Решение № 358 от 24.10.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК. Образувано е по частен протест срещу протоколно определение от 29.09.2023г. по описа на СГС, НО – 29 състав. В него е посочено, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като не е налице поправяне на осъденото лице видно от заключението на ИСДВР във връзка с начина на мислене. Твърди се, че съдът е приел формално доказателствата без да се съобрази с отбелязаното по-горе. Сочи се и, че едва при 20 точки се счита риска от рецидив преодолян, докато осъденият има 38 такива. В тази връзка се моли за отмяна на определението и оставяне без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване(УПО). Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частният протест, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното: Частният протест, по който е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустим с оглед легитимация, спазване на срок и съответност. При преценката по същество САС намира, че същият е неоснователен, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С протоколно определение от 29.09.2023г. СГС, НО-29 състав по НЧД№4815/23год., е допуснал УПО на Д. С. Б. от изтърпяване на остатъка от наказанието наложеното му по НОХД№576/2023г. по описа на СГС. На основание чл.70, ал.6 НК е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието с продължителност, определена към датата на влизане в сила на настоящото определение. Наложил е в рамките на целия изпитателен срок пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК, а именно „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“. Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод. От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала, че е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК - изтърпяно фактически повече от ½ от наказанието. От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите на СГС. Извън посоченото от първата инстанция, САС прецени, че с оглед депозираните доказателства – текущ доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС, индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, становището на администрацията на Затвор – гр.••• и досието на осъдения се установява, че при него макар и да са налице все още съществуващи проблемни зони като „Умения за мислене“, то това не е пречка за уважаване на искането на Б.. Факт е, че в своя доклад ИСДВР Б. и НС ЗООТ Д. по отношение на „Умение за мислене“ са отбелязали, че е необходимо затвърждаване на корекционния процес, но от друга страна, както много детайлно е изложил първият съд, са налице много други позитиви, които водят до извода за липса на опасност от невъзможност за ресоциализация. Именно поради тази причина настоящата инстанция не може да се съгласи с възраженията в протеста за формално обсъждане на доказателствата от СГС и липса на данни за поправяне на осъденото лице като мотивите за този извод на настоящия състав на САС са следните: От една страна, както основателно е отбелязала първата инстанция, от справката за съдимост е видно, че макар Б. да е осъждан, то констатацията е, че последното му такова е през 2014 година, което е един продължителен период от време без криминални прояви – 8 години. На следващо място, при престоя му в местата за лишаване от свобода е видно, че осъденият не е наказван, а напротив същият е награждаван със Заповед от 11.06.2023г. плюс още едно награждаване, за което не е налице оспорване. В тази връзка макар и правилно в протеста да се уточнява, че доброто поведение е задължение на осъдените лица, то въпреки това липсата на наказание и награждаване е фактор установяващ спазването от страна на искателя на вътрешните правила и добро отношение към дадените му задачи. На следващо място, от материалите по делото затвърждаващи горния извод е видно и това, че осъденият е имал много добро поведение в местата за лишаване от свобода, тъй като същият е полагал доброволно труд, а от управителя на обекта, където е бил настанен са получени писма уточняващи, че Б. съвестно си е изпълнявал задълженията със съответната активност и чистота. От друга страна, резонно първата инстанция е акцентирала и върху това, че срокът на изтърпяване на наказанието е с такава продължителност, която фокусира корекционната работа основно в изпълнение на трудовите задължения, което както вече бе отбелязано, Б. изпълнява съвестно и без каквито и да са забележки. Тоест, всичко изложено представлява категорично доказателство за поправяне на осъдения и до успешна корекционна работа с него. Още повече, че оставащият незначителен остатък е предвидено да протече в условията на трудовата му функция в условията на занижен контрол. С оглед на отбелязаното правилно първият съд е заключил, че данните за положителната промяна следва да бъдат оценени съобразно действителната им тежест, което е й сторено, като законосъобразно е допуснато от решаващата инстанция УПО със съответните разумни форми на контрол, които съвпадат с изпитателния срок при наблюдение от пробационен служител при условията на чл.42а, ал.2, т.2 НК. Последното ще допринесе за възможността осъденият да може да води начин на живот съобразен със законите на страната, което допълнително да доведе до ресоциализация като със съществуващия контрол да се гарантира, че при правонарушения от негова страна ще бъде реагирано незабавно без да се застрашава обществения ред. Водим от гореизложеното, VІІІ състав – НО на Софийски апелативен съд,