Решение № 11480 от 7.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2162/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Началник РУ – Провадия, към ОД на МВР - Варна чрез гл. юриск. К. Л.-А. срещу решение № 76 от 05.08.2024г. на ПРС, постановено по АНД № 429/2023 г., по описа на Районен съд Провадия, с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление №324а-95/19.09.2023г., издадено от Началник РУ – Провадия, с което на С. Н. Е., [ЕГН] за нарушения по чл.93, ал.1 от ЗОБВВПИ и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ на основание чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ и по чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ са му наложени съответно по пункт първи наказание „глоба“ в размер на 500 лева и по пункт втори „глоба“ в размер на 500 лева. Решението се оспорва с основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в, ал.1 от ЗАНН. Основните твърдения на касатора са, че съдът не е наложил предупреждение на нарушителя независимо, че е приложил чл. 28 от ЗАНН, поради което решението се явява незаконосъобразно. Оспорват се и самите изводи, че са налице предпоставки по чл. 28 от ЗАНН. Излагат се конкретни доводи за това. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна – С. Н. Е., чрез процесуалния си представител адв. И. оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Твърди, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е основателна и решението на Районен съд Провадия следва да се отмени, като се потвърди НП. Счита, че въззивния съд неправилно е приложил закона относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред Районен съд-Провадия е образувано по жалба на С. Н. Е. против наказателно постановление № 324а-95/19.09.2023 г. издадено от Началник РУ Провадия към ОД на МВР - Варна, с което на С. Н. Е., на основание чл.189, ал.1 и чл.190, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ ЗОБВВПИ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и “глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.93, ал.1 и чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че е било образувано досъдебно производство във връзка с получен сигнал на 01.04.2023 г. в 23.56 ч. в РУ Провадия, ОД на МВР – Варна, чрез ЕЕН 112 за установени лица, евентуално извършващи бракониерска дейност. На място – асфалтов път между селата Дебелец и Цонево, община Дългопол, били изпратени два екипа полицейски служители, които установени лицата – М. Х., М. М., Д. М. и С. Е., четиримата от [населено място], . Лицата били в джип [Марка], модел „Витара“, с рег. № [рег. номер], собственост на М. Х., който бил и водач на МПС. На мястото били още В. Н., Н. Н., Н. П., И. И. и Н. Н., както и Л. Ж., които възприели, че Е. стоял на предната дясна седалка на джипа. В ръцете си е държал огнестрелно оръжие, което не било поставено в калъф, а било в краката му пред седалката. След пристигане на екипи на РУ Провадия, Е. заявил, че ловната пушка е негова, но не представил документи за потвърждение. Заявил, че докато пътували се сетил, че не носи документи за пушката, както и патрони, поради което помолил водача да се върнат в [населено място]. Била извършена служебна справка от която се установило, че Е. притежава ловна карабина Браунинг, кал. 30-60, за което огнестрелно оръжие има издадено разрешение за носене, съхранение и употреба от 09.09.2022 г., със срок на валидност до 08.09.2027 г. В хода на разследването било прието, че не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер, като извършеното представлявало административно нарушение и следва да бъде санкционирано по съответния ред. Въз основа на постановлението на ВРП –ТО-Провадия за прекратяване на наказателното производство било издадено и обжалваното НП. Било прието, че Е. пренасял ловното си огнестрелно оръжие, което не е било затворено в транспортен куфар или калъф и без заключващо устройство на спусъка, както и че оръжието се носело без да е придружено от разрешение за носене и употреба на ловно оръжие. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни лица, като съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че в НП цифром не е отразено за коя от хипотезите на чл.189, ал.1 от ЗОБВВПИ е санкционирано лицето, но пропускът не е съществен, предвид словесното описание на нарушението. Като се е позовал на свидетелските показания на Л. Ж., Н. П., М. М., М. Х., Н. Н., е счел за доказано извършването на описаните в АУАН и в наказателното постановление административни нарушения. Приел е, че нарушенията са извършени виновно. За да отмени процесното НП, сезираният със спора съд е приел, че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай. Изложил е мотиви, че Е. е забравил документите касаещи разрешението за носене и употреба на оръжие. Но по време на проверката лицето е носило други лични документи по които е била установена самоличността му. Предвид липсата на намерени боеприпаси, въззивният съд е приел, че била налице такава опасност, която да доведе до вредни последици. Позовавайки се на свидетелските показания, е приел за безспорно, че оръжието е било без заключващо устройство, но предвид липсата на боеприпаси, носенето му в нарушение на изискването, е приел за несъществено. Анализирал е факта, че за лицето няма данни да е извършило предходни нарушения. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Решението на Районен съд-Провадия е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочената като нарушена материалноправна норма на чл. 93, ал. 1 от ЗОБВВПИ гласи, че физическите лица, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, могат да носят и употребяват притежаваното от тях оръжие само когато то е придружено от издаденото разрешение. Нарушаването на тази разпоредба се санкционира по реда на чл. 189, ал. 1, пр. второ от с. з., а именно - който носи притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без то да е придружено от съответното разрешение, се наказва с глоба в размер 500 лв. При установената фактическа обстановка, Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От обективна страна той, като физическо лице, получило разрешение №20170393275/09.09.2022 г. за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, го носи, без то да е придружено от издаденото разрешение. Изпълнителното деяние на нарушението е носенето на оръжието, без то да е придружено от издаденото разрешение. Обстоятелството, че той има такова разрешение, но го е забравил, съответно е щял да се върне да го вземе, не го оневинява. С деянието си Е. е нарушил нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Фактът, че не са били намерени боеприпаси, не може да доведе до маловажност на случая, предвид, че изпълнителното деяние на нарушението е на просто извършване, съответно настъпването на вредни последици, не е част от фактическия състав за налагане на административно наказание. Целта е във всеки един момент да може ефективно да се реализира контролът върху огнестрелните оръжия и законосъобразното им притежание. Обществените отношения, които регулира ЗОБВВПИ, са от особена значимост. Нарушителят като лице, боравещо с огнестрелно оръжие, следва да знае и съблюдава правилата за носене и употреба на оръжието, уредени в ЗОБВВПИ. Нормата на чл. 189, ал.1 във вр. с правилото на чл. 93, ал.1 от ЗОБВВПИ санкционира не липсата на разрешително, а носенето и употребата на притежаваното оръжие само когато то е придружено от издаденото разрешение. Дейността с оръжията е с висока степен на риск за живота и здравето на лицата, а от тук са завишени и нормативните правила за упражняване на тази дейност. Нарушенията по ЗОБВВПИ са с висока степен на обществена опасност. Осъщественото от С. Е. деяние не е с по-ниска ниска степен на обществена опасност, в сравнение с друго деяние от същия вид. Поради изложеното няма как да бъдат споделени мотивите на въззивния съд, че нарушението има признаците на маловажен случай. Правилно административнонаказващият орган е наложил административното наказание, според кореспондиращата на извършеното нарушение санкционна норма на чл. 189, ал. 1 от същия закон и е определил глобата според абсолютно определения в нея размер. За административно нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ се предвижда наказание по чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ глоба в размер на 500 лева. Административнонаказващият орган правилно е определил наказанието и за това нарушение, в абсолютния предвиден в закона размер. По отношение на това нарушение според настоящата инстанция, също не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед формалния характер на нарушението, от една страна, а от друга предвид характера на засегнатите с нарушението обществени отношения, свързани с реда и условията за придобиване, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, само липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчно за освобождаване от административнонаказателна отговорност на основание чл. 28 от ЗАНН. По делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на нарушенията. Доказателствата в обратната насока, опровергаващи извършването им не са представени. Твърденията на Е. са неоснователни и неподкрепени с категорични доказателства по делото, поради което не следва да бъдат уважавани. Като е приел друго и е отменил оспореното наказателно постановление при наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, Районен съд-Провадия е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222, ал.1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се потвърди наказателното постановление. Предвид крайния изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на по 80 лева за всяко разглеждане на две инстанции или общо в размер на 160 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти касационен състав