Решение № 576 от 14.11.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 416/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №501649/31.12.2024г., подадена от М. И. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. К., общ. Белица, чрез адв. А. К., против Решение №500389 от 13.12.2024 г. по гр.д. №32/2021г. по описа на РС – гр.Разлог, в частта му, с която е признато за недоказано оспорването верността в Протокол №10 от 2005 г. по пункт 8. на основание чл.193. ал.З от ГНК и е отхвърлен предявения от М. А. срещу А. М. М. - лично и като представляващ ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ -с. Бабяк, общ. Белица и А. Д. А. от •••••••••• иск с правно основание чл.124, ал. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство по чл.310, ал.1, във вр. с чл.308, ал.1 от НК е осъден да заплати разноски. Във въззивната жалба се излага, че изводите на съда, с които е отхвърлена исковата претенция са в противоречие с доказателствата по делото. Сочи се, че при постановяване на решението си, РРС изобщо не е обсъдил доказателствата по делото нито поотделно, нито в съвкупност, които пряко и категорично установяват именно целенасоченото/умишлено действие на ответника по съставяне на неистинския документ. Твърди се, че в атакуваният съдебен акт са направени общи и декларативни изводи, които PC не е посочил от кои доказателства се подкрепят, респ. защо не кредитира всички приети и неоспорени по делото доказателства. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се сочи, че с оглед доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 308 от НК в производството по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК следва да се обоснове с действията и бездействията на дееца след анализ на всички установени по делото факти. Сочи се, че от доказаното поведение следва да се съди за наличието на вина под формата на умисъл, какъвто анализ РС изобщо не е извършвал. Твърди се още, че съдът не е обсъдил и вида на самото престъпление - документно такова, при което самото действие по съставяне на нестинския документ /в случая чрез подправка на съдържанието му/ е равнозначно на доказване на умисъла, тъй като дописване на текстове, променящи съдържанието и смисъла на документа и то при знание, че дописаното е невярно /предвид личното възприятие на инцидента от М./, сочат на извод за доказано от субективна страна престъпление. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната му част и вместо него да бъде уважено оспорването на Протокол по чл. 193 ГПК, така и на иска по чл. 124 ал.5 ГПК. Претендират се разноските за производството в полза на ищеца за двете инстанции. По реда на чл.263 ГПК е депозиран отговор от ответната страна А. М., чрез адв. Р. К., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Благоевградски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред РС – Разлог е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК, предявен от М. И. А., ЕГН •••••••••• •••••••••• срещу А. М. М., ЕГН •••••••••• - лично и като представляващ ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" - •••••••••• и А. Д. А., ЕГН ••••••••••, от ••••••••••. С решение № 3994 от 07.07.2017 г. постановено по гр. д. № 120/2015 г. по описа на РС-Разлог, потвърдено с решение № 631 от 05.02.2018 г. по в.гр.д. № 625/2017 г. по описа на ОС- Благоевград, което с определение № 904 от 19.12.2018 г. постановено по гр.д. № 1799/2018 г. по описа на ВКС, трето гр.о. не е допуснато до касационно обжалване, ищецът е осъден на основание чл. 203, ал. 2, във вр. с чл. 211 КТ, във вр. чл. 202 КТ да заплати на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий"- ••••••••••, БУЛСТАТ 000012629, представлявано от Директора А. М. М., ЕГН ••••••••••, сумата от 52 605. 16 /петдесет и две хиляди, шестстотин и пет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща регресно материално субективно право и иск на основание чл. 54 от ЗЗД, както и сумата в размер на 5 372. 21 /пет хиляди, триста седемдесет и два лева и 21 ст./ лева, включващи заплатени дължима държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетели. За да постанови горепосочения съдебен акт, съдът е приел, че с Решение № 483 от 26.01.2012 год., постановено по вгр. дело № 711/2011 год. по описа на Окръжен съд - Благоевград, ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бабяк, общ. Белица, е осъдено да заплати на А. Д. А., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, изразяваща се в увреждане на здравето й, което увреждане е причинено от М. И. А. (ищец по настоящето дело). Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.09.2015 г. на РП - Благоевград, потвърдено с Постановление от 02.08.2019 г. на ОП - Благоевград, е налице отказ да се образува наказателно преследване, поради изтекла погасителна давност. Въз основа на заверено копие от преписка, съдържаща се в досие по чл. 59, ал. 1 от КСО за регистрирана трудова злополука с вх. № 6542 от 14.11.2005 г. по описа на НОИ - Благоевград, се установява, че оригинала на декларация за трудова злополука с вх. № 6542 от 14.11.2005 г. е изпратен на Районна прокуратура - Разлог с писмо с изх. № 1029-01-322/24.07.2015 г., като същата е приложена по преписка № 19/2015 г. по описа на РП - Благоевград (съгласно писмо с изх. № 1029-01-299/12.01.2024 г.). От представените доказателства по делото (писмо с вх. № 19/2015 г. от 12.01.2024 г. по описа на РП - Благоевград, ТО - Разлог) се установява, че преписка № 19/2015 г. по описа на РП - Разлог е изпратена по компетентност на РП - Благоевград, въз основа на която е образувана преписка с вх. № 2067/2015 г. по описа на РП - Благоевград и същата е унищожена с Акт за унищожА.не на неценни документи с изтекъл срок на съхранение. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите А.О., М.Д., Дж.К., Ф.Т. От показанията на свидетеля О., се установява, че е участвала в комисия, свързана с трудова злополука, като същата потвърждА., че основания текст, изписан в декларацията, намираща се на л. 9 от делото, е изписан от нея, уточнявайки, че има текст, който не изписан от нея. БлОС също не кредитира показанията на свидетеля К., тъй, като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал. От показанията на свидетеля Т., дъщеря на ответника А. А., се установява, че в деня на трудовата злополука свидетелката е възприела как майка й излиза от училище с окървавено лице, като й е споделила, че била ударена от А., вследствие на което паднала и си ударила глА.та. В хода на делото по искане на ищцовата страна е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице е заключило, че декларация за трудова злополука, находяща се на л. 9 от делото и декларация, изискана от НОИ - Благоевград, са дигитални копия, отпечатани на принтерно устройство с недобро качество. Според експерта могат да се определят единствено характеризиращите ги общи графически признаци и е невъзможно определянето на индивидуализиращи частни признаци, което прави изследваните документи негодни за идентификационно изследване. По искане на ищцовата страна е допусната и назначена тройна съдебно- графологична експертиза. За изготвяне на заключението, вещите лица са използвали като сравнителен материал от почерка на лицето А. М. М. заявление до PC - Разлог от дата 22.07.2015г., приобщено на л.58 по ГД № 120/2015г. по описа на PC - Разлог, както и Протокол за снемане на образци за сравнително изследване от дата 15.10.2024г. от лицето А. М.. В предварителния оглед на копията на декларациите, вещите лица са констатирали разлики в тях, подробни описани в обстоятелствената част на заключението, като според вещите лица декларацията, която се намира в НОИ - Благоевград и декларацията в кориците на делото (л.9), са различни. При изследване на почерка, с който са изписани текстовете в двете декларации са установили съвпадения в общи графически признаци, а именно: форма - смесена; степен на обработеност - средна; степен на свързаност - не свързан; степен на сложност - средна; размер - среден; разтегливост - средна; наклон - десен, като са отчетени и изписването на буквени знаци в ръкопечатна форма, а именно „п", „г", „т" и „н". Установени са и съвпадения и в частните графически признаци, отнасящи се във форма на движението при изписване на: 1-ви елемент на буква „п" - праволинеен по вертикала; Н-ри елемент на буква „т" - праволинеен по хоризонтала; I-ви елемент на буква „в" - примковидно- ъгловидна; I-ви елемент на буква „р" - праволинеен; форма на движението при свързване на: елементите на буква „з" - ъгловидна; елементите на буква „г" - разделно; Ш-ти с Н-ри елемент на буква „н" - ъгловидна; Ш-ти с Н-ри елемент на буква „п" - ъгловидна; елементите на буква „р" - разделно; посока на движението при изписване на: 1-ви елемент на буква „п" - от горе на долу по вертикала; количество на движение при изписване на: 1-ви елемент на буква „и" - намалено; П-ри елемент на буква„а" - намалено. Въпреки установените разлики в двете декларация, обект на експертизата, експертите са категорични, че дописванията в т. 25 задраскването на думата „конфликт" и изписването на думата „разговор"; т. 26 дописването на думите „разговорът прераства в конфликт" т.27 дописването на израза „и си нарани глА.та"; т.31 изписването на думата „контуЗ." и т.32 записването на думата „глА.", са изписани от едно и също лице, вероятно от А. М.. В съдебно заседание експертите уточняват, че боравят с термина „вероятност", единствено поради факта, че обектът на експертизата е в копие на документ, поради липса на оригинала. При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. /решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. № 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г., двете на ВКС, ІV-то г. о. /. Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца- чрез изложението в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които основА. своето право и съответното отправено до съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията, на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно обстоятелствата, на които същият основА. претенциите си и в този смисъл недопустимо е разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК). В настоящия случай, първоинстанционният съд е признал за неистински документ, без да е бил сезиран с иск по чл. 124, ал.4 ГПК, с оглед направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК в с.з., проведено на 21.12.2023г., в същото време е признал за недоказано оспорването верността на Протокол 10 от 2005 г. В решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о. и в решение № 50119 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 4818/2033 г. на ВКС ІV гр. о., е прието, че оспорването на писмен документ по чл. 193 от ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск, но не е самостоятелна искова претенция. Целта на това производството е във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решА.щия съд или то да бъде изключено, като неистинско, от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 от ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл с нарочен акт преди дА.не ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 от ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. Настоящият съдебен състав споделя тези правни изводи, които намират място и в новата, и преобладА.ща практика на ВКС. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод следва и от съпоставката на чл. 194, ал. 2 с ал. 3 от ГПК, в първата хипотеза съдът се произнася с определение, а във втората с решението по делото, които изпраща на прокурора. Освен това, именно в постановяването на изричен диспозитив по предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, се състои и разликата между двете отделни и самостоятелни производства по оспорване истинността на документ. В настоящия случай оспорването на документа е извършено само като процесуално действие в рамките на производството по делото, по реда на чл. 193 ГПК, което не е самостоятелен предмет на спора и не следва да бъде включвано в диспозитива. Като се е произнесъл с диспозитивно установяване, че документът е неистински, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което прави решението недопустимо в тази част. Ето защо същото следва да бъде обезсилено в частта, с която е признато оспорването на основание чл. 193 ГПК верността на Декларация за трудова злополука в точка 25, 26, 27, 31 и 32 и за недоказано оспорването верността на Протокол № 10 от 2005 г. по пункт 8. В останалата част решението следва да бъде потвърдено, но с различни мотиви по следните съображения: В случаите, в които наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, предвидени в НПК, процесуалният способ за установяване на престъплението е с иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК /т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Татяна Върбанова и Зоя Атанасова/. Този установителен иск е особен. Той се предявява тогА., когато престъплението не може да бъде установено по реда на НПК и няма как да се стигне до присъда, която би имала задължителна сила, за гражданскоправните последици от престъпното деяние, за гражданския съд, разглеждащ споровете във връзка с тях. С решението по такъв иск се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини /Тълкувателно решение № 20 от 01.03.1968 г. на ВС по тълк. д. № 8/1968 г., ОСГК, и Определение № 283 от 07.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2451/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Георгиева/. Наличието на извършено престъпление поначало се установява с присъдата на наказателния съд по реда на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието. По принцип в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление, но когато наказателното преследване не може да се развие, законът предоставя на гражданския съд възможността да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това, дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят /Тълкувателно решение № 11 от 03.01.1967 г. на ВС, ОСГК, докладвано от съдията СА. Манчев/. Искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК прави възможно да бъдат установени по съдебен ред престъпни обстоятелства, които са от значение за граждански правоотношения или за отмяна на влезли в сила решения, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или проведено поради пречки, установени в НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит /Решение № 202 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/. При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК, ищецът следва да установи своя правен интерес от подА.нето на претенцията, изразяващ се в посочване на обстоятелствата, които са от значение, според него, за изхода на спора по приключилото дело с влязло в сила решение, и които са установени въз основа на престъпното обстоятелство, чието установяване се иска /Определение № 552 от 21.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2851/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова/. Предмет на настоящото производство е именно иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. С него се предвижда възможността да се установят по исков ред престъпни обстоятелства, които са от значение за някое гражданско правоотношение или пък за отмяна на влязло в сила решение, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В случая ищецът се е позовал на влязло в сила постановление на Районна прокуратура Благоевград, с което е отказано образуване на наказателно производство поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване на деянията, и е приложил копие на споменатия документ. Това съставлява достатъчно основание да се приеме, че предвидената от закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК е налице. На следващо място, основателността на предявения иск изисква от страна на ищеца да бъде реализирано пълно и главно доказване както на обективните, така и на субективните елементи от състА. на твърдяното от него престъпление, а именно, че А. М., като представляващ ОУ „Св.св.Кирил и Методий“- с.Бабяк, е съставил неистински удостоверителен официален документ, в чието съдържание се отразяват неверни факти, както и умисъл за инкриминираното деяние. В този смисъл допустимо е престъплението, което е от значение за гражданските прА. на ищеца, да бъде установено по реда на ГПК. Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването или несъществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. Когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните – знанието за определени факти от претендирания деец – в този смисъл Решение № 265 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 703/2011 г., ІV г. о., ГК. Следователно съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищeцa е било установяването при условията на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на престъплението. Съдът е възложил в тежест на ищцовата страна да докаже, че А. М., като представляващ ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ - с. Бабяк, е съставил неистински удостоверителен официален документ, в чието съдържание се отразяват неверни факти, както и умисъл за инкриминираното деяние. Действително установено по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства /съдебно- графологическа експертиза и свидетелските показания/ е, че e добавeн текст в декларацията за трудова злополука от 11.11.2005 г. от А. М. в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК, тъй като изпълнявал длъжността Директор на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" с. Бабяк, общ. Белица. Елементите от фактическия състав на соченото в исковата молба престъпление включват съставяне на официален документ /по характеристиките на такъв, предвидени в чл.93 т.5 от ДР на НК/ - издаден по установените ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, с цел да бъде използван /т.н. „материална подправка” – виж ТР № 5/2012г. на ОСГТК/. Действително и такъв документ е неистински по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК /виж в тази връзка посоченото ТР № 5/2012г. на ОСГТК/, но това само по себе си не обосновА. извод за наличие в случая на престъпно обстоятелство по чл.308 ал.1 НК, каквато е заявената по делото претенция. СъздА.нето на такъв документ трябва да съставлява престъпление, което да е съставомерно от обективна и субективна страна. В настоящият случай не е налице съставомерност на деянието. В хода на делото ищецът не е успял да докаже наличието на престъпление от страна на А. М. за извършване на деянието. Изложените от процесуалния представител на ищеца доводи в тази насока изцяло се базират на доказателства, събрани в рамките на други наказателни и гражданскоправни съдебни производства, които не са годни и не могат да оборят доказателстваната стойност на събраните по настоящото дело доказателства. Правилно и в съответствие с данните по делото е прието, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, че процесните актове са неистински и не е налице лъжливо документиране, включително и по отношение на нанесените корекции в тях. Не се установява извършването на каквито и да е престъпни обстоятелства. В тази връзка извършените материални подправки в декларацията и протокола не представляват престъпни обстоятелства в отношенията между страните. На следващо място за установяване на твърдяното в исковата молба престъпно обстоятелство следва да се установи от субективна страна и пряк умисъл и специална цел от страна на дееца. Неистинският документ е трябвало да бъде съставен от дееца при ясното съзнание на дееца за отразените в документа неверни обстоятелства и с предвидената в закона специална цел – документа да бъде използван. Ищецът не е ангажирал доказателства за обстоятелствата с каква цел е съставен документа. При съвкупния анализ на доказателствата по делото, не може да се сочи на извода, че М., лично и в качеството му на Директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий" умишлено е извършил дописване в процесната декларация. По делото не е ангажирано нито едно доказателство за установяване на посочения правнорелевантен факт, а именно, че посоченото лице умишлено е дописало текста и е употребило документа. Всяка една поправка на документа, преди да бъде изходирана от институцията може да бъде коригирана от длъжностното лице при преценка за пропуски при попълването й, които от своя страна биха довели до нередовност на същия при представянето му – там, където е необходимо. За да бъде установено извършването на престъпно обстоятелство по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК следва да бъдат доказани обективния и субективен елемент главно и пълно, което представлява основание за отхвърляне на иска за неговото установяване по реда на чл. 124, ал. 5 от НК. Формата на вина на дееца и предвидената в разпоредбата специална цел са част от елементите на фактическия състав от престъплението и следваше да бъдат доказани в настоящето производство. В обобщение от изложеното БлОС приема, че следва да потвърди решението на първата инстанция, в обжалваната му част. С оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 273 ГПК въззиваемите имат право да искат заплащането на направените от тях разноски пред въззивната инстанция. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуланите представители на двете страни. Съдът намира възражението за основателно. Като съобрази действителната правна сложност на делото, процесуалното поведение на въззиваемата страна – без участие в съдебно заседание, както и това, че в хода на въззивното производство не са събирани нови доказателства, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на по 500 лв. за двамата адвокати, доколкото адв. Р. К., е депозирала отговор на въззивна жалба и писмени бележки /с идентично съдържание/, а адв. М. П. - само становище по хода на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът