Решение № 165 от 12.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1841/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С Присъда № 20075045 от 13.01.2023 г. по НОХД № 5089/20 2 1 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 6 - ти състав е признал подсъдимия В. В. Е. за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2018 г. около 22.50 часа в гр. София, бул „Шипченски проход“ № 8, 01 РУ- СДВР в служебно помещение етаж 1 – Салон за работа със задържани лица, чрез захапване с уста на показалеца на лявата ръка причинил лека телесна повреда на А. Т. Т., изразяваща се в разкъсно- контузна рана на втори пръст на лявата ръка, отлепване на нокътя на същата ръка, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на полицейски орган, преназначен със заповед № 51з- 2508/21.04.2015 г. на Директора на СДВР на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ- СДВР, при изпълнение на задълженията му съгласно наряд № А698484 от 15.07.2018 г., смяна от 19.00 до 07.00 часа на 16.07.2018 г. при 01 РУ- СДВР, поради което на основание чл. 131, ал.2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на три месеца „лишаване от свобода“.Съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда районният съд е признал подсъдимия В. В. Е. за ВИНОВЕН и в това, че на 15.07.2018 г. около 22.50 часа в гр. София, бул „Шипченски проход“ № 8, 01 РУ- СДВР в служебно помещение етаж 1 – Салон за работа със задържани лица, като хванал и дръпнал за косата и потника, причинил лека телесна повреда на М. Т. К., изразяваща се в кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по задната повърхност на шията и охлузване на дясната ръка, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е причинена на полицейски орган, назначен със заповед № 513з- 5220/08.07.2016 г. на Директора на СДВР на длъжност разузнавач V степен в 03 група „Криминална полиция“ – Слатина на сектор „Противодействие на криминална престъпност към 01 РУ-СДВР“, при изпълнение на задълженията му съгласно утвърден график за дежурства на служителите в ДОГ за месел юли 2018 г. с рег. № № 225р- 22886/21.06.2018 г., поради което на осн. чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на три месеца „лишаване от свобода“. Предходната инстанция е определила едно ОБЩО най- тежко наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК в размер на три месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. Районният съд е определил при евентуално изтърпяване на посоченото по-горе наказание, на основание чл. 59, ал. 2 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият Е. е бил задържан със Заповед за задържане по ЗМВР до 24 часа на полицейски орган при 01 РУ-СДВР, считано от 20.00 часа на 15.07.2018 г. до 20.00 часа на 16.07.2018 г. Проверяваната инстанция е ОСЪДИЛА подсъдимия Е. да заплати направените разходи за повереник в размер на 1000 лева, както и да заплати в полза на СДВР разноските в размер на 586, 50 лева и по сметка на СРС сумата от 1 714, 10 лева, представляващи разноски за експертизи. По депозирани въззивна жалба и протест е образувано ВНОХД № 1841/2023 г. по описа на СГС, НО, VIII- ми въззивен състав. В протеста се излагат твърдения за неправилност на оспорвания съдебен акт. Посочва се, че съда неправилно е приложил чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Оспорва се и размера на наложеното наказание, като посочва, че не съответства на обществената опасност на извършителя и конкретната криминална проява. Иска от въззивния съд да измени постановената присъда в частта на размера на наложеното наказание, като определи по-висок размер на наказанието „лишаване от свобода“. В допълнението към протеста се доразвИ.т доводите за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК. Изтъква се, че посочените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства не са изключителни, нито многобройни. Оспорват се изводите на предходната инстанция за наличието на младата възраст като смекчаващо отговорността обстоятелство, както и факта, че подсъдимият е студент. В допълнението към протеста се изразява несъгласие и с изведеното като смекчаващо отговорността обстоятелство, състоящо се в участието на В. Е. в производство за принудителни медицински мерки. Прокурорът посочва, че следва да се отчете единствено чистото съдебно минало като смекчаващо отговорността обстоятелства, а като отегчаващи следва да бъдат отчетени употребата на марихуана, както и агресивното поведение на подсъдимия. В протеста се отправя и предложение за конкретен размер на наказанието „лишаване от свобода“. В депозираната въззивна жалба от защитника на подсъдимия се излагат доводи за липса на обоснованост на постановения съдебен акт, като се посочва, че установения със съдебно медицинската експертиза механизъм на получаване на нараняванията не съответства на изложените от страна на пострадалите твърдения. Представят се аргументи, че осъщественото от подсъдимия деяние е несъставомерно, тъй като не е налице умисъл. В тази връзка защитата се позовава на тройната СППЕ. Отправят се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на всестранен и пълно изследване на доказателствения материал и необсъждане в задълбоченост на доводите на защитата. В заключение се иска от въззивния съд да се отмени постановения съдебен акт и вместо него да се постанови оправдателна присъда. В открито съдебно заседание на 12.07.2023 г. се проведе съдебно следствие пред въззивната инстанция, по време на което подсъдимият Е. даде обяснения. На 26.01.2024 г. съдебният състав продължи хода на съдебното следствие и допълни доказателствената съвкупност с изготвената и приета комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. По време на съдебните прения представителят на СГП поддържа протеста, като излага сходни с тези в допълнението към протеста доводи. Отправя искане за налагане на подсъдимия на наказание, което да бъде по-високо от наложеното от предходната инстанция. Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и излага доводи, че не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност. Отправят се твърдения, че пострадалите лица са нарушили правата на подсъдимия. Намира показанията на полицейските служители за противоречиви. Намира обясненията на подсъдимия Е. за логични и достоверни, като изтъква, че ухапването на свидетеля Т. е било защитна реакция. Отправя се твърдения и за липса на умисъл за нанасяне на телесно увреждане на двамата полицейски служители. Подс.В. Е. в лична защита отправя своето извинение към пострадалите. Излага доводи, че не е агресивен човек и не би нападнал, освен ако не е почувствал, че животът му е застрашен. В правото на последна дума подсъдимият намира, че следва да бъде оправдан. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните жалби и протеста, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. Възприетите от предходната инстанция факти не се промениха от събраните пред настоящия състав доказателства и способи за доказване. С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват обобщено в посоченото: Подсъдимият В. В. Е. е роден на •••• г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, с чисто съдебно минало, с адрес – гр. София, ж.к. ••••, ЕГН ••••••••••. А. Т. Т. заема длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ – СДВР, назначен на длъжността със заповед № 51з- 2508/21.04.2015 г. На 15.07.2018 г. А. Т. и В.Б.П. били назначени като ППГ- 240 Контрола, наряд № А698484 при 01 РУ - СДВР, като смяната била с продължителност от 19.00 часа до 07.00 часа на другия ден. Двамата полицейски служители се движели със служебен автомобил по бул. “Драган Цанков” гр. София. Междувременно около 20.00 часа в района на бул. „Драган Цанков“ в гр. София В. Е. заедно със свидетеля Н.Б.М. и неговото куче се разхождали. Н.М. пушел цигара марихуана, а подсъдимият Е. носел през рамо чанта за лаптоп, в която имало лаптоп и марихуана. Възприемайки полицейските служители свидетелят М. изхвърлил цигарата марихуана, която пушел, и казал на В. Е. да изхвърли намиращото се в раницата му наркотично вещество – марихуана. Подсъдимият отвърнал, че полицаите няма да ги спрат, тъй като са с кучето. Представителите на МВР слезли от служебния си автомобил, прибрижили се към двамата мъже и поискали техните документи за самоличност. Е. и М. представили документите си, след което били попитани от полицаите си дали в себе си държат забранени от закона вещества, тъй като усетили миризма на марихуана. В. Е. признал пред полицаите, че в раницата си държи известно количество марихуана. След което извадил от чантата си лаптоп, чиито дисплей бил счупен, както и един брой самозалепващо се пликче с топче растителна маса. Подсъдимият изявил желание да предаде доброволно намереното наркотично вещество. Т. и П. обяснили, че трябва да бъде задържан и отведен в 01 РУ-СДВР на МВР, при което подсъдимият коренно променил поведението си. В. Е. започнал да крещи, че има по-важна работа и че е Иисус Х.с и Господ, както и че Господ ще накаже полицейските служители, че го задържат. В този момент опитал да си тръгне, което действие на подсъдимия наложило използването на помощни средства – белезници от страна на полицейските органи. На място бил извикан друг полицейски екип за съдействие, а на свидетелят М. било разяснено, че трябва да придружи полицаите и даде показания, след което бил освободен. Свидетелите Т. и П. откарали В. Е. към районното управление. Влизайки в сградата на 01 РУ- СДВР подсъдимият крещял, че е „Лорд Мегатрон“, че е Господ и че ще изгори и наводни всичко. За задържането на В. Е. била издадена Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз- 1203/15.07.2018 г. от А. Т.. Към момента на задържането на подсъдимия не били обособени отделни помещения за задържани лица, Е. бил предаден на полицейския служител Я.Г. Д.. В. Е. бил оставен да седне на пейка в коридор на първия етаж, като първоначално бил фиксиран с белезници за едната ръка за металната основа на пейката, а другата му ръка била свободна. Пейката била с дървена част, като нямала облегалка, а коридорът бил с широчина не повече от два метра, като се намирала срещу Салон за работа със задържани лица. През това време на работа съгласно утвърдения график била М. Т. К., която изпълнявала длъжност „разузнавач“ 5-та степен в 03 група „Криминална полиция“ – Слатина към сектор „Противодействие на криминалната престъпност към 01 РУ- СДВР“, назначена със Заповед № 513з-5220/08.07.2016 г. Около 20.30 часа свидетелката К. била уведомена, че има задържано лице – В. Е. за притежание на наркотични вещества. В задълженията на М. К. било да снема обяснения на лицето и да изготви протокола за доброволно предаване. Свидетелката не могла да се заеме със задържаното лице, тъй като трябвало да посети конкретно местопроизшествие заедно с огледна група. К. се върнала около 22.30 часа в районното управление и се насочила към коридора, където се намирал подсъдимия. В. Е. я попитал защо не го пускат да се прибере, а свидетелката му отговорила, че такъв е редът. Подсъдимият реагирал и се повдигнал лека от пейката и с десния си крак изритал полицай К. в областта на лявото бедро, като изкрещял, че ще гори в Ада, след което отново я изритал. М. К. не реагирала на поведението на В. Е. и отишла да извика колегата си – Х. Д. Д., който заедно с нея въвел подсъдимия в Салона за работа със задържани лица, където трябвало да му бъдат снети обяснения. В помещението влезли последователно подсъдимия, М. К. и Х. Д., който останал в близост до вратата. В. Е. се обърнал и сграбчил с едната си ръка К. за косата, а с другата я хванал за потника. Същият започнал силно да я дърпа надолу към пода. Докато я дърпал подсъдимият наплюл свидетелката и крещял, че го бият. М. К. не успяла да се измъкне от нападналия я задържан, което наложило намесата на Х. Д., който хванал лявата ръка на В. Е., но не успял да измъкне колегата си от хватката на подсъдимия. На помощ в помещението първо влязъл Я.Г. Д., който реагирал на виковете, а след него пристигнал и А. Т.. Настъпила суматоха, в която свидетелят Т. казал, че подсъдимият го е ухапал и се отдръпнал назад. Всички присъствали полицейски служители в помещението възприели кръв по показалеца на колегата си, след което последният излязъл извън стаята. Подсъдимият Е. бил оставен до същата пейка в коридора, като му били поставени белезници и на двете ръце. Бил извикан екип на спешна помощ, който прегледал А. Т. и го насочил към лечебно заведение, тъй като нокътят на левия му палец бил лошо счупен. Свидетелят П. откарал колегата си Т. до Медицински институт на МВР, където след преглед и снимка, лекарите констатирали фрактура на крайна фаланга на показалеца на лявата му ръка и след хирургична интервенция била отстранена част от нокътя му. Пострадалото лице било настанено в отделение „Ортопедия“ при Медицински институт на МВР. Сутринта на 16.07.2018 г. бил извикан екип на спешна помощ и за В. Е., като медицинските лица описали състоянието и поведението на подсъдимия в съставения фиш за спешна медицинска помощ като „неуточнено психично състояние“. На същия ден подсъдимото лице било закарано за преглед от психиатър в МБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ ЕАД гр. София, където прегледалият го специалист преценил, че не е налице симптоматика за хоспитализация на лицето. По случая било образувано досъдебно производство № 225 ЗМК 1777/2018г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 25485 /2018 г. по описа на СРП. В хода на досъдебната фаза били назначени съдебно медицински експертизи на двамата пострадали. Видно от заключението на експертизата на А. Т. са установени увреждания, състоящи се в – разкъсно- контузна рана на втори пръст на лява ръка, фрактура на дисталната фаланга на втори пръст на лява ръка, отлепване на нокътя на същата ръка, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Експертите установили следните увреди при пострадалата К. – кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по задната повърхност на шията и охлузване на дясната ръка, които травматични увреждания са реализирали медико- биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. На 17.07.2018 г. подсъдимото лице посетило съдебен лекар, който при осъществения преглед му издал съдебномедицинско удостоверение, в което били описани следните травматични увреждания – кръвонасядания по гръдния кош, горните и долни крайници, охлузвания по китките на двете ръце. По отношение на В. Е. била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, чието заключение установява, че същият страна от параноидна шизофрения, което поведенческо разстройство е следствие на употреба на канабис. Като експертите достигнали до извод, че подсъдимото лице има продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Експертното заключение мотивирало прокурора да прекрати наказателното производство на основание чл. 33, ал. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. Било инициирано производство по реда на чл. 427 от НПК вр. чл. 89, б. „б“ от НК за налагане на принудителни медицински мерки. Предложението на прокуратурата било оставено без уважение от страна на съда с мотиви, че В. Е. не е осъществил общественоопасно деяние в състояние на невменяемост. Пред районния съд била назначена и изготвена повторна КСППЕ, от заключението на която се установило, че при подсъдимият няма клинични данни, от които да се изведе оценка за болестно разстройство от ранг на психоза. Като експертите са констатирали, че е налице смесено личностово разстройство с преобладаващи характеристики на емоционално- волева неустойчивост и хистирионност, което състояние не е психоза и не се приравнява към „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: М. Т. К. – частен обвинител /л. 59 - 62 пред СРС/, А. Т. Т. /л. 62 – 64 пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л., са прочетени частично на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, очна ставка между Т. и К. / л. 65 – 66 от СП пред СРС/, В.Б.П. /л. 147 – 150 пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство са прочетени частично на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК/, Ю.Й.Ч. /л. 150 - 152 пред СРС, показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Х. Д. Д. /л. 233 – 235 пред СРС/, Я.Г. Д. /л. 235 - 237 пред СРС, показанията на свидетеля от ДП, дадени пред орган в досъдебното производство са прочетени частично на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр. 2 от НПК/, Н.Б.М. /л. 438 - 439 пред СРС, показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, фиш за спешна помощ /л. 8 от ДП, том 1/, съдебомедицинска експертиза № 174/2018 г. /л. 10 от ДП, том 1/, съдебомедицинска експертиза № 189/2018 г. /л. 27 от ДП, том 1/, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 28 - 42 от ДП, том 1/, епикриза от Медицински институт – МВР клиника по Ортопедия и травматология /л. 47 от ДП том 1/, протокол от 14.01.2019 г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав /л. 4 - 7 от ДП, том 1/, служебна документация от 01 РУ- СДВР /л. 24 - 35от ДП, том 2/, съдебномедицинско удостоверение № С-230/2018 г. /л. 69 от ДП, том 2/, справка за съдимост /л. 37 от СП пред СРС/, писмени документи, оформени при задържането на подсъдимия Е. /л. 170 - 194 от СП пред СРС/, кореспонденция по имейл от 07.12.2018 г. и 14.12.2018 г. /л. 271 от СП пред СРС/, заверени копия от ЧНД № 19838 по описа на СРС, НО, 106-ти състав /л. 296 – 322 от СП пред СРС/, заверени копия от ЧНД № 10089 по описа на СРС, НО, 4-ти състав /л. 342 - 377 от СП пред СРС/, СМЕ № 174/2018 г. /л. 165 от ДП, том 2/, комплексна съдебно психитрична и психологична експертиза /л. 220 - 227 от СП пред СРС/, КСППЕ /л. 404 - 419 от СП пред СРС/. Пред настоящата инстанция бе проведено съдебно следствие и описаната доказателствена съвкупност се допълни с обясненията на подсъдимото лице /л. 91 – 93 от СП пред СГС/ и изготвената КСППЕ /л. 109 - 126 от СП пред СРС/ и изисканите данни от СРС за провеждани производства по Закона за здравето. Релевантно предходната инстанция се е доверила изцяло на свидетелските показания на частните обвинители М. К. и А. Т., като е определила същите като достоверни и безпристрастно изложени. Районният съд е изследвал прецизно изложените обстоятелства от страна на пострадалите, като е отчел че същите са страни по наказателното производство и е достигнал до извод, че се подкрепят от събрания доказателствен материал. Въззивната инстанция се довери на представените твърдения от страна на свидетелите К. и Т. относно предисторията на физическото нападение и поведението на привлеченото под наказателна отговорност лице. В тази връзка показанията на свидетелите си кореспондират и установяват идентична фактическа обстановка. Констатираното единствено разминаване в представените от пострадалите лица твърдения, касаещо начина на захващане с белезници на подсъдимия Е. в районното управление, се преодоля с поставянето им в очна ставка. Изложената информация от двамата свидетели за причината за задържането на В. Е. се потвърждава и от свидетелските показания на полицейския служител В. П.. Свидетелят П. успява да възпроизведе ясен спомен за причината за задържането на подсъдимия, както и информация, която е свързана с демонстрираното от В. Е. променящо се поведение след като му е било съобщено, че следва да бъде задържан и отведен в районното управление. В синхрон със свидетелските показания на П. са и твърденията на Н.М., отнасящи се до поведението на подсъдимия при неговото задържане и липсата на провокация и неправомерно поведение спрямо задържания от страна на полицаите. Сходни са изложените твърдения на В. П. с показанията на пострадалите досежно обстоятелствата, свързани със задържането на подсъдимия в районното управление, липсата на обособен арест и подробности за мястото, на което В. Е. е бил оставен до момента на снемане на обяснения. Настоящата съдебна инстанция се довери на описаните от страна на частните обвинители обстоятелства, които са пряко свързани с инкриминираното деяние и отразяващи предприетите от подведеното под наказателна отговорност лице спрямо тях. В тази връзка М. К. излага сведения за демонстрираното агресивно поведение от страна на В. Е. към нея, изразяващо се в хващане на полицейския служител К. за косата, дърпането й за потника и опити да я захапе по ръката. Твърденията на пострадалата се подкрепят от свидетелските показания на Х. Д. и Я. Д., които са били непосредствени свидетели на предприетата от задържаното лице физическа агресия спрямо тяхната колежка. Свидетелите еднопосочно изтъкват, че са се опитали да отдръпнат подсъдимия от М. К., като по време на опитите им А. Т. и казал, че подсъдимият го е ухапал. Присъствалите полицаи в стаята за разпит са възприели кръв по ръката на пострадалия Т.. Показанията на пострадалите, касаещи нападението спрямо тях от страна на подсъдимия и причинените им телесни увреждания се подкрепят от приобщените като писмени доказателства съдебно медицински удостоверения, които описват констатираните от лекарите травматични увреждания. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от защитата възражение, че изложените твърдения на пострадалия Т. за получените от него наранявания не съответстват на констатираните от медицинските лица увреждания. Съгласно изложените данни от пострадалия същият е бил захапан за показалеца на лявата ръка, което негово твърдение е идентично с отразеното в медицинското удостоверение увреждане на втори пръст на лявата ръка. Настоящата инстанция се присъединява към преценката на районния съд относно свидетелските показания на Ю.Ч.. Резонно съдът е взел предвид частично твърденията на свидетелката в посочените в мотивите части. В останалата им част, отразяваща възпроизведената от подсъдимия информация за осъществено полицейско насилие спрямо него и повреждане на лаптопа, не следва да бъдат кредитирани, тъй като отразяват твърдения на подсъдимия. От друга страна, изложените обстоятелства се намират в противоречие със свидетелските показания на полицейските служители и на Н.М.. В хода на въззивното производство В. Е. даде обяснения, които съдът цени като опит за изграждане на защитна версия. Подсъдимият излага твърдения, че е бил потърпевш на полицейска агресия, както и че лаптопът му е бил повреден в районното управление. Така изложените обстоятелства от подсъдимия не намират потвърждение в събрания доказателствен материал. В обратна посока са и твърденията на свидетеля Н.М., който отрича спрямо подсъдимият да е предприето агресивно и неправомерно поведение при задържането му от страна на полицейските служители. Съдът взе предвид приобщена писмена доказателствена съвкупност, състояща се от медицинска документация, даваща сведения за получените травматични увреждания на пострадалите и направените манипулации на частния обвинител Т., приложените документи от водените спрямо подсъдимото лице наказателни производства за прилагане на принудителни медицински мерки, както и документацията, представена от районното управление, засягаща дежурствата в деня на задържането на подсъдимото лице. По отношение на съдебното минало на В. Е., съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на обременено съдебно минало. Съдът кредитира изготвените съдебно медицински експертизи, изследвали причинените на двамата пострадали травматични увреждания като компетентно изготвени и допринасящи за установяване на вида на причинената телесна повреда. В хода на наказателното производство са изготвени комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи, въз основа на които обект на изследване е било психичното здраве на В. Е.. Съдът намира, че следва да се довери на изготвените две експертизи по време на съдебното производство пред СРС и пред настоящата съдебна инстанция пред резултатите от изготвената КСППЕ по време на досъдебната фаза. Съгласно експертизата от досъдебното производство освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения, което заболяване съгласно преценката на експертите обуславя данни за невменяемост. В противоположна насока са заключенията на изготвените КСППЕ пред СРС и СГС. Съгласно същите не са налице данни за наличие на психично заболяване, което да е повлияло върху годността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението на подсъдимия се определя от вещите лица като личностови особености, които влияят върху адаптивните му възможности, но без да засягат психичното му здраве. Пред районния съд вещото лице, изготвило повторната КСППЕ затвърждава заключението си като заявява, че с категоричност подсъдимият не страда от психическо заболяване. В тази връзка анализира поведението му и посочва, че подсъдимият Е. реагира емоционално неустойчиво на ситуации, в които смята, че не е разбран правилно. Съдът намира, че изводите на експертите намират своето проявление и в показанията на свидетелите, които излагат своите възприятия за изменчивостта на поведението на подсъдимия при неговото първоначално задържане. От друга страна, въззивната инстанция се присъединява към изводите на предходната инстанция да не кредитира експертизата от досъдебното производство, тъй като вещите лица не са провели личен преглед на подсъдимия. С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста и въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, касаещи липсата на субективна страна на осъщественото деяние. Неправилна е интерпретацията на изложените от страна на вещото лице обстоятелства, касаещи характеровите особености на подсъдимия. Констатациите на разпитаното вещо лице, че В. Е. е емоционално неустойчив не засягат базисната му психична годност, а описват характерови особености, които няма отношение към интелектуалния и волевия момент при умисъла за осъществяване не престъплението. Настоящата инстанция не възприема и доводите във въззивната жалба за наличието на съществени процесуални нарушения, отнасящи се до доказателствения анализ. Съдът счита, че предходната инстанция е мотивирала своята крайна преценка, като е обсъдила достатъчно подробно събраната доказателствена съвкупност. Погрешни са твърденията във въззивната жалба, касаещи необсъждането на противоречията в доказателствената съвкупност. В тази връзка районния съд е обсъдил основното противоречие в заключенията на изготвените КСППЕ и в показанията на свидетелката Ю.Ч. и липсата им на подкрепа в останалата доказателствена съвкупност. Въззивната инстанция не намира за основателни и наведените пред този съдебен състав съображения на защитата, че са налице извършени нарушения от страна на полицейските органи при задържането на подсъдимия. За доказване на посоченото от защитата обстоятелство не се събраха никакви доказателства, като са налице данни, че поведението на В. Е. е било агресивно и използвания подход и начин на задържане са били съобразени с предприетите от задържаното лице действия. От друга страна, от събраната писмена доказателствена съвкупност е видно, че подаденият сигнал от страна на подсъдимото лице за осъществено спрямо него насилие от страна на полицейските служители е бил обект на вътрешно разследване, което е констатирало липса на данни за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите на МВР, имащи пряко отношение със задържането на подсъдимия Е.. За несъстоятелни съдът намира и доводите на защитата за наличие на противоречие в показанията на полицейските служители. Въззивната инстанция не констатира посочени съществени противоречия в изложените твърдения от страна на полицаите, успели да възприемат част от агресивното поведение на подсъдимия. Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка съдът намира, че В. Е. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъпленията по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Правилно районният съд е извел наличието на всички изискуеми съставомерни елементи за процесното престъпление. В конкретния случай безспорно е доказано реализирането на изпълнителните деяния. Резонно преходната инстанция е заключила, че е налице квалифициращото обстоятелство, описано в чл. 131, ал.2, т. 3 от НК, а именно причинена телесна повреда на полицейски орган. В това число съдът е констатирал служебното качество на двамата пострадали, както и обстоятелството, че същите са били на работа в инкриминирания времеви период и са осъществявали своите служебни задължения. Доказа се и причинната връзка между поведението на В. Е. и получените травматични увреждания при А. Т. и М. К.. Инкриминираното деяние е доказано и от субективна страна. Основателно съдът е приел, че подведеното под наказателна отговорност лице е реализирало престъпленията при условията на пряк умисъл, като съдът е обосновал преценката си въз основа на заключението на КСППЕ. По отношение на индивидуализацията на наказанието и направеният протест от страна на прокурора: Съдът намира, че наведените в протеста доводи, отнасящи се до наличието на предпоставки за изменение на наказанието следва да бъдат оставени без уважение. В тази връзка за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за период от 1 до 5 години. Първоинстанционният съд е определил като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, състоящи се в следване на висше образование, както и неоснователното му участие в производство по чл. 428 от НПК, което му донесло негативни последици. След което районният съд е преценил, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55. Настоящата инстанция се присъединява към изведените от районния съд смекчаващи отговорността обстоятелства и намира, че следва да бъдат отчетени и характеровите особености на подсъдимото лице, изследвани подробно в КСППЕ. В тази връзка съгласно заключението на експертите личността на В. Е. се характеризира с емоционално-волева неустойчивост и хистрионност, водеща до затруднена адаптация. Подсъдимият е диагностициран със смесено личностово разстройство, която диагноза макар и да не се приравнява на психично заболяване, влияе върху неговите поведенчески прояви като улесняващ фактор. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно искането на прокуратурата да бъде изменено наложеното наказание от страна на проверяваната инстанция в посока на негово увеличение. Съдът не се съгласява с предложените в протеста отегчаващи отговорността обстоятелства, състоящи се в агресивното поведение на подсъдимия и употребата на марихуана. Поведението на подсъдимото лице следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство предвид възприетата от вещите лица диагноза за наличие на личностово разстройство. Употребата на марихуана също не може да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не е налице връзка с осъщественото деяние, а от друга страна няма данни за установена зависимост и злоупотреба с тях. Съобразявайки взетите предвид в настоящия акт смекчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция се съгласява с приетото от районния съд, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК. При преценката дали да се определи наказание под предвидения в закона минимум съдебният състав се ръководи от качественото измерение на изведените смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхното отражение и влияние към конкретно извършеното престъпление, а не само количеството им измерение. С оглед на което намира така определеното наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода“ за справедливо определено. Правилно съдът е определил и едно общо най-тежко наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК. В настоящия случай съдът намира, че преценката на районния съд да приложи чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде подкрепена. Въззивният съд намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати чрез спецификите на условното осъждане и предвид липсата на осъществена инкриминирана деятелност, предхождаща настоящите престъпления спрямо подсъдимия не се налага да бъде изпълнено наказанието му ефективно, съответно същият да бъде поставян в пенитенциарна среда. Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с направените по делото разноски. С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд