Решение № 40675 от 4.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6086/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на С. С. С. А., роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], срещу решение № 3373/12.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че административният орган в обжалвания акт не е разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от него факти обуславящи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По същество се иска отмяна на решението. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ж., която поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Ответникът – председателят на ДАБ при МС чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че правилно е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. Прокуратурата на РБ не изпраща представител и не изразява становище за основателност на жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила с вх. № В-13- 426/06.02.2025 г., подадена от С. С. С. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], без гражданство, етническа принадлежност - арабин, вероизповедание - мюсюлманин - сунит, семейно положение - женен, [ЛНЧ]. В проведеното интервю с рег.№ УП 7384 от 19.02.2025 г. чуждият гражданин твърди, че е напуснал [държава] на 05.02.2025 г. легално със самолет транзитно през [държава] за [държава], с предоставена от посолството туристическа виза. Първоначално е имал намерение да се установи в [държава] или Нидерландия и е подал молби за визи в посолствата на двете страни, но е получил отказ тъй като не покрива стандартите за финансови средства на депозит в банка и постоянна работа с висок доход. Твърди, че впоследствие е подал молба в посолството на [държава] в [държава] и че е покрил изискванията и е получил туристическа виза. Посочва, че при кацането си със самолет на аерогарата в [населено място], [държава] граничните полицаи са му забранили да влезе в страната, защото е имал резервация за хотел само за една нощ. Била му е предоставена възможност да се върне в [държава], но той е отказал и е подал молба за международна закрила в страната. Един от тримата му братя и една от четирите му сестри живеят от четири години в Нидерландия с предоставен статут на бежанци. Втория му брат, втората и третата му сестри живеят в Обединените арабски емирства и четвъртата му сестра живее в [държава], а в [държава] са останали третия му брат и баща му. Като причина да напусне [държава] посочва отправени от непознато лице по телефона предупреждения в [държава]. Няма разрешение за пребиваване в друга държава. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е бил арестуван. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Заявява, че не е бил преследван, арестуван и осъждан в държавата си по произход. Представено е становище от ДАНС, според което Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Р [държава] на С. С. С. А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. При тази фактическа обстановка е постановено обжалваното решение, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на материалноправните основания за това. Решаващият орган е приел, че общата обстановка в [държава], сама по себе си, не дава основание за страх от преследване. Изложените факти по време на интервюто също не представляват основания за получаване на статут на бежанец. Причините за напускане на страната по произход са свързани с отправени предупреждения по телефона, които не представляват пряка заплаха, поради което спрямо С. С. С. А. няма осъществено преследване, нито съществува риск от бъдещо такова. В хода на административното производство, административният орган не е установил факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на жалбоподателя. Изтъкнати са обстоятелства във връзка с представената бежанска история. Решаващият орган е счел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като С. С. С. А. не е бил принуден да напусне [държава] поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Административният орган е приел, че кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие. Обосновал е извод, че посочените от чужденеца лични мотиви за желанието му да получи статут, не се оценяват като хуманитарни с оглед предоставянето на хуманитарен статут. Административният орган е приел, че той не е напуснал страната си на произход поради преследване по причини на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, респ. не се явява заплашен от нито един от посочените мотиви за преследване. Възприета е като недостоверна изложената от жалбоподателя в интервюто история, че е бил заплашван от роднините на съпругата на негов братовчед, който е обвинен в убийството й, тъй като му помогнал в намирането на адвокат. Изложени са мотиви, че за кандидата липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради липса на твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, а установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Органът е посочил, че кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие, поради което за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният орган се е позовал на справка с № МД-02-206/11.04.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“, като е изложено, че общата обстановка в [държава] сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Чужденецът не обосновава наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход по смисъла на закона. В тази насока в решението е изложено, че е общоизвестна информацията, че около 2, 4 милиона палестинци са регистрирани като бежанци в [държава], който е единствената арабска страна, която предоставила гражданство на тази група хора. Понастоящем повече от половината от йорданското население е с палестински произход. Преценено е, че в случая чуждият гражданин е мигрант, тъй като е напуснал доброволно страната си, за да се засели другаде от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, въпреки че е имал спокоен начин на живот в Кралство [държава]. Обсъдено е приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ съобразно разширенията, дадени в решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/2007 относно тълкуването на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/1983/ЕО, но е прието, че ситуацията, както в страната на произход [държава], така и в страната на постоянно пребиваване [държава] е стабилна с позоваване на справките за двете държави на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ. Информацията относно Кралство [държава] не навеждала на извод, че спрямо заявителя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията й, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Органът е посочил, че [държава] се счита за сигурна страна на произход от българските власти, съгласно решение № 247/03.04.2024 г. на Министерския съвет на [държава]. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна съгл. чл.147, ал.1 АПК, която е адресат на оспорения административен акт, с право и интерес от оспорването, в срока по чл.84, ал.3 от ЗУБ (оспореното решение е връчено на 30.05.2025 г.), поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При служебната проверка по чл.168 АПК съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл.75, ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ - председателя на агенцията, доколкото той по силата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ притежава правомощието да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в [държава]. Актът е в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Производство по чл.68, ал.1, т.1 ЗУБ е образувано във връзка с подадена от чужденеца молба за закрила рег. № В-13-426/06.02.2025 г. На проведеното интервю на кандидата е предоставена възможност за посочване на причините, поради които е напуснал и не желае да се завърне в страната си на произход. Настоящият състав намира, че решението е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В разглеждания случай липсват такива обективни белези, за да се приеме, че е налице осъществено спрямо жалбоподателя преследване. Видно от интервюто, жалбоподателят е посочил, че лично той не е имал проблеми с властите в държавата по произход; не е имал проблеми заради религията, нито някакви други проблеми. Като причина да напусне [държава] посочва единствено отправени предупреждения по телефона от непознат. Настоящият състав споделя становището на ответника, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата му на произход. С. С. С. А. не е бил обект на репресии, не е бил задържан или арестуван в страната си на произход. Не се установяват данни да е бил призоваван, респ. срещу него да е било водено наказателно или административнонаказателно производство. Фактите, които излага и поради които е напуснал [държава] не могат да обосноват извод за основателни съмнения за преследване по критериите в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В хода на административното производство няма нито едно обосновано твърдение за проявено спрямо него действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от страна на официалните власти в [държава]. Предвид изложеното следва да се направи извод, че нито в интервюто, нито в представените доказателства се излагат достоверни твърдения за факти, нито се сочат доказателства за преследване именно по отношение на жалбоподателя поради изброени в чл.8, ал. 1 от ЗУБ критерии за предоставяне на убежище. Ето защо може да се приеме, че не е осъществено преследване в родината на жалбоподателя, нито оказване на конкретен контрол или натиск от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Не може да се направи извод и от събраните по делото доказателства, че спрямо кандидата е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Според ал.5 на чл.8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 – 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В случая не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ, съдът също намира, че решението е издадено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. По силата на чл.9, ал.8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. В тази връзка следва да се имат предвид обстоятелствата, които се съдържат в справка с вх. № МД-02-206/11.04.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, в която се посочва, че Х. К. [държава] се счита за сигурна страна на произход по отношение на търсещите закрила съгласно Решение № 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на [държава]. Цитираната справка потвърждава факта, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право. С оглед гореизложеното, като е приел, че не са налице основания по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на оспорващия, административният орган е постановил правилно и законосъобразно решение, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от изложеното, съдът