Решение № 12 от 12.6.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 40/2023 г.

Производството е образувано по искове на П. Г. П. против СЛРД хххх – М Ищецът твърди, че от 20 години е член на ответното Сдружение. На 2 ноември 2023 г. било проведено извънредно отчетно-изборно събрание на СЛРД ххх – М което протекло при дневен ред: 1. Приемане и освобождаване на членове на сдружението. Разглеждане жалби на наказани членове на сдружението; 2. Отчет за дейността и финансовото състояние на СЛРД ххххх“ и на УС за 2022 г.. Обсъждане и приемане на отчета, освобождаване членовете на УС от отговорност; 3. Отчет на КС за 2022 г.; 4. Определяне размер на членския внос за 2024 г.; 5. Приемане на проект за бюджет за 2024 г.; 6. Избор на членове на УС и КС; 7. Избор на Председател на УС и КС; 8. Участие на СЛРДххххх – М в проекти за осъществяване на мероприятия, свързани с предмета на дейност на Сдружението. Ищецът обжалва решенията на ОС по т.1, 6 и 7 - за освобождаването му като член на Сдружението, за избор на членове на УС и КС и за избор на председател на УС и КС. Посочва, че извънредното отчетно-изборно събрание е било свикано с определение на МОС, но няма данни по какъв начин лицето А. Г. е отправил искане от името на членове на Сдружението до МОС за свикване на събранието. ОС е взело решение за потвърждаване на две решения на УС: по протокол № 19/10.05.2023 г. и от 31.05.2023 г. С тези две решения ищецът е бил изключен като член на Сдружението. Решенията са незаконосъобразни, като се развиват конкретни съображения за това. Незаконосъобразността на тези решения влече и незаконосъобразност на решението на ОС, което ги потвърждава. Решението на ОС е незаконосъобразно и поради това, че ищецът не е бил поканен да участва в това събрание, в поканата за свикването му не е вписано изрично, че ще бъде изключен, нито кои негови конкретни действия съставляват нарушения, несъвместими с по-нататъшното му членство. Като не е бил поканен на ОС, ищецът е бил лишен от възможността да защити правата си и да изложи аргументите си срещу изключването му. ОС не е формирало изрична и недвусмислена воля за изключването му като член на Сдружението. Не са посочени конкретни нарушения на Устава, на ЗЛОД или на друг нормативен акт, липсват мотиви, липсва конкретизация по време и място на извършване на нарушенията. Въвежда се довод, че ОС няма правомощие „да изключва и заличава членство в Сдружението“. Това е от компетентността на УС съгласно чл. 38, ал. 8, т. 16 от Устава, а решенията на УС подлежат на последващ контрол от ОС. ОС е взело решението си за изключване на четирима ловци (един от които ищецът) анблок и въз основа на нищожни текстове от Устава. Чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава е в противоречие с чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗЮЛНЦ, поради което е нещижен и решенията, взети на това основание също са нищожни. Относно решението за избор на Председател на УС и КС посочва, че няма длъжност Председател на двата органа едновременно. Уставът предвижда всеки от двата органа да има свой председател, недопустимо е съвместяване на двете длъжности от едно лице, а дневният ред е предвидил именно такова съвместяване. ОС не е освободило досегашните членове на двата органа, такава точка в дневния ред не е била включена. След като не са освободени досегашните, незаконосъобразно е решение за избор на нови членове. Ищецът моли да бъдат отменени: 1) решението на извънредното отчетно-изборно ОС на СЛРД хххх“ на 2 ноември 2023 г., с което са потвърдени решения на УС за изключването му като член на сдружението; 2) решението за избор на членове на УС и на КС и 3) решението за избор на Председател на Ус и КС.

Ответникът по исковете СЛРДххх М представлявано от председателя на УС С С оспорва исковете. На първо място въвежда възражение за недопустимост. Посочва, че решението за изключване на член на Сдружението има незабавно действие и се прилага независимо от обжалването му. От това следва, че от вземане на решение от УС за изключване на ищеца той е изгубил активна легитимация да обжалва решения на ОС. В този смисъл искът срещу решенията за избор на членове на УС и на КС и за Председатели на тези два органа са недопустими и производството следва да се прекрати. По същество излага доводи за неоснователност на исковете. ОС е свикано с определение на МОС по ч. т. д. № 20/2023 г. и е редовно проведено при спазване на Устава и ЗЮЛНЦ. Искането до съда е отправено от А. Н. Г. като „натоварено лице“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Дневният ред е посочен в определението на МОС. Поканата за свикване е обявена в ТР по пратидата на СЛРД ххххна 26 септември 2023 г. и разлепена на видно място в офиса на Сдружението. Оспорва твърдението на ищеца, че е следвало да бъде персонално поканен за ОС, както и че З. не е бил уведомен за двете заседания на УС, на които е обсъждано изключването му. От него с писмо са били поискани обяснения – покана №30/12.04.2023 г., и той е изпратил писмено заявление с вх. № 34/27.04.2023 г. Решението на УС за изключване е оспорено от ищеца пред ОС, докладвано е на делегатите и е било подложено на гласуване, в резултат на което е потвърдено от ОС, с което предвидената в Устава процедура е спазена. Подчертава, че съдебният контрол върху решенията на ОС е ограничен до спазване на императивните изисквания на ЗЮЛНЦ относно свикване, обявяване на дневен ред, кворум, лица, имащи право на участие в ОС, но не и контрол по същество. Ответникът оспорва доводите за нищожност на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава, защото тези текстове от устройствения акт не изключват възможността за обжалване решенията на УС пред ОС на Сдружението. Относно решенията на ОС за избор на членове на УС и на КС изтъква, че събранието на 2 ноември 2023 г. е свикано като отчетно-изборно, което ясно сочи, че изборът се отнася до нови членове на двата органа след като е изтекъл мандатът на досегашните. Оспорва тълкуването на ищеца, че точката в дневния ред, формулирана като „Избор на Председател на УС и КС“, има предвид избор на едно лице, което да председателства двата съвета на Сдружението. От Устава на Сдружението е ясно, че всеки от тези два органа има свой председател. С отговора са представени писмени доказателства, като е направено искане за допускане събиране и на гласни такива, а именно двама свидетели при довеждане, които да установят извършените нарушения от страна на ищеца.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, приема следното:

Безспорно е установено от доказателствата по делото/ а не се оспорва и от ответника/, че ищецът е член на ответното Сдружение повече от 20 години, като в периода 2019 г.-2022 г. е член на управителния съвет, както и председател на ловно-рибарска дружинка с.Д На 12 април 2023 г. с писмо с изх. № 28 е поканен от председателя на Сдружението да се яви пред УС на 27 април 2023 г. и да даде обяснения по следните въпроси:

1. Гласувал ли е с пълномощни и колко на брой на отчетно събрание на Ловнорибарска дружина (ЛРД) Д на 25 март 2023 г.;

1. Пълномощните представени ли са пред събранието и описани ли са в протокола от събранието;

1. Каква е причината на събранието не са допуснати да присъстват Зам. председателят на Сдружението Сп.С и председателят на КС Д.К.;

1. Изнесен ли е доклад за дейността на ЛРД с.Д за сезон 2022-2023 г. и доклад на контролния съвет за същия период.

1. Как е организирано гласуването и преброяването на гласовете. 6. От какви дейности се формират допълнителните приходи на ЛРД Д С писмено заявление, прието от Председателя на УС (вх. № 33/27.04.2023 г.)-л.91 от делото/, ищецът изложил становището си по поставените въпроси, като е посочил, че при проведеното събрание са спазени всички изисквания на устава и закона.

На 10 май 2023 г. е проведено заседание на УС, за което е съставен Протокол № 19.

На това заседание единодушно е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание „изключване“ на четирима членове на Сдружението: Б Вл. Г П. Г. П., Г. З. З. и Ц Ефр. Ц. От изложението на председателя на КС на това заседание е видно, че наказанието се налага за:

1. Нарушения на устава на СЛРД „ххх“: недопускане на зам. председателя на УС на Сдружението и председателя на КС на отчетно събрание на ЛРД Д на 25 март 2023 г.; извършване на нерегламентирана спортно-състезателна дейност, тренировъчна дейност с ловен туризъм като се формират приходи, неотчетени в Сдружението; провеждане на нелигитимно събрание, за което не са уведомени всички членове и са допуснати до участие в събранието на ЛРД Д на лица с неограничен брой пълномощни или с неподписани пълномощни, без да се следи кворумът на събранието; формиране на финансови средства, които не се отчитат в касата на сдружението 2. Нарушения на ЗЮЛНЦ: на събранието на ЛРД Д председателят на Дружината Пл. П. гласувал с 8 пълномощни в нарушение на чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, като извършването на това нарушение е допуснато от Б Г. Част от пълномощните не са подписани.

1. Нарушения на ЗЛОД: нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД: отнети са функциите на Сдружението да ръководи дейността на ЛРД; в нарушение на чл. 76 от ЗЛОД е организиран международен ловен туризъм на територията на ЛРД Д В изпълнение на задължението си по чл. 31а, ал. 6 от Устава на Сдружението председателят на УС издал Заповед № 8/11.05.2023 г. за налагане на П. П. на дисциплинарно наказание „изключване и заличаване на членството в Сдружението“ заради допуснати нарушения на Устава, чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, чл. 30 и чл. 70 от ЗЛОД и ППЗЛОД.

Ищецът е подал на 22 май 2023 г. жалба до УС срещу взетото решение за налагане на дисциплинарното наказание. С решение от 31 май 2023 г. УС приел жалбата за неоснователна и повърдил решението си. На 19 юни 2023 г. П. подал и жалба до ОС.

С определение на Окръжен съд – Монтана по ч. т. д. № 20/2023 г. е свикано Общо събрание на СЛРД „О “, в дневния ред на което са включени и въпросите за приемане и освобождаване на членове на Сдружението; избор на членове на УС и на КС и избор на председател на УС и КС.

Поканата за ОС е поставена на 20 септември 2023 г. на информационно табло в седалището на Сдружението в гр. М ОС е проведено на 2 ноември 2023 г. Безспорно е, че ищецът не е присъствал на ОС. На събранието е прочетено Заявление № 28, подадено от Пл.П. (с което той на 27 април 2023 г. е дал писмени обяснения до УС). Последвали са изказвания, след което ОС е взело следното решение: „Приема се предложението за изключване на Пл.П. от Сдружението“.

На същото заседане ОС е приело решение за избор на 11 членове на УС и трима на КС, като също така избрало С С за председател на УС, а Е. Х за председател на КС.

При така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

На първо място, следва да се разгледат възражения на ищеца относно нарушаване на процедурата, предвидена в устава относно свикването на общото събрание и съответно неговото провеждане.

Съдът намира същите за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Общото събрание е надлежно свикано с акт на окръжния съд по седалището на Сдружението по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Доводите на ищеца, че лицето, сезирало МОС за свикване на събрание, не е имало активна легитимация за това, не могат да се изследват в настоящия процес, защото това би означавало да се осъществи контрол върху акт на съда, което е недопустимо. Определението на МОС по ч. т. д. № 20/2023 г. е задължително за настоящия съд, поради което приема, че не са допуснати нарушения в процедурата по свикване на събранието.

Доводите на ищеца за незаконосъобразност на това решение се свеждат до липса на покана за участие в събранието, което ще обсъжда поведението му; непосочване на деяния, обосноващи изключване; липса на компетентност на ОС да изключва, тъй като Уставът възлага това на УС и изключване на четирима членове без да се разграничи отговорността на всеки от тях.

Уставът на СЛРД „ххх е предвидил ред за налагане на наказанието изключване в чл. 23б и чл. 23в. Процедурата се провежда пред УС, чието решение може да се обжалва пред същия орган. Ако той потвърди решението си, то подлежи на обжалване пред ОС.

Неоснователен е доводът на ищеца, че ОС не може да вземе решение за изключване на член на Сдружението. На първо място такова правомощие органът има по силата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЮЛНЦ. На следващо място, Уставът на СЛРД ххх е уредил допустима от закона процедура по налагане на дисциплинарно наказание „изключване“, без да нарушава нормата на ЗЮЛНЦ отнасно правомощието на ОС, тъй като е предвидено, че ОС упражнява последната санкция за най-тежкото наказание чрез обжалване решението на УС.

Съдът не намира за нищожни разпоредбите на чл. 23в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава, според които наказанието се изпълнява незабавно, а обжалването му не спира изпълнението. Уставът на юридическо лице с нестопанска цел по своята правна същност е многостранен договор, в който е постигната обща воля на членовете на сдружението по уредените в него въпроси. Като такъв по отношение на Устава важат общите правила за действителност на правните сделки. Оспорената норма регулира отношения във връзка с поведението на членове на Сдружението и цели бързина при преустановяване на нерагламентирани действия. В същото време Уставът е уредил възможности за обжалване на наказанието, с което е дал защита и на наказаното лице. Вътрешният нормативен акт постига баланс между интересите на юридическото лице и на неговите членове, без да влиза в противоречие с императивни правни норми. Не е налице конфликт между уреденото в Устава и предвиденото в ЗЮЛНЦ, защото и двата акта дават възможности за обжалване, а окончателното произнасяне е на ОС. Наказаното лице разполага и с процесуалната възможност да поиска спиране на изпълнението като обезпечителна мярка при образуване на исково производство по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ.

Като намира възражението за нищожност на чл. 23в, ал.1, т. 1 и т. 2 от Устава за неоснователно, съдът го отхвърля.

Съдът отхвърля и довода на ищеца, че не е имал възможност да се защити пред ОС, защото не е бил лично поканен за общото събрание на 2 ноември 2023 г. Уставът не предвижда такава особена покана, освен общата покана, която се разгласява чрез залепването й по седалището на Сдружението. Това изискване на чл. 29, ал. 5 от Устава е изпълнено. В обявения дневен ръд се съдържа точка за приемане и изключване на членове, ищецът е подал своевременно своята жалба срещу решение на УС, поради което по достатъчно ясен за него начин е оповестено обсъждането на неговото изключване и той е могъл да вземе участие в събранието.

По същество относно изключването на ищеца като член на СЛРД „ххх“ процедурата, предвидена в Устава, е изпълнена. ЗЮЛНЦ предвижда правомощие на съда да упражнява контрол за законосъобразност и уставосъобразност само на решенията на върховния орган на Сдружението – Общото събрание, поради което двете решения на УС: от 10 май 2023 г. и от 31 май 2023 г., не могат да бъдат предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, при предявен конститутивен иск по чл. 25, ал. 6, във вр. с, ал. 4 ЗЮЛНЦ, съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност обхващащ единствено решенията на Общото събраните на сдружението с нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право, като субективно право. Членството е един от съществените белези на сдружението с нестопанска цел. Като субективно право членството е основно, лично и неотменимо право, поради което законодателят му е предоставил правна защита. Това означава, че в хипотезата на оспорвано решение на ОС на сдружението за изключването на негов член, се включва и проверка на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя санкция - явяваща се оценка за несъвместимо поведение на съответното лице с продължаване на членството му в ЮЛ с нестопанска цел по см. на чл. 22, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Изключването на член на сдружението, като основание за прекратяване на членственото правоотношение по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ, е принудително лишаване от право на членство в конкретната организация и по своята правна същност е санкция за виновно поведение. В този смисъл е константната практика на Върховен касационен съд обективирана в решение № 318 от 04.02.2019 г., постановено по т. д. № 808/18 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

За да прекрати членствено правоотношение като санкция, Общото събрание следва да изтъкне нарушения, индвидуализирани чрез време и място на извършване, да обоснове виновното поведение на изключвания член, да опише негативните последици от това поведение и да даде квалификация като цитира нарушените правила от Устава или Закона. Само тогава може да се прецени дали действията/бездействията на изключвания са несъвместими с членството и застрашават интересите на юридическото лице. Посочването на последиците пък е от значение за преценка на съответствието между тежестта на наказанието и извършеното нарушение.

В настоящата хипотеза съдът намира, че решението на ОС в частта относно страда от съществен порок – то не е мотивирано. Видно от протокола за проведеното на 2 ноември 2023 г. общо събрание председателят на Сдружението е въвел въпроса за обсъждане чрез кратък доклад, в който липсва конкретно, поименно посочване на виновните членове и описание на нарушенията им. Прочетени са жалбите на четиримата изключени до ОС. Председателят на КС е посочил в изказването си, че са събрани доказателства, но на събранието те не са били представени, не са дискутирани. Цитиран е единствено протокол от събрание на ЛРД Д в който е било вписано, че Г.З. дал отчет пред Дружината за постъпили 460 евро и 1120 лв от състезания.

Дискусията се е концентрирала върху тежестта на наказанието и възможността да бъде наложено по-леко наказание, като отново се обсъждат едновременно четирите жалби на четири различни лица без диференциране отговорността на всеки от четиримата.

От приложения протокол от ОС на 2 ноември 2023 г. не могат да се изведат съществените белези на нарушението, вменено на ищеца Пл.П., нещо повече обсъждана е колективна вина на четирима членове на ЛРД Д Санкция обаче се налага винаги за виновно поведение и отговорността е лична, от което следва, че наказващият орган е трябвало да очертае индивидуалните действия на всеки от четиримата изключвани. Не е достатъчно, че решенията за изключване са гласувани по отделно за всеки от тях, след като липсват мотиви на ОС, от които да се направи извод за вината на всеки по отделно.

Дори и да се приеме, че ОС действа като контролна инстанция по отношение решението на УС за изключване, то тогава процедурата, проведена пред УС, следва да се цени като подготвителни действия за вземане на решение от ОС, защото тя дава рамката на дисциплинарното производство, като посочва нарушенията и доказателствата за извършването им и има значение доколкото очертава предмета на дисциплинарното производство. Това налага проследяването на тези подготвителни действия и изисква обсъждане на двата протокола от заседания на УС след като ОС не е провело собствено обсъждане на нарушенията и не е изложило собствени мотиви, а е препратило към решенията на УС, т.е. приело е мотивите на УС като свои.

В отправената до ищеца покана (писмо № 28/12.04.2023 г., л. 87 от делото) да даде обяснения са посочени шест нарушения, за които той следва да бъде наказан. УС в заседанието на 10 май 2023 г. незаконосъобразно е разширил кръга на нарушенията, като е добавил нови, а в заседанието си на 31 май 2023 г. (когато е разглеждал жалбата на ищеца против решението на УС за изключване) не е проведено обсъждане, не са коментирани нарушения. МОС намира, че ОС е обвързано от проведената дисциплинарна процедура, като то като върховен орган е длъжно да провери основанията за изключване, както и да даде възможност на лицето да се защити. Решението на ОС трябва да бъде така формулирано, че да става ясно за какви точно нарушения е наложена санкцията "изключване", кога, как и къде са извършени тези нарушения, без да добавя нови основания към тези на УС.

Като е потвърдило решението на УС, ОС всъщност е санирало допуснато нарушение в дисциплинарната процедура, състоящо се в разширяване кръга на вменените нарушения. Дисциплинарното производство е започнало с поканата до П. да даде обяснения за шест нарушения, подробно описани по-горе. Решението на УС от 10 май 2023 г. за изключване вече добавя и нарушения като нерегламентирана спортно-състезателна дейност, организиране на международен ловен туризъм и др. Ищецът е бил лишен от възможност да се защити по допълнително въведените основания, като следва да се има предвид, че едно от тях е за формиране на средства, които не са били отчетени в касата на сдружението.

Уставът на сдружението /чл.23 / визира пет наказания, като изрично в разпоредбата на чл.23 а са посочени основанията, които могат да обосноват прекъсването на членство за срок от две години и изключването и заличаване на член от Сдружението. Анализирайки сочените от ответника нарушения, се налага извода, че в случая би могло да намери приложение основанието “злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“.В тази насока са и твърденията на ответника, който е ангажирал и гласни доказателства.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че действително се е извършвало обучение на ловни кучета, на което присъствали чужденци.От приложения Протокол от събрание на дружинката от 25.03.23 г. се установява, че Г.З. е направил изказване, от което се установява, че е провеждал тренировки и състезания в землището на с.Дългоделци, като е дал отчет за постъпили средства за 2021 г.и 2022 г. Разпитан в съдебно заседание, същият пояснява, че действително такива суми не са постъпили въобще в касата на дружинката, а са били закупени вещи и консумативи от първа необходимост. В тази насока са и показанията на св.Вл.А..

За да е налице злоупотреба, е необходимо паричните средства или имуществото да са на сдружението. /това са отпуснатите средства от сдружението целево за дружинката или дължимия членски внос/.

В настоящата хипотеза това безспорно не е така, поради което и съдът намира, че ищецът не е допуснал такова нарушение.

От показанията на свидетелите също не могат да се изведат данни за виновно поведение на ищеца П. и по отношение на останалите формулирани нарушения, за които е образувано дисциплинарното производство срещу него. Действително, от показанията на свидетелите се установява, че на събрание на ЛРД Д проведено на 25 март 2023 г. не са били допуснати до участие С С и Д. К. като представители на изпълнителни и контролни органи на СЛРД „хххх но причината обаче е решение на събранието на Дружината, а не действия на ищеца. Свидетелите В. А. и Г.З., членове на същата ЛРД и участници в събранието, дават показания в насока, че при проведено гласуване от Дружината е взетото решение то да се проведе без присъствието на Спасов и К.. Тези показания се подкрепят и от приложения към делото Протокол/л.93/.

Относно източниците на допълнителни доходи свидетелят Д. К. посочва, че научил, че в Дружината в Д провеждат тренировки с кучета птичари, че допускат до участие в лов чужденци, за което събират такса, но приходи от такава дейност не се отчитат. Показанията са твърде общи и не съдържат данни, че именно П. е организаторът и лицето, което е получило плащанията. Съгласно разпоредбата на чл.28 б, ал.2 от Устава като председател на дружинката ищецът носи отговорност единствено за разхода на финансовите средства по предназначение съгласно одобрения годишен финансов план на дружината по дейности/, но в настоящата хипотеза безспорно е установено, че сумите, използвани за закупуване на печка, сол, календари не са от бюджета на сдружението.

Необходимо е да се отбележи също, че формирането на приходи се установява със счетоводни документи. Липсата на такива и неправомерното разходване на средства пък следва да е установено чрез одит.От представения одитен доклад се установява, че не са констатирани липсващи активи или злоупотреби.

Свидетелят А. Г. твърди, че се запознал с протокол от събрание на ЛРД Д, на което се прави отчет за приходи. Той посочва, че в касата на Сдружението тези приходи не са отчетени. Показанията му са твърде общи въпреки посочване на приблизителна сума от 1000 лв. Дори да е имало приход в такъв размер, то не е установено чие е задължението да внесе сумата в общата каса на Сдружението. След като ищецът е наказан с изключване, то следва убедително да е установено, че той е лицето, отговорно за водене на отчетността в ЛРД Д и че той е нарушил финансовата дисциплина като е допуснал прикриване на приходи.

Свидетелите Д. К. и Ал. Г изказват предположения, че от допускането на чужденци да ловуват в района на ЛРД Д и от провеждането на тренировки на кучета птичари са били формирани приходи от събиране на такси от участниците. Никой от двамата свидетели обаче не посочва какви такси, в какъв размер са събирани, колко чуждестранни ловци са били допускани да ловуват срещу заплащане.

Данните, изнесени от свидетелите Д. К. и Ал. Г., за провеждани състезания с ловни кучета, не могат да се ценят като такива, установяващи виновно поведение на ищеца, защото на първо място обхватът на изследване на виновно поведение на П. следва да се ограничи само до нарушенията, за които той е поканен да даде обяснения с писмо № 28/12.04.2023 г. Всички останали, вкл. международна ловна дейност и състезания с кучета, са въведени по-късно от УС, за тях ищецът не е имал възможност да се защити чрез даване на обяснения или представяне на доказателства. От друга страна не се събраха данни кога са провеждани тези ловни мероприятия.

Съдът намира, че решението за изключване на П. П. като член на СЛРД хххх е незаконосъобразно, поради което го отменя: решението е немотивирано, не посочва конкретни нарушения на Устава и Закона, които ищецът е извършил, липсва индивидуализация по време, място, последици, а освен това кръгът на нарушенията е бил разширен, без да се предостави възможност на ищеца да вземе становище по допълнително вменените нарушения.

По решенията за избор на членове на УС и КС и на председатели на тези органи:

На първо място ответникът въвежда възражение за недопустимост на този иск поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е изключен като член на Сдружението, това решение има незабавно действие, а обжалването не спира неговото изпълнение съгласно чл. 23б от Устава.

Така направеното възражение е неоснователно предвид приетото от съда досежно незаконосъобразността на изключването на ищеца.

Съдът намира решението за избор на нови членове на УС и на КС, за незаконосъобразно предвид следните съображения:

От представения протокол се установява, че е направено предложение за избор на членове, но липсва предложение за освобождаване на старите членове, т.е. това следва да се тълкува като разширяване състава на органите с новоизбраните лица.В случая обаче се нарушава Устава, който е предвидил изрично брой на членовете в състава на всеки орган. С избора на членове се е стигнало до органи с персонален състав два пъти по-голям от предвидения в Устава. Никъде в протокола от Общото събрание не е обективирана воля за подмяна на персоналния състав, дори не се говори за „нови“ членове на двата органа, а само се предлагат списъци на кандидати, които да станат членове на УС и на КС.

Съдът намира решенията за избор на членове на УС и на КС за противоречащи на Устава, поради което ги отменя.

Решенията за избор на председатели на двата органа обаче са законосъобразни.

Единственото въведено с исковата молба основание за незаконосъобразност на това решение е, че в поканата са свикване на ОС е предвидена точка в дневния ред за избор на председател на УС и КС. Употребата на съществителното председател в единствено число се тълкува от ищеца като избор на едно и също лице, което да оглави едновременно двата органа на Сдружението. Граматически неправилното формулиране на точката от дневния ред обаче не е достатъчно, за да се приеме, че решението е опрочено, след като на проведеното на 2 ноември 2023 г. събрание по отделно са избрани две различни лица за председатели на УС и на КС. Доколкото други аргументи за незаконосъобразност на тези решения не са релевирани, то съдът отхвърля исковете за отмяна на тези две решения.

Всяка от страните е заявила искане за присъждане на разноски. При този изход на процеса съдът намира, че на ищеца се дължат разноски според уважените искове. Разноските, направени от П. П., възлизат на 1380 лв и включват възнаграждение на пълномощника и държавна такса, поради което и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 870 лв.

На ответника се дължи възстановяване на разноските съразмерно на отхвърлената част от исковете. От приложения списък на разноските е видно, че Сдружението е направило разноски от 2100 лв, в които са включени освен адвокатски хонорар и държавна такса, също и разноски по обезпечителното производство и по образуваното изпълнително производство. Съдът намира, че за изпълнителното производство присъждането на разноски се извършва от съдебния изпълнител. Тези разноски от 400 лв. не следва да се вземат предвид в исковия процес, затова от останалата сума 1700 лв съдът осъжда Пл.П. да плати на ответното Сдружение 562 лв.

На основание горното съдът