Решение № 79 от 3.2.2009 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2285/2008 г.

Районен съд - Велико ТърновоГражданска03.02.2009 г.докладчик МАЯ ПЕЕВА

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между А.Й.А. ••• А, ЕГН •••••••••• и С.Е. ••• А, ЕГН ••••••••••, сключен на 29.11.2003 г. в с. Арбанаси община Велико Търново, с акт № 148/29.11.2003 г. на Община Велико Търново, поради дълбоко и непоправимо разстройство. УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.100 СК, а именно: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете КРИСТИАН А.А., с ЕГН •••••••••• се предоставят на майката С.Е.А., като за бащата А.Й.А. се определя режим на лични отношения с детето както следва: три недели в месеца от 08.00 часа до 18.00 часа, като бащата взема детето от местоживеенето му и го връща там, както и един месец през лятото, когато детето е във ваканция, а майката не е в законен платен годишен отпуск. ОСЪЖДА А.Й.А. да заплаща на С.Е. ГАВРАИЛОВА в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете КРИСТИАН А.А., с ЕГН •••••••••• месечна издръжка в размер на 60/шестдесет лева/ лв., считано от 01.01.2008 г. до настъпване на законна причини за нейното прекратяване или изменяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното изплащане. Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг. Семейното жилище находящо се в гр. Велико Търново, местността “Пишмана” №15, вх.А, подробно описано в нотариален акт № 294, д. № 220/2007 г. на пом.нотариус Ив. Запрянов, се предоставя за ползване на двамата бивши съпрузи. Страните заявяват, че с настоящия спор уреждат всички имуществени и неимуществени отношения, като заявяват, че остават съсобственици при равни права по ½ ид.ч. от обектите, подробно индивидуализирани в нотариален акт № 294, д. № 220/2007 г. на пом.нотариус Ив. Запрянов. След прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име ГАВРАИЛОВА. ОСЪЖДА А.Й.А. ••• А, ЕГН •••••••••• да заплати допълнителна държавна такса в полза на ВТРС в размер на 15 /петнадесет / лева, както и ДТ върху споразумението в частта му за издръжката в размер на 43.20 /четиридесет и три лева и 20 ст./ лева. Решението не подлежи на обжалване. Районен съдия:

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ ……. от 03. 02. 2009 г., В. Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновски районен съд Осми състав На 02. 02. 2009 г. В публичното заседание в следния състав:

Районен съдия: М.П.

Секретар: Д. Г. Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията Гражданско дело № 2285 по описа за 2008 г. Иск с правно основание чл. 99 СК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили граждански брак на 29.11.2003 г. – първи и за двамата. От брака си те имат едно малолетно дете – Кристиян А.А.. Първоначално семейният им живот протичал нормално, като живеели заедно с родителите на ответника в гр. Лясковец, през което време съпругът й е издържал нея и детето. След раждането на сина им отношението му към ищцата се променило и той започнал да не й обръща внимание като негова съпруга. Не обръщал внимание и на детето им, като казвал “Че не иска и не се интересува от детето”. Излизал сутрин рано и се връщал вечер късно, често употребил доста алкохол.

Това продължило една година, след което същата не можела да поддържа такива отношения и да живее заедно със сина си в такава среда и след няколко скандала се преместила с детето при нейните родители. В последствие си закупили собствено жилище в гр. В. Търново и се преместили да живеят самостоятелно. Междувременно съпругът й започнал работа като международен шофьор на товарен камион и започнал да отсъства от вкъщи за дълги периоди от време. Когато се връщал употребявал много алкохол и отново започвали бурни скандали, на които често присъствало и детето.

Смята, че съпругът й изявява явно неодобрение на всички нейни постъпки, критикувайки начина, по който води домакинството и се грижи за детето, въпреки, че той с нищо не й помага. В началото на 2008 г. ответникът се изнесъл окончателно от дома им, не се интересувал от нея и детето, не участвал в заплащането на битовите разходи, не заплащал и издръжка за сина им. Счита, че предвид тези обстоятелства бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина и не би могъл да се заздрави. Смята, че детето почти не познава баща си и липсва връзка между баща и син. През отпуските ответникът идва вкъщи много рядко, прави скандали, отправя заплахи към нея и детето. Същата се страхува от физическа саморазправа.

От момента в който са започнали да живеят самостоятелно и до настоящия момент домакинството поддържа изцяло ищцата, а ответникът се е дезинтересирал от нея и сина им, като тя поема изцяло битовите разходи, както и разходите по поддържане на жилището, домакинството, отглеждането и възпитанието на детето.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на ответника. След прекратяване на брака упражняването на родителските права върху детето Кристиян А.А. да бъдат предоставени на нея, като за бащата бъде определен режим на лични отношения с детето. Ответникът да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 80.00 лв., считано от 01.01.2008 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. След прекратяване на брака желае да носи предбрачното си име, а семейното жилище да бъде предоставено за ползване на нея и детето.

В съдебно заседание на 02.02.2009 г., на основание чл. 321, ал. 5 ГПК, поради постигането на споразумение между съпрузите, е допуснато преминаване към производство за развод по взаимно съгласие, молба с правно основание чл. 100 от СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 29.11.2003 г. в с. Арбанаси, община Велико Търново, за което е издаден акт за граждански брак № 148/29.11.2003 г. на Община Велико Търново. От брака си те имат родено едно дете Кристиан А.А., роден на 27.04.2004 г. При тази фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Неподдържането на връзки между тях не създава нормално брачно съжителство, каквито изискват традицията и законът. Бракът е изчерпан от съдържание и не може да бъде заздравен, поради което искът за развод се явява основателен и доказан.

Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината, тъй като страните са постигнали споразумение, което е приложено по делото и което урежда личните и имуществените им отношения. От сключването на брака са изминали повече от три години, поради което няма пречка бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие, без произнасяне на съда по въпроса за вината, съгласно чл. 100, ал. 2 СК. Споразумението е потвърдено от страните лично в съдебно заседание. Същото е пълно, не противоречи на закона и морала и следва да бъде утвърдено.

При този изход на делото съдът определя окончателна ДТ в размер на 40 лв., като след приспадане на първоначално внесената ДТ остава дължима такса в размер на 15 лв. Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК следва да бъде заплатена от ответника.

Водим от горното и на основание чл.100 СК съдът