Решение № 1768 от 11.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12582/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от Х Д. Х. Ч. /Hsiao Jean-Hwa, Chang/, гражданин на Р К, притежаваща паспорт №, издаден на г. от МВР, срещу наказателно постановление № 175/29.10.2021 г., издадено от ВПД Началник на ГПУ – София към РДГП – Аерогари при ГДГП-МВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че АУАН е бил предявен на жалбоподателя само на български език, без разбираем за нея превод, с което било нарушено правото й на защита. Изтъква се, че нарушението не е описано достатъчно ясно и конкретно, доколкото в АУАН и НП липсвали данни за статута и срока на пребиваване, както и относно документа, въз основа на който жалбоподателят е пребивавала на територията на Република България. Сочи се и противоречие между словесното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение и приетата за него правна квалификация. Излагат се твърдения, че за жалбоподателя е била налице обективна невъзможност да напусне пределите на страната поради преустановени пътувания по време на пандемията от вируса на Covid-19 и обявеното във връзка с това извънредно положение. Алтернативно се навеждат доводи за намаляване размера на наложеното наказание. За проведеното на 24.01.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят не се явява и не се представлява, като по делото е постъпило писмено становище по същество, в което се поддържа искането за отмяна на НП и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна се представлява от гл. юрк. Екатерина Кабранска, която пледира НП да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима - депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: На 16.10.2021 г., около 18: 30 ч., в град София, на ГКПП – Аерогара София, при осъществяване на гранична проверка на жалбоподателя Х Д. Х. Ч. /Hsiao Jean-Hwa, Chang/, гражданин на Република Китай, притежаваща паспорт №, издаден на г. от Република Китай, при явяване за полет W64437 за Ларнака, се установило, че имало положен в паспорта на жалбоподателя печат от Сектор „Миграция“ към ОДМВР-Бургас, съгласно който срокът й на пребиваване в страната е бил продължен до 02.08.2020 г. на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ, поради което към момента на напускане на страната е превишила разрешения й престой с 440 (четиристотин и четиридесет) дни. Поради това свид. В. в присъствието на двама свидетели съставила срещу Х Д. Х. Ч. АУАН № 173/16.10.2021 г. за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ. Същият бил връчен на Ч., като в хода на проверката и при съставянето на АУАН не й бил осигурен преводач, а АУАН й бил разяснен устно на английски език. На жалбоподателя не бил връчен препис от АУАН на разбираем за нея език. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 175/29.10.2021 г., от Началника на ГПУ – София към РДГП – Аерогари при ГДГП-МВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ. На жалбоподателя не бил връчен препис от НП на разбираем за нея език. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел В. О. В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за еднопосочни, достоверни, относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното му изясняване. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Процесните АУАН и НП са издадени от административни органи, действащи в рамките на своята материална и териториална компетентност. Независимо от това обаче, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяната на НП. На първо място, настоящият състав намира, че при липсата на осигурен преводач в хода на административно наказателното производство и непредоставянето на преписи от АУАН и НП на разбираем за санкционираното лице език, е било нарушено правото на участие и защита в това производство на жалбоподателя Х Д. Х. Ч., която се явява чуждестранен гражданин и не владее български език. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления са приложими нормите на НПК. Според чл. 21 НПК, лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или от друг език, за което се назначава преводач. Задължението за осигуряване на условия и възможности за ефективното упражняване правото на защита е регламентирано и с чл. 15 НПК. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НПК, субсидиарно приложим в производството по ЗАНН, когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език. Отнасяйки това правило към административнонаказателното производство, на нарушителя следва да се предявят преписи на разбираем за него език от АУАН и НП, алтернативно при съгласие от негова страна - същите да му бъдат подробно преведени от лице, владеещо разбираем за него език. В аналогична насока е и чл. 6, т. 3, б. „а” ЕКЗПЧОС, която, макар да не регламентира задължение за категорично писмено уведомяване за повдигнатото спрямо лицето обвинение, задължава съответните държавни органи /актосъставителя и наказващия орган/, да разяснят незабавно и подробно причините и характера на обвинението. Необходимостта от назначаване на преводач от български на чужд език в административнонаказателното производство произтича и от задължението на актосъставителя по чл. 43, ал. 1 ЗАНН да осигури възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента на предявяването му. Действително съгласно показанията на свид. В. АУАН е бил разяснен на жалбоподателя на английски език. Не са налице обаче данни тя да е била информирана за правото й да й бъде предоставен препис от акта на разбираем за нея език да, от което тя изрично да се е съгласила да не се възползва. Следва да се уточни, че се касае за процесуално задължение, което възниква по силата на закона и не е предпоставено от проявена от самия нарушител инициатива. Наред с изложеното, не се установява дали на жалбоподателя са били разяснени правата й да участва в административнонаказателното производство, включително да възрази още при съставянето на акта, както и да подаде писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Липсата на предявяване на преписи от АУАН и НП на разбираем за жалбоподателя език и/или на преводач, който да разясни смисъла на административното обвинение на нарушителя и правата му на защита по предвидените в ЗАНН процесуални възможности са довели до абсолютно процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на санкционираното лице от възможност да разбере повдигнатото му административнонаказателно обвинение и да участва в административнонаказателното производство, което процесуално нарушение е от категорията на съществените. Същото не може да бъде санирано в настоящото въззивното съдебно производство и налага отмяна на оспорения санкционен акт. На следващо място, съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени и императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно датата на извършването на нарушението. Не става ясно коя е датата, на която АНО приема, че е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, което съгласно посочената санкционна норма на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е оставане в страната след изтичането на срока за пребиваване. Датата на установяване на нарушението в случая е различна от датата на извършването му, като двете дати имат съществено самостоятелно значение за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. За тази цел е необходимо да е налице индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, което в разглеждания случай не е сторено. Посочването на датата, до която жалбоподателят е трябвало да напусне пределите на Република България не е равнозначно на посочване на дата на извършване на нарушението. При липса на фактически констатации в НП относно датата на нарушението, не би могло да се вземе отношение по въпросите за законосъобразността на административното наказване от гледна точка на спазване на процесуалните и давностните срокове, предвидени в ЗАНН, което нарушава правото на защита на наказаното лице. Основателни са и оплакванията на жалбоподателя за несъответствие между словесното описание и правната квалификация на твърдяното нарушение. Съгласно сочената за нарушена разпоредба чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне пределите на страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване. Описаното в НП, нарушение се изразява в това, че Ч. е превишила разрешения й срок на пребиваване в страната в продължение на 440 (четиристотин и четиридесет) дни. Т.е. АНО е приел, че нарушението се изразява в неразрешено фактическо пребиваване, а не в ненапускането до изтичане на определен срок за пребиваване. По изложените съображения в съвкупност съдът прецени, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. съдът намира за основателно предвид ниската фактическа и правна сложност на делото. Поради това същото следва да бъде редуцирано до предвидения минимум от 440 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет (в приложимата редакция към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.). Така мотивиран и на основание чл. чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд