Решение № 6 от 8.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5234/2023 г.

Производството е по реда на чл.250, ал.4 от НПК. Образувано е въз основа на въззивен протест, депозиран от Софийска районна прокуратура срещу Определение № 2456, постановено на 25.07.2023 година по НОХ дело № 9953/2023 година, по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство, образувано срещу М. Б. И. за престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В съдебно заседание, представител на Софийска градска прокуратура поддържа протеста като доразвива съображенията, изложени в него. Подсъдимият М. Б. И. не се явява в съдебно зседание и не изпраща представител. Въззивният съд, съобразявайки материалите по делото, доказателствата, становищата на страните, /които са релевирани по делото/, намира следното: Въззивният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран от активно легитимирана страна, в законния срок. Разгледан по същество, според мнозинството от съдебния състав, протестът се явява основателен. За да прекрати наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че описаното деяние, не съставлява престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер. Намерил е, че с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се описва дребно хулиганство по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство. Приел е да се касае за непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и неприлични изрази на публично място пред повече хора и оскърбително отношение, и държане към гражданите и органите на властта. Описаното деяние, според СРС е с по-ниска степен на обществена опасност предвид чистото съдебно минало на дееца, липсата на други противообществени прояви, както и твърде младата му възраст и изтеклите повече от седем години от датата на деянието. В заключение, съдът е намерил, че наказателното производството следва да се прекрати, а делото да се изпрати на началника на 05 РУ-СДВР за съставяне на акт по чл.2, ал.1 от Указа за борба с дребното хулиганство. Съгласно Постановление № 2/74 г. на пленума на ВС, квалифицираният състав на престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена опасност. Орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, това са органите на МВР и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на обществения ред. Съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325, ал. 2 пр. 1 НК. Обвинението срещу М. Б. И. е за извършване на престъпление от общ характер по чл. 325, ал.2, пр.1, във вр. ал.1 от НК. От обективна страна, за да е осъществен състава на това престъпление следва подсъдимият да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като тези действия при това са съпроводени със съпротива към органите на властта. По отношение на основният признак на деянието – “непристойни действия”, които Пленумът на ВС в Постановление № 2/74 г. описва като “ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото”, съдът намира следното: В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на инкриминираната дата, подсъдимият е отправил ругатни и буйствал, които действия са скандализирали обществото. Тези действия не са били продиктувани от някакви лични мотиви, с намерение да разреши някакъв свой проблем, а от чисто хулигански подбуди, демонстрирани при силно алкохолно опиянение. За да е осъществен от обективна страна състава на престъплението „хулиганство” следва да са налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото. Първото се изразява в брутална демонстрация против установения ред и съществено засягане нормите на нравствеността. Вторият елемент от състава на престъплението „хулиганство” - поведение, изразяващо висока степен на неуважение към обществото, съдът приема че е налице, доколкото действително с поведението си подсъдимият е демонстрирал неуважение към личността на лицата, присъстващи на абитуриентския бал. Поради факта, че отправените закани и обиди не са били персонални е логично, че присъстващите лица са приели че те са насочени и срещу тях. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 325, ал. 2 от НК, т.е. притежаващо признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-високата степен на обществена опасност, а именно деянието по своето съдържание е придружено и от съпротива на органите на властта. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че още преди пристигането на органите на реда подсъдимият е започнал агресивното си и обиждащо поведение, след което е насочил агресията, и обидите и към полицаите. Описана е и упоритост, и продължителност на агресивното поведение, които биха могли дори и да квалифицират деянието като „изключително дръзко”. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. „Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми. Първоинстанционният съд е приел, че деянието не е престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а е дребно хулиганство, което трябва да бъде санкционирано по Указа за борба с дребното хулиганство. За да възможно, обективно и обосновано възприемането на подобна позиция, следва да се има предвид следното: Съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност. Разграничението се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи. Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи с понятието „непристойни прояви“, а в чл. 325, ал. 1 НК е употребено понятието „непристойни действия“.