Решение № 2204 от 5.12.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 5291/2015 г.

Производството по делото е образувано по молба по чл.409 от Гражданско процесуалния кодекс. С молбата си „Г.Г.С.И.Е.“ ЕООД иска съдът да издаде дубликат от изпълнителен лист, изд. на 09.11.2016 г. възоснова на влязло в сила решение по т.д.№5291/2015 г. на СГС, ТО. Поддържа, че са налице основанията по чл.409, ал.1 от ГПК, като твърди, че е носител на вземането по изпълнителния лист и същият не е в негово владение. С молба от 04.10.2019 г. представя доказателства във връзка с указания на съда, дадени с разпореждане от 02.09.2019 г. С молба от 30.08.2019 г. ответникът по молбата Сдружение „О.О.С.“, чрез адв. В.В. изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. С молба от 20.09.2019 г. ответникът по молбата „Е.Х.„ АД изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. С отговор от 20.09.2019 г. ответникът по молбата Община С. изразява становище, че молбата е неоснователна. Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: С разпореждане от 09.11.2016 г. на САС по търг. дело № 3814/2016 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Е.Х.“ против Община С. за сумата от 100 000 лв. по договор за заем от 14.09.2011 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.08.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10 000 лв., представляваща част от дължима лихва по чл.8 от Договора в размер общо на 36749, 50 лв., за периода от 31.12.2011 г. до 01.01.2015 г. Изпълнителният лист е издаден възоснова на вл. в сила съдебно решение по търг. дело № 5291/2015 г. на СГС, VI -14 състав, с което са уважени предявени от Сдружението Сдружение „О.О.С.“ искове с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД. От приложеното с молбата постановление от 01.12.2017 г. по изп.дело № 20178380408583 на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ М.Б. е видно, че на дружеството – молител в настоящето производство, е възложено вземане вместо плащане същото вземане на „Е.Х.“ АД •••. От приемо-предавателния протокол от 12.12.2017 г. по изп. Дело № 20179200400752 на ЧСИ с рег.№ 920 на КЧСИ Й.М.е видно, че оригиналния изпълнителен лист, издаден възоснова на влязло в сила съдебно решение по настоящето дело е върнат на адв.С.В., пълномощник на Сдружението, което е процесуален субституент на „Е.Х.“ АД. Установява се, че тя е била поканена да предаде на Г.Г.С.И.Е. ЕООД изпълнителния лист и няма спор между страните, че същият не е в негово държане. При тези данни съдът намира от правна страна следното: Производството по чл. 409 ГПК от 2007 г. се развива, след като вече е установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Съдът се произнася относно съществуването на условията за издаване на дубликат от изпълнителния лист (издаване на първообраз, изгубването или унищожаването му), както и по всички възражения за несъществуване и погасяване на дълга въз основа на нововъзникнали обстоятелства. Те могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране, като се изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително погасителна давност, или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя, включително по принудителен ред. Актът по издаването на дубликат преклудира само правопогасяващите възражения на длъжника, които е могъл да предяви в това производство - чл. 409, ал. 4 ГПК, но не и други негови възражения, разкриващи несъществуването на притезанието. Относно това може ли молителят в производството по чл.409 ГПК да бъде различен от страната в исковото производство, в полза на която е издаден първообразния изпълнителен лист, когато се касае за частен правоприемник – на каквито твърдения молителя се позовава, следва да се съобрази разпоредбата на чл.429 от ГПК, тъй като само този кръг лица могат да искат изпълнение възоснова на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник и чл. 429 ГПК „Субективни предели на изпълнителния процес“ урежда изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В ал. 1 на чл. 429 ГПК са изключенията за взискателя; в ал. 2 – за длъжника; в ал. 3 – за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят е насочил изпълнението върху вещта (т. 2 от ТР № 4/ 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/ 2017 г. ОСГТК на ВКС).