Решение № 3181 от 31.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1006/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002622007704-091-001/05.07.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, поправен с РА № Р-16002623132050-003-001/12.07.2023 г., потвърден с Решение № 325/24.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби. Най-напред се твърди, че представените в административното производство потвърждавания съдържали в себе си изрично признание на посочените в таблицата задължения на дружеството към доставчици от 2015 г., дължими към 31.12.2019 г. Те представлявали признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като били направени в рамките на давностния срок, до кредиторите и се отнасяли до съществуването на всяко отделно задължение, във връзка с техни молби с оглед изготвянето на отчетите им. Счита, че с признаването на задълженията била прекъсната по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД погасителната давност по отношение на тези задължения, поради което от този момент започнала да тече нова давност и съответно не следвало да бъде увеличаван счетоводния финансов резултат на дружеството. Следвало да се има предвид, че в самия РА органът по приходите посочил, че сумата от 49 542, 57 лв. била призната за приход в 2021 г. с ГДД по чл. 92 за 2021 г., с вх. № 2600И0339110/05.09.2022 г., т.е. било налице противоречие между това, че бил признат приход в определен размер, но в същото време се твърдяло, че бил неотчетен към датата на съставяне на РА. По отношение на твърдението, че „ГЛОБАЛПАК БГ" ООД дължало корпоративен данък (КД) в размер на 4 954, 26 лв. за горепосочения признат приход се сочи, че същият бил заплатен, което лесно можело да бъде установено от извършените от дружеството плащания по сметката на ТД на НАП и прихванатата сума по АПВ № П-16002622170783-004-001/26.09.2022 г. Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения РА и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, като съображения за това се излагат в писмени бележки. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002622007704-020-001/14.12.2022 г., издадена от В. И. И. - началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложено извършването на ревизия спрямо „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД с обхват задължения за КД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и за ДДС за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в 3-месечен срок от връчването ѝ, като този срок е продължен със Заповеди за изменение на ЗВР №№ Р-16002622007704-020-002/21.03.2023 г. и Р-16002622007704-020-003/19.04.2023 г., с краен срок до 19.05.2023 г. Всички заповеди са връчени на ревизираното лице (РЛ) по електронен път на посочен от него електронен адрес. От Р. Б. Т. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и М. Х. В. - главен инспектор по приходите е съставен РД № Р-16002622007704-092-001/02.06.2023 г., съдържащ следните фактически установявания и констатации: РЛ е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 22.02.2010 г. и през ревизирания период е извършвало търговия на едро с текстил, конци и материали за шивашката промишленост, производство на спални комплекти. При извършена проверка на счетоводните регистри на дружеството е констатирано, че същото има задължения към доставчици, отразени по кредита на сметка 401 /доставчици/ и към чуждестранни доставчици (Китай, Турция), осчетоводени по кредита на сметка 403 /доставчици валута/, за които е изтекъл 5-годишният срок за плащане, като те са описани подробно в табличен вид. В тази връзка от „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД са представени еднотипни споразумения, с които доставчиците Р. Я. инш. Истанбул, Е. Г. Х.. Истанбул, Инк Интернационал Истанбул, Айълдениз итх. мад сан потвърждават, че имат неплатени суми по фактури от този клиент. От дружеството е изискана и съотв. е представена справка за неплатените задължения към доставчици от 2015 г. и дължими към 31.12.2019 г., в която се съдържат данни за: доставчик, сума, фактура/дата, дата на изискуемост, признато задължение и „по данни на ревизираното лице, като не са представени доказателства, че сумите към част от доставчиците са платени към 31.12.2021 г., независимо че ги е посочило като платени в представените обяснения. В тази връзка и като са отчетени приложимите разпоредби от Закона за счетоводството (ЗСч), Националните счетоводни стандарти (НСС) и ЗЗД, на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2019 г. с 294 857, 78 лв. (344 400, 35 лв. - 49 542, 57 лв.) като е посочено, че задълженията към доставчиците в размер на 49 542, 57 лв. (48 834, 77 лв. + 707, 80 лв.), които е следвало да бъдат признати за приход от дружеството през 2019 г. са признати за приход в 2021 г. Прието е и че с оглед неотчетения приход в размер на 49 542, 57 лв. се дължи КД в размер на 4 954, 26 лв. Срещу съставения РД е подадено възражение от „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД. С РА № Р-16002622007704-091-001/05.07.2023 г., издаден от В. И. И., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16002623132050-003-001/12.07.2023 г. за поправка на РА, за данъчния период от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. е определен КД за внасяне в общ размер на 35 729, 28 лева (29 485, 75 лева главница и 6 243, 53 лева лихва) към 05.07.2023 г. В РА са възприети изложените в РД факти и обстоятелства, както и направените в него фактически и правни изводи със следното изключение: в съставения РД неправилно е определен срокът по чл. 46, ал. 1 ЗКПО през 2019 г. и 2020 г. и съответно неправилно са установени задълженията на дружеството за КД. Посочено е, че за неплатените задължения по издадени фактури от доставчици през 2015 г. 5-годишният давностен срок изтича през 2020 г., поради което задължението за КД се определя през 2020 г., а за 2019 г. не се определят такъв. РА е електронно подписан, като екземпляр от същия е получен на посочен от РЛ електронен адрес на 05.07.2023 г., а на 20.07.2023 г. „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД е подало жалба срещу него до Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. С Решение № 325/24.08.2023 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА № Р-16002622007704-091-001/05.07.2023 г., поправен с РА № П-16002623132050-003-001/12.07.2023 г. за поправка на РА. Най-напред е приел, че при възлагане на процесната ревизия не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК, което да води до незаконосъобразност на РА по отношение определените задължения за КД за 2019 г. и за 2020 г. На следващо място се е мотивирал, че действащата разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО не е обвързана с института на погасителната давност, такъв какъвто е предвиден в ЗЗД, а единствено с изтичане на определен брой години от момента, в който задължението е станало изискуемо - когато е настъпил падежът за неговото плащане, като в случая РЛ само е посочило датата на изискуемост на изследваните задължения. Във връзка с твърденията му, че част от задълженията са били платени през следващата 2021 г. е отбелязано, че те не са подкрепени с доказателства, като не са представени изисканите документи. Освен това, ако през следващите години дружеството погаси задълженията си към посочените контрагенти, ще бъде приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т. 1 ЗКПО - намаление на счетоводния финансов резултат с размера на погасеното задължение. Видно от представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път, това решение е изтеглено на 24.08.2023 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 07.09.2023 г. При така установената фактическа обстановка и като извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и представените заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и ЗВР № Р-16002622007704-020-001/14.12.2022 г. Оспореният РД е издаден в изискуемата от закона писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК и е с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с акцесорните им лихви и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди и в рекапитулация. Фактическите констатации и правни изводи на РА са конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова част. Тук е уместно да се посочи, че РА, РД, както и всички останали актове в ревизионното производство са издадени като електронни документи и са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), което се потвърждава, както от представените по делото доказателства, които не са оспорени, така и от служебно извършената от съда справка в публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни услуги по чл. 28 ЗЕДЕУУ. На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на РА. ЗВР, както и РД и РА са надлежно връчени на РЛ по електронен път на посочен от него електронен адрес. РД е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК и е с регламентираното в ал. 2 от с.з. съдържание, а РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в него са обсъдени възраженията на РЛ. Според настоящия съдебен състав оспореният РА е в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Не се спори между страните, а и се установява от събраните редовно в административното производство доказателства, че задълженията на жалбоподателя по описаните в РА фактури с доставчици от Китай и Турция са станали изискуеми през 2015 г., както и че за тях е приложима общата петгодишна давност. На следващо място не се твърди и няма данни в случая да е налице изключението по чл. 46, ал. 2 ЗКПО, а именно през 2020 г. тези задължения да са погасени или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписването им. Основният спорен въпрос по делото е свързан с приложимото материално право, като е концентриран върху това дали при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за 2020 г. следва да се увеличи със сумите по процесните фактури, респ. дали давността за задълженията по тях е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с направените от „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД писмени потвърждавания до съответните кредитори в рамките на давностния срок. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО в приложимата му редакция от 01.012014 г., при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. От текста на цитираната разпоредба следва, че тя действително не е обвързана с от цялостната уредба на погасителната давност на задълженията в ЗЗД, като за целите на данъчното облагане е от значение единствено изтичането на петгодишния респ. тригодишния давностен срок от момента, в който те са станали изискуеми. Следователно спирането и прекъсването на давността по отношение на неплатени задължения не трябва да се взема предвид и за целите на данъчното третиране те следва да се облагат и то именно в годината, в която изтече определеният краен срок. При това положение ревизиращите органи правилно са приели, че за 2020 г. са налице предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО за увеличение на финасовия резултат на жалбоподателя със сумите по процесните фактури, респ. законосъобразно е определен дължимия след това увеличение КД. В този ред на мисли възражението за наличието на противоречие в РА поради това, че сумата от 49 542, 57 лв. била призната за приход в 2021 г. с ГДД по чл. 92 за 2021 г., с вх. № 2600И0339110/05.09.2022 г., се явява неоснователно. Освен това съгласно чл. 46, ал. 3, т. 2 ЗКПО, когато ал. 1 на същата разпоредба е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява с отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението. Твърдението, че „ГЛОБАЛПАК БГ" ООД било заплатило дължимия КД, е голословно, тъй като жалбоподателят, в чиято тежест е да установи този благоприятен за него положителен факт, не е ангажирал по делото никакви доказателства за това. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на „ГЛОБАЛПАК БГ“ ООД е неоснователна, респ. обжалваният от него РА е законосъобразен, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да бъдат присъдени такива. Съгласно цитираната разпоредба на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, а то е определено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има предвид обаче, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответната страна следва да се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 000, 00 лева. В тази връзка следва да се отчете, че настоящото административно дело е с немалък материален интерес, но не е с фактическа и правна сложност. По него е проведено едно открито съдебно заседание, в което като доказателство е прието единствено административната преписка, без участието в него на упълномощен от ответника процесуален представител, а процесуалните действия от същия се свеждат до подаването на три писмени становища, като в първото и третото са сходни и възпроизвеждат изложените в Решение № 325/24.08.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив доводи, а второто е с кратко и бланкетно съдържание. От друга страна към спора са приложими само няколко национални правни норми и е налице съдебна практика по сходни случаи. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът