РЕШЕНИЕ

№ 4711

гр. Варна, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110112509 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното: Ищецът П. А. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Р., чрез пълномощник - адвокат Л. П. от АК Р., със съдебен адрес - чрез адв.Л. П. и адв.Д. П.а - адвокатска кантора •••, е предявил на 23.2.2021 г. в РС Р. искова молба против ответника С. С. Т., род. на •••••••••• г. с посочен адрес за призоваване ••• и вписана цена на иска 4 405.88 лв.

Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства: Ищецът П.Д. сочи, че отдавна познавал ответника С. Т., като съсед в квартала от времето, когато отв. Т. живеел в РБ, а сега Т. живеел и работел между РБ и Германия и пътувал. Преди години ищецът срещнал ответника със съпругата му в центъра на града и те поканили Д. и дъщеря му в едно кафене на площада и ги почерпили. На тази среща ответникът д-р Т. предложил на ищеца Д. да му съдейства за покупка от Германия на л.а. „•••“, модел •••, фабрично изпълнение с четиритактов двигател /на „•••" с кубатура 1100/, тъй като знаел, че ищецът бил „запален“ по тези коли. В късната есен на 2016 г. Д. потърсил Т. по телефона в Германия, по друг повод, с молба да закупи една резервна част от стомана за каросерията на собствен на ищеца л.а. също марка „•••“, като тогава ответникът сам предложил на ищеца да му намери и закупи такъв автомобил. Както ответникът посочил, там където пребивавал - гр. •••, там била фабриката за автомобилите „•••“.Надеждата на ищеца била, че в този регион може да се намери кола в по-добро състояние. Към началото на м. април 2017 г., сочи ищецът, че ответникът го уведомил, че разговарял с продавач по обява от сайта за автомобили: www.mobile.de. В края на седмицата ответникът имал възможност да посети продавача за оглед на превозното средство в населеното място Хондорф, в района на гр. ••• /за което ищецът разполагал със снимки и текст на обявата/, като ищецът получил снимки, лично направени от доктор Т. и на една от тях се виждали двама души, от които вероятно за ищеца единият бил продавача. Обявената цена била 1350 евро. С. Т. казал на ищеца, че колата е хубава, проверявал специално дъното в багажното отделение - нямало ръжда, там било важно да се провери. Т. казал още, че никъде нямало ръжда и договорил цена 1300 евро, като продавачът упорито отказвал да намали цената още. Твърди се от ищеца, че бил уточнил предварително, че може да отдели 1300 евро, теглил допълнителен кредит и му издали кредитна карта, което изключително много го затруднявало и до датата на сезиране на съда. При този разговор ответникът запитал ищеца дали желае покупката, като му казал, че вероятно няма да излезе друг л.а. и този бил в най- добро състояние от разглежданите до момента, а ищецът се колебаел, т.к. на една от снимките си личала деформация на колонката от дясната страна на каросерията. Т. предложил на Д. да си помисли и да му отговори до 24 часа. След много размисли, ищецът съобщил на ответника решението си, като го помолил да закупи автомобила, а ответникът казал, че ще го купи с негови средства, докато ищецът получи сума от новия си кредит. Било въпрос на дни. Също така Т. казал, че нямало да казва на продавача, че колата ще се продава в България, след което се обадил на ищеца с думите: „Честито, П., имаш си •••че“. Колата била закупена от ответника. В уверение на това ищецът на страница втора от исковата си молба представя Договор за покупко - продажба на употребявано МПС от 12.04.2017 г., сключен в гр.Хондорф между продавача Михаел Райс и купувача С. Т. за л.а. „••• „тип ••• с идент. № •••, талон на МПС •••, дата на първа регистрация 15.07.1991 г., за сумата от 1000 евро, като прилага договора на немски език с превод на български, уточнявайки че този договор го получил, когато му бил предаден автомобила - заедно с него.

Сочи се още в исковата молба, че когато ищецът получил кредита на 11.04.2017 г. веднага от клона на банка „•••“, на площад „•••“ в Р., превел по банков път по сметката на С. Т. до Р.Германия сумата от 1300 евро, с левова равностойност 2548 лв., като заплатил на банката такса от 46.94 лв.за превода. По -късно, на 26.04.2017 г. ищецът твърди, че превел по сметката на ответника още 100 евро /с левова равностойност 196 лв./ пак по банков път, отново с банкова такса 46.94 лв., за превоз на автомобила от Хондорф до гр.Грайц, в сервиза на Т./ последният бил механик и се грижел за колите на ответника/. В уверение на горното на стр.2-ра от исковата молба ищецът е посочил доказателствата, които прилага.

По повод въпросната покупка на л.а., ищецът твърди, че едва след нея, ответникът му казал, че по време на огледа не се бил навеждал надолу, като се оказало, че ляв преден калник е с ръжда и се налага подмяната му. Тогава ответникът попитал ищеца би ли приел ремонт в Германия, т.к. имало неща, които по-добре там да се подменят, а ищецът му отговорил, че ще прецени и ще му се обади. Изрично сочи ищеца, че ако желаел да се откаже от покупката заради изкривената колонка на дясната врата и бил уведомен предварително и за изгнилия преден ляв подкалник, щял да се откаже от автомобила. Въпреки неочакваните разходи, ищецът решил да се довери на немското качество и се обадил на ответника за да се съгласи на ремонта, но това забавило с много вноса на колата в РБ, като ищецът бил уведомен, че л.а. ще остане на съхранение в сервиза.

Твърди се от ищеца, че получил лист хартия със списък на необходимите ремонти и подмяна на части. Във въпросния списък били посочени и отделните цени и общия сбор - около 1040 евро, даже бил сгрешен и сбора, който според ищеца възлизал на 1080 евро. Списъкът с ремонтни дейности и части изглеждал приблизително по описания от ищеца начин: смяна на ляв праг, смяна на преден ляв подкалник, смяна на радиатор за охлаждането, смяна на гумени маншони на полуоските и други гумени детайли, смяна на лагер на задно дясно колело, смяна на гърнета, смяна стоп машинка на главен спирачен цилиндър, смяна на ангренажен ремък на двигателя, ремонт на спирачна система, антикорозионно покритие на металната част от бензинопроводите.

Допълнителния кредит за л.а. и ежемесечните такси с много висока лихва по новата кредитна карта на ищеца, го затруднили да отдели каквато и да е сума за предстоящия ремонт.

На следващо място, ищецът сочи, че през пролетта на 2018 г., в началото на м.04, на масата в двора в неговия дом, в присъствието на родителите на ищеца и на дъщеря му, ищецът Д. платил на ответника - доктор С. Т. сумата от 600 евро за бъдещия ремонт на л.а., като тези пари били дадени на ищеца от неговия баща. Няколко месеца след това, на 6.7.2018 г., ищецът получил по Вайбър съобщение, с правописни грешки, цитирано на стр.3 от исковата молба.

През лятото на 2018 г. ищецът още не можел да събере оставащата сума за ремонта, а С.Т. му се обадил, за да му каже, че щяла да отпадне подмяната на преден ляв подкалник и ангренажен ремък, за да намали стойността на ремонта до крайната сума от 800 евро. И така: при вече предплатени от ищеца 600 евро, останало да доплати още 200 евро вместо 500.

През есента на 2018 г. ищецът твърди, че изтеглил нов кредит от фирма за бързи кредити с много висока лихва и превел оставащите 200 евро на ответника чрез фирма за парични преводи. Така, ремонтът на л.а. бил изплатен напълно/с някои отпаднали точки/, но ищецът не получил фактура за ремонта.

След ремонта на л.а., сочи ищецът, че оставал от есента на 2018 г. само въпроса за транспортирането на автомобила от Р.Германия в РБ. По този повод през следващата 2019 г., една вечер, в края на м. 08, ищецът видял на мобилния си телефон, че същия ден, около 18 ч. го бил търсил отв. Т., а на другия ден ищецът му се обадил. При този разговор Т. съобщил, че колата вече се намирала в България, в гр.•••, в автосервиз, на улица •••, като ищецът следвало да търси Р. на посочения на стр. 4 от исковата молба мобилен номер. След известно време в телефонен разговор, Р. препоръчал на ищеца човек с авто - платформа за превоз от гр.••• до гр.Р. - М. М. - репариране и транспорт на леки и товарни автомобили в страната и в чужбина / с посочени телефон и ел.адрес /. Данните за М.М. ищецът сочи по получената визитна картичка, като този човек транспортирал превозното средство до Р., без ищеца да ходи в гр.•••.

През есента на 2019 г., вече ищецът решил най-после да регистрира автомобила в КАТ- Р., но установил, че идентификационния номер на превозното средство на десния подкалник, в двигателния кош № ••• не отговарял на идентификационния номер в документите, приложени към автомобила, а именно •••, говорил с ответника, но той му казал, че нямало да има проблеми с регистрацията на „•••а „.

След като ищецът събрал сумата, необходима за регистрацията на л.а., на 12.12.2019 г. отишъл при нотариус С. В. и упълномощил К. К. К. от гр.Р., ••• за да го представлява пред КАТ. Пред нотариуса ищецът представил немските документи /като прилага и копие от пълномощното/. Упълномощеното от ищеца лице заедно с още един човек натоварили автомобила пред дома на ищеца и след около 2 дни К. се обадил на ищеца да бъде пред КАТ. Ищецът около 10 ч. заедно с дъщеря си и баща си взели автобус и отишли до КАТ. При срещата между ищеца и К., последният обяснил, че от КАТ искали да конфискуват колата заради нередовни документи. Освен това се оказало, че към колата липсвали документи за внос, а след обяд К. върнал превозното средство пред дома на ищеца. В последствие ищецът разбрал, че при направена справка от КАТ било установено, че в Германия с този идентификационен номер се движи друг автомобил със същата марка „••• „. Ищецът сочи, че уведомил ответника за ситуацията с автомобила и затова, че от КАТ са искали да конфискуват колата, казал му че автомобила не може да се регистрира в КАТ- Р., т.е. на територията на РБ и не може да се ползва по предназначение, т.к. номера на рамата на реално внесения автомобил, закупен от ответника, бил абсолютно различен от този, посочен в документите, съпътстващи автомобила, предоставени от ответника на ищеца. При този разговор ответника отговорил, че това не можело да бъде и нямало как да се случи. По искане на ответника, на неговата електронна поща ищецът изпратил 2 съобщения със снимки на документите, номера на двигателя, фабричната информационна табела на подкалника в двигателния кош и също снимка с месец и година на производството, релефно отразени от производителя върху ламарината в двигателния кош. Това съобщение, счита ищецът, че следва да се счита за уведомление по чл. 194 ЗЗД. Ответникът от своя страна обещал, че през м. януари 2020 г., когато минат празниците, Т. щял да проверява нещо, а когато ищецът се обадил на ответника през м. януари 2020 г. последният му отговорил, че нищо не било направено. След този разговор ищецът заявил на ответника /на който разговор свидетели били дъщерята и родителите на ищеца/, че ако не се оправят нещата с документите на автомобила, ищецът разваля едностранно договора и иска да му бъдат върнати изяло дадените от него до момента суми свързани със закупуването, ремонта /в т.ч. и необходимите авточасти и труд на механика в Германия/, транспортирането на автомобила на територията на Германия. Ответникът заявил на ищеца, че се притеснявал ненужно и че всичко щяло да се оправи.

Твърди се от ищеца, че известно време отв. Т. не си вдигал телефона, а после го уведомил, че през м. 02.2020 г. ще посети РБ за зъболечение и щял да вземе документите. За всеки случай ищецът си направи фотокопия. Когато отв.Т. отишъл в дома на ищеца Д., изрично поискал оригиналните документи и ищецът му ги предал, а фотокопията ищецът запазил за себе си. Т. лично направил снимки с телефона си на л.а., който бил в двора на ищеца, заснел номерата в двигателния кош, фабрични метални табели вътре по дъното до предна дясна седалка, като казал, че прави снимки от своя телефон и щял да представи документите на негово име, издадени в РБ, удостоверяващи посещението му в РБ, с цел по- голяма достоверност пред немските институции, в които щял да постави въпроса. Също така ответникът казал, че било добре, че на снимките се виждал човек и дом около колата, като говорел, че ще се обърне към •••, но не знаел как от там щели да приемат факта, че колата вече се намирала на територията на РБ.

След този разговор ищецът периодично търсил ответника по телефона, но все се включвала гласова поща, докато един ден ищецът получил съобщение на мобилния си телефон, че все още ответникът не бил направил нищо. През м. юни 2020 г., на 14.06.2020 г. от 15: 31 ч. до 16: 01 ч. ищецът изпратил на ответника няколко съобщения, съдържащи 32 бр. снимки, т.к. Т. ги поискал да ги предостави в друга институция. На 21.6.2020 г. в 13: 40 ч. сочи ищеца, че получил цитираното на стр.6 от исковата молба съобщение от отв. Т.. По телефон ответникът съобщил на ищеца, че в тази служба говорил и до 2-3 седмици щяло да има резултат, а ако успеел да получи документите, преди пътуването си, щял да му ги донесе, а ако не успеел, като се върнел обратно в Германия, щял да прати документите на ищеца. След това не било редно ищецът да търси ответника за да не го занимава в лятната му почивка. Един ден, ищецът докато си стоял в къщи на двора, видял ответника на отсрещния тротоар, но той дори и не погледнал към тях, нито се обадил, поради което ищецът си позволил да му се обади по телефона след няколко дни. След обаждането ищецът получил ес ем ес със цитираното на стр. 6 съдържание, но отв. Т. във въпросния четвъртък за който обещал, не му се обадил, не се обадил и след това а при търсене се включвала гласовата му поща. Поради това и ищецът написал на 14.08.2020 г. цитираното на стр. 6 от исковата молба съобщение до отв.Т.. Ответникът не отговорил дори на ел.поща на ищеца, а при свързване по телефон, ответникът казал на ищеца, че не успял да му се обади, както му обещал, защото се наложило бързо да отпътуват, искал да обясни, че опитите му не довели до решение на въпроса, мислел за още един вариант, но не знаел дали този вариант ще бъде венчан с успех. Ищецът запитал кога е удобно да го търси, а ответникът му отговорил, че той ще го потърси и още, че е готов да му върне парите, ако не се уреди въпроса с документите на автомобила и не може да бъде регистриран на територията на РБ. Това бил последният разговор между ищеца и ответника.

В последния ден на м. септември 2020 г. ищецът сочи, че направил опит да се свърже по телефон с ответника, но се включила гласова поща и от тогава ищецът повече не правил опити за контакт с отв. Т., нито Т. бил търсил Д., нито ищецът получил документ или становище за статута на автомобила.

СУМИТЕ, които ищецът твърди, че изплатил на ответника са изброени на стр. 7 -ма от исковата молба, както следва: 1300 евро /левова равностойност 2548 лв./46.94 лв. - към банка ••• за банковия превод до Германия; 100 евро за транспорт на л.. а от немския продавач до сервиза за ремонт в ••• /с левова равностойност 196 лв./; 46.94 лв. - такса към банка ••• за превод на сумата за транспортиране до сервиза в Германия 800 евро за ремонт на автомобила - 600 евро от тях в брой, а останалите 200 евро чрез фирма за парични преводи /с левовата равностойност на цялата сума 1568 лв./ - ОБЩО всички суми 4 405.88 лв.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът счита, че е видно, че е заплатил на ответника С. Т. посочените по-горе суми, разбити по пера за покупка, транспортиране, ремонт и резервни части, както и банкови преводи на лек автомобил „•••“ модел чийто идентификационен номер, така наречен VIN не съответствал на този VIN, вписан в документите представени на Д. от Т., поради което и Д. не можел да регистрира автомобила в Сектор ПП при ОД МВР Р. и съответно не можел и да ползва вещта по предназначение./цитирайки чл. 140, ал.1 ЗДвП/. Ищецът е обобщил, че по документи той следвало е собственик на „•••“ с идентификационен номер •••, а предаденото му от ответника МПС било „•••“ с ид. № ••• / което било видно от снимковия материал/. С оглед всичко изложено, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата молба, като моли на основание чл. 195, във вр. с чл. 193 ЗЗД съдът да постанови Решение, по силата на което да ОСЪДИ ответника да ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 4 405.88 лв. (четири хиляди четиристотин и пет лева и осемдесет и осем стотинки) представляваща общата стойност на заплатените от ищеца суми за закупуване на процесното МПС л.а. „••• „••• с номер на рама ••• и свързаните с него разходи за банкови преводи, транспортиране и ремонт на автомобила както следва: 1300 евро /левова равностойност 2548 лв./- за стойността на автомобила; 46.94 лв. - такса към банка ••• за банковия превод до Германия100 евро за транспорт на автомобила от немския продавач до сервиза за ремонт в гр. ••• / с левова равностойност 196 лв./; 46.94 лв. - такса към банка „•••“ за превод на сумата за транспортиране до сервиза в Германия 800 евро за ремонт на автомобила - 600 евро от тях в брой, а останалите 200 евро чрез фирма за парични преводи /с левовата равностойност на цялата сума 1568 лв. ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът съгласно нормата на чл.127, ал. 4 ГПК е посочил банкова сметка, по която желае да получи плащане.

В исковата си молба ищецът е обективирал и искането да му бъдат заплатени от ответника сторените по делото съдебно - деловодни разноски за държавни такси и адвокатски хонорар. В подкрепа на исканията си и твърденията си, на страница 9 и 10 от исковата молба ищецът е направил и доказателствени искания.

Ответникът, от своя страна в двата отговора депозирани пред РС Р. е оспорил чрез процесуалния си представител адвокат И. П. и допустимостта и основателността на исковете.

Ответникът е направил възражение с правно основание чл. 119 ГПК, като сочи, че делото не е подсъдно на РС Р., т.к. ответникът имал постоянен адрес във Федерална Република Германия, но ищецът направил опит да въведе съда в заблуждение, че мястото на сделката било в гр.Р., в двора на някаква къща. Това обстоятелство ответника оспорва като невярно, като сочи, че именно от представените от ищеца доказателства /кореспонденцията по ел.поща/ било видно, че сделката била извършена след потвърждение от ищеца по ел.поща, кореспондирайки с лице, чийто постоянен адрес, обичайно местопребиваване и работно място били във Федерална Република Германия.

На следващо място: ответникът намира, че въпреки значителния обем на исковата молба, същата била лишена от съдържание и от правни аргументи. Представянето на неверни твърдения с множество подробности не правело иска доказан и основателен.

В отговора на искова молба ответникът, не оспорва твърдението на ищеца, че ищеца и ответника се познавали, но сочи, че ответникът не бил предлагал на ищеца да му купува автомобил, бил помолен от него да извърши това.

Във времето напред съгласието на ответника довело до множество телефонни разговори между страните и по всяко време на денонощието.

По желание на ищеца, ответникът му съдействал за извършване на посочените ремонти в Германия, т.к. П. Д. считал, че в България майсторите са мошеници и ще му откраднат части от автомобила.

Невярно било твърдението, че ответникът твърдял, че нямало да има проблеми за регистрацията на л.а., с оглед несъответствието на номера на рамата.

Ответникът не бил търговец, а лекар, въвлечен да съдейства за закупуване на автомобил от поредния българин, който искал да закупи автомобил на ниска цена от Германия.

Ответникът е оспорил кореспонденцията по ел.поща да бъде възприета като уведомление по чл.194 ЗЗД, т.к. не бил със съзнанието да препродава автомобил, а правел услуга на приятел.

Действително ответникът не отрича, че дълго време е бил ангажиран от ответника със закупуване на различни части като например маркучи за хидравлично масло, част от скоростен лост за автоматичен съединител и др. на обща стойност 157, 38 евро, които и до ден днешен не му били заплатени.

При предаването на автомобила твърди ответника, че не била извършвана проверка относно номер на рама и на двигател. Възможно било според ответника те да са били променени след като вече автомобила бил във владение на ищеца.

Отделно от гореизложеното, ответникът намира, че не следва да бъде държан за отговорен нито за някакви несъответствия между номер на рама, нито за кредити, лихви и други действия, извършени единствено по желание на ищеца.

При изложеното по-горе, ответникът обобщава, че от негова страна не е налице виновно поведение във връзка с процесния случай, поради което и моли съда да отхвърли иска.

Ответникът също претендира заплащане на сторените от него разноски. В подкрепа на възраженията си ответникът е направил доказателствени искания: В последния абзац от отговора на искова молба / т.е. втория по ред отговор / ответникът е заявил насрещен иск.

С Определение № 2314/3.6.2023 г. РС Р., VII - ми състав се е произнесъл по възражението на ответника с правно осн. чл.119 ГПК като е прекратил производството по гр.д. 20224520106436 по описа на РС Р. за 2022 г. на осн. чл.118, вр. чл.105 ГПК и постановил изпращане по подсъдност на делото на РС Варна / след като съдията - докладчик при РС Р. е установил при направена справка, че ответника има постоянен регистриран адрес в •••. Със същото Определение РС Р. е върнал на осн. чл.129, ал.3 ГПК предявения НАСРЕЩЕН ИСК, като е прекратил производството по насрещния иск.

Видно от Определение № 862/19.09.2023 г. ОС Р., Трети граждански състав по в. ч. гр.д. № 602/2023 г. е потвърдил Определението на РС Р. от 3.6.2023 г. в обжалваната част, с което окончателно е решен въпроса с местната подсъдност на иска.

Отчитайки факта, че с Решение № 426/14.12.2022 г. ОС Р. е прогласил нищожността на Решение № 665/19.05.2022 г. постановено по гр.дело № 990/2021 г. на РРС и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на съда, разрешаването и на въпроса относно местната подсъдност на иска, чрез влизане в сила на определението на РС Р. от 3.6.2023 г. с което производството по делото е изпратено по подсъдност на РС Варна и влизане в сила на определението на РС - Р. с което е прекратено производството по насрещния иск, след второ по ред изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК, настоящият съдебен състав на РС ВАРНА е приел с проекто –доклада по делото, че следва да продължи процесуалните действия по делото от етап насрочване на производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание за да проведе и цялостно съдебно дирене и постанови допустим съдебен акт по същество на иска предявен от ищеца против ответника.

За пълнота на изложението, при произнасянето на РС Варна по същество на спора следва да бъде отбелязано още, че с Определение № 2800/06.06.2024 г. ВКС, ГК, Трето гражданско отделение, по к.гр.д. № 1934/2024 г., с докладчик съдията Дора Михайлова се е произнесъл по молбата на П. Д., подадена чрез адв.К. К. от АК Варна за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в законна сила въззивноо решение № 426/14.12.2022г. по в.гр.д. № 654/2022 г. на ОС Р., с което е прогласено за нищожно Решение № 655/19.05.20022 г. по гр.д.№ 990/2021 г. на РС Р. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. С цитираното Определение ВКС е оставил без разглеждане молбата с правно основание чл.303 ГПК, излагайки мотиви, че институтът на отмяната по реда на чл.303 - 309 ГПК се прилага само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със СПН и Определения имащи същите правни последици.Ето защо и ВКС е отбелязал, че след като цитираното въззивно решение на ОС Р., с което е било прогласено за нищожно Решението на РС Р., подписано само с електронен подпис, не разрешава спор за материално право, то и молбата на П. Д. се явявала недопустима, независимо от последващото ТР и решение по чл.290 ГПК в което е възприето обратното на застъпеното в решението, чиято отмяна се иска.

С оглед на изложеното по-горе, РС Варна дължи произнасяне по същество по спора иницииран по исковата молба на ищеца П. Д., предявена в РС Р. още на 23.03.2021 г., след разрешаване окончателно на въпроса на кой съд е подсъдно делото и подлежи ли по реда на чл.303 ГПК на отмяна въззивното решение на ОС Р. с което е била прогласена нищожността на постановеното от РС Р. на 19.05.2022 г. Решение №665 постановено по гр.д. № 990/2021 по описа на РРС, поради неспазена форма-подписано само с ел.подпис.

Видно от проведеното пред РС Варна последно открито съдебно заседание от дата 29.11.2024 г. ищецът, чрез адв.Кр.К. от АК Варна поддържа предявения иск и моли за уважаването му ведно с присъждане на сторените разноски по делото.

В същото съдебно заседание ответникът, представляван от адв.И.П. от АК Р. моли за отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноските по делото.

Двете страни по спора, чрез процесуалните си представили са представили списъци по чл.80 ГПК, без да релевират възражения по чл. 78, ал.5 ГПК, а в рамките на срока предоставен от съда за писмени бележки са постъпили такива от ответника.

СЪДЪТ, въз основа на всички събрани по делото доказателства, становищата и възраженията на страните, на база приложимия закон, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА по делото следното:

Предявения по делото иск е само заведения от ищеца Д. против ответника Т., с правно основание чл. 195, ал.1 пр. първо, във вр. с чл. 193 ЗЗД, а акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, обусловен от основателността на главния иск, намира правното си основание в нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД.

Тази правна квалификация на иска, настоящият съдебен състав е извел на база твърденията на ищеца в исковата молба и петитум, обективирана е в доклада по делото и не е оспорена от страните.

Съгласно нормата на чл.195, ал.1 ЗЗД: В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Съгласно нормата на чл. 193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително и чл. 194. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.

По предявения иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, с доклада по делото съдът е възложил в тежест на ищеца е да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване изброените в нормата на чл. 193 ЗЗД предпоставки: сключването на договор за продажба на процесния л.а. „•••“ между страните, че продадената вещ има недостатъци, че тези недостатъци съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, както и че тези недостатъци не са били известни на купувача при продажбата. В тежест на ищеца е било и да установи кога и какви недостатъци на вещта са се появили, както и че същите касаят годността на МПС за обикновено употребление по см. на чл.193 ЗЗД. Ищецът е следвало да докаже, че след сключване на сделката и установените повреди е бил наложителен ремонт, какъвто е и бил извършен, за да бъде годен автомобилът за употреба. Предвид спецификата на вещта- МПС и това, че установените повреди и недостатъци правят вещта негодна за употреба по предназначение, съдът е указал на страните, че тези обстоятелства подлежат на доказване именно от ищеца С доклада по делото съдът е обявил на страните, че при продажбата на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 от ЗЗД купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: може да развали договора, като върне вещта и иска обратно цената заедно с разноските по продажбата, може да задържи вещта и да поиска намаление на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Задължение на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи, обаче, след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Без значение е кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират.

В случая тези задължения ищецът е следвало да докаже, че са изпълнени за да бъде изведен извод, че правата му по чл.195 ЗЗД са запазени: следвало е да докаже, че е прегледал стоката /процесния •••/, но към него момент недостатъците не са установени. Ищецът следва да докаже, че недостатъците са открити по описания в исковата молба начин и че незабавно е уведомил продавача искайки и съдействие за отремонтиране на автомобила. В тежест на ищеца е било и да докаже и размера на претенцията си - цената която е платил за л.а., разходите свързани с продажбата и с отремонтирането на лекия автомобил, както и твърдението си, че ответникът е изпаднал в забава по см. на чл.86, ал.1 ЗЗД.

В тежест на ответника съдът е възложил да ангажира доказателства на база на които да може да бъде изведен извод, че същият не е встъпвал въобще в облигационна връзка с ищеца с предмет продажба на л.а. •••, че ако е имало помежду йм съглашение - ответникът е изпълнил същото точно и пълно, а твърдените скрити недостатъци по л.а. са се появили по време в което автомобила е бил фактическата власт на ищеца. Ответникът е следвало да докаже възражението си, че въобще не е уведомяван по реда на чл.194 ЗЗД за скрити недостатъци на вещта. Ответникът също е имал възможност да ангажира доказателства затова, че вече е изплатил на ищеца търсената продажна цена за лекия автомобил и разходите които ищецът, твърди че е сторил по продажбата.

При така разпределената тежест на доказване, на база приетите по делото писмени доказателства, ангажирани от страните, събраните гласни доказателства и заключението по допуснатата САТЕ, неоспорено от страните, съдът извежда извода, че ищецът е провел пълно и главно доказване и исковата претенция като основателна и доказана подлежи на цялостно уважаване.

Съвкупния и поотделен анализ на писмените доказателства (представените с исковата молба заверени копия на: Договор за покупко-продажба на ADAC за частна продажба на употребявано МПС от 12.04.2017 г. - превод от немски език, ведно с документа на немски език; Договор за покупко-продажба на ADAC за частна продажба на употребявано МПС от 20.08.2018 г. - превод от немски език, ведно с документа на немски език; удостоверение изх.№ 1706-10-00015#1/07.01.2021 г.; извлечение от банкова сметка за 11.04.2017 г.; извлечение от банкова сметка за 26.04.2017 г.; свидетелство за регистрация част I - превод от немски език, ведно с документа на немски език; свидетелство за регистрация част II - превод от немски език, ведно с документа на немски език; доклад № 4835042997/22.12.2011 г. - превод от немски език, ведно с документа на немски език; 4 листа цветни снимки; пълномощно; 5 листа електронна кореспонденция, представените с отговора на исковата молба заверени копия на: документ за самоличност; 5 листа електронна кореспонденция); заключението по съдебно-автотехническата експертиза от вещото лице А. Х. В. от дата 22.12.2023 г., изготвено в срока по чл. 199 от ГПК, ведно с коригирано такова с вх.рег.№ 9457/05.02.2024 г.; както и показанията на св.В. П. Д.а – дъщеря на ищеца, водена от ищеца и свидетеля Р. Д. Г., воден от ответника, мотивират съда да приеме за доказано от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

Ищецът П. Д. и ответникът С. Т. са се познавали отдавна. Според показанията на дъщерята на ищеца В.Д.а /дадени пред РС Варна/ още през 2017 г. Д. и Т. имали разговор за покупка на резервни части и Т. предложил на Д. закупуването на цял автомобил „•••“. След това бил намерен автомобил с марка „•••“ и Дърво се съгласил да го купи за цената от 1300 евро. Д. заплатил цената от 1300 евро на г-н Т. по банков път. След това се установило, че този автомобил има нужда от ремонт и бил извършен ремонт в гр. •••. Първоначално била уговорена сума за ремонта от 1000 евро, след това страните по делото се разбрали част от ремонта да отпадне и била договорена сумата от 800 евро. По банков път била заплатена сумата на г-н С. Т., първоначално 600 евро дядото на Д.а предоставил тази сума от 600 евро на баща и Д., след това Д. я заплатил на г- н С. Т. ) и тъй като цялата сума за ремонта била 800 евро, после В.Д.а наредила сумата от 200 евро до Германия към г-н С. Т.. Автомобилът пристигнал в България, 2019 г. Тогава ищецът и дъщеря му бли на почивка и получили пропуснато обаждане от г-н С. Т., на следващия ден ищецът разговарял с г-н С. Т. и разбрал от него, че автомобилът се намира на територията на България, в гр. ••• и после В.Д.а и ищеца отишли до гр. •••, видяли автомобила, след което се върнали до гр. Р.. Ищецът предприел действия по регистрацията на автомобила в гр. Р., като се обърнал към лице, което било упълномощено, относно регистрацията на автомобила в КАТ. След като Д. изготвил пълномощно към лицето и автомобилът бил представен пред КАТ за регистрация, се установило, че има несъответствие между рамата на автомобила и документацията на автомобила. След като установили това, ищецът веднага съобщил на г-н Т. за това несъответствие и г-н Т. заяви на Д., че ще се обърне към институция в Германия относно този автомобил и Д. заявил, че ако автомобилът няма възможност да бъде регистриран на територията на Република България, желае да развали договора за покупка на автомобила и има желание да му бъдат върнати парите, които е заплатил. Т. се съгласил в такъв случай да върне заплатената сума на ищеца. Т. не върнал заплатената сума на Д., а автомобилът остана на територията на дома на Д., в двора в гр. Р., а и към момента не бил регистриран.

В показанията си пред РС Варна дъщерята на ищеца –св.В.Д.а твърди, че се сеща, че отв.Т. пристигнал в техния дом в Република България и помолил да му предоставят документите на автомобила, с цел да се обърне към институция на територията на Република Германия относно автомобила и тогава отново заявил на баща й, че в случай, че автомобилът не може да бъде регистриран на територията на Република България, е съгласен да му върне заплатената за покупката на автомобила сума.На конкретно поставени въпроси от адв.П., св.В.Д.а отговаря, че не помни кой месец било, когато баща й видял за първи път автомобила. В ••• видели автомобила с баща йи после автомобилът беше транспортиран до гр. Р. и тогава вече се пристъпило към упълномощаването на лицето в КАТ. В заключение свидетелката е отговорила, че няма конкретен спомен дали баща й е проверил автомобила нито колко време изминало от получаването на автомобила от баща й до регистрацията.

Така дадените показания на св.В.Д.а, макар и попадащи под хипотезата на чл.172 ГПК поради родството по права, низходяща линия с ищеца, съдът кредитира изцяло като преки, откровени и обективни напълно кореспондиращи с целия събран по делото писмен доказателствен материал, заключението по допусната САТЕ.

Вторият воден по делото свидетел, допуснат в полза на ответника – св. Р. Д. Г. по същество дава показания, които спомагат за доизясняване на фактическата страна на спора, без да налагат извод за недоказаност на твърденията на ищеца. Св.Г. е разказал пред РС Варна, че има автосервиз в гр.••• и въпросният автомобил бил при него, в автосервиза.Св.Г. разказва, че л.а. ••• бил през 2019 г. в автосервиза му в гр.•••, т.к. отв.С. Т.(М.) му се обадил от Германия гр.•••, че трябвало да се прекара една кола от неговия адрес до адреса на свидетеля.Въпросната кола била този бежов •••, който пристигнал при св.Г. през 2019 г., м.септември.Св.Г. трябвало да го предаде на въпросния господин, който не бил виждал до тогава, а и от тогава. Господинът бил абсолютно непознат за свидетеля човек, който трябвало да отиде да вземе •••а с документите.Св.Г. разказва, че когато непознатия за него човек отишъл да вземе •••а били около пет или шест човека, и възрастни и деца, а свидетелят бил вътре в сервиза.Автомобилът също бил вътре в сервиза и когато пристигнали хората за •••а, те влезли от улица, вътре в сервиза, огледали обстойно •••а отвсякъде, влизали, излизали, качвали се вътре в •••а и децата. Отваряли предния капак, , отпред, отзад, вратите, отвсякъде. Със сигурност, разказва свидетелят, че имало две деца, малки според него на десетина години – момиче и момче. Същият свидетел обяснява, че не помни дали бил предал документите на този господин, когато оглеждали •••а, но помнел, че му дал автомобила със всичко.Единственото което коментирали свидетеля и човекът, отишъл при него за •••а било ангрененажния ремък, понеже л.а. идвал технически преглед и ремъка бил за смяна. В показанията си свидетелят твърди, че доста след това разбрал, че има проблем с •••а, т.к. ответникът му се обадил и му казал, че има проблем с регистрацията с документи. За въпросния ••• свидетелят обяснява, че от старите, , както и че той организирал доставянето му от гр.••• до гр.•••, автомобилът бил внесен през •••, на платформа направо при св.Г. в гр.•••, без регистрация. Въпросният ••• бил откаран от гр.••• до гр.Р., в дома на непознатия за свидетеля, като за това свидетелят се обадил на друг човек, който имал нещо като пътна помощ да натовари •••а от ••• и да го закара до Р. задно с ключовете и документите. В края на показанията си свидетелят пояснява, че е изминало време от около шест месеца когато разбрал за проблемите с регистрацията и че въпросният непознат колекционирал •••и.

Установено е безспорно по делото от САТЕ ( л. 54-55, 57-59) изготвена от в.л. Ал.В., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че л.а.получен от ищеца Д. е с рама № •••, а по документи рамата на „•••“ –а е •••, ; че рамите отговорят на един и същ вид и модел л.а., но при тези различия в номерата на рама не е възможно автомобилът да бъде регистриран в КАТ.

Ангажираните от ответника пред РС Варна писмени доказателства през настоящата 2024 година: отговор по полицейско запитване до Полицейски участък ••• - превод от немски език, ведно с документа на немски език; становище от адвокат ••• от 09.07.2021 г. - превод от немски език, ведно с документа на немски език, приобщени на листи 81 - 86, по същество не са пряко релевантни към правния спор между страните и не доказват друго, освен че л.а. с рама № ••• не се издирва в Р.Германия.

Всички писмени доказателства ангажирани от ищца, подробно описани по-горе, показанията на св.Д.а, доказват хронологично изложените и описани твърдения на ищеца свързани със сключването на договора за покупко-продажба между страните на л.а. •••, заплатените суми от ищеца по повод договора, ремонта, транспорта от Р.Германия до РБ, едностранното разваляне на договора от ищеца веднага след узнаване за несъответствието между идентификационните номер на доставения му л.а. с ид.номер по документи, обещанието на ответника да върне обратно получената сума.

Ангажираните от ответника гласни и писмени докателства не разколебават извода на съда за действително договорно съглашение между страните, договорките между ищеца и ответника по повод предмета на договора, продажна цена, разходите по транспорт и ремонт на л.а., нито възражението на ответника, че е изправна страна.

Действително и двете страни по делото са ангажирали електронна кореспонденция, не са оспорили нито съдържанието на разменените помежду им съобщения нито авторството йм. Част от тази кореспонденция е изявлението на ищеца за разваляне на договора.

По същество съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване и на основанието и на размера на иска, поради което и искът подлежи на цялостно уважаване.В подкрепа на този извод е и заключението на в.л. по САТЕ, изслушана пред ВРС от която се доказва, че закупеният от ищеца Д. ••• не е годен за обичайната му употреба като МПС, т.к. не може да се регистрира в КАТ поради различията в номерата на рама върху автомобила и по документи.Логично за съда се явява изявлението на ищеца за разваляне на договора за продажба, веднага след като е узнал за невъзможността да ползва вещта, въпреки всички платени от него суми, както и обещанието на ответника да му върне обратно получените пари.Въпеки обещанието на ответника, до края на съдебното дирене пред настоящата инстанция страните не са уредили доброволно отношенията си поради което и съдът уважава предявения иск, ведно с акцесорните последици – присъждане на законна лихва от датата на подаване на иска ведно с разноските по делото.За пълнота на мотивите съдът отбелязва само, че цената на иска не е оспорена от ответника, а и след пресмятане на сбора от разходите направени от ищеца се получава сума, равна на цената на иска.

При постановяване на крайния си акт, съгласно чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК, съдът присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сумата от общо 1418.54 лв. представляваща сбор от реално сторените и доказани по размер и основание разноски от ищеца пред настоящата инстанция (вписани правилно в списъка по чл. 80 ГПК на л. 89 –ти – 178.54 лв. за платена държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ и 940 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение).

Водим от гореизложеното, Варненският районен съд