Мотиви към Решение № 1232 от 16.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3103/2023 г.

по н.ч.д. № 3103/ 2023 г., СРС, 7 състав.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от „ЦПЗ – София“ ЕООД, на осн. чл. 154, ал. 2 от ЗЗ, с което се иска настаняването на задължителното лечение на лицето Ц.Х.Б.в, предвид наличието на основанията по чл. 157, вр. чл. 155 от ЗЗ. Повод за искането е довеждането на лицето в ЦПЗ от майка му, тъй като от два дни медитирал и не контактувал с никого, а при опит за контакт изпадал в психомоторна възбуда и проявявал агресия.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа направеното предложение, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.

Служебният защитник счита, че са налице основания за задължително лечение, като моли съдът да се съобрази с желанието на майка му и промени предложеното от вещите лица ЦПЗ – вместо ДПБ „Св. Иван Рилски“ в гр. Нови Искър, лечението да се проведе в ЦПЗ – София ЕООД.

Освидетелстваният Ц.Б. говори несвързано, като твърди, че е добър човек, познава всички световни политици и заслужава свобода.

Съдебното производство се проведе с участието на психиатър, който даде становище в съдебно заседание. На основание чл.159 от ЗЗ бе назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза, която подробно да прецени здравословното състояние на осв. Б.. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От фактическа и правна страна:

Освидетелстваното лице е Ц.Х.Б.В, с ЕГН ••••••••••, роден на 25.04.1984 г. в гр. София, живущ в гр. Садрес, българин, с българско гражданство, неженен, с висше образование, неосъждан.

От приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза и разпита на вещите лица, от останалите писмени доказателства, както и при непосредствена преценка на поведението на освидетелствания, проявено в две поредни съдебни заседания, на които същият присъстваше, при липсата на каквито и да било доказателства, които да им противоречат, е видно следното:

1/ при освидетелствания Ц.Б. е налице ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ, ОБОСТРЯНЕ, ХРОНИЧНО ПРОТИЧАНЕ, ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА ПО ШИЗОФРЕНЕН ТИП с дългогодишна давност. Касае се за същинско психично заболяване, поради което Б. попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, тоест доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;

2/ при освидетелствания е налице невъзможност за рационална корекция на действията и непредвидимост на постъпките, съчетана с липса на съзнание за психично заболяване, т.е. доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно – в резултат на психичното си заболяване, осв. Б. да представлява опасност, както за себе си, така и за околните.

3/ Вещите лица, изготвили съдебно-психиатричната експертиза, предлагат задължително лечение в стационарна форма за срок от три месеца, което да се проведе в ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър. В с. з. Х. Б.а, майка на освидетелствания, моли лечебното заведение да бъде ЦПЗ – София ЕООД, което щяло да улесни посещенията при сина й, за да му набавя необходимата храна, тъй като същият бил вегетарианец.

Осв. Б., предвид липсата на критичност към заболяването си, не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Такова може да даде неговата майка – Х. Б.а.

Установените по – горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно освидетелствания, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ да представлява опасност за себе си и за околните.

Предвид горното, следва искането за задължително настаняване и лечение на освидетелствания в СПЗ да бъде уважено, като Ц.Х.Б.в бъде настанен на задължително лечение, при стационарна форма, в ЦПЗ – София ЕООД за срок от три месеца, съобразно становището на вещите лица и интересите на самия освидетелстван и неговите близки (майка му).

Поради горните аргументи и поради невъзможността осв. Б. да дава информирано съгласие за своето лечение, Съдът, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, назначи Х. Б.а – майка на освидетелствания, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Ц.Х.Б.в.

На основание изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: