Решение № 560 от 2.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4574/2023 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Н. П. Ч., депозирана чрез адвокат В. П. от САК, редовно упълномощен защитник, срещу присъда от 27.06.2023 г., постановена по нохд № 16875/2021 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с която подсъдимия Ч. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 23.03.2021 г., в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••/, в съучастие като помагач с Г. П. Г., ЕГН •••••••••• - извършител, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи - 6 /шест/ броя алуминиеви лири, както следва: 2 /два/ броя алуминиеви лири модел „Овал Делукс“, една от които боядисана в бяло, на стойност 510 /петстотин и десет/ лв., и една небоядисана, на стойност 477, 50 /четиристотин седемдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв., и 4 /четири/ броя алуминиеви лири модел „Кайман“, от които три боядисани и една небоядисана, всяка на стойност, както следва: „Кайман“ р-р 50/120 см. бяло - на стойност 332, 29 /триста тридесет и два лв. и двадесет и девет ст./ лв.; „Кайман“ р-р 40/140 см, черно - на стойност 405, 31 /четиристотин и пет лв. и тридесет и една ст./ лв.; „Кайман“ р-р 50/120 см, черно - на стойност 442 /четиристотин четиридесет и два/ лв., и „Кайман“ р-р 50/120 см, небоядисана - на стойност 306, 82 /триста и шест лв. и осемдесет и две ст./ лв., всички вещи на обща стойност 2 473, 92 /две хиляди четиристотин седемдесет и три лв. и деветдесет и две ст./ лв., от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка, Фолксваген“, модел „Кади “ рег. № ••••••• - Г. изнасял инкриминираните вещи от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил, а в този момент Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца на основание чл. 66, ал. 1 НК. Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на подсъдимия Г. П. Г., депозирана чрез адвокат В. Б. от САК, редовно упълномощен защитник, срещу присъда от 27.06.2023 г., постановена по нохд № 16875/2021 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с която подсъдимия Г. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 23.03.2021 г., в условията на продължавано престъпление, извършил две Д.ия, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление - чрез използване на моторни превозни средства отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 673, 92 /две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ лв., през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следа: На 23.03.2021 г. в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••/, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи: 10 /десет/ броя алуминиеви колектори, всеки на стойност 20 /двадесет/ лв., всичко на обща стойност 200 /двеста/ лв., от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво“, рег. № •••••••, и На 23.03.2021 г., в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••/, в съучастие като извършител с Н. П. Ч., ЕГН •••••••••• - помагач, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи - 6 /шест/ броя алуминиеви лири, както следва: 2 /два/ броя алуминиеви лири модел „Овал Делукс“, една от които боядисана в бяло, на стойност 510 /петстотин и десет/ лв., и една небоядисана, на стойност 477, 50 /четиристотин седемдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв., и 4 /четири/ броя алуминиеви лири модел „Кайман“, от които три боядисани и една небоядисана, всяка на стойност, както следва: „Кайман“ р-р 50/120 см. бяло - на стойност 332, 29 /триста тридесет и два лв. и двадесет и девет ст./ лв.; „Кайман“ р-р 40/140 см, черно - на стойност 405, 31 лв. /четиристотин и пет лв. и тридесет и една ст./; „Кайман“ р-р 50/120 см, черно - на стойност 442 /четиристотин четиридесет и два/ лв., и „Кайман“ р-р 50/120 см, небоядисана - на стойност 306, 82 /триста и шест лв. и осемдесет и две ст./ лв., всички вещи на обща стойност 2 473, 92 /две хиляди четиристотин седемдесет и три лв. и деветдесет и две ст./ лв., от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, peг. № ••••••• - Г. изнасял инкриминираните вещи от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил, а в този момент Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Първият съд е постановил връщане на веществени доказателства на подсъдимия Н. П. Ч. и на ощетеното юридическо лице „Т.“ ЕООД. Първият съд е постановил да остане на съхранение по делото оптичен носител, приобщен като веществено доказателство, запечатан с плик картон за ВД серия А № 0365871 и СП на НЕКД СДВР. Подсъдимият Г. П. Г. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати направените по делото разноски в размер на 231, 60 лева по сметка на СДВР и в размер на 388, 50 лева по сметка на СРС. Подсъдимият Н. П. Ч. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати направените по делото разноски в размер на 231, 60 лева по сметка на СДВР и в размер на 388, 50 лева по сметка на СРС. С въззивна жалба на подсъдимия Н. П. Ч., депозирана чрез адвокат В. П. от САК, се твърди, че първоинстанционната присъда е необоснована, явно несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излагат подробни съображения и мотиви на несъгласие с изготвените по делото съдебно оценителни експертизи, които са довели според жалбоподателя до постановяване на неправилна първоинстанционна присъда. Според жалбоподателят обвинението е недоказано относно описанието на отнетите вещи, които са други, различни от посочените в обвинителния акт, поради което се моли подсъдимия да бъде признат за невиновен в отнемането на лири модел „Овал“ и модел „Делукс“, защото такъв модел няма. Жалбоподателят твърди, че неправилно са били кредитирани показанията на свидетеля С., от страна на първия съд, защото данните, изнесени в неговите показания не се установяват в хода съдебното производство. Намира, че собственикът на „Т.“ заблуждава съда затова, че са му отнети модели, каквито всъщност не притежава, което от своя страна е довело и до изменение на обвинението от прокурора, относно стойността на инкриминираните лири. Посочва, че от страна на собственика на „Т.“ не се представят счетоводни документи за инкриминираните лири, които да отразяват тяхната цена, а се посочват от същия на по-висока пазарна цена като завършен продукт от друг модел, което е довело до влошаване на положението на подсъдимите. Твърди се, че вещото лице е изготвило експертизата си по сравними образци, но не е отчело, че дружеството „Т.“ е предлагало инкриминираните лири на по-ниска цена. Жалбоподателят намира, че в хода на изясняване на модела и стойността на инкриминираните лири се е пренебрегнало обстоятелството по изясняване на поведението на подсъдимия Ч., който се е намирал в предприятието. Твърди се, че вещите са иззети от пикап, който подсъдимия Ч. не е управлявал и не е негова собственост. Според жалбоподателят остава неизяснен въпроса, защо се смята, че той е натоварил инкриминираните лири или ги е отнел. Намира в тази връзка, че следва да бъде преценена ролята на подсъдимия Ч. съобразно неговото участие, ако е участвал като съучастник, в качеството на помагач. Счита, че с оглед стойността на инкриминираните вещи следва да бъде намален размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия Ч. от 2 /две/ години на 3 /три/ месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК. А с оглед противоречията в показанията на свидетеля С. намира, че подсъдимия Ч. следва да бъде оправдан. С въззивна жалба и допълнението към нея на подсъдимия Г. П. Г., депозирана чрез адвокат В. Б. от САК, се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, защото не са събрани доказателства за виновността на подсъдимия. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства за това, че подсъдимия Г. е извършил престъплението, за което е осъден. Според жалбоподателят неправилно първия съд е признал подсъдимия Г. за виновен по първия пункт от обвинението, т.к. не е задържан в момента на кражбата на инкриминираните 10 броя алуминиеви колектори, за които по косвени доказателства е осъден. Твърди, че същите не са намерени нито в дома, нито в автомобила на подсъдимия Г., както и че от видеозаписа не се установява нито вида предмети, нито точната им бройка. По отношение на второто Д.ие счита, че от страна на първия съд не са изследвани показанията на свидетеля С., който е участвал в товаренето на инкриминираните лири, в автомобила на свидетеля Г., за което е имал и уговорка да му се заплати сума в размер 100-200 лева, за участието му в тяхното товарене. Посочва се, че от страна на ощетеното юридическо лице не са представени счетоводни документи на вещото лице, от които да е видно, че инкриминираните вещи са били осчетоводени, какво е тяхното наименование, както и на каква цена са били осчетоводени те. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия Г. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се моли за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд или за изменение на същата, поради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание „Лишаване от свобода“, като се намали неговия размер при приложение на разпоредбите на чл. 55 НК и чл. 66, ал. 1 НК. Счита, че първият съд е следвало да наложи наказание на подсъдимия Г. при превес на смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, изрядно процесуално поведение и добри характеристични данни. С въззивните жалби не се иска събиране на нови доказателства. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и с изложените във въззивните жалби искания и доводи намира, че за правилното решаване на делото, с цел установяване на действителната фактическа обстановка и за разкрИ.е на обективната истина следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие, чрез допускане и назначаване на комплексна видео и аудио техническа и лицево идентификационна експертиза, както и комплексна съдебно оценителна и техническа експертиза. В хода на въззивното съдебно следствие е прието заключението на допуснатата и изготвена комплексната съдебно видео-техническа и лицево идентификационна експертиза. В хода на въззивното съдебно следствие е прието заключението на допуснатата от въззивния съд допълнителна комплексна съдебно-оценителна, счетоводна и техническа експертиза. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия Г. – адвокат Б. поддържа изцяло депозираните въззивна жалба и допълнително писмено изложение към нея. Счита, че инкриминираните вещи не са заприходени като стоково-материални ценности в съответната фирма. Излага твърдение, че посоченото обстоятелство е от съществено значение, с оглед установяване собствеността на инкриминираните вещи. Акцентира върху обстоятелството, че в присъдата на първоинстанционния съд е прието, че на 23.03.2021 г. подсъдимият Г. е извършил кражба на два броя алуминиеви лири модел „ОВАЛ ДЕЛУКС“ и на четири броя алуминиеви лири модел „КАЙМАН“, за което е и осъден. Твърди, че в хода на съдебното следствие пред въззивният съд, вещите лица са заявили, че от тези 6 лири две са модел „КАЙМАН“, две са модел „ОВАЛ ДЕЛУКС“, а другите две са съответно модел „ОВАЛ“ и модел „ОВАЛ Х“, докато обвинение за такива лири не е имало по отношение на подсъдимия Г.. Посочва, че видно от приетото пред въззивният съд експертно заключение е, че стойността на всяка една от лирите е значително по-ниска от тази, която е приета в присъдата на първи съд. По изложените съображения счита, че обвинението, свързано с твърденията за извършена кражба на 6 броя лири, не е безспорно доказано, поради което моли съда да оправдае подзащитния й, тъй като не е доказана собствеността на вещите и няма безспорни доказателства за участието му в тази кражба. По отношение на 10-те броя алуминиеви колектори защитата също намира обвинението за недоказано. Счита, че първият съд не е подложил на нужния анализ показанията на свидетеля С., който счита, че е съучастник в престъплението, а не свидетел. Счита, че в случая по-скоро се касае за престъпление по чл. 206 НК, а предвид ниската стойност на инкриминираните вещи може да се приеме, че е налице престъпление по чл. 206, ал. 5 НК. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия Г.. Алтернативно се моли за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото на първия съд, в случай, че въззивния съд счете, че от този съд са допуснати процесуални нарушения. Излага становище за прекомерност на наложеното наказание, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Г., добрите му характеристични данни и смекчаващите отговорността обстоятелства. Процесуалният представител на подсъдимия Н. Ч., адвокат В. П. излага твърдение, че инкриминираните вещи са недовършени и негодни, което се потвърждавало от приетите от въззивния съдебен състав експертизи. Счита, че стойността на инкримираните вещи е по-ниска от посочената в присъдата на първия съд. Счита, че предмет на обвинението са били едни вещи, а видно от приетата пред въззивния съд експертиза се касае за друг вид вещи. Излага твърдение, че цената на вещите покрива критерия за маловажен случай, поради което може да бъде заменена наказателната отговорност с административно-наказателна такава. Намира наложеното от първия съд наказание на подсъдимия Ч. за несправедливо. Моли съда да отмени постановената от първия съд присъда. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура моли да бъде потвърдена постановената от първия съд присъда. Счита, че от приетата по делото, пред въззивния съд, съдебно-техническа и оценителна експертиза, инкриминираните вещи имат не само производствена, но и пазарна стойност. Подсъдимият Н. Ч. поддържа казаното от своя защитник. Подсъдимият Г. Г. поддържа казаното от своя защитник. В своята последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият Н. Ч. счита, че следва да бъде отменена постановената от първия съд присъда. В своята последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият Г. Г. моли да бъде оправдан, защото няма вина. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда е изградена въз основа на извършен обективен анализ на всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени от първия съд поотделно и в тяхната съвкупност, в съгласие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Приетите, в хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, експертни заключения обуславят допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка, но не водят до съществена промяна в същата. Приетата от въззивния съд допълнителна комплексна съдебно-оценителна и техническа експертиза изяснява единствено общата стойност на предмета на престъплението. Посоченото налага корекция в стойността на предмета на извършеното от подсъдимия Ч. престъпление в съучастие като помагач с подсъдимия Г.. Гореизложеното обуславя и преоценка на индивидуализацията на наложеното на всеки един от двамата подсъдими наказание. При така посоченото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г. П. Г., е роден на ••••••• г. в село Лютаджик, област Враца, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, женен, безработен, с постоянен адрес гр. Враца, ул. „•••••••, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Н. П. Ч., е роден на ••••••• г. в гр. Русе, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, безработен, с постоянен адрес гр. Кюстендил, кв. „•••••••, ЕГН ••••••••••. Към 23.03.2021 г. подсъдимите Г. и Ч. се намирали в трудови правоотношения с търговско дружество „Т. БГ“ ЕООД, управител на което е свидетеля Б. Г.. Двамата подсъдими били назначени на длъжност „общ работник“. С оглед длъжностните им характеристики те били включени в материалното производство, осъществявано от дружеството, чийто предмет на дейност бил производство на стоки и услуги с битово и промишлено предназначение, вътрешна и външна търговия, и други. Трудовите си задължения двамата подсъдими изпълнявали в производствената база на търговското дружество, находяща се на адреса в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186, където се произвеждали и сглобявали отоплителни тела /лири/. Независимо, че двамата подсъдими Ч. и Г. изпълнявали трудовите си правоотношения в търговско дружество „Т. БГ“ ЕООД, в неустановен момент те взели съвместно решение да обособят собствен цех, където да произвеждат лири, идентични с произвежданите от търговско дружество „Т. БГ“ ЕООД, които да предлагат за продажба на свободния пазар. За целта двамата подсъдими решили да се снабдят с част от необходимите за производството им части от дружеството, в което осъществявали трудовата си дейност, като ги отнемат без знанието и съгласието на управителя му - свидетеля Б. Г.. По същото време в дружеството работел и свидетелят А. С., който на неустановена дата през месец февруари 2021 г. бил преместен на длъжност, свързана с рязане и разпробИ.е на металните тръби, чрез съединяването на които се произвеждали процесните лири. В изпълнение на своите намерения подсъдимите Ч. и Г. уговорили свидетеля С. да подготвя отделни елементи за производство на процесните лири и да ги заделя на място и по начин, който да позволи тяхното изнасяне извън територията на дружеството, без знанието и съгласието на свидетеля Б. Г.. На неустановена дата в началото на месец март 2021 г., ден събота, преди инкриминираната по делото дата 23.03.2021 г., подсъдимите Г. и Ч. завели свидетеля С. в къща, находяща се на адрес в гр. Кюстендил, ул. •••••••, ет. 1. На мястото била обособена работилница за сглобяване на лири, където подсъдимите обяснили на свидетеля С., че имат идея да започнат да произвеждат лири в по-големи количества. Двамата подсъдими предложили на свидетеля С. да участва в производството на лири, като им осигурява достъп до по-големи количества от материалите, използвани в „Т. БГ“ ЕООД за производство на лири, които да изнасят без знанието и съгласието на свидетеля Б. Г., както и да използват за производство на адреса в град Кюстендил лири, за което му обещали финансово възнаграждение. Свидетелят С. привидно се съгласил. Свидетелят С. решил да уведоми свидетеля Е. Г., син на управителя на търговското дружество - свидетеля Б. Г., за намеренията на подсъдимите Ч. и Г.. Свидетелят Е. Г. посъветвал свидетеля С. да се съгласява с намеренията на двамата подсъдими, а той от своя страна информирал баща си. Свидетелите Е. Г. и Б. Г. решили да предприемат действия по монтиране на охранителни камери в производствения цех на „Т. БГ“ ЕООД, с цел наблюдение и разкрИ.е действията на подсъдимите. Междувременно свидетеля С. бил преместен в цех за боядисване на вече изготвените изделия в производствената база на „Т. БГ“ ЕООД. Сутринта на 23.03.2021 г., подсъдимият Г. пристигнал в производствената база на „Т. БГ“ ЕООД, находяща се в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186, с лек автомобил марка „Волво“, рег. № •••••••. Паркирал лекия автомобил в двора на обекта и без знанието и съгласието на свидетеля Б. Г. изнесъл от едно от помещенията 10 /десет/ броя алуминиеви колектори, всеки на стойност 20 /двадесет/ лева или всички на обща стойност 200 /двеста/ лева, които били собственост на „Т. БГ“ ЕООД. Подсъдимият Г. ги поставил в багажния отсек на лекия автомобил, след което напуснал имота, без да бъде забелязан от свидетеля Б. Г. или от друг служител на дружеството. Подсъдимият Г. с управлявания от него лек автомобил се отправил в неустановена посока и се разпоредил с отнетите вещи по неустановен начин. Действията му обаче били заснети от монтираните в обекта камери за видеонаблюдение. Около обяд на същия ден 23.03.2021 г. подсъдимият Г., подсъдимият Ч. и свидетелят С. се уговорили да изнесат от производствената база 6 /шест/ броя лири, както следва: 2 /два/ броя алуминиеви лири модел „Овал Делукс“, една от които боядисана в бяло, и една небоядисана, и 4 /четири/ броя алуминиеви лири модел „Кайман“, от които три боядисани и една небоядисана, с размери „Кайман“ размер 50/120 см. - бяло; „Кайман“ размер 40/140 см. - черно; „Кайман“ размер 50/120 см - черно; „Кайман“ размер 50/120 см., небоядисана. Свидетелят С., с оглед уговорката която имал с двамата подсъдими, отделил процесните лири, приготвяйки ги за изнасяне, като същевременно уведомил свидетелите Е. Г. и Б. Г. за намеренията на подсъдимите. Без да подозират, че свидетелите Е. и Б. Г.и са предупредени за предстоящите им действия, подсъдимите Г. и Ч. решили да използват за изнасянето на процесните лири лекия автомобил на свидетеля Е. Г., който работел в съседен цех. Подсъдимият Г. се отзовал на отправената му от свидетеля Г. молба, да помогне с натоварването в автомобила на свой клиент на готови продукти - метални кашпи, които бил изработил. Подсъдимият Г. помогнал на свидетеля Г. да натовари металните кашпи, изработени от последния, след което на свой ред помолил свидетеля Г. да бъде използван неговия лек автомобил, за да изнесат с подсъдимия Ч., от производствената база на „Т. БГ“ ЕООД, приготвените от свидетеля С. по-рано процесни лири. Подсъдимият Г. казал на свидетеля Г., че процесните лири, след тяхното натоварване, следва да бъдат откарани наблизо на адрес в кв. „Княжево“, за което подсъдимия Ч. щял да го придружи и да му покаже точния адрес. Свидетелят Г. се съгласил и по указания на подсъдимия Г. паркирал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. № ••••••• по начин така, че вратите на товарния му отсек да бъдат разположени максимално близо до вратата на помещението, в което се съхранявали процесните лири, отделени от свидетеля С. по-рано. По предварителната уговорка, която имали, подсъдимият Г. и свидетелят С. започнали да товарят процесните лири в автомобила на свидетеля Г.. Подсъдимият Ч. имал задачата да застане на позиция, от която да може да наблюдава автомобила, респективно да сигнализира при евентуалното приближаване на други лица към мястото, за да не бъдат възприети и разкрити действията им. В изпълнение на намерението си подсъдимия Ч. застанал в близост до свидетеля Г. и започнали да разговарят, като в същото време наблюдавал товаренето на процесните лири, от страна на подсъдимия Г. и свидетеля С.. За да улеснят задържането на двамата подсъдими Ч. и Г., свидетелите Г.и ги освободили от работа по-рано и привидно напуснали територията на производствената база на „Т. БГ“ ЕООД, като същевременно уведомили органите на 06 РУ-СДВР, за действията им. След като процесните лири били натоварени, подсъдимият Ч. се качил в автомобила на свидетеля Г. и му указал посоката, в която следва да бъдат транспортирани, а именно към центъра на кв. „Княжево“. При напускането на двора, в който се намирала производствената база на „Т. БГ“ ЕООД, подсъдимият Ч. и свидетелят Г. били спрени за проверка от полицейски екипи на 06 РУ-СДВР. На мястото било извършено процесуално следственото действие претърсване на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. № •••••••, на което действие в качеството на поемни лица присъствали свидетелите Н. Т. и Р. Г.. При проведеното действие по разследването в товарния отсек на лекия автомобил били установени натоварените от свидетеля С. и подсъдимия Г. 6 /шест/ броя лири, които били иззети с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, и отнесени за съхранение в 06 РУ-СДВР. Подсъдимите Г. и Ч. и свидетелят Г. били задържани за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. На 23.03.2021 г., в условията на неотложност, било извършено процесуално следственото действие претърсване в жилище на подсъдимия Ч., находящо се на адрес гр. София, ж.к. „Карпузица“, ул. „••••••• където били установени и иззети 16 /шестнадесет/ броя метални тръби - алуминиеви колектор, 140 /сто и четиридесет/ броя метални шайби и 3 /три/ броя метални елементи. Впоследствие същите били разпознати от свидетеля Б. Г. като собствени на управляваното от него дружество. По подадените от свидетеля С. сведения на 24.03.2021 г. било извършено процесуално следственото действие претърсване на обитаван от подсъдимия Ч. недвижим имот - къща, находяща се в гр. Кюстендил, ул. •••••••, ет. 1, при което били установени и иззети материали и инструменти за сглобяване на лири, както следва: 3 /три/ броя горелки; 16 /шестнадесет/ броя накрайници за тях и 13 /тринадесет/ броя дюзи за тях; 12 /дванадесет/ броя кранове за тръби; 1 /един/ плик с медни тръби; 3 /три/ броя метални разпределители; 55 /петдесет и пет/ броя нипела и предходници; 7 /седем/ броя тапи; 1 /един/ плик със семеринги; 1 /един/ брой ролка с припой; 26 /двадесет и шест/ броя скоби; 1 /един/ плик с гайки; 2 /два/ плика с планки; 4 /четири/ плика с шпилки; 11 /единадесет/ броя медни връзки; 4 /четири/ броя ролки; две сини бутилки за газ с вместимост 80 литра; 5 /пет/ броя маркучи, навити на руло, и две светлосини бутилки за пропанбутан. С протокол за доброволно предаване от 25.03.2021 г., свидетелят Б. Г. предал на разследващите органи един брой флаш памет, съдържащ записи от охранителните камери, инсталирани в производствената база на „Т. БГ“ ЕООД. Същите са обект на изследване на видео-техническа експертиза протокол № 140-Ф/ 2021 г. В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертизи относно стойността на процесните 6 /шест/ броя алуминиеви лири и 10 /десет/ броя алуминиеви колектори. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са допуснати допълнителна съдебно-оценителна експертиза и повторна съдебно- оценителна експертиза. След извършен личен оглед на находящите се на съхранение в 06 РУ- СДВР лири и запознаване с цялата налична по делото документация, вещото лице Ковачева е изготвила повторна съдебно-оценителна експертиза, според заключението на която инкриминираните шест броя алуминиеви лири са с наименования, технически характеристики и стойност, както следва: 2 /два/ броя алуминиеви лири модел „Овал Делукс“, една от които боядисана в бяло, на стойност 510 /петстотин и десет/ лева; една небоядисана, на стойност 477, 50 /четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева; 4 /четири/ броя алуминиеви лири модел „Кайман“, от които три боядисани и една небоядисана, всяка на стойност, както следва: „Кайман“ размер 50/120 см. бяла - на стойност 332, 29 /триста тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ лева; „Кайман“ размер 40/140 см, черна - на стойност 405, 31 /четиристотин и пет лева и тридесет и една стотинки/ лева; „Кайман“ размер 50/120 см, черна - на стойност 442 /четиристотин четиридесет и два/ лева, и „Кайман“ размер 50/120 см, небоядисана - на стойност 306, 82 /триста и шест лева и осемдесет и две стотинки/ лева, всички на обща стойност 2 473, 92 /две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ лева. От допуснатата и приета в хода на въззивното съдебно следствие комплексна видео и аудио-техническа и лицево-идентификационна експертиза, която не е оспорена от страните се установява, че на вещото лице е бил предоставен за изследване: Обект № 1 – един брой оптичен носител на данни - „CD-R” с надпис на него – „Предал, положен подпис и А. С.“ и Обект № 2 – един брой флаш памет. Установено е, че Обект № 1, съдържа един брой „M4A”файл с наименование „AUD-20210325-WA0000.m4a”, съдържащ звук и 7 броя „JPEG” изображения, съдържащи скрийншотове на кореспонденция, съдържаща текст и снимки. От анализа на звука от „M4A” файл с наименование „AUD-20210325-WA0000.m4a” е констатирано, че качеството на същия дава представа за отразеното в него. Същият е с времетраене „05: 25“. Дословно са материализирани в заключението разговорите на лицата, които са заснети, при което е посочено, че се чуват мъжки гласове. Посочено е, че в “JPEG” изображенията освен текстова част се наблюдава наличието и на снимков материал, на който се наблюдават множество еднообразни обекти, чието съдържание е онагледено със снимков материал. Посочено е, че прегледа на съдържанието на Обект № 2 установява 4 броя “AVI” файла, които съдържат цветни видеоизображения, без звук, заснети през светлата част на денонощието от едно заснемащо устройство, с индикации за камера „CAM1”, дата „2021-03-23“ и час в тях. Описани са наблюдаваните в кадрите действия на лицето от видим мъжки пол и същите са онагледени, като е посочено, че наблюдаваното лице излиза от сградата, държейки с двете си ръце повече от четири броя бели, кръгли, продълговати обекти, които не могат да бъдат конкретизирани. Посочено е, че на предоставения запис се установява само едно заснето лице. След сравняване на външните анатомични белези на заснетото лице от видим мъжки пол със сравнителните образци, иззети от подсъдимите Г. и Ч., вещото лице е установило сходство в общите и частни признаци само между заснетото лице и подсъдимия Г., като е прието, че изображенията на заснетото лице и лицето на снимките, взети като сравнителен материал от подсъдимия Г., е заснето едно и също лице. Вещото лице в хода на своето изследване е посочило, че заснетият паркиран лек автомобил е тъмен на цвят, комби, наподобяващ по външни белези на марка „Волво“ и е с рег. № •••••••. Вещото лице не е установило признаци за манипулация на съдържанието на предоставените му за изследване носители. От заключението на допуснатата и приета в хода на съдебното следствие, пред въззивния съд, допълнителна комплексна съдебно-оценителна и техническа експертиза, която не е оспорена от страните, се установяват следните обстоятелства, а именно: Предназначението и състоянието на инкриминираните вещи - нови, употребявани, дефектни или извадени от употреба, поради наличие на други причини; Определена е себестойността на инкриминираните вещи към дата 23.03.2021 г., съобразно дадената им оценка за тяхното състояние и същите са онагледени в заключението на вещите лица като: Отоплително тяло (фиг. 1) – Лира за баня модел „CAYMAN“ – бяла – 93 лева; Отоплително тяло (фиг. 2) – Лира за баня модел „CAYMAN“ – черна – 97 лева; Отоплително тяло (фиг. 3) – Лира за баня модел „OVAL/OVAL X“ – черна – 134 лева; Отоплително тяло (фиг. 5) – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – бяла –112 лева; Отоплително тяло (фиг. 6) – Лира за баня модел „OVAL X/CAYMAN“ – бяла – 80 лева; Отоплително тяло (фиг. 7) – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – небоядисана – 101 лева; Определена е пазарната стойност на инкриминираните вещи, а именно - Отоплително тяло (фиг. 1) – Лира за баня модел „CAYMAN“ – бяла – 120 лева; Отоплително тяло (фиг. 2) – Лира за баня модел „CAYMAN“ – черна – 138 лева; Отоплително тяло (фиг. 3) – Лира за баня модел „OVAL/OVAL X“ – черна – 240 лева; Отоплително тяло (фиг. 5) – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – бяла – 336 лева; Отоплително тяло (фиг. 6) – Лира за баня модел „OVAL X/CAYMAN“ – бяла – 192 лева; Отоплително тяло (фиг. 7) – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – небоядисана – 336 лева; Вещите лица са установили, че инкриминираните вещи са заприходени в счетоводството и в материалната база на юридическото лице „Т. БГ“ ЕООД към дата 23.03.2021 г.; Установено е също от вещите лица, че инкриминираните вещи към дата 23.03.2021 г. са били предмет на продажба от юридическото лице „Т. БГ“ ЕООД на цените, посочени по-горе като продажни; Също така вещите лица са установили, че иззетите като веществени доказателства по делото инкриминирани вещи са осчетоводени и са част от материалната база на юридическото лице „Т. БГ“ ЕООД към дата 23.03.2021 г.; Вещите лица са заключили, че е налице техническа идентичност между иззетите като веществени доказателства инкриминирани вещи по делото и осчетоводените и заприходени в материалната база на юридическото лице „Т. БГ“ ЕООД към дата 23.03.2021 г. На последно място вещите лица са посочили, че при извършения от тях оглед на съхраняваните в 06 РУ СДВР вещи, са установили и други такива, които са били иззети в хода на проведените процесуално следствени действия по делото, но които не са изследвали в своята експертизата, т.к. не са имали поставена за тях задача. Така приетата от съда фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните по делото писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване, както следва: гласни - показанията на свидетелите Е. Г., А. С., Б. Г., Е. Г., Н. Т. и Р. Г., в това число частите от показанията им, дадени при разпитите, проведени в хода на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане им към доказателствената съвкупност; писмени доказателства и доказателствени средства - справки за съдимост; трудови договори; длъжностна характеристика; заповеди за задържане за срок до 24-часа; протоколи за извършени претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение; извлечения от електронна поща на подсъдимия Ч.; извлечения от онлайн магазин; заявка за доставка; поръчки за нипели и други производствени елементи; разписки; справка от ОПП-СДВР относно собствеността върху лек автомобил „Волво“, ДК № •••••••; протокол за доброволно предаване на флаш-памет; и способите за доказване - заключенията на съдебно-оценителната експертиза, допълнителните и повторната съдебно-оценителни експертизи, и видео-техническа експертиза по протокол № 140-Ф/2021 г.; допълнителна комплексна съдебно-оценителна и техническа експертиза и комплексна видео и аудио-техническа и лицево- идентификационна експертиза, приети в хода на въззивното производство. При анализа на гласните доказателствени средства, не се констатира тяхното превратно тълкуване от страна на първия съд, който на първо място правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетеля А. С.. Това е така, защото същия лично и непосредствено е възприел действията на двамата подсъдими, от момента в който същите са взели решение за противозаконното отнемане на инкриминираните вещи до момента на тяхното фактическо пренасяне, от производствения цех, в който са съхранявани, в процесния лек автомобил. Както показанията на посочения свидетел, депозирани от него в хода на съдебното следствие пред първия съд, така и тези дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК от първия съд са последователни, безпротиворечиви и по идентичен начин установяват обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото в настоящото производство. От същите се установява факта на противозаконното отнемане на инкриминираните вещи от двамата подсъдими; обстоятелството, че двамата подсъдими са убедили свидетеля С. да им осигури материали, собственост на юридическото лице „Т. БГ“ ЕООД, които да изнасят без знанието и съгласието на управителя на посоченото дружество срещу финансово възнаграждение, както и че двамата подсъдими са били обособили и собствена работилница в имот, находящ се в гр. Кюстендил за сглобяване на лири. Показанията на свидетеля С. не остават изолирани от останалата събрана и приобщена по делото доказателствена съвкупност, независимо от възраженията на защитата, т.к. същите са в унисон, както с показанията на свидетелите Б. и Е. Г.и, така и с тези на свидетеля Г. относно механизма по който двамата подсъдими са осъществили престъплението, за което им е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт. Също така, чрез показанията на свидетеля С. се изяснява не само механизмът на отнемането на процесните лири, но също така се изясняват и действията им свързани с предварителната уговорка между подсъдимите лица за отнемане на инкриминираните вещи, разпределянето на ролите между подсъдимите Г. и Ч. и действията, които всеки един от тях е следвало да извърши и е извършил на инкриминираната дата, свързани с неправомерното установяване на фактическа власт върху процесните лири. Вярно е, че свидетеля С. е бил съпричастен към товаренето на отоплителните тела - лири в автомобила на свидетеля Г., но независимо от това неговите показания допринасят за разкрИ.е на извършителите на престъплението и изясняват съществените обстоятелства по делото, доколкото същите кореспондират и с писмените доказателствени средства, представляващи съставените протоколи за извършените процесуално следствени действия. Възражението на защитата на подсъдимите, касателно показанията на свидетеля С. и дали същият следва да бъде подсъдим, а не свидетел, е неоснователно. Единствено прокурорът с обвинителния акт може да привлича към наказателна отговорност лицата за извършено престъпление от общ характер, като съдът не е в позиция да дерогира това негово правомощие. Свидетелят С. не е привлечен към наказателна отговорност, спрямо него не е повдигнато обвинение и същият няма качеството подсъдим в настоящото производство, а дали има основание за това или не, не е предмет на настоящото производство. Правилно първият съд се е доверил на данните в показанията на свидетеля С. и затова, защото същите безспорно кореспондират с показанията на свидетеля Е. Г., от които подобно на установеното от показанията на свидетеля С. се установяват действията на двамата подсъдими по установяването на фактическата им власт върху процесните лири, както и неговото участие в процесните събития. В показанията си, свидетелят Г. споделя за начина, по който процесните лири са били натоварени в багажника на автомобила му, а именно по молба на подсъдимия Г., за да бъдат закарани на указан му от подсъдимия Ч. адрес в гр. Княжево. Подобно на първият съд, настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на свидетеля Г., доколкото намира същите за безпротиворечиви и в единомислие с останалия събран по делото доказателствен материал. Посоченото от свидетеля Г., корелира и с показанията на свидетелите Т. и Г., участвали в качеството им на поемни лица при извършеното претърсване и изземване на управлявания от него процесен лек автомобил, в чийто багажник били установени инкриминираните по делото лири. Подобно на първия съд, въззивният съд кредитира с доверие и показанията на свидетелите Е. Г. и Б. Г., доколкото същите са последователни и съответстват помежду си относно начина по който са разбрали, че подсъдимите изнасят материали от техния склад. Двамата свидетели са категорични, че за намеренията и за действията на подсъдимите по отнемането на процесните лири са били уведомени именно от свидетеля С., в която насока са и показанията на самия свидетел С., както и че са наблюдавали тези им действия на поставените от тях камери за наблюдение. Първият съд е обсъдил констатираните противоречия в показанията на двамата свидетели Е. Г. и Б. Г., досежно търговките наименования на процесните лири. Действително е налице разминаване в показанията им относно моделите на процесните лири, но тази неточност е обяснима с оглед етапа на който се е намирало тяхното лицензиране и въвеждане в продажба. В тази насока са показанията на свидетеля Б. Г., който посочва, че моделите лири „Кайман“ и „Делукс“ са един и същ вид, като промяната в наименованията им е свързана с производствената им политика или в зависимост от фирмата, за която се произвеждат съответните лири от „Т. БГ“ ЕООД. Правилно първият съд е посочил, че констатираното противоречие в показанията на свидетеля Б. Г., касателно наименованието на произвежданите от управляваното от него дружество процесни лири, не е от естеството да дискредитира показанията му досежно инкриминираните събития, свързани с противозаконното отнемане на инкриминираните вещи от двамата подсъдимия, защото данните в неговите показания безспорно са еднопосочни, логични, последователни и съответстващи на установеното от вещите лица, изготвили допуснатата от въззивния съд комплексна съдебно оценителна и техническа експертиза. Посоченото несъответствие, касаещо търговското наименование на процесните лири от една страна не се отразява на съставомерността на извършените от подсъдимите Д.ие по противоправното им отнемане, от друга страна, така посоченото несъответствие намира своето обосновано и аргументирано обяснение в приетото от въззивния съд заключение по допълнителната комплексна съдебно-оценителна и техническа експертиза, както се каза. Това е така, защото вещите лица, в своето заключение са посочили, че отоплителните тела, предмет на експертизата, са два основни модела и вариант на единия модел. Чрез посоченото заключение се изяснява, че единият от процесните модели, предлаган с търговското наименование „Кайман“ е произвеждан предимно по заявка и техническа спецификация за фирма „Ж. 2009“ към датата на Д.ието, а вариант на модела „Овал“ се дистрибутира под търговското наименование „Овал Х“. При това положение и доколкото е установена пълна идентичност между произвежданите, заприходените и осчетоводените от ощетеното юридическо лице „Т. БГ“ ЕООД лири за отопление с изследваните от вещите лица процесни лири, които са намерени и иззети в лекия автомобил, управляван от свидетеля Г., както и с тези за които свидетелства свидетеля С. и не на последно място, с тези които са заснети чрез камерите и наблюдавани от свидетелите Е. и Б. Г.и, при тяхното изнасяне от двамата подсъдими, от производствения цех, е ирелевантна за предмета на доказване разновидността в модела им, доколкото тази разновидност се дължи на търговската политика на юридическо лице „Т. БГ“ ЕООД, защото по делото е установено, че процесните лири се предлагат от различни фирми, в различни търговски вериги, под различни наименования на моделите. Също така по делото, чрез заключението на вещите лица, изготвили комплексната оценителна и техническа експертиза и показанията на свидетеля Б. Г. се установи, към инкриминираната дата, процесните лири са били в процес на разработване, тестване и сертифициране, поради което и са предлагани с различни търговски наименования от различните фирми, за които са били произвеждани от „Т. БГ“ ЕООД. Така посоченото е дало основание на държавното обвинение да мотивира искане пред първия съд по реда на чл. 287, ал. 1 НПК за изменение на обвинението, касателно модела на инкриминираните лири, което е допуснато от първоинстанционния съд и на свой ред е довело до постановяване на обжалваната присъда. В заключение следва отново да се посочи, че посочените разлики в търговските наименования на процесните лири не са от естество да дискредитират обвинението и оневинят подсъдимите, доколкото по делото се доказа по един категоричен и несъмнен начин идентичността между натоварените на процесния автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, ДК ••••••• отоплителни тела - лири, откритите в последствие при претърсването и изземването в посочения лек автомобил, находящите се на съхранение като веществени доказателства в 06 РУ СДВР и изследваните в последствие от вещите лица по назначената от въззивния съд допълнителна комплексна съдебно-оценителна експертиза. Ето защо и настоящият съдебен състав кредитира с доверие изслушаната и приетата пред него допълнителната комплексна съдебно- оценителна и техническа експертиза, доколкото същата е безпротиворечива, изготвена е от вещи лица, притежаващи необходимите знания и компетентност. Вещите лица са подходили прецизно и детайлно при нейното изготвяне, като са дали обоснован и аргументиран отговор на всеки един от поставените им въпроси. Въззивният съд се довери на заключението на изслушаната пред него експертиза затова, защото кредитираната с доверие от първия съд експертиза е не ясна и чрез нея не се изяснява методът, по който вещите лица са определили пазарната стойност на инкриминираните вещи, което породи във въззивния съдебен състав съмнение в нейната правилност и наложи назначаването на нова комплексна експертиза. С допуснатата и назначена от въззивния съд комплексна съдебно оценителна и техническа експертиза се установява по един категоричен начин стойността на инкриминираните в настоящото производство отоплителни тела – лири. В експертното заключение вещите лица са посочили себестойността на всяка една от процесните лири към датата на инкриминираното Д.ие, като са отчели непълната комплектовка на съоръженията за въвеждането им в експлоатация, а именно липсата на укрепващата част на конзолите, хром-месинг тапа ½“ и ръчен обезвъздушител ½“. Съществена част от експертното заключение се явява категорично посочената от вещите лица невъзможност да определят пазарната стойност на инкриминираните в настоящото производство лири, поради обстоятелството, че към инкриминираната дата същите са били уникални за българския пазар и не са имали друг пазарен аналог, с който същите да бъдат сравнявани, както и обстоятелството, че процесните лири не са били във вид на готов комплектован продукт, който може да бъде въведен в експлоатация. Поради посоченото обстоятелство, вещите лица, на базата на представени фактури за продажба през период, в който попада и инкриминираната дата са посочили цените, на които са продавани отоплителни тела от посочения вид и модел на различни фирми. Изложеното налага настоящият съдебен състав да приеме като меродавни в настоящото производство като стойност на инкриминираните лири именно тази тяхна стойност, която е определена от вещите лица като тяхна себестойност, единична стойност, или която е определена на базата на вложените в тях материали, а именно: Отоплително тяло (фиг. 1) – Лира за баня модел „CAYMAN“ – бяла – 93 лева; Отоплително тяло (фиг. 2) – Лира за баня модел „CAYMAN“ – черна – 97 лева; Отоплително тяло (фиг. 3) – Лира за баня модел „OVAL/OVAL X“ – черна – 134 лева; Отоплително тяло (фиг. 5) – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – бяла –112 лева; Отоплително тяло (фиг. 6) – Лира за баня модел „OVAL X/CAYMAN“ – бяла – 80 лева; Отоплително тяло (фиг. 7) – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – небоядисана – 101 лева или всички на обща стойност от 617, 00 лева. Съдът намира за правно неоправдано и несправедливо по отношение на подсъдимите лица да бъде приета като стойност на инкриминираните вещи – лири, пазарната стойност на продукт в завършен вид, продаван на различни съконтрахенти на дружеството „Т.“ ЕООД в завършен вид, т.к. по делото не се установи една единна продажна цена в процесния период, която да не буди съмнение в своята пазарна достоверност. Подобно на първият съд, въззивният съд кредитира с доверие изготвените от вещото лице Г. заключения в частта относно инкриминираните 10 броя алуминиеви колектори, предмет на първия пункт по обвинението на подсъдимия Г.. Относно инкриминираните 10 броя алуминиеви колектори, съдът намира за безспорно установено времето, мястото и начина на тяхното отнемане от подсъдимия Г.. Посоченото се установи по категоричен начин от показанията на свидетелите С. и Б. Г., всеки един от които посочват какви елементи са се намирали в производственото помещение на дружеството „Т.“ ЕООД, от което подсъдимият Г. е изнесъл процесните 10 броя алуминиеви колектори. Заключението по приетата от първия съд техническа експертиза установява формата, цвета, броя на отнетите вещи, а именно 10 броя цилиндрични алуминиеви колектори със сребрист цвят. По делото няма спор, а и това се изяснява несъмнено и ясно и чрез заключението на изслушаната пред първия съд съдебно техническа експертиза, при извършеното фотосъпоставително изследване между заснетото лице /Лице 1/ и изображение на подсъдимия Г. П. Г., при което се констатират прилики и сходства в пропорциите на лицевия овал, цвета и линията на косата, формата и относителния размер на веждите, кожни гънки /бръчки/ на бузите около долната част на носа, характерна лицева асиметрия в областта на устата на лицето, заснето на изследвания видеозапис с подсъдимия Г.. Освен това идентичността между наблюдаваното във видеозаписа лице и подсъдимия Г. Г. се установи по категоричен начин от приетата в хода на въззивното съдебно следствие комплексната съдебно видео-техническа и лицево идентификационна експертиза. Правилно са кредитирани от първия съд, като годни доказателствени средства, протоколите съставени за извършените в хода на досъдебното производство процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, които отговарят на формалните законови изисквания и са изготвени при спазване на императивните разпоредби на НПК, които са одобрени от съответния съд. По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че от събраните по делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив начин се установяват от обективна и субективна страна признаците на извършеното от подсъдимия Г. Г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, както и че подсъдимия Н. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 НК. От обективна страна се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Г. Г. на 23.03.2021 г., в условията на продължавано престъпление е извършил две Д.ия, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление - чрез използване на моторни превозни средства отнел чужди движими вещи на обща стойност 617 /шестстотин и седемнадесет/ лева, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следва: На 23.03.2021 г. в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••/, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи: 10 /десет/ броя алуминиеви колектори, всеки на стойност 20 /двадесет/ лева, всичко на обща стойност 200 /двеста/ лева, от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво“, рег. № •••••••, и На 23.03.2021 г., в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••/, в съучастие като извършител с Н. П. Ч., ЕГН •••••••••• - помагач, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи - 6 /шест/ броя алуминиеви лири, а именно: Отоплително тяло – Лира за баня модел „CAYMAN“ – бяла – 93 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „CAYMAN“ – черна – 97 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL/OVAL X“ – черна – 134 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – бяла –112 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL X/CAYMAN“ – бяла – 80 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – небоядисана – 101 лева или всички вещи на обща стойност 617 /шестстотин и седемнадесет/ лева, от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. № ••••••• - Г. изнасял инкриминираните вещи от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил, а в този момент Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица. По отношение на подсъдимия Н. Ч. от обективна страна се доказа по несъмнен начин, че на 23.03.2021 г., в гр. София, бул. „••••••• III“ № 186 /производствена база на „Т. БГ“ ЕООД, ЕИК •••••••/, в съучастие като помагач с Г. П. Г., ЕГН •••••••••• - извършител, отнел чужди /собственост на „Т. БГ“ ЕООД/ движими вещи - 6 /шест/ броя алуминиеви лири, а именно: Отоплително тяло – Лира за баня модел „CAYMAN“ – бяла – 93 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „CAYMAN“ – черна – 97 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL/OVAL X“ – черна – 134 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – бяла –112 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL X/CAYMAN“ – бяла – 80 лева; Отоплително тяло – Лира за баня модел „OVAL DELUX“ – небоядисана – 101 лева или всички вещи на обща стойност 617 /шестстотин и седемнадесет/ лева, от владението на Б.Е. Г. - управител на търговското дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка, Фолксваген“, модел „Кади“ рег. № ••••••• - Г. изнасял инкриминираните вещи от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил, а в този момент Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица Правилни са съжденията на първият съд, че е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 194, ал. 1, т. 4 НК – престъплението да е извършено чрез използване на моторно превозно средство, което подсъдимите са използвали при отнемането на инкриминираните вещи. За извършването на кражбата подсъдимите са използвали моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, ДК № •••••••. От обективна страна, предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. В настоящия случай - от обективна страна по отношение на подсъдимия Г.: предмет на посегателството са чужди движими вещи - 10 /десет/ броя алуминиеви колектори и 6/шест/ броя алуминиеви лири на обща стойност 617 лева; по отношение на подсъдимия Ч. предмет на посегателство са описаните по-горе чужди движими вещи - 6/шест/ броя алуминиеви лири на обща стойност 617 лева. Посочените вещи материализират имуществени права, притежаващи паричен еквивалент, поради което е възможно да бъдат предмет на престъпление против собствеността. На следващо място, от обективна страна, вещите са били собственост на „Техномашинекс БГ“ ЕООД, т.к. са били във владение на свидетеля Б. Г., който е управлявал същото в качеството си на управител на „Техномашинекс БГ“ ЕООД. Изпълнителното Д.ие на престъплението кражба се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на трето лице, като изпълнителното Д.ия се осъществява чрез прекъсване на чуждата фактическа власт и установяване на своя такава върху предмета на престъплението. Със своите действия, подсъдимият Г. е отнел чуждите движими вещи от владението на свидетеля Б. Г., като изпълнителното Д.ие по втория пункт на обвинението е довършено с осъществяване на трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, а именно с изнасянето и натоварването на инкриминираните 6 /шест/ броя алуминиеви лири от склада на търговското дружество в лекият автомобил „Фолксваген“, модел „Кади рег. № •••••••, докато в същото време подсъдимият Ч. наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица, предвид което е налице съответно разпределение на ролите помежду им /извършител и помагач/ и отдалечаването на процесния автомобил от производствената база на „Т. БГ“ ЕООД. Осъщественото от подсъдимия Г. изпълнително Д.ие по пункт първи на обвинението се изразява в това, че е изнасял инкриминираните вещи – 10 броя алуминиеви колектори от склада на търговското дружество и ги товарил в посочения автомобил - лек автомобил марка „Волво“, рег. № •••••••. С оглед изложеното са настъпили общественоопасните последици - промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. На следващо място, от обективна страна, вещите са отнети без знанието и съгласието на лицето упражняващо фактическа власт върху тях, управителят на „Т. БГ“ ЕООД – свидетелят Б. Г.. Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 НК – за отнемането на вещите е използвано МПС – относно първото Д.ие, включено в продължаваното престъпление, извършено от подсъдимия Г., а именно лек автомобил марка „Волво“, рег. № •••••••, относно второто Д.ие, включено в продължаваното престъпление – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади рег. № •••••••. Подсъдимият Ч. е съзнавал, че за отнемането се използва МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, ДК № •••••••, при което квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 НК е изпълнен не само по отношение на подсъдимия Г., но спрямо него. Предвид предварително установеното разпределение на ролите между двамата подсъдими, отнемането на инкриминираните 6 /шест/ броя лири е осъществено от тях в съучастие, при което всеки от тях е действал в съответно посочените форми - подсъдимия Г. като извършител, изнасяйки инкриминираните вещи – 6 /шест/ броя алуминиеви лири от склада на търговското дружество и товарейки ги в процесния лек автомобил, а подсъдимия Ч. - като помагач, който в същото време наблюдавал района, с цел да сигнализира при поява на трети лица. Осъщественото от подсъдимия Г. противоправно Д.ие правилно е квалифицирано като реализирано при условията на чл. 26, ал. 1 НК - с две Д.ия, всяко от които осъществява поотделно признаците на състава на престъплението кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. 194, ал. 1 НК, като двете Д.ия са осъществени през непродължителен период от време /в рамките на работното време на подсъдимия на 23.03.2021 г./, при една и съща обстановка и при еднородност на формата на вина, при която е действал, при което последващото Д.ие от обективна и субективна страна е продължение на предшестващото го. От субективна страна всеки един от подсъдимите Г. и Ч. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като всеки един от тях е имал намерение противозаконно да присвои вещите, за да се разпореди с тях. Всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършеното Д.ие, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че вещите не са негова собственост, че се намират във владението на другиго, като за установяването на собствена фактическа власт е използвал моторно превозно средство. Всеки един от подсъдимите е целял и е искал настъпването на престъпния резултат. По отношение на двамата подсъдими е налице общ умисъл, като всеки един от тях е съзнавал, че извършва престъплението с другия подсъдим, при общ умисъл към Д.ието. Подсъдимият Г. е съзнавал, че е улеснен за извършване на Д.ието по втория пункт на обвинението от друго лице – подсъдимият Ч., а подсъдимият Ч. е съзнавал, че със своята проява улеснява извършването, от подсъдимия Г., на конкретното умишлено престъпление, като е целял настъпването на обществено опасните последици. Относно направеното от защитата на подсъдимия Г. възражение, че в случая по-скоро се касае за престъпление по чл. 206 НК и възможността съдът да преквалифицира извършеното от подсъдимия Г. Д.ие, съдът намира същото за неоснователно. Обсебване по чл. 206 НК е налице, когато деецът е получил на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. Обратно, когато деецът осъществи нерегламентиран достъп до чужди движими вещи, които не са му предоставени да владее или пази, когато прекъсне досегашната фактическа власт, упражнявана от друго лице, и установи своя такава, ще е налице кражба. (в този смисъл, Р.88-12-I). В конкретиката на настоящият казус липсват данни подсъдимият Г. да е имал фактическа власт върху инкриминираните вещи на някакво правно основание, независимо, че същият е работил в „Т. БГ“ ЕООД. По делото по-скоро са налице данни за наличието на ново квалифициращо обстоятелство към извършеното от подсъдимия Г. престъпление, а именно такова по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, но доколкото не е имало съответно обвинение за него пред първата инстанция, за настоящият съдебен състав се явява процесуално недопустимо да изменя първоинстанционния съдебен акт в частта, касателно правната квалификация на извършеното от подсъдимия Г. престъпление. Независимо, че въззивният съд прие по-ниска стойност на инкриминираните в настоящото производство инкриминирани вещи - лири, посоченото обстоятелство не води до преквалификация на престъплението, извършено от всеки един от подсъдимите, като такова по чл. 194, ал. 3 НК. Привилегированият състав на престъплението „кражба“ е приложим единствено към основния състав на престъплението по чл.194 НК. За състава по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, какъвто е осъществения от всеки един от подсъдимите – съответно като извършител и помагач, законодателят не е предвидил маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и това е без оглед стойността на предмета на престъплението. Ето защо, разпоредбата на чл. 195, ал. 4 НК не урежда маловажни случаи на кражба, осъществена чрез използване на МПС, а единствено касае квалифицирана кражба по точки 2 и 6 на чл. 195, ал. 1 НК. За да се стигне до преценка за приложението на чл. 194, ал. 3 НК е необходимо да се установи, че не са налице квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК, което от своя страна да доведе до правен извод, че е осъществен основния състав на престъплението кражба – пo чл. 194, ал. 1 НК. В настоящият случай, от доказателствената съвкупност, безспорно е доказано използването на МПС при осъществяване на кражбата, така че обстоятелство по т. 4 на чл. 195, ал. 1 НК е налице. След като е налице квалифициращото обстоятелство по т. 4 на чл. 195, ал. 1 НК е невъзможно прилагането на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК, както е невъзможно приложението и на разпоредбата на чл. 195, ал. 4 НК. Поради изложеното, в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 218б НК. В този смисъл е и решение на ВКС № 6 от 02.02.2015 г. по н.д. № 1742/2014 г. При преценка на размера на дължимото на подсъдимия Г. наказание, обосновано първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и невисоката степен на обществена опасност на личността му. Правилно са отчетени като отегчаващи отговорността за подсъдимия Г. обстоятелства количеството на отнетите вещи, осъществяването на Д.ието в условията на продължавано престъпление, както и данните за предходно извършени аналогични Д.ия спрямо имуществото на „Т. БГ“ ЕООД, които обаче не са инкриминирани в рамките на настоящето наказателно производство. Предвид приетата от въззивния съд и кредитирана допълнителна комплексна съдебно-оценителна и техническа експертиза, обуславяща значителна корекция на стойността на инкримиираните вещи по втория пункт на обвинението, а именно – досежно стойността на инкриминираните лири, както и предвид съвкупната преценка на отегчаващите и смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, се налага и корекция, от страна на въззивния съд, на размера на наложеното на подсъдимия Г. Г. наказание. Стойността на инкриминираните вещи е в общ размер на 617 лева, която е значително по-ниска от приетата от първия съд стойност, а именно от 2673, 92 лева, която стойност е ценена от първия съд като отегчаващо отговорността за подсъдимия Г. обстоятелство. В тази връзка е правилен изводът на първата инстанция, че наказанието на подсъдимия Г. Г. следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, но при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, което от своя страна налага корекция и на размера на наложеното на същия, от първия съд, наказание „лишаване от свобода“, като този размер бъде намален от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година. С оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, които съдът следва да съблюдава в своята дейност и предвид съотношението на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, от една страна, се явява справедливо, а от друга в най-пълна степен с него ще се постигнат залегналите в чл. 36 НК цели. Подобно на първият съд, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г., предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, не е наложително същият да търпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. По изложените съображения съдът приложи института на чл. 66, ал. 1 НК, при което намали размера на изпитателния срок, който е определен от първия съд, а именно от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца на 3 /три/ години. Въззивният съдебен състав се солидизира с изводите на първият съд, че като смекчаващи вината на подсъдимият Н. Ч. обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало и невисоката степен на обществена опасност на личността му. Правилно са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства количеството на отнетите вещи, както и данните за предходно извършени аналогични Д.ия спрямо имуществото на „Т. БГ“ ЕООД, които обаче не са инкриминирани в рамките на настоящото наказателно производство. Предвид обоснованата по-горе корекция на стойността на инкриминираните вещи, предмет на извършеното от подсъдимия Ч. престъпление се налага и корекция, от страна на въззивния съд, на размера на наложеното на подсъдимия Н. Ч. наказание. В хода на въззивното съдебно следствие се установи по експертен път, че стойността на инкриминираните лири е в размер на 617 лева, която е значително по-ниска от приетата от първия съд стойност, а именно от 2473, 92 лева, и която стойност е ценена от първия съд като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. В тази връзка, правилен е изводът на първата инстанция, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, но предвид значителния превес на смекчаващите отговорността за подсъдимия Ч. обстоятелства се налага корекция на срока на наложеното му от първия съд наказание „лишаване от свобода“, като същото се намали от 2 /две/ години на 1 /една/ година. С оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, които съдът следва да съблюдава в своята дейност и предвид съотношението на смекчаващите и отегчаващи отговорността за подсъдимия Ч. обстоятелства, така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ година се явява справедливо, а от друга страна в най-пълна степен с него, ще се постигнат залегналите в чл. 36 НК цели. Подобно на първият съд, настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Ч., предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, не е наложително същият да търпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. Поради това счита, че изтърпяването на същото не само следва да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК, но и изпитателния срок следва да бъде намален от 4 /четири/ години на 3 /три/ години. Предвид изхода на делото и с оглед установеното в хода на съдебното производство обстоятелство, че юридическото лице „Т. БГ“ ЕООД е собственик на инкриминираните 6 /шест/ броя алуминиеви лири, иззети с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 23.03.2021, и на 16 /шестнадесет/ броя метални тръби /алуминиеви колектор/, 140 /сто и четиридесет/ броя метални шайби и 3 /три/ броя метални елементи, иззети с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 23.03.2021 г., то правилно първият съд е разпоредил тези веществени доказателства, находящи се на съхранение в 06 РУ-СДВР, да му бъдат върнати. Доколкото не се доказва, в хода на наказателното производство, че иззетите с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 24.03.2021 г. веществени доказателства, да принадлежат на друго лице, да са предмет на престъпно посегателство или да са налице други основания за отнемането им в полза на държавата, правилно първият съд е постановил връщането им на подсъдимия Н. Ч.. Правилно първият съд се е разпоредил с веществените доказателства представляващи оптичен носител, находящ се на л. 70 от досъдебното производство и магнитен носител, запечатан в плик с картон за ВД серия А 0365871 и СП НЕКД СДВР, находящ се на л. 133 от досъдебното производство, като е оставил същите на съхранение по делото и които следва да бъдат унищожени след изтичане на срока за съхранение на същото. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК районният съд е осъдил подсъдимите Г. Г. и Н. Ч. да заплатят всеки по отделно по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на сумата от по 231, 60 лева., както и сумата от по 388, 50 лева по сметка на СРС. Предвид крайния съдебен акт и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, всеки един от подсъдимите Г. П. Г. и Н. П. Ч. следва да бъде осъден да заплати от по 2294, 70 (две хиляди двеста деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева, представляващи направените пред въззивния съд разноски, в полза на държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК по 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция приема, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно общата стойност на инкриминираните вещи за извършеното от подсъдимия Г. продължавано престъпление по втория пункт на обвинението; в частта относно стойността на инкриминираните вещи по повдигнатото на подсъдимия Ч. обвинение, както и в наказателно-осъдителната й част, като бъде намален размерът на наложеното на всеки един от подсъдимите наказание „лишаване от свобода“, както и определения на всеки един от подсъдимите изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изтърпяване на наложеното наказание. В останалата й част присъдата на СРС е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав