Решение № 38 от 27.3.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 148/2023 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 260001/08.12.2022г., постановена по НОХД № 189/19 г. на Окръжен съд Добрич, с която подс. Х. Д. била призната за виновна по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „В“ от НК, за което с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК й били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С присъдата подс. Т. Т. бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „Б“ от НК, за което бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК и му били наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата подсъдимите били признати за невинни да са допуснали нарушение на чл.20, ал. 1 от ЗДвП, и били оправдани в тази част на обвинението. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил направените по делото разноски на подсъдимите.

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на подсъдимите, чрез защитниците им. Съставът обобщи оплакванията, съответно:

По въззивната жалба и възраженията на защитата на подс. Д. срещу присъдата:

Във въззивната си жалба защитниците на подс. Д., адв. Ц. и адв. Ж., считат, че в хода на производството са допуснати множество нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Искат отмяна на осъдителната и постановяване на нова оправдателна присъда спрямо подс. Д., а в условия на алтернативност – връщане на делото за разглеждане от друг състав. В допълнително изложение, след запознаване с мотивите, адв. Ц. счита, че обсъждането на процесуалното му поведение е свързано с открито проявена пристрастност, създала опасност за подсъдимата и самостоятелна причина за отмяна на присъдата, както и че липсват мотиви относно направения оглед от съдебния състав и предявяването на веществените доказателства. В допълнително писмено изложение защитниците на подс. Д. конкретизират като нарушение на правото на защита с промяната на квалификацията, обоснована от предложението на прокурора в хода на пренията да оправдае подсъдимата по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и при осъждането да се има предвид правилото на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Счита се, че по този начин е изменено обвинението при запазване на представената в обвинителния акт фактическа обстановка, което следвало прокурорът да направи преди да пледира, за да преценят възможностите на защитата и да поискат по НПК делото да се отложи, за да се подготвят, послужило за допълнителна аргументация на съда в мотивите като да е изпълнен редът на чл. 287 ал. 3 от НПК. Твърди се, че липсват мотиви по възражението за неправилно представена фактическа обстановка, като съдът не е отчел, че произшествието е непосредствено след излизане от завой. Не са били обсъдени доводите, свързани с движенията на пострадалата и приноса на трети лица за фаталното събитие. Приемайки, че автомобилът на подсъдимата се е появил веднага след удара с автомобила на подс. Т. и падането на пострадалата, съдът не е отчел, че тялото на пострадалата е останало в легнало положение за неопределено и за обвинението време, както и силния шок на подс. Т., който може и да не е видял преминаването на друго превозно средство, което да е имало принос за фаталния резултат. Не е намерил място в мотивите и приносът на лицата, които са наблюдавали пострадалата да приема огромно количество алкохол и след това са я оставили в пълната тъмнина. Движенията й, в резултат на алкохола, са изключвали тя да бъде възприемана като пешеходец. Без да съобрази възраженията на защитата, съдът приел, че дългите светлини на фаровете на автомобила на подс. Д. са осветявали на 20 м напред, ценил неподписани от подсъдимите протоколи за оглед и следствен експеримент. Неправилно е извършен и огледът на труп, само от служители на полицията, което според съдът било несъществено процесуално нарушение, а участието на специалист при аутопсията не може да санира опорочената процедура. В мотивите е възприета последната СМЕ, без да се разгледат останалите заключения, които твърдят, че разпределение на резултатите от действията на всеки от подсъдимите спрямо пострадалата е невъзможно. Според защитата съдът е игнорирал и факта, видим от фотоалбума при първоначалния оглед, че тялото е намерено в успоредно на осевата линия положение, както и находката от бяло вещество върху колата на подсъдимата, следите от множество превозни средства, странните находки, извършването на огледа в частен автосервиз и не в присъствие на поемните лица. Липсват съображения по доводите за порочност на АТЕ-зи.

При първите прения в с.з. от 22.06.2023г. пред въззивната инстанция, след оставяне на доказателствените искания пред въззивната инстанция без уважение, адв. Ц. твърди, че поисканите нови свидетели биха предоставили косвени сведения как е било съхранявано произшествието по отношение трупа на пострадалата, пожарникар в полицията казал, че са изпуснали движението и е било допуснато върху тялото да преминат и други превозни средства, и че колите на подсъдимите са били постоянно премествани и по този начин съхранявани като веществени доказателства. Защитникът намира, че единственият извод от доказателствата по делото е за случайно събитие, при което участниците в инцидента са били изправени пред невъзможност да овладеят ситуацията и е последвал фаталният изход, без подсъдимите да са виновни. Поддържа и развива аргументите по допълнението към въззивната жалба. Адв. Ж. посочва, че след последната дума и във фазата на тайното съвещание, присъдата и мотивите се произнасят три месеца след това, което буди съмнение за повлияване на съдебния състав. Защитникът преценява, че не е обсъдено в детайли защо не е налице приложение на чл. 15 от НК. Подчертава и, че пострадалата е имала и тежки, несъвместими с живота други заболявания, възможно е да е била подтикната по някакъв начин, но е шокиращо, че е била изоставена в безпомощно състояние на международен път при интензивно движение. Подкрепя искането да оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане.

Подс. Д. в личната си защита посочва, че късно са разбрали, че движението е било изпуснато и през пострадалата преминал поток от автомобили, станало мазало, повикали пожарникари да мият. Посочва, че на мястото видяла, че пострадалата няма премазване на черепа, че по пътя нямало кръв, а в полицията чула как казват на близките й, че е с премазан череп, овъргаляна, недопускащо разпознаване и идентификация и полицаите молили съпругът й да не я поглежда. Тогава разбрала, че тя не е причинила всичко това, за което я обвиняват и поискала да се разпитат тези неутрални свидетели, чули нещо с ушите си, което им станало интересно. Подс. Д. заявява, че също издържа семейство, работи като начален учител. Счита присъдата за недопустима и иска да бъде оправдана, защото е невинна, иска да си гледа детето и да продължи да работи, защото шокът, който търпят години наред, е ужасен.

След отмяна на хода по същество и провеждане на въззивно съдебно следствие, при пренията в с.з. от 08.02.2024г. защитата на подс. Д. поддържа въззивната жалба. Защитникът адв. Ц. намира, че прокуратурата не е доказала че подсъдимата не си била поддържала колата, което е причина за настъпилия резултат. Излага теза, че по делото има достатъчно данни, че в хода на съхранение на веществените доказателства е имало възможност някой да наруши възможността колата на подс. Д. да излъчва нормални светлини, установено и чрез експертиза, според която за този модел л.а., с шестограм могат да се променят фаровете. При първия следствен експеримент поемното лице К. е забелязал на дистанция от 58.6 м нещо, което има пряко отношение към видимостта и осветеността, тъй като на 13.09.2017 година, пет месеца и три дни след ПТП, фаровете на л.а. на Д. са работили нормално или са работили по-добре, отколкото посоченото впоследствие. Подчертава, че не е установено кои са отговорните лица за начина, по който са съхранявани ВД по делото, но по нахвърляните данни и при наличието на завой, конкретната фактология не обосновава заключения за отговорността на подсъдимите.

Посочва, че действията по разследването са порочни, като развива аргументи за движението на тампон от л.а. на подсъдимата, който се появява при огледа на колата в пръстите на някой си, за да покаже къде е бил отворът за поставянето му, но не знае дали този тампон е бил до стъпалото на починалата, а на снимката по огледа на ПТП може да е нещо друго. По същия начин оспорва намирането на връзката от анорака/суитчъра на пострадалата на някакъв теглич, като в албума въпросната лента лежи върху земята. Изразява несъгласие с приетото от допълнителната комплексна експертиза, назначена във въззивното производство, за движението на тялото на пострадалата под л.а. на подсъдимата, като счита, че няма как пострадалата да е променила положението си по отношение на осевата линия, и след усукване и известно разстояние тя се отзовава на 180 в друго положение. Поставя акцент, че по делото няма изрично изследване дали са намерени мозък, кръв или тъкани, поради което никой няма право да говори, че фотографираните обекти са такива, тъй като те могат да бъдат от всякакъв материал. Използването на червените петна по пътя за изследване, сочи, че има три вида следи, а няма спирачна следа. Намерената следа от 80 см не може да бъде оставена от гума на л.а., но може да е от гума от ТИР, тъй като не е изключена възможността през тялото да са преминавали и други ППС и никой не може да докаже, че това не е станало така. Счита, че по делото не може да се установи на база на изчисления какви са били видимост, осветеност, опасна зона, скорост, обикновено в основата на един осъдителен акт за ПТП, моли подсъдимата да бъде оправдана. От своя страна, защитникът адв. Ж. счита, че въззивната инстанция е положила достатъчно и професионално усилия, за разлика от органите на ДП и първоинстанционния съд, но въпреки това е налице неопределеност и недоказаност. Намира, че са налице множество процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП, и се присъединява към съображенията на защитата, изразени по-рано. Моли да се обсъди възможността за оценка на случилото се като случайно деяние, тъй като вината не е доказана по безспорен начин и в конкретната обстановка подсъдимата не е била длъжна да предвиди неправомерното поведение на друг участник в пътя. Преценява като по-важно от АТЕ, установяването от СМЕ на причинно следствената връзка с вредоносния резултат, огромното количество алкохол в кръвта на пострадалата, наличието на пешеходец на пътното платно при ограничена видимост. Обобщава извод, че подсъдимата не следва да носи отговорност.

Подс. Д. в личната си защита се придържам към казаното от нея и защитниците й. Иска да бъде оправдана, защото е невинна.

По въззивната жалба и възраженията на защитата на подс. Т. срещу присъдата:

Въззивната жалба на адв. К., защитник на подс. Т., съдържа становище, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната й с постановяване на оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложената глоба до законовия минимум, намаляване до минималния срок или отмяна на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. В допълнително писмено изложение, подробно са изложени възражения за постановяване на присъдата при използване на негоден доказателствен способ – следствен експеримент от 13.09.2017г., основан на разпитите на подсъдимите в качеството им на свидетели, саниран чрез назначената от ДОС нова комплексна АТЕ от 07.11.2022г., вместо да бъде изключен от доказателствената маса. Посоченият, и проведеният на 26.11.2017г. следствени експерименти, не следва да бъдат ценени, тъй като чрез тях не могат да се събират нови доказателства, а само да се извършва проверка и уточняване на вече събрани. Експериментите са основани на негоден източник на доказателства – показанията на подсъдимите, дадени в качеството им на свидетели, поради което и резултатите не могат да установят съществени за изхода на делото факти, още по-малко за авторството на подс. Т.. Порочните следствени експерименти не могат да се санират, тъй като преди съдебния оглед автомобилите са били преместени на неохраняемо място, оставени отключени с отворени капаци, с възможност за манипулация, като от произшествието са изминали почти 5 години, променящо значително техническото им състояние, вкл. и протектора на фаровете. Назначената от първоинстанционния съд нова КАТЕ е формирала изводите си по резултатите от следствения експеримент от 13.09.2017г. и съдържанието й преповтаря предходната. По-голяма част от поемните лица са полицейски служители, при това от същото РУ, и на основание чл. 137 ал. 2 от НПК се явяват заинтересовани от изхода на делото, поради което така изготвените протоколи за оглед се явяват опорочени и не могат да бъдат годно доказателство по делото. С оглед степента на алкохолно опиване пострадалата е била изцяло неадекватна, не е било ясно психическото й състояние, защо се е намирала на средата на платното, не е било ясно и в каква посока ще поеме. Пострадалата носи вина за произшествието, защото с поведението си тя е нарушила множество правила на ЗДвП, без пешеходецът да има абсолютно право при пресичане на пътното платно, с оглед и разясненията по т. 6 от ТР 2/2016г. на ВКС. В допълнение е развито и искане за намаляване на наказанията глоба – определено над средния размер и значително по-високо от възможностите на подсъдимия, и лишаване от право, което в процедурата по чл. 78 а от НК може и да не бъде налагано. Подсъдимият работи като механизатор на селскостопанска машина, няма нарушения на правилата за движение, има семейство и малко дете, студент е и трябва да пътува, а лишаването от право да управлява МПС би го лишило от възможност да упражнява професията си и да издържа семейството си. На последно място, защитникът сочи, че неправилно съдът е постановил солидарно заплащане на разноските по делото от двамата подсъдими, като всеки от тях дължи цялата сума, което е в противоречие с чл. 189 ал. 3 изр. последно от НПК.

В хода на пренията на 22.06.2023г. адв. К. се придържа към аргументите по жалбата, допълнението и пледоариите си пред първоинстанционния съд.

Подс. Т. се придържа към казаното от защитника си, счита че фактите са красноречиви и нямат вина в ситуацията, като може да се случи на всеки един човек.

След отмяна на хода по същество и провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на пренията от 08.02.2024г. защитникът адв. К. моли да бъдат съобразени при произнасянето доводите по предходните пледоарии, допълнителните писмени изложения и срещу приемането на експертизата, назначена във въззивното производство. Подчертава, че проведеният следствен експеримент на 13.09.2017г. е порочен и не може да участва в доказателствената съвкупност, тъй като бил проведен при коренно различна обстановка от обстановката по време на ПТП. Допълва, че липсват снимки от следствения експеримент по отношение на подс. Т., и има снимка вече при загасени светлини на десетина автомобила в посока на движението. Счита, че видимост, време за реакция, опасна зона не могат да бъдат измерени, като не може да бъде ползван и следственият експеримент от 26.11. 2017г., т.к. при огледа на място от първоинстанционния състав е установено състояние на автомобилите, което не може да гарантира достоверност. Обобщава, че обвинението по отношение на подс. Т. не е и не може да бъде доказано, т.к. проведеният следствен експеримент не може да бъде саниран поради изминал много дълъг период от време и промяна в обстановката. Моли подсъдимият да бъде да оправдан. Поддържа и алтернативното искане.

Подс. Т. в личната си защита поддържа всичко, казано от защитника му.

В пренията от 22.06.2023г. представителят на въззивната прокуратура счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, с изключение на разноските, в която част следва да бъде изменена, като се определят поотделно за всеки подсъдим. Прокурорът намира, че фактическата обстановка е изяснена изцяло, като съдът е подложил на анализ доказателствата и е достигнал до правилен извод по отношение виновността на всеки един от подсъдимите. При индивидуализацията е отчел вида и тежестта, и независимото съпричиняване, на действията на подсъдимите, както и поведението на пострадалата. След отмяна на хода по същество, в с.з. от 08.02.2024г. прокурорът поддържа всичко казано пред въззивната инстанция, като счита, че събраните нови доказателства и заключението на допълнителната комплексна експертиза, не променят установената фактическа обстановка, начина и механизма на ПТП, а дават допълнителни отговори с уточнителен характер. Според прокурора подсъдимите са били правилно признати за виновни за съответното престъпление, което са извършили. За подс. Д. посочва, че не е съобразила скоростта на движение с конкретното състояние на превозното средство по отношение на намалената видимост от дългите светлини на нейните фарове, поради което причините за удара на пострадалата и л.а., управляван от Д., са неизправност на осветителната уредба и движението му със скорост по-висока от съобразената с разстоянието на видимостта при конкретните условия. Автомобилът не бил технически изправен по отношение на светлините, но подсъдимата е била длъжна да го поддържа. По отношение на подс. Т. прокурорът намира, че виновното поведение се изразява в несъобразена скорост, която е била 99 км/ч, както и закъсняване на предприемане на спиране от момента в който първоначално е възприел пострадалата. В обобщение прокурорът счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

В производството като частни обвинители са конституирани В. С. Б., С. В. Б., Калина В. Б., К. В. Д., В. С. С.. В пренията пред въззивната инстанция от 22.06.2023г. и от 08.02.2024г. повереникът им адв. Д. моли присъдата да бъде потвърдена, като намира, че заключението на изслушаната допълнителна комплексна експертиза не променя изводите по изготвената, изслушана и приета от първоинстанционния съд КАТЕ и СМЕ. Повереникът поддържа всичко казано пред въззивната инстанция и заявява, че няма претенции по отношение на вида и размера на наложените на подсъдимите наказания.

В последната си дума подс. Д. моли да бъдат оправдани.

В последната си дума подс. Т. моли да бъдат оправдани.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, упражни правомощията си по чл. 315-чл. 316 от НПК, и след проведено въззивно съдебно следствие, с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. По наведените възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.

Защитата на подс. Д. намира, че в хода на първоинстанционното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения, ограничили правата на подсъдимата, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ОС Добрич (ДОС).

Съставът разгледа конкретните оплаквания, както следва:

1. Относно проявена пристрастност от първоинстанционния съд.

Защитникът адв. Ц. сочи, че в съдържанието на мотивите към присъдата е отделено място, свързано с неговото процесуално поведение. Счита това е проява на пристрастност, която е създала опасност за подсъдимата.

Проверката на изложеното установи, че в мотивите си първоинстанционният съд е отразил „недопустимото на моменти поведение на адв.В. Ц.“, изразяващо се според съда в: „на няколко пъти в съдебно заседание възразяваше по недопустим начин срещу голяма част на зададени от прокурора въпроси, а именно на висок тон и изразявайки отрицателното си отношение към работата на представителя на ОП - Добрич. Идентично беше поведението му и в съдебно заседание на 05.12.2022г., когато бяха разпитвани три вещи лица /експерти към ОС – Русе и Добрич/ изготвили комплексна АТЕ, като по изключително недопустим начин коментираше, задаваше въпросите си викайки, на висок тон и частично възпрепятствайки ги да отговорят спокойно и изчерпателно на поставените им въпроси, заради което поведение съдебният състав неколкократно му отправяше предупреждения за грубото му поведение.“.

Обективният и/или субективният тест за безпристрастността на съдебния състав, установен от практиката на националните и европейски съдилища, би отчел нарушение когато с поведението си съдът пристъпи неутралността си и изрази/внуши лично отношение, с конклудентни действия покаже негативна оценка, съзнателно въздейства, толерира/ограничи/пренебрегне самоцелно процесуални права на страна в процеса, и т.н. При установяване на подобни действия безспорно би било засегнато правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ по отношение на подсъдимия.

Съдържанието на записаното в мотивите, изготвени след произнасяне на присъдата от един от членовете на съдебния състав, а именно от съдията- докладчик, не дава основа за извод, че съдът е бил предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. В случая, според състава на въззивния съд, докладчикът е проявил изключително обстоятелствен стил при изготвяне на мотивите към присъдата. Включил е отразяване на извършеното в редица съдебни заседания – открити и закрити, включително отделни определения, постановени в хода на съдебното производство. От такъв характер е и констатацията относно наличието на напрежение между защитника и прокурора в хода на събиране на доказателства и при изслушване на вещите лица, свързано с поведение от страна на защитник на подс. Д.. Видно е и, че след отправени от съда забележки в с.з. от 06.07.2020г., от 05.12.2022г. адв. Ц. е коментирал, че е емоционален. От страниците на съдебните протоколи е видно как са протичали заседанията, като за да не се допусне грубо нарушение на реда в съдебната зала, съдът е реагирал своевременно.

Оценката, че поведението на защитника на моменти е било недопустимо, действително не е дължима при изготвяне на съображенията към съдебния акт, но и не може да се твърди, че е израз на пристрастност и създаване на опасност за правното положение на подс. Д.. С постановяване на присъдата основните въпроси на производството са били решени ясно и категорично от съда, включително и по отношение на обема на ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, неподлежащ на промяна чрез изразени в мотивите съображения. В цялостното водене на съдебното производство от първоинстанционния съдебен състав, в частност председателя на състава, е демонстриран задълбочен подход към изясняване на обективната истина по делото, уважавани са множество искания на защитата на подс. Д., съобразявани са били датите на съдебните заседания с ангажираността на защитниците, както и с житейските проблеми на подс. Д. – бременност и раждане, здравословното състояние на съпруга й, и т.н. Пример за обективност и предоставяне на пълноценни възможности за участие на защитата в съдебното производство се извлича и от междинната процедура, в която адв. В. Ц. е ползвал възможността по чл. 312 ал. 1 от НПК и е изразил несъгласие с определени части от протокол от с.з. от 31.03.2021г. Протоколът му бил изпратен по електронна поща на 02.04.2021г. Молба за поправки защитникът изпратил на 08.04.2021г. Въпреки, че е молбата е била просрочена, съдията – докладчик я е разгледал и уважил с разпореждане от 14.05.2021г.

Запознаването с подробните съдебни протоколи и книжа позволява да бъде ясно възпроизведена динамиката на протеклия пред ДОС процес на събиране и проверка на доказателствата, при непрекъснато гарантиране на равнопоставеността на страните в производството от страна на съдебния състав.

Изложеното, в достатъчна степен, обосновава неоснователността на възражението за решаване на делото от пристрастен, респективно незаконен съдебен състав, довело до съществено (абсолютно) процесуално нарушение, и самостоятелно засягащо правото на справедлив процес на подс. Д.. 2. Съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимата, чрез незаконосъобразна процедура по изменение на обвинението.

Защитниците на подс. Д. конкретизират като нарушение на правото на защита промяната с присъдата на квалификацията на правилата за движение, обоснована от предложението на прокурора в хода на пренията, съдът да оправдае подсъдимата по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и при осъждането да се има предвид правилото на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Считат, че по този начин е изменено обвинението при запазване на представената в обвинителния акт фактическа обстановка, което следвало прокурорът да направи преди да пледира, за да преценят възможностите на защитата и да поискат по НПК делото да се отложи, за да се подготвят, послужило за допълнителна аргументация на съда в мотивите, като не е изпълнен редът на чл. 287 ал. 3 от НПК.

Оплакването е неоснователно. Нормата на чл. 287 ал. 1 от НПК регламентира възможността прокурорът да повдигне ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Конкретният случай не е такъв.

Прокурорът от ОП Добрич, в хода на пренията е преценил, че не е налице фактическа основа да се приеме подсъдимите да са допуснали самостоятелно нарушение по чл. 20 ал. 1 от НК, за което на ДП те са били привлечени към наказателна отговорност и е повдигнато обвинение с внесения обвинителен акт. Така на 05.12.2022г. не е повдигано ново обвинение, не са въвеждани нови факти в пледоарията на прокурора, а частично обвинението не е поддържано. Следователно, не е налице основание да се претендира нарушаване на процедурата по чл. 287 ал. 1 и ал. 3 от НПК.

От своя страна, съдът е счел, че подсъдимите с действията си не са нарушили чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, посочено в обвинителния акт, и е постановил оправдаването им по този текст, като е изложил подробни съображения в мотивите към присъдата.

За пълнота на обсъждането, съставът на въззивната инстанция намира за необходимо да обърне внимание на съществуващите задължителни за съдилищата указания по т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК: „При промяна на правната квалификация на нарушението на правилата за движение, не се променя нормата от НК, криминализираща деянието. Тя остава същата и санкцията, с която е скрепено осъщественото в диспозицията поведение, е същата. Ето защо отговорът на поставения въпрос се свежда до това в кои случаи съдът може да приложи закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението…. Задължителната съдебна практика е дала насока на съдилищата в обсъждания аспект с ТР № 2/2002 г. на ОСНК, от която няма причина да бъде отстъпено. В изложените доводи по т. 2 от същото е прието, че такава форма на изменение на обвинението по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, който се е защитавал срещу предявените му идентични факти, и новото обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а само прецизира правната квалификация на установената фактология по престъпната деятелност. Поради това съдът може да постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението.“. Извън случаите по гл. 33 от НПК и тези, в които се влошава положението на подсъдимия, първоинстанционният и въззивният съд са компетентни да дадат правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, ако в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

В конкретното наказателно производство ДОС не е изменил норми от специалния закон, попълващи състава на бланкетната норма на НК, а е оправдал по една от включените в обвинението, с което и не е влошил, а облекчил правното положение на подсъдимите, редуцирайки обема на наказателната им отговорност.

3. Незаконосъобразно изготвяне на протокола от съдебно заседание от 04.05.2022г.

Проверката на съдебните книжа по НОХД № 189/2019г. на ДОС, т. 2, установи, че протоколът от 04.05.2022г. е бил изготвен на 05.05.2022г. Не е постъпило писмено искане по чл. 312 ал. 1 от НПК за поправки и допълнения в законовия тридневен срок.

Видно от определението на първоинстанционния съд при оттеглянето му на тайно съвещание, предвид фактическата и правна сложност, съдът е уточнил, че за произнасянето се нуждае от изготвения протокол от последното с.з. Процедурата по изготвяне на протокола включва и упражняването на правото по чл. 312 ал. 1 от НПК, с което защитата е запозната. Протоколът не е бил оспорен, поради което и има статут на писмено доказателствено средство, без да се установява каквато и да е незаконосъобразност.

Адв. Ц. сочи, че са получили „единствено обаждане от служител на съда, че всъщност няма да бъдем призовани скоро за обявяване на присъдата, тъй като съдията бил постъпил в болница. По този начин аз и да имах желание нямаше как да искам промяна и в протокола, и се стигна до отмяна хода по същество с известния Ви мотив.“.

Съдебните книжа установяват, че на 12.05.2022г. е било проведено закрито съдебно заседание и е постановен едноличен съдебен акт – разпореждане, в което съдията-докладчик е посочил, че е в отпуск по болест и й предстои спешна операция. Постановено е отстрочване на делото за нова дата, с ново призоваване, след приключване на болничните на съдията. Разпоредено е страните да бъдат уведомени. Видно от списъка, л. 717, т. 2 от НОХД 189/2019г. на ДОС, съдебният служител е уведомил за разпореждането всички страни и съдебните заседатели на представените за комуникация телефонни номера, като адв. Ж. е поел ангажимент сам да уведоми адв. Ц.. С оглед на изложеното, съставът приема, че възможността по чл. 312 ал. 1 от НПК и уведомяването за разпореждането на съдията – докладчик са самостоятелни и независими една от друга процедури. За обжалване на съдебния протокол не е съществувала обективна пречка до 09.05.2022г. включително, но правото не е било упражнено. Причините са изяснени от адв. Ц. в следващо с.з. от 19.09.2022г., когато е заявил, че се е сдобил със съдебния протокол преди около месец.

Следва да се подчертае и, че след отмяната на хода по същество и връщане на производството в стадия на съдебното следствие, са били проведени и нови съдебни прения в с.з. на 05.12.2022г., като протоколът е бил изпратен на адв. Ц. на 09.12.2022г. и отново не е оспорен по съдържанието му.

4. Нарушаване на тайната на съвещанието.

Изразено е виждане от адв. Ж., че тайната на съвещанието и формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав са били нарушени с оглед произнасянията след 04.05.2022г.

Въпреки, че възражението не е ясно формулирано, пълната проверка от въззивния състав спрямо съдебните действия на първоинстанционния съд установи, че на 12.05.2022г. е постановено разпореждане, с което делото е отстрочено с ново призоваване. По този начин, предвид посочените причини, свързани с отпуск по болест на председателя на съдебния състав, е обективирано прекъсването на тайното съвещание. Макар и процесуалният закон да не поставя задължение за отбелязване на времевите граници, в които протича, цел на съвещанието по чл. 300 от НПК е постановяването на присъдата, и то трае до вземане на съответните решения. Настъпването на новото обстоятелство – временна нетрудоспособност на съдията-докладчик и председател на съдебния състав, е възпрепятствало провеждането/продължаването на тайното съвещание. Съдът обективно не е могъл да достигне до постановяване на крайния съдебен акт и като единствена процесуална възможност, при отпадане на пречката, е отменил хода по същество и е върнал делото в стадия на съдебното следствие.

Твърди се от защитата, че този процесуален развой е без аналог, но предвид съвкупността от фактическите основания – заболяване и продължително отсъствие на съдията, ангажираност на съдебен заседател в други наказателни производства, установяване на неизяснени, значими за делото, обстоятелства, съдът е действал напълно законосъобразно като е използвал правомощието си по чл. 302 от НПК и е възобновил съдебното следствие.

С разпореждане от 22.08.2022г. съдията е насрочил с.з. на 19.09.2022г., когато съдът е постановил възобновяване на следствието, поискано и защитата на подс. Д., макар и на друго основание. Аргументите на съда за назначаване на комплексна автотехническа експертиза са изложени в определението от 19.09.2022г. и изразяват виждането на състава. Съдът е заявил и обосновал позицията си, като процесуалният факт, че в предходен процесуален момент страните са отправили сходни възражения по отношение на процесуални нарушения от ДП, е непротивопоставим на продължаването на процеса по събиране и проверка на доказателствата. Още по-малко може да породи съмнение в неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав.

Напротив, съдът на основание чл. 13, 14 и 107 от НПК има активна роля в процеса на събиране на доказателства, без да е ограничен от време за допускането им, и дължи обективно, всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства по делото, преди да формира вътрешното си убеждение, като се води от закона. Първоинстанционният съд е имал за цел максимално обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, постановявайки определение за отмяна на хода по същество и за продължаване процеса по събиране и проверка на доказателствата. Вдействителност, тази законосъобразна възможност бе приложена и от въззивния състав на съда.

Насроченото от първоинстанционния съд с.з. на 26.10.2022г. е било отсрочено по молба на вещите лица, и в следващото на 05.12.2022г. делото е било разгледано по същество с преминаване на процесуалните стадии, изслушване на последна дума, оттегляне на тайно съвещание и постановяване на 08.12.2022г. на присъдата.

Посоченото процесуалното развитие е в съответствие с правилата на НПК, постановени са годни съдебни актове, които и въззивната инстанция да провери в настоящото производство.

5. Липса на мотиви.

Защитата на подс. Д. отправя оплакване за липса на мотиви относно направения оглед от съдебния състав и предявяването на веществените доказателства, както и по възражението за неправилно представена фактическа обстановка, като съдът не бил отчел, че произшествието е непосредствено след излизане от завой.

Оплакването е неоснователно, тъй като в мотивите към присъдата, общо от 77 страници, претендираните от защитата факти и процесуални действия са отразени. Съдът е приел подробно описаната доказателствена съвкупност като безпротиворечива, но е изложил становището си по обобщените възражения на защитата. Не се установяват непълноти и съществени вътрешни противоречия, които да възпрепятстват узнаването на волята на съдебния състав за постановяване на обжалваната присъда, поради което и не е налице основание по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК.

Отделно от това, в съдебния си акт по наказателното производство въззивната инстанция има правомощията да изследва самостоятелно фактическите положения, да приема нови, да утвърждава или променя отделни изводи, респективно може да прецизира и допълни в необходимата степен дължимия доказателствен анализ.

След като не установи основания за упражняване на правомощия по чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на въззивната инстанция пристъпи към обсъждане на делото по същество, както следва:

ІІ. От фактическа страна.

Съдебното производство, образувано на 04.06.2019г., преминало по общия ред, като първоинстанционният съд насрочил 24 съдебни заседания, част от тях отсрочени/отложени по различни причини. След приключване на съдебните прения и изслушване на последната дума на подсъдимите в с.з. на 04.05.2022г., поради заболяване на съдията, присъда по делото не била обявена. В с.з. на 19.09.2022г. ходът по същество бил отменен и съдебното следствие възобновено, приключило в с.з. на 05.12.2022г., когато протекли и съдебните прения и подсъдимите заявили последната си дума. В последното с.з. на 08.12.2022г. била обявена обжалваната пред настоящата инстанция присъда. С оглед събраните в ДП и в хода на съдебното производство доказателства, съставът на ДОС изложил в мотивите към присъда своите съображения по фактическата обстановка.

След проведено въззивно съдебно следствие, при самостоятелната проверка на доказателствения материал и предвид правомощията по чл. 316 от НПК, съставът на въззивната инстанция прие следната фактическа обстановка:

На 10.04.2017г., след 20: 30 ч., л. а. „Сеат Ибиза“ с peг. № ТХ 9565 АК, управляван от подс. Т., се движил по главен път І – 9, между гр. Шабла и гр. Каварна, по посока към гр. Каварна със скорост от около 99 км/час. Лекият автомобил бил с включени дълги светлини, като фаровете не били изправни и осветявали зона пред автомобила с дължина около 47 метра. След с. Хаджи Димитър предстояло л.а. да измине плавна крива на ляв завой по посока на движението му.

По същото време, употребилата алкохол, пострадала М. Б., се движела в района пеш, тъй като малко преди това, пътувайки към гр. Шабла, пожелала да слезе от автомобила на свид. А. А.а, за да отиде на гости при познати. Пешеходката навлязла на платното за движение и започнала да върви по него, косо по диагонал, отляво надясно спрямо посоката на движение на л. а. на подс. Т. и към него, когато л.а. бил на около 126, 78 метра от мястото на удара. Поради слабите светлини на фаровете си, подс. Т. възприел движение, но не могъл да определи своевременно, че е възникнала опасност за движението. Когато видял и осъзнал, че пред него на пътя има човек, подсъдимият реагирал, като се опитал да намали скоростта и насочил автомобила наляво, с намерение да заобиколи пострадалата. Въпреки тези негови действия, настъпил удар между предната дясна част на автомобила и тялото на жената. Мястото на първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и пострадалата М. Б. било на около 101 м - 102 м след ОР2, фиксиран при огледа (крайпътно дърво в десния банкет), и на около 3, 50 м. - 4.00 метра вляво от десния край на платното за движение по посока гр. Каварна. В резултат на сблъсъка, на пострадалата било причинено счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица. Пешеходката паднала върху платното за движение, вдясно от автомобила, като тялото й било разположено с глава към осевата линия и крака, насочени към десния край на пътя. Подс. Т. спрял л.а. в левия край на платното за движение на около 139, 60 метра след ОР2, съответно на около 37, 60м – 38, 60м след удара. Подсъдимият отворил вратата на автомобила и в този момент в огледалото за обратно виждане възприел светлини от приближаващия се л. а., управляван от подс. Д.. Подс. Д. се движела в същата посока с л.а.„Пежо 306“ с peг. № ТХ 4988 ТХ, със скорост от около 63, 7 км/час. Пътувала заедно със свекърва си свид. К. М. и болното си кученце. Автомобилът бил с включени фарове на дълги светлини, които поради техническа неизправност осветявали зона пред автомобила с дължина около 20 метра. Жените видели падналата на пътя пострадала, но поради недостатъчна осветеност, не могли да определят какво има пред тях на платното, оприличили го на клони, парцали, платнище от ТИР. Когато подс. Д. приближила, се опитала да намали скоростта, но на около 103 м - 104 м след ОР2 и около 2, 30 м до около 4 м вляво от десния край на платното за движение (по посока гр. Каварна) л.а. достигнал тялото на М. Б.. След сблъсъка автомобилът се придвижил напред, като при съприкосновението се счупила облицовката на предна броня в долната лява част и настъпила деформация в лявата част на долната греда на радиатора с посока на деформацията отпред - назад. Вследствие на упражнения силен натиск на тялото върху гредата, гумен тампон се отделил и попаднал пред тялото. При движението на автомобила и на тялото под него, тампонът получил траектория и посока като на пострадалата. Последвало прегазване на пострадалата през главата и таза, при което вследствие на силния натиск и високото налягане в черепната кутия частици от тъкан били изстреляни с висока скорост в посока отдясно наляво и напред, оставяйки следи, и спрели в дясната лента за движение. Възкачването на автомобила върху тялото било усетено в купето на л.а. и възприето от подс. Т. като подскачане. След прегазването, от тялото по асфалта били оставени следи от протриване, продължаващи по посоката на движение на автомобила, обективиращи усукване на тялото, разположено под автомобила и установяване на контакти с отделни части от подовата част на л. а. Преминавайки през тялото на пострадалата, подс. Д. предприела завиване на дясно, автомобилът и тялото на пострадалата изминали около 23-24м, през които настъпила ротация на тялото под автомобила. На около 127-128м от ОР2 тялото на пострадалата се позиционирало окончателно на платното - перпендикулярно на осевата линия, с глава насочена към дясната лента за движение, а л.а. продължил напред по посоката си на движение. При контакта между подовата част на л.а и тялото на пострадалата, връв от гуглата на суитчъра на пострадалата се закачила на скобата за теглене на л.а. „Пежо 306“, а по задната част на левия крачол на долнището на анцуга й останала следа от наслоен прах от релефни елементи на протектора на автомобилна гума от л.а. Откачилият се от гредата гумен тампон се установил пред дясната маратонка на пострадалата. От тежките травматични увреждания в резултат на прегазването настъпила смъртта на М. Б.. Свид. М. казала на подс. Д. да спре и че това е бил човек. Подсъдимата спряла л.а. в дясната част на платното за движение, разположен с десните си колела върху десния банкет, на разстояние 363, 50 м след ОР2, съответно на около 260 м след първоначалния контакт с пострадалата. Възприемайки случилото се и спирането на л. а. на подсъдимата, подс. Т. привел в движение своя л.а., пресякъл платното за движение и спрял в дясната му част, с десните гуми на десния банкет, на около 6 м зад л.а. на подс. Д.. Подсъдимата и свид. М. излезли от автомобила. Подс. Д. се върнала назад към тялото на пострадалата, но не стигнала до него. В това време подс. Т. слязъл от своя л.а. и обяснил на свид. М., че човекът се е блъснал в него. Свид. М. го попитала дали се е обадил на 112, но той казал, че не е, дал й своя телефон и свидетелката подала сигнал, приет в 20.59ч. в НС 112. Междувременно подс. Д. спряла приближаващ се ТИР, за да предупреди, че има произшествие. Светлините на фаровете му осветили зоната на произшествието. Приближаващият се по посоката на движение към гр. Каварна, л.а., в който пътувала свид. Е. В., бил сигнализиран чрез светлинни сигнали и спрял преди произшествието. При установяване на наличието на човек на пътя в тежко състояние, в 21.11ч. свид. В. подала сигнал на НС 112.

В резултат на уведомленията от НС 112, на мястото пристигнали полицейски екипи на РУ Каварна, които създали организация за движението при запазване на следите от произшествието, и екип на спешна помощ, който констатирал смъртта на пострадалата. Трупна линейка била поискана в 23.48ч. В 01.46ч. на 11.04.2017г. било поискано съдействие от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Добрич за измиване на пътното платно от разлято масло вследствие на възникналото ПТП, чийто екип изпълнил възложената задача в периода от 01.56ч. до 02.25ч.

Подсъдимите били тествани с Алкотест Дрегер, като проверката не установила употреба на алкохол. Впоследствие били отведени в ЦСМП Каварна за вземане на кръвна проба, взета в 22.45ч. от подс. Д. и в 22.55ч. от подс. Т.. Извършените химически изследвания, видно от протоколите за химическа експертиза № 405 и 406 от 12.04.2017г., не установили наличие на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимите.

На местопроизшествието били извършени огледи от 22.30ч.

(10.04.2017г.) до 00.30ч. (11.04.2017г.), и в светлата част на 11.04.2017г. в периода 11-12ч. В хода на огледите били определени три ориентира, спрямо които били извършени замервания, установени били следи и иззети веществени доказателства, интерпретирани от назначените по делото в ДП, в първоинстанционното и въззивното производство експертизи.

Автомобилите, участващи в ПТП били откарани и съхранявани на паркинга на РУ – Каварна, извеждани за извършване на оглед – на 12.04.2017г. в автосервиз в гр. Каварна; и следствени експерименти – на 13.09.2017г. на пътния участък на ПТП – с. Хаджи Димитър, и на 26.11.2017г. в гр. Каварна. Във връзка с предстоящи строителни работи в сградата на пожарната служба, към 10.03.2021г. всички автомобили, съхранявани на паркинга на РУ Каварна като веществени доказателства, били преместени с пътна помощ на територия (в двора) на общинско предприятие „Чиракман“, където на 31.03.2021г. протекло съдебното заседание по НОХД № 189/2019г. – бил извършен оглед на автомобилите и предявяването им като веществени доказателства по делото.

На 12.04.2017г. бил извършен оглед на двата л.а., участвали в ПТП.

Било установено, че л.а.„Сеат Ибиза 1, 9 ТDI“ с peг. № ТХ 9565 АК бил с изместен десен фар за мъгла с външната си част навътре, а с вътрешната си част на стъклото навън. Установена била деформация по преден десен калник, която започвала от горната част на преден десен мигач и завършвала над оста на предно дясно колело. Страничното дясно огледало било счупено в областта на конзолата и от него липсвало стъклото му, намерено при допълнителния оглед на местопроизшествие, десният страничен край на предната броня бил изместен от нормалното си положение навън. По л.а. „Пежо 306 d“ с peг.№ ТХ 4988 ТХ били установени следните деформации – счупена облицовка на предна броня в долна лява част, като по повърхността имало свежи следи от счупване; добре изразена деформация в лявата част на долната греда на радиатора с посока на деформацията отпред назад; счупена декоративна решетка на предната броня с липсващи части от цялата й повърхност, свежи следи от отнемане на прахово наслоение от долната повърхност от предавателната кутия, картера, долната повърхност на предния мост. Установена била тъкан върху дясната част на долната повърхност на предната греда и върху долната повърхност на резервната гума. Самостоятелна автотехническа оценъчна експертиза установила, че при произшествията на л.а.“Сеат Ибиза 1, 9 TDI“ с рег. № ТХ 9565 АК са нанесени повреди, отстраняването на които възлиза на 447, 28 лева; а на л.а.“Пежо 306 d“ с рег. № ТХ 4988, съответно - 72, 00 лева. Следваща автотехническа експертиза дава заключение, че при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на всеки от двата л.а. не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. В обстоятелствената част на експертизата е установено, че за л.а. „Сеат Ибиза“ предните гуми имат остатъчна годност 40% (лява) и 30% (дясна), а задните две – 5-10%; за л.а. „Пежо“ предни – 80% (лява), 70 % (дясна), задни – 20% (лява) и 50% (дясна).

Изготвена била трасологическа експертиза № 47 от 11.04.2017г., при която е извършено обследване на дрехите на М. Б., иззети при огледа на местопроизшествие, извършен в катедра Съдебна медицина на МБАЛ Добрич. По спортното горнище тип „Суичер“ с гугла било установено, че липсва връвта за завързване на гуглата към главата. Такава връв в кафяв цвят била открита и иззета при първоначалния оглед на местопроизшествието (фиксирана на снимки от фотоалбума на л. 56 -57 от т. 1 ДП) от скобата за теглене на л.а.“Пежо 306“. Заключението на вещото лице, потвърдено в хода на с.з., е, че връвта съвпада по вид /предназначение/ и цвят с липсващата връв от гуглата на спортното горнище тип „Суичер“, с което е били облечена пострадалата по време на настъпилото произшествие. Релефната следа по спортното долнище на анцуга можело да бъде оставена от част от протектора на автомобилна гума, с какъвто били гумите на двете предни колела на този автомобил. По спортните обувки на пострадалата не били установени следи, оставени от някои от двата леки автомобила.

От заключението на изготвената комплексна трасологическа и автотехническа експертиза № 43 от 17.04.2017г. се установява, че стъклото от странично огледало, иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 11.04.2017г. се явява част от дясното странично огледало на л.а.„Сеат Ибиза 1, 9 ТDI“ с peг. № ТХ 9565 АК, а трите пластмасови парчета, боядисани в червен цвят, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2017г. се явяват части от корпуса на дясното странично огледало на този лек автомобил. Пластмасовите парчета в черен цвят, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2017г. били оставени от долната част на предната броня на л.а.„Пежо 306 д“ с per. № ТХ 49 - 88 ТХ. От този автомобил бил и гумен тампон, иззет при оглед на местопроизшествие от 10.04.2017г., който е бил поставен на долната греда на радиатора му. Установената при огледа следа от протриване върху пътното платно /спирачна следа/ също била оставена от този автомобил Свежите следи от протриване по долната повърхност на най - ниско разположените части на автомобила - преден и заден мост, картера на двигателя, предавателната кутия, пода на купето, резервоара, резервната гума и джанта и частиците от тъкан, установени по някои от тези части били оставени от тялото на пострадалата. Иззетата с протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2017г. от скобата за теглене на л.а.„Пежо 306“ с peг. № ТХ 49 - 88 ТХ връв в кафяв цвят с дължина 121 см., била от горнището на анцуга, с което била облечена М. Б.. Към тази експертиза е приобщен и фотоалбум със снимки на откритите и иззети следи и веществени доказателства от двата огледа на ПТП, огледа на двата леки автомобила и сравняваните следи и веществени доказателства /т.3 л.265 – 278 д.п./ В хода на разследването, на 13.09.2017г. (за времето от 20.50ч. до 22.20ч.), на мястото на произшествието, бил проведен следствен експеримент с участието на двамата подсъдими, тогава в качеството на свидетели по делото, но придружени от свои упълномощени адвокати. Пътят бил отцепен, осигурени били двата леки автомобила и макет на човешка фигура. Подс. Т. сам управлявал своя л.а. в същата посока и трябвало да преустанови движението, когато седящият на предна дясна седалка - поемното лице свид. К., забележи фигура на пътя. След реагиране на поемното лице, движението било преустановено и измерването установило, че пострадалата М. Б., тя се е намирала на разстояние 101, 50 метра след възприетия за ориентир на огледа ОР2 (крайпътно дърво в десния банкет по посока на огледа, намиращо се на 258 метра след ОР1 - пътен знак „А2“ и „В24“, намиращ се в десния банкет по посока на огледа и на 0, 80 м. от десния ръб на асфалта и на 5, 10 метра вдясно от десния ръб на асфалта) и на 3, 80 метра вляво от десния ръб на асфалта. В този момент л.а. се намирал на 37м след ОР 2. Т. Т. уточнил, че пострадалата се е движела с нормален ход, диагонално спрямо платното за движение и в посока от гр.Каварна към гр.Шабла и от ляво надясно. Установено било, че след удара управляваният от него автомобил е спрял на 139, 60 метра след ОР2, като левите му колела били на левия банкет в посока на огледа, а десните върху платното за движение. По искане на адв. К., участващ в действието като представител на водача Т., за да се избегнат светлинни отражения, повторно било извършено движение и спиране на л.а., като в момента, в който се видяла фигура от свид. К., л.а. бил спрян. Измерването установило разстояние от 39м до ОР2. Другият участник в произшествието Хр.Д. посочила, че пострадалата се е намирала на установеното място на удара, разположена напречно на платното за движение, като главата й била в посока към десния край на пътя. Подс. Д. отказала да управлява л.а., което било извършено от Д. Илиев от НТЛ на РУ Каварна. Седящият до него на предна дясна седалка същото поемно лице свид. К. казал на водача да спре в момент, в който се виждало нещо на платното за движение. Измерено било разстояние от 58, 60 м – от мястото на спиране до мястото, на което била пострадалата. Били изготвени фотоснимки.

С оглед уточняване техническото състояние на леките автомобили, участвали в транспортното произшествие и оразмеряване на осветената зона на късите и дългите им светлини, на 26.11.2017г. (в интервала от 17.15ч. до 18.10ч.) на ул. „Строител“ в гр. Каварна на кръстовище с главен път I-9 бил проведен още един следствен експеримент. Автомобилите били осигурени и за нужните измервания, всеки от тях бил паркиран на 0, 90м от десния ръб на асфалта. По отношение на л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № ТХ 9565 АК било установено, че при включени къси светлини, зоната на осветеност на левия фар достигала дължина 34 м, на десния фар съответно 31, 50 м, като и на двата фара била насочена напред спрямо разположението на автомобила. При включени дълги светлини зоната на осветеност на левия фар достигала дължина 47 м, а на десния фар – 44 м, като и на двата фара била насочена напред спрямо разположението на автомобила. По отношение на л.а. „Пежо 306“ с peг. № ТХ 4988 ТХ било установено, че при включени къси светлини, зоната на осветеност на левия фар достигала дължина 12 м и била насочена силно вляво спрямо разположението на автомобила. Десният фар, при включени къси светлини, имал осветена зона, насочваща се вдясно спрямо автомобила. На 16 м левият край на зоната на осветеност излизал от десния край на платното за движение на 2 м вдясно от него и осветената зона завършвала на 19м. При включени дълги светлини зоната на осветеност на левия фар достигала дължина 20 м с посока напред спрямо разположението на автомобила, а на десния фар – 30 метра, като левият й край излизал от десния край на платното за движение и на 4 м вдясно от него и завършвала на 38 м. Били изготвени снимки и скици от разследващия полицай.

По време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в съдебно заседание на 31.03.2021г. след предявяване на иззетите като веществените доказателства по делото автомобили по реда на чл.284 от НПК, било установено тяхното актуално техническо състояние и повреди, неустановени при предходните огледи, извършени в хода на ДП. Били направени редица възражения от подсъдимите и защитниците им. По искане от защитата на подс. Хр. Д. била назначена допълнителна автотехническа експертиза. В заключението на вещото лице били описани са подробни данни и параметри на л.а. „PEUGEOT 306 d” с peг. № ТХ 4988 ТХ. При запознаване с документация от „ТСТ - Ауто” ООД, вещото лице установило, че леките автомобили марка „PEUGEOT”, модел „306 d” модификация „7”, производство 1996 г. са били оборудвани от завода производител с фарове производство на „CARELLO” или „VALEO”. В раздел „Проверка - регулировка на фаровете” на леки автомобили марка „PEUGEOT”, модел „306 d”, модификация „7”, производство 1996г. било посочено, че посредством болт „с” се извършва вертикалната регулировка на фаровете, а посредством болт „b” се извършва хоризонталната регулировка на фаровете. При извършения оглед на л.а.„PEUGEOT 306 d” с peг. № ТХ 4988 ТХ, вещото лице установило, че той е оборудван с фарове ляв и десен производство на фирма „VALEO”, изписано в долния десен ъгъл на левия фар и в долния ляв ъгъл на десния фар. Автомобилът бил оборудван с болт с глава тип вътрешен шестограм за извършване на вертикалната регулировка на фаровете му съгласно Приложение № 3 лист 3. В раздел „Проверка - регулировка на фаровете” на леки автомобили марка „PEUGEOT”, модел „306 d”, модификация „7”, производство 1996г. било посочено, че основната регулировка на фаровете се извършва при следните условия: - Лекият автомобил следва да бъде: в ненатоварено състояние; почистен от сняг, лед и други замърсявания; - с гуми, надути с налягане в рамките на предписаното от завода производител; - върху равен, хоризонтален участък; - коректора на фаровете трябва да се постави в положение „0”; - ръчната спирачка да бъде в неутрално положение; - лоста за превключване на скоростите да бъде в неутрално положение. Основната регулировка на фаровете на автомобила съответства на ненатоварено състояние на автомобила. При различното натоварване на автомобила, освен водача, в зависимост от това на кои места в автомобила, на предните или задните седалки, колко пътника, какво е тяхното тегло и какъв багаж е натоварен в багажното отделение, се променя разположението на купето на автомобила спрямо платното за движение, т.е., променя се ъгълът, който сключва надлъжната ос на купето с повърхнината на платното за движение. При багаж с голямо тегло в багажното отделение, задната част на купето на автомобила ляга по-ниско към пътната настилка и фаровете насочват светлинния поток през тьмната част на денонощието в посока по-нагоре от това при ненатоварено състояние на автомобила. Това отклонение на светлинния поток на фаровете, следва да се коригира от водача с коректора на фаровете в зависимост от натоварването, като при максимално натоварване в задната част на купето, посредством коректора, следва фаровете да се насочат максимално възможно надолу – положение 3 на бутона в купето. При огледа на двата л.а. на 31.03.2021г. вещото лице е показало на съда и страните съответните бутони, намиращи се на арматурното табло, вляво от волана на всеки от двата автомобила. В позиция 3 е намерен този в л.а., управляван от подс. Д., а в позиция 0 е бил бутонът на л.а. на подс. Т.. Както в хода на огледа, така и в заключението на изготвената експертиза, вещото лице е разяснило, че с коректора на фаровете се извършвала корекция на регулировката на фаровете в зависимост от товара в автомобила и неговото разпределение в купето му. Поради тази причина, в техническата литература за обслужване на автомобила, този коректор се наричал коректор на натоварването. В Удостоверението за техническа изправност на ППС издадено съгласно Протокол № 10376378 на 22.04.2016г. било посочено, че л.а. „PEUGEOT 306 d” с peг. № ТХ 49 - 88 ТХ е технически изправен и се допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване и подлежи на следващ периодичен преглед за проверка на техническата му изправност на 22.04.2017г. Вещото лице посочва, че при извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на леки автомобили не се регулират фаровете, а се проверява тяхната изправност и дали са правилно регулирани. Тази проверка в конкретния КТП, находящ се в гр.Шабла, се извършва с оптичен стенд марка „Motex” модел „7535”, с фабричен № 164. Описана била нормативната база и практиката, която да установява правилата на проверка и регулиране на осветеността на предните и задните фарове на МПС при технически прегледи.

По отношение установяване на уврежданията, причинени на пострадалата били извършени редица изследвания:

На 11.04.2017г. от 12ч. до 17ч. в катедра Съдебна медицина при МБАЛ Добрич били извършени оглед на местопроизшествие с обект на огледа трупа на пострадалата от разследващия полицай, който иззел дрехите й (спортно долнище и горнище, блуза и обувки), и оглед от назначеното вещо лице по СМЕ на труп № 44/2017г., което провело и аутопсията на тялото.

От заключението на СМЕ на труп № 44/2017г. от 11.04.2017г. се установява, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалата М. Ташева Б. (46г.), получила съчетана травма на тялото изразяваща се в следните увреждания: Лицево - черепно мозъчна травма - широки разкъсно - контузни рани челно и слепоочно вляво с охлузвания и кръвонасядане по кожата в изпъкналите области на лицето, открито многофрагментно счупване с разместване на черепните и лицеви кости, разкъсване и размачкване на мозъка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръв в костните синуси на лицевите кости; Гръдна травма - отделни охлузвания в лявата предно - странична част на гръдния кош, обширно кръвонасядане и охлузване на гърдите вдясно, многофрагментно двустранно счупване на ребра, разкъсване на околосърцевата обвивка, сърцето и белите дробове, кръв и въздух в гръдната кухина; Коремна травма – обширно кръвонасядане по кожата на корема вдясно, разкъсвания по капсулите на слезката и черния дроб; Травма на таза и крайниците - размачкване и отслояване на меките тъкани в лявата хълбочно - тазова област, широки цепковидни рани в долните отдели на корема и лявото бедро, счупване на левите напречни и бодилестите израстъци на втори — пети поясен прешлен, многофрагментно счупване на тазовите кости, кръвонасядане и размачкване на тъканите в малкия таз, счупване в горната част на лявото бедро, отделни кръвонасядания по предно вътрешната повърхност на левите бедро и подбедрица, характерно счупване с образуване на отделен костен фрагмент от лявата голямопищялна кост, счупване на дясната раменна кост и дясната ключица, множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на крайниците. Били установени наличие на алкохол в кръвта на пострадалата – 3, 38%; и болестни промени – пневмофиброза в ляво и чернодробна стеатоза. Като причина за смъртта на М. Б. се определят несъвместимите с живота груби механични увреждания в областта на глава, гръден кош, корем и таз. Травмите били резултат от механизмите на действие на твърди, тъпи предмети чрез удари и притискане с голяма сила и тежест, като те съответствали да са получени при ПТП при описаната обстановка – блъскане с последващо прегазване през тялото. В това заключение, още към 20.04.2017г., потвърдено и при следващи изследвания по СМЕ, е посочено, че при общото разглеждане на уврежданията като характерни за блъскане, могат да се отдиференцират уврежданията на левия долен крайник, където на 30см. от нивото на петата се намира счупване на големия пищял с оформяне на фрагмент, т.н. „бампер“ фрактура. От друга страна, механичните увреждания с разрушаване на костите на главата, отслояването на кожата и образуване на травматичен джоб в областта на таза, са характерни за протискане и триене, получаващо се при прегазване. При всички от установените травми, с изключение на счупването на дясната раменна кост, са налице белези за прижизненост, като по тяхната изразеност може да се съди, че смъртта на М. Б. е настъпила много бързо след получаване на нараняванията. Установеното количество на алкохол в кръвта на пострадалата е със стойности над тези за тежка степен на алкохолно опиване. Обичайно при такива стойности на алкохола, се наблюдават груби нарушения в координацията на движенията, неадекватни реакции и поведение, възможни са редица функционални нарушения /т.2 л.161 – 165, ДП/.

От заключението на изготвената от три вещи лица (доц. д-р П. Л., д-р Г. и д-р Д.) СМЕ № 9/2018, освен гореизложеното, се установява, че уврежданията по трупа на М. Б. били резултат на механични травми с голяма интензивност. В причиняването им участвали три механизма - странично блъскане на пешеходец от лек автомобил, прегазване от лек автомобил, претъркаляне и притискане на тялото на пострадалата между шасито на автомобила и пътната настилка при прегазването. Уврежданията по трупа на пострадалата са причинени в много кратък период от време и съвпадат по локализация така, че по тяхната морфология не може да се установи последователността им. Вещите лица са приели, че първите увреждания в областта на долните крайници - кръвонасядания, охлузвания, счупване на костите на лявата подбедрица, били получени от контакта с автомобил „Сеат Ибиза“, в областта неговата предна броня, преден десен калник, а по страничната повърхност на гръдния кош и корема – охлузвания на височина около 116 см. - от дясното му странично огледало. Някои от външните увреждания - охлузвания, кръвонасядания и рани по лактите, евентуално и счупването на дясна раменна кост, могат да бъдат причинени при падането на пострадалата върху пътната настилка. Вещите лица посочват, че при падането е възможно да е била причинена и черепномозъчна травма, но съвпадението с прегазване в същата област би заличило първите наранявания. Уврежданията в областта на главата и таза са причинени при прегазване от гумите на автомобил „Пежо 306“, като наличието на гръдна травма предполага преминаване на още едно колело през тялото, като в хода на с.з. (л. 173 и следв, т. 1 от НОХД № 189/2019г. на ВОС) било уточнено, че третото колело е от същия л.а., както и че широчината на междуосието на л.а. е като разстоянието глава-таз на тялото. Масивните охлузвания по тялото, пръснатите кръвонасядания, разкъсванията по дрехите са резултат от влаченото и претъркалянето на трупа под лекия автомобил. Обстановката на произшествието била усложнена, тъй като уврежданията са причинени от два автомобила в кратък период от време, което не позволявало определянето на начина на причиняване на всяко увреждане поотделно. Разгледани са свидетелските показания и данните за повредите по л.а. „Сеат Ибиза“, сочещи мястото на контакт с тялото на пострадалата. Посочено е, че механизмът на причиняване на нараняванията при блъскане на пешеходец от лек автомобил в ситуация като описаната преминава през няколко фази - удар /блъскане/ от част на автомобила; отхвърляне на пострадалата встрани и напред; падане върху пътната настилка. В първата фаза се получавали увреждания на нивото на частите на автомобила, били в контакт с тялото - долни крайници, областта на таза. Установеното при М.Б. счупване на кости на лявата подбедрица можело да бъде свързано с блъскането. Основните увреждания се получавали в третата фаза - падане върху пътната настилка и евентуално претъркаляне – каквито могат да бъдат счупвания на кости на горните крайници, травма на главата, рани, кръвонасядания и охлузвания в тези области. Най-тежкото увреждане при подобен вид транспортно произшествие било когато е засегната главата, което можело да бъде с различна тежест и последствия за живота на пациента – пукване или счупване на черепни кости, контузия на мозъка. Тези травми не винаги били смъртоносни и рядко смъртоносни в кратък срок и на местопроизшествието. Относно прегазването на пострадал, лежащ на пътното платно, е уточнено, че преминава през последователни фази - притискане от колелата на колата; възкачване върху тялото; прегазване; влачене на тялото и притискане от елементи на шасито на автомобила. По тялото и дрехите на М.Б. имало следи - зацапвания, повреди по дрехите и увреждания по тялото, които отразяват тези фази. Тежките травми на главата и таза били в резултат от прегазване от гуми в тези области; счупванията на ребрата, дясната мишнична кост и масивното кръвонасядане по гърба в областта на лопатките - от прегазване с гума в тази област. Другите увреждания по тялото можели да се обяснят от триене по повърхността на шосето, удари и притискане от части и елементи по основата на автомобила. Всички увреждания в областта на таза - масивно счупване на костите, контузии и разкъсвания, гърдите - множествени счупвания на ребра, ключици, гръдна кост, наранявания на вътрешни органи - сърце, бял дроб и главата, били свързани с непосредствена и реална опасност за живота. Водещата причина за смъртта обаче била черепномозъчната травма, довела веднага и неизбежно до настъпването й. В обобщение вещите лица са приели с категоричност, че смъртта на мястото на произшествието е резултат от прегазване на пострадалата от л.а.„Пежо 306“ в областта на главата. Обективно не можело да се твърди, че при контакта с първия автомобил - л.а. „Сеат Ибиза“ и падането върху пътната повърхност М. Б. е получила или не черепномозъчна травма и каква е степента на нейната евентуална тежест, но в подобна обстановка травмата не води до бърза, неизбежна смърт на мястото на произшествието, но може да настъпи по-късно, дори и след приложено лечение. Гръдната травма, уврежданията в областта на таза и черепномозъчната травма, всяка за себе си води до смърт, но причината, която пряко и непосредствено е довела веднага до смъртта е черепномозъчната травма, като всички тежки изброени увреждания са причинени при прегазването. / т.1 л.170 - 181 ДП /.

От заключението по изготвената от трите вещи лица допълнителна СМЕ № 9/2018-а са установени описаните по - горе увреждания, като е посочено, че няма възможност за свързване по категоричен начин на всяко отделно увреждане с конкретна травмираща повърхност и единствен възможен механизъм, тъй като върху уврежданията, причинени при блъскането на пострадалата от лек автомобил “Сеат Ибиза“, са насложени в същите области по-тежките травми от прегазването. Даден е отговор относно характера на отделните увреждания, относими към всяко от двете произшествия. При първото произшествие - блъскането от л.а.“Сеат Ибиза“, могат да бъдат причинени счупване на лявата подбедрица, фрактура на таза, наранявания и счупване на кости на горните крайници, черепномозъчна травма. Като медикобиологичен признак тези увреждания водят до затруднение в движението на крайниците, на снагата, разстройство на здравето, временно опасно за живота, при причинена травма на главата в резултат на падане върху пътната настилка. Тъй като впоследствие има прегазване в областта на главата, не било възможно да се отдиференцира евентуално причинените увреждания при първото произшествие и тяхната тежест. При второто - прегазването на тялото на М. Б. във всяка една от изброените области са засегнати жизненоважни органи и тежестта на увреждането им е такава, че обуславя смъртен изход, така че поотделно взети, всяка от групите травми /черепномозъчна, гръдни и др./ води до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, реализирано в кратък срок. Вещите лица са категорични, че смъртта е неизбежен резултат от прегазването на пострадалата от л.а.“Пежо“ в областта на главата, но не могат обективно да твърдят, че при контакта с първия автомобил “Сеат Ибиза“ и падането върху пътната повърхност, пострадалата е получила или не, черепномозъчна травма и каква е степента на нейната евентуална тежест, в съответствие с изводите им по основната СМЕ / т.2 л.194 – 202 д.п./.

В заключението на допълнителна спрямо допълнителната СМЕ № 9/2018-а, назначена, за да се прецизират уврежданията, получени при произшествието с л.а. „Сеат Ибиза“, са коментирани хипотетично възможните травми при съобразяване на установените при аутопсията на пострадалата. Вещите лица са приели с категоричност, че счупването на костите на лявата подбедрица на пострадалата М.Б. са били получени при контакта /блъскане/ с автомобил „Сеат Ибиза“ в областта на предна броня и преден десен калник. Основания за това заключение са липсата на морфологични данни за прегазване в областта на краката, както и разположението на уврежданията по л.а., които били на нивото на долните крайници. Счупването на костите на подбедрицата водело до трайно затруднение на движението съответния крайник / т.2 л.216 – 224 ДП/.

Изготвена от в.л. доц. д-р П. Л. е и допълнителна СМЕ № 9/2018–б с цел уточняване на уврежданията, причинени на пострадалата при произшествието с л.а. „Сеат Ибиза“. От заключението се потвърждава, че счупването на кост /голямопищялна/ в областта на лявата подбедрица на пострадалата Б. със сигурност е получено при контакта (блъскане) с автомобил „Сеат Ибиза“ в областта на предна броня и преден десен калник; както и че основанията за този извод са липсата на морфологични данни за прегазване в областта на краката, както и разположението на уврежданията по лекия автомобил, които били на нивото на долните крайници. Допълнително е уточнено, че счупването на голямопищялната кост на подбедрицата /тибия/ води до трайно затруднение на движенията на съответния крайник за срок от минимум 4 - 5 месеца /т.2 л.238 – 242 ДП/.

За изясняване мястото на удара по отношение на всеки от автомобилите, участвали в пътно транспортното произшествие, механизма на настъпване на произшествието и на получаване на телесните увреждания на пострадалата М. Б., в хода на разследването, от първоинстанционния и въззивния съд са назначени редица АТЕ и комплексни експертизи:

От заключението на комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. и д-р Г., инж. Т., инж. С. и инж. Ж., се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На 10.04.2017г. около 21.15ч. - 21.30ч., по главен път І-9, гр.Шабла - гр.Каварна, по посока гр.Каварна се е движел л.а.„Сеат Ибиза 1, 9 TDI" с peг. № ТХ 9565 АК. Автомобилът бил управляван Т. В. Т. от с.Захари С.о, който пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, в добро състояние, без неравности и повреди по нея. Произшествието настъпило през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. При извършения оглед на кормилният механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лек автомобил „Сеат Ибиза“ не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Наближавайки мястото на произшествието, км. 35 + 450м след с.Хаджи Димитър, л.а.„Сеат Ибиза“ се движел със скорост около 90 км/ч. - 100 км/ч. и включени фарове на дълги светлини. В същото време по платното за движение, в непосредствена близост до левият му край /до ръба на асфалта/, в противоположна посока, от гр.Каварна към гр.Шабла се движела пешеходката М. Т. Б.. Наближавайки мястото на произшествието, тя предприела пресичане на платното за движение от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на л.а.„Сеат Ибиза“, косо, диагонално, движейки се с нормален ход. След излизането от плавен ляв завой, водачът на автомобила Т. Т. възприел поведението на пострадалата пешеходка върху платното за движение, при което той е реагирал като предприел спиране и маневра завой в ляво с цел да я заобиколи. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и пешеходката Б. настъпил удар между дясната част на предната броня на автомобила, предният десен калник странично и дясното странично огледало. При първоначалното съприкосновение на пострадалата пешеходка с бронята, на същата е придадено въртеливо движение, вследствие на което е загубила равновесното си състояние, последвал е страничен удар в предния десен калник и дясното странично огледало и последващо падане върху платното за движение вдясно от автомобила. Уточнено било мястото на удара между л.а.„Сеат Ибиза“ и пострадалата пешеходка на около 101, 00 - 102, 00 м. след ОР2 и на около 3, 50 - 4, 00 м. вляво от ОРЗ (десния ръб на платното) по посока гр.Каварна. След удара с пешеходката, лекият автомобил спрял в левия край на платното за движение. В същото време, зад л.а.„Сеат Ибиза“ се движел л.а.„Пежо 306 d" с peг. № ТХ 4988 ТХ. Разстоянието между тях било значително, поради което светлините на фаровете на втория автомобил не са достигали до движещия се пред него автомобил. Лекият автомобил „Пежо“ бил управляван от Х. Д., като в автомобила с нея пътувала К. А.а М. и двете от гр.Шабла. При извършения оглед на кормилният механизъм, окачването на предният мост, задният мост, ходовата част и спирачната система на л.а.„Пежо " не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Наближавайки мястото на произшествието, след излизане от с."Х.Димитър", л.а.„Пежо“ се движел при включена ІV предавка, със скорост около 50 км/ч. – 60 км/ч., с включени фарове на дълги светлини, в лентата за движение по посока гр.Каварна.

Непосредствено преди произшествието Х. Д. възприела препятствие върху платното за движение, като веднага след това преминала с автомобила си през него. Прегазването е осъществено през главата и таза на лежащото по лице тяло на пострадалата М. Б.. Мястото на първоначалното съприкосновение между л.а.„Пежо“ и тялото на М.Б. се намира на около 103, 00м. - 104, 00 метра след ОР2 и от 2, 30м. до 4, 00 метра вляво от ОРЗ по посока гр.Каварна. След произшествието, лекият автомобил се установил в покой в дясната част на платното за движение, разположен с десните си колела върху десния банкет, на разстояние 263, 00 метра след удара с пешеходката. Вещите лица са установили, че първоначалното съприкосновение се е осъществило между дясната част на предната броня на л.а.„Сеат Ибиза“ и левия крак, в областта на подбедрицата на пострадалата пешеходка, в изправено положение. Последвало е предаване на въртеливо движение и нарушение на равновесното й състояние, страничен удар в предния десен калник и дясното странично огледало и последващо падане върху пътното платно. При съприкосновението между лек автомобил „Пежо 306“ и тялото на пострадалата, пешеходката М.Б. била в легнало положение по лице върху платното за движение, като е последвало прегазване през главата и таза на пострадалата. По отношение на механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалата и от кой автомобил е получено всяко едно от тях, вещите лица потвърдили установените при аутопсията на пострадалата травми, в резултат от механизмите на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари и притискане с голяма сила и тежест. Те съответстват да са получени при пътно - транспортно произшествие при описаната обстановка – блъскане с последващо прегазване през тялото. Сред всички налични травми, като характерни за блъскане могат да се отдиференцират уврежданията по левия долен крайник, където на 30 см. от нивото на петата се намира характерно счупване на големия пищял с оформяне на фрагмент т.н. „бампер" фрактура, по която можело да се определи, че настъпилото съприкосновение между бронята на автомобила и крака на пострадалата е с посока отпред назад за пострадалата. Поради факта, че всяко пътно произшествие има своята механогенеза, не могат да се изключат и други наранявания по тялото на пострадалата в отделните му етапи, както от сблъсъка с лекия автомобил, така и от последващото падане на пътното платно. Механичните увреждания с разрушаване на кости, отслояването на кожата и образуване на травматични джобове, са характерни за притискане и триене, получаващи се при прегазване, плъзгане и провлачване на тялото по терена. Разположението на тези наранявания в конкретния случай са в областта на таза и главата. Предвид измерените параметри на тялото и размерите на уврежданията, белезите за прегазване в тазовата област са по леко коса линия от ляво на дясно и от горе надолу на височина от нивото на петите от 80 до 100 см. и напречно през главата, съответно на ниво над 140 см. В заключение, вещите лица са приели, че причината за смъртта на пострадалата М.Б. са несъвместимите с живота груби механични увреждания в различни области на тялото. При всички от установените увреждания били налице белези за прижизненост, което показва, че същите са настъпили едновременно или в много кратък интервал от време. При наличието на травми с подобна характеристика, нямало как да се отдиференцират конкретни увреждания като причина за смъртта. Поради възможността за наслагване на нараняванията, получени в отделните моменти на произшествието не било възможно, по безспорен начин да се посочи от кой автомобил е всяко едно отделно увреждане, особено на вътрешните органи. С първоначалния сблъсък се свързва счупването на костите на лявата подбедрица, което безспорно е привело пострадалата в състояние за невъзможност за активно придвижване. Това не изключвало възможността, при този механизъм да са получени част от нараняванията по главата, крайниците и гръдния кош. Несъмнено, по своята морфология и предвид засегнатите анатомични области, с прегазването се свързват тежките, несъвместими с живота черепно-мозъчна и гръдна травми.

С оглед изясняване скоростта на движение на леките автомобили, дължината на опасната им зона на спиране, възможността за предотвратяването на произшествието, както и причините за настъпване на произшествието от технически характер, в хода на разследването била назначена и изготвена тричленна АТЕ, като от заключението на вещите лица инженери Г., Д. и Ж. се установява, че непосредствено преди произшествието скоростта на движение на л.а.„Сеат Ибиза“ била около 99 км/ч. Опасната му зона за спиране при скорост на движение 99 км/ч има дължина 100, 4 м, а при разрешената за участъка скорост на движение от 90 км/ч има дължина 86, 6 м. От сравняване на отстоянието на л.а.„Сеат Ибиза“ от мястото на удара - 126, 78 м с опасната му зона на спиране за установената скорост на движение - 100, 4 м, следва извод, че със скорост на движение 99 км/ч, както и с всяка по - ниска скорост, подс. Т. би имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез спиране, предприето в момента, в който пострадалата пешеходка е навлязла на платното за движение, за да измине за около 4, 61 сек път от 5, 63 м до мястото на удара. Изследването се отнася за технически изправен автомобил. Дългите светлини на изправен автомобил от същата марка и модел като процесния осветявали пътя напред на разстояние над 100 м. От сравняването на осветената зона - 47 м от дългите светлини на процесния автомобил, с опасната зона за спиране при скорост на движение 56, 9 км/ч - 44 м, следва извод, че при конкретните условия подс. Т. би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара с дистанция за сигурност от 3м, ако е управлявал автомобила със скорост до 56, 9 км/ч. Вещите лица са изчислили скоростта на движение на л.а.„Пежо“ непосредствено преди произшествието около 63, 7 км/ч., при която опасната зона на спиране е 51, 7 м. По делото няма данни за други участници в движението или препятствия, които да са ограничавали видимостта пред водача на л.а.“Пежо“. От сравняването на опасната му зона за спиране за установената скорост на движение - 51, 7 м, с разстоянието на видимост при включени дълги светлини - над 100 м, следва, че със скорост на движение 63, 7 км/ч, подс. Д. е имала техническата възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Изследването се отнася за технически изправен автомобил, при който дългите светлини осветяват пътя напред на разстояние над 100 метра. От сравняване на осветената зона - 20 м от дългите светлини, с опасната зона за спиране за скорост на движение 31, 9 км/ч, равняваща се на 20 м, следва, че при конкретните условия подс. Д. би имала техническата възможност да спре преди мястото на удара, ако е управлявала автомобила със скорост до 31, 9 км/ч. Като причина за удара между л.а.“Сеат Ибиза“ и пострадалата, от техническа гледна точка, вещите лица приемат, че водачът на автомобила не е реагирал своевременно и не е предприел спиране в момента, в който първоначално е възприел пострадалата Б. на левия ръб на пътното платно. Причина за сблъсъка на пострадалата и л.а.“Сеат Ибиза“ от технически характер е закъснението на водача му да започне спиране. Причини за удара на пострадалата с лек автомобил “Пежо“ от технически характер са неизправност на осветителната система на автомобила и движението на този автомобил със скорост по-висока от съобразената с разстоянието на видимост при конкретните условия. Описан е и механизмът на произшествието. (л. 327-347, т. 3, ДП).

В хода на възобновеното съдебно следствие първоинстанционният съдебен състав приел, че следственият експеримент от 13.09.2017г., почиващ на разпитите на двамата подсъдими в качеството им на свидетели по делото е опорочен, отнасящо се и до тройната автотехническа експертиза, която го е отчела при изготвяне на заключение. Съдът назначил нова тройна автотехническа експертиза, която възложил на същите вещи лица инженери Г., Д. и Ж.. Съдът поставил същите въпроси и задължил вещите лица да вземат предвид обясненията на двамата подсъдими от съдебно заседание на 06.07.2020г. в качеството им на подсъдими, както и тези, дадени на досъдебното производство в качеството им на обвиняеми. В представеното и изслушано в с.з. на 05.12.2022г. заключение (л. 785, т. 3 от НОХД № 189/2019 на ДОС), се потвърждават предходните констатации на тройната АТЕ от ДП за скоростта на движение на двата л.а., опасните зони, осветените зони на изправни и конкретните автомобили при дълги светлини на фаровете, както и за скоростите, позволяващи при конкретните условия водачът Т. да спре автомобила си преди мястото на удара с пешеходката М. Б. - до 56, 9 км/ч, съответно водачът Д. да спре преди мястото на удара с пешеходката, ако е управлявала автомобила със скорост до 31, 9 км/ч. Потвърдени са и изводите относно причините за произшествието от технически характер - закъснението на Т. да започне спиране, ако за опасност се приеме навлизането на платното на пострадалата; и неизправността на осветителната система на л. а. „Пежо“ и движението му със скорост по-висока от съобразената с разстоянието на видимост при конкретните условия. Имайки предвид материалите по делото, събрани до момента на изготвяне на експертизата, вещите лица определили механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие, възприет от фактическа страна от първоинстанционния съд в мотивите към разглежданата присъда, поставен в основата и на фактическата обстановка, отразена от въззивния съд в настоящото решение.

С оглед необходимостта от задълбочаване на изследването на обективните следи от произшествието и състоянието на двата автомобила, съставът на въззивната инстанция назначи допълнителна комплексна автотехническа и трасологична експертиза, която възложи на вещите лица, работили по делото – Г., Д. и Ж., с участието на трасолог – А. (тъй като във въззивното производство бе установено, че работилият по делото до момента автоексперт и трасолог С. е починал). Заключението бе изслушано в с.з. на 08.02.2024г. Вещите лица заявиха, че не са намерили основание да се противопоставят на изводи от предходните експертизи по делото, и че за да дадат отговорите си по допълнителните въпроси, ползват техните констатации. По съществото на поставените им задачи посочват, че в делото няма данни каква е била зоната на осветяване от дългите светлини на фаровете на всеки от двата автомобила към вечерта на 10.04.2017 г. За целта, по-късно на 13.09.2017 г. и на 26.11.2017г. са направени следствени експерименти за уточняване на тези обстоятелства. Дългите светлини на изправни автомобил, марка и модел като конкретните Пежо и Сеат осветяват напред на разстояние над 100 м. Видимостта е мярката за разстоянието, на което даден обект или светлина могат да бъдат ясно разпознати. Произшествието е станало в обхвата на плавна лява (по посоката на движение на автомобилите Сеат и Пежо) хоризонтална крива. Геометричната видимост напред, след приетия при огледа ориентир е около и над 150 м (зависи от разположението на автомобила по ширина на пътя). Произшествието е станало през тъмната част на денонощието, при ясно време и суха пътна настилка. В делото няма данни за други участници в движението и препятствия, които да са ограничавали видимостта пред двамата водачи. Действителната видимост е била в границите на осветената зона от фаровете на автомобила, приета съгласно данните по делото – дългите светлини на л.а. „Сеат Ибиза“ са осветявали на около 47 м напред, а тези на л.а. „Пежо“ на около 20м (без да има значение движението по плавна крива, тъй като десният фар на л.а. макар с по-голяма дължина на светлината е бил насочен настрани, и тъй като в конкретния случай осветената зона е много къса, кривата е под ъгъл не повече от 7 градуса, което води до минимално допълнително осветяване със сантиметри). Уточнено при изслушването бе, че при първият следствен експеримент констатациите на поемното лице свид. К. са били, че се забелязва нещо на пътя – при което е било установено, че л.а. на подс. Т. е 37м, а при повторението на ситуацията -39 м след ОР2, а л.а. на подс. Д. на 58, 6 м преди мястото, на което е лежала пострадалата. Осветеността на дългите светлини на фаровете на двата автомобила, възприета от вещите лица, е била измерена при втория следствен експеримент от 26.11.2017г. По отношение на въпросите, свързани с начина на съхранение на веществените доказателства – двата автомобила, в заключението е посочено, че след произшествието на 10.04.2017 г., леките автомобили са съхранявани в ПУ в гр. Каварна. В делото няма данни през периода на съхранението им до момента на провеждане на следствените експерименти да са правени промени по техните осветителни уредби - да са причинени механични повреди на фаровете, върху стъклата им или повърхността на рефлекторите им да са нанасяни вещества причиняващи запрашеност или нагар, да са сменени техните крушки или да е въздействано върху реле регулатора, въпреки че е електронен и не подлежи на регулиране. При тези данни следва извод, че периодите и условията на съхранението им като веществени доказателства по делото, например атмосферни условия, обективни технически процеси, засягащи електрическата система на автомобилите и/или произтичащи при транспортиране/преместване и т.н., не са оказали влияние върху осветеността от фаровете на автомобилите до момента на изследването им през есента на 2017 г. По поставения въпрос относно поведението на водачите непосредствено преди произшествието вещите лица посочват за подс. Т., че е направил опит за заобикаляне в ляво и е употребил спирачка, без автомобилът да остави спирачни следи, а за подс. Д. в с.з. бе изяснено, че обективни следи за отклонение вдясно преди удара не са налице, движението на автомобила й е било праволинейно. За отклонение в посоката на движение може да се говори с оглед установените при огледа на 11.04.2017г. следи с начало на 112.12 м от ОР 2 и на 2.95 вляво от ОР3, и край на 126.10 след ОР2 и на 3.45 вляво от ОР3, намиращи се в дясната лента за движение на л.а. Пежо посока Каварна, е възможно да са оставени от л.а. Пежо, но не и от л.а.Сеат, защото той вече е бил в другата лента. Тези следи са съпроводени от следа от простъргване, отразена в допълнителния оглед на местопроизшествие, за която вещите лица сочат че е оставена от контакта с пострадалата. Следите от спиране свършват на 126м, като в този участък вече тялото се позиционира по начина, по който е намерено. Л.а. на подсъдимата спокойно продължава напред и спира на повече от 250 м от удара, при необходими й за спиране около 51 м. Следите от протриване, престъргване и спиране са отразени в мащабната скица към експертизата, заедно с другите значими обекти и веществени доказателства. По отношение на положението на пострадалата на пътното платно към момента на удара от л.а. Пежо и при окончателното му позициониране на 127, 10м след ОР2 и на 4, 65м вляво от ОР3, вещите лица установяват протекла ротация на тялото. В заключението е отразено, че след удара от л.а. Сеат и падането на платното за движение тялото било разположено с главата към осевата линия и краката насочени към десния край на пътя. Контактът с л.а. Пежо настъпил на около 103 м - 104 м след ОР2 и от около 2, 30 м до около 4, 00 м вляво от ОР3. След сблъсъка на автомобила с тялото, л.а. се придвижва напред, като при съприкосновението се счупва облицовката на предна броня в долната лява част и се появява деформация в лявата част на долната греда на радиатора с посока отпред - назад. Последвало прегазване през главата, таза и разкъсване на лявото бедро. Вследствие на силния натиск и високото налягане в черепната кутия частици от тъкан (вероятно мозъка) се изстрелват с висока скорост в посока отдясно наляво и напред (като остават следи) и спират в дясната лента за движение. Следата от протриване на черепа е с дъговидна форма и насочена отляво - надясно и напред. Дясната изразена следа от протриване (посочена в Протокола за оглед с размери 0, 80м), вероятно е силно разкъсаното ляво бедро. Посоката и е от дясно - наляво и напред, като се съединява с лявата следа от протриване. Според заключението, започнало е усукване на тялото, разположено под автомобила и установяване контакти с отделни части от долната (подова) част на лекия автомобил. Наличните следи от протриване описани в протокола за оглед на мястото на произшествието от 10.042017г., фиксирани с фотоснимки, отразени и по мащабната скица към заключението, продължават по посока на движение на автомобила. Същите променят своя характер, разположение и размери, показващи ротацията на тялото под автомобила до окончателното позициониране на тялото на осевата линия вече с главата насочена към дясната лента за движение. Съответства на извода и описаната в Трасологичната експертиза №47 следа върху левия крачол на долнището на анцуга на пострадалата, установяваща контакт между грайфера на протектора на гума със същия рисунък, както на л.а. Пежо, и потвърждаваща движението на тялото след удара до окончателното позициониране, установено от огледа на мястото на произшествието. По този пункт в с.з. при изслушване на вещите лица с помощта на технически специалист бяха предявени фотоснимките, съдържащи се на диск на л. 101 от ВНОХД № 148/2023г. на ВАпС, като в.л. А. посочи трасологичните следи, въз основа на които е изградил изводите за ротацията на тялото. Бе пояснено, че следите от протриване, установени при огледа са оставени по платното от тялото на пострадалата. За изясняване на движението на гумения тампон, отбелязан в протокола за оглед, по изрично поставения към експертизата въпрос, вещите лица са посочили, че след попадане на тялото под л.а. Пежо, при съприкосновението се счупва облицовката на предната броня в долната лява част и настъпва деформация в лявата част на долната греда на радиатора с посока на деформацията отпред - назад. Вследствие на упражнения силен натиск на тялото върху гредата, гуменият тампон се отделя и попада пред тялото. При движението на автомобила и съответно тялото под него, тампонът получава траектория и посока същата, както на пострадалата. Имайки предвид структурата, формата и размера на тампона са възможни хаотични движения довели до установяването му на мястото установено от извършения оглед на местопроизшествието - на 127.10 м след ОР2 и на 4.65 в ляво на ОР3 до десния крак на пострадалата. Механизмът е съответен и на отразеното при огледа на л.а. Пежо - „като мястото, в което той е стоял се наблюдават свежи следи (липсата на прахово наслояване) по форма и размери съответстващи на неговите.”. В процеса на проверка на заключението на вещите лица, поради становището на защитата на подс. Д., че този тампон е добавен върху снимката, приложена в експертизата, техническият специалист предяви фотоснимките, изпратени от НТЛ ОД Добрич, в диск на л. 101 от ВНОХД. Установено от характеристиките на самите изображения бе, че на изготвените в хода на огледа фотоснимки в 23: 28ч. са направени снимките под № 37 и 38, в 23: 32 ч. е направена снимка № 42, на които се вижда гуменият тампон на описаното в огледа място – до маратонката на пострадалата. На снимка № 63, направена в 23: 50 ч. тампонът не е на предходното си местоположение. Съпоставка с протокола за оглед на местопроизшествие от 10.04.2017г. установява отразяване, че тампонът е бил иззет като едно от веществените доказателства в процеса на огледа, протекъл от 22.30ч. (10.04.2017г.) до 00.30ч. (11.04.2017г.).

Съставът на въззивната инстанция изгради изложената в настоящото решение фактическа обстановка, като обсъди и оцени като взаимнодопълващи се и неразкриващи съществени противоречия доказателствата, събрани чрез: гласните доказателствени средства – показанията на свид. К. М., Е. В., Ж. А., Е. Б., А. А.а, на допуснатите като свидетели поемни лица, участвали в извършването на процесуално- следствени действия – А. Г., Н. Т., М. Н., Г. Г., Г. М., Д. Д., С. О., Д. К., М. С., Б. Т.а, Н. Н., както и обясненията на подсъдимите; писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествия и на ВД, протоколи за проведени следствени експерименти, ведно с приложените към тях фотоалбуми по ДП и на диск, приобщен при въззивното производство; писмени доказателства – писма, справки, вкл. от НС 112, за съдимост и данни за подсъдимите като водачи на МПС; веществени доказателства; интерпретацията на доказателствата в заключенията на множеството основни, допълнителни, комплексни експертизи по делото, назначени за изясняване на: техническото състояние на двата л.а., механизма и причините за произшествието; следите по платното, автомобилите, дрехите на пострадалата, в резултат на произшествието; получените от пострадалата увреждания, причините за настъпване на смъртта й; за неустановяване на алкохол в кръвта на подсъдимите. При изследване на всяко от доказателствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът проучи, провери и проследи собствената достоверност и взаимовръзките между отделните доказателствени средства. В процеса на анализ съдът кредитира посочените източници и установи категоричните фактически изводи, отразени в настоящото решение, без да пропусне да отбележи някои незначителни противоречия и разминавания. За да достигне до възприетите факти и обстоятелства, въззивният съд отчете надграждането на експертните констатации при изясняване на ключовите положения по делото, като заключенията на вещите лица се допълват и позволяват всеобхватно и обективно изследване - от различните ракурси на професионалните им специални знания.

При съпоставка на доказателствата и преценката на експертните заключения въззивният съд констатира и елементи, с които не е съгласен и счита, че следва да бъдат отхвърлени от решаващата съвкупност. В изпълнение на правомощията си да провери фактите, ведно с оценката, дадена им от първоинстанционния съд, и възраженията на страните, съставът счете за необходимо да изложи следните основни съображения по анализа на доказателствата по делото:

1. По отношение на времето на произшествието първоинстанционният съд е обсъдил, че от приложените писма на Дирекция „Национална система 112 - МВР“, Районен център Варна е установено, че първият сигнал за станалия инцидент е приет в РЦ 112 – Монтана в 20: 56ч. на 10.04.2017г., а вторият сигнал е приет в 21: 08ч. на 10.04.2017г. в РЦ 112-Русе, който е обединен с първото обаждане. От заключението на изрично назначената техническа експертиза № 04/02.04.2019г. следва, че първото постъпило повикване е в 20, 59ч. на 10.04.2017г. от свид. К. М., а второто в 21, 11ч. - от свид. Е. В.. С оглед на изложеното, неточно от фактическа страна в мотивите към присъдата е посочено, че произшествието е протекло около 21, 00ч. – 21, 30ч. Съобразявайки доказателствата по делото и основателните възражения на защитата, съставът на настоящата инстанция отстрани неточността, приемайки, че събитията са се развили след 20.30ч. на 10.04.2017г.

2. По отношение на запазването на местопроизшествието и свързаните с него процесуални действия.

Съставът прецени, че в тази насока са били положени усилия на първо място от подс. Д.. Еднопосочните гласни източници – показанията на свид. К. М. и обясненията на подсъдимите, непосредствено разкриват активните действия, предприети от подс. Д. по спиране на единственият приближаващ се товарен автомобил. Самата подсъдима не се е върнала назад до трупа на пострадалата, подс. Т. също, съзнателно са избегнали да видят „грозната гледка“. Свид. М. е дала показания, че е нямало никой друг освен тях двете и момчето, че е нямало движение, и изрично – че не е видяла други автомобили да минават върху „това нещо.“. Фаровете на автомобилите и всички възможни светлини по тях са били активирани, за да предупредят наближаващите по пътя автомобили за произшествието. Спреният от подс. Д. автомобил в насрещна посока (към с. Хаджи Димитър) осветявал с фаровете си местопроизшествието. Свид. В. и съпруга й пътували в същата като подсъдимите посока (към гр. Каварна) и приближавайки се до мястото на произшествието възприели сигнализирането с дълги и къси светлини, подавано от неустановен автомобил, намиращ се в насрещната лента. Още на светлините на фаровете забелязали „човек в безпомощно състояние“ на пътя. Спрели, слезли и се приближили до тялото на около 5 метра. Свид. В. съобщава, че други автомобили не е имало наоколо и не са преминавали такива от момента на подадения от нея сигнал до НС 112 (21.11ч.) до идването на линейката и полицаите, които „Бързо се отзоваха.“. Към този момент подсъдимите седели всеки в своя автомобил. След пристигане на екипите и разрешаване на движението, л.а. на свид. В. продължил напред и достигнал до автомобилите на подсъдимите. Свидетелката им дала вода, провела кратък разговор с подс. Т., видяла подс. Д., която била в силен шок. За преминаването на един автомобил по пътя сочи подс. Т., описвайки очевидно помощта получена от свид. В.. Подс. Д. твърди, че край тях са преминали два автомобила, които възприели осветената зона и не засегнали тялото.

С оглед тези доказателства се установява, че непосредствено след произшествието са били взети мерки в съответствие със задълженията на водачите по чл. 123 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, вкл. да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението; и да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби. Подс. Д., подс. Т. и свид. М. са имали дължимо поведение, с техните действия не е била засегната реалната картина на местопроизшествието, не са били унищожени или заличени следи. Тялото на пострадалата останало на около 127м от ОР2, л.а. на подс. Т. първоначално бил спрян на около 139 м от ОР2 – вляво на пътя, а л.а. на подс. Д. бил на около 363, 50 м от ОР2. Последвалото придвижване на л.а. на подс. Т. – да пресече пътното платно и да спре зад л.а. на подс. Д., не е засегнало установените при огледа следи от произшествието. Зоната на произшествието, откъм с. Хаджи Димитър в посока гр. Каварна, е била предпазена от л.а. на свид. В., а в обратната посока – от водачът на неустановения л.а. Това поведение било в съответствие с правилото по чл. 124 от ЗДвП – взети са били мерки за осигуряване безопасността на движението, направен е опит за помощ на човека на пътя, уведомени са били чрез НС 112 органите на Министерството на вътрешните работи. По този начин е било максимално гарантирано опазването на следите от произшествието до пристигане на екипите на полицията.

Професионалните мерки по запазване на местопроизшествието и организация на движението са били взети от служителите на РУ Каварна, до началото на огледа от разследващия полицай в 22.30ч. – до 00.30ч. В хода на огледа, в 23.48ч. е била извикана трупна линейка, съгласно вписването в инфограмите в диска на НС 112. Писменото доказателство, събрано от въззивния състав установи, че в 01.46ч. на 11.04.2017г. било поискано съдействие от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Добрич за измиване на пътното платно от разлято масло вследствие на възникналото ПТП, чийто екип изпълнил възложената задача в периода от 01.56ч. до 02.25ч.

Изложеното дотук опровергава становището, че местопроизшествието не е било съхранено, и има значение в няколко фактологически вериги:

• Опровергани са твърденията, че през тялото на пострадалата са преминали други автомобили, като по обясненията на подс. Д. – движението било изпуснато, казано й впоследствие от пожарникар.

Проверката по тези твърдения установи, че служителите на пожарната са били на мястото час и половина след приключване на огледа, в хода на който тялото на пострадалата е било взето от специализирана линейка, респективно при измиването на пътя трупът не е бил там и пресъздаденото от подсъдимата не е могло да се случи вдействителност.

Изключено е в предходен момент – преди идването или в присъствието на полицейските екипи, през тялото да са преминали други автомобили и те да са довели до тежкото премазване на черепа, тъй като обективно, еднопосочно и категорично от заключенията на СМ експертизи, е установено, че всички травматични увреждания по пострадалата, включително черепната травма, са били причинени приживе. След прегазването на пострадалата от трите колела на л.а. Пежо, смъртта е настъпила веднага/незабавно, тъй като са били причинени несъвместими с живота на Б. увреждания. Отсъствието на послесмъртни травми по трупа самостоятелно изключва навежданите от подсъдимата и защитата й съмнения, че други автомобили са прегазили пострадалата.

В тази насока субективните възприятия на подс. Д. за състоянието на главата на лежащия на пътя човек, формирани непосредствено след осъзнаване на извършеното – от дистанция и в условия на емоционален шок, не могат да се противопоставят на специализираните изследвания и медицински констатации.

Главата и тялото на М. Б. са били премазани в резултат на прегазването от л.а. Пежо, проектирано и в редица следи по пътя, частици от тъкани по асфалта и подовата част на автомобила, установено и при анализа на следата от грайфер върху крачола на долнището на пострадалата. След това, около 23м, тялото е било влачено и е ротирало под преминаващия л.а. Смъртта е била бърза и неизбежна.

-На местопроизшествието не са били засегнати значими следи, добавяни/премествани/заличени обекти, което би могло да накърни автентичното отражение на факта на престъплението и да снижи или изключи процесуалната стойност на протокола за оглед от 10.04.2017г. Защитниците са отправили множество упреци за качеството на първоначалните следствени действия, вкл. по преценката на адв. Ц.: „нещата по това дело са пипани безобразно.“.

Огледът на местопроизшествието е извършен от разследващия полицай, в присъствието на поемни лица, автоексперт и служител на НТЛ РУ Каварна. В продължение на два часа екипът е изследвал пътното платно, фиксирал следи, установявал и са били иззети веществени обекти от значение за изясняване на случилото се. Определени са три ориентира, трайно разположени в рамките на пътния участък, като разстоянието от ОР1 (пътен знак) до спрелия л.а. „Пежо“ възлизало на около 621м. Основните замервания са били правени по отношение на ОР2 – крайпътно дърво, и ОР3 – десния ръб на асфалта, позволяващо отразяване на установените находки по начин точно и ясно. Не се установява нарушение на криминалистичната техника и правила на процесуалното действие при избор на ориентири 1 и 2, отстоящи на 258м помежду си, при отчитане на плавния ляв завой. Видно е, че от основния ОР2 до мястото на което е намерен л.а. Пежо разстоянието е било дори по-голямо – около 363м, респ. от мястото на втория удар до л.а. Пежо около 260м.

Защитата на подс. Д. счита, че спирачните следи са многобройни и от тях има данни, че не са само от едно возило. Становището е напълно изолирано от доказателствата по делото, събрани при първоначалния и допълнителния огледи на местопроизшествието, с акцент върху описаните следи по асфалта при всеки от тях. В заключението на изготвената комплексна трасологическа и автотехническа експертиза № 43/17.04.2017г. е прието, че установената при огледа следа от протриване върху пътното платно /спирачна следа/ била оставена от л.а. Пежо. За изясняване на характера на следите по асфалта въззивният съд постави задача на допълнителната комплексна автотехническа и трасологична експертиза. Видно от убедително защитеното в с.з. на 08.02.2024г. от вещите лица заключение, отразеното по мащабната скица и разясненията в хода на изслушването, на пътното платно има следи от автомобил, установени при допълнителния оглед при дневна светлина на 11.04.2017г., които могат да бъдат свързани само с л.а. Пежо. За следата с широчина от 0, 80м (начало на 104, 20 м. след ОР2 и на 2, 50 м. вляво от ОРЗ и край на 111, 80 м. след ОР2 и на 3, 30 м. вляво от ОРЗ.), за която защитата намира, че може да бъде оставена от гуми на т.а. ТИР, вещите лица уточниха, че е следа от протриване, която заедно с другите две следи от протриване е оставена от контакт на тялото на пострадалата с пътното платно. Единствената следа, която може да се определи като спирачна е с начало на 112, 20 м. след ОР2 и на 2, 95 м вляво от ОРЗ и край на 126, 10 м след ОР2 и на 3, 45 м вляво от ОР3. Тази следа е започнала на около 8-9м след удара, съпъствана е от следа от простъргване, също оставена от пострадалата, и е приключила преди окончателното позициониране на тялото. Бе уточнено, че за спирането на л.а. на подс. Д. са били необходими около 51м, като спиране е било предприето след удара, но очевидно е било преустановено, тъй като л.а. е продължил още около 260м до установяването му вдясно на пътното платно. Към този момент подс. Т. бил преустановил движението си вляво от пътното платно (на около 139м от ОР2), спирачни следи от неговия автомобил не са били установени при основния и допълнителния оглед. Коментираните следи са били описани в протоколи за оглед, заснети на снимковия материал, нанесени по мащабната скица, бяха визуализирани пред съда и страните.

Защитата на подс. Д. изразява несъгласие с приетото от допълнителната комплексна експертиза, назначена във въззивното производство, за движението на тялото на пострадалата под л.а. на подсъдимата, като счита, че няма как пострадалата да е променила положението си по отношение на осевата линия, и след усукване и известно разстояние, тя се отзовава на 180 в друго положение. Поставя се акцент, че по делото няма изследване дали намереното е мозък, кръв или тъкани, поради което никой няма право да говори, че фотографираните остатъци са такива, тъй като те могат да бъдат от всякакъв материал. Независимо, че анализ на иззетата тъкан от задна броня на л.а. Пежо, парчетата тъкан в лявата лента за движение, течността, образувала петната по асфалта, не е извършван, за състава на съда не е налице съмнение, че те произхождат от тялото на пострадалата и са били отделени от това тяло под влияние на механизма, довел до тежките увреждания и като последица до настъпване на смъртта й. Трасологичният подход към следите от протриване и останалите находки по платното за движение установява действително извършената ротация на тялото под гумите на л.а. Пежо, онагледена във визуалните материали на заключението. Изследването на тези тъкани и течности не е било необходимо, тъй като в общия контекст на обективната реалност от произшествието, дори с просто око – например свид. В., е определила, че изтичащото от тялото на асфалта е кръв. Не е възникнала потребност от допълнително изследване тъй като на пътя не е имало друг източник, с който да бъде извършена съпоставка – труп, разлята боя, пръснат карфиол и т.нат., предложени от защитата хипотези, за да бъде експертно идентифициран генетичен/биологичен/клетъчен състав на тъканите и течностите. Простото отрицание на завъртането на тялото под гумите на л.а. Пежо е непротивопоставимо на логичната последователност при анализа на доказателствата, отразен в заключението на последната комплексна експертиза. За позицията, в която окончателно е спряло движението си – на осевата линия, перпендикулярно на нея, с глава към дясната лента за движение, по делото са налице множество източници – ведно с протокола за оглед, в този смисъл са и показанията на свид. М., и обясненията на подс. Д.. При извършване на огледа от 10.04.2017г. и в процеса на описване на установеното са били иззети като веществени доказателства, вкл. 4 пластмасови парчета в черен цвят, гумен черен тампон, парче тъкан от задна броня на л.а. Пежо и един брой връв в кафяв цвят. Последващи експертни изследвания, описани подробно от фактическа страна, са установили принадлежността на парчетата и гумения тампон към л.а. Пежо преди произшествието, а тъканта и връвта към тялото и горна дреха на пострадалата Б.. Налице е група възражения от страна на защитата на подс. Д., по отношение на гумения тампон – че се е движил постоянно, не било ясно дали този тампон е именно до стъпалото на починалата, или изобщо този тампон е нещо привнесено към този случай, за да покаже някакво отношение на трупа към колата на Д., и когато е правен огледът на колата тампонът е в пръстите на някой си, за което е направена снимка къде му е бил отворът. За изясняване на тези въпроси, приети от състава на съда като изследване на контролни факти, бяха получени специални знания от заключението на допълнителната комплексна експертиза, изслушана при въззивното следствие. Без да се повтаря отразеното от фактическа страна в настоящото решение, отговорът на вещите лица за мястото, от което се е отделил тампонът, за движението му до окончателното му установяване е убедителен. Отразеното в протокола за оглед от 10.04.2017г. е проверено и чрез визуализацията, извършена в с.з. с помощта на техническия специалист. При изследване на фотоснимките, направени при огледа на 10.04.2017г., в тяхно дигитално копие, съхранено на диска по делото, с помощта на компютърната технология за позициониране и увеличаване на изображението, съдът и всички присъстващи възприеха наличието на гумения тампон пред обувката на пострадалата на три от снимките, последната от които направена в 23.32ч. Следваща снимка от 23.50ч., по която може да се направи съпоставка, установява, че междувременно тампонът е бил иззет от разследващия, утвърдимо и от хронологията на протокола, че след изземването на този конкретен обект, са били установявани, описвани и иззети и други веществени доказателства. Информацията, извлечена от данните за съответните изображения и техническите им характеристики, установи, че те са направени в съответния ден - 10.04.2017г. и часове, минути, секунди в рамките на извършваното процесуално действие оглед, без да е била налице редакция/промяна на изображенията в друг темпорален момент. Напълно несъстоятелни са упреците на защитата към съдържанието на посочения дигитален носител с претенция за изискване на оригиналите на снимките и то в криптиран вид. В съда не се поражда съмнение в автентичността на изображенията, изискани за улеснение на екипа вещи лица по повод назначената допълнителна експертиза. С оглед обхвата на въпросите и необходимостта от комплектоване на фотоснимките, въззивната инстанция поиска да й бъдат предоставени всички, изготвени в хода на действията по ДП, фотоснимки. Обстоятелството, че носителят на тази информация – диск, е изпратен от директора на ОД Добрич, не може да повлияе върху оценката за годността на поставените в него албуми с цифрови изображения, тъй като служебно известно е мястото на съхранение на този архив на НТЛ. Без да се навлиза в подробности за особеностите на цифровата фотография, следва да се подчертае, че всяко копие без въведени промени е оригинал на направената дигитална снимка. По представения диск не бяха установени данни, които да породят съмнение, че са били вложени технологично промени по изображенията – скрито/вмъкнато/изтрито и т.н. съдържание. Напротив, бе установено безспорно, че времето на изготвянето им е времето, в което процесуално дължимо е било изготвянето им. Криптирането на информация, само по себе си, не би могло да гарантира отсъствие на недобросъвестно въздействие в процеса на трансформиране и предаване на определено съдържание, което макар защитата да счита за сигурен начин за предаване на информация, всъщност би изискало допълнителна проверка по технологиите за криптиране, съхранението и достъпа до ключове за декриптиране и т.н. Нито процесуалните правила, нито съдебната практика, нито нуждите на конкретното наказателно производство могат да обосноват ползването на такава, по съществото си – технология за обработка на информация. Нещо повече, подобен подход към фотоснимките от процесуалните действия, не би допринесъл за утвърждаване на по-висока от настоящата им доказателствена стойност.

От позицията на прецизност, съставът обърна внимание и на възражението на защитата на подс. Д., че връвта от гуглата на дрехата на пострадалата не е била намерена окачена на теглича под предна броня, а – на земята, за което имало и фотоснимка. Видно от протокола за оглед – в чието съдържание не е налице основание за съмнение, един брой кафява връв е намерена на теглича на л.а. Пежо. В подкрепа на това е и фотоснимката – първа отляво надясно на първия ред, на л. 56 от т. 1 от ДП. Свалянето на връвта от теглича на земята, преди да бъде иззета, е заснето на фотоснимка - първа отляво надясно на втория ред, на л. 57 от т. 1 от ДП.

По отношение на стъклото от странично огледало, иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 11.04.2017г., експертизата установява, че е част от дясното странично огледало на л.а. Сеат, а пластмасовите парчета, боядисани в червен цвят, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2017г. се явяват части от корпуса на дясното странично огледало на този лек автомобил. Визуализацията по снимковия материал от огледа, извършена в с.з. на 08.02.2024г., не установи доказателства за челен удар на този автомобил, като на въпросите на защитника на подс. Д. вещите лица предоставиха необходимите разяснения.

С оглед на всичко изложено дотук, съставът счете, че местопроизшествието е било запазено в степен на автентичност, позволяваща както събиране, така и последваща проверка на преките доказателства – следите по асфалта, автомобилите, тялото на пострадалата. Експертната интерпретация на доказателствата позволява тяхното обективно изследване и извличане на информация за времето, мястото и начина на реализиране на произшествието, стоящи в основата за качествени изводи от фактическа страна. Съставът счете, че по делото е изпълнен стандарт, относим към коментирания от адв. Ц. казус по Решение № 38 от 22.05.2020 г. (а не погрешно посочената от адв. Ц. - 2022г.) на ВКС по н. д. № 1176/2019 г., III н. о., за събиране на следите като „съвкупност от находки, каквито могат да бъдат отломки от превозните средства, задирания по пътното платно, спирачни следи, петна от разлив на течности, мястото на установяване на автомобилите след сблъсъка, получените от тях деформации. Такива следи се събират непосредствено след инцидента, при оглед на местопроизшествието, при който се изготвя протокол за оглед, скица, албум с фотоснимки. Процесуалният закон е предвидил императивно, че доказателствените изводи на решаващия орган могат да бъдат извеждани само въз основа на доказателствени източници, събрани по реда и със средствата на НПК…. На следващо място, за да бъде спазен принципът за разкриване на обективната истина, местопроизшествието следва да бъде огледано в неговия автентичен вид. При повторен оглед, под влияние на външни фактори, картината на местопроизшествието е променена, който факт следва да бъде съобразен при доказателствения анализ. Затова, данните от протокола за оглед, проведен непосредствено след деянието, имат решаващо значение за изхода на делото.“. В настоящото наказателно производство е налице непосредствено събрана съвкупност от находки, съставен е подробен протокол за оглед, скица, фотоалбум, допълнителният оглед е проведен на следващия ден, часове след приключване на основния, като фиксираните при него следи и иззето веществено доказателство също са били изследвани задълбочено и професионално – без да е налице непълнота в описанието на следите по протоколите за оглед и решаващ принос на фотоснимките – каквито са били особеностите на обсъжданото от защитата друго наказателно производство.

Неучастието на двамата подсъдими в хода на огледа на местопроизшествие не влияе върху процесуалната правилност на действието и не намалява доказателствената стойност на събраните чрез способа факти и обстоятелства. Към аргументите на първата инстанция може да бъде добавено, че при идването на служителите на РУ, подсъдимите били тествани с Алкотест Дрегер, като проверката не установила употреба на алкохол. Впоследствие били отведени в ЦСМП Каварна за вземане на кръвна проба, предоставена в 22.45ч. от подс. Д. и в 22.55ч. от подс. Т.. Огледът на местопроизшествие е започнал в 22.30ч. в присъствието на лицата, за които законът изисква да участват. След тях не са водачите на участвали в произшествието автомобили.

• Като част от първоначалните действия, според защитата, сериозно опорочено е бил проведен оглед на трупа на пострадалата, в който не е участвал съдебен медик или друг лекар по чл. 157 ал. 1 от НПК.

Видно от протокола на л. 70, т. 1 от ДП, орган на разследването е предприел извършване на оглед на местопроизшествие с предмет трупа на пострадалата, намираща се в катедра Съдебна медицина при МБАЛ Добрич. При това действие са били извършени редица външни замервания – ръст, ширина на тяло при гърди, ханш, височина на тялото в легнало положение, огледани и иззети са били дрехите на пострадалата. Действието е продължило от 13.15 до 14.03ч., във времето от 12ч. до 17ч., в което трупът е бил на разположение на съдебния медик, изготвил СМЕ за аутопсия, видно от представената по делото справка-декларация от вещото лице.

Доколкото възражението за незаконосъобразно извършване на оглед на труп е било отправено пред ДОС, в мотивите са изложени съображения, че формално е нарушена разпоредбата на чл.157 ал.1 от НПК, но това нарушение не опорочава действието, протекло непосредствено преди аутопсията. Съдът приел и че съдебният лекар е участвал и при огледа на труп, извършен в „Съдебна медицина“ при МБАЛ – Добрич, но е налице пропуск за отразяване на това обстоятелство, което също не съставлява съществено процесуално нарушение и не води до изключване на доказателствения източник от доказателствената маса по делото.

Съставът на въззивната инстанция прецени, че правилото на чл. 157 ал. 1 от НПК изисква, огледът на труп да бъде извършен по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт, а когато няма такъв - в присъствието на друг лекар. С оглед времето, мястото и обстоятелствата на произшествието разследващият следва да прецени възможността за привличането на такъв специалист. Съответно, провеждането на огледа без да е участвал съдебен медик или друг лекар не засяга годността на процесуалното действие и не опорочава събраните чрез способа доказателства.

В конкретния случай, след като в хода на огледа на местопроизшествие, разследващият е извършил статичен и динамичен оглед на трупа на пострадалата, е предприел допълнителния оглед в помещенията на катедрата по съдебна медицина в МБАЛ Добрич. Преките задачи на този допълнителен оглед са включвали външното оглеждане и измервания по трупа, изземването на дрехите, които да бъдат предоставени на експерт за по-нататъшното им изследване. Осигурено е било присъствието на поемни лица от персонала на катедрата, разпитаните по делото свидетели – Г. Г. и Г. М.. Доколкото в съдържанието на протокола отсъства отразяване, че е участвал съдебен лекар, няма основание да се приеме, че такъв е присъствал. Последното обаче не засяга процесуалната стойност на действието. Вещото лице съдебен медик д-р Д. Г. – асистент в УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ – Варна, е извършила своя професионален оглед и аутопсията на трупа след това, за което е съставена и СМЕ на труп № 44/2017г. от същата дата - 11.04.2017г.

3. В хода на разследването на 13.09.2017г. и на 26.11.2017г. са били извършени следствени експерименти.

-Задачите на първия, т.1 л.100 – 103 ДП, са включвали да се отговори на въпросите – къде първоначално водачът на л.а. Сеат е възприел пострадалата; къде е спрял автомобилът след произшествието; от какво разстояние водачът на л.а. Пежо свид. Д. е могла да възприеме лежащата на пътното платно М. Б. при движение на автомобила на дълги светлини. Пътят е бил отцепен, опитните действия са били извършени в интервал 20.50-22.20ч., в тъмната част на денонощието, сухо време, при отлична метеорологична видимост. За да се осигури обективност и сигурност на изводите е била създадена организация експерименталните действия да се осъществят при обстановка и условия, максимално сходни с проверяваните, в съответствие с критериите, установени от съдебната практика, напр. Решение № 96 от 28.07.2020 г. по н. д. № 254/2019 г., І н. о. на ВКС. Участвали са подсъдимите, към момента свидетели, непривлечени към наказателна отговорност, упълномощени от тях адвокати, поемни лица, двама автоексперта, служител на НТЛ РУ Каварна.

За да изключи от писмените доказателствени средства протоколът за проведен следствен експеримент, първоинстанционният съд е счел, че е изготвен въз основа на разпитите на двамата подсъдими Х. Д. и Т. Т., в качеството им на свидетели.

От книжата на ДП се установява, че преди 13.09.2017г. подс. Д. е била разпитвана в качеството на свидетел двукратно на 11.04.2017г. – от 01.05ч до 01.30ч. и от 16.40 до 17.10ч. Подс. Т. също е дал показания в два разпита от 11.04.2017г. – от 02.15ч. до 02.25ч. и от 15.20 до 16.15ч. И двамата водачи на МПС-тата, участвали в произшествието, преди всеки разпит са били запознати с правата им по чл. 121-122 от НПК, вкл. да не се самоуличават и при съмнение, че с отговора си могат да се уличат – да поискат адвокат, който разследващият е длъжен да им осигури. Подсъдимите са били привлечени към наказателна отговорност на 27.02.2019г. и обясненията, давани от тях след този момент не се отклоняват съществено от първоначалните им твърдения в качеството на свидетели.

Запознаването с протокола за следствен експеримент от 13.09.2017г. не потвърждава становището на ДОС, че в хода на действието са проверявани показанията на тогавашните свидетели Д. и Т.. Неотносими са в случая известните от практиката на ВКС - Решение № 391 от 25.10.2013 г. по н. д. № 1220/2013 г., ІІІ н. о.; Решение № 27 от 26.08.2019 г. по н. д. № 1242/2018 г., ІІІ н. о., и Решение № 30 от 06.03.2020 г. по н. д. № 71/2020 г., І н. о. на ВКС. Съобразени са и Решение № 143/16.07.2015г. на І н. о. на ВКС; Решение № 173/31.01.2017г. на І н. о. на ВКС. Принципно не е изключено в хода на следствен експеримент да се проверят показания на лице, което по-късно би било привлечено към наказателна отговорност по арг. на Решение № 69 от 28.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1392/2013 г., I н. о., но не тези показания са били обект на проверката в разглежданото действие.

В хода на експеримента са били проверявани данни, събрани при проведените съгласно правилата на НПК, оглед на местопроизшествието и огледите на автомобилите, разкриващи вече приобщени доказателства относно движението и състоянието на веществените доказателства - л.а., обективните фактори на местопроизшествието в тъмната част на денонощието – в частност, видимостта, предвид разположението на всички значими елементи на пътната обстановка – завой, крайпътни дървета, храсти, банкет, ленти за движение, и т.н. Описване на действията по разследването, данните от които ще бъдат проверявани, не е изискуем реквизит на протокола за проведен експеримент, но от съдържанието му се установява обсега на тези данни, съответно е установим доказателственият източник. С оглед на изложеното, изключено е предмет на проверка по проведения експеримент да са били показанията на подсъдимите като свидетели – в тях не се съдържат никакви разстояния, ориентири, не са фиксирани места на ударите и т.н. данни, които всъщност са били съобразявани и приложени към момента на експеримента на 13.09.2017г.

Видно е, че са били осигурени участвалите в ПТП автомобили, фиксирани са данните за заложените по огледа от 10.04.2017г. ориентири, установените места на ударите, използвана е фигура, разположена в различни положения по отношение на пътното платно. За постигане на обективност при установяване на контролните и насочващи данни (по арг. от Решение № 495 от 23.03.2016 г. по н. д. № 1124/2015 г., І н. о. на ВКС), при опитните действия едно и също поемно лице – свид. Димитър К., е съобщавал, че кога вижда фигурата. Неговата реакция е водела до спиране на л.а. и измерване на съответните разстояния. Участието на това поемно лице в хода самите тестови движения не опорочава действието, доколкото от практиката е известно, напр. в Решение № 69 от 28.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1392/2013 г., I н. о., че: „ „Съвместяването на различни дейности от свидетелките Б. и Я. - поемни лица, стенограф-протоколист и статисти в експеримента, не среща процесуални пречки от гледна точка на закона.“.

Участието на двамата свидетели Д. и Т., запознати и ползващи се от правото да се явяват с адвокат (въпреки, че не са били заподозрени и в хода на действието не са могли да променят процесуалното си качество, хипотези по смисъла на Директива 2013/48 на ЕС), е било напълно доброволно от тяхна страна. Предвид спецификата на разследваното престъпление, в хода на действието и само от неговите резултати не е било възможно да се прогнозира какъв би бил развоят на наказателното производство, напр. би ли имало привлечено към отговорност лице, или би било прието, че пострадалата сама е създала опасността за движението, която е била непредотвратима от водачите, водещо до прекратяване на производството, и т.н. Т. е управлявал сам своя л.а., а Д. е отказала, но се е возела в него при изследването. Поясненията, доколкото изобщо са били изложени, от тях в хода на експеримента, нямат характер на гласни доказателствени източници. При постъпване на искането от адв. К. за отстраняване на влиянието на други светлини, идващи от спрени в насрещната лента автомобили, е било извършено ново опитно действие. По аргумент на по-силното основание, предвид уважаването на това искане и отсъствието на такива данни по водения протокол, съдът прие, че разследващият е предоставил възможност, но други искания и възражения не са били направени от никой от участвалите в действието.

С оглед на изложените съображения, съставът на въззивната инстанция не намери да са били допуснати процесуални нарушения, подронващи или изключващи годността на проведения на 13.09.2017г. следствен експеримент и кредитира писменото доказателствено средство протокол. Резултатите от него са установили, че в конкретната пътна обстановка водач, управляващ л.а. Сеат на дългите светлини на конкретния л.а. е могъл да забележи фигура на платното, когато се е намирал на около 39 м (от второто замерване) след ОР2, респективно на около 62, 5м от мястото на удара. По отношение на л.а. Пежо е било установено, че при движението му на дълги светлини на фаровете на платното е било видимо „нещо“, когато л.а. се е намирал на 58, 60 м „до мястото, на което е била пострадалата“.

Резултатите от проведеното действие се оценяват от състава на въззивната инстанция като имащи контролно значение по отношение установяване неизправността на светлинната уредба на всеки от двата автомобила, тъй като в сходната обстановка и в същия пътен участък, дългите им светлини не са осигурили видимост от разстояние от около 100м напред по посока на движението, каквато би следвало да има технически изправен автомобил от тези марки и модели. Както в хода на първоинстанционното, така и при въззивното съдебно следствие, вещите лица по автотехническите експертизи и комплексната такава с участие на трасолог, заявяват, че резултатите от този следствен експеримент нямат значение за техните изчисления и основни изводи по изясняване механизма и причините за произшествието.

• Вторият следствен експеримент от 26.11.2017г., т. 1 от ДП, л. 107-108, е бил приет от ДОС като извършен в съответствие с правилата по НПК. Срещу този извод са отправени възражения от защитата на подсъдимите, че самите те не са участвали при извършването му, не се приемат и резултатите от изследванията, като се счита за невъзможно фаровете на подс. Д. да са осветявали само на 20м напред. Навеждат се твърдения, че след изземването им като веществени доказателства, леките автомобили не са били надлежно съхранявани, че лесно може да бъде променена регулировката на фаровете на л.а. Пежо – включително и с инструмент шестограм извън купето. Според защитника на подс. Т., адв. К., порочните следствени експерименти не могат да се санират, тъй като преди съдебния оглед автомобилите са били преместени на неохраняемо място, оставени отключени с отворени капаци, с възможност за манипулация, като от произшествието са изминали почти 5 години, променящо значително техническото им състояние, вкл. и протектора на фаровете.

Правилно ДОС е отхвърлил становището, че действието е опорочено поради неучастие на подсъдимите. И към 26.11.2017г. те не са били привлечени към наказателна отговорност, но видно от мотивите, съдът не е намерил основание да приеме, че в експеримента са били проверявани техните показания в качеството на свидетели. И това е така, тъй като съобщеното от водачите не съдържа конкретика относно размерите на осветената пред автомобилите зона. Участието им не е било задължително и е било предоставено на преценката на разследващия, по арг. и на Решение № 98 от 17.04.2012 г. по н. д. № 59/2012 г., ІІІ н. о. на ВКС. Доколкото са били проверявани данните, събрани при огледите на автомобилите относно ефективността на осветителните им уредби, задачите на експеримента са били единствено технически, и включването на автоексперт и експерт от НТЛ РУ Каварна в достатъчна степен е подпомогнало провеждането на измерванията.

За резултатите от опитните действия са изложени подробни данни – в протокола за провеждане на експеримента, в скици, изготвени от разследващия. Констатациите при опитните тестове са описани и в настоящото решение и не е необходимо да се преповтарят. Направени са били фотоснимки, приложени по делото, като отсъствието по-голям брой фотоснимки, детайлни такива, серийни по отношение на определен л.а., и т.н., не може да опровергае установеното по конкретните задачи. За да отхвърли възражението в този смисъл на защитника на подс. Т., че на л.а. на подзащитния му няма необходимото фотозаснемане, съставът възприе изводите по Решение № 168 от 13.05.2014 г. по н. д. № 360/2014 г., ІІІ н. о. на ВКС: „изготвянето на веществени доказателствени средства-фотоснимки при провеждане на следствен експеримент изобщо не е задължително. Важни са констатациите, отразени в съответния протокол и именно въз основа на тях се съди за това дали са допуснати нарушения при провеждането на експеримента и дали той е постигнал целите, за които е осъществен. Целта на изготвянето на фотоснимки е само онагледяване на резултатите от експеримента, но тези веществени доказателствени средства не могат да заместват, нито да допълват същинското възпроизвеждане на фактическата обстановка или на обстоятелствата от изследваното събитие, които се отразяват в процесуалния документ-протокола за извършен следствен експеримент“.

За изясняване на условията на съхранение на веществените доказателства леки автомобили, ДОС е положил усилия като организирал предявяването им на мястото на съхранение в присъствието на в.л. Ж., разпитан бил домакинът на РУ Каварна - Панчев. Въззивната инстанция също изиска информация. Установено е, че автомобилите били откарани и съхранявани на паркинга на РУ – Каварна, извеждани за извършване на оглед – на 12.04.2017г. в автосервиз в гр. Каварна; и следствени експерименти – на 13.09.2017г. на пътния участък на ПТП – с. Хаджи Димитър, и на 26.11.2017г. в гр. Каварна. Във връзка с предстоящи строителни работи в сградата на пожарната служба, към 10.03.2021г. всички автомобили, съхранявани на паркинга на РУ Каварна като веществени доказателства, били преместени с пътна помощ на територия (в двора) на общинско предприятие „Чиракман“, където на 31.03.2021г. протекло съдебното заседание по НОХД № 189/2019г. за оглед на автомобилите и предявяването им като веществени доказателства по делото.

На тази основа съставът приема, че след произшествието на 10.04.2017 г., леките автомобили Сеат и Пежо са съхранявани в условията, организирани и предоставяни стандартно от полицейското управление в гр. Каварна. В делото няма данни през периода на съхранението им до момента на провеждане на следствените експерименти да са правени каквито и да е промени по техническото им състояние, вкл. по осветителни уредби, да са били причинени механични повреди на фаровете, върху стъклата им или повърхността на рефлекторите им да са нанасяни вещества, причиняващи запрашеност или нагар, да са сменени техните крушки, да е променяна регулацията на светлините. Такива констатации не са постъпили от никой от участващите в двата следствени експеримента, включително от вещите лица автоексперти – С. и Ж., проследяващи състоянието на автомобилите от самото начало на разследването. Вещото лице Ж. е разяснило пред ДОС (л. 182 от НОХД № 189/2019г.), че фаровете или светят или не, като няма значение колко време е престоял автомобилът. При тези данни следва извод, че условията на съхранението им като веществени доказателства по делото, на транспортирането/преместването и атмосферните условия не са обусловили обективни технически процеси, засягащи електрическата и осветителната система на автомобилите, респективно не са оказали влияние върху осветеността от фаровете на автомобилите към момента на изследването им през есента на 2017 г. Налице е обичайното съхранение на подобни ВД автомобили, при осигурени – терен, охрана, наблюдение, на каквото са били поставени всички други, съхранявани от полицейското управление автомобили. Не се установи особен статут по отношение на л.а., участващи в разглеждания инцидент.

С изминаването на 4 години на съхранение на открито, към момента на съдебното заседание на 31.03.2021г., при оглеждането на веществените доказателства са били установени описаните в съдебния протокол промени, за които подсъдимите са обяснили, че не са причинени от произшествието. Приема се, че тези промени в техническата цялост на автомобилите са настъпили в резултат на продължителното излагане под влияние на атмосферните условия (включително дъжд, от който лепките с подписите на разследващ и поемни лица са се разлепили и са паднали), както и в хода на новото временно преместване в двора на общинското предприятие – ведно с множеството други автомобили. Но от актуалното им състояние към момента на първоинстанционното производство не би могло да се породят съмнения в техническите им възможности към момента на проведените следствени експерименти. Такова значение няма и принципно съществуващата възможност фаровете на автомобилите да бъдат регулирани, надлежно разгледано за л.а. Пежо в самостоятелна експертиза по първоинстанционното производство. Тезата за ползването на инструмент шестограм, за да се въздейства върху регулирането на фаровете на л.а. Пежо, хипотетично обсъждана от защитата, въвежда изцяло предположения и измества фокуса на логическата дейност при изследване на доказателствата. Не е възможно да се постигне отговор на въпросите: дали такова въздействие би довело до едновременна промяна в двете светлини на фаровете, или би целяло достигане на съществена разлика между левия и десния фар; как са били проверени „постигнатите“ от въздействието резултати; едно или няколко въздействия е имало, само отвън ли е било въздействано или е преместен и бутонът в купето (поставен към 31.03.2021г. в позиция 3 – като за най-голямо натоварване на л.а.); преди всеки ли от двата следствени експеримента е било провеждано, и т.н. Нелогична е и целта на подобно действие, тъй като една промяна във фаровете на л.а. на подс. Д. не може сама по себе си да определи резултата от наказателното производство, нито пък може да обясни техническата неизправност на фаровете на л.а. на подс. Т.. От друга страна, не се установява смисъл на твърдяното от защитата външно въздействие върху фаровете на единия или двата автомобила към момент, в който тройната АТЕ (т. 3 от ДП, л. 327 и следв.), определяща скорост и опасна зона на всеки от автомобилите, възможностите за предотвратяване на произшествието от водачите на автомобилите – изобщо не е била изготвена (назначена е от разследващия на 02.03.2018г.) и никакви изводи по съществото на произшествието не са били известни. След провеждане на последния следствен експеримент от 26.11.2017г., твърдяната от защитата злонамереност, е още по-нелогична, тъй като осветеността вече е била измерена и никой не е искал повтаряне на действието. Съвсем неясно е и какво би било постигнато при въздействие постфактум върху светлините на л.а. на подс. Д. - промяна по посока допълнително влошаване или подобряване изправността на светлинната уредба. Следователно, отклонението, зададено от защитата, е, на първо място, необосновано от процесуалната хронология на досъдебното и съдебното производство, и несъвместимо с процеса на събиране и проверка на доказателствата по делото. Развитите нелогични и несъстоятелни хипотези водят единствено до предполагаеми отговори, което е недопустимо в процеса на доказване. Всички навеждани в тази посока възражения на защитата не изясняват смисъла и практическата полза от подобно зло/добро-намерено въздействие, нито са придружени с конкретика, която да бъде проверяема по реда и способите на НПК. От друга страна, изолираното разглеждане на осветеността на фаровете на л.а. на подсъдимите измества дължимото внимание към изследването на съвкупността от обстоятелства, довели до произшествието, и би нарушило правилността при изграждане на вътрешното убеждение за оценката на доказателствата.

Въпреки становището на защитата, че не е възможно фаровете на подс.

Д. да са осветявали на 20м, видно от замерванията, заключенията по експертизите, включително и разясненията на вещите лица пред въззивната инстанция, в хода на следствения експеримент са детайлно установени различните дължини и посоки на осветяване на предните фарове на л.а. Пежо. Дългите светлини общо са осветявали зона от около 20м, предвид отклонението на посоката на десния фар и незначителното влияние на светлинния поток, разсейващ се в радиуса на плавния ляв завой. Косвено доказателство за неизправността на фаровете се извлича от обясненията на самата подсъдима, водач на л.а. Пежо пред ДОС. Тя е посочила, че в хода на следствения експеримент на 13.09.2017г. видимостта й като возеща се в автомобила е била по-добра от момента на произшествието. Тези обяснения косвено потвърждават, че към 10.04.2017г. осветеността от дългите й светлини е била около 20 м, по-ниска от онази, която на 13.09.2017г. е позволила на свид. К. да възприеме нещо на около 58, 6м напред на пътя. И още, управляваният от подс. Д. л.а. е бил предоставен от семейството й за ползване от родителите на съпруга й. Техническото състояние на л.а. като цяло е било проверено преди близо година, тъй като десетина дни след произшествието е трябвало да отиде на ГТП. Прави впечатление е недоброто състояние на гумите на л.а.

С оглед изложените в този пункт съображения и при преценка на относимата съдебна практика (напр. Решение № 324 от 21.06.2010 г. по н. д. № 262/2010 г., ІІІ н. о. на ВКС), въззивната инстанция прие като процесуално годни писмени доказателствени средства протоколите за проведените два следствени експеримента. Резултатите от тях са взаимнодопълващи се и установяват техническа неизправност на фаровете на двата автомобила, участвали в произшествието. На 13.09.2017г. е било установено, че водач на всеки от автомобилите е имал възможност да забележи пострадалата пред себе си на разстояние по-малко от зоната на дълги светлини на един изправен технически автомобил от около 100м, съответно за л.а. на подс. Т. - на около 62, 5м от мястото на удара, а за л.а. Пежо - на около 58, 60 м от мястото на удара. Конкретните параметри на осветените от светлините на дългите им светлини зони са уточнени при изследванията от 26.11.2017г. – за л.а. на подс. Т. - на около 47м, а за л.а. Пежо - на около 20м, отчетени от екипите експерти, включени и във фактическите изводи на настоящото решение.

4. Защитата на подсъдимите отправя самостоятелна група възражения по повод кредитиране от ДОС на негодни доказателствени средства – протоколи за огледи, следствени експерименти, предвид участието като поемни лица на служители на полицията, при това от същото РУ, където е водено разследването. Претендира се, че поемните лица се явяват заинтересовани от изхода на делото, поради което така изготвените протоколи са опорочени и не могат да бъдат годно доказателство по делото.

Възраженията са били отправени и подробно разгледани в мотивите на първоинстанционния съд – стр. 58 – 65, подкрепят се и не е необходимо да се преповтарят. Посочените от ДОС многобройни актове на ВКС, макар да не съдържат задължителни указания към съдилищата, утвърждават трайно приетото в съдебната практика, че няма никаква пречка служители на полицията да бъдат поемни лица. При отчитане на неотложността и времеемкостта на конкретните следствени действия по основния оглед на местопроизшествието, както и характеристиките на произшествието - време, място, естество на находките и тежкия пътен резултат, разследващият е осигурил лица от РУ Каварна – свид. А. Г. (младши разузнавач в криминална полиция) и Н. Т. (младши автоконтрольор), които да останат на разположение в цялата продължителност на предстоящите действия, да издържат на физическото и емоционалното натоварване, да възприемат случващото се. Поемните лица са били разпитани пред първоинстанционния съд, установено е, че са били запознати с правата и задълженията си, и сред тях има хора на различна възраст, пол, образование, трудова заетост – свид. М.Н. работи в НС 112, Г. Г. и Г. М. били санитари, Д. Д. работел в автосервиз, С. О. и Н. Н. – полицейски служители, Д. К. бил пенсионер, М. С. – кметски наместник, Б. Т.а – чистачка н РУ Каварна. Изследването разкрива спазване на принципа за участие на обществеността в наказателното производство, без да са били поети рискове за прояви на лична или служебна заинтересованост по отношение на резултатите от разследването. Отново следва да се подчертае особеността на конкретно разследваното по делото – пътно-транспортно произшествие с поне три участника, разкриващо сложен механизъм за достигане на тежкия смъртен резултат на един от тях. Спазен е обективният подход, разгледани са множество версии, извършвани са произтичащи от етапа на разследване допълнителни действия, резултатите от които своевременно са били възлагани за експертна интерпретация – без да е възможно да е имало предубеденост по отношение на авторството на някой от подсъдимите или спрямо пострадалата. Съответно и, без да е разкрил някаква заинтересованост, всеки от поемните лица е дал показания в съответствие с личните си възприятия, възможности, вкл. памет, речник, активност/пасивност на наблюденията си по време на действието, в което е взел участие. Свидетелските показания на поемните лица, разгледани в съвкупността с писмените доказателствени средства и фотоалбумите за съответните действия, не пораждат съмнение в правилността на огледите и следствените експерименти, в които са извършени в хода на досъдебното производство.

5. По отношение поведението на пострадалата, защитата на подс. Д. намира, че не са били обсъдени доводите, свързани с движението й, с приноса на трети лица за фаталното събитие и лицата, които са наблюдавали пострадалата да приема огромно количество алкохол и след това са я оставили в пълната тъмнина в безпомощно състояние с 3.38 промила алкохол в кръвта на международен път при интензивно движение. Адв. Ж. подчертава и, че пострадалата е имала и тежки, несъвместими с живота други чернодробни и белодробни заболявания и възможно е да е била подтикната по някакъв начин (без да уточнява към какво да е била подтикната).

Вече бе разгледана и изключена тезата на защитата за преминаване през тялото на пострадалата на друг л.а., различен от л.а. Пежо, управляван от подс. Д.. Не се установява твърдяната несъвместимост с живота на хроничните заболявания, от които е страдала 46 годишната М. Б.. Заключенията на СМЕ утвърждават еднопосочно причината за настъпването на смъртта й – прегазването от л.а., управляван от подс. Д.. Гласните доказателства установяват еднопосочно, че свидетелката е работела всеки ден, на две места, полагала е грижи за близките си.

Не се разкриват от доказателствата по делото – свидетелските показания на познаващите пострадалата хора и нейните родственици, както и от обективните данни за вида, характера и тежестта на заболяванията, които е имала и понасяла приживе, основания да се счита, че пострадалата е взела решение да сложи край на живота си, поради което и да е навлязла внезапно пред автомобила на подс. Т.. Вдействителност, по делото е установено, че движейки се по пътя пострадалата е изминала за около 4, 61 сек път от 5, 63 м до мястото на удара, което разколебава тезата, че е действала с намерение да се самоубива. Безспорно е, че при допустимата за пътния участък скорост, както и при скоростта, с която подс. Т. е управлявал л.а., технически изправен л.а. от същия вид, осветяващ пред себе си разстояние от около 100м, е могъл да спре в рамките на опасната си зона, тъй като в момента на навлизане на пострадалата автомобилът е отстоял на около 126 м от мястото на удара. Следователно, ситуацията, създадена от появата на пострадалата не е водела до неизбежен сблъсък с л.а. на подс. Т., още по-малко до смъртен резултат за пешеходката. Такъв и не е настъпил от удара между този автомобил и пострадалата.

Причините за появата на пострадалата в този пътен участък са свързани с нейното лично настояване да слезе от автомобила и да продължи пеш. Свид. А. А.а съобщава, че следобеда на същия ден Б. била употребила алкохол, когато отишла в дома й, което не е било необичайно за навиците й. По-късно заедно посетили заведение в местност Дълбока, където пострадалата пила ракия и вино. Свидетелката посочва пред ДОС, че Б. била „доста подпийнала“, навръщане към гр. Шабла в автомобила „тя си бърбори, има навика като пийне да приказва неадекватни неща“, говорела за роднините си в различни населени места. Когато приближили с. Хаджи Димитър, Б. попитала свид. А.а то ли е и получавайки утвърдителен отговор, поискала от нея да спре автомобила, за да отиде на гости. Свид. А.а й казала, че е късно и на следващия ден трябва да е на работа, но пострадалата била категорична и я уверила, че ще намери начин да се прибере. Свидетелката спряла в близост до селото, Б. слязла от автомобила и останала на пътя без да залита. Не са събрани доказателства пострадалата да е била видимо в тежко състояние, да не е могла да формира и устоява решения, да е разкривала опасност за себе си и околните. Свид. А.а логично твърди, че не е могла да спори с пострадалата, че е имала притеснения да я остави сама на пътя, но пък и не е можела да продължи към гр. Шабла пряко волята й.

В мотивите на разглежданата присъда ДОС е изложил съображения, свързани с алкохолното опиянение на пострадалата като един от факторите за поведението й, допринесло за случилото се. Установеното количество на алкохол в кръвта, 3, 38 промила, е със стойности над тези за тежка степен на алкохолно опиване, като обичайно при такива стойности на алкохола се наблюдават груби нарушения в координацията на движенията, неадекватни реакции и поведение, възможни са редица функционални нарушения, като несъответно и неправилно възприемане на околната действителност, липса на каквато и да е съобразителност и критичност към действията. Предвид доказателствата, че пострадалата системно е употребявала алкохол, не е възможно да се прецизират личните й физически и психически проявления при съответна концентрация на алкохол, субективното й привикване към функциониране на личността след употреба на алкохол, респективно – дали организмът й е привикнал към наличието на големи количества алкохол в кръвта, в каква степен това е било нормално за нея състояние, настъпвали ли са и какви симптоми на повлияване, и т.н.

От друга страна, в противоречие с доказателствата за движението на пострадалата непосредствено преди инцидента по пътното платно – показанията на свид. А.а и обясненията на подс. Т., ДОС е приел, че пострадалата не е била и в състояние да пази равновесие. Свид. А.а твърди, че пострадалата е стояла на пътя без да залита. Според подс. Т. (л. 312, т. 2 от НОХД № 189/19г. на ДОС) – тя е вървяла нормално по платното, с нормални крачки, пресичала е отляво надясно по диагонал по отношение посоката на движение на л.а. Сеат, не е описано залитане, падане, ставане, не се е забавяла, не е спирала на средата на платното, и е изминала 5, 63м до удара с л.а. С оглед на тези източници, които съставът кредитира, не се установяват признаци на безпомощно състояние, в каквото според защитниците се е намирала пострадалата. Според адв. К., с оглед степента на алкохолно опиване пострадалата е била изцяло неадекватна, не е било ясно психическото й състояние, защо се е намирала на средата на платното, не е било ясно и в каква посока ще поеме – становище, което изцяло не съответства на събраните по делото доказателства.

Според защитата на подсъдимите, движенията на пострадалата, в резултат на употребения алкохол, са изключвали тя да бъде възприемана като пешеходец. Съставът на въззивната инстанция намира, че при отчитане легалните дефиниции по ЗДвП в чл. 107 ал. 1 „Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя.“, и в пар. 6 от ДР на ЗДвП, т. 28: „Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“, М. Б. е имала качеството пешеходец – намирала се е на пътя и с поведението си е оказала влияние на движението по него. А и начинът й на придвижване подс. Т. е възприел като нормален.

Необосновано е твърдението на защитата, че пострадалата е нямала място на този път и носи цялата вина за произшествието, без пешеходецът да има абсолютно право при пресичане на пътното платно, с оглед и разясненията по т. 6 от ТР 2/2016г. на ВКС. Принципно е допустимо и законът урежда по чл. 113 ал. 2 от ЗДвП правила за пресичане на пътното платно извън населено място, като пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, но са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да не преминават през ограждения от парапети или вериги. По чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение.

При анализ на пътната ситуация се установява, че пострадалата не се е съобразила с предписаните правила по чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ЗДвП – тъй като е предприела пресичането на пътното платно без да се съобрази с приближаващия л.а., управляван от подс. Т., и по чл. 114 т. 1 от ЗДвП – тъй като е навлязла внезапно на пътното платно. Допускането на тези нарушения от пострадалата очертават нейн принос към настъпване на произшествието, при съобразяване мотивите на ТР№ 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, по т. 1. Няма значение дали конкретните нарушения са били извършени в резултат на алкохолното повлияване на пострадалата (по арг. от Решение № 195 от 13.07.2017 г. по н. д. № 560/2017 г., ІІ н. о. на ВКС). При липса на категоричен извод за конкретното проявление на повлияването от приетия алкохол от страна на пострадалата, обективните данни на които експертите правилно са обосновали заключенията си, са отразените в протокола за оглед деформации по л.а. Сеат, веществените доказателства и следите по пътното платно, указващи на траекторията на движението им, както и нараняването, причинено на пострадалата при удара в този л.а. (по арг. и от Решение №81 от 01.09.2020 г. на ВКС, I н.о.).

6. По отношение на травматичните увреждания на пострадалата и разграничаване на резултатите от ударите с всеки от двата автомобила.

От фактическа страна бяха подробно отразени заключенията експертизите, разглеждащи относимите по този пункт доказателства. Съставът прецени следните основни положения:

В заключението на СМЕ на труп № 44/2017г./11.04.2017г., изготвено от д-р Д. Г. на 20.04.2017г., са описани всички травматични увреждания, като причина за смъртта на М. Б. са определени несъвместимите с живота груби механични увреждания в областта на глава, гръден кош, корем и таз, характерни за протискане и триене, получаващо се при прегазване. При общото разглеждане на уврежданията, характерни за блъскане, са отдиференцирани уврежданията на левия долен крайник, където на 30см. от нивото на петата се намира счупване на големия пищял с оформяне на фрагмент, т.н. „бампер“ фрактура.

Вещите лица доц. д-р П. Л., д-р Г. и д-р Д. по СМЕ № 9/2018, посочват, че уврежданията по трупа на пострадалата са причинени в много кратък период от време и съвпадат по локализация и по тяхната морфология не може да се установи последователността им. От друга страна, разглеждат настъпването им с оглед механизма на причиняване. При блъскане на пешеходец от лек автомобил в ситуация като описаната са налице няколко фази - удар /блъскане/ от част на автомобила; отхвърляне встрани и напред; падане върху пътната настилка. В първата фаза се получават увреждания на нивото на частите на автомобила, били в контакт с тялото, каквито по пострадалата могат да бъдат първите увреждания в областта на долните крайници - кръвонасядания, охлузвания, счупване на костите на лявата подбедрица, получени от контакта с л. а. Сеат, в областта неговата предна броня, преден десен калник, а по страничната повърхност на гръдния кош и корема – охлузвания на височина около 116 см. - от дясното му странично огледало. Някои от външните увреждания - охлузвания, кръвонасядания и рани по лактите, евентуално и счупването на дясна раменна кост (първоначално съмнителна за единствената послесмъртна травма, отхвърлено от тройната СМЕ), могат да бъдат причинени при падането на пострадалата върху пътната настилка. Уточняват, че установеното при М.Б. счупване на кости на лявата подбедрица може да бъде свързано с блъскането. При блъскането във фазата на падане върху пътната настилка и евентуално претъркаляне – могат да бъдат реализирани счупвания на кости на горните крайници, травма на главата, рани, кръвонасядания и охлузвания в тези области, като засягането на главата, може да бъде с различна тежест и последствия за живота на пациента – пукване или счупване на черепни кости, контузия на мозъка - не винаги смъртоносни и рядко смъртоносни в кратък срок и на местопроизшествието. Вещите лица заявяват, че обективно не може да се твърди, че при контакта с първия автомобил - л.а. Сеат и падането върху пътната повърхност М. Б. е получила или не черепномозъчна травма и каква е степента на нейната евентуална тежест, но в подобна обстановка травмата не води до бърза, неизбежна смърт на мястото на произшествието, но такава може да настъпи по-късно, дори и след приложено лечение. От друга страна, гръдната травма, уврежданията в областта на таза и черепномозъчната травма, всяка за себе си води до смърт, но причината, която пряко и непосредствено е довела веднага до смъртта е черепномозъчната травма, като всички тежки изброени увреждания са причинени при прегазването (с проявление на отделните фази на възкачване върху тялото; прегазване; влачене на тялото и притискане от елементи на шасито на автомобила) от л.а. Пежо.

Доц. д-р П. Л., д-р Г. и д-р Д. са работили по заключението на допълнителната СМЕ № 9/2018-а и са посочили, че няма възможност за свързване по категоричен начин на всяко отделно увреждане с конкретна травмираща повърхност и единствен възможен механизъм, тъй като върху уврежданията, причинени при блъскането на пострадалата от лек автомобил Сеат Ибиза, са насложени в същите области по-тежките травми от прегазването от л.а. Пежо. Потвърдено е, че при първото произшествие - блъскането от л.а. Сеат, могат да бъдат причинени счупване на лявата подбедрица, фрактура на таза, наранявания и счупване на кости на горните крайници, черепномозъчна травма – без обективно да твърдят, че е получена или не, и каква е степента на нейната евентуална тежест. Като медикобиологичен признак тези увреждания водят до затруднение в движението на крайниците, на снагата, разстройство на здравето, временно опасно за живота, при причинена травма на главата в резултат на падане върху пътната настилка. Последвалото прегазване в областта на главата възпрепятства отдиференцирането на евентуално причинените увреждания при първото произшествие и тяхната тежест, засегнало е жизненоважни органи и тежестта на увреждането им е такава, че обуславя смъртен изход. Взети поотделно всяка от групите травми /черепномозъчна, гръдни и др./ е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, реализирано в кратък срок.

Същият екип от вещи лица е представил и заключението на допълнителна спрямо допълнителната СМЕ № 9/2018-а за прецизиране на уврежданията, получени при произшествието с л.а. Сеат и са приели с категоричност, че такова е счупването на костите на лявата подбедрица на пострадалата в резултат на контакта /блъскане/ в областта на предна броня и преден десен калник на л.а. Основания за това заключение са липсата на морфологични данни за прегазване в областта на краката, както и разположението на уврежданията по л.а., които били на нивото на долните крайници. Счупването на костите на подбедрицата водело до трайно затруднение на движението съответния крайник.

Изготвена единствено от в.л. доц. д-р П. Л. е допълнителна СМЕ № 9/2018–б, по която допълнително е уточнено, че само по себе си счупването на голямопищялната кост на подбедрицата /тибия/ води до трайно затруднение на движенията на съответния крайник за срок от минимум 4 - 5 месеца.

В заключението на комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. и д-р Г., инж. Т., инж. С. и инж. Ж., по отношение на травмите на пострадалата е установено, че съответстват да са получени при пътно - транспортно произшествие при описаната обстановка – блъскане с последващо прегазване през тялото. Като характерни за блъскане могат да се отдиференцират уврежданията по левия долен крайник, където на 30 см. от нивото на петата се намира характерно счупване на големия пищял с оформяне на фрагмент т.н. „бампер" фрактура, не могат да се изключат и други наранявания по тялото на пострадалата в отделните му етапи, както от сблъсъка с лекия автомобил, така и от последващото падане на пътното платно. Причината за смъртта на пострадалата М.Б. са несъвместимите с живота груби механични увреждания в различни области на тялото в резултат на прегазването. При всички увреждания са налице белези за прижизненост, което показва, че същите са настъпили едновременно или в много кратък интервал от време, без да може да се отдиференцират конкретни увреждания като причина за смъртта. Поради възможността за наслагване на нараняванията, получени в отделните моменти на произшествието не било възможно, по безспорен начин да се посочи от кой автомобил е всяко едно отделно увреждане, особено на вътрешните органи. С първоначалния сблъсък се свързва счупването на костите на лявата подбедрица, което безспорно е привело пострадалата в състояние за невъзможност за активно придвижване. Това не изключвало възможността, при този механизъм да са получени част от нараняванията по главата, крайниците и гръдния кош. Несъмнено, по своята морфология и предвид засегнатите анатомични области, с прегазването се свързват тежките, несъвместими с живота черепно-мозъчна и гръдна травми.

Всички посочени заключения се кредитират от състава на въззивната инстанция поради компетентността, задълбочеността и изчерпателността им. На тази основа напълно необосновано е становището на защитата, че едва единичната експертиза успяла да отграничи средната телесна повреда, възприета от ДОС, без да се разгледат останалите заключения, съгласно които разпределение на резултатите от действията на всеки от подсъдимите спрямо пострадалата е невъзможно. Във всички разгледани заключения, изготвени от общо четири различни съдебни медика, е посочено, че с първоначалния сблъсък се свързва счупването на костите на лявата подбедрица на пострадалата. С оглед усложнената обстановка на произшествието при първия удар е било възможно да настъпят и други телесни увреждания, но извън вероятностите, обективно, вещите лица не могат да потвърдят това.

Счупването на левия долен крайник е привело пострадалата в състояние за невъзможност за активно придвижване. Падайки на асфалта, тя не е получила несъвместими с живота увреждания. Такива обаче са настъпили от прегазването от л.а. Пежо.

Доказването на причиняването на всяко увреждане поотделно е затруднено, тъй като са били получени от два л.а. в кратък интервал от време, но по делото са налице убедителни източници, позволяващи да се определи резултатът от всеки от двата удара. Обосновано, ясно и категорично може да бъде разграничено, че при първия удар от л.а. Сеат на пострадалата е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК - счупване на голямопищялната кост на подбедрицата /тибия/, водещо до трайно затруднение на движенията на съответния крайник за срок от минимум 4 - 5 месец. Това е увреждането, което има самостоятелен характер, свързан с механизма на протичане на първия удар от л.а. Сеат, и не може да бъде причинено при втория удар от л.а. Пежо. Недопустимо предположение би било отнасянето към обема на наказателна отговорност на подс. Т. да е причинил на пострадалата други съставомерни телесни увреждания.

По същият ясен и категоричен начин може да се приеме, че отнелите живота на пострадалата травми са свързани с прегазването от л.а. на подс. Д.. Изминалото неопределено време между двата удара, през което Б. е лежала на асфалта, и изводът, че всички тежки травми са й били причинени прижизнено от трите колела на л.а. на подс. Д., ведно с посочените от вещите лица травми, които в светлината на вероятността могат да последват от удар като този с л.а. на подс. Т., според състава, изключват всяко оспорване, че намирайки се легнала на асфалта преди прегазването от л.а. Пежо, пострадалата е била жива. Изминавайки фазите на прегазването, уточнени от СМЕ-зи, комплексната СМЕАТ и допълнителната комплексна АТТрЕ, л.а., управляван от подс. Д., по главата, тялото и организма на пострадалата са били причинени фаталните увреждания.

Поради изложеното и, от фактическа страна съставът на въззивната инстанция отнесе всеки от двата престъпни резултата към съответния водач на л.а Сеат и Пежо.

7. При анализа на автотехническите експертизи, съставът прие следното:

В предходните пунктове бе заета позиция на кредитиране на писмените доказателствени средства – протоколи за оглед, респективно бе отхвърлено становището на защитника адв. Ц., че първоинстанционният съд е постанови присъдата си на негодни доказателства, доказателствени средства и доказателствени способи. Направен бе различен прочит на проверяваните при двата следствени експеримента доказателства, съответстващо на оценка, че постигнатите при опитните действия по тях резултати могат да бъдат подложени на експертна оценка.

Механизмът на произшествието, описан от фактическа страна в настоящото решение, е въз основа на разглеждането на доказателствата по делото за отражението на протеклите събития, довели до установените увреждания и смъртта на пострадалата, в тяхната съвкупност. От значение за изясняване на причините и етапите на произшествието, скоростта на движение и опасните зони за спиране на двата автомобила, последиците от всеки от двата удара, възможностите за предотвратяването на произшествието са, основно значение имат заключенията на автотехническите и комплексните експертизи. Разглеждани като обобщения на приложените способи на доказване, заключенията не разкриват съществени противоречия и са взаимно допълващи и надграждащи се при изясняване на обективната истина по делото. Последното прието заключение по допълнителната комплексна АТТрЕ, от позицията на познаване на всички събрани по делото доказателства не установява основание за преосмисляне на констатациите и изводите по предходните експертизи.

Доколкото са описани и коментирани и в предходни пунктове, към този самостоятелен дял, съставът насочва вниманието си съгласно правомощието по чл. 154 ал. 2 от НПК към част от заключенията към тройната АТЕ от ДП, изготвена от вещите лица Г., Д. и Ж., потвърдена като съдържание в тройната АТЕ, представена от същия екип след възобновяване на съдебното следствие в първоинстанционния съд (л.785 от НОХД № 189/19г. на ДОС). Като причина за удара между л.а. Сеат и пострадалата, от техническа гледна точка, вещите лица приемат, че водачът на автомобила не е реагирал своевременно и не е предприел спиране в момента, в който първоначално е възприел пострадалата Б. на левия ръб на пътното платно. Причина за сблъсъка на пострадалата и л.а.“Сеат Ибиза“ от технически характер е закъснението на водача му да започне спиране. Едновременно с това обаче, е уточнено, че дългите светлини на изправен автомобил от същата марка и модел като процесния осветяват пътя напред на разстояние над 100 м. От сравняването на осветената зона - 47 м от дългите светлини на процесния автомобил, с опасната зона за спиране при скорост на движение 56, 9 км/ч - 44 м, е направен извод, че при конкретните условия подс. Т. би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара с дистанция за сигурност от 3м, ако е управлявал автомобила със скорост до 56, 9 км/ч. Тези два извода са в противоречие помежду си, тъй като от една страна е прието, че водачът не е могъл да има ясна видимост на повече от 47м напред, а от друга, че не е реагирал своевременно и не е предприел спиране в момента, в който първоначално е възприел пострадалата Б. на левия ръб на пътното платно, когато е бил на 126, 78 м. Обективно подс. Т. не би могъл да види в конкретната пътна обстановка фигурата на пострадалата, когато тя е започнала да навлиза на платното за движение, тъй като поради установената неизправност на светлинната му система дългите светлини на фаровете му са позволявали видимост в рамките на около 47 м. Видимостта е мярката за разстоянието, на което даден обект или светлина могат да бъдат ясно разпознати, като при условията на разглежданата пътна обстановка действителната видимост е била в границите на осветената зона от фаровете на автомобила, приета съгласно данните по делото – дългите светлини на л.а. „Сеат Ибиза“ са осветявали на около 47 м напред, а тези на л.а. „Пежо“ на около 20м. С оглед на изложените съображения, съставът на въззивната инстанция не приема извода, че подс. Т. е забавил реакцията си и не е реагирал своевременно със спиране в момента на навлизане на пострадалата на пътното платно, поради което и не кредитира тази част на заключенията.

Като причина за произшествието, реализирана чрез активните действия на всеки от подсъдимите като водачи на МПС, въз основа на материалите по делото, съставът определя неправилният избор на скоростта на движение, с която са управлявали своите автомобили, явяваща се несъобразена с конкретната пътна обстановка и неосигуряваща им възможност да спрат в рамките на пълноценната си видимост.

С оглед на изложените съображения по фактите, анализа на доказателствените източници и след задълбочено изследване на отправените от защитата и подсъдимите възражения, съставът не установи необходимост от излагане на допълнителни фактически изводи. Изчерпателното изясняване на предмета на доказване позволява извеждане на правна оценка на извършеното от всеки от подсъдимите.

ІІІ. От правна страна.

Първоинстанционният съд, с отделни диспозитиви, признал подсъдимите за виновни, в това че на 10.04.2017г. по главен път І - 9, на километър 35+450, в посока от с. Хаджи Димитър към гр. Каварна, при управление на моторно превозно средство – подс. Т. - л.а. „Сеат Ибиза 1, 9, ТДИ“ с рег. № Тх 95 - 65 АК, а подс. Д. - л.а.„Пежо 306 д“ с рег. № ТХ 49 - 88 ТХ, самостоятелно нарушили правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост, подс. Т. причинил на М. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост, в областта на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок от минимум 4 - 5 месеца, осъществяващо признаците на състав на престъпление по чл.343 ал.1 б. ”б” предл. 2 – ро от НК, а подс. Д. причинила смъртта на М. Б., осъществяващо признаците на престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” от НК.

С присъдата подсъдимите били признати за невинни и частично оправдани да са извършили деянието при нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, не е налице служебно установено основание и сезиращ документ, който да предполага излагането на допълнителни съображения. Вече бе посочено, че тази промяна в обвинението не е обхваната от процесуалната форма на чл. 287 от НПК.

Прочитът на релевантните по делото доказателства, след изложения анализ от фактическа страна на въззивната инстанция, утвърждава извода по същество, че всеки от подсъдимите е осъществил инкриминираното престъпление. При проверката на мотивите в тази част и с оглед постъпилите конкретни възражения на страните, съставът счете следното:

Правната оценка на фактите и обстоятелствата очертава признаците от обективна страна на престъпленията, вкл. съответстващите на действията на всеки от двамата подсъдими престъпни резултати. Съставът изложи изводите си по отношение на необходимото и категорично доказано разграничение на травматичните увреждания на пострадалата, причинени от подс. Т. в първия етап на произшествието и от подс. Д. във втория.

Оспорвано и пред първоинстанционния съд, и пред настоящата инстанция, е посоченото от обвинението специално правило, запълващо бланкетната правна норма. Счита се, че с действията си като водачи на МПС подсъдимите, всеки самостоятелно, не са нарушили правилата за движение, а вина за случайното деяние по чл. 15 от НК има пострадалата, нарушила множество правила и създала обективно непредотвратима опасност на пътя.

С оглед приетото от фактическа страна, съставът намира, че подсъдимите са предприели управление на своите автомобили, обективно неизправни в осветителните си системи и осигуряващи действителна видимост, в границите на осветената зона от дългите светлини, на л.а. „Сеат Ибиза“ на около 47 м напред, а на л.а. „Пежо“ на около 20м. Управлявали са в тъмната част на денонощието, при суха настилка и ясно време, в обхвата на плавна лява хоризонтална крива, принципно предоставяща геометрична видимост напред след приетия при огледа ориентир около и над 150 м, като е нямало други участници в движението и препятствия, които да са ограничавали видимостта.

В тази пътна обстановка подс. Т. е управлявал със скорост от около 99 км/ч, определяща опасната му зона за спиране на около 100, 4 м. При допустимата за пътния участък скорост от 90 км/ч опасната зона за спиране е около 86, 6 м. Скоростта, с която е избрал да управлява л.а. не е била съобразена със зоната на видимост, осигурявана му от дългите светлини на фаровете. За да спре в рамките на осветения участък той е следвало да прецени, че скоростта му трябва да е значително по-ниска, уточнена от вещите лица на около 56, 9 км/ч. Следователно, подс. Т. е разполагал с около 47 м пред себе си в рамките на които би могъл да идентифицира ясно пешеходката и да предприеме ефективно спиране преди мястото на удара, което е могло да се случи при скоростта от около 56, 9 км/ч.

Подс. Д. се е движела със скорост от 63, 7 км/ч, по-ниска от разрешената за пътния участък, и определяща опасна зона за спиране от около 51, 7 м. При осветеност от дългите светлини на л.а. от около 20м, обаче, подсъдимата би имала техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е управлявала автомобила със скорост до 31, 9 км/ч. С други думи, подс. Д. е могла да види ясно лежащата на пътя пострадала на около 20 м пред себе си и би могла да спре безопасно само при скорост от около 31, 9км/ч.

Според защитата на подсъдимите, тези скорости, които са избрали като водачи на МПС се били съобразени с разрешената в пътния участък, а установените от вещите лица безопасни величини на скоростта се явяват практически неоправдани. В действителност, при съобразяване на обясненията на всеки от подсъдимите, че не са могли да видят и да идентифицират пострадалата, напълно се потвърждава тезата, че светлините, на които са управлявали, не са им предоставяли необходимата осветена зона напред. Причина затова обаче, е избраната от самите тях неподходяща скорост, която е била значително по-висока от безопасната.

Ако светлините на фаровете им са предоставяли осветеност от около 100м, като при изправен технически автомобил, при избраните скорости на движение всеки от подсъдимите е могъл да възприеме опасността своевременно и да реагира подходящо със спиране, съответно л.а. на подс. Т. на около 100м, а л.а. на подс. Д. – на около 51, 7м. Опитът като водачи на МПС и обстановката, в която са осъществявали движението са позволявали обективната преценка на реалната им видимост и възможностите на автомобила да спре при аварийно задействане на спирачната система.

С оглед на изложеното съставът приема, че както подс. Т., така и подс.

Д. са нарушили правилото на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, а именно „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“. Избраните от тях скорости на движение не са били съобразени с конкретните условия на видимост и не са им позволявали да спрат пред каквото и да е препятствие. Твърдението, че не е било предвидимо в този пътен участък – извънградски път, след 20.30ч. на пътя да излезе човек, или на пътя да лежи човек, е необосновано. Многократно самите защитници посочваха, че същият път е и международен, предполагащо интензивно движение и висока концентрация на внимание на водачите по отношение на опасностите за безопасно движение. Видно е, че събитията се развиват в непосредствена близост до село Хаджи Димитър, в район, където съгласно публично достъпни карти и свидетелските показания по делото, селищата са на близки разстояния едно от друго, има къщи и населени зони и извън очертанията на селищата, има отбивка за ветрогенераторен парк. Наблизо е туристическа зона, с оглед на която часовият пояс 20.30-21ч. е активен. Пътят не е осветен, край него има храсти и дървета, и т.н. В тези условия рискът от поява на човек край пътя, преминаване на човек през пътя и озоваване на човек на пътното платно, не е пренебрежим или несъществуващ. „Наличието на лежащ на пътя човек винаги е препятствие, с което водачите са длъжни да се съобразяват, както изисква чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Няма значение по каква именно причина човекът лежи: легнал по собствено желания, паднал, защото е бил пиян, защото му е прилошало, защото е бил ударен.“ – е записано в Решение № 321 от 12.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1673/2011 г., III н. о., по факти във висока степен сходни с разглежданите по настоящото наказателно производство: „… инкриминираното поведение на водача С. има начална точка момента на наближаване мястото на произшествието с движещ се човек на платното и приключва с удрянето и падането на пешеходеца. С. отговаря дотук, за тези си действия. Инкриминираното поведение на подс. В. също е с начален момент приближаването на мястото на произшествието, но с паднал на платното човек, и приключва с прегазването му.“. (производството продължило спрямо подс. С и приключило с Решение № 123 от 8.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 257/2012 г., I н. о.). Съставът на въззивната инстанция подчертава, че техническата неизправност на фаровете на двата леки автомобила в случая няма самостоятелно значение като нарушение на чл. 179 ал. 6 от ЗДвП, въпреки че подсъдимите не са се съобразили със задълженията си по чл. 100 ал. 4 т. 2 от ЗДвП да поддържат устройствата за осветяване на управляваните от тях автомобили регулирани и в изправност. Непълноценната осветеност на автомобилите е факт, с който подсъдимите са били в състояние и е следвало да се съобразят при избора си скорост на движение, тъй като при, и въпреки, реалната осветеност на дългите светлини на фаровете, са могли да подберат скорост, която да позволи безопасното им придвижване до целта на пътуването им, и още по-важното - спирането и предотвратяването на произшествието.

Правилото на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, изисква водачът да е бил в състояние да идентифицира опасността в момент, в който е могъл да реагира чрез намаляване и безопасно спиране. Установено е по делото, че осветените зони на всеки от двата участвали в произшествието автомобила са били по-малки от опасните им зони за спиране при избраните скорости на движение. Следователно, подсъдимите не са могли да възприемат и идентифицират опасността за движението в момент, в който обективно да могат да предотвратят последиците. Появата на пострадалата в обсега на видимост за всеки от двамата подсъдими едновременно бележи възникване на опасност в опасната зона за спиране. За да спре, на подс. Т. са били нужни около 100, 4м, а обективно е разбрал какво се случва на пътя пред него на около 47м преди удара. При подс. Д. опасността е подлежала на идентифициране като възникнала на около 20 м. напред, при необходими за спиране на управлявания от нея л.а. около 51, 7 м. Изложеното, според състава, отхвърля възможността правилото на изр. 2 на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП да е могло да бъде нарушено самостоятелно, поради което присъдата следва да бъде изменена с приложение на закон за същото наказуемо престъпление и отпадане от обема на отговорност на всеки от подсъдимите на тази част от специалните правила, включени в обвинението, чрез частично оправдаване на подсъдимите.

Изложеното дотук не може да доведе до възприемане на тезите на защитата, че за всеки от двамата подсъдими е налице случайно деяние по чл. 15 от НК. Първоинстанционният съд е разгледал становището и обосновано е отхвърлил такава оценка на извършеното, с позоваване и на примери от съдебната практика. Достатъчно е да се прецизира, че виновното поведение на водача би било изключено, когато той е действал съобразно предписанията за безопасно и правилно управление и движение на МПС, но е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. Подсъдимите, всеки от тях самостоятелно, е възприел опасността, произтичаща от пресичането/присъствието на пострадалата на пътя на разстояние, по-малко от необходимата за спирането на всеки от автомобилите опасна зона. Опасността е възникнала в опасната зона и при скоростта, с която са управлявали подсъдимите не са могли да избегнат съответния удар и последици. Скоростта на л.а. на подс. Т. е била малко над разрешената за движение извън населени места, а тази на л.а. на подс. Д. е била под рамките на разрешената. Но и двамата водачи не са изпълнили задължението си да съобразят скоростта си с конкретните условия на видимост – изключително ограничена поради неизправността на светлините на фаровете на автомобилите. По този начин, както подс. Т., така и подс. Д., сами са се поставили в положение да не могат да преодолеят опасността, породена от поведението на пострадалата. При скорост от 56, 9 км/ч подс. Т. е могъл да предотврати удара, а при скорост от 31, 9 км/ч подс. Д. е могла да предотврати прегазването на пострадалата. Управлението на автомобилите с несъобразена скорост, непозволяваща на подсъдимите да спрат в рамките на осветения участък пред себе си, е в нарушение на правилото по чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с двата отделни престъпни резултата. Нарушенията на чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и чл. 114 т. 1 от ЗДвП, допуснати от пострадалата, очертават нейния принос към произшествието.

Искането на адв. Ж. за оценка на извършеното по чл. 15 от НК е основано на становище, че подс. Д. не е била длъжна да предвиди в така стеклата се обстановка друго неправомерно поведение на друг участник в пътя. Защитникът счита, че вината не е доказана по безспорен начин и се позовава на решение № 409/27.09.2010г. (а не погрешно посочената от адв. Ж. 2012г.) на Трето н.о. на ВКС. Без да има задължителен характер, посоченото решение на ВКС е в наказателно производство, разкриващо съвсем различна от установената по делото фактология - насрещно движещ се автомобил е бил възприет от подсъдимата като опасност в нейното платно за движение, тя е предприела маневра с отклоняването на управлявания от нея автомобил вдясно по банкета за да избегне челен удар, той е попадал в опасната зона за спиране, допълнителна причина за настъпилите вредни последици била дефектната и неправилно монтирана предпазна ограда.

И ако по посочения, а и в редица други казуси, съдилищата са достигали до извод за наличие на внезапност, създадена от действията на пострадал, която е била непредвидима, неочаквана, непредотвратима, а деецът е имал изцяло съобразено с правилата за движение поведение, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на обществено опасните последици, обосновано е било прогласяването на невинността на дееца и на деянието като случайно. Разликата, очертана от фактологията по настоящото производство, е свързана с установеното нарушение по чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, допуснато всеки от подсъдимите, стоящо в пряка причинна връзка със съответния престъпен резултат. Задължението да се избере скорост, съответна на конкретните условия на видимост и техническите възможности за спиране в рамките на осветената от дългите светлини на фаровете зона, е било пренебрегнато и неизпълнено поради непредпазливостта на подс. Т. и подс. Д., и това изключва оценката на извършеното като случайно деяние. Съставът съобрази и Решение № 318 от 11.VIII.1988 г., III н. о.; Решение № 767 от 11.ХI.1991 г., I н. о.; Решение №81 от 01.09. 2020 год. на I н. о. на ВКС.

С оглед на изложеното съставът прецени възражението, че деянието е несъставомерно поради това, че не е виновно извършено по смисъла на чл.15 от НК, като неоснователно.

От субективна страна двамата подсъдими са извършили деянието при непредпазливост изразена като небрежност, по смисъла на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимите не са предвиждали настъпването на общоопасните последици, но са били длъжни и са могли да предвидят, че управлението с несъобразена с видимостта им скорост може да доведе по произшествие с престъпен резултат. И двамата притежават знанията и умения като водачи на МПС, които да им позволят на 10.04.2017г. при потегляне с автомобилите да отчетат степента на осветеност от фаровете и да приложат скорост, която би била безопасна да позволи спиране в зоната на осветеността. Конкретните пътни особености са им предоставяли добри условия за движение в тъмната част на денонощието, суха настилка, ясно време, видимост, незасегната от други водачи и на около 150м напред – от които подс. Т. е виждал пълноценно на около 47м пред л.а., а подс. Д. на около 20м. Въпреки това, навлизайки в пътния участък на произшествието, те са управлявали автомобилите със скорост, непозволяваща им ефективно и безопасно спиране при поява на опасността за движението. При изясняване на формата на вината, първоинстанционният съд е допуснал сериозно противоречие, посочвайки при анализа на доказателствата, че поведението на подсъдимите „разкрива съдържанието на обективния признак на самонадеяността, като форма на непредпазливата вина, свързано със задължението да предвиждат настъпването на общественоопасните последици, след като осъществяват дейност в нарушение на предписаните правила за поведение.“, а при изводите от правна страна, че подсъдимите са действали при форма на вина „небрежност“. Не се установяват фактически основания да се приеме, че подсъдимите са предвиждали настъпването на общественоопасните последици и са мислили да ги предотвратят, поради което и свързването на действията им с поведение, относимо към самонадеяността, е необосновано.

С оглед на изложените положения въззивната инстанция счете исканията за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни, за неоснователни.

ІV. Относно наложеното наказание.

Прилагайки принципа за законоустановеност, първоинстанционният съд разграничил отговорността на подсъдимите и в рамките на предвидените санкции провел индивидуализацията на наказанията. По отношение на подс. Т. установил предпоставки за прилагане на института на 78 а от НК, освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил предвидените административни наказания, основното - глоба в размер на 3 000лв., и факултативното - лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. По отношение на подс. Д. съдът приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, и определил основното наказание лишаване от свобода под най-ниския предел по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК за срок от една година и шест месеца. Подробни съображения съдът изложил по отношение на постижимост на целите на наказанието и при отлагането му по чл. 66 ал. 1 от НК с минималния изпитателен срок. Кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС съдът наложил в минимален по отношение на основното наказание и равен на него срок.

Пред настоящата инстанция защитникът на подс. Т. отправя самостоятелно искане за намаляване размера на наложената глоба до законовия минимум, намаляване до минималния срок или отмяна на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, предвид материалните възможности на подсъдимия, трудовата му заетост, продължаващото обучение, семейното му положение.

С оглед искането на защитата на подс. Т. и в изпълнение на възложената на настоящата инстанция цялостна проверка на правилността на присъдата, съставът установи следното:

При индивидуализацията на административните наказания на подс. Т., първоинстанционният съд неправилно отчел при определяне на размера на глобата - „причинените вследствие на виновното поведение на подс.Т. Т. наранявания по тялото на пострадалата М.Б., квалифицирани от експертите като средна телесна повреда“, а при определяне на лишаването от право – „сериозните травми и наранявания, които е получила пострадалата М.Б.“. Видно от нормата на чл. 56 от НК не са смекчаващи или отегчаващи обстоятелства тези, които законът е взел предвид при определяне на съответното престъпление. Подс. Т. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 – ро от НК, което включва като обективен признак именно средна телесна повреда, изразена в счупване на голямопищялната кост, в областта на лявата подбедрица на пострадалата, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок от минимум 4 - 5 месеца. Многобройните СМЕ по делото не дават категорично заключение от деянието да са настъпили други средни телесни повреди, но дори и да бяха, те – както и по-леки телесни повреди, биха били обхванати в правната квалификация, по която подсъдимият е признат за виновен. Следователно, травмите на пострадалата, получили оценка като признак на престъпния състав, не могат да бъдат отчитани повторно и то по посока за завишаване на подлежащите на индивидуализация санкции.

По отношение на подс. Д. първоинстанционният съд е изложил много подробни съображения защо намира, че изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено по чл. 66 от НК с минимален изпитателен срок, но не е формулирал самостоятелни мотиви по размера на наказанието лишаване от свобода. Приложеното правило по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е предоставило на ДОС възможност да постанови наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца до 1 година 11 месеца и 29 дни, и не е напълно ясно как съдът е достигнал до размер от една година и шест месеца. Съдът приел като смекчаващи отговорността на подс. Д. - чистото съдебно минало; добрите характеристични данни; липсата на други водени срещу нея наказателни производства; липсата на налагани каквито и да било наказания за извършени нарушения на ЗДвП от издаването на СУМПС през 2007г. до деня на инцидента; семейната и трудовата й ангажираност; наличието на съпричиняване от пострадалата; поведението след деянието - останала на местопроизшествието, изчакала идването на контролните органи, дала проба за алкохол; както и неспазването на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6 от ЕКПЧ. ДОС обобщил, че всички данни за личността на подс. Д. са изцяло положителни, което говори за ниска степен на обществена опасност на нейната личност, а деянието е изолиран инцидент в житейския й път. Съставът не споделя оценката като смекчаващо обстоятелство на неизвършването на други престъпления, за които спрямо подсъдимата да се водят наказателни производства, доколкото законосъобразният и съответстващ на обществения морал начин на живот по правило изключва извършването на престъпления. Оставането след произшествието, изчакването на контролните органи и даването на кръвна проба, са част от задълженията на водачите на л.а., участвали в ПТП, като спазването им е дължимо поведение, гарантирано със самостоятелна административна отговорност по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. На следващо място, ДОС установил събития, които са извън възможностите на съда да приключи делото в „разумен срок“ и които не трябва да се вменяват във вреда на подсъдимите, считайки, че този срок следва да се отброи от момента на започването на досъдебното производство -10.04.2017г. Съставът счита, че срокът, изследван по чл. 6 от ЕКПЧ като част от правото на справедлив процес, следва да бъде преценяван от момента на повдигане на обвинение, от който и към момента подсъдимите понасят негативи и тежести, произтичащи от качеството им и характера на наказателното производство. В този смисъл е и Решение № 114 от 13.02.2024 г. по н. д. № 672/2023 г., І н. о. на ВКС. Подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност на 27.02.2019г. и последното съдебно заседание на въззивната инстанция е проведено около 5 години след това – на 08.02.2024г. Безспорно е, че срокът е надхвърлил обичайния за водене на наказателно производство по обвинение за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК.

Отбелязвайки изложените неточности по индивидуализацията на наказанията, съставът намира за необходимо да допълни и следните значими положения:

Обемът на отговорността и конкретните санкции по силата на закона следва да отчитат и отношението на подсъдимите към извършеното и участието им за изясняване на обективната истина по делото. В настоящото решение бе подчертана ролята, която подс. Д. е имала за запазване на произшествието. И подс. Т., и подс. Д. са съдействали с личното си участие в следствения експеримент на 13.09.2017г., дават обяснения, които в съществените елементи за пътната обстановка са потвърдени чрез приложените способи на доказване. Макар да не признават вината си, подсъдимите изразяват съжаление за престъпния резултат.

От обективна страна при правните си изводи, съставът счете, че обемът на обвинението срещу подсъдимите следва да се редуцира с отпадането на нарушение по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП. Приетото влияе и върху санкционната тежест спрямо всеки от подсъдимите.

Ако в първоинстанционното производство общо се е коментирало, че е налице съпричиняване от пострадалата, в настоящото решение бяха конкретизирани обективираните в поведението й нарушения на правилата за движение по чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ЗДвП – тъй като е предприела пресичането на пътното платно без да се съобрази с приближаващия л.а., управляван от подс. Т., и по чл. 114 т. 1 от ЗДвП – тъй като е навлязла внезапно на пътното платно. Тези рамки определят конкретния й принос и съгласно ТР№ 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, по т. 1, следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства. Степента, в която пострадалата е съпричинила резултата, следва да се преценява в зависимост от установените факти във всеки конкретен случай. Наличието на алкохол в кръвта на Б. е обусловило алкохолно повлияване, но в поведението й непосредствено преди произшествието – свид. А.а и подс. Т. не са възприели характерни външни белези, свързани със загуба на равновесие и координация. Допуснатите от пострадалата нарушения на правилата за движение са я довели на пътното платно, като имат най-значим принос при изследване на първия етап на произшествието – удара от подс. Т.. Непосредствената причина, поради която пострадалата се е намирала на пътното платно преди срещата с л.а., управляван от подс. Д., е виновното поведение на подс. Т.. След блъскането на Б. от подс. Т., тя е паднала на пътя и в това състояние е била прегазена от л.а. на подс. Д.. С оглед на всички изложени съображения, съставът счете, че са налице основания за допълнително смекчаване на ангажираната отговорност на подсъдимите и изменение на присъдата в частта на определените на подсъдимите наказания – при запазване на техния вид и намаляване на размерите, в които са наложени.

Съдът прецени възможността и на двамата подсъдими да не бъдат налагани наказания лишаване от право да управляват МПС, доколкото по чл. 78 а ал. 4 от НК това наказание има факултативен характер, а при индивидуализация по чл. 55 от НК съгласно задължителните указания по ТР № 1 от 13.04.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК на ВКС, нормата на чл. 55 ал. 3 от НПК предоставя на съда да прецени дали да наложи предвиденото допълнително наказание в чл. 343 г от НК. Съставът намери, че наказанието лишаване от право да се управлява МПС има самостоятелно значение да повлияе на процеса на поправяне и превъзпитаване на подсъдимите. Съвместното въздействие на основното и факултативното наказание, относимо и към съвкупността от административните наказания спрямо подс. Т., гарантира преосмислянето на нагласите на подсъдимите по отношение на правилата за движение, постига действително ограничаване на възможните рискове от управление на МПС и предупредително-възпиращо отражение спрямо обществото.

Административните наказания на подс. Т. следва да бъдат намалени, като глобата бъде опредЕ. в минимален размер от 1000лв., а лишаването от право да управлява МПС да бъде наложено за срок от шест месеца. Съдът прецени младежката възраст на подсъдимия, произтичащите от семейното му положение задължения, данните за предходното поведение на подсъдимия като водач на МПС и ресурсите на личността му, очертаващи постижимост от поправяне и при този обем на наложените административни наказания. Имущественото санкциониране ведно с лишаването му от право да управлява МПС в този кратък период, като съвкупност постигат очакваното въздействие и съответност на наказанието спрямо извършеното.

По отношение на подс. Д. съставът прецени, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде значително намалено до размер от осем месеца, при възползване от факултативната възможност и налагане на лишаване от право да управлява МПС в минималния размер, равен на срока на основното наказание, от осем месеца. Съставът намери, че определянето на наказанията в този размер съответства в максимална степен на установените по делото положения за деянието и личността на дееца. Подкрепят се изводите за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК по отношение на основното наказание и отлагането му за минимален изпитателен срок, гарантиращо оптимално въздържане на подс. Д. от извършване на други престъпления. Наказанието, ограничаващо подсъдимата от управление на МПС, следва да обезпечи преосмислянето на задълженията й като водач и да допринесе за пълно постигане на положителните промени в съзнанието й към спазване на законовия ред, регулиращ движението по пътищата. Съвкупността от така определените по вид, размер и начин на изтърпяване наказания, според състава, постига справедлив баланс между ключовите елементи по индивидуализация и крайните цели на наказанието, изискуем по чл. 57 ал. 2 от НК.

Воден от тези съображения, съставът на въззивната инстанция, установи основания за изменение на разглежданата присъда в наказателно- осъдителната част.

V. По отношение на разноските по делото.

След признаване на подсъдимите за виновни, с присъдата съдът приложил чл.189 ал.3 от НПК и възложил на подсъдимите да заплатят солидарно разноските по делото. Защитникът на подс. Т. намира, че това е неправилно и е следвало съдът да определи на всеки от подсъдимите дължимата от него сума, а не да постановява всеки да е отговорен за целия размер на направените по делото разноски. В предходно с.з. представителят на въззивната прокуратура подкрепи това становище.

Нормата на чл. 189 ал. 3 от НПК постановява, че при осъждане на няколко подсъдими съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Съподсъдимите по едно и също дело не отговарят солидарно за дължимите по делото разноски. Съдът е длъжен да определи частта, която всеки от тях трябва да заплати, и то за обвинението, по което е признат за виновен, в този смисъл практиката на съдилищата е трайна и еднопосочна, напр. решение 284-83 - 2 н. о. на ВС на РБ; Решение № 429 от 28.10.2011 г. по н. д. № 2009/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 50170 от 19.01.2023 г. по н. д. № 558/2022 г., І н. о. на ВКС, и др. Проверката на въззивната инстанция установи, че направените в настоящата инстанция разноски за възнаграждение на вещите лица по допълнителната комплексна АТТрЕ в размер на 5013лв. и разноските, направени от първоинстанционния съд общо в размер на 9 792, 84лв. следва да бъдат поделени между двамата подсъдими поравно.

По отношение на разноските от ДП се съобрази, че допълнителна тройна СМЕ към СМЕ № 9/2018-а, била назначена, за да се прецизират уврежданията, получени при произшествието с л.а. „Сеат Ибиза“, относимо към обвинението, в което подс. Т. е признат за виновен. Изложеното определя в негова тежест да останат разноските за възнаграждение на вещите лица, общо в размер на 738, 99 лв. Към обвинението на подс. Т. има значение и изготвена от в.л. доц. д-р П. Л. допълнителна СМЕ № 9/2018–б с цел уточняване на уврежданията, причинени на пострадалата при произшествието с л.а. „Сеат Ибиза“, но за нейното изготвяне не е представена справка- декларация от вещото лице и не е постановено плащане на разноски от разследващия.

С оглед на изложеното налице е основание за изменение на постановената присъда като присъдените разноски по делото бъдат разпределени конкретно между двамата подсъдими.

Доколкото такива са направени и от настоящата инстанция, при потвърждаване на осъждането на подсъдимите, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК разноските следва да бъдат възложени на подсъдимите.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд