Решение № 224 от 18.12.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 187/2019 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „ Исофарма ” с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, подадена чрез процесуален представител по пълномощие. Оспорва се Решение № 234/ 21.69.2019 г., постановено по а.н.д. № 330/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му РС е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на защита на касатора. Изразява се становище, че след като не е анализирал в съвкупност събраните доказателства съдът неправилно неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е доказано по безспорен начин търговското дружество да е осъществило от обективна страна вмененото му административно нарушение. В касационната жалба се сочи, че от показанията на свидетелите става ясно, че първоначално търговският обект – аптека, е бил посетен от един служител на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), а останалите лица от екипа са останали отвън пред аптеката и не са присъствали при евентуалната покупка на лекарствен продукт. Следващо основание за неправилност на оспореното решение се обосновава с довода, че съдът не е взел предвид наличието на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН от Б. Ц. Посочените като свидетели лица С. М. и М. С., не са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а само при съставянето на АУАН. Твърди се, че в конкретния случай не е приложима нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Изразява се становище за наличие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Иска се да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на изпълнителния директор на ИАЛ, София. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява. От пълномощника му е постъпила молба по хода на делото и кратки съображения за основателност на касационната жалба. Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали. Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 330/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение РС – Кърджали е изменил Наказателно постановление № РД-И-162/ 04.10.2018г., издадено ИД на ИАЛ, гр.София, с което на Исофарма ” с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, за нарушение на чл.220, ал.1, във връзка са чл.219 и чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. РС – Кърджали е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежен орган при спазване на законовите изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно реквизитите, които трябва да съдържат. Съдът е приел за безспорно доказано, че при извършена проверка на 10.05.2019 г. в аптека в ••• в •••, стопанисвана от дружеството-касатор, е установено, че лицето Г. Г. А., без изискуемата в разпоредбата на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ на магистър-фармацевт, е продало лекарствени продукти. Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна. При правилно установена фактическа обстановка РС –Кърджали обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление на ИД на ИАЛ, гр.София. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на ЗЛПХМ. Относно довода в касационната жалба, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, касационният състав на АС – Кърджали намира същия за неоснователен. В разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая в АУАН не е посочено, че не е възможно да се състави в присъствие на свидетелите при установяване на нарушението, на това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН са посочени други двама свидетели, като изрично е отбелязано тяхното качество. Освен изложеното следва да се посочи, че АУАН е съставен при наличие на приложен към констативния протокол от 10.05.2018 г. фискален бон от същата дата, в който са отбелязани лекарствените продукти, продадени от аптеката, стопанисвана от касатора. Безспорно е, че в момента на продажбата в аптеката се е намирало само лицето Г. Г. А., назначено на длъжност „•••”. От представено Уверение от Медицински колеж към Медицински университет, ••• се установява, че то е с прекъснати права. Т.е., че не е завършило специалността „•••”. Обстоятелството, че това лице е извършило продажбата на лекарствата е потвърдено и от неговите показания пред РС – Кърджали. Доводът в касационната жалба за наличие на основания по чл.28 от ЗАНН не може да бъде споделен, защото нарушението е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите. Не са извършени и други нарушения на административноопроизводствените правила, които да не са били съобразени от РС – Кърджали. Спазен е давностния срок от установяване на нарушението – 10.05.2018 г. за съставяне на АУАН. Съответно – и 6-месечния срок за издаване на наказателното постановление, считано от съставяне на АУАН. Поради изложените съображения оспореното правилно, валидноо и допустимо следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд