Решение № 465 от 13.8.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 440/2022 г.

производство е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 4 400 лв. Претендира репарирането и на посочените имуществени вреди.

Ищецът претендира и законната компенсаторна лихва върху обезщетенията от влизане в сила на оправдателната присъда на 13.05.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът П. н. Р. Б. с отговора по чл.131 ГПК оспорва исковете по основание и размер. Черпи права от факта, че ищецът е с обременено съдебно минало още от далечната 2012 г., в резултат на което той вече е бил злопоставен в обществото и сред близките си. Позовава се и на факта, че през процесния период срещу ищеца е било водено още едно наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, като твърди, че е невъзможно моралните вреди във връзка с двете паралелни наказателни производства да бъдат отграничени. Отрича отговорността си за времето, през което наказателното производство е било в съдебна фаза. Обосновава прекомерност на претендираните обезщетения. Прави и възражение по чл. 5 ЗОДОВ.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическите твърдения на ищеца относно воденото срещу него наказателно производство се установяват с материалите по НОХД № 132/2020 г. на Самоковския районен съд и приложените към него досъдебно производство и наказателни дела на първоинстанционния и на въззивния съд.

Установява се, че при повдигане на обвинението спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение подписка, която е била отменена след постановяване на окончателната оправдателна присъда от 29.04.2021 г. С решение от 27.04.2016 г. по НАХД 2923/2016 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 12.05.2016 г., ищецът е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 16.08.2015 г. в гр. С., като същият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба на основание чл. 78а НК.

С определението от 21.04.2016 г. по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд е било одобрено споразумение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 09.01.2016 г., като на ищеца му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с изпитателен срок от три години. Това определение е било отменено през 2018 г. от Софийския апелативен съд по реда на извънредните способи. За престъплението по чл. 343в НК от 09.01.2016 г. е било образувано ново НАХД № 140/2019 г. на Самоковския районен съд, като с решение от 09.05.2019 г., влязло в сила на 27.05.2019 г., ищецът е бил признат за виновен в извършването му. На основание чл. 78а НК той е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба от 1000 лв. Посоченото НАХД № 140/2019 г. на Самоковския районен съд е било водено паралелно с наказателното производство, по което ищецът е бил оправдан и във връзка с което се претендират обезщетенията по настоящото дело.

В мотивите си към оправдателната присъда по НОХД № 132/2020 г. съдът е приел, че извършеното от ищеца деяние от 18.07.2016 г. е несъставомерно от обективна страна.

Установява се, че за периода м. май 2012 г. – м. септември 2022 г. срещу ищеца са били издадени 38 наказателни постановление за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата. От тях 35 наказателни постановления са влезли в сила. Няма данни за влизането в сила на последните три наказателни постановления – и трите от 2022 г. За периода от м. април 2013 г. до м. октомври 2022 г. на ищеца са били издадени 20 фиша за нарушения по ЗДвП, като 19 от тях са влезли в сила. Нарушенията, за които са били издадени наказателните постановления и фишовете, са били извършени на територята на цялата страна – Самоков, София, Раднево, Ихтиман, Пловдив, Кюстендил, Плевен, Панагюрище, Трън, Бобов дол, Дупница, Костенец, Приморско, Септември, Пазарджик, Ямбол, с. Труд (Пловдивско), Стара Загора, Ябланица.

Само за периода от 20.07.2016 г., когато на ищеца му е било повдигнато процесното обвинение, до 13.05.2021 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, срещу ищеца са били издадени 17 наказателни постановления и 12 фиша. Установява се и издаването на едно наказателно постановление от 21.05.2021 г., тоест няколко дни след влизането в сила на оправдателната присъда, което обаче е за нарушения на ЗДвП, констатирани с АУАН от 30.01.2021 г. С други думи, и това наказателно постановление е за нарушения, извършени в периода 20.07.2016 г. – 13.05.2021 г. При постановяване на първата осъдителна присъда за процесното деяние от 18.07.2016 г., с която на ищеца му е било наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година (НОХД № 398/2016 г.), съдът е съобразил, че деянието е било извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд. Този факт е изключвал възможността за налагане на втора условна присъда, а отложеното наказание е следвало да бъде изтърпяно отделно.

Ищецът е сключил граждански брак на 06.07.2014 г. с Л. А.. Бракът е бил прекратен чрез развод на 07.07.2021 г. по реда на чл. 50 и чл. 51 СК (по взаимно съгласие на съпрузите).

Свидетелят С. В. Д., който е дядо на ищеца и който е разпитан в съдебно заседание на 30.03.2023 г., знае за воденото срещу внука му наказателно производство. След осъдителната присъда ищецът е станал депресиран и потиснат. Бил е и уплашен. Съпругата му все му казвала, че е осъден и ще влезе в затвора. Чудела се как ще живее година и половина, докато той е в затвора. Впоследствие двамата се развели. Преди осъждането ищецът се събирал с приятели, общувал и празнувал с тях. След осъдителната присъда приятелите му не говорели с него и го отбягвали. Ищецът вече не се вижда с тях дори след оправдаването му. Според свидетеля внук му все още не се е успокоил въпреки оправдателната присъда.

От така изложените факти могат да се направят следните изводи:

Ищецът е бил обвинен в престъпление, което е било изначално несъставомерно от обективна страна, като в исковата молба той признава, че е бил убеден в своята невинност.

Според съда първоизточникът на притесненията и страховете на ищеца е било опредението, с което е било одобрено споразумението по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 09.01.2016 г. Така е била изключена възможността от постановяване на последваща условна присъда. Това наказателно производство обаче не му е въздействало възпиращо и само няколко месеца след одобрване на споразумението, а именно на 18.07.2016 г., той отново е управлявал МПС, без да е правоспособен водач. НОХД № 164/2016 г. е било възобновено и определението за одобряване на споразумението е било отменено, но то е представлявало влязъл в сила съдебен акт към момента на постановяване на първата осъдителна присъда за деянието от 18.07.2016 г. и съдът е бил длъжен да го съобрази. На ищеца не му е подействало превантивно и възпиращо и воденото срещу него наказателно производство по НАХД № 2923/2016 г. на Софийския районен съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 16.08.2015 г. Решението по чл. 78а НК по това дело дори вече е било влязло в сила, когато ищецът е извършил процесното деяние от 18.07.2016 г. А за това, че на 18.07.2016 г. той е управлявал МПС, без да е бил правоспособен водач, няма никакво съмнение и спор между страните. Ищецът е признал извънсъдебно пред дядо си, свидетеля Д., че е карал без книжка. Самият свидетел е оценил критично поведението му и му е заявил, че не е прав и че «са прави хората да го съдят». За деянието от 18.07.2016 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 564139, но не е било издадено наказателно постановление поради изпращане на преписката на прокурора. Така това деяние е останало ненаказано дори като административно нарушение.

Въпреки повдигнатото обвинение за процесното деяние, ищецът е управлявал отново МПС без свидетелство за правоуправление на 16.09.2016 г. и на 03.11.2016 г. на територията на област С. З.. И на двете дати той е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. За нарушението от 16.09.2016 г. му е бил съставен фиш от компетентните органи на РУ Раднево, а за нарушението 03.11.2016 г. му е бил съставен АУАН отново от РУ Раднево. За второто нарушение срещу ищеца е било издадено и НП от 25.11.2016 г., което е влязло в сила. Няма данни ищецът да е бил санкциониран по административен ред или по реда на НК за това, че и в двата случая е бил неправоспособен водач.

Установява се, че ищецът е издържал изпит за категория В едва на 07.12.2016 г., като първоначалното издаване на СУМПС е от 23.05.2017 г. До 07.12.2016 г. срещу ищеца са били издадени общо 16 АУАН, 15 наказателни постановление и 4 фиша.

Първата осъдителна присъда от 14.12.2016 г. по наказателното производство – предмет на иска, е уплашила ищеца, но само за срок от половин година. Между 14.12.2016 г. и 15.06.2017 г. той не е извършвал установени по надлежния ред нарушения на ЗДвП. Преди осъдителната присъда с наложено ефективно наказание обаче той е живеел с чувство за безнаказаност, тъй като няма твърдения и данни да е заплатил която и да било от глобите, наложени му по административен или съдебен ред. Считано от 15.06.2017 г., ищецат отново е започнал да нарушава ежемесечно установения в страната правов ред и да неглижира законността. Това негово поведение е продължило не само до влизането в сила на оправдателната присъда, но и след това, като доказателствата по делото са за извършени нарушения на ЗДвП до 18.10.2022 г. Изводът е, че само първата осъдителна присъда е стреснала ищеца и то за твърде кратък период. Именно за този период от 14.12.2016 г. до 15.06.2017 г. следва да бъдат отнесени и показанията на свидетеля Д., според които внук му е бил депресиран и потиснат. Не се установява твърдението на свидетеля, че ищецът все още не се е успокоил след оправдаването. Това негово твърдение дори се оборва с писмените доказателства за системно и упорито последващо нарушаване на ЗДвП.

Не се установява по категоричен начин, че именно наказателното производство е било причина за прекратяването на брака на ищеца. Първата осъдителна присъда с наложено ефективно наказание лишаване от свобода е от края на далечната 2016 г. Присъдата е била отменена през м. септември 2017 г., а бракът е бил прекратен по взаимно съгласие едва през м. юни 2021 г. Сериозният неблагоприятен ефект на първата осъдителна присъда е бил за съпругата Л., която е имала притеснения как ще живее сама в продължение на година и половина. Това нейно състояние е продължило до отмяната на присъдата, защото след това тя не е имала основание да се притеснява, че съпругът й ще бъде в затвора «година и половина», тоест точно толкова, колкото е било общото наказание по отменената ефективна присъда. Що се отнася обаче до самия ищец, то устрашаващото и възпиращо въздействие на присъдата е продължило само за период от шест месеца, като той е възвърнал поведението си на упорит нарушител на ЗДвП още преди тя да бъде отменена от СОС.

Осъдителната присъда е имала своя благоприятел ефект в живота на ищеца. Той се е прекъснал контактите си със свои псевдоприятели, някои от които (В. и К.) с нетърпение са чакали «К.чо» да влезе в затвора (показанията на свидетеля Д.).

Ето защо съдът намира, че настоящото производство се води за колосалната сума от 30 000 лв. не защото ищецът е претърпял сериози неимуществени вреди от незаконното обвинение, а за да се реализира печалба по реда на специалия закон, като се използва неспособността на П. в конкретния случай да събере и анализира релевантните доказаттелства и своевременно да направи извод за изначалната несъставомерност от обективна страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

Несъмнено обаче наказателното производство като процедура е създало известни ограничения в живота на ищеца, тъй като той е следвало да изпълнява редица задължения в качеството си на обвиняем и подсъдим. Явяването му пред органите на досъдебното производство и пред съда за извършването на различни процесуални и следствени действия е факт, който не само се установява от приложеното НОХД, но и който произтича от наказателнопроцесуалния закон. Несъмнено участието на ищеца в наказателното производство е довело до необходимостта да организира защитата си и да съобразява личните си ангажименти. Несъмнено взетата мярка за неотклонение „подписка“ е породила за него и допълнителните задължения по чл. 59, ал. 2 НПК (да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес) под страх от по-тежки последици (чл. 66 НПК). Незаконното обвинение е било съчетано с провеждането и приключването на наказателното производство за срок от около пет години (четири години и десет месеца). От приложеното НОХД не се установява ищецът да е допринесъл с поведението си за продължителния срок на наказателния процес.

Същевременно неудобствата и тяхното отражение върху душевния мир на ищеца не могат да бъдат категорично отграничени от терзанията, свързани с паралено воденото НАХД № 140/2019 г. на Самоковския районен съд с начало 28.11.2018 г., когато САС е отменил присъдата по НОХД 164/2016 г., и с край 27.05.2019 г., когато осъдителното решение по чл. 78а НК е влязло в сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че по процесното наказателно производство, проведено в резултат на незаконно обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК за деяние от 18.07.2016 г., ищецът следва да бъде обезщетен с 800 лв. за първата година от производството. Именно през тази първа година е била постановена първата осъдителна присъда с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, като ищецът е бил стресиран и депресиран за период от около 6 месеца. Това негово душевно състояние е било преодоляно още преди тази присъда да бъде отменена от СОС. Сума обезщетява и ограниченията, които ищецът е търпял за първата година в качеството си на обвиняем и подсъдими.

За следващите четири години обаче не се установяват никакви душевни терзания. Ищецът безотговорно и пренебрежително към правовия ред е продължил упорито да нарушава ЗДвП. За тези четири години следва да бъдат съобразени единствено ограниченията от воденото наказателно производство и неободимостта той да съобразява част от дните си с провежданите съдебни заседания. За този период справедливото обезщетение не би следвало да надвишава 150 лв. годишно, или общо 600 лв.

Като краен резултат, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1 400 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.

Установява се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело. Той претендира възнаграждението по четири конкретно посочени договора за правна защита и съдействие:

• 400 лв. по НОХД № 398/2016 г. на Самоковския районен съд по договор на л. 19 (договор от 16.11.2016 г.);

• 1000 лв. по ВНОХД № 225/2017 г. на Софийския окръжен съд по договор на л. 21 (договор от 03.05.2017 г.);

• 2000 лв. по НОХД № 354/2018 г. на Самоковския районен съд по договор на л. 16 (договор от 22.10.2018 г.);

• 1000 лв. по НОХД № 132/2020 г. на Самоковския районен съд по договор на л. 12 (договор от 18.09.2020 г. По делото има доказателства за още един договор за правна защита и съдействие от 12.12.2016 г. (л. 24 от първото НОХД на РС Самоков) с цена 500 лв., но тази сума не е предмет на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди.

П. като ответник намира за недоказано плащането на 400 лв. по първия договор от 16.11.2016 г. Съдът счита, че това възражение е основателно. В договора е записана договорената цена, но няма доказателства тя да е била реално платена. Отбелязване за плащане липсва. Индиция за неплащане на договореното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че защитникът на практика не е оказал реална защита на подсъдимия, а пълномощното е било оттеглено в кратък период след упълномощаването.

Останалите плащания в общ размер на 4 000 лв. са доказани.

Възражението на прокурора за прекомерност е неоснователно. Сумата от 2000 лв. по НОХД № 354/2018 г. очевидно е била договорена и платена за две съдебни инстанции, тъй като по последвалото ВНОХД № 631/2019 г. не е представен нов договор за правна защита и съдействие. Възнагражденията по отделните договори съответстват на качествената работа на адвоката и на постигнатите от него благоприятни крайни резултати по всяко едно от делата, в които е участвал като защитник на подсъдимия. Адвокатският труд има своята висока цена, а минималните размери по Наредба № 1 / 09.07.2004 г. са приети с единствената цел да бъдат пречка за нелоялна конкуренция.

Ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 4 000 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4 400 лв.

Ответникът дължи и законната лихва върху главниците от влизане в сила на оправдателната присъда.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските.

По силата чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за държавна такса от 10 лв. Други преки разноски не се претендират.

По делото са представени доказателства, че пълномощникът на ищеца му е оказал безплатна правната защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът ще следва да заплати на адвоката възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете. Договорът за правна защита и съдействие е бил сключен на 10.05.2022 г. при редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. преди измененията от ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. Като съобразява чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съдът определя дължимото възнаграждение по иска за неимуществени вреди на 328 лв., а по иска за имуществени вреди – на 510 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2. Възнаграждението по двата иска не следва да бъде завишавано, тъй като по делото е било проведено само едно съдебно заседание.

Ответникът не е направил разноски.

По изложените съображения Софийският окръжен съд