Решение № 289 от 16.12.2025 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 644/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. А. П. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, местн. „хххххххххххх“ 999, чрез адв. М. Д.-ГАК, против А. О. П. с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх“ № 3, с предявени искове с правно основание чл. 108 и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са съсобственици на следните недвижими имот, а именно:

1/2 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, площ по документи: 254 кв. м, стар номер хххххххх, квартал 73, парцел 9, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх“ № 3;

Сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххх.2, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр.

Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 33 кв. м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххххх, адрес: обл.

Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 2, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх3, адрес: обл.

Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 3, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх5, адрес: обл.

Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 1, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх7, адрес: обл.

Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 4, предназначение:

Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 31.880 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх9, адрес: обл.

Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. -1, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 31.880 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м. Сочи се в исковата молба, че гореописаните недвижими имоти са били собственост на А. И. П., придобити по време на брака му с М. И. П. съгласно Нотариален акт за покупко- продажба № 148, том II, дело № 711/1994 г., вписан в СВ Тетевен с вх. рег. № 476/1994 г., том 74, стр. 169.

Сочи се, че след смъртта на А. П. той е оставил следните наследници: М. И. П. – съпруга и Д. А. П. - дъщеря.

Позовавайки се на презумпцията за съвместен принос и като наследник на А. П. съпругата му М. П. се е легитимирала като собственик на 3/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, както и на 3/4 ид. ч. от всеки един от останалите недвижими имоти. С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт № 115, том II, рег. № 2476, дело № 289 от 2024 г. М. П. е прехвърлила на племенника си А. О. П. всички притежавани от нея идеални части от описаните по-горе имоти.

Ищцата сочи, че е придобила по наследство след смъртта на своя баща А. П. 1/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, както и по 1/4 ид. ч. от всеки един от останалите недвижими имоти.

Заявява, че достъп до поземления имот, сградите и самостоятелните обекти в тях има само ответникът, ищцата е изпратила до него Нотариална покана с рег. № 113, том I, акт 3 от 14.01.2025 г. на Нотариус с рег. № 392 Румяна Вутева, с която е поискала в срок от 5 работни дни, считано от получаването й, ответникът да предаде на ищцата всички ключове/карти/чип карти или др. подобни за имотите с оглед осигуряване на пълен достъп до самите тях. Също така ищцата, заявява, че е поискала да й бъдат върнати всички мебели и други движими вещи, които са нейна собственост, находящи се в гореописаните имоти.

Сочи, че с нотариалната покана е отправено и писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползване на имотите в размер на 1000 лв. месечно. Нотариалната покана е получена от ответника още на следващия ден - 15.01.2025 г., но до настоящия момент последният не е осигурил достъп на ищцата до имотите, не е върнал собствените й движими вещи, находящи се в тях и не е заплатил исканото обезщетение за ползване на имотите.

Ищцата счита, че от приложените по делото нотариални актове и Удостоверение за наследници се установява, че тя е собственик на: 1/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх; 1/4 ид. ч. от Сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххх.2; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххххх; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх3; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх5; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх7; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх9. Освен това, сочи, че към настоящия момент имотите изцяло се владеят от ответника, като последният не осигурява достъп на ищцата до тях, въпреки че изрично е бил поканен да го направи и не й изплаща обезщетение за лишаването й от ползването им.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на А. О. П. с ЕГН ••••••••••, че Д. А. П. с ЕГН •••••••••• е собственик на:

• 1/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, площ по документи: 254 кв. м, стар номер хххххххх, квартал 73, парцел 9, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх“ № 3;

• 1/4 ид. ч. от Сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххх.2, адрес: обл.

Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 33 кв. м;

• 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххххх, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 2, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

• 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх3, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 3, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

• 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх5, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 1, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

• 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх7, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 4, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 31.880 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м;

• 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх9, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. -1, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 31.880 кв. м, а по акт за собственост: ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 82 кв. м. Моли съда да осъди ответника А. О. П. с ЕГН •••••••••• да предаде на Д. А. П. с ЕГН •••••••••• владението върху посочените по-горе идеални части от недвижимите имоти.

Моли съда на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да осъди ответника А. О. П. с ЕГН •••••••••• да заплати на Д. А. П. с ЕГН •••••••••• обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените имоти за периода от 16.01.2025 г. до /датата на подаване на исковата молба в съда/ в размер на 4 666, 66 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да осъди А. О. П. с ЕГН •••••••••• да заплати на Д. А. П. с ЕГН •••••••••• разноските по заверката и връчването на Нотариална покана с per. № 113, том I, акт 3 от 14.01.2025 г. на Нотариус с рег. № 392 Румяна Вутева в размер на 36, 00 лева В законоустановения срок е подаден отговор от ответника. В него ответната страна заявява, че не признава предявените срещу нея искове с посочени правни основания по чл. 108 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС, като счита двата иска изцяло за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

В отговора на исковата молба се сочи, че А. П. и Д. П. са съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, като А. П. е собственик на ¾ идеални части от самостоятелните обекти в сграда, както и на 3/8 идеални части от поземления имот. Ответникът П., сочи, че е придобил горните идеални части с дарение от дарителката М. П., която е съпруга на покойния А. П.. Ответникът сочи, че е невярно описаното в исковата молба, а именно, че е ограничил достъпа до сградата и пречи на братовчедка си Д. П. да влиза в съсобствените имоти и да ги ползва. Сочи, че е точно обратното - Д. П. винаги е могла да влиза в имотите и да ги ползва. Патронниците на вратите не са сменени и никога не са сменяни. Заявява, че Д. никога не е правила опит да влезе и ползва по някакъв начин процесиите имоти. Ако Д. П. пожелае да влезе и ползва имотите лично, съответно на притежваните от нея идеални части, тя е добре дошла да влезе в имота съответно на идеалните си части.

Ответникът твърди, че е получил цитираната в исковата молба нотариална покана за предаване на ключове, чипове и други за имотите. С отговор на тази нотариална покана, връчена на 28.01.2025 г. лично на ищцата, чрез ЧСИ Мариян П., район на действие СГС, ответникът е заявил: „Аз признавам, че сме съсобственици в сградата, която сте описали в нотариалната покана, както и във всички самостоятелни обекти в нея. Признавам, че аз съм собственик на ¾ идеални части от собствеността върху самостоятелните обекти, а Вие сте собственик на ¼ идеална част. Аз никога не съм оспорвал вашите права, нито по някакъв начин съм Ви възпрепятствал да идвате и ползвате. Вие разполагате с ключове, карти и чипове за достъп. Аз не съм сменял ключалки и други устройства, които ограничават достъпа. Каня Ви, когато желаете да продължите да ползвате вашата ¼ идеална част.“ Ответникът заявява, че никога не е оспорвал правата на братовчедка си Д. А. П. на собственост върху ¼ идеална част от процесиите имоти, нито й е пречил да ги ползва, нещо повече изрично признава правата й и я кани да ги ползва. Уведомил е ищцата, че ключовете и чиповете никога не са сменяни и да си ги ползва.

Съдът намира, че е предявено искане с правна квалификация чл. 108 от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като разпределя доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на доклада по делото.

С молба в открито съдебно заседание, ищцовата страна, чрез адв. Д. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна размера на претендираният осъдителен иск по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, като размерът на осъдителния иск да бъде изменен, като същият бъде намален от 4 666.66 лв. на 3 498.80 лв. С протоколно определение от 04.12.2025 г. съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща претендираният размер на ищцовата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № 148, том II, дело № 711/1994 г., вписан в СВ Тетевен с вх. рег. № 476/1994 г., том 74, стр. 169 А. И. П. по време на брака му с М. И. П. закупили следните недвижими имот, а именно: 1/2 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, площ по документи: 254 кв. м, стар номер хххххххх, квартал 73, парцел 9, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх“ № 3; Сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххх.2, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 33 кв. м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххххх, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 2, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: западната част на двуетажна жилищна сграда с площ от 82 кв. м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх3, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 3, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: западната част на двуетажна жилищна сграда с площ от 82 кв. м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх5, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 1, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 67 кв. м, а по акт за собственост: западната част на двуетажна жилищна сграда с площ от 82 кв. м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх7, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. 4, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 31.880 кв. м, а по акт за собственост: западната част на двуетажна жилищна сграда с площ от 82 кв. м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх9, адрес: обл. Ловеч, общ. Тетевен, гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. „ххххххххххххх“ № 3, ет. -1, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 31.880 кв. м, а по акт за собственост: западната част на двуетажна жилищна сграда с площ от 82 кв. м. След смъртта си А. П. е оставил наследници: М. И. П. – съпруга и Д. А. П. – дъщеря, които наследили процесните недвижими имоти в съотношение 3/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, както и на 3/4 ид. ч. от всеки един от останалите недвижими имоти за М. П. и 1/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, както и по 1/4 ид. ч. от всеки един от останалите недвижими имоти за ищцата Д. П.. На следващо място по делото се установи, че с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт № 115, том II, рег. № 2476, дело № 289 от 2024 г. М. П. е прехвърлила на племенника си А. О. П., настоящ ответник, всички притежавани от нея идеални части от описаните по-горе имоти, а именно 3/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх, както и на 3/4 ид. ч. от всеки един от останалите недвижими имоти.

С Нотариална покана с рег. № 113, том I, акт 3 от 14.01.2025 г. на Нотариус с рег. № 392 Румяна Вутева, ищцата П. е поискала в срок от 5 работни дни, считано от получаването, ответникът да й предаде всички ключове/карти/чип карти или др. за имотите с оглед осигуряване на пълен достъп до самите тях, както и да бъдат върнати всички мебели и други движими вещи, които са нейна собственост, находящи се в гореописаните имоти. Нотариалната покана е получена от ответника на следващия ден - 15.01.2025 г. За изясняване на спора е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Свидетелят О. П., сочи, „познавам имота много добре, защото откакто е купен съм участвал при самото изграждане и реконструкция на сградата. След това брат ми остави ключ на мен, за да ходя да проверявам да няма някакви проблеми, наводнения и когато той идваше в Тетевен, ден-два преди това ходех да проветря и подготвя терена, в смисъл помещенията да бъдат изчистени за неговото посещение. Към момента единият собственик е моят син А. П. и другият собственик е Д. А. П.. Брат ми А. П. имаше ключове, аз също имах ключ. Той ми го остави лично, когато идваше в Тетевен, за да мога аз както казах да отида да подготвя помещенията, да включа печки, зависи от сезона, когато ще дойде в Тетевен, за да бъде нормално пребиваването му. След смъртта на брат ми лично към мен, към моят син не е имало обаждане, никой не е идвал, в смисъл ако е идвал някой в имота, той е бил заключен, но към мен, към моят син, понеже тогава аз държах ключовете, не се е обръщал, че трябва да дойде да влезе в имота, нито лично, нито по телефон. Не сме говорили с никой, защото не сме се срещали с никой, единственото волеизявление в писмен вид е направено по делото, иначе лично очи в очи нито аз, нито моят син се е срещал с тях, че те имат желание или интерес да посещават имота, никой не я е спирал. Волеизявлението, което визирам е нотариалната покана, това е единственият контакт, като разговор, само че в писмен вид с Д. А. П.. Мисля, че не са сменяни ключове, защото част от ключовете бяха при мен, защо казвам част от тях, защото част от имота, не знам колко процента е това, се стопанисваше, сега не знам кой го стопанисва до там нямаме достъп, една част от имота се стопанисваше от ЗК „ЛЕВ ИНС“, като управител или собственик там, не знам точно с какви проценти участва, е нейната майка - на Д. П.. Този имот те го държаха и в момента нямам достъп до тази част на имота. Ние нямаме достъп, имотът е спрял функцията си и е заключен до тази част на имота няма достъп. Ако там има промяна за ключове или чипове не мога да отговоря. Ключовете, които ми бяха предоставени от моят покоен брат, аз съм ги предоставил на моят син предвид качеството му на съсобственик на процесният имот.

Свидетелят М. Й. Р. сочи, че „знае от ищцата П., че има къща в гр. Тетевен, наследствен имот. Споделяла ми е, че няма достъп до къщата, наследствената си къща, защото не са й предоставили ключ, който е в чичо й. Тя беше много огорчена и разочарована. Даже беше пуснала в началото на годината нотариална покана и ми сподели, че не се е случило нищо и пак няма ключ от къщата. Ние сме близки, споделя ми чисто човешки с малко по-възрастен човек от нея. От обучението й при изпълнителната ми директорка останах с много добри впечатления. Споделяла ми е на няколко пъти, даже ядосана беше, че няма как да влезе в къщата. Разказваше, че след ремонта в апартамента в гр. София в „Кръстова вада“ цялата покъщина е пренесена тук в къщата и да, вещите са си вещи, но имат сантимент когато са от родител. Д. ми каза, че има къща в гр. Тетевен още миналата година в края, а нотариалната покана мисля, че Февруари месец някъде беше пуснала. Тя няма ключ оттук, но не знам дали е идвала някога и не мога да кажа. Присъствала съм на разговор, в който тя беше бясна, а иначе е много спокойна дама. Не мога да кажа с кой говореше. Само тръсна ръце и каза „на нищо не прилича това“. Това се случи Март или началото на Април. Тя разговаряше по телефон и изведнъж лицето й стана бледо и тръсна ръце, ядосано каза „пак същото“. Не съм чула точно какво е говорила. Каза ми, че става въпрос за наследствения й имот тук в Тетевен, че пак не й дават ключа“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Свидетелите са възприели различни факти и обстоятелства, свързани с делото. Показанията им следва да бъдат кредитирани, тъй като не е налице противоречие между тях, предвид факта, че всеки от свидетелите сочи различни данни, възприети от собствената си позиция, без да се създаде противоречие помежду им, касаещо едно и също обстоятелство.

По делото е допусната и назначена Съдебно – техническа оценителна експертиза, приета по делото като неоспорена от страните и преценена по реда на чл. 202 от ГПК. Вещото лице експерт сочи, че средния пазарен месечен наем на всеки един от процесните по делото имоти се определя за исковия период от време, както следва: За 1/8 идеална част от ПИ с идентификатор N9 72343, 500.хххххххх с площ от 254 кв.м, с адм.адрес на имота гр. Тетевен, ул.ххххххххххххх № 3 37.50 лв. Определения среден месечен наем за целия ПИ е: 300 лв. За 1/4 идеална част от Сграда с идентификатор 72343.500.хххххххх.2 с площ от 33 кв.м, б рой ет.2 по КККР находяща се в гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх“ № 3 предназначение: Жилищна сграда еднофамилна 58.30лв. Определения среден месечен наем за цялата Сграда е: 233.20 лв. За 1/4 идеална част от Самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 72343.500.ххххххххх9, ет. -1, с предназначение Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документи 31.88 кв.м и по КККР, западна част на Двуетажна жилищна сграда с площ на цялата сграда от 82 кв.м и находяща се в гр. Тетевен. ул. „ххххххххххххх“ № 3 с предназначение: Друг вид самостоятелен обект 48.25 лв. Определения среден месечен наем за целия СОС е: 193 лв. За 1/4 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.ххххххххх5, ет. 1, с предназначение Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документи 67 кв.м и по КККР, западна част на Двуетажна жилищна сграда с площ на цялата сграда от 82 кв.м и находяща се в гр. Тетевен. ул. „ххххххххххххх“ № 3 с предназначение: За търговска дейност 169.15 лв. Определения среден месечен наем за целия СОС е: 676.60 лв. За 1/4 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.хххххххххх, ет. 2, с предназначение Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документи 67 кв.м и по КККР, западна част на Двуетажна жилищна сграда с площ на цялата сграда от 82 кв.м и находяща се в гр. Тетевен. ул. „ххххххххххххх“ № 3 183.50 лв. Определения среден месечен наем за целия СОС е: 734.00 лв. За 1/4 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.ххххххххх3, ет. 3, с предназначение Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документи 67 кв.м и по КККР, западна част на Двуетажна жилищна сграда с площ на цялата сграда от 82 кв.м и находяща се в гр. Тетевен. ул. „ххххххххххххх“ № 3 137.75 лв. Определения среден месечен наем за целия СОС е: 551.00 лв. За 1/4 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.хххххххх.7, ет. 4, с предназначение Жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документи 67 кв.м и по КККР, западна част на Двуетажна жилищна сграда с площ на цялата сграда от 82 кв.м и находяща се в гр. Тетевен. ул. „ххххххххххххх“ № 3 е 137.75 лв. Определения среден месечен наем за целия СОС е: 460.00 лв.

В обобщение експертът сочи, че общият размер на претендираната като дължимата сума за наема на всички имоти, за периода от 16.01.2025 г. до датата на подаване на Исковата молба по делото /05.06.2025г/ е както следва: За претендираните идеални части от процесиите имоти, така както са посочени като идеални част и имота в исковата молба, общата сума на определения среден пазарен наем за процесиите имоти за периода от 16.01.2025 г. до датата на подаване на Исковата молба по делото /05.06.2025 г./се определя в общ размер на 3498.80 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищецът по настоящото дело се легитимира като собственик на имотите въз основа на наследство по закон на възходящият й баща А. П., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 4984 от 01.09.2023 г. на Столична община, Район Красна поляна. Покойният й възходящ наследодател е бил собственик приживе въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № 148, том II, дело № 711/1994 г., вписан в СВ Тетевен с вх. рег. № 476/1994 г., том 74, стр. 169.

Ответникът от своя страна се легитимира като собственик на гореописания имот въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт № 115, том II, рег. № 2476, дело № 289 от 2024 г., с който М. П. е прехвърлила на племенника си А. О. П. всички притежавани от нея идеални части от процесните имоти.

Искът за собственост по чл. 108 от ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Също така от застъпваните в съдебната практика становища ревандикационният иск съдържа две искания за защита - установяване, че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като на основание чл. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота. Съгласно постановеното в т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по ТД № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС - Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Освен това правото на собственост не се погасява с неупражняването му. Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.

В хода на съдебното производство и след преценка на доказателствения материал по делото, в това числи – писмени доказателства и гласни доказателствени средства, ищцата Д. П. доказа наведените от нея в исковата молба възражения и фактически твърдения, въз основа на които противопоставя собственическите си права върху процесните недвижими имоти. Същата страна се легитимира като собственик на процесните имоти на основание наследство по закон от покоен наследодател - баща, както е описано в представените с исковата молба Удостоверение за наследници изх. № 4984 от 01.09.2023 г. на Столична община, Район Красна поляна и Нотариален акт за покупко-продажба № 148, том II, дело № 711/1994 г., вписан в СВ Тетевен с вх. рег. № 476/1994 г., том 74, стр. 169. За същия имот ответникът А. се е снабдил с право на собственост на ид.ч. от процесните недвижими имоти, въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт № 115, том II, рег. № 2476, дело № 289 от 2024 г. ищцовата претенция се доказа и от събраните по делото гласни доказателствени средства, в това число и от разпитаният свидетел на ответната страна – О. П.. Свидетелят П. пред съда заяви, че ключовете за процесните недвижими имоти са му били предоставени от тогавашният собственик и негов брат А. П.. Свидетелят О. П. сочи пред съда, че той се е грижел и стопанисвал имотите, като ангажимента му е бил, преди всяко посещение на А. П., брат му и свидетел по делото О. П. да проветри и подготви имотите за неговото посещение. Последното от своя страна опровергава възражението на ответника и неговата защита, че ищцата П. има ключове за имотите, предоставени и от нейния баща. Свидетелят О. П. заяви, че ключовете на А. П. са му били предадени на нега, за да се грижи и подържа имотите.

На следващо място от показанията на свидетеля П. се установи, че притежаваните от него ключове са предадени на синът му – А. П., настоящият ответник. Последното, в допълнение на прежде изложеното доказва твърдението на ищцата П., че последната няма ключове за процесните имоти, на които е съсобственик. По делото както с отговора на исковата молба, така и в съдебно заседание не се оспорваше правото на съсобственост, в посочените идеални части на ищцата. Също така бе доказано и че ищцата е препятствана да упражнява правото си на собственост върху процесните имоти, чрез непредоставянето на ключове за същите. Депозираната покана от ответникът П., че няма да ограничава правото й на собственост и те ищцата има ключове, не доказа ответното възражение срещу иска, а дори на против, спомага за неговото доказване. Чрез волеизявлението на А. П., обективирано в изпратена нотариална покана до ищцата се признава правото на собственост на ищцата, като се сочи, че последната има ключове за имотите, което бе опровергано от свидетеля на ответника и негов баща, който заяви, че ключовете на А. П. са му били предадени на него, за да се грижи за имота, а в последствие той ги е предал на синът си – настоящият ответник.

В допълнение следва да се отбележи, че за да бъде основателен ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС следва да е налице право на собственост върху имота предмет на иска, ответникът да упражнява владение върху спорния имот без основание. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод за наличие на посочените по - горе законови предпоставки и за основателност и доказаност на предявения от Д. А. П. ревандикационен иск за спорните недвижими имоти, поради което предявеният от ищцата иск по чл. 108 от ЗС за признаване на Д. П. за собственик на идеални части от спорните недвижими имоти, представляващи 1/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.хххххххх; 1/4 ид. ч. от Сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххх.2; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.хххххххххх; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх3; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх5; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх7; 1/4 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.ххххххххх9. и осъждането на ответника А. О. П. да предаде владението им на ищцата е основателен.

На следващо място по предявеният иск по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, така щото да препятства достъпа на друг съсобственик, и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, то той ползва лично имота по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но, имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, както и когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ - ТР 7/2012-2012-ОСГК.

Що се касае до ответника А. П., то в хода на производството се установиха негови действия, препятстващи възможността на ищцата да се ползва от недвижимите имоти – неосигуряване на достъп и лично ползване на съсобствените вещи, последното не се оспорва и от самия ответник П., въпреки становището му по иска. Не бе доказано, че ищцата П. има ключове, твърдение, което не се доказа от ответника и се опроверга от останалите доказателства по делото.

За пораждане правото на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ е достатъчно покана да се отправи веднъж, без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж отправено писменото поискване разпростира последиците си неограничено във времето, докато съществува съсобствеността, съответно докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата вещ /Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, ІV г. о. /. В настоящия случай А. П. е съсобственик на процесните недвижими имоти, в това число както в права, така и в задълженията, включващи и задължението да заплаща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗД, и за да се ангажира отговорността му е необходимо отправянето на покана до него.

В подкрепа на твърденията за отправена и получена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС са приобщени нотариална покана от 15.01.2025 г., като в поканата на 16.01.2025 г. е удостоверено, че поканата е връчена лично на А. П.. В случая не се установява фактически на ищцата да е предоставен какъвто и да било достъп до имотите, като правото й да ползва същия не се ограничава само до правото лично и реално да го ползва като живее в него, а да има свободен достъп до същите.

Изложеното обосновава извод, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказана по основание, тъй като е установено кумулативното наличие на елементите от правопораждащия фактически състав. Установен е и размера на ползата, от която е лишена ищцата – общо в размер на 3498.80 лева периода от 16.01.2025 г. до 05.06.2025 г. По разноските: С оглед изхода на правния спор, в полза на ищцовата страна Д. А. П. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, местн. „хххххххххххх“ 999 се следва присъждане разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са претендирани от ищцовата страна до приключване на съдебното дирене пред настоящия съд, а именно с представен списък по чл. 80 ГПК, преди приключване на съдебното дирене. С оглед задължителните указания, определени с т. 11 от ТР от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Това е така, тъй като събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Затова и съдебният състав следва да уважи претендираните съдебни разноски, в общ размер на 4 278.85 лева, от който заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 2178.95 лева за иска по реда на чл. 108 ЗС, адвокатско възнаграждение, в размер на 919.92 лева за иска по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, 343.98 заплатена Държавна такса, 36.00 лева за Нотариална покана и 800.00 лева заплатен депозит за Вещо лице.

Срещу така претендираните разноски е направено възражение за прекомерност, което в случая съдът намира за неоснователно. При определяне на дължимите адвокатски разноски от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за Възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да взема предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др. на ВКС/, но тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно цитираното решение на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав не следва да се съобразява с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като ориентир, при определяне на размер на адвокатското възнаграждение. По настоящото дело, с оглед проведените съдебни заседания и активността на процесуалният представител на ищцовата страна, както и факта, че претендираните разноски са близки и съобразени с минималните предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за адвокатска работа, то съдът следва да ги уважи в цялост.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът