Решение № 7 от 2.1.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 502/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/. Образувано е по жалба на • Ц.Ч.Е., подадена на 08.08.2024г. срещу ЗАПОВЕД № Л-2517/31.07.2024г. на Началник •••, с която на основание чл.64 ал.2 от ЗИНЗС е НАРЕДЕНО – •••. В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят, твърди, че през ноември 2023г. е бил предложен за •••, но умишлено документите му били скрити. Същият не е запознат със становищата на които Началника на ••• се е позовал при издаване на заповедта. Фактически иска отмяна на заповедта и уважаване на молбата му за преместване в ••••. В открито съдебно заседание жалбоподателят • Ц.Е. се явява лично и поддържа жалбата. В последното по делото съдебно заседание, лично и чрез • К., излага доводи за липса на мотиви на оспорената заповед. Твърдят, че са налице предпоставките за преместване на жалбоподателя от • в ••••, както и •••. Иска се съда да се произнесе по влезли в сила Заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на Е., относно тяхната нищожност. Ответникът, Началника на •••, чрез • Г.Х. в писмен отговор е изложил съображения за неоснователност на жалбата, с искане да бъде потвърдена оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. И злага доводи, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, спазена е процедурата за издаването й, и моли да бъде потвърдена. Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК и чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Препис от оспорената заповед оспорващият е получил на 31.07.2024г., видно от направеното от него отбелязване върху същата /на л.10 от делото/. Жалбата е подадена по пощата на 07.08.2024г. /л.4/ и заведена в съда с вх. № 2222/08.08.2024г. /л.4/, следователно спазен е предвидения 14 /четиринадесет/ - дневен срок за оспорване. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият Ц.Ч.Е. има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Жалбоподателят Ц.Ч.Е. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Във връзка с подадена молба вх. № М-6365/22.07.2024г. до Началника на •••, от жалбоподателя Ц.Е., да бъде преместен в•••• по чл.64 ал.1 от ЗИНЗС /л.14/, Началника на ••• в изпълнение на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС изискал и били изготвени от служители при •••: Становище от •••••• /••••••••••/ •• Р.В. от 30.04.2024г. /л.13/, Становище от •• •••• /••••••••••••/ И.Ц. от 30.07.2024г. Разгледан е и Доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ••••• /•••••/ • В.В. от 21.11.2023г. /л.53-55/. Към административната преписка са приложени освен горните документи и Становище с правно основание чл. 64 от ЗИНЗС /л.11/ и два броя заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя Е. от 2024г. /л.49 и л.50/. В доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.156 от ЗИНЗС на ••••••, са анализирани подробно по отношение • Ц.Е.: 1.Първоначалната обща оценка на риска и профила на криминогенните нужди. Заложените цели в плана на присъдата; 2. Предишна оценка на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и съпоставяне на настоящата оценка на риска и профила с предишното оценяване, Изпълнение плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. Заключението на доклада е, че отношение на • Ц.Е. дефицитните стойности се запазват в разделите „Отношение към правонарушението“, „Емоционални проблеми“ и „Умения за мислене“. Проявява прекомерна претенциозност и завишена мнителност към администрацията на затвора, но като цяло се отнася към служителите с нужното уважение. Слабокритичен към реализираното поведение, с изразени оневинителни нагласи и повърхностно съчувствие към жертвата. Решава някои проблеми по неадекватен начин и не предвижда всички последици от действията си. Не винаги е последователен в това, което смята за проблемно, създава определен брой алтернативи. Маркира се положителна тенденция в умението да дефинира стъпките, които ще помогнат за постигането им, а именно – спазване на правилата, избягване на конфликти, трудова ангажираност и активно участие в мероприятия, които се организират. В становището на •• •••• в кратка форма е обобщено поведението на жалбоподателя в •, отчетени са наградите му и поощренията, както и наказанията му, наложени със Заповед №Л-548/12.02.2024г. и Заповед № Л-991/21.03.2024г., които са влезли в сила. Според •• ••••, Е. няма трайно формирани нагласи за позитивна промяна и устойчив коректив насочващ към спазване на законовите норми. Всичко това не кореспондира с изискуемото „добро поведение“, съгласно чл.64, ал.1 от ЗИНЗС. Посочено е също така, че към момента на даване на становището Е. има висящи две преписки за допуснати дисциплинарни нарушения, по които се извършват проверки. Дадено е мнение, че на този етап • Ц.Е. все още не е подходящ да бъде преместен в ••••. В становището на •••••• е отчетено осъждането и е посочено, че е налице материално-правната предпоставка по чл.64 ал.1 от ЗИНЗС, да е изтърпял ••••••••••••••. Посочени са също наградите и наказанията, със заключение, че • не отговаря на другата материално-правна предпоставка по чл. 64 ал.1 от ЗИНЗС за добро поведение. По отношение на цитираните заповеди за наложени дисциплинарни наказания е отразено, че същите са обжалване пред ГД на ГДИН, но жалбите са оставени без уважение. Прието е, че не е налице първата материалноправна предпоставка регламентирана в чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за добро поведение. Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-2517/31.07.2024 г. на Началника на •••, с която е отказано преместване на жалбоподателя • Ц.Ч.Е. •••. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспорената Заповед № Л-2517/31.07.2024г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС – Началника на •••. Издадена е в изискуемата от закона писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че • Ц.Ч.Е. не следва да бъде преместен в ••••. Действително мотивите за възприетото административно решение са пестеливи, но същите се извличат и от изготвените становища, на които органът се позовава, което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта. При извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила. Изпълнена е предвидената в чл.64, ал.2 и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС процедура, съгласно която •• се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на •••• /••••/, на ••••• /•••••/ или на началника на съответното •• относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата на жалбоподателя Ц.Ч.Е. да участва в производството, както и да обжалва процесната заповед. Обжалваната заповед е издадена и в съответствие, и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. От тази нормативна регламентация следва извод, че преместването на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип, е законова предвидена възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1. изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното затворническо общежитие, относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези изисквания са спазени. От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят • Ц.Ч.Е. към датата на подаване на молбата за преместване ••••. Следователно и към датата на издаване на оспорената заповед е изпълнена едната материално-правна предпоставка по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС лишеният от свобода е изтърпял повече от една четвърт от наложеното му наказание. От съдържанието на обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и представените становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението на присъдата, е формиран извод, че независимо от положителната тенденция в поведението на • Е., предвид наложените му с влезли в сила Заповеди за налагане на дисциплинарни наказания № Л-548/12.02.2024г. по реда на чл.101, т.2 от ЗИНЗС и № Л-991/21.03.2024г. по реда на чл.101, т.4 от ЗИНЗС се приема, че лицето не отговаря, нито на разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС, нито на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС. Обективираните в становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации, основани на конкретни преки впечатления от личността на • Ц.Е. и професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението, а именно продължаващ все още риск за обществото, са обусловили формираното у Началника на ••• вътрешно убеждение за липсата на другата материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС - лицето да е показало устойчиво добро поведение. Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК - доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за самото лице, за околните и за обществото. Обстоятелството дали лишеният от свобода е бил награждаван е без значение за преценката на неговото поведение, тъй като това обстоятелство само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични доказателства за добро поведение на осъдения. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, оспорващият е наказван дисциплинарно, а настъпилите положителни промени в поведението, следва да станат трайни и по отношение на всички оценявани рискове, което заедно с отговорното изпълнение на договорените задачи в индивидуалния план на присъдата и награждаванията би следвало да се анализира при следваща преценка на възможността за преместване от ••• в ••••, която по аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС би могла да бъде по молба на лишения от свобода, подадена не по-рано от 6 /шест/ месеца от влизането в сила на оспорената в настоящето производство заповед. По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя • Ц.Е., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в ••••, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от ••• в •••• и тази негова преценка е основана на закона и следва да бъде зачетена. След като административния орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил законосъобразен акт. Изложените в съдебно заседание от • Ц.Е. и неговия процесуален представител подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, се явяват несъстоятелни и неоснователни, като твърденията в жалбата не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка неоснователно се явява и искането съдът да се произнесе по влезлите в сила и цитирани по-горе две Заповеди за налагане на дисциплинарно наказание. Същите са минали през инстанционен контрол, съгласно чл.110, ал.1 от ЗИНЗС. Видно от приложените от ответника Заповеди за налагане на дисциплинарни наказания са наложени наказания по чл.101, т.2 и т.4 от ЗИНЗС. Тези заповеди съгласно чл.110, ал.1 от ЗИНЗС се обжалват единствено пред Главния директор на ГД ИН, който се произнесъл и по двете и ги е приел за законосъобразни и правилни, поради което ги е потвърдил. Заповедите, с които са наложени дисциплинарни наказания по чл.101, т.1-6 вкл. от ЗИНЗС, не подлежат на съдебен контрол, поради което настоящия съдебен състав не следва да се произнася по тях. Основателно се явява становището на ответника, че обжалваната заповед е издадена в рамките на законовите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, при спазена процедурата за издаването й. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателя и съдът не следва да се произнася по отношение разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът