени с Решение на Министерски съвет №236 от 13.04.2007 год. в списъка на общинските пътища, като пътища трети клас - публична общинска собственост, съгласно чл.3, ал.2, т.3 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, за обекти от първостепенно значение, осъществяващи удобна и безопасна транспортната връзка за пътници и товари между селата •••, [община]. С Решение №492 по Протокол №39 от проведено заседание на 24, 07.2023 год. Общински съвет - Кирково, във връзка с чл.150, ал.6 от ЗУТ, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ и чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местно самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/, одобрил подробен устройствен план - парцеларен план/ПУП - ПП/ за елементите на транспортната техническа инфраструктура, който бил част от комплексен проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/, засягащ поземлени имоти извън границите на урбанизираната територия в землищата на [населено място] и [населено място], описани в регистър на засегнатите имоти към парцеларния план, за изграждане на обект: „Масивен мост над река •••, включително и пътните подходи към моста при [населено място] и [населено място], [община].“, определил обекта от първостепенно значение и включването му към списъка на общинските обекти от първостепенно значение, разрешил главния архитект на [община] да одобри инвестиционния технически проект за обекта и да издаде разрешение за строеж, съгласно чл.150, ал.3 от ЗУТ. Към ПУП - ПП бил изготвен регистър на засегнатите имоти, включващ поземлени имоти/ПИ/ с идентификатори №[номер], №[номер], №[номер], №[номер], №[номер], №[номер], №[номер], №[номер] по КККР на [населено място]; №[номер], №[номер], №[номер], №[номер] и №[номер] по КККР на [населено място], [община]. Съдът е описал, че от Общинска администрация - Кирково било издадено съобщение с Изх.№66-00- 225/07.08.2023 год., с което, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.131, ал.1 и чл.150, ал.8 от ЗУТ, било съобщено на заинтересуваните лица, че с Решение №492 по Протокол №39 от 24.07.2023 год. на Общински съвет – Кирково, е одобрен ПУП - ПП, част от КПИИ, за елементите на транспортната техническа инфраструктура, засягащ поземлени имоти извън границите на урбанизираната територия в землищата на [населено място] и [населено място], за изграждане на обект: „Масивен мост над река •••, включително и пътните подходи към моста при [населено място] и [населено място]“, [община].“. В съобщението било указано, че съгласно чл.215, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, решението подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/-дневен срок от обнародване на съобщението в „Държавен вестник“, пред съда по местонахождението на недвижимите имоти, чрез кмета на община Кирково. Съобщението било публикувано в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, брой 71 от 18.08.2023 година. Посочено е, че съгласно чл.26 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, който е специален по отношение на ЗУТ, „Разрешение за строеж се издава само при влязло в сила решение на комисиите по чл.17, ал.1, за промяна на предназначението на земеделската земя и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт, съгласно чл.14 и 15 и че съгласно чл.24, ал.7 от Закона за опазване на земеделските земи, „Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост. Районният съд е посочил, че в случая е налице общински обект от първостепенно значение, за който одобрения с Решение №492 по Протокол №39 от проведено заседание на Общински съвет - Кирково на 24.07.2023 год. ПУП – ПП, към 31.07.2023 год. - датата на издаване на Разрешение за строеж №29 от 31.07.2023 год., не е влязъл в сила и че доказателство в този смисъл е фактът, че съобщението за одобряването на ПУП - ПП е публикувано в „Държавен вестник“, брой71 на 18.08.2023 год., след което е започнал да тече 14-дневният срок за обжалването му. Съдът е посочил на следващо място, че към 31.07.2023 год. - датата на издаване на Разрешение за строеж №29 от 31.07.2023 год., ПУП - ПП не е бил влязъл в сила, съответно към същата дата не е било променено предназначението на земеделските земи, засегнати от инвестиционното намерение, предвид което Разрешение за строеж №29 от 31.07.2023 год. било издадено в нарушение на чл.137, ал.3, във връзка с чл.26 от ЗОЗЗ, във връзка с чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ и че нарушението е извършено на 31.07.2023 год. в Общинска администрация – Кирково, като е било установено на 15.08.2023 год., при извършване на служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, при която бил съставен Констативен протокол №РС-Кв-29 от 15.08.2023 год. Районният съд е описал, че въз основа на горното и установените нарушения бил съставен акт по ЗАНН №К-12 от 14.11.2023 год., в присъствието на нарушителя, връчен лично на 14.11.2023 год. и че срещу този Акт №К-12/14.11.2023 год. не е постъпило възражение, видно от съставения констативен протокол от 29.11.2023 год. на служители в РДНСК - Кърджали. Съдът е приел, че с горното деяние, ••• К. С. З. е нарушил разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ, във връзка чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, във връзка е чл.26 от Закона за опазване на земеделските земи, във връзка с чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ и е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Районният съд е отбелязъл, че в АУАН и в наказателното постановление се твърди, че съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, при определяне на вида и размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелството, че от страна на К. З. не е извършено друго нарушение на горецитираните разпоредби и на същия не е налагано предходно административно наказание и че преди да издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган е извършил преценка за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар. „маловажни случаи“ на административни нарушения. Районният съд е посочил, че от разпита на свидетеля П. Г. А. - актосъставител, чиито показания е кредитирал като непосредствени и точни, се установява, че същият е съставил АУАН за това, че при издаване на Разрешение за строеж №29 от 31.07.2023 год., от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.26 от ЗОЗЗ, във вр.с чл.24, ал.7 от ЗОЗЗ. При така изложената от районния съд фактическа обстановка, същият е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. Приел е, че в случая жалбоподателят, в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ, е издал разрешение за строеж преди да бъде одобрен ПУП – ПП, като отново е посочил, че разрешението за строеж е издадено на 31.07.2023 год., а датата за одобряването на ПУП - ПП е публикувано в ДВ на 18.08.2023 год. или казано по друг начин, към датата 31.07.2023 год. не е било променено предназначението на земеделските земи, засегнати от инвестиционното намерение. В мотивите към обжалваното решение е отбелязано, че жалбоподателят изтъква като довод, че с Решение от 05.12.2023 год. на АдмС - Кърджали е била обявена за нищожна заповедта на РДНСК - Кърджали, с която било отменено разрешението за строеж от 31.07.2023 год. Районният съд е намерил този довод за несъстоятелен, тъй като било видно от мотивите на решението на АдмС - Кърджали, заповедта била отменена поради липса на компетентност от страна на РДНСК - Кърджали и по същество, това решение не засягало наличието на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по настоящото дело. В случая съдът е счел, че следва да бъде повторено още веднъж, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, тъй като е издал разрешение за строеж преди да бъде изпълнена процедурата, касаеща промяна на предназначението на земеделските земи, засегнати от инвестиционното намерение. Посочил е, че в случая, административнонаказващият орган е наложил наказание, съгласно чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, в размер на 2000 лева, без обаче да е изложил мотиви, защо е преценил наказанието да бъде в този размер. При това положение районният съд е направил извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание глоба следва да бъде намалено от 2000 лева, на 1000 лева. С оглед изхода на делото съдът е намерил, че не следва да бъдат присъждани разноски нито на жалбоподателя, нито на ответника по жалбата, т.к. в случая няма позитивно решение в полза на нито една от страните и следва направените разноски да бъдат оставени така, както са сторени. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Настоящата инстанция намира най-напред, че за да постанови своя съдебен акт, Момчилградският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което тя в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав. Настоящият съдебен състав обаче не споделя правните изводи на въззивния съд, по следните съображения: Административнонаказателната отговорност на касатора К. С. З. е ангажирана в качеството му на главен архитект на [община], [област], като с описаното деяние в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, в същите е прието, че ••• З. е нарушил разпоредбите на чл.137, ал.3, във вр. с чл.145, ал.5, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл.26 и във вр. с чл.24, ал.7 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/. Посочената като основна нарушена разпоредба на чл.137, ал.7 от ЗУТ регламентира, че „ Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. “, като елементарният анализ, вкл. и граматически, на тази разпоредба сочи, че тя касае и се отнася до строителния процес, т.е. разпореденото в нея се отнася до строежи, чието изпълнение реално е започнало или казано по друг начин, до строежи, чието начало е дадено по предвидения в ЗУТ ред. Пределно ясно е, че само по себе си, издаденото разрешение за строеж по никакъв начин не означава, че строителството на обекта, за който то е издадено, реално е започнало или че е дадено начало на строителния процес за този обект. Аргумент за това е разпоредбата на чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ, която регламентира, че разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало строителството, т.е. законът в тази норма е предвидил един максимален срок, считано от влизане в сила на разрешението за строеж, в който срок строителството на обекта, за който то е издадено, може въобще да не започне, съответно, в този срок няма строеж, който се изпълнява. Същевременно, в ЗУТ съществува Част трета, наименована „Строителство“, в която, Глава девета/чл.156б – чл.174/ е наименована „Начало на строителството и взаимоотношения в строителния процес“, като в Раздел I на тази глава, се намира разпоредбата на чл.157, ал.1, която ясно регламентира, че „ За начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. “, като съгласно ал.2 на същия текст, Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл.223, ал.2/служители за контрол по строителството в администрацията на съответната община/ от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта, или от техническия ръководител за строежите по чл.14, ал.2 от Закона за Камарата на строителите, а за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната - от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, от председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ или от председателя на Държавна агенция „Технически операции“, или от упълномощени от тях лица. Второто изречение на тази ал.2 регламентира, че откриването на строителна площадка и определянето на строителна линия и ниво, както и заверката на заповедната книга, се извършват след представяне от възложителя на одобрен план за управление на строителните отпадъци, одобрен план за безопасност и здраве, договор за изпълнение на строежа със строител, който е вписан в Централния професионален регистър на строителя, с изключение на строежите по чл.14, ал.2 от Закона за Камарата на строителите, както и договор за авторски надзор с проектанта. В чл.156б, ал.1 от ЗУТ съответно е посочено, че преди откриването на строителната площадка и/или преди започването на дейностите по изграждане или премахване на строеж, възложителят внася за одобряване в общината: 1. план за управление на строителните отпадъци в случаите, когато се изисква по Закона за управление на отпадъците; 2. план за безопасност и здраве, като в ал.2 и 3 на същия текст е регламентирано, кой орган и в какви срокове одобрява тези планове. Така, предвид посочените по-горе законови разпоредби безспорно се налага изводът, че за началото на изпълнение на строежа се счита датата на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга, а не датата на издаване на разрешението за строеж, респ. датата на влизането в сила на това разрешение за строеж. Казано по друг начин, няма как да се приеме, че един строеж, за който е издадено и влязло в сила разрешение за строеж, е започнат и се изпълнява, ако за него не е съставен на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, респ., няма заверка на заповедната книга с конкретна дата за започване на строежа. Именно след като на един строеж е дадено начало по описания по-горе ред и след като изпълнението му е започнало, за него е относимо изискването на посочената като нарушена от главния архитект на [община] разпоредба на чл.137, ал.3 от ЗУТ – строежът да се изпълнява в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Това изискване на закона, респ. това задължение, следва да се спазва и изпълнява от участниците в процеса на строителството, а тези участници, според разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗУТ, находяща се в Раздел II на Глава девета от с.з., „Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.“. По разбиране на настоящия съдебен състав, това е именно кръгът от лицата, които следва да съблюдават и спазват изискването на разпоредбата на ал.3 на чл.137 от ЗУТ, респ., при неизпълнение на това изискване, това са лицата, които могат да са субект на това нарушение и чиято административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана за извършено нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ. Видно е от цитираната по-горе разпоредба на чл.160, ал.1 от ЗУТ, че административният орган, който е издал разрешението за строеж, независимо дали това е главният архитект на съответната общината, дали е областният управител - за обекти на техническата инфраструктура с обхват повече от една община или за обекти с регионално значение, съгл. чл.148, ал.3, т.1 от ЗУТ или е някои от административните органи, посочени в чл.148, ал.3, т.4 от ЗУТ, той не е участник в строителството, а след като не е участник в процеса на строителството, то няма как на този административен орган, в конкретния случай – на главния архитект на [община], да се вменява задължение да спазва изискването, строежът да се изпълнява в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти и съответно, поради тази причина той не може да бъде субект на нарушението по чл.137, ал.3 от ЗУТ. Следва да се добави, че в случая с процесното наказателно постановление административното наказание е наложено на основание санкционната норма на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, която предвижда налагането на наказание глоба в посочените в нея размери, на длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове, докато посочената като нарушена материалноправна норма на чл.137, ал.3 от ЗУТ касае, т.е. въвежда изискване при изпълнението на строежите. Казано по-просто, като нарушена се сочи законова разпоредба, касаеща изпълнението на строеж, т.е. строеж, на който е дадено начало и за който е налице съгласуван и одобрен инвестиционен проект, а се налага административно наказание за издаване на строителни книжа, конкретно – на разрешение за строеж, в нарушение на този закон и на действащите устройствени планове. Това само по себе си, също обуславя незаконосъобразност на така издаденото процесно наказателно постановление. По тези съображения настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява издадено при неправилно приложение на материалния административен закон, тъй като лицето, посочено като извършител – ••• К. С. З., не е извършило твърдяното административно нарушение и това е така, тъй като това лице, както бе обосновано и по-горе, в качеството си на главен архитект на [община], издал разрешението за строеж, въобще не отговаря на изискванията, т.е. не може да бъде субект на административното нарушение по чл.137, ал.3 от ЗУТ. След като не е преценил това и с обжалваното решение Момчилградският районен съд е само е изменил наказателното постановление, то е постановил съдебния си акт при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява основание за отмяната му по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Така, предвид изложеното по-горе, се налага изводът, че касационната жалба, подадена от ••• К. С. З., [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника му - адвокат М. Ю. С. от АК - [област], е основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до крайния извод, че обжалваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд, е незаконосъобразно, като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и съответно, при неправилно приложение на материалния закон, поради което, като такова, същото следва да бъде отменено с решението по настоящото дело. Тъй като в производството пред районния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се налага събирането на допълнителни доказателства, настоящата инстанция следва да реши делото по същество, като с решението по делото следва да отмени, като незаконосъобразно издадено, и обжалваното наказателно постановление на началника на Дирекция за национален строителен контрол – град София. Независимо от изхода на делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като присъждането на такива не е поискано от касационния жалбоподател - нито в подадената касационна жалба, нито в съдебно заседание в хода по същество. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.ІІ /второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд