Решение № 3438 от 3.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10878/2024 г.

Производството е по реда на чл.54, ал.6 ЗКИР във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от И. Д. Г. и Л. В. Г., срещу Заповед № 18-10486/08.10.2024г., издадена от началник на Служба геодезия, картография и кадастър-София. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и се иска нейната отмяна. На проведеното заседание, на което е делото е обявено за решаване, процесуалният представител на оспорващата страна заявява, че се действително се касае за спор за материално право, който обаче се дължи на грешка и неизпълнение на закона от страна на общинската поземлена комисия. Ответникът – началника на СГКК-София, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище. Заинтересованата страна – „ЕРМ Запад“ ЕАД, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище. Съдът, след като се запозна с приложените и приети по делото писмени доказателства и след като обсъди становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Оспорващите се легитимират като собственици на помещение към трафопост, находящо се в [населено място], [жк], до бл.82, УПИ І-1019, кв.22, с РЗП 7, 40кв.м., ведно с 10% от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж, за което представят Договор № 15-05/10.08.2006г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване. Производството пред административния орган е образувано по Заявление вх.№ 01-388385/16.07.2024г. от И. Г., което е поскано изменение на действащата кадастрална карта, изразяващо се в нанасяне или изменение на СО; нанасяне на настъпили промени в КРНИ и издаване на схема на самостоятелен обект, всички касаещи сграда с [идентификатор]. По реда на чл.26, ал.1 от АПК, административният орган е уведомил заинтересованите лица за исканото изменение като е указал възможността им за становище. В законоустановения срок е постъпило възражение от заинтересованата страна „ЕРМ Запад“ ЕАД, с което се изразява несъгласие с исканото изменение, тъй като дружеството е собственик на цялата сграда за енергопроизводство, в която няма помещения със самостоятелен характер. Отделно от това се твърди, че трафопостът е част от електроразпределителната мрежа и не може да бъде собственост на други лица. За доказване на своите съображения се представя Акт за частна държавна собственост № 24036/18.11.2004г. Въз основа на това, началник служба ГКК-София е приел, че между страните е налице спор за материално право, решаването на който следва да бъде решен по общия исков ред, поради което е постановил оспорвания в настоящето производство отказ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от активно легитимирано лице, с правен интерес да оспорва, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: Оспорваният отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е постановен от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.51, ал.2 във вр. с чл.54, ал.4 от ЗКИР, в редакцията му към издаване на оспорения акт. Актът е и в предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК. Въпреки, че отказа не е издаден с нарочна заповед по смисъла на чл.54, ал.4 от ЗКИР, а е обективиран в писмо, това не води до неговата незаконосъобразност, съответно до неговата отмяна. Посочен е органът който го е издал, както и фактическите и правни основания, послужили за издаването му. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила, които да са от категорията на съществени, които да са ограничили правото на защита на страните и да са препятствали възможността им адекватно да я организират и които да мотивират неговата отмяна. Същите са надлежно уведомени по реда на чл.26, ал.1 от АПК като в дадения им срок са упражнили правото си на защита. Съдът не констатира противоречия с материалноправните разпоредби при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно чл.142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Административното производство в случая започва при действието на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР, в редакцията на разпоредбите преди измененията с ДВ, бр. 49/13.06. 2014 г. Неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованото лице е предвидено като изрично основание за отказ за отразяване на непълнотата в КК. Оспорената заповед е издадена след тези изменения, поради което те следва да бъдат съобразени при преценката на материалната й законосъобразност съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Отпада законовото изискване по чл. 53, ал. 3 ЗКИР (в предходната редакция) за съставяне на акт за непълноти и грешки, както правилно приема първоинстанционният съд. Съгласно сега действащия чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. В конкретната хипотеза се касае за непълнота в одобрената КК. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Наличието на спор за материално право се преценява от административния орган конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В процесния случай, с процедираното изменение на кадастралната карта се иска нанасянето на самостоятелен обект в сграда, за която са заявени собственически права на заинтересованата страна. В хода на събиране на доказателства са представени документи за собственост, както от страна на жалбоподателя, така и заинтересованите страни, които са с конкуриращи се титули за собственост относно част от процесния имот. Т.е. налице е спор за материално право. При тези установявания по делото настоящият състав намира, че е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното производство пред СГКК или административния съд. Предвид изложеното настоящият състав намира, че се касае за спор, който следва да се квалифицира като такъв в хипотезата на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР /след изм. ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Съобразно посочената разпоредба, в редакцията й към издаването на заповедта, „когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред“. Поради изложеното, настоящият съд приема, че като е отказал да допусне изменение на кадастралната карта при наличието на предпоставки за отказ, а именно наличие на спор за материално право относно установеното застъпване, административния орган е издал оспорената заповед в съответствие с материалния закон. За пълнота на мотивите следва са се посочи, че отпадането на изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, след изменението на чл.51 - чл.54 от ЗКИР /ДВ, бр.49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал.2, чл.54 от ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява наличието на претендираното право на собственост и това по действащата кадастрална карта и кадастрален регистър, какъвто е и настоящия случай / в този смисъл Решение № 13881 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2015 г., II о., докладчик съдията Г. С. и Решение № 12988 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2015 г., II о., докладчик председателят Г. К. /. Постановеният отказ е съответен и на целта на закона, а именно недопускане на промени в кадастралната карта при наличието на какъвто и да било имуществен спор, който не е решен по общия исков ред със силата на пресъдено нещо. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че оспорената в това производство заповед е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника и заинтересованата страна сторените по делото разноски, но такива не са поискани до приключване на устните състезания, поради което съдът не може служебно да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София – град, Второ отделение, 28 състав,