Решение № 3 от 27.1.2020 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 448/2018 г.

Производство по реда на чл.175 от АПК и чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по молби вх5424/19.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 474/4.12.2019г. постановено по адм. д. 448/2018г. като вместо м.юли и август като отменени ДДС, следва да се посочи това за м. 06.2015г. м.07.2015г., м.07.2015г. м08.2015г., м.09.2015г, м.10.2015г., м.11.2015г. им. 12.2015г. Освен това с молба вх. № 5425/19.12.2019г. се иска изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, като такива не се следват на жалбоподателя ЕТ..., тъй като в пълномощното на К. не е посочено, че договореният хонорар в размер на 2300 лева е внесен в брой, нито са представени доказателства, че същият е платен по банков път. Изрично се позовава на Тълкувателно решение № 6/2012г. от 6.11.2013г. на Общо събрание на гражданската и търговска колегия на ВКС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за настоящата Ответната страна по делото – ЕТ..., редовно уведомен не взема становище по спора. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение 474/4.12.2019г. постановено по адм. д. 448/2018г съдът е отменил по жалба на ЕТ...представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 Ревизионен акт / PA / № Р-04000417006706-091- 001/19.03.2018 1., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 108/4.6.2018г. на Директор Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката Н.С.М. са установени следните допълнителни задължения: 1. ДДС в размер на 18 051, 76 лева и лихви от 4 227, 30 лева за данъчни периоди м. юли и август 2015г 2. данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 943, 60 лв. и лихви в размер на 180, 36 лв, отхвърлил е жалбата против Ревизионен акт / PA / № Р-04000417006706-091- 001/19.03.2018 1., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 108/4.6.2018г. на Директор Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката Н.С.М. са установени допълнителни задължения по ДДС в размер на 2077, 39 лева и лихви от 696, 35 лева за данъчен период м.09, м.10, м.11, м.12. 2015г., осъдил е Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ...представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 разноски по делото в размер на 2615, 06- две хиляди шестстотин и петнадесет лева и шест стотинки и е осъдил ЕТ...представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 393, 05- триста деветдесет и три лева и пет стотинки. При така установените факти, съдът прави следните изводи: Молбата за постановяване на решение по чл.175 от АПК за поправка на ЯФГ е допустима и основателна. От мотивите на съда може да се заключи, че същият отменя установеното задължение за ДДС в общ размер на 18 051, 76 лева за данъчни периоди както следва: за м. 06.2015г. в размер на 142, 83 лева, за м.07.2015г- 3521, 34 лева, за м. 08.2015г.- 3992, 13 лева, за м.09.2015г. -3080, 17 лева, за м.10.2015г. -2598, 49 лева за м.11.2015г.- 2309, 25 лева и за м. 12.2015г. 2407, 55 лева, за което е изготвена съответна таблица, като общия размер на задължението е 18 051, 76 лева и лихви, като вместо горното неправилно е посочил само данъчните периоди м. юли и м. август 2015г. В този смисъл следва да се поправи горепосоченото решение на Административния съд. Молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е допустима и основателна. Изцяло се споделят доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение 6/2012г. от 6.11.2013г. на ОГТК на ВКС, задължително за настоящата инстанция на основание чл. 130, ал.2 от ЗСВ, с амо, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Следователно в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения договор за правна защита и съдействие в конкретния казус стр.33 от делото е посочено договореното възнаграждение в размер на 2300 лева, но няма вписване за заплащане в брой, поради което настоящата инстанция неправилно е приела в горепосоченото решение, че разноските за адвокатско възнаграждение са дължими. Решението следва да бъде изменено в тази част като се посочат само тези разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице общо в раземр на 558, 77 лева. Съответната част на разноските на молителя съответно не са посочените 393, 05 лева, а 424, 16- четиристотин двадесет и четири лева и шестнадесет– стотинки определени съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС върху потвърдената част на РА от 2773, 74 лева. Водим от горното и на основание чл. 175 от АПК и чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът