Решение № 1948 от 23.3.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 11276/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.145-чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба на В. С. Р.-С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. К., ВАК, със адрес за съобщения и призовавания [населено място], [улица], ап. 16, срещу Заповед № ЧР-21-475 от 25.08.2021 г., издадена от министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 108, ал. 1, вр. чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с оспорващата на длъжността „Директор“ в дирекция „Европейски програми, проекти и международно сътрудничество“ на Министерство на младежка и спорта, с ранг IV старши, считано от 25.08.2021 г. Наведените в жалбата основания за оспорване са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми-чл.146, т.3 и т.4 АПК, аргументирани в жалбата. Ответникът, чрез процесуален представител гл. юрк. М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Заповедта била издадена от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма и съдържала реквизитите, изброени в чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката било чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДЛс, а фактическото - обстоятелството, че държавният служител е бил назначен на 01.08.2017 г. при несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, налице и към датата на издаване на процесната заповед. Поддържа, че от 2015 г. до настоящия момент жалбоподателката е съдружник в [фирма] с ЕИК[ЕИК] в ТРРЮЛНЦ, видно от вписванията в ТР. Управлението на дружеството с ограничена отговорност се осъществявало от неговите органи, които съгласно чл. 135, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ са общото събрание и управителя. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ТЗ общото събрание се състои от съдружниците. Административен съд-София град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на оспорената заповед, намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, който може да бъде съдебно оспорен и от надлежна страна, процесуално легитимирана да го направи в качеството на нейн адресат. Спазен е преклузивният срок за подаване на жалбата по чл.149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със Заповед № ЧР-17-566 от 11.07.2017 г., издадена на основание чл. 15 от ЗДСл от министъра на младежта и спорта, В. С. Р.-С. е назначена на длъжност: „Началник на отдел“ в Дирекция „Европейски програми, проекти и международно сътрудничество“ на Министерство на младежка и спорта, отдел „Международно сътрудничество“, с ранг II младши. Дни след това, Със Заповед №ЧР-17-599/01.08/2017 година и Заповед №ЧР-17-600/01.08.2017 година, и двете на същия орган е прекратено служебното правоотношение на В. С. Р.-С., като „Началник на отдел“ в Дирекция „Европейски програми, проекти и международно сътрудничество“ на Министерството на младежка и спорта, отдел „Международно сътрудничество“ и същата е назначена на длъжност: „Директор“ на Дирекция „Европейски програми, проекти и международно сътрудничество“ на Министерството на младежка и спорта. Тази длъжност В. С. Р.-С. заема и към датата на издаване на оспорената пред съда заповед-25.08.2021 г. Подчинеността, целта, областите на дейност, преките задължения и отговорности, свързани с изпълнението на посочената длъжност, както и знанията, уменията и опита, които се изискват за заемането й, се съдържат в длъжностна характеристика, приложена по делото. Адм. орган е приложил в преписката и извлечение от Търговския регистър от 26.08.2021 г., съдържащо данни за [фирма] с ЕИК[ЕИК], видно от което жалбоподателката и съдружник с размер на дяловото участие 500 лв. Като управител на дружеството в ТР е вписан П. С.. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-органа по назначаването, съгл.чл.108, ал.1 ЗДсл. Спазена е и предписаната от закона писмена форма и съдържание- чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Посочени са е правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение, а именно: на основание чл. 108, ал. 1, вр. с чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, поради констатиране, че държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 от ЗДСл, и нарушението съществува към момента на прекратяване на правоотношението, което по своята същност е посочено като "несъвместимост" по см. на § 1, т. 7 от ЗПКОНПИ. Спорът между страните е изцяло правен и е обусловен от това дали участието като съдружник в О. е равнозначно на участието в орган на управление по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 ЗДСл. За разрешаването му съдът излага следното: В съответствие с приложеното от органа материалноправно основание по чл.7, ал.2, т.2 ЗДСл. за упражненото от него правомощие с издаването на обжалваната заповед да прекрати служебното правоотношение на В. Р.-С., за държавен служител не може да бъде назначено лице, което е едноличен