Решение № 2084 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. С. З. от [населено място], чрез адв. А. В., срещу решение № 277з-1491/09.08.2024 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Кюстендил, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на закона. Твърди се, че иска заличаване на данни, събрани във връзка с наказателно преследване за извършено престъпление и това се е случило през 2009 год. Сочи, че обработването на личните данни на жалбоподателя е в разрез с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, както и в разрез с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ОДМВР - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Кюстендил, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по заявление с рег. № 277005-6/16.07.2024 г. по описа на ОДМВР - Кюстендил, подадено от жалбоподателя З., с което е поискал да бъдат заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР. Във връзка с депозираното заявление е разменена кореспонденция между ОДМВР - Кюстендил, РУ - Кюстендил и Районен съд - Кюстендил е изготвена докладна записка рег. № 277р-9608/06.08.2024 г. от служител в дирекцията. От последната е видно, че в автоматизираните информационни масиви на МВР се обработват лични данни на В. З., във връзка със: заявителски материал (ЗМ) № 383/2009 г. по описа на РУ Кюстендил, като извършител на престъпление по чл. 198 НК; споразумение № 217/07.10.2009 г., съдебно дело № 1279/09 г. на РС Кюстендил за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и полицейска регистрация № 9620/15.06.2009 г. за престъпление по чл. 198 НК. Установено е също, видно от приложеното към административната преписка писмо изх. № 2886/2024 г. от 23.07.2024 г. на зам. административния ръководител на Районна прокуратура – Кюстендил и справка за съдимост от 18.07.2024 г., че информацията за процесуално движение по ЗМ № 383/2009 г. по описа на РУ Кюстендил е свързана с образуваната и водена срещу З. преписка № 461/2009 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил и ДП № 168/2009 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, същото с ДП № 383/2009 г. по описа на РУ – Кюстендил за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 21.02.2009 г. В хода на досъдебното производство в качеството на обвиняем е привлечено лицето З. Н. 30.09.2009 г. делото е внесено в Районен съд – Кюстендил, като е сключено споразумение № 217/07.10.2009 г., съдебно дело № 1279/09 г. на РС Кюстендил. Установено е също така, че полицейска регистрация № 9620/15.06.2009 г. е обвързана със ЗМ № 383/2009 г. по описа на РУ Кюстендил. Със същата докладна записка е предложено на директора на ОДМВР – Кюстендил да постанови решение за отказ от изтриване на личните данни на В. З., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ № 383/2009 г. по описа на РУ – Кюстендил и споразумение № 217/07.10.2009 г., съдебно дело № 1279/09 г. на Районен съд – Кюстендил. Въз основа на събраните доказателства и изготвените справки, ответния административен орган издал процесното решение № 277з-1491/09.08.2024 г., с което е приел, че не са налице обстоятелства за заличаване на данни, обработвани в информационните масиви на МВР, предвидени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, и е отказал да заличи личните данни на В. З., обработвани в информационните фондове на МВР. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: По делото липсват доказателства за връчване на оспорения акт, при което съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок за оспорване и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни, включително когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, като администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица – чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. В чл. 28, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от ЗЗЛД, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи (л. 51 от делото), с която на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР и чл. 33, т. 9 ЗМВР във връзка с чл. 12 – 22 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, чл. 53 – 56 и чл. 68 от ЗЗЛД директорът и заместник-директорите на Областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите искания за упражняване на права по чл. 12 – 22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и по чл. 53 – 56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Следователно оспореното решение е издадено от материално компетентен орган – директор на ОД на МВР - Кюстендил, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му с цитираната заповед административни правомощия. Актът е постановен в съответната писмена форма, включваща мотиви и следващ се от тях диспозитив. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на съответствието на акта с приложимите материалноправни норми, съдът намира следното: Безспорно е, че в случая нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Следва да се има предвид и даденото с решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Според даденото тълкуване е задължително администраторът на лични данни, съхраняващ лични данни на осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер лице за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Горното мотивира извод, че извършването на посочената проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, чиито лични данни се съхраняват в съответните информационни фондове на МВР. Това означава, че в хода на административното производство административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката, освен предвидените в Инструкцията действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната от закона цел, свързана със събирането и обработката на лични данни за лицата, осъдени за извършени престъпления от общ характер, във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. Следователно необходимо е административният орган да извърши проверка и да прецени баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Доколкото съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към разглежданата хипотеза, то налага се изводът, че административният орган следва да прецени дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателя и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени. В случая, в оспорения акт не е извършен анализ на данните относно личността на жалбоподателя, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието до датата на подаване на искането са изтриване на личните данни, настъпилата в този период реабилитация. Няма мотиви дали за целите за защита на националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани като мотиви в крайният акт, завършващ производството, започнало по искане на заинтересованото лице за заличаване на личните му данни, събирани във връзка с извършено от него престъпление от общ характер. Изложеното налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление. При новото произнасяне, освен да събере относимите доказателства, органът следва да извърши пълен и обстоен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС. При този изход на спора и своевременно заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в общ размер от 310 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.10.2024 г. Възражението на ответната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, доколкото договореното и платено адв. възнаграждение от насрещната страна е под нормативно установения минимален размер и е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,