Решение № 5279 от 19.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10777/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 25.05.2021г. по гр.д. № 41448/2020 г. на СРС, I ГО, 36 състав е признато за установено по предявения от Й. А. Б. и Ц. А. Б. иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, че длъжниците Й. А. Б. и Ц. А. Б. не дължат солидарно на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1852/2009год. по описа на Ломския районен съд, а именно: главница в размер на 18 182. 36 лева, ведно със законна лихва от 21.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, лихва в размер на 8 678. 44 лева за периода от 02.07.2007 г. до 20.10.2009г. и разноски в размер на 542. 22 лева и 5 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, въз основа на който изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20197480401389 год. на ЧСИ при МОС М.И., peг. № 748 в КЧСИ, поради погасяването на сумите по давност. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че процесните вземания са били предмет на предходно изпълнително производство по изп. дело № 73/2010г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие ОС- гр. Монтана. Сочи се, че въвв връзка с това производство е бил предявен отрицателен установителен иск за оспорване на процесните вземания, който е отхвърлен с решение от 04.08.2016г. по гр.д. № 944/2015г. на РС -гр. Лом. В цитираното решение е било прието, че към 13.07.2015г. не e била настъпила перемпция и петгодишният давностен срок не е бил изтекъл, като този въпрос е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид това производство и постановеното по него решение. Навеждат се доводи, че разглеждането на въпроси във връзка с давността за периода до 13.07.2015г. е в противоречие с разпоредбата на чл. 297 от ГПК за задължителната сила на съдебните решения и принципа за непререшаемост на делата по чл. 299 от ГПК. Поддържа се, че докато гр.д. № 944/2015г. на РС-гр. Лом е било висящо, давност не е текла на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Излагат се съображения, че с оглед направените искания за извършване на изпълнителни действия и приложените изпълнителни способи, не се установява да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че перемпцията е без правно значение за давността, тъй като дори изпълнително действие да бъде поискано при перемирано изпълнително производство, съдебният изпълнител е длъжен да го извърши. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че следва да бъде образувано изпълнително дело под нов номер. Сочи, че дори да не се вземе предвид производството пред РС-гр. Лом, давността отново не е изтекла. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Й. А. Б. и Ц. А. Б. в депозиран отговор оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Твърдят, че поисканите и извършени изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не пораждат действие, вкл. не прекъсват погасителната давност по отношение на вземанията. Давността за последно е била прекъсната с молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 21.04.2011г., поради което е изтекла на 21.04.2016г. Поддържат, че решението по гр.д. № 944/2015г. на РС - гр. Лом не се ползва със сила на пресъдено нещо относно констатацията в мотивите, че изпълнителното производство не е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържат, че давността не е била спряна, докато е било висящо гр.д. № 944/2015г. на РС-гр. Лом, тъй като разпоредбата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД касае производства, образувани от кредитора срещу длъжника. Отделно твърдят, че това производство касае различен период от този, разглеждан в първоинстанционното производство, поради което не са били нарушени правилата на чл. 297 и чл. 299 от ГПК. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Производството е образувано по предявен от Й. А. Б. и Ц. А. Б. срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника следните суми: главница в размер на 18 182. 36 лева, ведно със законна лихва от 21.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, лихва в размер на 8 678. 44 лева за периода от 02.07.2007г. до 20.10.2009г. и разноски в размер на 542. 22 лева и 5 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1852/2009 год. по описа на Ломския районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20197480401389 год. на ЧСИ при МОС М.И., peг. № 748 в КЧСИ, поради погасяването на сумите по давност. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че изпълнително дело № 73/2010 г. по описа на ЧСИ А.В., peг. № 747 на КЧСИ, по което първоначално са били изпълнявани процесните вземания, е било перемирано считано от 21.04.2013г. и извършените след този момент изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността. Изложил е мотиви, че давността е била прекъсната за последно на 21.04.2011г. с направено от взискателя искане за прилагане на изпълнителни способи, поради което вземането е било погасено по давност към момента на предявяване на исковата молба на 21.10.2019г. Процесните вземания са предявени за принудително изпълнение от „Уникредит Булбанк“ АД с молба с правно основание чл. 426 ГПК от 19.02.2010г., по която е било образувано изп.д. № 73/2010 г. по описа на ЧСИ А.В., peг. № 747 на КЧСИ, район на действие ОС-гр. Монтана, за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 21.12.2009г. по ч.гр.д. № 1852/2009 г. по описа на Ломския районен съд, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.12.2009г. В молбата са направени искания за налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжниците. На 08.06.2010г. е изпратено запорно съобщение до Регионална ветеринарномедицинска служба – гр. Монтана за налагането на запор върху 45 броя животни. С молба изх. № 07.06.2010г. е поискано налагане на възбрана върху собствен на длъжника Й. Б. недвижим имот, вписана в СВ- гр. Лом с вх. рег. № 3433/09.06.2010 г, акт № 61, партида 23817. С молба на взискателя от 21.04.2011г. е направено искане за прилагане на първоначално поисканите изпълнителни способи. С две отделни молби от 20.07.2011г. длъжниците са заявили, че трето за спора лице е встъпило в дълга им, като в молбите е налице изрично признание на дълга им, а отделно е представена молба от третото лице К.Т. от същата дата, с която заявява, че приема условията на банката и е подписал декларация за поемане на кредита. С молба от 16.07.2013г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е поискал да бъде продължено изпълнителното производство, като бъде насрочена дата за публична продан на имуществото, срещу което е насочено изпълнението. С молба от 15.06.2015г. е направено ново искане за продължаване на изпълнителното производство чрез насрочване на дата за публична продан. На 29.07.2015 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот. Съгласно отбелязването върху изпълнителния лист, изп. дело 73/2010г. е било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, при последно извършено изпълнително действие от 17.03.2016г. Прекратяването е констатирано с постановление на ЧСИ от 04.01.2019г., а изпълнителният лист е върнат на взискателя на 12.04.2019г. С решение по гр.д. № 944/2015г. на Ломския РС е отхвърлен предявения от настоящите ищци срещу „Уникредит Булбанк АД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че не дължат вземанията по процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. Процесните вземания са прехвърлени от „УниКредит Булбанк“ АД на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2017г. С молба по чл. 426 от ГПК от 01.08.2019г. на цесионера АСВ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20197480401389 год. по описа на ЧСИ М.И., peг. № 748 в КЧСИ, район на действие ОС – гр. Монтана срещу Й. Б. за изпълнение на процесните вземания. С молбата за образуване е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. С молба от 13.08.2019г. е направено искане изпълнението да бъде насочено и срещу длъжника Ц. Б.. Със запорно съобщение от 09.10.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Й. Б., а с молба от същата дата - възбрана върху собствени на длъжниците недвижими имоти. С обезпечителна заповед от 22.10.2019г., издадена по гр.д. № 1839/2019 г. на ЛPC, е спряно производството по изпълнителното дело. С молба от 29.10.2019г. взискателят е поискал изготвяне на нова оценка и насрочване на публична продан на имота, която е била оставена без уважение поради спиране на производството. Въззивният съд споделя практиката на ВКС по приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК е приравнена на влязло с сила съдебно решение, поради което за процесните вземания е приложима общата 5 - годишна давност. /в същия смисъл определение № 628/11.11.2019 г. по т.д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/. В конкретния случай, при липса на данни за провеждано по реда на чл. 422 от ГПК исково производство, респ. подадено възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК от длъжниците, както и на възражения за обезсилване на заповедта по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение от 21.12.2009г. по ч.гр.д. № 1852/2009 г. по описа на Ломския районен съд е влязла в сила. Следва да се отбележи, че влязлото в сила съдебно решение на Ломския РС установява със сила на присъдено нещо между ищците и цедента, че към датата на приключване на устните състезания – 15.06.2016г., изпълнителната сила на влязлата в сила заповед е съществувала, респ., че отричаното от ищците право на принудително изпълнение съществува. Независимо, че страните по предходното дело и настоящото са различни, по арг. от чл. 297 ГПК вр. чл. 298, ал. 2 ГПК, формираната сила на присъдено относно съществуването на изпълняемо право в патримониума на цедента към момента на приключване на устните състезания по предходното дело, макар и да не формира отвод за присъдено нещо по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК, следва да бъде зачетена по същество, вкл. и спрямо цесионера. Независимо от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че не е налице изтекла погасителна давност при преценка на целия период, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, вкл. извършването на опис и оценка на вещта. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С оглед изложеното, прекратяването на изпълнителното производство поради изтичане на срока чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не изключва съществуването на изпълняемото право, респ. възможността за принудителното му изпълнение. Перемпцията има процесуален, а не материалноправен характер, като не следва да бъде смесвана с института на погасителната давност. Дори изпълнителното дело да е перемирано, не съществува пречка за кредитора да инициира ново принудително изпълнение на вземането си. Ето защо изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение, че извършените от взискателя действия по принудително изпълнение при настъпила перемпция не следва да бъдат зачетени, са неправилни. С ТР № 3/2023г. по т.д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК е преодоляна съществуваща противоречива съдебна практика, като е даден отговор на въпроса - от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Прието е, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на ТР № 2/26.06.2015г., не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, а давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015г. Предвид изложеното, в случая за всички осъществили се факти до 26.06.2015г. е приложимо ППВС № 3/18.11.80 г., съгласно което по време на изпълнителния процес не тече давност по отношение на изпълняваните вземания. Следователно, с образуване на 19.02.2010г. на изпълнително производство № 73/2010г. по описа на ЧСИ А.В., е прекъсната давността, по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес. С оглед влязлото в сила решение на Ломски РС, с което е прието, че не е налице нито перемпция, нито погасяване на вземанията по давност, следва да се преценява само периода след приключване на устните състезания по делото на 15.02.2016г. Но дори да се преценява и предходния период, са налице действия, които прекъсват давността – признание на длъжниците на вземанията на 20.07.2011г., молбата на взискателя от 16.07.2013г. и извършването на опис на собствения на длъжниците имот на 29.07.2015г., като е без значение за давността дали действията са извършени в рамките не перимирано дело. Давността е била прекъсната отново в рамките на петгодишния срок с молбата за образуване на изп. дело 20197480401389 год. по описа на ЧСИ М.И. срещу Й. Б. от 01.08.2019г., с която е поискано налагане на възбрана, респ. с молбата за насочване на изпълнение срещу Ц. Б. на 13.08.2019г., както и с действия по налагане на запор и възбрана от 09.10.2019г. Давността е спряла да тече със спирането на изпълнителното производство по силата на обезпечителната заповед от 22.10.2019г. по гр.д. № 1839/2019 г. на ЛPC, тъй като след този момент е преустановена възможността за извършване на изпълнителни действия. Следователно от последните изпълнителни действия от 09.10.2019г. до спиране на изпълнителното производство във всички случаи не е изтекъл предвиденият в закона 5 - годишен давностен срок. Дори да се приеме, че давността е текла и при спряно изпълнително производството, от последните изпълнителни действия – запора и възбраната от 09.10.2019г. до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, не е налице изтекла давност. По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК е изцяло неоснователен. Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има въззивникът, на когото следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и разноски за въззивната инстанция в доказан и заплатен размер от 648. 16 лв., от които 548. 16 лв. – държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Софийски градски съд