Решение № 623 от 14.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2295/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. И. П. срещу решение № 3541/ 13.06.2024г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 1571/22г., с което са отхвърлени изцяло исковете й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че съдът е възприел неотговарящ на обективната истина механизъм на ПТП и неправилен момент на настъпване на опасността, а именно навлизането на пешеходката на платното за движение. А този момент е настъпил преди тя да навлезе на платното за движение, тъй като водачът я е възприел и е предприел спиране. Това се установява от заключение на автотехническата експертиза. Затова моли въззивния съд да отмени решението като постанови друго, с което да уважи исковете изцяло. „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в депозиран писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Третото лице помагач В. Д. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание е изразила становище за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Д. П. твърди, че на 13.10.2021г. около 11.00 ч. в гр. София лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № •••••••, управляван от В. Н. Д., се е движел по бул. „Хр. Колумб“ с посока на движение от бул. „Проф. Цветан Лазаров“ към ул. „Туше Делииванов“. На 20м. преди кръстовището с ул. „Искърско шосе“ водачът не е съобразил поведението си с уязвимите участници в движението и я е блъснал като пешеходец, пресичаща от дясно на ляво по посока на движение на МПС. За произшествието е съставен Констативен протокол № К-498. Настъпването на инцидента е поради нарушаване на чл.116 от ЗДвП от водача на лекия автомобил. В резултат на удара ищецът е получила фрактура на крурис синистри – фрактура на медиален и латерален малеол, фрактура на фибула в средна трета. Травмите са установени след оплаквания от болка и ограничено движение в областта на лявата подбедрица и глезена в УМБАЛ „Св. Анна“ АД-София. Проведено е оперативно лечение и е извършена кръвна репозиция и фиксация с плака и винтове. Освободена е за домашно лечение. След около 2 месеца ищецът е потърсила медицинска помощ в същото лечебно заведение по повод рана в лявата глезенна област, болка и ограничени движения на лявата глезенна става. Извършено е оперативно лечение чрез ексцизия на лезия на други меки тъкани. Изписана е за продължаващо лечение с дадени указания за режим на покой и прием на медикаменти. Д. П. е постъпила в СБР „Здраве“, където й е назначена рехабилитационна програма. Получените травми са й причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през 1-1, 5м. след инцидента. Общият възстановителен период продължава и към настоящият момент. Поради предписания й режим на покой тя е била в невъзможност сама да посреща битовите си нужди и е получавала помощ от близките си. Изпитвала е непрестанни болки, усилващи си и при леко движение. Травмите са довели до ограничаване на социалните й контакти, на семейната и трудова ангажираност. Ползвала е отпуск за временна неработоспособност. Инцидентът се е отразил на емоционалното й състояние. Станала е тревожна, неспокойна и напрегната. Започнала е да изпитва страх от силни звуци и автомобили. Изживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват ищеца до края на живота й. Във връзка с лечението е направила разходи в размер на 3 483, 20лв., подробно описани в исковата молба. За лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ••••••• е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 20.10.2020г. до 20.10.2021г.Ищецът е отправила писмен претенция към ответното дружество, с молба от 09.11.2021г., но няма произнасяне в тримесечния срок. Затова моли съда да го осъди да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. като частичен от 50 000лв., 3 483, 20лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва върху двете суми, считано от 10.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Форд Фокус“ към момента на настъпване на ПТП. Оспорва вината на водача Д. и механизма на произшествието. Счита, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и тя не е нарушила правилата за движение по пътищата. Поддържа, че пътния инцидент е квалифициран като трудова злополука и ищецът вече е получила обезщетение от работодателя си и правото на ищеца да претендира обезщетение от застрахователя е погасено. Оспорва описаните в исковата молба травми като вид, характер и продължителност. Оспорва, че и към настоящият момент ищецът изпитва болки. Прави възражение за съпричиняване от страна на Д. П., тъй като неправомерно е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с отстоянието и скоростта на приближаващите ППС, на червен сигнал на светофара със слушалки в ушите, не се е огледала и не е положила необходимата грижа за собственото си здраве. Поддържа принос на ищеца и поради неправилно преведено лечение. Тя не е спазила лекарските предписания, не е провела контролните прегледи и необходимата рехабилитация. Оспорва претендираните имуществени вреди и причинната връзка с пътния инцидент. Счита предявеният иск за неимуществени вреди за завишен по размер. Оспорва претенцията за лихва. В отговора е направено искане за конституиране като трето лице помагач на застрахования при ответника водач. С определение от 29.06.2022г. В. Д. е конституирана като трето лице помагач. По отношение на В. Д. застрахователят е предявил обратен иск с твърдения, че като водач е управлявала МПС под въздействието на опиати- чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ. Затова моли съда при уважаване на исковете срещу дружеството да осъди ответникът по обратния иск да му заплати сумата от 26 000лв. като частичен от 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 483, 20лв. обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноски. В депозиран писмен отговор по обратния иск В. Д. чрез назначения й особен представител прави възражение за недопустимост на предявения иск за неимуществени вреди, ако е заведен в размер над 26 000лв. Счита го и за неоснователен, тъй като тя не е използвала наркотици или други упойващи вещества, а лекарствено средство. Оспорва записаното в констативния протокол. Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол № К-495 протокол за оглед на местопроизшествието от 13.10.2021г. и материалите по приетото ДПЗМ№ 513ЗМТ11335/21г. е, че на 13.10.2021г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Не се спори, че за водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ••••••• е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 20.10.2020г. до 20.10.2021г. Безспорно е, че на 13.10.2021г. Д. П. е била приета в УМБАЛ „ Света Анна“ АД- София във връзка, с което е представена епикриза. Тя е била приета за лечение в същото лечебно заведение и на 14.12.2021г., за което е представена епикриза. Във връзка с проведената рехабилитация е представена епикриза от СБР „Здраве“ ЕАД за периода 07.02.2022г. до 14.02.2022г. Ищецът е била в отпуск за временна нетрудоспособност от 13.10.2022г. до 18.11.2022г. Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени фактури С писмена застрахователна претенция, входирана при ответното дружество на 09.11.2021г., ищецът е поискала да й бъде заплатено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, което не е станало. Третото лице помагач е представило съдебна химико- токсикологична експертиза, изготвена от ВМА-София във връзка с наличието или липсата на наркотични вещества и опиати в кръвта и урината. Същата е изготвена за нуждите на досъдебното производство и не може да се обсъжда в настоящият граждански процес. СО е представила копие от проект за организация на движението, разположение на светофарната уредба, фази на движение, както и циклограма на светофарната уредба в района на кръстовището на бул. „Хр. Колумб“ и ул. „Искърско шосе“. В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от специалист ортопед- травматолог. Тя е дала заключение, в което е посочила травматичните увреждания, които е получил ищеца при ПТП: счупване на лявата голямопищялна кост в долния край, счупване на лявата малкопищялна кост в долния край. Проведено е оперативно лечение, което е довело до трайно ограничаване на движенията на левия долен крайник за около 5-6 месеца. Получените травми са в причинна връзка с ПТП. На ищеца е извършено открито наместване на счупванията и фиксация с метални импланти. Два месеца след първата операция е извършена втора като е изваден един от металните винтове. Пострадалата е търпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието около 7-8 дни, а след това с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което болките са започнали да намаляват. На 29.09.2023г. е извършен личен преглед на ищеца от вещото лице. Констатациите от него са описани в експертиза. При ищецът възстановяването е станало по- бързо поради възрастта й, от колкото при човек на средна възраст. В съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото заключение. Посочило е, че при ищеца може да има още една операция за изваждане на винтовете, но това зависи от нейното желание. Допусната автотехническа експертиза е дала заключение за механизма на ПТП, за скоростта на автомобила, опасната зона за спиране и възможности за предотвратимост на удара при скоростта на автомобила и на пешеходеца, за мястото на удара. Според вещото лице водачът не е имал техническа възможност да реагира и не е могъл да предотврати удара. Според експерта, когато МПС е преминало стоп- линията в най- дясната пътна лента в близост от десния тротоар срещу пешеходната пътека се е намирала пешеходката Д. П.. Автомобилът се е намирал над пешеходната пътека и тя се е блъснала в преминаващият пред нея автомобил. Малко преди водачът да предприеме десен завой, пешеходката се е намирала на десния тротоар на 3- 3, 5 метра пред автомобила и е била видима за водача му. В депозираната допълнителна експертиза вещото лице е изследвало режима на работа на светофарната уредба на кръстовището, където е станал пътния инцидент. При направения анализ е установено, че лекият автомобил е имал зелен сигнал по време на двете фази- втора и трета и е ударил с дясното си огледало пешеходеца, която е пресичала на червен сигнал за нея. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Допусната е комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Според експерта, изготвил автотехническата част, когато МПС е преминало стоп- линията в най- дясната пътна лента в близост от десния тротоар срещу пешеходната пътека се е намирала пешеходката Д. П.. Ударът между автомобила и пешеходецът е бил страничен, при който е изкъртено дясното предно огледало. Д. П. се е плъзнала по преданата дясна врата. В медицинската част е посочена причината за счупването на глезена. Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни, основаващи се на науката и опита на експертите. В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят П. е сестра на ищеца и желае да свидетелства. Знае за катастрофата със сестра й. Описва физическото й и емоционално състоянието след инцидента. Посочва, че е имала нужда от чужда помощ, която й е оказвана от близките. Ползвала е патерици за придвижване, напълняла е, наложило се е да смени работата си. Провеждала е рехабилитация в Банкя и още два месеца в поликлиниката. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с ищеца и заинтересуваността от изхода на спора, но ги счита за достоверни и убедителни. При събраните доказателства СГС е отхвърли исковете изцяло. Пред настоящата инстанция като ново доказателство е допусната автотехническа експертиза. Вещото лице е основало изводите въз основа на анализ на работата на светофарната уредба, като те съвпадат с тези, отразени в експертизите му пред първата инстанция. Вещото лице е посочило пътя на ищеца към кръстовището. Най- отдалеченото място на удара на пешеходеца, ако е предприела пресичане не по пътеката, а малко преди пешеходния парапет на около 3, 5 м. по-напред, автомобилът до мястото на спиране е изминал път около, 6 5 м. При изчислената скорост ударът е бил непредотвратим за водача. Водачът е имал оптична видимост спрямо ищеца, още когато е приближавала към десния тротоар, минимум 12-13 сек. преди удара, което означава над 130 м. Когато пешеходецът е предприела пресичане на бул. „Хр. Колумб“, автомобилът се е движел със скорост по-ниска от 50 км/ч. При изминат път на ищеца върху платното за движение от 0, 9м., водачът не е имал възможност да спре и да предотврати удара, защото времето за движение на пешеходеца до мястото на удара при бавен ход е 0, 88 сек. Това време е равно на времето за реакция 1 сек. В момента на удара автомобилът е спирал аварийно. До момента на излизане от кадър ищецът е вървяла с бърз ход. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като е посочило, че ако водачът е бил възприел ищеца за първи път, вървяща по пътечката, то тогава ударът е предотвратим. Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, научно обосновано и не влизащо в противоречие с вече депозираните експертизи от същия експерт. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Предявяването на застрахователна претенция в срока по чл.496 от КЗ е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че Св. С. е отправила писмена претенция към ответника, но не е получила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента. По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ••••••• е била застрахована при ответника. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото се спори по въпроса - осъществили ли са предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования водач при ответника. Само в този случай последният отговаря по предявения иск. Доказването на основанието на иска е в тежест на ищеца съгласно правилото на чл.154 от ГПК, доколкото от фактите, които твърди, черпи за себе си благоприятни правни последици. Затова ищецът следва да докаже, че по отношение на деликвента, чиято гражданска отговорност като водач на МПС е застрахована при ответника, се е осъществил фактическият състав на деликта – чл.45 от ЗЗД. В жалбата се акцентира върху момента на възникване на опасността като е направено позоваване на ТР № 28/28.11.1984г. на ОСНК на ВС. Твърдението на жалбоподателя е, че моментът на възникване на опасността, не е навлизането й на платното за движение, а преди това. В т.6 на цитираното тълкувателно решение е прието, че задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движение, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане на него непосредствено след това. Във всеки конкретен случай трябва да се установи кога е възникнало препятствието за движение и дали то е могло да бъде възприето от водача на МПС. След анализ на тези обстоятелства е необходимо да се извърши преценка на поведението на участниците в движението и дали има виновно и противоправно нарушение на правилата за движение по пътищата от тяхна страна. Не е спорно, че Д. П. е била пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП и в това й качество участник в движението. Нормите, установяващи поведението на пешеходците като участници в движението, са императивни и са създадени в обществен и частен интерес. Те имат за цел да предпазят всички участници в движението от пътни инциденти, да създадат безопасност за пешеходците като по- уязвимия участник в движението. Правно дължимото поведение от страна на пешеходеца е да спазва правилата за движение по пътищата като по този начин осигурява собствената си безопасност. Нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, къде пешеходците трябва да пресекат платното за движение при спазване на определени правила. Едно от тях е да се съобразяват със светлините сигнали и тези на регулировчика- чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП. От заключението на автотехническата експертиза, се установява, че ищецът е пресичала пътното платно, където е настъпил удара, на червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. В досъдебното производство Д. П. е дала сведения пред компетентен орган, като изрично е посочила, че е искала да пресече бул. „Хр. Колумб“, за да „хване“ автобус 88 и е пресякла на червен светофар за пешеходците. Това следва да се приеме за извънсъдебно признание на отрицателен/неизгоден за нея факт, който има доказателствена стойност, обвързва съда и който е установен от събраните по делото доказателства. От изслушаните автотехнически експертизи се установява, че водачът на лекия автомобил е тръгнал от стоп- линията при зелен за него сигнал на светофара и когато се е намирал над пешеходната пътека е настъпил удара с пешеходеца. Той е бил страничен по отношение на превозното средство. Моментът на възникване на опасността/препятствието за движението, при който за водача възниква задължението да намали скоростта или да спре е моментът, в който Д. П. се е намирала на десния тротоар пред пешеходната пътека, защото тогава тя с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе на платното за движение. В този случай логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това. Не е правно обосновано да се счита друг, по-ранен момент, за възникване на опасността, а именно, когато пешеходецът П. се е придвижвала по пътеката, доколкото логичното развитие на ситуацията не може да се свърже с непосредственото й навлизане на платното за движение. Т.е., че тя със сигурност ще предприеме пресичането му, за да може водачът да я възприеме като препядствие/опасност за движението и за себе си, за да намали скоростта и да спре. Само в този случай, според обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание пред въззивния съд, ударът е предотвратим. При момент на възникване на опасността, когато пострадалата е била на десния тротоар, ударът е бил непредотвратим за водача Д.. По делото безспорно се установи, че тя се е движела при зелен сигнал на светофарната уредба за автомобилите, а Д. П. при червен сигнал. Последната е нарушила императивните правила за движение по пътищата като сама се е поставила в риск. Само нейното поведение като участник в движението е причина за настъпване на пътния инцидент. От заключението на вещото лице се установява, че водачът Д. е реагирала на възникналата опасност като е задействала спирачната уредба, движела се е със скорост под разрешената за градски условия, но въпреки това технически не е имала възможност да предотврати удара. Съгласно т.5 на горното тълкувателно решение водачите са длъжни да намалят скоростта във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното появяване. Когато водачът на ППС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за движение по пътищата, и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, то не е налице виновно и противоправно поведение. Водачът е изпълнил предписаното от правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на пътния инцидент, е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В настоящият случай е налице имано такова, поради което се изключва виновността и противоправността в поведението на водача Д.. Не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и отговорността на застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не следва да бъде ангажирана. Предявените искове са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Поради този изход на спора обратният иск не подлежи на разглеждане, тъй като не са се осъществили предпоставките за това. Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди. По разноските. Поради този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат за въззивното производство. На адв. Я. Д. не се дължи заплащане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. На ответника се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът