РЕШЕНИЕ

№ 48

гр. Враца, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20221400900085 по описа за 2022 година „ВИПАМ-В.“ ЕООД-гр.Враца, чрез упълномощения му адвокат В.Д., е предявило иск против „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД-гр.София, за сумата от 31500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по товарен автомобил „Ивеко“, рег.№ ВР•••СА, собственост на ищеца, в резултат на ПТП настъпило на 27.10.2021 г., по отношение на който е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2021 г. в Република Хърватия, на пътя Д55-Вукавар/Д2/-Мирковци-Жупаня /ГКПП Жупаня/, гр.Винковци Д46-Пътен възел Жупаня/А3 на 7 км.+0м. между два товарни автомобила, собственост на ищцовото дружество, е настъпило ПТП с материални щети.

Посочва се, че автомобилите са застраховани със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответната застрахователна компания, като за настъпилото ПТП застрахователят е бил уведомен, за което е заведена щета № 0601-5000-21-000103 за увреждания по т.а. „Ивеко“ с рег. № ВР••• СА. Ищецът твърди, че е представил на ответника всички изискани му документи, за което е съставен опис от 17.11.2021 г., а самият застраховател е направил опис на увреденото МПС. Въпреки това, с писмо изх. № 11062/07.12.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение и отказал да изплати такова, тъй като автомобилът, причинил ПТП също е собственост на ищеца, а обект на застраховането по чл.477, ал.1 от КЗ са причинените на трети лица вреди.

Ищецът поддържа също, че е възразил писмено против така постановения отказ, но отговор по възражението не е получил. Твърди, че собствеността върху увреждащото МПС е ирелевантна и застраховката „ГО“ покрива отговорността на водача към всяко увредено лице, извън отговорния за вредите.

Сочи се, че стойността на вредите е установена в издадена проформа фактура от „Итал Трък Партс“ ЕООД.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Признава фактите по наличие на валидна застраховка „ГО“, обективирана в полица № BG/22/••• със срок на покритие 26.07.2021 г.-25.07.2022 г. за товарен автомобил „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ със собственик „ВИПАМ-В.“ ЕООД-гр.Враца, настъпването на ПТП, както и завеждането на щета № 0601-5000-21-000103. Позовава се обаче на разпоредбата на чл.477, ал.3 от КЗ, според която трети лица, на които се дължи изплащане на застрахователно обезщетение, са всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Искът се оспорва и по размер, като се твърди, че предявеният размер е завишен и не отговора на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност се поддържа, че вредите следва да бъдат определени по реда на чл.386, ал.2 от КЗ и методиката по Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане, приложима към момента на събитието.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която ищецът заявява, че поддържа изцяло всички свои твърдения и доводи, изложени в исковата молба. Счита за неоснователно и недоказано оспорването на размера на исковата претенция от ответника, като излага доводи, че за доказване на щетите и техния размер са представени писмени доказателства и е поискано изслушване на експертиза.

С подадения допълнителния отговор в срока по чл.373, ал.1 ГПК на исковата молба ответникът също заявява, че поддържа всички направени с отговора възражения и оспорвания, както и доказателствените си искания.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и изслушана е технико-оценителна експертиза, чието заключение е прието като обективно и компетентно изготвено.

С определение от 16.03.2023 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на предявения иск за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, чрез неговото намаляване от сумата 31 500 лева, на сумата 29 016 лева, и е прекратил производството в частта за разликата между 29 016 лева и 31 500 лева поради направен отказ от иск.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

С постановено по реда на чл.374 ГПК определение е обявено за безспорно в отношенията между страните, а и се подкрепя от събраните по делото доказателства /застрахователна полица № BG/22/•••/19.07.2021 г./, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на събитието за товарен автомобил марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ със собственик „ВИПАМ- В.“ЕООД-гр.Враца, сключена с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, със срок на покритие 26.07.2021 г.-25.07.2022 г. Със същия съдебен акт съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че ищецът е собственик на увредения т.а. „Ивеко“ с рег №ВР••• СА, както и на увреждащия автомобил „Рено“, модел „Премиум“ с рег. №ВР•••СВ, както и че е налице заведена при ответника щета № 0601-5000-21-000103 за увреждания по т.а. „Ивеко“ с рег №ВР••• СА, въз основа на отправена от ищеца застрахователна претенция.

От представеното по делото заверено копие от писмо изх.

№11062/07.12.2021 г. се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение и отказал да изплати такова, тъй като автомобилът, причинил ПТП също е собственост на ищеца, а обект на застраховането по чл.477, ал.1 от КЗ са причинените на трети лица вреди.

В представеното по делото Потвърждение за повреда на МПС изх.№ 511-15-14/06-П-691-5/2021 г., издадено от РПУ-гр.Винковци, е отразено, че на 27.10.2021 г. в 10: 50 ч. на пътя Д55-Вукавар (Д2)-Мирковци-Жупаня /ГКПП Жупаня/, (граница Република Хърватска/Босна и Херцеговина), гр.Винковци (Д46)-Пътен възел Жупаня (А3) на 7 км.+0м. е настъпило ПТП с товарен автомобил „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ със собственик „ВИПАМ-В.“ ЕООД-гр.Враца. Посочени са повредените части по автомобила.

На виновния водач на товарен автомобил – влекач с рег.№ ВР•••СВ, с ремарке № ВР•••ЕВ, със собственик „ВИПАМ-В.“ ЕООД-гр.Враца – П. В., е бил съставен АУАН изх.№ 511-15-4/05-2-544-1/2021 г. по описа на РУП- гр.Винковци за извършено нарушение по чл.51, ал.1 от Закона за движението по пътищата, наказуемо на основание л.51, ал.5 от същия закон, с приложението на разпоредбите на чл.293, ал.2 от същия закон.

Видно от приетия като доказателство по делото Опис-заключение по щета от 17.11.2021 год., представител на застрахователя е извършил оглед на автомобила и е описал констатираните увреждания, както и необходимите действия за възстановяването им по пера, с посочване дали се дължи подмяна и боядисване.

С исковата молба е представена и проформа фактура № 0000003912/08.02.2022 г. на стойност 26256, 76 лв. без ДДС - 31 508, 11 лв. с вкл. ДДС, издадена от „Итал Трък Партс“ ЕООД-гр.София и получател „ВИПАМ-В.“ЕООД-гр.Враца за авточасти, на която вещото лице по САТЕ се е позовало. В същата са отразени повредените части и тяхната стойност по пера, като освен описаните в Опис-заключението по щета части, в проформа- фактурата са включени също алтернатор, казанче разширително, кардан предна част, лагер висящ, кутия релета к-т, теглич к-т и кутия въздушна к-т. В заключението си вещото лице инж.В. П. е посочил, че действителната стойност на товарния автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА към датата на настъпване на застрахователното събитие е – 27.10.2021 г., възлиза на 38 000 лв. Стойността е определена по метода на пазарните аналози като средноаритметична такава между стойностите от 26 000 и 50 000 лв. Според вещото лице действителната стойност на резервните части за възстановяване на товарен автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА вследствие ПТП от 27.10.2021 г. възлиза на 21 622, 50 лв. Посочената стойност вещото лице е извело съгласно ценоразпис от посочената по-горе проформа фактура, но възприема тази стойност като действителна, като не са включени: алтернатор, казанче разширително, кардан предна част, лагер висящ, кутия релета к-т, теглич к-т и кутия въздушна к-т, които не са описани в Опис-заключение по щета № 0601-500- 21-000103. Сочи се, че стойността на необходимия труд за извършване на необходимите бояджийски и ремонтни работи за възстановяване на автомобила възлиза на 925, 00 лв., а стойността за боя и допълнителни материали за възстановяване на автомобила възлиза на 1280 лв. Или общата действителна стойност за отстраняване на повредите по автомобила към датата на ПТП, при включени нови резервни части, е 29 016 лв. с вкл. ДДС.

В заключението си вещото лице е посочило и каква е стойността на ремонта на товарния автомобил по средни пазарни цени при влагането на алтернативни части, като е посочило, че общата пазарна стойност на частите, труда и боядисването е 16046 лв. с ДДС. Вещото лице е пояснило, вкл. и при изслушването му в с.з., че разликата между тази сума и сумата от 29 016 лв. се дължи единствено на разликата в цените на новите /оригиналните и по цени от проформа-фактурата/ части и на алтернативните части, докато и в двата случая стойността на труда и боядисването е една и съща.

Експертното заключение определя следният механизъм на ПТП:

Товарният автомобил марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ с прикачено към него ремарке № ВР•••ЕВ, управляван от П. В. се е движил по държавен път Д55 (Винковски-Жупаня) към кръстовището на второкласен път ЖЦ4192, където е блъснал ремарке марка и модел „РМЗ РР 1“ с рег.№ ВР•••ЕА, което е било прикачено към спрелия на кръстовището товарен автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА, а пред него е бил спрял автобус с рег.№ ВК•••-ДК. В резултат на удара ремаркето с рег.№ ВР•••ЕА е блъснало отзад товарен автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА, който от своя страна се е придвижил напред и се е блъснал в задната част на автобуса с рег.№ ВК•••-ДК. Вследствие на удара увреждания са получили товарният автомобил „Рено Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ, товарният автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА с ремарке рег.№ ВР•••ЕА и автобус с рег.№ ВК•••-ДК. Според заключението при станалото ПТП е налице причинно-следствена връзка между деликта и вредите от настъпилото ПТП и увреждането на товарния автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА. На първия въпрос на ответника, вещото лице е дало отговор, че общата стойност на ремонта на процесния товарен автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА, ако бъдат използвани алтернативни части към датата на събитието възлиза на 16046 лв. с вкл. ДДС, като общата стойност на ремонта на процесния товарен автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на същата сума. Посочено е, че стойността на нормочас – труд за ремонт за отстраняване урежданията по товарни автомобили към датата на събитието е около 25 лв. Вещото лице е посочило още, че причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е бил водачът на товарен автомобил „Рено Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ с прикачено към него ремарке № ВР•••В П. В., който се е движил с несъобразена скорост, поради което не е спрял и е блъснал на кръстовището товарен автомобил „Ивеко Дейли Е4“ с рег.№ ВР•••СА с прикачено ремарке „РМЗ РР 1“ рег.№ ВР•••ЕА.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Според ал.3 на чл.477 от КЗ за трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.

По въпроса дали собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е трето лице по смисъла на чл.477, ал.3 КЗ и дали е легитимиран да предяви прекия иск срещу застрахователя по същата застраховка за вреди, които са му причинени при управление на собственото му превозно средство от друго лице, е налице Тълкувателно решение №1/2014г.по т.д. №1/2014г.на ТК на ВКС, според т.8 от което всяко лице, извън делинквента, се явява трето лице по см. на цитираната разпоредба и като пострадало от деликт разполага с правото на пряк иск срещу застрахователя. За допустимостта на прекия иск е ирелевантно дали лицето е собственик на увреждащото моторно превозно средство и дали в това си качество е сключило договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който е страна. Макар и постановено при действието на отменения Кодекс за застраховането, тълкувателното решение не е изгубило значението си, доколкото обсъжданите в него разпоредби на отменения КЗ са приповторени от законодателя и в настоящия КЗ.

Ето защо следва да се приеме, че макар и собственик на увреждащия товарен автомобил и страна по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, ищецът „Випам-В.“ЕООД има право на обезщетение за вреди, доколкото има качеството на трето лице по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ.

Правото на увредените лица да искат обезщетение пряко от застрахователя се урежда от общото правило на чл.432 от КЗ, според което увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда ( чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ). Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор, Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди ( чл. 499, ал. 2, изр. 2 КЗ) Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 от КЗ, с наредба към която е приета Методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Последната отменя Наредба № 24 от 08.03.2006 г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6 към нея, при което разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. предвижда, че обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката на отменената Наредба № 24 от 08.03.2006 г. В този смисъл Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, се прилага и при действието на Наредба № 49 от 16.10.2014 г, към която чл.504 от КЗ препраща.

По въпроса за приложението на методиката, приета с Наредба № 24/08.03.2006 за задължителното застраховане и запазила действие при Наредба № 49 от 16.10.2014 г., е формирана обилна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г., Решение № 152/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др. В тези решения е прието, че методиката по Наредба № 24 на КФН не е задължителна, а съставлява указание за начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, в които на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.4 от Методиката, според която Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка.

Съгласно КЗ, обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При настъпване на покрит от застрахователя риск /събитие/ обаче, за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ-равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като обезщетението не може да надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество. В практиката си съставите на ВКС застъпват становището, че изложеното важи както за обезщетяване на вредите по застраховка "Каско", така и на тези по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

В разглеждания случай е безспорно, че с ответното застрахователно дружество е налице сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите във връзка с товарен автомобил „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ, който е собственост на дружеството-ищец. Налице са и представени годни писмени доказателства относно настъпването на ПТП на 27.10.2021г.в Република Хърватия по вина на водача на т.а. марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ ВР•••СВ -П. В., при което ПТП са нанесени повреди по товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ВР•••СА, който също е собственост на ищеца. Вида и обема на повредите по т.а. „Ивеко“ и причинно- следствената им връзка с настъпилото ПТП са установени от ответника посредством съставен от негови служители опис-заключение по щета, а противоправното поведение на водача на т.а „Рено Премиум“ е установена посредством представеното копие от задължителен акт за установяване на административно нарушение от 27.10.2021г., съставен от хърватските власти. Налице е и предявена от собственика на увредения автомобил претенция към застрахователя на увреждащия автомобил. Следователно, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.432, ал.1 от КЗ, тъй като е доказано съществуването на валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; настъпването на застрахователно събитие – ПТП; претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.

Както вече бе отбелязано по-горе, в качеството му на собственик на увредения товарен автомобил, ищецът има качеството на трето лице по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ, поради което същият се явява легитимиран както по материалното, така и по процесуалното прароотношение и разполага с правото да получи обезщетение за претърпените имуществени вреди по пътя на прекия иск.

Относно размера на обезщетението: От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът не е представил пред застрахователя разходни документи за извършен ремонт, въз основа на които да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение. В тази връзка съдът намира, че представената с исковата молба проформа фактура № 0000003912/08.02.2022г. на стойност 31 508, 11 лв., издадена от автосервиз „Итал Търк Партс“ЕООД, не представлява надлежно доказателство за извършен ремонт на МПС. В търговските взаимоотношения проформа фактурата, която по своята същност не съставлява предвиден в закона данъчен документ, се използва за иницииране на авансово плащане, с оглед на необходимостта насрещната страна да се запознае с детайлите на фактурата, която предстои да бъде издадена, включително и с размера на дължимата сума. Проформа фактурата съставлява един вид оферта под формата на фактура, която се изпраща от изпълнителя на възложителя. Същата не се взема предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение за повредени части на лекия автомобил, тъй като не е разходооправдателен документ и не може да се приеме, че ищецът е направил разходи за закупуване на части и ремонт единствено въз основа на тази проформа фактура, в посочения в нея размер. Посочения в проформа- фактурата размер на възстановителните разходи е оспорен от ответника като завишен, при което в условията на евентуалност ответникът е поискал обезщетението да бъде определено съгласно Методиката по Наредба №24 за задължителното застраховане.

Както вече се отбеляза по-горе, в настоящия случай при съдебно предявена претенция обезщетението следва да бъде определено от съда по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз /така постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. и др. /.

Както това е посочено в цитираните решения на ВКС, Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН.

С оглед на така посочената нормативна уредба съдът намира, че в случая обезщетението следва да се определи по първия посочен от вещото лице вариант, а именно сумата от 29 016 лв. Както вече бе отбелязано обезщетението следва да бъде определено от съда по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност (при пълна увреда), т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 КЗ, или възстановителната стойност на застрахованото имущество (при частична увреда), т.е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ.

Възстановителната стойност се прилага в случаите, когато щетите по автомобила не са отстранени към момента на изплащане на застрахователното обезщетение. В случаите когато самият застрахован е отстранил щетите, то за застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи, които по същество представляват действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието.

В разглеждания случай е настъпила частична увреда на застрахованото имущество и не са представени разходо-оправдателни документи за извършен ремонт. Поради това при определяне на обезщетението следва да се изходи от експертното заключение по делото относно възстановителната стойност.

От приетото по делото експертно заключение се установи, че пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с оригинални части, без корекция, е в размер на 29 016 лв., а пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с нови алтернативни части, възлиза на 16 046 лв. и то при приложена от вещото лице корекция. Вещото лице е определило и действителна пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие –сумата от 38 000 лв.

Съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се съизмери с действителната вреда на застрахования, а в случая тя е равна на пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с оригинални резервни части и без прилагане на обезценка- в размер на 29 016 лв. Касае се за автомобил, който към момента на настъпване на застрахователното събитие е с 9-годишна експлоатация и липсват данни поддръжката му да е била извършвана с алтернативни резервни части или с части втора употреба.

Ето защо съдът намира, че само с ползването на оригинални части може да се каже, че автомобилът е възстановен до същия вид и качество, каквито са посочените по-горе законови изисквания на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ. В този смисъл е и съдебната практика – вж. постановени по идентични казуси Решение № 485 от 18.04.2023 г. по в.гр.д.№ 2637/2022 г. на САС, Решение № 454/12.04.2023 г. по в.гр.д.№ 2745/2022 г. на САС, както и Решение № 665 от 17.06.2021 г. по в. гр. д. № 981/2021 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50558 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2203/2021 г., II т. о., ТК.

Следва да бъде отбелязано и това, че макар и съотношението между стойността на разходите за необходимия ремонт да надвишава действителната пазарна стойност на автомобила с повече от 70 на сто, не може да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Наличието на такава щета е налице, когато става обективно невъзможно и икономически незцелесъобразно възстановяването на процесното МПС. В случая твърдения за наличието на тотална щета не са направени от страните, а няма и доказателства да не са запазени основни възли и детайли на автомобила. Следователно уврежданията не са от такова естество, че да водят до невъзможност за възстановяването на автомобила и годност за обикновена употреба по предназначение.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че размерът на подлежащите на обезщетяване от ответника действително претърпени имуществени вреди възлиза на 29 016 лв.

В заключение към този извод следва да се добави и това, че посочената от вещото лице възстановителна стойност с използването на алтернативни части е изведена от вещото лице, като е приложена и по Методиката за уреждане на претенции. Прилагането на корекция се изключва от разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, поради което обезщетението не може да се присъди по този вариант от експертното заключение.

В обобщение на изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 29 016 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2021г. до окончателното й изплащане.

По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 2810, 64 лв., в т.ч. 1160, 64 лв. – внесена държавна такса, съобразно намалената цена на иска; 1400лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. – разноски за експертизи. Предвид уважаването на иска в пълен размер, посочените разноски също ще следва да бъдат присъдени в пълния им размер от 2810, 64 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд