Решение № 456 от 30.12.2020 г. на Административен съд - Враца по дело № 439/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Б.“ АД ••• ЕИК •••••••••, представлявано от П.Г.В. против РЕШЕНИЕ №62/08.07.2020г., постановено по АНД № 463/2019г. на Районен съд Мездра, с което е потвърдено издаденото против касатора НП № Е-НП-19/22.10.2019г. на Министъра на енергетиката. Твърди се, че оспореното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление по съображения изложени в касационната жалба. Съображения в подкрепа на направеното оспорване са изложени и в представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на касатора • В.Д.. Ответникът - Министерство на енергетиката не ангажира становище по делото. Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура -Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно. Посочва се, че материалния закон е приложен правилно. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на делото е Решение №62/08.07.2020г., постановено по АНД № 463/2019г. на Районен съд Мездра, с което е потвърдено в неговата цялост НП № Е-НП-19/22.10.2019г. на Министъра на енергетиката, с което на основание чл.94, ал.1, пр. първо и чл.95, ал.3 от Закон за подземните богатства/ЗПБ/ дружеството - касатор е санкционирано с имуществена санкция в размер на 50 000/петдесет/ хиляди лева за нарушение на чл.77 вр. чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 вр. чл.88, т.3 ЗПБ. Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства, като е обвързал изводите си с фактите по делото. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, същият е достигнал до законосъобразни правни изводи за законосъобразност на НП. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказ.постановление, които да водят до отмяна на последното, както и за осъществен състав на адм.нарушение от страна на дружеството по чл.77 вр. чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 вр. чл.88, т.3 ЗПБ и за правилно приложение на санкционната норма на чл.94, ал.1 ЗПБ. Правилни са и изводите за липса на маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, както и че наказанието е правилно определено в предвидения от разпоредбата на закона минимален размер. В решението въззивния съд е изложил достатъчно подробни мотиви за законосъобразност на наказ.постановление, като е обсъдил и подробно възраженията на нарушителя и е извел извод за тяхната неоснователност, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях и не следва да ги повтаря отново в решението си. В чл.1, ал.1, т.2 ЗПБ законодателя е предвидил общата цел опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка. Съгласно §1, т.16 ЗПБ „опазване на земните недра“ е спазване на определените с нормативните актове изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на изискванията за разумното и рационалното използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка. Нормите на чл.77, вр. с чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 вр. чл.88, т.3 ЗПБ касаят опазването на земните недра, което съгласно легалната дефиниция в закона се изразява в спазването на реда и изискванията за рационалното използване на подземните богатства. Неизпълнение на задълженията по опазване на земните недра представлява административно нарушение по смисъла на чл.94, ал.1 ЗПБ, което е скрепено със санкция за нарушителя. В случая видно от данните по делото е установено по безспорен начин, че от страна на касатора е нарушено основното задължение по чл.77 ЗПБ, което включва опазването на подземните богатства. С оглед на изложеното и възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца