Решение № 1202 от 13.6.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5667/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и адрес на управление: ................................, представляван от А. С. А. и И. И. Е., чрез юрк. Ф. И., срещу Д. С. П. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ............................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 73, 61 лв. - главница за представляваща незаплатена услуга дялово разпределение за периода 03.2020 г. - 04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в.................................., инсталация ••••••••••/аб. №.................., сумата от 14, 59 лв. - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 16.05.2020 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023 г. до изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4482 /2023 г. по описа на Бургаски районен съд, както и за присъждане на направените разноски по делото за двете производства. Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в процесния период, свързано с дялово разпределение на топлоенергия, като ответникът, в качеството си на вещен ползвател на процесния топлоснабден имот е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлоенергия между клиентите в сграда - етажна собственост (СЕС) се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в който се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че начисленото задължение е останало непогасено на падежа, поради което се претендира ведно с начислена мораторна лихва. Направено е искане за конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: .............................. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертиза. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който претенциите се оспорват като недоказани и неоснователни. Ответникът твърди, че притежава касови бонове за погасени задължения, издадени от Топлофикация София ЕАД за процесния период, като подчертава, че съгласно практиката на дружеството, не могат да се заплатят нови сметки без да е погасено старо задължение и затова счита, че сумата е недължима, респ. вече платена. Оспорва се правилността на определеното количество топлинна енергия и съответствието му с реалното потребление. Твърди се, че условията, при които потребителят на топлинна енергия получава услугата дялово разпределение са неравноправни, както и че тази услуга се извършва еднократно (веднъж в годината), но въпреки това се претендира периодично плащане за такава. Направено е възражение за погасяване по давност на всички вземания касаещи периода преди 03.2020 г. Направено е възражение срещу привличането на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице помагач. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК..................., адрес..................................., представлявано от М. П. С. и С. М. С., е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца предвид договорните отношения помежду им и евентуалната регресна отговорност на третото лице към ищеца в случай на отхвърляне на предявените искове. Третото лице –помагач не оспорва предявените искове и заявява, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с всички действащи нормативни актове. Посочва, че за част от процесния период в топлоснабдения имот са налице уреди за дялово разпределение (радиоразпределители) с радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в електронна база данни. Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко–продажба на недвижим имот №...., том........, рег. №............, дело №...................г. на нотариус М.К., рег. №............. на НК, с район на действие – СРС се установява, че през 2005 г. в полза на ответника Д. С. П. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на топлоснабдения имот. От представеното по делото заявление – декларация се установява, че тя е декларирала желанието си ищцовото дружество да открие партида на нейно име, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужни, като е заявила, че топлата вода ще заплаща по показания на регистриран водомер с прогнозна месечна база от 1 куб.м. С протокол № 1391 от 30.10.2001 г. общото събрание на етажните собственици на бл........., находящ се на.......................... е избрало топлинното счетоводство да се извършва от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, избран е и представител, който да представлява етажната собственост в отношенията й с дружеството и да подпише договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. На Общото събрание е избран и представител, който да представлява етажната собственост при сключването на споразумителен протокол с ищцовото дружество при извършване на услугата „дялово разпределение“. С оглед на това между „Топлофикация – София“ ЕАД и третото лице – помагач е сключен и представения по делото договор № Д-О-67 от 03.06.2020г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Видно от приложена по делото справка по партидата на ответника в периода на претенцията от м. март 2020 до м. април 20222 включително са начислени суми за дялово разпределени в общ размер на 73, 61 лв. и мораторни лихви в размер на 14, 59 лв. От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2022г. за топлоснадения обект са начислени суми за топлинна енергия в общ размер от 2 321, 29 лв., които са изцяло заплатени. Вещото лице е установило, че Д. П. има задължения в общ размер на 88, 20 лв., от които: главница за дялово разпределение в размер на 73, 61 лв. за периода от м. 03.2020г. до м. 04.2022г. и мораторна лихва в размер на 14, 59 лв. Установено е още, че размерът на законната лихва върху главницата от датата на изпадане на ответницата в забава – 01.05.2020г. за всяка отделна фактура до 28.03.2022г. е 14, 59 лева. От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че в абонатната станция в ЕС изразходената енергия е отчитана ежемесечно от общ топломер, който е бил технически изправен. Установява се, че за процесния период в имота на ответника ползваната топлинна енергия е отчитана от „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на разпределителите. Дяловите единици са отчетени по електронен път, с радиоотчитане и са нанесени в специализиран софтуер на дружеството за дялово разпределение. Вещото лице констатира, че заложената в изравнителните сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. За основателността на предявения иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка до обекта на топлинна енергия, извършената услуга дялово разпределение, нейната цена, размера на задължението на ответника и размера на мораторната лихва за претендирания период. През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/ и са длъжни да заплащат на топлофикационното дружество потребените услуги. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е собственост на М.В. Х., но на ответника Д. П. е учредено пожизнено право на ползване, поради което, в качеството й на ползвател на топлоснабдения имот тя се явява клиент на дружеството по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и потребител на неговите услуги. Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице трайно установена съдебна практика (решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, I ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, IV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО и др.), съгласно която, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот, в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Решението на мнозинството е обвързващо за етажните собственици, като в случая е налице такова решение, което не е отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. С оглед изложеното, по делото е установена обвързващата сила на решението на общото събрание на етажната собственост и съществуващото задължение на потребителя да заплати цената на услугата за дялово разпределение, която е определена законосъобразно по правилата установени с общите условия на търговеца. Съобразно заключенията на вещите лица по приетите съдебно-техническата и съдебно – счетоводната експертизи, които съдът кредитира като обективни и компетентни, стойността на услугата е правилно определена и сумата не е била заплатена от ответника. Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на изравнителните сметки. Поради изложеното неоснователни са възраженията на ответника, че размерът на задължението е неправилно определен. Ето защо, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан за сумата от 73, 61 лв. – главница. Като законна последица върху главницата следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.04.2023 г. до окончателното плащане. По възражението за неравноправност на условията, при които потребителят получава услугата дялово разпределение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 143 ЗЗП и доколкото не се сочи конкретна клауза, която да не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, приема, че не са налице такива разпоредби. Начинът на уреждане на вътрешните отношения между топлофикационното дружество и топлинния счетоводител не създават такова неравновесие в отношенията с потребителя, който е ползвал топлинна енергия и респ. е задължен да заплати и цената на услугата за нейното разпределение и отчитане. Относно направеното от страна на ответника възражение за погасяването на вземанията по давност: В настоящия случай се касае за вземания на топлофикационно дружество за предоставена и неплатена топлинна енергия и лихви за забава. Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на топлофикационно дружество за стойността на доставена топлоенергия представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. По отношение на вземането за лихва за забава също се прилага кратка тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В настоящия случай дружеството - ищец предприема действия по реализиране на вземането си с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.04.2023 г., което означава, че са погасени по давност паричните суми, за които към тази дата е изминал период от време, по-дълъг от три години, считано от изтичане срока за изпълнение. Същевременно при съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т. е. за задълженията, които са възникнали преди този период давността е престанала да тече, считано от 13.03.2020 г. и неизтеклата част от давностния срок е продължила да тече, считано от 21.05.2020 г. При това положение съдът счита, че няма погасени по давност задължения за дялово разпределение, тъй като най - старото претендирано задължение е за м. 03. 2020 г., но при съобразяване обстоятелството, че по време на извънредното положение давност не е текла, към датата на предявяване на иска няма погасени по давност суми за дялово разпределение. По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия: По отношение на цената за услугата дялово разпределение в Общите условия липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което, акцесорната претенция за лихва от 14, 59 лв. за периода от 16.05.2020г. до 28.03.2023г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По разноските: С оглед изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 563, 34 лв., включващ държавна такса, депозити за допуснатите експертизи и юрисконсултско възнаграждение. Предвид задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75 лв. /държавна такса и юрисконсутско възнаграждение/, като съобразно уважената част от исковете в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 62, 59 лв. Мотивиран от изложеното, съдът