Решение № 15078 от 2.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2976/2025 г.

Производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Образувано е по жалба на И. Т. М., [ЛНЧ], роден на [дата]. в [населено място], област Хасака, [държава], [държава], със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, ап. 5, чрез адв. К. Б. от САК, срещу Решение № 1695 от 14.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Твърди се, че административният орган не е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства относно личната му бежанска история и държавата му на произход, вкл. в светлината на чл.8, ал.6 от ЗУБ – поради събития, настъпили след като е напуснал държавата си на произход. Поддържа, че и след падането от власт на Б. А. в [държава] продължават размириците и несигурността, от които най-засегнато е цивилното население. Оспорва изводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ като постановени при неправилно приложение на чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС. Позовава се на позиция на ВКБООН от 16 декември 2024 г. Поддържа, че актуалната ситуация в страната на произход отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС по дело С-285/12. Претендира се отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът – председател на ДАБ при МС, чрез упълномощения процесуален представител юрк. М. К., оспорва жалбата. Претендира за отхвърляне на оспорването поради липса на основания по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното:

Не е спорно по делото, че И. Т. М. е подал молба рег. № УП-34542 от 12.09.2024 г. за предоставяне на международна закрила, когато са попълнени регистрационен лист и Евродак дактилоскопна карта. Личните му данни са установени въз основа на декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Установява се от Докладна записка рег. № УРИ271р-25937 от 11.09.2024 г. на РУ-Харманли, че на 11.09.2024 г., по сигнал на дежурен АП682, в [населено място], са установени 14 лица – чужди граждани, сред които и И. Т. М.. С помощта на преводач е установено, че същите търсят убежище в България, защото нашата държава предлага сигурност, която са загубили в тяхната държава заради войната.

На проведено на 14.11.2024 г. интервю кандидатът заявил, че е напуснал Сирия, нелегално за Турция, в началото на м. септември 2024 г., заедно със сина си и трима племеници. Преминали Турция почти транзит, поради това, че оттам ги връщат. Посочва, че е роден в [населено място], но от [възраст] живее в [населено място]. През 2015 г. една ракета паднала върху къщата му и загубил всичко. Твърди, че е кюрд, но не е имал проблеми поради своята етническа принадлежност в Сирия. Заявил, че не е арестуван или осъждан, не е имал проблеми поради религиозна или етническа принадлежност. Не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Учил до 7-ми клас, а след това работил като общ работник. [семейно положение] от 2005 г., с едно дете. Напуснал Сирия поради тежкото икономическо положение и наличието на множество въоръжени групи, които рекетирали хората. В началото на м. август 2014 г. в къщата му дошли четирима души и му казали да взима оръжие или повоче няма да го пазят и трябва да напусне. Пред съда съобщава, че това се е случило през м.август 2024 г. Съпругата му останала в Дараа, не тръгнала заради трудния път. Заявява нежелание да се върне в Сирия.

Постановено е оспореното Решение № 1695 от 14.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на кандидата е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението е прието, че за него не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в хода на административното производство молителят не обосновавал наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход, нито причини за основателно опасение от преследване. Съобразено е, че молителят не изтъква никакви лични опасения от преследване в страната си на произход – Сирия, а именно по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Търсещият закрила изрично заявил, че не е имал проблеми от етнически, религиозен или политически характер, а е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а по-добър стандарт на живот в Европа. Спрямо кандидата не са установени посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също липсвали. В допълнение е посочено, че чуждият гражданин е взел решение да напусне страната си изцяло по лични причини, следователно е икономически мигрант, а не бежанец.

По-нататък в решението, административният орган е изложил мотиви, че спрямо кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия.

Обсъдени са разширенията, дадени в Решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 във връзка с приложението на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно поради заплахи, присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт".

След извършен анализ на информацията за обстановката в Сирия, изложена в Справка с вх. № МД-02-77 от 03.02.2025 г. на дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС относно ситуацията в [населено място], Сирия, органът не е установил разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в" от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В справката са цитирани местни източници и партньори на ВКБООН, според които в периода 5-11 януари най-малко трима цивилни са ранени в Дараа и Алепо, включително двама служители на водоснабдителната станция "Ал Хафса". В друг контекст, ВКБООН съобщавал, че повече от 125 000 сирийци са се завърнали в страната си на произход за период от един месец след падането на правителството на А. на 8 декември м.г., като основните райони на завръщане са Алепо, Ракка и Дараа. Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (ОСНА) обявила на 30 януари 2025 г., че над 25 000 души са разселени от североизточния [населено място]. Избухнали сражения, особено в източната част на Алепо и около язовира "Тишрин", а в резултат на ескалиращото насилие, до 27 януари 2025 г. броят на новоразселените лица се увеличил до 652 000 души.... Нестабилната ситуация със сигурността продължавала да прекъсва хуманитарните операции в много части на Сирия, особено в североизточната част, включително И. А., Дейр ал Зор, Ракка и крайбрежната зона......" Въз основа на така цитираната информация административният орган е достигнал до извод, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, като се отчита, че хуманитарната ситуация остава сложна, а случаите на въоръжени сблъсъци имат спорадичен, а не мащабен характер, поради което за кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ по смисъла на тълкуването, дадено в т. 39 от решението на съда в Люксембург, по дело по дело № С-465/2007г. от 17 февруари 2009 г. В допълнение е посочено, че кандидатът би могъл да се завърне отново в страната си на произход, тъй като от посочената справка за Сирия се установявало, че завръщането му е разумно и релевантно, тъй като е законно, физически достъпно и не съществува достатъчна степен на вероятност чужденецът да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи неговия личностен и физически интегритет.

А. С. София – град, І отделение, 69 състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Оспореното решение е съобщено на чуждия гражданин на 05.03.2025 г. Жалбата срещу него е подадена на 11.02.2025 г. - в срока по чл.84, ал.3 от ЗУБ, от надлежна страна по смисъла на чл.147, ал.1 АПК и срещу подлежащ на оспорване акт съгласно чл.84, ал.3 ЗУБ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При служебната проверка по чл.168 АПК съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл.75, ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ и в установената форма, с излагане на фактически и правни основания за издаването му. Липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са накърнили правото на защита на молителя или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл. Изложеното определя спора като материалноправен относно наличие на основания за предоставяне на международна закрила по чл.8 и чл.9 ЗУБ въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната му на произход.

Съдът приема, че административният орган е изследвал всички основания за преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ – основателни опасения от преследване по причини на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, във връзка с легалното определение за преследване по чл.8, ал.4 ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, както и липсата на конкретни действия на лично преследване по примерното изброяване на чл.8, ал.5 ЗУБ. Въз основа на посоченото от молителя в интервюто правилно и обосновано решаващият орган е приел, че по отношение на него не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ, не са извършени конкретни, лични действия на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ и на неизчерпателното изброяване по чл.8, ал.5 ЗУБ.

По изложените съображения административният орган правилно е приел, че по отношение на кандидата не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ, както и, че същият не е навел твърдения, че е бил подложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

За да отрече приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ и въз основа на информация в Справки с вх. № МД-02-77 от 03.02.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС, административният орган е приел, че по отношение на кандидата не се установяват разширенията, дадени в Решение на СЕО от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, тъй като общата ситуация в Сирия и в [населено място] не може да се определи като "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Съдът приема, че в тази му част, по приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, решението е материалноправно незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ не са преценени всички относими факти, свързани с личната бежанска история на кандидата и с държавата му на произход.

Релевантна информация относно държавата на произход на кандидата по смисъла на чл.4, пар.3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС се открива в следните официални източници:

І. Информация от HRW – Human Rights Watch (Автор) в Световен доклад за 2025 – Сирия от 16 януари 2025 г., според която: „Правителството на Б. ал-А. беше свалено на 8 декември 2024 г. от коалиция от въоръжени опозиционни групи, отбелязвайки края на над [възраст] управление на партията БААС в Сирия. Докато опозиционните групи завзеха градове, те освободиха затворници в сирийски затвори и центрове за задържане, а местни и международни журналисти посетиха бивши места за задържане и места на масови гробове и други зверства, предоставяйки нова възможност за поемане на отговорност.

Недържавни въоръжени групировки в Сирия, включително Hay'et Tahrir al-Sham (HTS) и фракции на Сирийската национална армия (SNA), които започнаха офанзивата на 27 ноември, която свали сирийското правителство след 12-дневна офанзива, бяха също отговорни за нарушения на човешките права и военни престъпления.

През 2024 г. сирийците претърпяха малтретиране и трудности поради продължаващия конфликт, влошените икономически условия и общата несигурност. Р. и Иран продължиха да предоставят военна и финансова подкрепа на сирийското правителство до неговото падане, докато Съединените щати подкрепят ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили ( SDF ) в североизточна Сирия, а Турция подкрепя Сирийската национална армия ( SNA ). Израел извърши въздушни удари над Сирия през 2024 г., а след 8 декември започна удари, които унищожиха сирийската военна инфраструктура в цялата страна и разшириха военната си окупация на сирийска територия по южния склон на планината Хермон.

Въпреки че условията в Сирия остават неподходящи за безопасно и достойно връщане на сирийски бежанци, живеещи в чужбина, страните, приемащи бежанци, Турция и Ливан депортираха бързо хиляди сирийци обратно в Сирия, а разказът за връщането на сирийски бежанци се засили в европейските страни, много от които спряха обработката на сирийски молби за убежище след 8 декември.

Северозападна Сирия:

На 27 ноември ислямистката въоръжена групировка Hay'at Tahrir al-Sham (HTS), заедно с фракции на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA), започнаха нова офанзива в Сирия от базата си в провинция Идлиб, като свалиха сирийското правителство на 8 декември след 12-дневна военна кампания.

През последните години северозападна Сирия е дом на повече от 4, 1 милиона души, поне половината от които са били разселени поне веднъж от началото на конфликта. Преди падането на правителството на А. през декември хората в тези райони бяха ефективно в капан, нямаха ресурси за преместване, не можеха да потърсят убежище в Турция и се страхуваха от отмъщение или преследване на правителството, ако се опитат да се преместят в държани от правителството райони.

В Идлиб и западно Алепо незаконните атаки от сирийски и руски военни сили продължиха през 2024 г. и до падането на правителството на А., убивайки цивилни и нанасяйки щети на критична гражданска инфраструктура. През февруари, предизвикани от съобщения за изтезания от страна на HTS, избухнаха големи протести в Идлиб с искане за освобождаване на задържаните, управление и социално-икономически реформи и отстраняване на лидера на HTS А. М. ал-Джулани (известен също като А. ал-Шараа). Септемврийският доклад на COI документира незаконното лишаване от свобода, изтезания и малтретиране, екзекуции и смърт при задържане от HTS.

Окупирана от Турция Северна Сирия:

В окупираните от Турция територии в Северна Сирия фракциите на SNA и Военната полиция, сила, създадена от базираното в Турция Временно сирийско правителство (SIG) за ограничаване на злоупотребите, подложиха десетки хора на произволни арести, насилствени изчезвания, изтезания и малтретиране, сексуално насилие и несправедливи военни процеси, всички безнаказано. Фракциите на SNA продължиха да нарушават правата на жилища, земя и собственост на цивилни, включително чрез насилствено изземване на домове, земи и предприятия. А стотици хиляди сирийци, които напуснаха домовете си по време и след последователните военни операции на Турция в региона, останаха разселени и лишени от собственост. През 2024 г. SNA подписа план за действие с ООН за предотвратяване на набирането на деца.

След падането на правителството на А. през декември, SNA с подкрепата на Турция започна военна кампания срещу водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) в Северна Сирия, прогонвайки SDF от райони на провинция Алепо, включително Манбидж, и по това време на писане, заплашваха да завземат допълнителна територия. Боевете накараха над 100 000 души, предимно кюрди, да избягат на североизток, където се сблъскаха с тежки хуманитарни условия.

Североизточна Сирия:

През 2024 г., според септемврийския доклад на COI, Сирийските демократични сили (SDF) продължават да задържат политически активисти. SDF и свързаните с тях групи продължиха да набират деца за военни цели, въпреки ангажиментите за прекратяване на тази практика. Вълненията в източната провинция Дейр ал Зор се засилиха, като SDF провеждаха акции за сигурност, които доведоха до цивилни жертви. Турските въздушни удари бяха насочени срещу цивилни съоръжения в северозападната част, излагайки на риск поминъка и прекъсвайки общностите от електричество, медицински грижи и други основни услуги.

Регионалните сили за сигурност на SDF и Asayish продължиха произволно да задържат приблизително 44 000 заподозрени от ISIS (Ислямска държава) и членове на техните семейства от Сирия и близо 60 други страни в унизителни условия в лагерите А.-Хол и Родж. Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES), гражданското крило на SDF, прие закон през юли, позволяващ повторно разглеждане на затворници, осъдени преди това по твърде широки закони за борба с тероризма в неправилни процеси.

Окупираните от Израел Голански възвишения:

През 2024 г. Израел продължи да нарушава закона за окупация в сирийските Голански възвишения, които той окупира от 1967 г., блокирайки връщането на десетки хиляди сирийци, които по това време са напуснали домовете си в други части на Сирия. Израелският план от 2021 г. да удвои населението на заселниците в сирийските Голански възвишения до 2027 г. е в ход. Според заместник-върховния комисар на ООН за правата на човека през март това разширяване, съчетано с одобрени търговски дейности за експлоатация на природни ресурси, заплашва допълнително да ограничи достъпа на сирийското население до земя и вода.

На 27 юли, на фона на регионалното напрежение, породено от войната на Израел срещу Газа, ракетна атака срещу футболно игрище в [населено място], най-голямата от четирите останали общности на сирийски друз в Голанските възвишения, уби 12 души, предимно деца. Израел твърди, че Хизбула е отговорна, но Хизбула отрече да е извършила атаката. През декември 2024 г. израелските сили превзеха допълнителна територия по южния склон на планината Хермон с обявената цел да създадат „буферна зона“. Израелските сили нанесоха множество удари срещу сирийско военно оборудване и инфраструктура.

Икономическа криза и пречки пред хуманитарната помощ:

През 2024 г. над 90 процента от сирийците са живели под прага на бедността. Приблизително 12, 9 милиона души - повече от половината от населението - се борят за достъп до достатъчно качествена храна, а най-малко 16, 7 милиона сирийци се нуждаят от хуманитарна помощ, което отбелязва девет процента увеличение спрямо предходната година. И все пак хуманитарното финансиране за Сирия падна до най-ниските си нива през последните години.

Повече от 12 години война унищожи цивилната инфраструктура и услуги в Сирия, засягайки сериозно достъпа до подслон, здравеопазване, електричество, образование, обществен транспорт, вода и канализация. Хората в цялата страна бяха изправени пред трудности поради сериозния недостиг на гориво и растящите цени на храните. Ситуацията се изостри в контролираните от правителството райони от държавните съкращения на социалното осигуряване, често предприемани по произволен начин.

Б. и вътрешно разселени лица:

Разселването остава една от най-страшните и продължителни последици от войната. От началото на въоръжения конфликт през 2011 г. 12, 3 милиона са били принудени да напуснат страната, според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), като 6, 7 милиона в момента са вътрешно разселени в цялата страна.

След падането на правителството на А. през декември 2024 г. много европейски държави обявиха, че спират обработването на сирийски молби за убежище. На фона на антибежански настроения, T урция, която е домакин на близо 3, 3 милиона сирийски бежанци, депортира или притисна по друг начин хиляди да напуснат страната в Северна Сирия през 2024 г., включително в Т. А., отдалечен район, окупиран от Турция, където цари беззаконие и хуманитарни условията са ужасни.

Сирийски бежанци, опитващи се да стигнат до Европа от Ливан, са били прихванати и експулсирани обратно от ливанските и кипърските власти, като много от тях са върнати насила в Сирия от ливанската армия. Ливан е домакин на над 1, 5 милиона сирийски бежанци. Иракските власти в Багдад и Е. също така произволно задържаха и депортираха сирийци в Дамаск и в части от Североизточна Сирия под контрола на ръководените от кюрдите сили.

Права на жените и момичетата: Конфликтът в Сирия изостри неравенството между половете, излагайки жените и момичетата на нарастващо насилие, разселване и дискриминационни закони, ограничаващи правата им. Много жени, глави на домакинства, се борят да регистрират ражданията на децата си, повишавайки риска от липса на гражданство и ограничавайки достъпа до образование и здравеопазване.

Международни усилия за отчетност: Въпреки заповедта на МС от 2023 г. за спиране на спонсорираните от държавата изтезания, правителството на А. не показа никакви признаци за спиране на злоупотребите си или за търсене на отговорност от някого през 2024 г. Бившето правителство не успя да уведоми семействата за смъртта на задържани, да предостави важна информация за обстоятелствата и причините за смърт, разкриване на гробни места или връщане на останки, като някои семейства разбират години след факта.

ІІ. Доклад на ACCORD – Австрийски център за изследване и документация на страните на произход и убежището: Сирийска арабска република – Брифинг за страната, публиуван на 27 март 2025 г. на Интернет страница https: //www.ecoi.net/en/countries/syrian-arab-republic/briefing/.

2. Въоръжени участници:

2.1.1. Hay’at Tahrir al-Sham (HTS) и свързани групи:

По време на офанзивата си HTS положи усилия да избегне нараняването на цивилното население.365 Освен това някои райони, които преди това бяха държани от SDF, бяха превзети въз основа на споразумения.366 Въпреки това шестима студенти бяха убити от ракети, изстреляни от бунтовниците, които паднаха върху студентско общежитие в [населено място].367 След поемането на властта имаше няколко доклада за злоупотреби, извършени от силите на HTS, по време на операции по сигурността в райони на алеуитите, като лица, убити при нападения 368 и задържани. 369 Особено чуждестранни бойни групи под MOA, както и елитните сили на HTS „Червените банди“ бяха обвинени в извършване на нарушения по време на нападения като тормоз и сплашване и в няколко случая убийства.370 2.1.2. Сирийска национална армия (SNA) За информация относно структурата, фракциите и командването на подкрепяната от Турция SNA вижте раздел 1.4.2 от доклада на EUAA COI за Сирия – Ситуация на сигурността (октомври 2024 г.). Твърденията относно размера на войските на SNA варират, като Middle East Eye (MEE) оценява диапазона между 30 000 и 80 000 371, докато турският външен министър ги определя над 80 000.372 Според MEE SNA е изиграла „решаваща роля“ в водената от HTS бунтовническа офанзива, например когато бойци от фракцията на SNA Левантския фронт (Jabhat Al-Shamiya) напредват на 200 km южно от техните зони на контрол в A'zaz в провинцията на северно Алепо.373 Междувременно беше съобщено за напрежение между SNA и MOA след искане, отправено от последната към фракциите на SNA да се разпуснат и да предадат оръжията си, като някои фракции отхвърлиха, а други изразиха приемане на заповедта.382 Турският външен министър Х. Ф. в края на януари 2025 г. призова SNA да се интегрира в силите на новата Преходна администрация.383 На 29 януари 2025 г., съобщиха от Преходната администрация разпускането на бивши бунтовнически групи, сред които SNA.384 Въпреки това, няколко източника посочват, че това разпускане все още не е било напълно приложено385, тъй като някои групи на SNA изглежда са били интегрирани само по име, 386 продължавайки да се бият срещу SDF по поречието на река Ефрат387 и действат като SNA в северозападна Сирия, където те само постепенно предават задачи на MOA.388 Според съобщенията някои лидери на фракции на SNA показват, нежелание да се интегрират в Министерството на отбраната, опасявайки се, че могат да бъдат подведени под отговорност за минали нарушения на правата на човека или загуба на политическото си влияние.389 2.1.3. Други въоръжени групи (а) Ф. Д.’а След началото на операцията „Възпиране на агресията“ в Северна Сирия в края на ноември 2024 г. въоръжените опозиционни фракции в Дар’а, Кунейтра и Свейда сформираха Южната оперативна зала, която изгони бившето правителство от тези райони и тръгна към столицата.394 В началото на януари 2025 г. говорител на Южната оперативна зала заяви, че въоръжените фракции, командвани от А.-Ауда, ще запазят оръжията си, въпреки решението на Преходната администрация да разпусне всички фракции, като същевременно са готови да бъдат интегрирани като военен орган към Министерството на отбраната.399 б) Сирийска свободна армия Малката подкрепяна от САЩ бунтовническа фракция в А.-Танф близо до границата с Ирак остана разположена там, според съобщенията изчаквайки развитието на политическата сцена в САЩ, преди да вземе решение за сливане с MOA.407 В края на януари 2025 г. командирът на групата според съобщенията присъства на среща с Al-Sharaa, за да обсъдят сливането със силите за сигурност.408 Според А. З., експерт по сирийските въоръжени групировки, групата се е присъединила към Министерството на отбраната до средата на февруари 2025 г.409 С падането на правителството на А. фракцията разшири зоните си на действие, достигайки 40 километра на запад и северозапад до Палмира, 410 запълвайки вакуума в сигурността, оставен от отстъпваща армия на А..411 (c) фракции Sweida Мъжете на достойнството (Р. А.-К.) и Планинската бригада (Л. А.-Д.) са сред най-видните въоръжени фракции Sweida.412 Последната група, водена от местния силен човек Ч. А., Съобщава се, че 413 се състои от около 7 000 бойци.414 Тъй като военната операция срещу бившето сирийско правителство продължаваше на север, местните фракции в Швейда, включително Men of Dignity, Mountain Brigade и Sheikh Al-Karama, решиха да сформират стая за съвместни операции, за да изтласкат бившите правителствени сили, което беше постигнато на 8 декември 2024 г.415 Първоначално тези фракции на друзите показаха нежелание да предадат оръжията си на новото ръководство на страната416, с аргумента, че те са необходими за осигуряване на безопасността на общността, преди да бъде сформирано постоянно правителство.417 (г) Милиции, свързани с А. О. превземането на властта от преходната администрация, остатъчните про-А. групировки са извършили дребномащабни, целенасочени атаки срещу нейните сили в цяла Сирия.427 В началото на март нова въоръжена група, наречена Военен съвет за освобождение на Сирия и ръководена от бивши военни служители на режима на А., пое отговорност за широкомащабни атаки срещу силите за обща сигурност в провинция Латакия. 430 Освен това той обяви като своя цел „пълното освобождаване на сирийска територия от всички окупационни и терористични сили“.431 Тези бунтовнически групи са свързани със сблъсъците с правителствените сили за сигурност, които се състояха в началото на март, особено в крайбрежните райони (вижте раздел 4.1.2). Въпреки това ISW прецени, че е малко вероятно да се е появила единна сплотена бунтовническа организация, която да координира и изпълни по-голямата част от целенасочените атаки срещу правителствените сили.432 2.1.4. Сирийски демократични сили (SDF) Според своя командир М. А. SDF се състои от около 100 000 членове.433 Те са военен съюз, в който кюрдските отряди за народна защита (YPG) имат значителен компонент. Наред с YPG има регионални военни съвети като Военния съвет на Дейр ез-Зор, Съвета на Манбидж и Съвета на Ракка, чиято основна задача е да защитават собствените си райони.434 За повече информация относно структурата на Сирийските демократични сили (SDF), вижте раздел 1.4.3 от доклада на EUAA COI за Сирия – Ситуация на сигурността (октомври 2024 г.).

След като водените от HTS фракции превзеха Алепо в края на ноември 2024 г., SNA започна едновременна операция в провинция Алепо, което доведе до сблъсъци със SDF на запад от река Ефрат.435 Междувременно SDF възприеха изтеглянето на сирийските правителствени сили и техните проирански съюзници като възможност да разширят териториите си в Дейр ез-Зор.436 Изправени пред военни натиск от подкрепяни от Турция сили и сили, съюзени с новите власти в Дамаск, SDF се изтеглиха от няколко града на Ефрат в провинции Ракка и Дейр ез-Зор. Според говорител на SDF, целта е била да се запазят кюрдските райони по-на изток и да се предотврати пробив на SNA при язовир Тишрин.437 Това доведе до загуба на контрола на няколко града на SNA, като Manbij и Tall Rifaat.438 Освен преките сблъсъци, SDF също предприеха атаки с дронове срещу позиции на SNA, 439 описани като нововъзникваща способност.440 По време на референтния период SDF бяха изправени пред дезертьорство от арабски членове на SDF.441 Наборник от база в района на Al-Shaddadi, цитиран от сирийската телевизия, съобщи, че SDF са спрели назначаването на новобранци за военна служба, тъй като около 80 новобранци са избягали от базата, докато източник, близък до SDF, заяви, че процентът на дезертьорство на наборниците за военна служба след свалянето на Б. А. е достигнал повече от 90 % в някои райони на южната провинция Хасака и селските райони на Дейр ез-Зор. 442 Освен това няколко командири от Военния съвет на Дейр ез-Зор дезертираха и прекосиха Ефрат, за да избягат в райони под контрола на MOA.443 Няколко източника съобщават за сблъсъци между племенните милиции и SDF в губернаторството Дейр ез-Зор, 444 с племенни бойци, прогонващи SDF от няколко места по поречието на река Ефрат в източната част на Дейр ез-Зор.445 През януари 2025 г. М. А. заяви, че едно от основните им искания е децентрализирана администрация, позволяваща на SDF да се интегрира в Министерството на отбраната като единен военен блок. Въпреки това временният министър на отбраната М. А. К. отхвърли това предложение.446 Към края на януари 2025 г. преговорите между SDF и Преходната администрация изглеждаха в застой, 447. Една от причините е несигурната позиция на новата администрация на САЩ.448 Еднодневната конференция за национален диалог, организирана от Преходната администрация на 25 февруари 2025 г. 449, която събра 600 души от цяла Сирия, не отправи покани към фигури от SDF. 450 Освен това се съобщава, че Tурция е прекъснала преговорите между Министерството на отбраната и SDF, настоявайки за пълно разпускане на SDF и отхвърляйки опитите за компромис, като например предложеното преместване на Свързани с ПКК бойци в Ирак или Иран.451 През март 2025 г. обаче лидерите на SDF подписаха споразумение с правителството за интегриране на техните въоръжени сили и граждански институции в новото сирийско правителство. Споразумението налага пълно прекратяване на военните действия и изисква от SDF да отстъпят контрола над граничните постове, летището и ключови петролни и газови полета. Той също така признава кюрдското малцинство като неразделна част от Сирия и гарантира тяхното политическо представителство и участие.452 Споразумението се появи на фона на нарастващата несигурност относно ролята на САЩ в региона453 и дипломатическите усилия на няколко западни държави, които се застъпват за интеграцията на SDF в новата сирийска държава454, като експерти предполагат, че SDF вероятно признават своята отслабена преговорна позиция. 455 Практическото прилагане на това споразумение не може да бъде наблюдавано в обхвата на този доклад.

2.1.5. ИДИЛ Тъй като предишното правителство беше свалено в началото на декември 2024 г., ИДИЛ използва вакуума на властта, за да атакува бившите правителствени сили456, разширявайки присъствието си в провинциите Хомс и Хама, в райони на сирийската пустиня, освободени от силите на А..457 Генералният секретар на ООН съобщи, че регионът на сирийската пустиня все още е „център за външно оперативно планиране“ за ИДИЛ и остава от решаващо значение за нейната операции.458 Според кюрдски офицер, ИДИЛ успява да конфискува големи количества оръжия, оставени от бившите правителствени войски.459 Междувременно САЩ разшириха въздушните си удари срещу лагерите и оперативните сили на ИДИЛ, вероятно отслабвайки групата.460 Агенцията за разузнаване на отбраната на САЩ докладва за периода от октомври до декември 2024 г., че ИДИЛ „не е показала значително подобрение в оперативните способности или сложността на атаката“ в Сирия, като се съобщава, че възможностите на групата са били намалени поради целенасочени удари, залавянето или убийството на много лидери на ИДИЛ.461 През референтния период операциите на ИДИЛ са регистрирани главно в райони, контролирани от SDF, 462 като SOHR документира 17 операции на ИДИЛ за месец януари 2025 г.463 Операциите на групата включват клетки на ИДИЛ, атакуващи патрули464 и контролно-пропускателни пунктове на SDF, 465 като някои от тези атаки включват IED, 466 ръчни гранати467 и гранати за реактивни двигатели (RPG).468 К. Р., журналист от германското новинарско списание Der Spiegel, в средата на февруари подаде доклад за дейността на ИДИЛ в райони под контрола на Преходната администрация, след като прекоси сирийската пустиня. Изявления, получени от войници, разположени в района, както и от някои останали местни жители, показват, че те не са забелязали дейност на ИДИЛ, по-скоро има признаци, че бивши правителствени войници, както и престъпници, са използвали дегизировки на ИДИЛ, когато са извършвали атаки срещу съперничещи групи, както и срещу цивилни. Местен журналист спомена, че много бойци на ИДИЛ са преминали Ефрат в територии, контролирани от SDF.473 Според специалния пратеник на ООН за Сирия Г. П. безредиците продължават в крайбрежните региони, Хомс и Хама в началото на 2025 г. Въоръжени групи, включително групировката „Ислямска държава“ – и над 60 групи с понякога противоречиви цели – представляват постоянна заплаха за териториалната цялост на Сирия. Освен това има продължаващ конфликт между Сирийските демократични сили DAANES (SDF) и подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (SNA); а израелските въздушни удари и нарушенията на споразумението за разединяване от 1974 г. на Голанските извори пораждат опасения относно суверенитета на Сирия, според специалния пратеник. Хуманитарната ситуация също остана критична: почти 15 милиона сирийци се нуждаеха от здравни грижи, 13 милиона бяха засегнати от остра продоволствена несигурност ( UN News, 8 януари 2025 г.), а броят на новоразселените хора поради ескалиращото насилие нарасна до 652 000 до края на януари 2025 г. ( UN News, 30 януари 2025 г.).

Региони и участници в конфликта: Преходното правителство на Ahmad Al - Sharaa контролира повечето от западните градове и селските райони на Сирия ( ecoi. net търсене на преходно правителство). На юг силите под ръководството на бившия бунтовник А. А.-А. ( ecoi. net търсене за Дараа) и други фракции ( ecoi. net търсене за Сувейда) се съпротивляват на интегрирането в новата сирийска армия. На север протурската Сирийска национална армия ( SNA ) държи под свой контрол районите около Afrin и Jarabulus, както и между Tal Abyad и Ras al - Ain ( ecoi. net търсене на SNA ). Североизточната част на Сирия продължава да се контролира от ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили ( SDF ) (които преговарят с Al - Sharaa ) (търсене в ecoi. net на SDF ) ( TWI, 28 февруари 2025 г.).

3. Международно участие 3.1.1. Турция Турция е известна като най-важният474 и „най-твърдият“ външен поддръжник на сирийската опозиция през годините на конфликт, довел до падането на правителството на Б. А.-А..475 Турското правителство поддържа дългогодишни връзки с HTS, 476 основната въоръжена опозиционна група.477 Въпреки това, за разлика от SNA, която е финансирана, обучена и оборудвана от Tурция, 478 между Tурция и HTS не съществува връзка патрон-клиент.479 3.1.2. Р. За информация относно участието на Р. в Сирия преди ноември 2024 г. вижте раздел 1.3.3. от доклада на EUAA COI в Сирия – Ситуация на сигурността (октомври 2024 г.). Когато правителството на Б. А.-А. беше свалено, Р., съсредоточена основно върху войната в Украйна, разполагаше с ограничени ресурси за Сирия.505 В резултат на това Р. не беше в състояние да предложи значителна военна подкрепа на правителството на А. освен някои въздушни удари.506 Към началото на 2025 г. Р. все още управлява две военни бази в Сирия, а именно летище Хмеймим516 и пристанището Тартус в западна Сирия.517 Тези бази не бяха повредени по време на настъплението на опозиционните фракции.518 Новата сирийска преходна администрация предостави гаранции за избягване на удари по тези бази, 519. Нейният лидер А.-Шараа първоначално заяви, че няма да изключи възможността руснаците да останат.520 Към края на януари 2025 г. преходните власти не са наложили пълно изтегляне на руските сили от Сирия.

3.1.3. Иран и проиранските милиции След убийството на високопоставени членове на Корпуса на ислямската еволюционна гвардия на Иран (IRGC) при израелските удари в Дамаск през 2023 г. и 2024 г.525 и елиминирането на висшето ръководство на Хизбула и по-голямата част от неговата инфраструктура при инвазията на Израел и въздушните удари в Ливан, влиянието на Иран и неговите съюзници от ливанската Хизбула в Сирия, е намаляло значително.526 Съобщава се, че Иран, подобно на Р., е бил хванат неподготвен от напредването на въоръжени опозиционни сили, което е довело до падането на управлението на А..527 Първоначално Иран изрази твърда подкрепа за силите и правителството на А..528. Десетки подкрепяни от Иран Народни мобилизационни сили ( PMF ) преминаха в Сирия близо до А.-Букамал в Дейр ез-Зор в началото на декември 2024 г., за да подсилят обсадените войски на SAA на фронтовата линия в Северна Сирия.

3.1.4. Водена от САЩ коалиция:

Скоро след падането на правителството на А. американската администрация на бившия президент Д. Б. проведе първоначални срещи с фактическия лидер на страната А. А.-Шараа537 и с новоназначения фактически външен министър на Сирия А. А.-Х..538 В резултат на тези разговори наградата за А.-Шараа беше премахната539, но не и определянето му като терорист540.

Според Министерството на отбраната на САЩ към декември 2024 г. е имало около 2 000 американски войници в страната.541 Администрацията на САЩ на бившия президент Д. Б. твърди, че САЩ ще продължат разполагането си в Североизточна Сирия, където те действат в подкрепа на SDF, като част от мисия за победа над ИДИЛ.542 Тъй като Съединените щати разглеждат възможно възраждане на ИДИЛ като предизвикателство за интересите на САЩ в Сирия силите на САЩ нанесоха многобройни удари на 8 декември 2024 г. като сигнал за продължаваща решимост да предотвратят подобно възобновяване.543 По-нататъшните индивидуални удари от водената от САЩ коалиция по цели на ИДИЛ продължиха и през втората половина на декември 2024 г.544 През декември 2024 г. и януари 2025 г. също имаше множество доклади за сили на водената от САЩ Глобална коалиция, транспортиращи войски или военно и друго оборудване, за да подсилят своите военни бази в Хасака (включително тези в Касрик, 545 А.-Шадади, 546 Х. А.-Д., 547 Tal Baydar548), Raqqa, 549 и Deir Ez-Zor (Конико газово поле и А.-О. петролно находище)550 и като част от усилията си да укрепят съществуващите бази и да създадат нова база в района на Ain Al-Arab (губернаторство Алепо).551 Освен това, ръководената от САЩ Глобална коалиция и SDF проведоха съвместни военни учения в Koniko Gas Полева база (Deir Ez-Zor) и база Qasrik552 и засилени военни патрули в Д. Е. З. и Ракка.553 Въпреки това сегашният президент Д. Т. и правителствени служители, близки до него, оттогава изразиха своя интерес от изтеглянето на американските сили от Сирия, като двама служители на отбраната на САЩ, цитирани от NBC News в началото на февруари 2025 г., казаха, че Пентагонът е започнал да разработва планове за пълно изтегляне на американските войски от Сирия.554 3.1.5. Израел Израел, докато празнува падането на А. като „исторически“ обрат на събитията555, който премахна крайъгълен камък на арката на Иран от прокси и съюзнически милиции, които му позволяват да заплашва Израел, показа скептицизъм към бунтовниците, които свалиха Асад556, чиито редици включваха джихадистки бойци.557 В началото на март 2025 г. израелският министър на отбраната стигна дотам, че нарече преходната администрация „терористичен режим на радикалния ислям“.558 След падането на правителството на А. Сирия стана свидетел на ескалация на израелските въздушни удари, насочени към множество съоръжения, унищожавайки радарни системи, ракетни обекти и самолети.559 Едновременно с това израелските сухопътни сили превзеха контрола над демилитаризираната буферна зона между контролираните от Израел Голански възвишения и Сирия560 и извършиха сухопътни нахлувания в южна сирийска територия отвъд буферната зона (главно в Кунейтра561, но също и в Дара ), превзеха села562 и стратегически позиции и положиха усилия за разоръжаване на местните жители.563 Междувременно израелците силите продължиха да нанасят въздушни удари по бивши обекти на SAA в Южна Сирия564, близо до град Дамаск565 и по крайбрежието566. Докато израелското правителство първоначално подчерта временния характер на превземането на буферната зона567, в края на януари 2025 г. министърът на отбраната Израел Кац обяви, че израелските сили ще останат в тази зона „за неопределено време“.568 В края на февруари членове на израелското правителство обявиха, че Израел няма да позволи на преходната администрация да установи контрол над южната част на Сирия, изисквайки нейната пълна демилитаризация.569 Към началото на март 2025 г. не са докладвани „големи сблъсъци“ между израелските сили и новите сили за сигурност на Сирия.572 За допълнителна информация относно участието на Израел в Сирия от ноември 2024 г. вижте раздел 4.4. на този доклад 4. Последни тенденции в сигурността 4.1. Области под контрола на Преходната администрация На 27 ноември 2024 г. HTS и съюзнически фракции, подкрепяни от Турция, започнаха светкавична военна офанзива в северозападна Сирия, която в крайна сметка доведе до падането на управлението на А.. Тази операция доведе до значително засилване на атаките от страна на войските на правителството на Асад574 и руските сили, като ACLED регистрира 684 въздушни и артилерийски удара в контролираните от опозицията територии в Северна Сирия между 1 октомври и 26 ноември. Съобщава се, че тези удари са причинили най-малко 39 смъртни случая сред бойци и цивилни. 575 Едновременно с ръководената от HTS офанзива, започнала на 27 ноември, убийства, израелски удари, атаки на ИДИЛ и безразборна стрелба в районите, контролирани преди това от правителството на А., доведоха до множество смъртни случаи на цивилни.576 Въздушни удари на про-Асадови сили, включително от руски самолети, убиха десетки цивилни в [населено място] между 27 ноември и 2 декември 2024 577, включително 22 цивилни в поредица от удари, които удариха пазар и пет жилищни района на 1 декември578, както и удари срещу болница в [населено място] (1 декември)579 и райони в западната провинция на Алепо (между 27 и 30 ноември).580 Междувременно четирима студенти бяха убити, когато ракета HTS удари тяхното общежитие в Алепо (29 ноември 2024 г.). 581 До 12 декември 2024 г. повече от 1, 1 милиона души са били новоразселени поради ескалацията на военните действия от началото на офанзивата.582 Към февруари и началото на март 2025 г. териториите, контролирани от Администрацията за военни операции (MOA), главният команден център583 на новата ръководена от HTS преходна администрация, обхващат по-голямата част от западна, централна и южна Сирия, както и западния бряг на Ефрат в Дейр ез-Зор. Тези райони включват градовете Дамаск, Идлиб, Алепо, Хама, Хомс, както и крайбрежните градове Латакия и Тартус.584 Източници отбелязват, че контролът на новите власти остава разпокъсан в определени райони.585 Докато контролът им в градовете Дамаск, Алепо и Хама според съобщенията е ефективен, 586 в районите на Хомс, селските райони на Хама и Южна Сирия (Дар’а и провинции Шведа)587 силите на MOA са пренапрегнати и се конкурират с други автономни въоръжени фракции.588 Крайбрежните райони на Латакия и Тартус са били предразположени към атаки срещу силите за сигурност589 и сектантско насилие590 след падането на А. (за повече информация вижте раздел 4.1.2).

Според данните на ACLED областите, най-засегнати от инциденти със сигурността (битки, експлозии/дистанционно насилие, насилие срещу цивилни) през отчетния период са били областите А. А. А./Кобане (401 инцидента) и Д. С. (307 инцидента) (и двете провинция Алепо) и област Дейр ез-Зор (258 инцидента) на провинция Дейр ез-Зор.591 Междувременно сред всички провинции най-малко инциденти със сигурността са регистрирани в Тартус (40 инцидента).592 В крайбрежните райони най-голям брой инциденти със сигурността са регистрирани в област Латакия (47 инцидента).593 Най-голям брой инциденти със сигурността в Южна Сирия са регистрирани в областите Дара (75 инцидента), Изра (66) и Кунейтра (57 инцидента).594 4.1.1. Престъпност, беззаконие и сектантско насилие Съобщава се, че несигурността и нестабилността на ситуацията със сигурността поради престъпност и беззаконие преобладават в различни региони.595 Крайбрежните райони са засегнати от инциденти на нападение, целенасочени атаки596 и убийства на цивилни, 597 атаки на контролно-пропускателни пунктове, грабежи, грабежи и отвличания.598 Случаи на убийства от неидентифицирани мъже/въоръжени групи, 599 отвличания и грабежи са докладвани по подобен начин в селските райони на Дамаск.600 Смъртоносни атаки срещу цивилни са регистрирани допълнително в Идлиб, 601 Хама и лагера Ярмук в Дамаск.602 Според Civil Peace Group в Сирия, организация на гражданското общество, [населено място] е станал свидетел на 64 отвличания между 9 декември 2024 г. и средата на февруари 2025 г., включително най-малко 13 цивилни.

Тези отвличания постепенно се увеличиха през декември 2024 г., като достигнаха своя връх на 27 декември, докато спаднаха до нула през януари, преди да нараснат отново. 19 от тези отвлечени са били убити.603 Според оценката на Г. У., повечето от тези престъпления са извършени от цивилни и банди, които не са свързани с преходната администрация, въпреки че някои местни командири и редови войници са участвали в отвличания на алауитски цивилни на сектантска основа.604 Области като Дамаск, Латакия и Тартус също остават склонни към сектантство напрежение на фона на липсата на формализирани механизми за сигурност.605 Според SOHR през януари 2025 г. убийствата и ответните атаки, включително на сектантска и политическа основа, са се увеличили значително в районите, контролирани от преходната администрация, като най-високите нива са регистрирани в Хомс (91 жертви, включително 59 сектантски убийства), Хама (46 смъртни случая, включително 28 сектантски убийства) и Латакия (15 смъртни случая, включително 13 сектантски убийства).606 През януари ACLED регистрира, че над 176 цивилни, включително някои бивши бойци на правителството на А., са били убити от неидентифицирани въоръжени мъже.607 Съобщава се, че в [населено място] и селските райони на Хомс и Хама силите за сигурност са били пренапрегнати и са разчитали на минимално обучени новобранци, което е позволило безредиците да продължат след падането на А.. 608 В Хомс и някои части на Хама се съобщава, че случаите на местно сектантско възмездие от сунити срещу алауити са сериозен проблем.609 Имаше разпространение на непроверени доклади за наказания, набези, изчезвания и убийства в социалните медии, за които се твърди, че показват бойци на HTS, които бият610 или подбуждат към насилие срещу алауити.611 Както отбеляза Г. У., по-сериозните атаки срещу останките на А. обикновено се случват в селските райони, характеризиращи се с висока концентрация на бивши „шабиха“612 (въоръжени банди, подкрепящи А.) 613 и ограничено присъствие на силите за сигурност.614 Въпреки това, такива за насочване към бивши лоялни привърженици на А. също се съобщава в Дамаск.615 В някои от тези случаи, които продължиха до февруари 2025 г.616, извършителите остават неидентифицирани.617 4.1.2. Крайбрежни райони Предполагаеми остатъци от правителството на А. организираха смъртоносни засади срещу силите за сигурност на новата преходна администрация618, включително в провинция Тартус в това, което беше отбелязано като първото пряко предизвикателство към властта на новите управляващи619 на 24 декември 2024 г. (оставяйки 14 убити полицаи)620 и в [населено място] на 5 януари 2025 г. (убивайки най-малко двама членове на силите за сигурност).621 Тартус, Латакия и части от провинциален Дамаск и Хомс, всички оценени от ACLED като области, в които преходната администрация „не е спечелила решаваща победа“ от началото на февруари 2025 г. стана свидетел на появата на нови милиции, които се противопоставят на преходна администрация.622 Тези групи, които могат да възникнат, когато бойци, свързани с А., се сливат във въоръжени банди и малцинства, формират групи за самоотбрана, 623 атакуват полицията и военните сили, за да дестабилизират новата администрация.624 Такива атаки и сблъсъци бяха докладвани до февруари 2025 г. в Хомс, крайбрежният регион625 (включително близо до базата Хмеймим в Латакия), източна Дара, и селски Дамаск. 626 В началото на март беше съобщено за значителна ескалация на военните действия в Латакия, Тартус 636 и в по-малка степен в провинциите Хомс и Хама.637 След поредица от атаки от страна на про-А. настроени срещу общите сили за сигурност в Банияс, Тартус и Джаблех, Латакия638, което доведе до повече от 100 членове на силите за сигурност и 15 цивилни, убити в последно, 639 правителствените сили за сигурност и свързаните с тях въоръжени участници, „очевидно действащи извън контрола на Дамаск“, започнаха обща мобилизация и започнаха ответни атаки срещу бунтовници и цивилни.640 Докладите показват бързи екзекуции по сектантска линия от неидентифицирани извършители, членове на силите за сигурност на временните власти и елементи, свързани с предишното правителство.641 Според SOHR 1454 души са били убити при сблъсъците, включително 973 цивилни.642 Повечето от убитите цивилни са били членове на алавитската общност, особено от О. Л. и Тартус.643 Според SOHR има 545 цивилни убити в Латакия, 262 в Тартус, 156 в Хама и 10 в Хомс.644 SNHR документира 803 лица, убити между 6-10 март. Най-малко 211 цивилни бяха убити от про-А. въоръжени групи, докато най-малко 420 цивилни и обезоръжени бойци бяха убити от силите за сигурност и свързаните с тях въоръжени групи. Най-голям брой цивилни и обезоръжени бойци е регистриран в провинциите Латакия (185) и Тартус (183), с по-малък брой в Хама (29) и Хомс (3). Насилието включва извънсъдебни убийства, полеви екзекуции и систематични масови убийства, водени от отмъщение и сектантски мотиви.645 OHCHR е документирал 111 смъртни случая на цивилни към 11 март, но проверката продължава и се смята, че действителната такса е значително по-висока.646 Съобщава се, че хиляди хора са били разселени в крайбрежните райони647, като около 16 000 са преминали в Ливан поради военните действия. 648 На 10 март преходната администрация обяви края на военната операция в крайбрежните райони.649 П. А.-Ш. издаде решение за сформиране на независим национален комитет за разследване на събитията650 и според съобщенията властите започнаха да преследват лица, обвинени в извършване на престъпления по време на бунтовническата дейност в Западна Сирия между 6 и 10 март.655 4.1.4. Р. А.: Р. А., преди това окупиран от SNA, докато контролът беше прехвърлен на преходната администрация в началото на февруари 2025 г., 656 стана свидетел през референтния период на многобройни случаи на цивилни лица, подложени на убийства, 657 отвличания, 658 побой, 659 заплахи660 и сплашване, 661 както и въоръжено грабеж/грабене662 от членове на милиции, включително свързани с SNA фракции като дивизия С. Мурад663, дивизия А.-Хамзат664 и фракция С. Ш..665 Рудав цитира Центъра за документиране на нарушенията на правата на човека (VDC), който казва, че според съобщенията 87 души са били отвлечени между 1 януари и 8 февруари 2025 г.666 Най-малко едно дете е убито по време на престрелки, включващи кражби и грабеж.667 4.2. Райони под контрола на Сирийската национална Армия (SNA) За информация относно тенденциите в сигурността в районите, контролирани от подкрепяните от Турция сили преди ноември 2024 г., вижте раздели 2.2., 2.7., 2.8. от доклада на EUAA COI за Сирия – Ситуация на сигурността (октомври 2024 г.). Към февруари и началото на март 2025 г. подкрепяните от Турция милиции (т.е. Сирийската национална армия - SNA) контролираха северните и източните селски райони на Алепо, включително района между A’zaz, Al-Bab и Джараблус (район на операцията „Щитът на Ефрат“). SNA също така контролира участък от територия по-на изток673, известен като зоната на операцията Peace Spring, грубо ограничена от района Tall Abyad (Raqqa) на запад и Ras Al-Ain (Hasaka) на изток, като известно присъствие на SNA е картографирано чак на изток до Tall al-Amir Hasaka).674 Междувременно контролът над района Afrin в северозападната част на Алепо, преди окупиран от фракции на SNA от 2018 г., беше прехвърлен на преходната администрация, след като нейните сили за сигурност навлязоха в [населено място] в началото на февруари 2025 г.675 (a) О. З. на свободата и защитените зони на Е. Н. фона на военната офанзива на сирийската въоръжена опозиция676, SNA на 30 ноември 2024 г. стартира своя собствена съпътстваща операция Зората на свободата677 в северните и източни провинциални райони на Алепо.678 Нейната непосредствена цел беше да изтласка войските на SDF на изток от река Ефрат.679 SNA превзе няколко града в северната част на Алепо680 и завладя [населено място] Рифаат681, райони, разположени на юг от Азаз и А.-Баб, както и [населено място] и околностите му. Междувременно източниците за картографиране не са съгласни дали [населено място] и неговите източни околности са под контрола на HTS 682 или частично контролирани от SNA.683 След превземането на [населено място] (северно Алепо)684 и след това превземането на Манбидж685 след временно прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на САЩ, което позволи изтеглянето на SDF от града, 686 SNA напредва към граничния град с мнозинство от кюрди Кобане687 на източния бряг на река Ефрат.688 На 24 декември 2024 г. SDF обяви контраофанзива, целяща да си върне територията, загубена от SNA 689, тъй като направи някои териториални печалби в източните селски райони на Алепо.690 Съобщава се за тежки сблъсъци между SNA и SDF през януари и февруари 2025 г. на фронтовите линии около стратегическия язовир Tishreen и моста Qara Qozak на река Ефрат, 691 в селата в провинциалния Манбидж 692 и около [населено място]. 693 Ожесточените сблъсъци с използване на средно и тежко оръжие, включително гранатомети, в района около язовира, доведоха до 116 бойци и 20 цивилни убити в рамките на 15 дни. Сблъсъците около язовира Тишрин и в провинцията Манбидж продължиха през януари 2025 г.694 Освен бойци, десетки цивилни бяха убити или ранени по време на размяна на артилерийски и ракетен огън между подкрепяните от Турция/Турция сили и SDF /кюрдските сили.695 Районът около [населено място] стана свидетел на продължаващо насилие в месеците след падането на А.. 696 Към края на декември 2024 г., на фона на сблъсъци след опитите на SDF да си върнат [населено място], ситуацията със сигурността беше описана като „много напрегната“ и лишена от яснота.697 Между края на декември/началото на януари 2025 г. и началото на февруари 2025 г. районът на Манбидж беше засегнат от седем атентата с коли бомби.698 Те включват две експлозии на коли бомби, докладвани на 1 февруари (причиняване на четири смъртни случая на цивилни)699 и 3 февруари (удряне на превозно средство, превозващо жени селскостопански работнички, което води до най-малко 19 смъртни случая на цивилни). 700 На фона на това, което SOHR нарича „ескалиращ хаос в сигурността“ в райони, контролирани от T урция и нейните прокси групи, 702 други цивилни бяха убити от неидентифицирани въоръжени лица в град Манбидж703 и неговите околности, 704, както и в провинцията Джараблус в източната част на Алепо.705 В края на декември 2024 г. и началото на януари 2025 г. също имаше няколко експлозии на минирани мотоциклети в северната и източната част на Алепо (включително една в Т. Р. и две в [населено място]), някои от което причини цивилни жертви.706 Фракциите на SNA също бяха докладвани, че са подлагали цивилни на отвличане, побой и грабежи в провинцията А.-Баб (източно Алепо).700 Според данните на ACLED районите под контрола на NA/спорни в провинция Алепо, които са били най-засегнати от инциденти със сигурността (битки, експлозии/дистанционно насилие, насилие срещу цивилни) през отчетния период са били областите А. А. Р./Кобане (401 инцидента) и Манбидж (212 инцидента), възлизащи на около 49 % от общия брой инциденти със сигурността, регистрирани в провинция Алепо.708 б) зона на операция „Извор на мира“:

Места в Северна Сирия, които са част от зоната на операция „Извор на мира“, включително в западна Рака709 (напр. районите А. И. и Т. А.)710 и Хасака (Р. А.-А.)711 станаха свидетели на тежки сблъсъци между турските сили/ SNA и SDF, включващи използването на тежко въоръжение, 712 ракетен огън, 713 дрон война, 714 и инфилтрации, 715 както и турски сили и подкрепяни от Турция фракции на SNA, бомбардиращи села.716 Цивилните жертви в района на операция „Извор на мира“ включват две жени, които бяха застреляни от военната полиция (район Сулук в провинцията Ракка), момиче, ранено от снаряд, изстрелян от турските сили (западен селски Т. А. в северна Ракка)717 и убийството и раняването на седем цивилни при експлозия във военен щаб в провинцията Р. А.-А. след проникване от специални сили на SDF.718 Районът на Ras Al-Ain също преживя нарастващ „хаос в сигурността“, включително кражби, грабежи и вътрешни борби между въоръжени фракции719, свързани с милиционери, възнамеряващи да напуснат зоната на операция „Извор на мира“ 720 (такива премествания на територията на SDF бяха улеснени от SDF).721 Подкрепената от Турция военна полиция и милиции проведоха кампании за сигурност насочени към лица, опитващи се да напуснат района.722 Няколко членове на подкрепяните от Турция милиции са били убити в този контекст.723 Според данни на ACLED районите под контрола на SNA/спорни в провинциите Ракка и Хасака, които са били най-засегнати от инциденти със сигурността (битки, експлозии/дистанц. насилие, насилие срещу цивилни) през отчетния период бяха районите Tall Abyad в Ракка (193 инцидента) и Ras Al Ain (111) в Хасака, възлизащи на около 51 % и 27 % от всички инциденти със сигурността, регистрирани съответно в провинциите Ракка и Хасака.724 4.3. Райони под контрола на Сирийската демократична Сили (SDF) За информация относно тенденциите в сигурността в контролираните от кюрдите райони преди ноември 2024 г. вижте раздели 2.2., 2.7., 2.8. и 2.9. от доклада на EUAA COI за Сирия – Ситуация на сигурността (октомври 2024 г.).

SDF контролират голяма част от територията в Североизточна Сирия, която представлява почти една трета от общата площ на страната.725 Тези територии се състоят от около 70 процента от петролните и газови полета на Сирия.726 Към февруари и март 2025 г. териториите, контролирани, окупирани или завзети от SDF, обхващат по-голямата част от Хасака, приблизително половината от Ракка (включително [населено място]) и частите от Д. Е. З. и Алепо, които се намират на изток от Е. Р., както и тесен издатък на западния бряг на Ефрат в Алепо, 727 разположен на юг от езерото А. и близо до язовира Тишрин.728 Според Института за изследване на войната (ISW) и Проекта за критични заплахи (CTP) някои малки райони на запад от Ефрат, разположени на юг от А.-Баб и Манбидж, са били оспорвани между SDF и SNA.729 Поне непосредствено след превземането на [населено място] от въоръжената опозиция, SDF останаха под контрола на двата квартала на града с мнозинство от кюрди Ashrafieh и Sheikh Maqsoud.730 На 6 декември 2024 г. бившето правителство на А. се изтегли от [населено място] ез-Зор и околностите му и SDF навлязоха в тези райони, опитвайки се да запълнят този вакуум.731 Тъй като войските на А. започнаха да предават територия на SDF, 732 SNA стартирайки своя собствена операция Зората на свободата733 в северните и източни селски райони на Алепо, 734 изгони кюрдските сили от ключови точки на западния бряг, 735 превземайки Тал Рифаат736 и стратегическия [населено място] на 10 декември 2024 г.737 Въпреки това, SDF направи някои териториални придобивки в източните провинциални Алепо в края на декември 2024 г.738 и до януари 2025 г. отново изпрати части дълбоко в бившите райони на А. в Д. Е.-З., Ракка и Алепо.739 Към края на февруари 2025 г. турските сили/ SNA и SDF продължават да участват в тежки боеве в Северна Сирия близо до моста Qara Qozak и язовира Tishreen 740, като ISW и CTP предполагат, че Tурция вероятно се опитва да прекъсне линиите за доставки на SDF към язовира, разположен на източния бряг на Ефрат в провинция Алепо.741 За повече информация относно сблъсъците в Северна Сирия вижте раздел 4.2 от този доклад. Освен това през референтния период Турция обстрелва обекти на SDF в цяла Североизточна Сирия.742 Към януари 2025 г. беше отбелязано, че SDF, отслабени от загубата на територия и отстъплението си на изток от Ефрат, 743 са изправени пред екзистенциална заплаха744, докато се борят за защита на своята автономна територия.745 Докато конфликтът между SDF и SNA остава централен в североизточна Сирия, 748 SDF се сблъсква с несъгласие от някои арабски племенни фракции в Д. Е.-Зор749 и тези дългогодишни конфликти също продължават през референтния период.750 Въоръжени мъже, свързани с Ш. И. ал-Хафел, 751 племенен лидер, известен с мобилизирането на племена в Д. Е.-З. срещу SDF, 752 атакува щаба за сигурност и патрулиращи войски на SDF. През януари 2025 г. няколко цивилни бяха ранени, когато SDF стреляха по млади мъже след поредица от подобни атаки, 753 докато десетки заподозрени лоялисти на А., илитиамени от Националните сили за отбрана (NDF) и поддръжници на шейх И. ал-Хафел бяха арестувани в мащабна кампания за сигурност в провинцията Дейр ез-Зор.754 Контролираните от SDF зони станаха свидетели на убити или ранени цивилни при различни инциденти, включително убийства, 755 племенни756 и семейни спорове, 757 многобройни атаки от турски сили, 758 членове на SDF, стрелящи по протестиращи, 759 и (предполагаеми) атаки на ИДИЛ.760 Десетки цивилни бяха убити или ранени при множество удари с турски дронове, за които се твърди, че са нанесени срещу цивилни цели в околностите на язовир Тишрин (източно Алепо).761 Клетките на ИДИЛ извършиха атаки срещу позиции на SDF и военни патрули в североизточна Сирия, причинявайки редица жертви сред войските на SDF.762 SOHR регистрира 27 операции на ISIL през ноември 2024 г. (включително 22 в Дейр ез-Зор и 3 в Хасака) и още 13 операции на ИДИЛ през първите три седмици на януари 2025 г. Зони, контролирани от SDF (10 в Дейр ез-Зор и 3 в Хасака). Атаките на ИДИЛ доведоха до редица смъртни случаи или ранени сред цивилни763 и членове на кюрдските сили за сигурност.764 В началото на февруари 2025 г., след широкомащабни въздушни операции срещу ИДИЛ в цяла Сирия през декември 2024 г., водената от САЩ коалиция и SDF започнаха нова кампания срещу групировката в южните райони на Хасака, убивайки двама оперативни служители на ИДИЛ.765 Според данни на ACLED районите под контрола на SDF/оспорвани са най-засегнати от инциденти със сигурността (битки, експлозии/дистанционно насилие, насилие срещу цивилни) по време на референтният период са районите Дейр ез-Зор (258 инцидента) и Хасака (229 инцидента), възлизащи на около 56 % и 57 % от всички инциденти със сигурността, регистрирани съответно в Дейр ез-Зор и губернаторството Хасака. Сделката налага пълно прекратяване на военните действия и изисква от SDF да се откажат от контрола над граничните пунктове, летището и ключовите петролни и газови находища.767 4.4. Въздействието на войната между Израел и Хамас върху сигурността в Сирия Веднага след падането на правителството на А. Израел нанесе стотици въздушни удари в Сирия, 768 целящи да попречат на новите ръководени от HTS власти да получат достъп до арсенала на бившето правителство на А..769 Тази кампания дойде, след като Израел нанесе множество въздушни удари срещу сайтове на Хизбула и подкрепяните от Иран милиции през ноември 2024 г.770, което според SOHR доведе до смъртта на 16 цивилни.771 Въздушните удари от декември 2024 г. бяха насочени главно срещу въздушни бази, свързани с бившите сили на А., и тяхното съдържание, включително самолети, военни сигнални станции и радарни системи, съоръжения за научни изследвания и складове за оръжия и боеприпаси. Между падането на А. и 18 декември 2024 г. SOHR документира 498 въздушни удара, нанесени от израелски самолети в различни провинции (засягащи най-вече Дамаск, Дар’а, Латакия и селски район на Дамаск).772 Тези въздушни удари доведоха до унищожаването на военните запаси и отбранителната инфраструктура на страната, както и повечето от нейните ракетни системи и танкове.773 Израелският въоръжените сили бяха цитирани да казват, че по време на първата вълна от бомбардировки, които се случиха в рамките на 48-часов период и удариха около 320 цели, около 80% от военните способности на Сирия са били унищожени, 774 въпреки че тази цифра не е потвърдена независимо.775 Съобщава се, че въздушната кампания е довела до десетки смъртни случаи.776 В отговор на падането на управлението на А., израелският министър-председател Б. Н. обяви, че страната му вече не признава Споразумението за разединение между Израел и Сирия от 1974 г.777 Израелските въоръжени сили впоследствие окупираха патрулираната от ООН778 емилитаризирана зона779 между окупираните от Израел Голански възвишения и контролираните от Сирия райони на Г. К..780 Освен това те навлязоха на сирийска територия извън демилитаризираната зона781 (основно в Кунейтра, 782 но също и в Дар’а ), превземайки села783 и стратегически позиции.784 Към 19 декември 2024 г. ACLED отбеляза, че израелските сили контролират осем села в губернаторствата на Кунейтра, Дар’а и селски Дамаск.785 Те предупредиха селяните да „останат вкъщи“, 786 създадоха аванпостове и нахлуха в някои домове, твърдейки, че търсят оръжия и членове на Хизбула.787 Между 19 декември 2024 г. и 1 февруари 2025 г. сателитните изображения показват, че Израел строи шест военни обекта в буферната зона и още един обект извън нея на сирийска територия.788 Както съобщи А. Д., израелските сили изгониха стотици жители от техните села и градове.790 Местните жители бяха цитирани да казват, че израелските сили са разрушили домове791 и има съобщения за някои фермери, които са били възпрепятствани да отидат в полетата си.792 Съобщава се, че в най-малко два случая израелските войници са открили огън по протестиращи, 793 включително по време на протест на 20 декември 2024 г. в [населено място] (губернаторство Дар’а), осъждаща израелските военни действия в района, когато се съобщава, че израелските сили са застреляли и ранили сирийски протестиращ.794 Допълнителни израелски въздушни удари бяха докладвани в края на февруари и началото на март по военни съоръжения и други цели в провинциите Хомс, Тартус, Латакия и селски Дамаск. Междувременно израелските войници продължиха ежедневните операции в Кунейтра и югозападна Дара, извършвайки патрули, нахлувайки във ферми и блокирайки местни пътища.801 Съобщава се, че сирийските власти са се въздържали от военно отмъщение на израелските атаки. 802Според докладите не е имало „големи сблъсъци“ между израелските сили и новите сили за сигурност на Сирия към началото на март 2025 г.803 4.5. Въздействие на насилието върху цивилното население 4.5.1. Инциденти със сигурността Според данни на ACLED, 3 941 инцидента със сигурността са възникнали в Сирия между 1 ноември 2024 г. и 28 февруари 2025 г.: 1035 от тях са кодирани като битки, 2048 като експлозии/дистанционно насилие и 858 като насилие срещу цивилни. Повечето инциденти със сигурността, регистрирани от ACLED през този период, са се случили в провинциите Алепо (1 254), Дейр ез-Зор (463), Хасака (407), Ракка (375) и Идлиб (325). Най-ниските цифри на инциденти със сигурността са регистрирани в провинции Тартус (40), Дамаск (42), Кунейтра (57), Свейда (58) и Латакия (103).

Очевидно документът е изготвен преди събитията от началото на м. март 2025 г. - последни данни от 11 март 2025 г. с автор SNHR – Сирийска мрежа за правата на човека: Латакия, Тартус и Хама: доклад относно извънсъдебните екзекуции между 6 и 10 март 2025 г. с данни за извънсъдебни убийства на 803 цивилни лица само в този период (бел. Моя).

Г. И. стана свидетел на пик от 257 инцидента със сигурността през ноември 2024 г., преди броят им драстично да намалее през следващите месеци (38 през декември, 17 през януари и 13 през февруари). В губернаторството на Алепо инцидентите достигнаха своя връх през ноември 2024 г. (420 инцидента), преди броят им да намалее до около 300 през декември и януари, последван от допълнителен спад. В Хасака и Ракка инцидентите, свързани със сигурността, достигнаха своя връх през януари (съответно 168 и 125 инцидента), преди да намалят през февруари.805 Непосредствено след падането на А. (9 декември 2024 г.) и 28 февруари 2025 г. броят на инцидентите, свързани със сигурността, регистрирани от ACLED, се е увеличил значително в някои провинции, като селски Дамаск (89 % от всички инциденти, регистрирани по време на референтния период), Тартус (86 %), Латакия (85 %), Хасака (81 %), Ракка (79 %) и Хомс (61 %). Обратно, наблюдава се значително намаление в провинциите Идлиб (13 % от всички инциденти, свързани със сигурността, регистрирани през референтния период) и Хама (16 %).806 Значителна концентрация на инциденти, свързани със сигурността, през референтния период се наблюдава в определени области в рамките на някои провинции. В провинция Алепо приблизително 73 % от регистрираните инциденти са се случили в областите Д. С., А. А. А./Кобане и Менбидж. В провинция Хасака 83 % от инцидентите, свързани със сигурността, са концентрирани в областите Хасака и Р. А. А.. Около 56 % от инцидентите в провинция Дейр ез-Зор са станали в района на Дейр ез-Зор, докато Tall Abyad в провинция Ракка представлява 51 % от регистрираните инциденти. Освен това 41 % от инцидентите със сигурността в провинция Хама са възникнали в област Хама, а 40 % от инцидентите със сигурността в провинция Хомс са докладвани в област Хомс.809 UCDP регистрира 949 събития, свързани със сигурността, довели до смъртни случаи през референтния период. Най-голям брой събития е регистриран в провинциите Алепо (241), Хомс (131), Хама (109) и Дейр ез-Зор (93). Най-малък брой събития, свързани със сигурността, са регистрирани в провинциите Кунейтра (5), Дамаск (18) и Тартус (19). За 21 от събитията, записани от UCDP, не е посочено точното местоположение в област. Голям брой събития, свързани със сигурността водещи до смъртни случаи, регистрирани от UCDP (39 % от всички инциденти със сигурността), са събития, при които отговорните страни не могат да бъдат идентифицирани.810 4.5.2. Използвани тактики и оръжия: По време на широкомащабната военна офанзива („Операция Възпиране на агресията“), която беше започната през ноември 2024 г. от HTS 812 и няколко ръководени от HTS въоръжени опозиционни групи и беше подкрепена от подкрепяни от Турция фракции, 813 опозиционните сили извършиха атаки, използвайки средно и тежко въоръжение, 814 както и дронове, разработени от собственото звено за дронове на HTS.815 Множество наземни удари816 от HTS доведоха до смъртта на четирима цивилни в [населено място].817 От друга страна, силите на правителството на А. и свързаните с него милиции извършиха широкомащабни наземни ракетни и артилерийски удари и въздушни удари, 818 докато руските сили възобновиха въздушните удари, причинявайки десетки цивилни смъртни случаи, включително в [населено място] и градовете А.-Атареб и Д. И. в западната част на Алепо.819 Силите на А., известни със своите произволно използване на дронове, насочени главно към цивилни, 820 вече са ескалирали своите самоубийствени атаки с дронове срещу контролирани от опозицията райони в южен Идлиб и западен Алепо през ноември 2024 г. 821 Според данни на ООН многобройни въздушни удари на силите на А. в [населено място] са убили 22 цивилни на 1 декември 2024 г., докато те нанасят удари върху местен пазар и пет от жилищните райони на града.822 Според SOHR, подкрепяните от Иран милиции в Сирия и Ирак са извършили седем атаки срещу три бази на ръководената от САЩ Глобална коалиция на сирийска територия през ноември 2024 г. (Koniko газово находище, гарнизон Al-Tanf и Al-haddadi).823 За повече информация вижте раздел 4.1 от този доклад.

Междувременно въздушните удари, извършени от водената от САЩ Глобална коалиция и израелските сили през същия месец доведоха до смъртта на десетки подкрепяни от Иран милиции, като същевременно бяха убити някои ливански бойци на Хизбула и неидентифицирани лица. Атаките, насочени към подкрепяните от Иран милиции в Дейр ез-Зор през ноември 2024 г., включват допълнително използване на неидентифицирани самолети и дронове. Според SOHR въздушните удари, предприети от израелските сили през ноември 2024 г., са довели до смъртта на 16 цивилни.824 За повече информация вижте раздели 3.1.4., 3.1.5, 4.3. и 4.4 от настоящия доклад.

След свалянето на А. през декември 2024 г. операциите на HTS, насочени към лоялните на бившето правителство, видяха разполагането на танкове, атакуващи хеликоптери, 825 дронове826 и ракети с голям обсег на действие827 и бяха под формата на нападения828 и операции за пречистване. Междувременно градовете по крайбрежието станаха свидетели на нападения и целенасочени атаки от останки от бившето правителство на А..829 Вероятни бивши про-А. банди (шабиха) бяха заподозрени в извършване на засади срещу ръководените от HTS сили за сигурност.830 Атаките, насочени към HTS/MOA, включват използването на експлозиви831 и малки огнестрелни оръжия. Съобщава се, че 832 неизвестни въоръжени мъже, облечени във военни униформи и представящи се за служители на силите за сигурност, в един случай са извършили над дузина убийства във Фахел (Хомс) като отмъщение за жестоките репресии на новата преходна администрация срещу Шабиха. 833 За повече информация вижте раздел 4.1 от този доклад.

Подкрепяните от Турция фракции на SNA и единици на SDF продължиха да участват във въоръжени конфронтации и атаки, използвайки насилие от разстояние.834 Турските въоръжени сили предприеха множество атаки с въздух и дронове срещу войските на SDF в провинцията на Алепо, Ракка и Хасака, включително в района на язовир Тишрин в източното провинциално Алепо. Тези въздушни атаки бяха извършени заедно с артилерийски атаки срещу позиции на SDF от наземни бойци на SNA.835 Съобщава се, че турски артилерийски обстрел, 836 удари с дронове 837 и въздушни удари 838 са причинили смъртта на десетки цивилни839, включително при атаки насочен към протестиращи, събрали се близо до язовир Тишрин. Като част от продължаващите сблъсъци в района на язовир Тишрийн, SDF на свой ред извършиха засади, 840 артилерийски удари841 и удари с дронове.842 Имаше съобщения за десетки жертви както сред SNA843, така и сред кюрдските сили.844 Районът на Манбидж също стана свидетел на поредица от непотърсени коли бомби, 845 които оставиха общо над дузина цивилни мъртви.846 За повече информация вижте раздели 4.2 и 4.3 от този доклад.

След падането на А. израелските въздушни удари отбелязаха значителна ескалация, достигайки близо 500 атаки до 18 декември 2024 г., според записите на SOHR. Предприети в множество провинции, 847 тези удари бяха насочени срещу военни активи848 и причиниха редица цивилни смъртни случаи.849 След падането на А., Израел разположи танкове и булдозери в наземните си нахлувания в части от Кунейтра и Дара, докато израелските въздушни удари бяха насочени срещу воден от HTS конвой, убивайки кмет на града.850 Междувременно американски въздушни удари по 8 декември 2024 г. удари над 75 цели на ИДИЛ851 и въздушните удари от Глобалната коалиция продължиха в началото на 2025 г.852 За повече информация относно израелските операции през референтния период вижте раздел 4.4 от този доклад.

На общинско ниво се съобщава за размяна на стрелби между племенни групи в [населено място]-Букамал (началото на ноември 2024 г.), което доведе до наранявания сред няколко членове на племето. Съобщава се за нови въоръжени сблъсъци между ливанската Хизбула/ливански племена и местни селяни в провинцията на [населено място] Кусейр853 в югозападен Хомс854, което доведе до няколко смъртни случая сред селяните.855 4.5.3. Цивилни жертви Между ноември 2024 г. и февруари 2025 г. Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) регистрира общо 1 032 жертви на цивилни (включително 165 деца и 110 жени). 71 цивилни са били убити през ноември 2024 г., следвани от 503 през декември 2024 г., 236 през януари 2025 г. и 222 през февруари 2025 г. През този четиримесечен период повечето цивилни жертви са регистрирани в Алепо (374), Хама (150) и Идлиб (132).856 Броят на цивилните смъртни случаи, регистрирани от SNHR през този четиримесечен период, надмина общия брой, регистриран през първите десет месеца на 2024 г. (690 смъртни случая) и възлиза на 395 % от броя на цивилните смъртни случаи, регистрирани през четиримесечния период непосредствено преди референтния период на този доклад (261 смъртни случая).

Основните отговорни страни бяха неидентифицирани страни, включително противопехотни мини от неидентифицирани източници и стрелба/бомби/убийства от неидентифицирани страни (причиняващи 543 цивилни смъртни случая между ноември 2024 г. и февруари 2025 г.), (бившите) правителствени сили на А. (причиняващи 243 цивилни смъртни случая между ноември 2024 г. и януари 2025 г., включително 223 през декември), SDF (причинява 145 смъртни случая между ноември 2024 г. и февруари 2025 г., включително 108 през декември), и SNA (причинява 15 смъртни случая през четиримесечния период).857 За същия период UCDP регистрира 949 събития, свързани със сигурността, довели до 3 350 смъртни случая в Сирия, от които 1 237 са цивилни жертви. Най-голям брой цивилни жертви са регистрирани в провинциите Хомс (269), Алепо (256) и Хама (200). Най-нисък брой събития, свързани със сигурността, са регистрирани в провинции Кунейтра (5), Тартус (18) и Дамаск (19).859 4.5.4. Свързани с конфликти инфраструктурни щети и експлозивни остатъци на войната По време на ескалацията на военните действия, която започна в северозападна Сирия на 27 ноември 2024 г., OHCHR отбеляза, че атаките както на HTS, така и на силите, подкрепящи А., са причинили разрушения и щети на здравни заведения, образователни институции, хранителни пазари и други цивилни постройки като къщи, магазини и джамия, включително в [населено място].861 Сблъсъците, съобщени в провинция Идлиб на 1 и 2 декември 2024 г., засегнаха четири училища, два лагера за вътрешно разселени лица, водоснабдителна станция, 862 няколко здравни заведения863 и жилищни райони.864 След падането на правителството на А., продължаващите военни действия, включително в Южна Сирия, както и в провинциите Хомс, Тартус и Латакия, продължиха да нанасят щети на жилищни сгради, здравни заведения, мостове, 865 пазари, предприятия 866 /магазини и друга гражданска инфраструктура.867 Щетите, нанесени на язовир Тишрин на 10 декември 2024 г., оставиха съоръжението неработещо към края на януари 2025 г., лишавайки около 413 000 души около Манбидж и Кобане от вода и електричество, според UNOCHA.868 Имаше също съобщения за унищожаване на цивилни имоти в провинция Кунейтра, 869 докато водните станции бяха повредени от военни действия в Алепо, 870 Ракка, Хасака, Дейр ез-Зор.871 Неексплодиралите останки от войната продължават да оказват смъртоносно въздействие върху цивилните.872 Районите с най-голям риск включват бивши фронтови линии и райони, които са били свидетели на интензивни военни действия, докато продължаващите боеве в части от Североизточна Сирия са добавили допълнителни слоеве на замърсяване. ООН отбеляза, че смъртни случаи и наранявания от замърсяване с остатъци от експлозиви се съобщават на седмична база 873 /почти всеки ден в цялата страна, което сочи повече от 430 съобщени смъртни случая и наранявания между декември 2024 г. и средата на февруари 2025 г.874 Въз основа на работата си по наблюдение, HALO Trust, базирана в Обединеното кралство неправителствена организация, специализирана в обезвреждането на невзривени боеприпаси, изчисли, че между 8 декември 2024 г. и 2 март 2025 г. 640 души са били убити или ранени от противопехотни мини и други експлозивни остатъци. Въпреки това източникът посочи, че това вероятно е подценяване, като се има предвид, че в Сирия липсва централен регистър на произшествията, настъпили в цялата страна.875 Междувременно статистика от Сирийската гражданска защита, консултирана от Е. Б., твърди, че 40 души са били убити от остатъци от войната между стартирането на „Операция Възпиране на агресията“ и 19 януари 2025 г., докато други 65 цивилни са били убити или ранени.876 Както UNOCHA докладва в края на януари 2025 г., от ноември 2024 г. общо 136 минни полета и точки на минно присъствие са били идентифицирани наскоро в Идлиб, Алепо, Хама, Дейр ез-Зор и Латакия.880 4.5.5. Разселване и връщане:

Броят на лицата, разселени поради конфликта след 27 ноември 2024 г., отбеляза първоначална голяма вълна, която достигна своя връх от 1, 1 милиона души на 12 декември.881 Тези първоначални разселвания, водени от страх от ескалиращия въоръжен конфликт, 882 бяха регистрирани главно в Хама и Алепо, 883 включително в [населено място], западно Алепо 884 и по-специално Т. Р. 885 и Манбидж, 886 след превземането на двата града от подкрепяни от Турция въоръжени фракции.887 Източници на ООН впоследствие оцениха броя на новоразселените от края на ноември 2024 г., които са останали разселени, на 859 460 към 18 декември 2024 г., 888, около 627 000 на 10 януари 2025 г.889, и 650 000 към 5 февруари 2025 г.890 В началото на 2025 г. UNOCHA отбеляза допълнителни вълни свързани с конфликта разселвания от района на Манбидж, с до 15 000 разселвания в средата на януари 2025 г. 891, последвани от повече от 25 000 по-късно същия месец. 892 Източници оценяват броя на хората, избягали от офанзивата на SNA в Северна Сирия в началото на декември 2024 г., между 100 000 (893) и 120 000 (894).

След падането на А. завръщащите се вътрешно разселени лица се преместват, за да достигнат райони, контролирани преди това от предишното правителство, включително в Алепо, Хама, Хомс и Дамаск.895 Източници на ООН изчислиха, че броят на новоразселените хора, завърнали се в родните си бази, се е увеличил до повече от 522 000 до 10 януари 2025 г.896 В същото време движенията за завръщане от лагерите за вътрешно разселени лица продължават „стабилно, но минимално“, като Клъстерът за координация и управление на лагери (CCCM), цитиран да казва в края на януари 2025 г., че около 57 000 души са напуснали лагерите от 3 декември 2024 г. Тези завърнали се основно се състоят от отделни семейства или мъже, които се връщат, за да се съберат със семействата си или да оценят състоянието на домовете си.897 Според оценки на ВКБООН до 26 февруари 2025 г. приблизително 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали, докато около 7, 4 милиона остават вътрешно разселени. Провинциите, в които се завръща най-големият дял на ВРЛ, са Алепо с 425 705 ВРЛ, следвани от Хама със 155 561 и Идлиб с 116 053 ВРЛ.899 Както отбелязва UNOCHA, докладваните опасения, влияещи върху решенията за връщане на вътрешно разселените лица, включват унищожаване на имущество, неадекватна инфраструктура, несигурност, както и достъп до гражданска документация и съдебни услуги, включително документи относно жилища, земя и права на собственост (не всички граждански регистри и съдилища са функционирали към края на януари 2025 г.).900 Друга критична загриженост, която беше повдигната, беше замърсяването с неексплодирали остатъци от война.901 4.5.6. Връщане от чужбина Според оценки на ВКБООН между 8 декември 2024 г. и края на февруари 2025 г. около 297 292 сирийци са се върнали в Сирия от чужбина. От тези бежанци 53 % са се завърнали от Ливан, 25 % от Турция и 14 % от Йордания.902 Доброволните връщания от Турция, възлизащи на 35 114 към 30 декември 2024 г. според данни на турското правителство, 903 включват главно сирийци, които се връщат сами, включително лица, които искат да оценят ситуацията в Сирия, преди да се съберат със семействата си.904 ВКБООН посочи, че от началото на 2024 г. до края на февруари 2025 г. провинциите, в които основно се завръщат завърналите се от чужбина лица, са Алепо (с приблизително 143 680 завърнали се) и Ракка (112 951 завърнали се), следвани от Дара (72 007), Хомс (69 624), селски Дамаск (62 738) и Идлиб (46 273).906 Не е ясно дали всички връщания са постоянни. Според доклад на Refugees International много сирийци се връщат, за да инспектират земята си, да оценят сигурността и икономическите условия след падането на режима на А. или да се съберат със семейството си. За други завръщането е по-скоро необходимост, отколкото избор, тъй като влошаващите се условия в приемащите страни – белязани от икономически трудности, нарастващи разходи за живот и ограничени възможности – направиха живота все по-неустойчив.907 Информация за отношението към завърналите се от чужбина лица не можа да бъде намерена в рамките на ограниченията във времето на този доклад.

ІІІ. Доклад от 3 април 2025 г. относно ситуацията със закрилата (връщане; уязвими групи и риск от изключване; задържане и бивши задържани; къща, земя и собственост; мини и неексплодирали боеприпаси; защита на цивилни и вътрешно разселени лица) (към март 2025 г.), GPC – Глобален защитен клъстер (Автор) Сирийска арабска република ПРЕГЛЕД: Политическият пейзаж на Сирия се трансформира на 8 декември 2024 г. с падането на предишния режим. В момента е налице ново преходно правителство, но страната остава разпокъсана сред различни въоръжени участници: Х. Т. ал-Шам (HTS) и групи, формирани под шапката на Сирийската национална армия (SNA), сега доминират по-голямата част от запад и север (включително Дамаск, Алепо, Идлиб), докато ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) запазват части от североизтока. На юг различни въоръжени групи под отделно „оперативно командване“ упражняват териториален контрол. Други чужди влияния продължават – Р. държи бази на брега, а Израел разшири зоните под свой териториален контрол. Въпреки последните споразумения (със SDF и OAGs в Sweida) сигурността е нестабилна; различните групи не са напълно обединени и спорадичните сблъсъци продължават (напр. сблъсъци между SNA и SDF на североизток), докато се появяват нови динамики на конфликти (напр. крайбрежни и централни райони).

Хуманитарните нужди в Сирия са зашеметяващи. Приблизително 16, 5 милиона души – от които 6, 5 милиона са деца – най-високият брой от началото на кризата – се очаква да се нуждаят от някаква форма на помощ през 2025 г. Години на конфликт унищожиха инфраструктурата в цялата страна, оставяйки милиони без подходящи жилища, надеждна вода, електричество и здравеопазване. Над 7, 4 милиона сирийци остават вътрешно разселени в страната, като много от тях са разселени многократно, а съседните страни приемат милиони сирийски бежанци. С падането на предишното правителство започнаха завръщания. Според OCHA 885 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход от 27 ноември.

Освен това, според UNHCR, около 300 000 сирийци от чужбина са се завърнали след 8 декември, като много приемащи държави сега насърчават сирийците да се върнат. Условията в Сирия обаче далеч не са напълно стабилни или благоприятни, което поражда опасения относно преждевременното завръщане и вторичното разселване. Нуждите от защита все още са огромни: сирийците са изправени пред заплахи от конфликти, неексплодирали боеприпаси, спорове, свързани с жилища, земя и собственост, липса на достъп до гражданска документация (включително удостоверения за раждане за деца), принудителен труд, отвличания, етническо и религиозно насилие, насилие, основано на пола, тежки нарушения на правата на децата и експлоатация, наред с други.

ПРОГНОЗА ЗА РИСКОВЕ ЗА ЗАЩИТА В ЦЯЛАТА НАЦИЯ: Преходът в Сирия оказва влияние върху рисковете за защита на национално и регионално ниво. Някои заплахи са намалели, докато нови опасности и хронични проблеми продължават да съществуват. В тази непредсказуема среда преследването и насилието за отмъщение напоследък се увеличават. Липсата на върховенство на закона и механизми за преходно правосъдие заплашват социалното сближаване, подхранвайки напрежението. Всичките 15 риска за защита, идентифицирани от Клъстера за защита, остават актуални в контекста на режима на Сирия след режима на А., въпреки че тяхната тежест варира. Докато широкомащабните военни действия са утихнали, насилието и беззаконието продължават да съществуват, особено в Хомс, крайбрежния регион и Североизточна и Северозападна Сирия.

Целенасочените атаки, отвличанията и сблъсъците между опозицията и лоялистите нарастват. NES остава особено уязвим поради продължаващите въоръжени сблъсъци между SDF и SNA, както и поради присъствието на клетки на ISIS в Дейр ез Зор и Ракка. Скорошни доклади за противоминни действия също показват, че NES има едни от най-високите нива на замърсяване с неексплодирали боеприпаси (UXO), като активните усилия за разчистване се нуждаят от увеличаване на мащаба в Ракка, Камишли и Дейр ез-Зор (Mine Action Syria Update № 1, 2025 г.). Липсата на върховенство на закона също подхранва престъпната дейност, докато липсата на напълно функциониращи съдилища и слабото управление оставят цивилните без достъп до правосъдие.

Междувременно трансграничните военни операции продължават, като последните удари достигат по-дълбоко в Дейр-ез-Зор и други райони, които преди са били по-малко засегнати, докато в Манбидж продължаващите въздушни удари, ограниченията на движението и ограниченият достъп до храна и основни услуги продължават да застрашават цивилните. Не е изчезнал рискът: отвличанията и изчезванията продължават, като цивилни все повече попадат в операции по сигурността и престъпна дейност.

Многосекторната оценка на нуждите (MSNA) посочи през 2024 г. ескалиране на опасенията за закрила на детето във всички провинции, като приблизително 73 процента от анкетираните глави на домакинства съобщават, че поне един член на семейството проявява признаци на психологически дистрес, а 28 процента специално отбелязват дистрес сред децата. Без подходящо психично здраве и психосоциална подкрепа, способността на децата да се справят с несгодите е сериозно компрометирана. Раздялата на деца и семейства отбеляза парадоксална тенденция: много семейства се събраха отново, когато границите и фронтовите линии се отвориха и затворниците бяха освободени, но хаосът от края на 2024 г. също създаде нови раздяли (деца, изгубени при разселване, семейства, разделени, бягащи от битка, разделени деца в затворени институции).

Дискриминацията и стигматизацията също се увеличават за определени групи, с рискове от отказ от ресурси, възможности и услуги, особено за жените и момичетата, които продължават да бъдат непропорционално засегнати от променящите се, но продължаващи кризи. Хуманитарният достъп, макар и подобрен, остава повлиян от ограничения на сигурността и бюрократични пречки и намеса, което оказва отрицателно въздействие върху достъпа на общностите до помощ и услуги.

Няколко риска за защита остават изключително остри през настоящия период. Пречките пред легалната самоличност и гражданската документация, включително удостоверенията за раждане на деца, рискуват да лишат милиони достъп до услуги, свобода на движение и законни права, тъй като фрагментирани регистри, неработещи служби по граждански дела и непризнати документи възпрепятстват правосъдието, управлението и социалното включване. Нарушенията на жилища, земя и собственост – включително плячкосване, унищожаване, принудително изселване и окупация на собственост – рязко се наблюдават веднага след прехода, особено в Дамаск, Африн и Т. Р., където малцинствата са изправени пред дискриминация и преследване, когато си възвръщат земя и имоти. В северозападна Сирия завърналите се в бившите фронтови райони се натъкнаха на високи нива на замърсяване с взривни боеприпаси, наранявания и разрушени или окупирани домове, подклаждайки конфронтации и рискове от подновяване на насилието и разселването.

Психосоциалният дистрес остава широко разпространен след 14 години конфликт, но подкрепата за психично здраве остава недостатъчна, за да отговори на сложността на нуждите. В Североизточна и Северозападна Сирия неадекватните услуги допринесоха за нарастващата зависимост от наркотици, докато нивата на самоубийства рязко се увеличиха (NWS MHPSS WG). Насилието, основано на пола (GBV), остава широко разпространено, като домашното насилие, сексуалната експлоатация и променящите се социокултурни норми все повече ограничават безопасността, независимостта и възможностите на жените. Това важи особено за домакинствата, оглавявани от жени, като вдовици или [семейно положение]. Въпреки спада в някои случаи на сексуално насилие, свързано с конфликт, последните събития засегнаха непропорционално жените и момичетата и увеличиха риска от излагане на насилие, особено в райони, където ситуацията със сигурността се е влошила.

Това се усложнява от икономическата криза, принудителното и доброволното връщане, ограничения достъп до стоки от първа необходимост, основни услуги и възможности, множество разселвания, пренаселеност и лоши условия на живот в лагери и временни убежища. Опасности от експлозиви замърсяват големи части от Сирия; противопехотни мини, IED и неексплодирали боеприпаси (UXO) отнемат животи всеки ден. Сирийските деца продължават да понасят опустошителните последици от неексплодиралите боеприпаси (UXO) с тревожна скорост – една трета от жертвите са деца. Само през декември 2024 г. MA AoR докладва за 66 жертви на деца, убити от неексплодирали боеприпаси.

Принудителните и детските бракове остават вреден механизъм за справяне за някои семейства, а набирането на деца от въоръжени групи продължава. Рисковете от трафик и принудителен труд може да нарастват, тъй като уязвимите групи (вдовици, непридружени деца, младежи и вътрешно разселени лица) са експлоатирани от престъпни мрежи в следвоенния хаос и липсата на социално-икономическа стабилност. В обобщение, някои рискове са намалели, но много други остават тежки и животозастрашаващи.

ВСЕКИ РЕГИОН В СИРИЯ ИМА УНИКАЛЕН РИСКОВ ПРОФИЛ, НО НИТО ЕДНА ЧАСТ ОТ СИРИЯ НЕ Е ИЗЦЯЛО ОПАЗЕНА ОТ РИСКОВЕ ЗА ЗАЩИТА В ТОЗИ ПРЕХОДЕН ПЕРИОД. Географското разпределение на рисковете за защита в Сирия е неравномерно. Областите, в които в края на 2024 г. се водеха интензивни битки и изместване на контрола, сега са изправени пред най-високите нива на физически заплахи и щети. Други доскоро „стабилни“ области виждат нарастващи рискове от насилие и несигурност.

Във всички региони унищожаването на инфраструктура, включително жилища, и липсата или ограниченият достъп до основни услуги (здравни услуги, образование, електричество, течаща вода, социални услуги) е предизвикателство, което изостря рисковете за защитата за всички. Общности, възникнали след победи или тежки битки, като И. Г. близо до Дамаск или части от Алепо, почти нямат услуги, поради което цивилните там са по-уязвими към рискове за здравето, експлоатация, отрицателни механизми за справяне и по-нататъшно разселване.

СЕВЕРОЗАПАД (Идлиб, Алепо) е домакин на над 3 милиона вътрешно разселени лица в претъпкани лагери и приюти, докато в основните зони за връщане честите инциденти със сигурността, щетите на инфраструктурата, замърсяването с EO и неразрешените искове за HLP представляват постоянни рискове.

СЕВЕРОИЗТОК ( А.- Хасака, Рака, Дейр ез-Зор) Водените от кюрдите сили на SDF все още контролират райони и са се сблъскали с HTS / SNA, което означава, че активният риск от конфликт продължава там повече, отколкото другаде. Тези райони също са изправени пред бунтовнически атаки на ISIS, замърсяване с EO и проблеми като набиране на деца от милиции са документирани.

ЦЕНТРАЛЕН (Хомс, Хама) Преходът донесе облекчение от годините на обсада и страх, но напрежението нараства, тъй като предимно сунитската опозиционна власт управлява население, което включва много хора, които са били привърженици на предишния режим. В тези райони има съобщения за репресивна дискриминация.

Крайбрежен регион (Латакия, Тартус) Малцинствени общности се страхуват от преследване и се съобщава за бунтове на ниско ниво. Докато откритият конфликт сега е ограничен до крайбрежието, доверието е ниско и съществуват опасения за сектантска защита (отмъщение, заграбване на собственост).

ЮГ ( Daraa, Quneitra ), е изправен пред значителни предизвикателства за сигурността, включително разпространение на оръжия, рискове от неексплодирали боеприпаси, саботажни действия, присъствието на различни въоръжени фракции и чуждо влияние.

ДАМАСК (Дамаск, провинциален Дамаск), е изправен пред бедност, несигурност, престъпност, а недостигът на електричество повишава рисковете за защита на населението, включително завърналите се лица. Малцинствените групи остават особено уязвими от страхове от отмъщение и нараняване, което допълнително засилва трудностите в региона.

ШЕСТ ОБЛАСТИ, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕБРЕГВАТ: Тъй като Сирия навлиза в сложна преходна фаза, опасенията за защита остават разнообразни и дълбоко вкоренени в различните региони. Въпреки че все още е твърде рано да се направят окончателни заключения относно най-критичните рискове за защита, първоначалните анализи от 2024 г., съчетани с последните развития, посочват шест тревожни ситуации, които могат да причинят вреда или да влошат съществуващите рискове за защита и свързаните с тях нужди в страната. Този раздел представя тези шест ситуации като ранни сигнали, изискващи внимателно наблюдение.

1. ВРЪЩАНЕ И БИВШИ ФРОНТОВИ ЗОНИ: Унищожаване, разселване и несигурност: Според проучванията на намеренията, проведени с вътрешно разселени лица, както и с бежанци в съседни страни, се очаква голям брой завърнали се в Сирия между 2025 г. и 2026 г. Проучването на намеренията, проведено от CCCM Cluster, REACH и UNHCR между януари и февруари 2025 г., обхващащо лагерите в Северозападна Сирия, например, показва, че 1 милион ВРЛ възнамеряват да се върнат през следващите 12 месеца; Почти 600 000 от тях преди началото на 2026 г. Повечето планирани райони за връщане са в северозападна Сирия и бившите фронтови зони. Бившите фронтови райони, включително части от Алепо, Хама и Идлиб, остават опустошени от последиците от конфликта и много завърнали се намират домовете си разрушени или заети, а основните услуги като вода, здравеопазване и електричество остават до голяма степен неработещи. Като бивши зони на първа линия, партньорите са изправени пред предизвикателства за достъп до тях, което води до ниско присъствие и капацитет за защита на реакцията. Неексплодиралите боеприпаси и противопехотните мини продължават да представляват смъртоносни рискове, като десетки завърнали се лица са убити, докато се опитват да влязат отново в домовете си или да възобновят земеделието. В някои региони беззаконието продължава, с нарастващи нива на престъпност, както и спорадични атаки от останки от режима и местни борби за власт, водещи до изблици на насилие. Хиляди вътрешно разселени лица, които се опитват да се върнат в Ракка, Дейр ез-Зор и Хасака, също са изправени пред ограничения за движение, широко замърсяване с EO, неразрешени спорове за земята и собствеността (HLP) и предизвикателства за социална реинтеграция.

От икономическа гледна точка завръщащите се сирийци са изправени пред мрачни перспективи, тъй като предприятията, пазарите и индустриите остават неактивни, финансовите ресурси са изчерпани, недостигът на ликвидност и унищожаването на околната среда възпрепятстват ефективното възобновяване на икономическите дейности, включително селскостопанския поминък. Разрушени жилища и липса на алтернативи може да принуди семействата да се настанят в пренаселени или импровизирани приюти и колективни центрове, увеличавайки рисковете от насилие, основано на пола, докато липсата на възможности за работа влошава излагането на малтретиране и експлоатация, особено за жените и момичетата. Хуманитарните агенции работят за осигуряване на основна подкрепа, но мащабът на нуждите далеч надхвърля наличните ресурси, допълнително изострен от ограниченото хуманитарно финансиране.

Осигуряването на безопасно и устойчиво завръщане изисква всеобхватни мерки, включително разминиране, рехабилитация на жилища и инфраструктура, стабилизиране на сигурността, разрешаване на проблеми с жилищата, земята и собствеността (HLP) и предоставяне на достъп до гражданска документация и правни услуги (напр. раждане, брак и регистрация на HLP), услуги за психично здраве и психосоциална подкрепа, както и конкретни улеснения за насърчаване на социалното сближаване и достъпа до правосъдие. Без адекватна подкрепа широкомащабните завръщания могат да доведат до нарастващо социално и общностно напрежение, насилие от страна на интимни партньори и семейство, сексуална и други видове експлоатация, както и вторично разселване, заплашвайки крехките печалби, постигнати в първите месеци на прехода в Сирия. Съществува критична нужда от продължителна помощ, за да се гарантира безопасно и достойно реинтегриране, като по този начин се поддържа стабилността и се допринася за възстановяването на Сирия.

2. УЯЗВИМИ ГРУПИ И РИСК ОТ ИЗКЛЮЧВАНЕ: Изключване, експлоатация и дискриминация: С промяната в контекста се появяват промени в уязвимостите и профилите на хората с повишен риск. Рискът от изключване е висок при домакинствата, оглавявани от жени, вдовици и деца в лагери, домакинства, оглавявани от деца, нуждаещи се хора с увреждания и възрастни хора, UASC, жени и деца под стража, домакинства, оглавявани от деца, деца, които преди са били свързани с въоръжени групи, малцинства и младежи, всички от които са изправени пред особени бариери пред помощта, защитата и основните услуги (техническа работна група за включване на NWS PC, 2024).

Домакинствата, оглавявани от жени - често вдовици, съпруги на изчезнали или тези, които са се завърнали без съпрузите си - се борят да посрещнат основни нужди, изправени пред икономическо изключване, стигма, повишени рискове от насилие, основано на пола, законови ограничения и HLP ограничения, експлоатация и малтретиране. Много от тях нямат документи и са уязвими за сексуална експлоатация, докато хуманитарната помощ остава трудно достъпна. В някои области също се наблюдава промяна в социокултурните нагласи към жените и момичетата, ограничавайки тяхната независимост, свобода на движение и достъп до възможности. Домашното насилие, детските бракове, трафикът на деца, детският труд и сексуалната експлоатация нарастват, особено в лагерите и приютите за вътрешно разселени лица, където жените и момичетата са изправени пред повишен риск от секс за оцеляване и принудителен брак. Децата, особено момчетата, разделени от семействата си, са изправени пред детски труд и набиране във въоръжени групировки, докато достъпът до образование остава ограничен в засегнатите райони. Хората с увреждания съставляват над 28% от населението на Сирия, но много от тях нямат достъп до здравни грижи, помощни устройства или безопасна инфраструктура (Humanity & Inclusion, 2025).

Унищожаването на 60% от болниците допълнително намали подкрепата, докато стигмата и изолацията задълбочават изключването (Humanity & Inclusion, 2025). По същия начин възрастните сирийци, много от които остават сами поради разселване, се сблъскват с проблеми с мобилността, хранителна несигурност и хронични заболявания без адекватни медицински грижи (HNWS ITWG 2024). ЛГБТК+ хората са изложени на нарастващ риск от тежка дискриминация, правно преследване и заплахи от насилие и бъдещето им остава несигурно.

Етническите и религиозни малцинства, особено алауити, кюрди, мюсюлмани шиити, друзи и християни, сега се оказват в по-крехка позиция. Много от тях са избягали или са се преместили в части на страната, считани за безопасни. Документиран е нарастващ брой целенасочени атаки и тежки нарушения на правата на човека, включително убийства, срещу малцинствени общности. Към днешна дата те до голяма степен са концентрирани в крайбрежните и централните райони. Новото ръководство положи усилия да успокои общностите. Страховете обаче продължават, като се съобщава за семейства на алауити и християни в Хомс и Хама, изправени пред дискриминация при разпределяне на помощи или под натиск да напуснат домовете си, докато тормозът е все по-често срещан, включително в градските райони. Отвъд сектантските напрежения, историческите етнически разделения също крият рискове. Нарушенията срещу кюрдите също са документирани във връзка с къща, земя и собственост, отказ на достъп до гражданска документация и до основни услуги и има опасения за потенциално напрежение с приемащите общности при връщането им в Северно Алепо. Междувременно арабските жители в ръководения от кюрдите североизток са заплашени от маргинализация.

Най-голямата заплаха за малцинствата остава психологическа и косвена – страхът и несигурността водят до превантивно изселване, дори при липса на широко разпространено преследване. Продължавайки напред, основното предизвикателство е възстановяването на доверието, осигуряването на правна защита и насърчаването на приобщаващо управление чрез консултации, възстановяване на права, усилия за социално сближаване и върховенство на закона.

3. ЗАДЪРЖАНЕ И БИВШИ ЗАДЪРЖАНИ: Правосъдие, сигурност и неразрешени рискове: Произволните задържания, насилствените изчезвания и затворените лагери белязват контекста на Сирия от много години. Напоследък се наблюдават някои драматични промени. Хиляди задържани бяха освободени от затворите на режима, включително политически дисиденти и правозащитници, държани дълго време при брутални условия. Практиките на изтезания в затворите на бившия режим до голяма степен са прекратени, което бележи положителна стъпка за правата на човека. Въпреки това, поради липсата на организиран процес на освобождаване на затворници, лицата, изправени пред наказателни обвинения, също бяха освободени, увеличавайки рисковете от престъпления и сигурност в цялата страна.

Възникнаха нови случаи на произволни задържания, с временни власти, задържащи служители на бившия режим, офицери от разузнаването и лидери на милиции, често ги държат в арест без комуникация, което поражда опасения относно прозрачността и надлежния процес. Ограниченият достъп до правно представителство и фактът, че много съдилища или не функционират, или само частично функционират, възпрепятства достъпа до ефективни средства за защита. Произволни задържания и арести също продължават да се извършват в североизточната част, Дейр ез Зор и Ракка. Произволното задържане на деца остава сериозна и недостатъчно обърната грижа за закрилата, особено в североизточната част на страната. Според годишния доклад на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти, над 1000 деца са били произволно задържани в Североизточна Сирия, което подчертава липсата на предпазни мерки и справедлив процес.

Особено сложна криза със задържането продължава в лагерите А.-Хол и Родж, които все още държат около 40 000 души, включително 16 000 сирийци - 94% от които са жени и деца, с 88% от домакинствата, оглавявани от жени - много с предполагаеми или реални връзки с ISIS. След като А. си отиде, започнаха усилия за репатриране на сирийски задържани, въпреки че рисковете за сигурността и несигурното бъдеще на отношенията между кюрдските власти и новото правителство в Дамаск усложнява процеса (Ройтерс, 2025 г.).

4. КЪЩА, ЗЕМЯ И ИМОТ: Разселване, спорове и бариери пред завръщането: Масовото разселване в Сирия, изместването на фронтовите линии и непоследователната и пагубна правна рамка създадоха сложна криза за земя и имоти (HLP), като завръщащите се вътрешно разселени лица и бежанци често намират домовете си заети, присвоени или унищожени, създавайки огромни бариери пред завръщането и създавайки рискове за бъдещи напрежения, ако конкурентните претенции останат неразрешени. Липсват необходимите правни рамки на HLP, които да се занимават с свързаните с войната въздействия върху имотите, както и процеси на реституция, които се отнасят до вторичната окупация, като същевременно се запазва правата на двете домакинства. Правителството на А. преди това е използвало правни механизми като Закон 10 (2018) за конфискуване на имоти, докато опозиционни групи и милиции също са окупирали изоставени домове. След падането му напрежението около правата на собственост ескалира. Някои завръщащи се семейства се сблъскват със спорове с настоящите обитатели, докато други съобщават за принудителни изселвания и възмездни конфискации на имущество, по-специално в Африн, Азаз, Джандирис, Саракеб, Хама, провинцията на Дамаск и Латакия, където се съобщава за изселвания на религиозни начала.

Основна пречка пред реституцията е документацията – много завърнали се лица нямат документи за собственост поради изгубени записи, законови постановления от епохата на режима или множество конкуриращи се поземлени регистри, издадени от различни органи (напр. де факто администрация на властите срещу Дамаск). Нарушенията, свързани с къщи, земя и собственост, включват възпрепятстване, грабежи, грабежи, конфискация, принудителни продажби, промени в земеделските посвещения, много от тях подсилени чрез правни разработки, въведени още през 2011 г. от режима. Жените, особено вдовиците и разведените жени, са особено изложени на HLP уязвимости, което от своя страна може да влоши техния психо-социален дистрес и рискове от насилие, основано на пола. Липсата на гражданска документация (включително регистрация на раждане, семейно положение, документи за самоличност) също представлява значително предизвикателство за правилната оценка на нуждите, наблюдение на достъпа до основни услуги и гарантиране на ефективна реакция. 1 от 2 домакинства, които имат за цел да се върнат в Сирия в рамките на една година, нямат граждански документи (CCCM клъстер 2025). Ще са необходими системи за регистрация на национално ниво, конкретни публични политики, както и правни рамки, свързани с вътрешно разселените лица, за да се осигури структуриран и основан на права достъп до услуги и механизми за защита.

Мащабът и сложността на тези нарушения в контекста на масови завръщания и липса на съдебен капацитет или адаптирани правни рамки представлява значителна заплаха за мирното съвместно съществуване и ефективното предотвратяване на допълнителни нарушения. Необходими са специализирани и правилно оборудвани административни и съдебни системи, правни рамки, насърчаващи реституция, компенсации и обезщетения, както и механизми за медиация и арбитраж, които включват подходи на преходното правосъдие, за да се предотврати допълнително насилие на ниво общност.

5. МИНИ И НЕЕКСПЛОДИРАЛИ БОЕПРИПАСИ: Сирия остава една от най-замърсените с експлозивни опасности държави в света, като противопехотни мини, самоделни взривни устройства и неексплодирали боеприпаси (UXO) представляват ежедневна заплаха, особено в районите на връщане. От 2011 г. се изчислява, че над 1 милион експлозивни боеприпаси са използвани в Сирия. Експертите на One Action (MA) смятат, че 10-30% от експлозивните боеприпаси не успяват да детонират, оставяйки силно летливи експлозивни боеприпаси (EO) в продължение на години. Въз основа на мащаба на конфликтните дейности през годините, замърсяването с ЕО е широко разпространено, но пълната му степен остава неизвестна, тъй като никога не е провеждано нетехническо проучване в Сирия за идентифициране и картографиране на всички опасни зони В Сирия EO се срещат в селскостопански полета, пътища, напоителни системи, във водна и електрическа инфраструктура в болници, училища, мостове, речни корита, жилищни райони и върху търговски имоти. През декември 2024 г. бяха регистрирани най-малко 75 произшествия с неексплодирали боеприпаси (UXO), с най-малко 64 смъртни случая и 105 ранени - три пъти повече, отколкото през предходните три месеца взети заедно. Януари се оказа още по-смъртоносен, с най-малко 85 убити и 152 ранени. Тежката икономическа ситуация, движението през бившите фронтови линии и достъпът до унищожено имущество експоненциално увеличават рисковете от смърт и нараняване, особено за мъже и деца. По-голямата част от злополуките от декември 2024 г. насам са се случили в селскостопански условия, когато хората са се опитвали да обработват земя или да пасат животни. Това е особено вярно на места, където участниците в противоминната дейност са имали ограничен достъп, като в Дейр ез-Зор, Менбидж, селските райони на Идлиб и Алепо, джоба на Рас ил-Айн и Тел Абиад, Кобане, Дараа, Ас-Свейда и селски Дамаск.

6. ЗАЩИТА НА ЦИВИЛНИ И ВРЛ: Несигурност, разселване и въздействие върху цивилните: Цивилните в Сирия продължават да бъдат засегнати от последиците от конфликта и несигурността. Постоянните военни операции и въоръжените действия в северните и североизточните селски райони на Алепо продължават да изострят несигурността. Боевете продължават да засягат райони близо до язовира Тишрин, който не функционира, откакто беше повреден по време на конфликт на 10 декември. В резултат на това 410 000 души в Менбидж и Айн Ал-Араб, източен Алепо, са били лишени от изпомпвана вода и електричество за повече от осем седмици. Междувременно израелските операции се разшириха на юг и продължават да се извършват въздушни удари в Дамаск, провинциален Дамаск и други райони. Освен това централните и крайбрежните региони са свидетели на тревожно нарастване на престъпленията и злоупотребите, мотивирани от сектантски разделения или връзки с бившия режим.

Според данни на INSO над 1100 души са били убити и над 1500 ранени при конфликти и инциденти, свързани със сигурността в Сирия от 8 декември (до 28 февруари). Особено тревожно е положението в NES. Неотдавнашните споразумения между SDF и временните власти дават надежда за бъдещето, но регионът остава в крехко състояние. Този регион е изправен пред продължаващ конфликт, проблеми с управлението и хуманитарна нестабилност, което усложнява прехода на Сирия Washington Institute, 2025). Предизвикателствата пред сигурността продължават, като сблъсъците в Алепо, Ракка и Дейр ез-Зор причиняват цивилни жертви и разселване. Освен това спящите клетки на ISIS продължават да се възползват от нестабилността, организирайки атаки в Дейр ез-Зор и насочвайки се към местните племенни сили (Вашингтонски институт, 2025 г.). Хуманитарните условия са смесени: основните услуги остават непокътнати, но 700 000 вътрешно разселени лица, включително много разселени кюрди и араби, живеят в лагери с ограничени ресурси (Вашингтонски институт, 2025 г.). Лагерът Ал-Хол, в който живеят 40 000 жители, свързани с ИДИЛ, остава проблем за сигурността и хуманитарната загриженост, като се полагат усилия за репатриране на сирийци (Ройтерс, 2025 г.). Достъпът до помощ остава сложен, тъй като AANES се съпротивлява на контрола на Дамаск върху хуманитарните операции, което усложнява координацията. Достъпът остава особено предизвикателен на изток от Ефрат поради сложната местна политическа и военна динамика.

В този контекст набирането и използването на деца също остава сериозен проблем за защитата, особено в райони на нестабилност и разселване. Годишният доклад на Генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти документира 1073 деца - някои на 12 години - вербувани от въоръжени групи за бойни и поддържащи роли, 475 убити или осакатени деца и 52 училища, засегнати през периода на докладване. Въпреки подновения фокус върху завръщането, около 7 милиона сирийци остават в ситуация на вътрешно разселване, особено в северозападна и североизточна Сирия, често в продължителна ситуация. В момента 2, 2 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) живеят в 1736 лагера в Северозападна Сирия и Североизточна Сирия (CCCM cluster, 2025). Много от тези вътрешно разселени лица са изправени пред ограничения за движение, докато достъпът до основни услуги и подходящ подслон остава недостъпен продължаваща загриженост. В Североизточна Сирия от края на ноември 2024 г. се наблюдават и новопристигащи вътрешно разселени лица, главно от Алепо след промени в териториалния контрол. Повече от 20 000 бяха разселени поради засилени сблъсъци близо до язовир Тишрин.

Много от разселените в NES са настанени в спешни колективни центрове (главно в Ракка). Разселените лица тук са изправени пред сериозни предизвикателства. Към декември 2024 г. приблизително 25 800 вътрешно разселени лица пребивават в 193 ECC, като 38 училища са преназначени като приюти, което прекъсва образованието и натоварва ресурсите. Ужасните условия в тези центрове изискват продължителна хуманитарна помощ, включително защита, За да се предотврати по-нататъшно обостряне и са изправени пред условия на пренаселеност, с ограничен достъп до основни услуги като храна, вода и здравеопазване. Липсата на неприкосновеност на личния живот и неадекватните санитарни съоръжения в тези места увеличават рисковете за защита, особено за жените и децата. Ограниченията за движение, отказът на достъп до основни услуги, липсата на достъп до силно засегнатите райони от страна на хуманитарните участници продължават да възпрепятстват защитата на цивилните.

ІV. Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 21 март 2025 г.) Сирийска арабска република, публикуван на 24 март 2025 с автор Етана: Актуализация за Сирия #22 (от страница ecoi. net ):

Продължаващите изблици на насилие, агресия и нарушения в различни райони в Сирия напомнят за несигурната ситуация в страната, докато тя се справя с безбройните предизвикателства на обединяването на разпокъсана държава след А.. Въпреки постигнатото пробивно споразумение между временните власти и Сирийските демократични сили (SDF) и обявяването на конституционна декларация за определяне на правната и политическа рамка за преходния период миналата седмица, реакциите от ключови сегменти на сирийското общество показват дълбоко недоверие към ангажимента на временните власти към демократичен преходен процес и защита на политическите права за всички сирийци. Отхвърлянето на Конституционната декларация от преобладаващо кюрдския Сирийски демократичен съвет (SDC) и висш друзки духовник Ш. ал-Хиджри поради нейния авторитарен характер рискува да провали усилията за интегриране на тези групи под властта на служебното правителство, тъй като несъответствието между ангажиментите и действията на временния президент А. ал-Шараа става все по-явно. В същото време страховете и чувствителността около изключването и сектантството излязоха на преден план след масовото насилие, извършено главно срещу цивилни алауи по време на операциите на временните сили за сигурност в крайбрежните райони на Сирия по-рано този месец. Перспективите на Сирия за дългосрочна стабилност вероятно ще продължат да остават слаби през следващите месеци, тъй като социалната фрагментация, недоверието, продължаващото насилие и привидно авторитарните тенденции на временните власти подкопават усилията за преход.

Динамика на сигурността Въпреки обявяването на официалното прекратяване на широкомащабни военни операции срещу останките от режима по крайбрежието на Сирия, малки, но целенасочени акции на Общата сигурност продължиха да преследват предполагаеми останки от режима в Латакия и Тартус. Продължиха и изолирани атаки от групировки на остатъка от режима срещу силите за сигурност, въпреки че общата ситуация със сигурността се успокои и скоростта на атаките се забави след края на операциите. В същото време продължават да се появяват сведения за широко разпространени сектантски атаки, убийства в стил екзекуции и други нарушения срещу цивилни от групи, номинално свързани с Общата сигурност и Администрацията за военни операции по време на операции срещу режима от началото на март. Свидетелствата на жертвите и доказателствата за малтретиране са за длъжностни лица както в страната, така и в чужбина, докато General Security също е изправена пред нарастващо осъждане заради решението си да откаже достъп на чуждестранни журналисти и медийни агенции до крайбрежните градове и села. Регионален достъп е предоставен само на проправителствени издания и само до специфични области под строг надзор, което ефективно предотвратява независима проверка на нарушенията.

По сирийско-ливанската граница районът на Хауик стана свидетел на сблъсъци за втори път през последните месеци между сирийските сили за сигурност и свързаните с Хизбула групировки от ливанската страна на границата. След срещи между командирите на ливанската армия и сирийското министерство на отбраната беше постигнато взаимно споразумение за прилагане на мерки за сигурност и за да се даде възможност за завръщане на цивилни, избягали от боевете, и да се гарантира възстановяване на стабилността. Представители на ливанската армия върнаха телата на сирийски войници, екзекутирани от свързани с Хизбула оперативни служители, като и двете страни обещаха да предотвратят бъдещи нарушения от страна на въоръжени групировки. Въпреки това, непостоянният контрол на военното командване сред сирийските сили и преобладаването на елементи, свързани с Хизбула наблизо, означава, че по-нататъшните сблъсъци вероятно ще продължат напред.

Въпреки неотдавнашното пробивно споразумение с временните власти, проправящо пътя към пълна политическа интеграция и интеграция в областта на сигурността в сирийската държава, SDF продължиха независими операции, насочени към клетки на ISIS в североизточната част, провеждайки нападения и арести на заподозрени екстремисти около районите на Kudeiran и Al-Salhabiyeh в западна Ракка, с подкрепата на ръководените от САЩ сили на Международната коалиция.

Служебно управление Конституционната декларация, предложена от официалната редакционна комисия миналата седмица, която очертава конституционните принципи на Сирия след А., продължава да буди тревога сред много наблюдатели заради силния си акцент върху изпълнителната власт и липсата на проверки и баланси спрямо президента. Според декларацията президентът ще запази правомощието да назначава една трета от законодателната власт, докато парламентът няма да разполага с никакъв механизъм за импийчмънт или търсене на отговорност от изпълнителната власт. Въпреки, че забележителен аспект на документа е включването на разпоредби относно преходното правосъдие и защитата на правата на жените, остават ключови въпроси относно прилагането й. Критиците изразиха опасения, че декларацията, която не търси никаква форма на обществено одобрение или ратификация, може да функционира като временна конституция поради нейния подробен характер и дългата времева рамка на прехода от пет години, а не като широк, ръководен документ за преходния период.

Няколко ключови сегмента от сирийското общество изразиха своето отхвърляне на Конституционната декларация. Въпреки постигането на забележителна сделка за интегрирането на SDF в новото министерство на отбраната няколко дни по-рано, ръководеното от кюрдите SDC, управляващото звено на SDF, отхвърли декларацията ден след обявяването й поради опасения, че тя „възпроизвежда авторитаризъм в нова форма“ и „възпрепятства пътя на демократичния преход“. Те поискаха декларацията да бъде пренаписана, за да се гарантира справедливото разпределение на властта, правата на всички сирийски общности и да се даде възможност за децентрализирано управление. Трябва да се отбележи, че високопоставеният друзки духовник шейх Х. ал Хиджри също публично отхвърли документа в сегашната му форма, призовавайки за пълно преразглеждане, за да се гарантира демократична система на участие, която зачита историческата и културна идентичност на Сирия. Изявлението му подчертава необходимостта от ясно разделение на властите, разширени правомощия на местното управление и проверки на властта на президента.

V. Кратка актуализация на последните развития (сигурност, политика, икономика) в избрани държави, вкл. Сирийска арабска република от 17 март 2025 с автор BAMF – Федерална служба за миграция и бежанци, Германия, (от страница ecoi. net ):

Стотици цивилни, убити след битки и кланета в крайбрежния регион на Сирия. След няколко координирани атаки срещу сирийските сили за сигурност на 6 март 2025 г. временното правителство мобилизира силите за сигурност и въоръжените групи, официално свързани с него. Последвалите боеве доведоха до множество извънсъдебни екзекуции и кланета на цивилното население, особено в крайбрежния регион (срв. BN от 10 март 2025 г.).

Боевете се водят между въоръжени групи, лоялни на А., и официалните сили за сигурност и поддръжниците на временното правителство. Според съобщения в медиите, в допълнение към официалните войски, местни въоръжени групи, милиции от подкрепяния от Турция съюз SNA от север и американски ислямистки групи са се сражавали на страната на временното правителство. Въпреки, че те номинално се считат за интегрирани в новия сирийски апарат за сигурност, те де факто са подчинени на същите организационни, персонални и командни структури както преди, тъй като досега не са извършени никакви или само непълни процеси на интеграция.

Според различни доклади цивилни също са се въоръжавали и са се присъединявали към въоръжените групи. Първоначалните боеве след това се превърнаха в атаки срещу цивилното население. Твърди се, че е имало актове на отмъщение от войските и поддръжниците на временното правителство по сектантска линия. По-конкретно, алавитското население, което се възприема от голяма част от сирийското население, ако не като поддръжници, то поне като бенефициенти на сваленото правителство на А., следователно е засегнато от екзекуции и масови убийства.

Според собствената си информация Сирийската мрежа за човешки права (SNHR) е успяла да потвърди убийството и екзекуцията на най-малко 1034 цивилни до 15 март 2025 г. 439 са убити от поддръжници на правителството на А., докато 595 убийства са приписани на силите за сигурност и техните поддръжници. Организацията заяви, че продължава да проверява събитията в този контекст, така че засега това са предварителни резултати. Сред групите на силите за сигурност се твърди, че фракции на SNA и чуждестранни милиции са били особено замесени в кланетата. Някои от официалните сили за сигурност към отдела за обща сигурност, формирани от бойците на HTS, също са участвали в убийствата. В допълнение към големия брой цивилни жертви се твърди, че са загинали и стотици бойци.

След падането на правителството на А. и поглъщането на HTS алауитите са все по-често изложени на актове на отмъщение под формата на атаки и заплахи. Междувременно високопоставени военни и офицери от разузнаването в сваленото правителство на А. избегнаха процесите на помирение, установени от временното правителство, и основаха или се обединиха с въоръжени групи. Те включват Сирийската народна съпротива, Фронтът на сирийската ислямска съпротива, Военният съвет на свободна Сирия и останките от милиционерската група Сили за национална отбрана ( NDF ).

Тези групи участваха в атаките срещу войските на временното правителство на 6 март 2025 г. Въпреки че временното правителство обяви на 10 март 2025 г., че си е възвърнало контрола, атаките на въоръжени групи срещу силите за сигурност продължиха поне до 14 март 2025 г. Няколко членове на въоръжените сили бяха убити и първоначално нямаше съобщения за убити цивилни. Временният президент ал-Шара обяви широкомащабни разследвания и наказателни последствия за отговорните за убийствата на цивилни, включително съюзници. За целта той създаде комисия, която трябваше да му представи резултатите до 30 дни.

Споразумение за интеграция в държавния апарат между SDF и временното правителство:

На 10 март 2025 г. временният президент al-Shar'a и командирът на SDF Мазлум Абди подписаха споразумение, което има за цел да даде възможност за прекратяване на огъня и да проправи пътя за политическо споразумение между двете политически единици.

Декларацията обхваща няколко точки, включително интегрирането на военните и цивилните компоненти на SDF в преходното правителство, което се цели до края на 2025 г., въпреки че не включва подробности за този процес. Въпреки споразумението, турските въздушни удари и боевете между Фракциите на SNA и SDF продължават да атакуват в Източен Алепо, повдигайки въпроси относно способността на временното правителство да контролира групите на SNA. Източник от турското министерство на отбраната каза пред информационна агенция, че споразумението няма да засегне действията на T ü rkiye срещу терористичните групи в Сирия.

Турция смята YPG, най-силната групировка в SDF, за терористична група и продължава да настоява за тяхното разоръжаване и разпускане. На 10 март 2025 г. друзките милиции и сирийското временно правителство също подписаха споразумение, което, наред с други неща, предвижда набиране на сили за сигурност от Сувейда и създаване на военни части от Сувейда под егидата на Министерството на вътрешните работи. Въпреки това, влиятелен лидер на друзите, Ш. ал-Хиджри, каза малко след това, че не е постигнато споразумение. Не е известно до каква степен това изявление оказва влияние върху подписаното споразумение.

Подписана временна конституционна декларация:

На 13 март 2025 г. временният президент ал-Шара подписа декларация, която ще бъде валидна за преходен период от пет години и след този период ще бъде заменена от постоянна конституция и придружена от парламентарни и президентски избори. Тази временна конституция предоставя на ал-Шар'а обширни правомощия и влияние върху персонала както на законодателната, така и на съдебната власт, въпреки че предвижда и разделение на властите. Следователно една трета от членовете на бъдещия парламент ще бъдат назначени от временния президент. Освен това трябва да се сформира комисия, която от своя страна да назначи друга комисия, която да определи обичайните две трети. Шара ще назначава и съдиите от Върховния конституционен съд.

VІ. Кратка актуализация на последните развития (сигурност, политика, икономика) в избрани държави, вкл. Сирийска арабска република от 7 април 2025 с автор BAMF – Федерална служба за миграция и бежанци, Германия, (от страница ecoi. net ):

Медиите съобщиха, че боевете между милициите на подкрепяната от Турция така наречена Сирийска национална армия (SNA) и SDF са станали по-редки след постигането на споразумението. Освен това на 31.03.25 г. имаше още веднъж турски въздушни удари по цели на SDF, след прекъсване от няколко дни, започнало на 23.03.25 г. Малко след това се твърди, че SDF са се изтеглили от стратегически оспорвани позиции близо до язовира Тишрин и моста Каракузак. Други източници обаче заявиха, че войските на SDF продължават да поддържат присъствие.

Продължаващи убийства и актове на отмъщение срещу алауити: На 31.03.25 г. най-малко четирима цивилни бяха убити, включително [възраст] момче, при атаки, извършени от членове на въоръжени групи, действащи като част от новите сили за сигурност, в провинция Тартус.

Отделът за обща сигурност в Тартус обяви, че ще има разследвания и според Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) малко след това арестува двама членове, за които се предполага, че принадлежат към групи под патронажа на Отдела за военни операции. Съответно се казва, че стрелците са тръгнали от военна база към местността, където са открили огън по селски вожд. SOHR съобщава за шест жертви и повече ранени от алавитската общност. Твърди се, че няколко семейства са избягали заради събитията.

В различни части на страната се водят боеве между групи, които са били лоялни на правителството на А. и често се наричат „останките от режима“, и войските на преходното правителство. В много случаи групировките атакуват подразделенията на преходното правителство, след което срещу тях се организират издирвания и арести. В този контекст обаче има и атаки срещу населението. След като на 30.03.25 г. двама войници бяха убити в Талкалак, близо до Хомс, се твърди, че лица от цивилното население са били малтретирани и дори убити в последвалата разузнавателна операция.

Американски мозъчен тръст съобщава, че в западните райони на Сирия действията на силите за сигурност на контролно-пропускателните пунктове, включително извънсъдебните и неумишлените убийства на хора, разширяват пропастта между местното население и войските на преходното правителство и че това дава възможност на въоръжени групи, които преди са били лоялни на А., да се представят като защитна сила за населението.

Израелски въздушни удари и военно присъствие: Общо девет души бяха убити при израелски въздушни удари по цели в югозападна Сирия на 03.04.25 г. Държавната информационна агенция SANA заяви, че те са били цивилни, докато SOHR съобщи за въоръжени жители. Според съобщенията се твърди, че израелски военен конвой е бил нападнат, докато е пътувал близо до Нава, място в провинция Дара. Това доведе до боеве на земята с въздушна подкрепа от израелската армия. Антиизраелска милиция обяви малко след това, че нейни бойци са участвали в боевете. Протести срещу израелските действия се проведоха на много места в цялата страна.

Според информация, предоставена от сирийския външен министър, летището в Хама вече е било почти напълно унищожено при въздушни удари, извършени срещу няколко града предишния ден. Твърди се, че десетки цивилни и военни служители са били ранени при тази операция. Израелската армия продължава да окупира територии в югозападната част на страната, като държи най-малко девет аванпоста, откъдето извършва наземни операции.

Прекъсване на тока в цялата страна: На 01.04.25 г. имаше общонационално спиране на тока поради функции на няколко места в мрежата. Сирийското преходно правителство изпитва трудности, когато става въпрос за генериране на достатъчно електричество за населението и разпределението му чрез полуразрушената инфраструктура.

Поради електрическата мрежа и оборудването, които са пострадали значително и са били пренебрегвани през годините, повечето домакинства във всеки случай имат само два до три часа електричество на ден. Повечето от тях бяха доставени от Иран преди свалянето на правителството на А.. Тези доставки обаче престанаха след свалянето и завземането на властта от ислямистката Хаят Тахрир ал Шам.

VІІ. Кратка актуализация на последните развития (сигурност, политика, икономика) в избрани държави, вкл. Сирийска арабска република от 14 април 2025 с автор BAMF – Федерална служба за миграция и бежанци, Германия, (от страница ecoi. net ):

Дар’а: Разпускане на 8-ма бригада и интегриране в апарата за държавна сигурност; Нестабилна ситуация със сигурността. В провинция Дара говорителят на така наречената 8-ма бригада обяви на 13 април 2025 г. разпускането на милицията под командването на А. ал-Авда и прехвърлянето на всички ресурси към сирийското министерство на отбраната. Известен бивш лидер на милиция от [населено място] ал-Шам почина от нараняванията си на 12 април 2025 г., след като беше прострелян от членове на така наречената 8-ма бригада по време на въоръжени сблъсъци два дни по-рано. Малко преди това той се присъедини към силите за сигурност на Министерството на отбраната, което доведе до напрежение с членовете на така наречената 8-ма бригада под ръководството на А. ал-Авда.

На 11 април 2025 г. отделът за обща сигурност на Министерството на вътрешните работи на преходното правителство постигна споразумение с 8-ма бригада за предаване на оръжия в Бусра ал-Шамс. В резултат на това силите за сигурност на преходното правителство бяха изпратени в Дар’а, засилвайки присъствието на държавата апарат за сигурност и поеха контрол над множество градове.

Ситуацията със сигурността в цялата област като цяло се счита за напрегната. В провинция Дара продължава да има голям брой отвличания и убийства, извършени от неизвестни извършители, повечето от които остават неразкрити. Тези развития, които се наблюдават от години, за кратко намаляха след падането на правителството на А., но оттогава отново се покачиха до същото ниво.

Удължаване на срока за разследване на кланетата: На 10 април 2025 г. временният президент на Сирия А. ал-Шаара обяви тримесечно удължаване с указ на анкетната комисия за разследване на тридневното клане на (предимно алавитско) цивилно население през март 2025 г. Смята се, че около 30 000 души са избягали в северен Ливан поради убийството на повече от 1000 души, главно принадлежащи към общността на алауитите.

Значително увеличение на атаките на ИД през 2024 г.: Министерството на отбраната на САЩ обясни на брифинг пред Конгреса, че дейностите на т. нар. Ислямска държава в Сирия са се увеличили значително през 2024 г. в сравнение с предходната година. Според анонимен служител на Министерството на отбраната групата е поела отговорност за общо 121 атаки през 2023 г., в сравнение с 294 през 2024 г. Според статия в международен ежедневник ООН е регистрирала повече от 400 атаки от ИД, докато наблюдателите на правата на човека изчисляват, че броят им е дори по-висок. Според експерти по правата на човека през 2025 г. е трябвало да се наблюдава спад на атаките.

Нестабилността в сигурността на Сирия и планираното превземане на лагери, съдържащи привърженици на ИД и техните семейства от преходното правителство, дават основание на наблюдателите да се страхуват от ново укрепване на групировката. Твърди се, че между 9000 и 10 000 поддръжници на ИД и около 40 000 членове на техните семейства се намират в тези лагери. Досега те бяха охранявани от доминираните от кюрдите и подкрепяни от САЩ Сирийски демократични сили (SDF), но се очаква да бъдат предадени на преходното правителство като част от интегрирането на въоръжените групи в нов апарат за държавна сигурност.

Алепо: Войските на преходното правителство превземат язовира Тишрийн като част от споразумение между доминираната от кюрдите Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (DAANES) и преходното правителство в Дамаск, войските на преходното правителство и представители на Международния алианс срещу ИД бяха изпратени до язовира Тишрийн в източната част на провинция Алепо на 12 април 2025 г. Язовирът се оспорва от декември 2024 г. поради стратегическото му местоположение, потенциала му да доставя вода за други икономически цели и производството на електроенергия от електроцентрала, разположена там. Подкрепяните от Турция въоръжени групировки под чадъра на т. нар. Сирийска национална армия (SNA) са превзели съседни части на област Манбидж и се борят със SDF за контрол над язовира, подкрепени от турски въздушни удари.

VІІІ. Доклад на АЕСОУ ( EUAA ), достъпен на интернет страницата на АЕСОУ, от началото на месец април 2025 г. на електронен адрес: [интернет адрес]. В глава 4, от страница 61 до страница 92 са изложени данни последните тенденции в областта на сигурността в Сирия.

В доклада се сочи, че на 27 ноември 2024 г. "Хаят Тахрир аш Шам" и съюзнически, подкрепяни от Турция, фракции започнаха светкавична военна офанзива в Северозападна Сирия, която в крайна сметка доведе до падането на управлението на А.. Операцията доведе до множество въздушни и артилерийски удари от страна на правителството и подкрепящите го руски сили, предизвикали множество цивилни жертви, особено в провинциите Алепо и Идлиб.

До 12 декември 2024 г. повече от 1, 1 милиона души са били наново разселени, поради ескалацията на военните действия от началото на настъплението. Към февруари и началото на март 2025 г. териториите, контролирани от новата, преходна, ръководена от "Хаят Тахрир аш Шам" администрация, обхващаше по-голямата част от западна, централна и южна Сирия, както и западния бряг на Ефрат в Дейр Ез Зор. Тези райони включват градовете Дамаск, Идлиб, Алепо, Хама, Хомс, както и крайбрежните градове Латакия и Тартус. Посочва се, че контролът, че контролът на новите власти остава разпокъсан в определени области. Относително ефективно правителството упражнява властта си в провинциите Дамаск, Алепо и Хама, докато в Хомс, селските райони на Хама и южна Сирия, властта му се оспорва от автономни въоръжени групировки. В крайбрежните райони Латакия и Татруз има регистрирани множество инциденти, свързани с насили на силите за сигурност върху привърженици на сваления президент А. и върху алевитското малцинство.

Областите, които са най-засегнати от инциденти със сигурността (битки, експлозии/дистанционно насилие, насилие срещу цивилни) през посочения период са били окръзите Айн Ал Араб/Кобане (401 инцидента) и Джебел Саман (307 инцидента) (и двата в провинция Алепо) и област Дейр ез-Зор (258 инцидента).

За несигурността и нестабилността на ситуацията със сигурността в Сирия в момента допринасят престъпността и беззаконието в различни региони. Крайбрежните райони са засегнати от инциденти на нападение, целенасочени атаки и убийства на цивилни, атаки на контролно-пропускателни пунктове, грабежи и отвличания. Документирани са случаи на убийства, извършени от неидентифицирани въоръжени групи, отвличания и грабежи в провинциален Дамаск. Смъртоносни атаки срещу цивилни са допълнително записани в Идлиб, Хама и лагера Ярмук в Дамаск.

В провинция Алепо, освен "Хаят Тахрир аш Шам" действа и Националната сирийска армия (НСА), подкрепяна от Турция.

На фона на военната офанзива на сирийската въоръжена опозиция, на 30 ноември 2024 г. НСА стартира своя собствена съпътстваща операция „Зората на свободата” в северните и източните селски райони на провинция Алепо. Нейната непосредствена цел беше да изтласка кюрдските сили на изток от река Ефрат. НСА превзе няколко града в северната част на Алепо и завладя [населено място], както и град Manbij и неговите околности.

Междувременно и до момента не е напълно ясно дали, [населено място] и неговата източна част и околностите му са под контрола на "Хаят Тахрир аш Шам" или частично са контролирани от НСА.

През януари и февруари 2025 г. бяха докладвани тежки сблъсъци между НСА и Сирийските демократични сили (СДС - кюрдите), най-вече около стратегическия язовир Тишрин и моста Кара Казак на Ефрат, в селата около [населено място] и около [населено място]. Насилствените сблъсъци с използване на средно и тежко въоръжение, включително гранатомети, в района около язовира, водят до смъртта на 116 бойци и 20 цивилни, убити в рамките на 15 дни.

Много бойци и десетки цивилни бяха убити или ранени по време на размяна на артилерийски и ракетни удари между подкрепяните от Турция сили и СДС.

В началото на 2025 г. НСА, започва операция „Извор на мира“. Населени места в Северна Сирия, които са част от зоната на операция, включително в западна Рака, стават арена на тежки сблъсъци между силите на НСА, подкрепяни пряко от Турция и СДН. И двете страни използват тежко въоръжение, ракетен огън, атаки с дронове. Много села стават мишена на някоя от страните в тежките сблъсъци.

Според данни на независими източници между 1 ноември 2024 г. и 28 февруари 2025 г. в Сирия са възникнали 3 941 инцидента със сигурността. 1 035 от тях са определени като битки, 2 048 са определени като експлозии/дистанционно насилие и 858 са определени като насилие срещу цивилни. Повечето инциденти със сигурността, документирани в този период са в провинция Алепо (1 254), Деир Ез-Зор (463), Хасака (407), Ракка (375) и Идлиб (325).

На диаграмата са показани данни, за броя на инцидентите, свързани със сигурността, по отделни провинции.

Данните показват, че значителна концентрация на инциденти със сигурността през референтния период се наблюдава в специфични области в рамките на някои провинции. В провинция Алепо приблизително 73 % от регистрирани инциденти са възникнали в районите Джебел Саман, Айн Ал Араб/Кобане и Менбидж. В област Хасака, 83 % от инцидентите със сигурността са съсредоточени в Хасака и Рас Ал Айн. Около 56 % от инцидентите в провинция Дейр ез-Зор са станали в района на [населено място] ез-Зор. В провинция Ракка, 51 % от инцидентите са се случили в района на Тал Абаяд.

Според доклада, до 28 февруари 2025 са документиране 949 инциденти, свързани със сигурността, довели до смъртни случаи. Най-голям брой събития са регистрирани в провинциите Алепо (241), Хомс (131), Хама (109) и Дейр Ез Зор (93). Най-малък брой събития, свързани със сигурността, са регистрирани в Кунейтра. При около 39 % от случаите, извършителите са останали неидентифицирани.

На следващата диаграма са показани данни, за инциденти, завършили със смъртен случай, през посочения период, в различните провинции.

Подкрепяните от Турция фракции на НСА и СДС продължават да участват във въоръжени конфронтации и атаки, използващи дистанционно насилие. Турските въоръжени сили изстрелват множество ракети и дронове срещу силите на СДС в провинциите на Алепо, Ракка и Хасака, включително в района на язовир Тишрин в източната част на Алепо. Тези въздушни атаки се вършат успоредно с наземни артилерийски удари срещу позиции на СДС. Турските артилерийски обстрели, ударите с дронове и въздушни удари, според съобщенията са оставили десетки цивилни убити, включително при атаки към протестиращи, събрали се близо до язовир Тишрин. В района на [населено място] са докладвани множество атаки с коли-бомби, които оставят над дузина цивилни жертви.

Роля при цивилните жертви имат и израелските въздушни удари, които продължават и в момента, като общия им брой достига 500. Атаките се извършват в много провинции. Те са насочени предимно към военни обекти, но причина и за редица смъртни случаи сред цивилното население.

Между ноември 2024 г. и февруари 2025 г. Сирийската мрежа за човешки права (СМЧП) регистрира общо 1 032 цивилни жертви (включително 165 деца и 110 жени). 71 цивилни са били убити през ноември 2024 г., последвани от 503 през декември 2024 г., 236 през януари 2025 г. и 222 през февруари 2025 г. През този четиримесечен период повечето цивилни смъртни случаи са регистрирани в Алепо (374), Хама (150) и Идлиб (132). Броят на цивилните смъртни случаи, регистрирани от СМЧП през този четиримесечен период надхвърля общия брой, регистриран през първите десет месеца на 2024 г. (690 смъртни случая), показва увеличение с 395 % на загиналите цивилни, спрямо броя смъртни случаи, регистрирани през четиримесечния период непосредствено преди референтния период, които са били 261.

На следващата диаграма е показан броя на регистрираните смъртни случаи с цивилни, по отделни провинции в периода ноември 2024 – февруари 2025 г. Лицата или въоръжените групировки, отговорни за смъртните случаи на цивилни остават неидентифицирани, но роля при тези фатални случаи имат противопехотни мини и коли-бомби и други взривни устройства, причинили смъртта на минимум 543 цивилни между ноември 2024 г. и февруари 2025 г. Доказано е, че (бившите) правителствени сили на А., са отговорни за смъртта на 243 цивилни, през периода между ноември 2024 г. и януари 2025 г. СДС са виновни за причиняването на 145 смъртни случая между ноември 2024 г. и февруари 2025 г., а за НСА е известно, че са причинили 15 смъртни случая през четиримесечния период).

Без съмнение вина за убийствата носят и въоръжените групировки от НСА, СДС, ИДИЛ, турските сили, както и привърженици на сваления президент А.. На последно място в доклада се дават данни за нови разселвания на цивилно население, провокирани от събитията от последните месеци.

Броят на лицата, наскоро разселени поради конфликта от 27 ноември 2024 г., отбеляза връх от 1, 1 милиона души на 12 декември. Тези първоначални разселвания, са провокирани от страх от ескалиращия въоръжения конфликт и са регистрирани главно в Хама и Алепо, включително в [населено място] и западно Алепо и Тал ал Рифаат и Манбидж, след превземането на двата града от подкрепяни от Турция въоръжени фракции. Източници на ООН впоследствие оценяват броя на новоразселените от края на ноември 2024, на 859 460 към 18 декември 2024 г., на около 627 000, на 10 януари 2025 г.889 и 650 000 към 5 февруари 2025 г. За тези лица няма данни да са се завърнали по родните си места.

Източници изчисляват броя на хората, които са избягали от офанзивата на НСА в Северна Сирия в началото на декември 2024 г. между 100 000 и 120 000 души.

В същото време се наблюдава и завръщане на вътрешно разселени лица в районите, контролирани до ноември от силите на бившия президент А., включително в Алепо, Хама, Хомс и Дамаск. Източници на ООН изчисляват, че броят завърналите се е увеличил до повече от 522 000 до 10 януари 2025 г. В същото време броят на завръщащите вътрешно разселени лица от обособените лагери остава „стабилен, но минимален“ – около 57 000 души. Завръщат се главно отделни семейства или мъже, които искат да се съберат отново със семействата си или да оценят състояние на домовете им. Според оценки на ВКБООН до 26 февруари 2025 г. около 885 294 вътрешно разселени лица са се върнали по родните им места, докато около 7, 4 милиона остават вътрешно разселени.

Отново по данни на ВКБООН между 8 декември 2024 г. и края на февруари 2025 г. някои 297 292 сирийци са се върнали от чужбина в страната. От тези бежанци 53 % са се завърнали от Ливан, 25 % от Турция и 14 % от Йордания. Доброволно от Турция, според данни на турското правителство, са върнали 35 114 души към 30 декември 2024 г. Преобладаващата част от връщащите се са сами лица, които искат да оценят ситуацията в Сирия, преди да доведат семействата си.

ІХ. Периодичен доклад от 14 март 2025 на ВКБООН – Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) - Актуална информация за кризата в Сирия и нейното въздействие върху населението, Регионална флаш актуализация #18; Криза със ситуацията в Сирия (14 March 2025, UNHCR – UN High Commissioner for Refugees (Author) Syrian Arab Republic Update on the Syria crisis and its impact on the population (as of 14 March 2025) Regional Flash Update #18; Syria situation crisis; 14 March 2025 (Periodical Report, English) (от страница ecoi. net ):

Към 14 март 2025 г. ВКБООН изчислява, че 354 900 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави от 8 декември 2024 г. Повечето завърнали се бежанци продължават да преминават от Ливан, следван от Турция, Йордания, Ирак и Египет.

От 6 март ескалиращите военни действия в Тартус, Латакия, Хомс и Хама доведоха до смъртта на десетки цивилни, щети на имущество и инфраструктура, както и хиляди хора, разселени в крайбрежните райони. На 13 март Я. ал-Ф., говорител на Комитета за установяване на факти относно крайбрежните събития в Сирия, каза, че комитетът извършва своята работа на място и има списъци със свидетели и потенциални заподозрени. Ал Фархан потвърди, че комисията „ще разследва всички операции, извършени на брега“, отбелязвайки, че „позицията на сирийските власти е била изразена чрез формирането на комисия за разследване на въпроса за нарушения срещу цивилни“.

Поради тежката ситуация със сигурността, подкрепяните от ВКБООН обществени центрове (CC) в крайбрежните райони бяха принудени временно да преустановят дейността си от 7 март. Независимо от това, от 13 март, две CCs бяха в състояние да отворят отново, в Ras Al-Basit (Lattakia) и Tartous City, за да предоставят помощ на разселените семейства.

Според политическите събития в страната, на 13 март временните власти подписаха конституционна декларация след обявяването на 10 март за интегрирането на Сирийските демократични сили (SDF) в сирийските държавни институции. Специалният пратеник на ООН за Сирия Гейр Педерсен приветства стъпката към възстановяване на върховенството на закона и се надява, че декларацията може да бъде солидна правна рамка за един наистина надежден и приобщаващ политически преход. Правилното прилагане ще бъде от ключово значение, заедно с продължаващите усилия за осигуряване на преходно управление по организиран начин.

От гледна точка на реакцията на ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците продължава да играе ключова роля в подкрепата на разселените лица и завърналите се лица в Сирия, като осигурява достъп до основни услуги и защита. На ключови гранични контролно-пропускателни пунктове, включително Joussieh, Jdaidet Yabous, Nassib, Bab Al Hawa и Bab Al-Salama, ВКБООН поддържа постоянно присъствие, за да наблюдава тенденциите за връщане и да предоставя решаваща помощ. Това включва предлагане на информация за наличните услуги в местоназначението, както и улесняване на основни услуги и транспортна помощ за тези, които се приближават до постовете.

ВКБООН продължава да идентифицира и подкрепя вътрешно разселени лица, ВРЛ, завърнали се от Идлеб, и сирийски бежанци, завърнали се от Ливан, Турция и Йордания чрез домашни посещения и препращане към подкрепяни от ВКБООН общински центрове, мобилни екипи и доброволци в общността (ORVs). Установените най-неотложни нужди включват гражданска документация (като лични карти и удостоверяване на брака), основни помощни артикули, хигиенни комплекти, парична помощ и възможности за препитание. Само през изминалата седмица над 300 новозавърнали се семейства в Алепо се възползваха от пионерската интервенция за пакети за подслон, а в [населено място] ез-Зор зимни пособия и одеяла бяха раздадени на над 2200 завърнали се.

В цялата страна някои други хиляди комплекти, медицински изделия и основни артикули за помощ бяха раздадени на хора в нужда, в допълнение към програмите за препитание, сесиите за обучение за риск от мини като част от учебната програма за защита на децата, дейности за превенция и реагиране на насилие, основано на пола, и услуги за психично здраве и психосоциална подкрепа (MHPSS), които продължават да се приемат добре от всички групи от населението в Сирия.

След неотдавнашното споразумение между временните власти и SDF, ВКБООН започна да координира и оценява четири CC в райони, които са потенциални за връщане от Североизточна Сирия – Dayr Hafir, Maskaneh, Khafseh и Rasm Haram El-Imam – за да подновят услугите си за подпомагане на завърналите се лица и техните приемни общности Турция На 6 март президентът Ердоган обяви, че след падането на режима на А. 133 000 сирийци са се завърнали в домовете си доброволно и по достоен начин, като добави, че броят на сирийците, които са се завърнали безопасно в Сирия към днешна дата, е достигнал 873 000.

ВКБООН продължава да наблюдава връщанията на различни места, включително в 13 провинции, като наскоро добави Кахраманмараш и на граничните пунктове: Cilvegözü / Bab al Hawa, Yayladağı / Keseb, Öncüpınar / Bab al Salama, Karkamış / Jarablus, както и на международното летище в Истанбул. От 11 март Çobanbey / Al Rai и Zeytindalı / Jinderes са отворени за обработка на посещения за посещение за сирийци под временна закрила, както и за всички сирийски граждани, законно пребиваващи в Турция, и тези, които са придобили турско гражданство. Обработката на доброволни връщания продължава в провинциите и на пет гранични пункта: Cilvegözü / Bab al Hawa, Yayladağı / Keseb, Öncüpınar /Bab al Salama, Karkamış /Jarablus и Akçakale / Tel Abyad.

Както и през предходните седмици, много завърнали се пътуват сами, често за да преценят условията, преди да се съберат със семейството си. Докато сигурността и политическите промени стимулират възвръщаемостта, носталгията и икономическите фактори също играят роля. Повечето се стремят да се заселят в родната си провинция, но разрушението, сигурността и икономическите условия влияят върху крайната им дестинация.

Собствеността на имотите е често срещан цел, пропуските в документацията продължават. В Турция доходите идват главно от неофициална работа и помощ, докато завърналите се очакват да търсят работа в Сирия. Достъпът до услуги остава несигурен, което изисква постоянна поддръжка. „Иди и виж“ посещенията разкриват, че копнежът, любопитството и липсващите роднини мотивират посещенията, но сигурността, условията на живот и икономическата нестабилност остават основни проблеми.

Тази седмица представителят на ВКБООН в Сирия проведе двудневна мисия в Анкара, за да обмени мнения с ключови колеги от турското правителство относно нуждите, пропуските и потенциалното сътрудничество с тези в Сирия.

Ливан От 6 март ескалиращите военни действия в провинциите Тартус, Латакия, Хомс и Хама в Сирия доведоха до смъртта на десетки цивилни, щети на имущество и инфраструктура, както и стотици хора, разселени в крайбрежните райони. Боевете също доведоха до бягство на сирийци през границата в Ливан, като мнозинството от тях пристигнаха през предходните дни. 10 500 души (2 596 семейства, от които 63 са ливански семейства, които са пребивавали в Сирия) са пристигнали наскоро в 20 места в провинциите С. и Акар от 6 март, според местните власти. Координираният отговор на хуманитарните партньори за незабавни нужди вече е започнал, включително разпределяне на основни предмети за помощ, готова за консумация храна, ремонт на подслон и мобилни медицински екипи. Към 5 март правителствената служба за управление на риска от бедствия съобщи за приблизително 90 540 пристигнали от Сирия в провинция Баалбек, Северна Бекаа, включително 32 948 в 193 неофициални колективни убежища, с 57 600 в общността, включително 20 000 ливански завърнали се бежанци.

Йордания На 9 март Негово Величество крал А. II прие представители на Сирия, Турция, Ирак и Ливан, участващи в среща на високо ниво за съседните на Сирия страни, домакин на която е Йордания. По време на срещата Негово Величество подчерта необходимостта от създаване на подходящи условия за доброволното и безопасно завръщане на сирийските бежанци в страната им, за да могат да допринесат за процеса на възстановяване. През последната седмица движението на пътници през границата на Джабер остана слабо, докато търговският трафик продължи да бъде интензивен. На 7 март министърът на вътрешните работи обяви удължаване на работното време на границата, като центърът Jaber вече работи от 08: 00 до 12: 00 часа, седем дни в седмицата. Към 8 март повече от 48 000 бежанци, регистрирани при ВКБООН, са се завърнали от Йордания в Сирия от 8 декември 2024 г. През изминалата седмица (от 1 до 8 март) броят на завърналите се бежанци е намалял със средно 240 лица, завърнали се в Сирия в сравнение с около 450 завърнали се за предходния отчетен период (от 23 февруари до 1 март).

Демографията на завърналите се остава до голяма степен непроменена спрямо предходните седмици, като жените и момичетата представляват около 45 процента от общия брой завърнали се бежанци. Децата са около 42 на сто, а мъжете във военна възраст (18-40 години) съставляват 23 на сто. Повечето бежанци (83 процента) продължават да се връщат от приемащите общности, предимно от А. (24 процента) и Ирбид (23 процента).

От началото на пилотния транспортен проект на 20 януари 2025 г. ВКБООН подкрепи над 1300 бежанци да се върнат в Сирия. Преди заминаването се провеждат лични интервюта, за да се гарантира, че връщанията са доброволни и добре информирани, като се предоставят консултации и информация относно наличните услуги в Сирия. Процесът на връщане е тясно координиран с ВКБООН в Сирия, за да се подпомогнат бежанците при пристигането им до крайната им дестинация. На 11 март ВКБООН организира един автобус от Азрак за 33 бежанци, желаещи да се върнат в Сирия. Транспортната помощ, предоставена от ВКБООН, се забави през март, тъй като много бежанци съобщиха, че са избрали да отложат завръщането си до след Р.. По време на неотдавнашни информационни сесии и дискусии във фокус групи бежанците отбелязаха, че се чувстват много несигурни относно текущата ситуация със сигурността в Сирия, цитирайки страх от въоръжени групи, нестабилни условия и липса на подходящи жилища и услуги. Неотдавнашните инциденти на насилие в Сирия накараха бежанците да се въздържат от връщане. Бежанците също така споменаха, че някои завърнали се, които са пътували през последните няколко месеца, съобщават, че съжаляват за решението си поради жилищните и икономическите предизвикателства в Сирия, докато други казаха, че семействата им в Сирия съветват роднините си в Йордания да забавят завръщането си.

Ирак Между 8 декември 2024 г. и 27 февруари 2025 г. над 8 900 сирийци са се върнали от Ирак в Сирия, включително около 600 бежанци и търсещи убежище, регистрирани в ВКБООН. Това включва сирийци, които са се върнали през граничните контролно-пропускателни пунктове Peshkhabour и Al-Qaim. Броят на регистрираните сирийски бежанци, завърнали се тази седмица (65 лица) е по-голям от броя на завърналите се през предходната седмица (54 лица). Подобрената ситуация със сигурността в Сирия, събирането със семейството и избягването на глоби за престой в района на Кюрдистан в Ирак са най-честите причини, поради които сирийците съобщават за завръщането си.

През отчетния период ВКБООН продължи да наблюдава пристигащите от Сирия в района на Кюрдистан в Ирак, главно от районите на Алепо, Ар-Рака и А.-Хасаке. През изминалата седмица около 300 сирийци са пристигнали през граничния пункт Пешкабур. Посещение на семейство, завръщане от посещение в Сирия, събиране на семейството или транзитно преминаване през региона на Кюрдистан до други дестинации бяха посочени като основни причини за пристигане, като повечето изразиха намеренията си да се върнат в Сирия след посещението си. Само няколко сирийски семейства, пристигащи в района на Кюрдистан в Ирак, изразиха намерението си да се регистрират във ВКБООН в Ирак.

Египет Към 13 март 2025 г. над 140 600 сирийски бежанци са регистрирани в Египет. Сирийците представляват почти 15% от общото бежанско население в страната. След смяната на режима в Сирия има значително увеличение на сирийците, които се обръщат към ВКБООН в Кайро и Александрия, за да поискат затваряне на техните случаи за убежище. Към 10 март 2025 г. от 8 декември 2024 г. са подадени около 6 500 искания за закриване, включващи около 13 300 лица, средно 104 искания на ден - в сравнение със само седем на ден през ноември.

ВКБООН наблюдава забавяне на броя на сирийските домакинства, поискали закриване на своите бежански досиета през февруари 2025 г. (средно на ден 80) и в началото на март 2025 г. (средно на ден 39), в сравнение с пика, наблюдаван през януари (средно на ден 147). Този спад може да означава стабилизиране на ситуацията. За март забележителният спад на заявките може да се дължи и на началото на Рамазана. Въпреки това, според констатациите на Flash Regional Survey, проведено през януари 2025 г., относно възприятията и намеренията на сирийските бежанци за завръщане в Сирия, ВКБООН очаква увеличение на сирийците, завръщащи се от Египет след Р. и края на академичната учебна година.

Що се отнася до техните планове за завръщане, 60% възнамеряват да се върнат в Дамаск, 11% в Хомс, 9% в провинциален Дамаск, 4% в Ал Баб, а останалите 16% в други места в страната. 98% идентифицират тези места като първоначалните си домашни райони. Процентът на кандидатите с произход от Дамаск спадна от 43% в началото на февруари до 39% към началото на март, като кандидатите от мъжки пол остават постоянно около 66%.

Х. Периодичен доклад от 3 април 2025 на ВКБООН – Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) - Регионална флаш актуализация #21 (от страница ecoi. net ):

Към 3 април 2025 г. ВКБООН изчислява, че около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия през съседни държави от 8 декември 2024 г. Тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други. Към 27 март 1, 05 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си, включително 188 121, завърнали се от места за вътрешно разселени лица от началото на декември 2024 г., според последните данни на работната група за вътрешно разселени лица. ¡ На 29 март временният президент на Сирия А. ал-Шараа обяви сформирането на ново правителство, наблягайки на единството за възстановяване на държавата. Основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Беше създадено Министерство на управлението на извънредни ситуации и бедствия, за да се подобри реакцията при кризи.

Военните действия в провинциите Тартус, Латакия, Хомс и Хама в Сирия в началото на март продължават да изместват семейства в провинциите Северен и Акар на северен Ливан, достигайки вече близо 30 000 души. ¡ През седмицата само в крайбрежните райони ВКБООН раздаде над 2730 комплекта нехранителни артикули (NFI) на разселени семейства, докато над 210 лица получиха първа психологическа помощ в Джабле (Латакия) и Баняс (Тартус).

Към 3 март 2025 г. ВКБООН изчислява, че около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни от 8 декември 2024 г. По отношение на вътрешното разселване, към 27 март 1, 05 милиона вътрешно разселени лица са се върнали по домовете си, включително 188 121, завърнали се от места за вътрешно разселени лица от началото на декември 2024 г., според последните данни на Работна група за IDP. По отношение на последните политически събития в Сирия, на 29 март 2025 г. временният президент на Сирия А. ал-Шараа обяви сформирането на ново правителство, като наблегна на единството за възстановяване на държавата. Основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Министерство на спорта и младежта и Министерство на извънредните ситуации и управлението на бедствия бяха създадени в подкрепа на младежта и реакцията при кризи.

ВКБООН поддържа ежедневното си присъствие на граничните пунктове в цялата страна, а именно Joussieh, Jdaidet Yabous, Nassib, Bab Al-Hawa и Bab Al-Salama, като наблюдава тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и достъп до интернет. Граничните пунктове Addabousieh, Jesr Kamar и Matraba все още са затворени поради големи щети, като се полагат усилия за възстановяване. В крайбрежните райони проследяването на разселването остава предизвикателство, особено в селските райони, но се изчислява, че хиляди са станали вътрешно разселени лица. Някои семейства избягаха в Ливан през неофициални гранични пунктове, докато други се преместиха в по-безопасни райони в Сирия.

В селските райони на Кардаха семействата продължават да бягат в планините през нощта от страх от въоръжени сблъсъци и се връщат у дома сутрин. По подобен начин семейства, които преди това са се завърнали в А.-Кусур и А.-Мрудж в Баняс, са избягали отново, страхувайки се от подновяване на враждебните действия. ВКБООН продължи да помага на разселените, като всичките 11 подкрепяни от ВКБООН обществени центрове в Латакия и Тартус бяха напълно работещи. Тази седмица ВКБООН и неговите партньори раздадоха над 2730 комплекта NFI в района. Освен това психосоциалната подкрепа достигна до над 210 лица, а нашите юридически партньори предоставиха повече от 70 консултации на разселени семейства, които са пострадали от грабежи и вандализъм.

Освен това тази седмица ВКБООН и партньорите предоставиха жизненоважна помощ в цяла Сирия, подкрепяйки хиляди разселени лица и завърнали се лица. Само в Алепо и Идлеб, над 45 сесии за повишаване на осведомеността относно насилие, основано на пола, достигнаха до 466 души, докато бяха разпространени 4500 ключови съобщения за защита от сексуална експлоатация и злоупотреба (PSEA). В Хомс и Хама 1208 основни предмета за помощ (CRI) и зимни доставки бяха предоставени на 5785 лица. В Североизточна Сирия 2217 завърнали се семейства (9403 лица) получиха зимни комплекти, а 649 резервоара за вода бяха раздадени на 557 семейства.

Според решаващия състав на АССГ безспорните данни, че ВКБООН изпълнява правомощията си да подпомага доброволно завръщащи се в Сирия бежанци и вътрешно разселени лица не отменя позицията му от 16 декември 2024 г., която е налична на сайта на ВКБООН наред с други документи относно Сирия. Наличието на доброволно връщащи се в Сирия граждани, най-често на принципа „иди и виж“, не може да повлияе на обективното наличие на въоръжени групировки на територията на цялата страна и на въоръжени сблъсъци между тях, при които съществува висок риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ за цивилното население.

ХІ. На 16 декември 2024 г. Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) (ВКБООН) публикува следната позиция по връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република:

„Всеки има право да се върне в страната си на произход. ВКБООН има готовност да подкрепи сирийските бежанци, които, след като са напълно информирани за ситуацията в местата им на произход или в алтернативен район на избор, изберат доброволно да се завърнат. С оглед на многото предизвикателства, пред които е изправено населението на Сирия, включително широкомащабна хуманитарна криза, продължаващи високи нива на вътрешно разселване и широко разпространено разрушение и щети на домове и критична инфраструктура, обаче, за момента ВКБООН не насърчава широкомащабно доброволно репатриране в Сирия.

В този момент Сирия продължава да бъде засегната от атаки и насилие в части от страната; голямо вътрешно разселване; наличие в много части на страната с експлозивни остатъци от войната; опустошена икономика и широкомащабна хуманитарна криза, като над 16 милиона вече се нуждаят от хуманитарна помощ преди последните събития. Освен това, както беше отбелязано по-горе, Сирия също претърпя масивни разрушения и щети на домове, критична инфраструктура и земеделски земи. Правата на собственост бяха силно засегнати, като през последното десетилетие бяха регистрирани широко разпространени нарушения на жилищата, земята и собствеността, което доведе до сложни спорове за собственост, чието разрешаване ще отнеме време. На този фон ВКБООН за момента продължава да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на Сирия, включително палестинци преди пребиваващи в Сирия, до всяка част на Сирия.

ВКБООН също така продължава да призовава всички държави да позволят на цивилни, бягащи от Сирия, достъп до техните територии, да гарантират правото да търсят убежище и да осигурят зачитане на принципа на забрана за връщане по всяко време.

Въпреки, че рисковете, свързани с преследване от страна на предишното правителство, са престанали, други рискове могат да продължат да съществуват или да станат по-изразени. В светлината на бързо променящата се динамика и развиващата се ситуация в Сирия, ВКБООН понастоящем не е в състояние да предостави подробни насоки на лицата, вземащи решения относно предоставянето на убежище, относно нуждите от международна закрила на гражданите. ВКБООН ще продължи да следи отблизо ситуацията с оглед предоставяне на по-подробни насоки веднага щом обстоятелствата позволят. С оглед на настоящата несигурност на ситуацията в Сирия, HCR призовава държавите, предоставящи убежище, да спрат издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които преди са обичайно пребивавали в Сирия. Спирането на издаването на отрицателни решения трябва да остане в сила до момента, в който ситуацията в Сирия се стабилизира и бъде налична надеждна информация относно ситуацията със сигурността и правата на човека, за да се направи пълна оценка на необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на отделни кандидати.

ВКБООН не счита, че понастоящем са изпълнени изискванията за прекратяване на статута на бежанец за бенефициери на международна закрила с произход от Сирия “.

ХІІ. Тази позиция е потвърдена в Препоръки нa ВКБООН зa 2025 г. към Председателствата на Полша и Дания на Съвета на Европейския съюз (ЕС), според която: „Сирия е на кръстопът с възможност да поеме по пътя към мира, което би позволило на нейния народ да започне да се завръща у дома. Въпреки това, страната продължава да се изправя пред множество предизвикателства, включително сериозна хуманитарна криза, високи нива на вътрешно разселване и широко разпространени разрушения и увреждания на домове и критична инфраструктура. Според Позицията на ВКБООН относно връщането в Сирия, настоящият момент не е подходящ за налагане на връщане в страната. Нито един гражданин или бивш обичаен жител на Сирия, включително палестинци, които преди са живели там, не трябва да бъде принудително връщан в която и да е част на страната в момента. ВКБООН продължава да призовава всички държави да позволят на цивилни, бягащи от Сирия, достъп до техните територии, да гарантират правото на търсене на убежище и да спазват принципа на забрана за връщане по всяко време. Освен това, ВКБООН призовава държавите, предоставящи убежище, да спрат издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които са били бивши обичайни жители на Сирия, с оглед на променящата се ситуация в страната. ВКБООН моли председателствата да подкрепят тези призиви в рамките на ЕС“.

Въз основа на изложената актуална, официална информация относно ситуацията в страната на произход на кандидата съдът приема, че Справка вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, представена от ответника в о.с.з. на 16.04.2025 г., съдържа информация, която не е релевантна към всички аспекти на актуалната ситуация в страната на произход на кандидата, относими към приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Фактът, че справката на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ е изготвена съобразно методология на ЕСПОУ, базира се на повече от два източника и е изцяло безпристрастна, като не съдържа мнение или оценка, не влияе на обективното наличие на официална информация относно Сирия, цитирана по-горе в решението в 12 точки, която, според решаващия състав на съда, е относима към релевантните елементи от фактическия състав на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Наличието на завръщащи се в Сирия сирийски граждани, без да са изследвани причините за това завръщане (често на принципа „иди и виж“) не изключва приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Значителна част от справката на ДАБ съдържа информация с пожелателен характер, напр. „завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица ще бъдат осигурени подходящи условия за живот“, „на 2 март 2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация“, „на 13 март 2025 г. временният президент на Сирия, А. ал Шараа, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период, три месеца след като неговата ислямистка група сваля от власт Башар Асад“ или „Сирийският президент А. ал Шараа обявява преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаваш кабинет, съобщават световните медии“. Визираните пожелания или дългосрочни мерки не могат към конкретния момент на произнасянето да повлияят на обективната ситуация на безпрецедентна хуманитарна криза на територията на цялата страна, чиято инфраструктура е разрушена, а основни услуги не се предоставят. Оказването на хуманитарна помощ е в полза на доброволно завърнали се лица и не може да бъде натрапена на тези, които не желаят да се завърнат при актуалните условия на живот в Сирия. Съдът намира за неотносими към приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ доводите за наличие на население в Сирия, което принудително живее в тези условия. Както логично обяснява кандидатът за цялото семейство е непосилно заплащането на трафикант. Предоставянето на закрила по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ не означава, че същата се разпрострира спрямо всички сирийски граждани, вкл. тези на територията на Сирия, както неправилно поддържа ответникът, а само спрямо тези, които са напуснали страната си на произход и не желаят да се завърнат там поради безспорния въоръжен конфликт, продължил с години, в резултат на който страната е изправена пред многомилионно разселено население и безпрецедентна хуманитарна криза, които обстоятелства са релевантни към основанието по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази насока са мотивите на кандидата за напускане на страната на произход, предоставени безпротиворечиво както по време на интервюто в хода на административното производство, така и пред съда. Следва да се отбележи, че съгласно Докладна записка рег. № УРИ271р-25937 от 11.09.2024 г. на РУ-Харманли, жалбоподателят се е представил на органите на ДАБ веднага след влизането си в България, което обстоятелство е релевантно по смисъла на чл.4, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС.

Наличието на информация в справката на ДАБ относно предоставената от ВКБООН хуманитарна помощ може да се тълкува и в полза на обективната необходимост от такава, още повече при наличието на данни, че същата не достига до всички нуждаещи се при многомилионно разселено население. Според актуалната справка на ДАБ: „Като цяло през отчетния период на настоящия бюлетин хуманитарната помощ достига до хиляди уязвими лица в цяла Сирия (при данни за милиони нуждаещи се). Наблюденията на ВКБООН относно връщанията остават до голяма степен в съответствие с предходните седмици. Много завърнали се лица пътуват сами, често за да преценят условията, преди да се съберат със семействата си. Повечето завърнали се целят да се върнат в провинцията си на произход, главно поради семейни връзки, но някои се преместват другаде поради щети по имуществото, липса на инфраструктура, опасения за сигурността или икономически предизвикателства. Притежанието на имоти е сравнително често срещано, но значителна част от връщащите се лица съобщават за щети или унищожаване, с различни нива на налична документация в подкрепа на претенциите за собственост. Много от завърналите се лица нямат основни граждански документи, включително регистрация на брак и развод, което потенциално усложнява правния им статус при завръщане. По отношение на средствата за препитание, за значителен брой завърнали се лица се очакват икономически затруднения в Сирия, като много планират да търсят работа или да разчитат на семейна подкрепа. Достъпът до услуги в районите за връщане остава непоследователен, като някои завръщащи се лица съобщават за наличност, докато други посочват пропуски или пълна липса на достъп. Към 3 април 2025 г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024 г. около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025 г. 1, 05 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си, а в момента в Сирия остават още около 674 000 вътрешно разселени лица“. Съдът не приема в тази й информацията за достоверна с оглед наличните данни, че преди м. декември 2024 г. в Сирия има около 6, 7 милиона ВРЛ, т.е. поради чисто математическо несъответствие между цифрите.

По силата на чл.4, пар.3 от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи:

Б. „а“ - всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане.

Б. „б“ – всички относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства;

Б. „в“ - индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства.

Според решаващия състав на АССГ и съобразно актуалната информация относно страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо молителя е налице основание за предоставяне на закрила по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Съдът приема, че актуалната ситуация в страната на произход на кандидата отговоря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, Diakite: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия“.

Наличието на такива въоръжени групировки, които се сблъскват помежду си на територията на цялата страна, без да се подчиняват на конституционната декларация на HTS, се потвърждава от всички цитирани по-горе официални източници на информация за Сирия.

По силата на т.39 от Решение на Съда от 10 юни 2021 г. по дело С-901/19 както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 56 от заключението си понятието „тежки и лични заплахи“ срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува разширително. Така, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, се изисква да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства по случая, и по-специално на тези, които характеризират положението в страната на произход на молителя (т.40). Всъщност, що се отнася до молба за международна закрила, подадена на основание член 15, буква в) от Директива 2011/95, макар в тази молба да не се посочват доказателства, присъщи за положението на молителя, от член 4, параграф 3 от същата директива следва, че преценяването на такава молба трябва да бъде извършено за всеки отделен случай, при което трябва да се вземат предвид редица елементи (т.41). Сред тези елементи фигурират по-специално съгласно член 4, параграф 3, буква а) от посочената директива „всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата“ (т.42). По-конкретно, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 56 и 59 от заключението си, може също така да се отчетат интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на участващите въоръжени сили и продължителността на конфликта като обстоятелства, които се вземат предвид при преценката на реалната опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2014 г., Diakité, C‑285/12, EU: C: 2014: 39, т. 35 ), както и други елементи, като географския обхват на положението на безогледно насилие, действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна или съответния регион и евентуалното умишлено насилие срещу цивилното насилие, извършено от враждуващите страни (т.43). В заключение в решението по дело С-901/19 е прието, че член 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на тази разпоредба, се изисква извършването на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай, и по-специално на тези, които характеризират положението в страната на произход на молителя.

В решение от 28 юни 2011 г. по дело Sufi и Elmi с/у Обединеното кралство (CE: ECHR: 2011: 0628JUD000831907, § 241) ЕСПЧ е имал повод да посочи критерии припреценка на общата ситуация в дадена страна по произход: първо, дали страните в конфликта наемат методи и тактики на водене на война, които увеличават риска от цивилни жертви или директно са насочени към цивилни; второ, дали използването на такива методи и/или тактики е било широко разпространено сред страните в конфликта; трето, дали боевете са били локализирани или широко разпространени; и накрая, броят на цивилните, убити, ранени и разселени в резултат на боевете. Тези критерии не трябва да се разглеждат като изчерпателен списък, който да се прилага във всички бъдещи случаи.

Споредт.59 от Заключение на генералния адвокат P. Pikamäe, представено на 11 февруари 2021 г., по дело С-901/19 (с позоваване на решение на ЕСПЧ от 28 юни 2011 г. по дело Sufi и Elmi): За да изведе тези критерии, Европейският съд по правата на човека се позовава пряко на решение на британския съд по убежището и имиграцията. В това отношение националните съдилища съчетават различни фактори, за да измерят степента на насилие, засягащо съответната страна или съответния регион. При прегледа на съдебната практика на няколко държави членки са взети предвид също броят на починалите и ранените цивилни жертви в съответните географски зони, предизвиканите от въоръжения конфликт придвижвания, методите и тактиките на водене на война, както и последиците от тях за цивилните лица, нарушенията на правата на човека, способността на държавата или на организациите, осъществяващи контрол върху съответната територия, да защитят цивилните лица и оказваната от международните организации помощ. Голямото разнообразие на разглежданите от националните органи критерии показва, че методът на цялостна преценка е възприет от повечето национални органи при произнасянето им по молба за субсидиарна закрила, съответстваща на хипотезата по член 15, буква в) от Директива 2011/95. Този цялостен и динамичен подход предполага извършване на кръстосан анализ на съвкупността от събраните от националните органи относими данни. С други думи, посочените при подаване на молбата за субсидиарна закрила обстоятелства не трябва да се разглеждат поотделно, а да се съчетават помежду си, за да се определи съществуването на тежки и лични заплахи по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95.

Въз основа на наведената релевантна практика на ЕСПЧ и СЕС по приложението на чл.3 от ЕКПЧ и член 15, буква в) от Директива 2011/95 за решаващия състав на АССГ е вън от съмнение, че по приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ приоритет следва да се даде на актуалната ситуация в страната на произход на кандидата, по отношение на която да се извърши цялостна и съвкупна преценка, т.е. при съобразяване на всички аспекти, относими към живота и сигурността на цивилни лица, свързани с накърняване на техни основни права по смисъла на чл.1, чл.4 и чл.19, пар.2 от Хартата на основните права в ЕС, гарантиращи зачитането на абсолютното право на човешко достойнство, на абсолютната забрана за нечовешко или унизително отношение или наказание, включително при връщането му в страната на произход.

Разбирането на Съдът на Европейския съюз за "обща опасност" е сходно с признаването в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 3 от ЕКПЧ на възможността да се твърди, че дадено лице е изложено на реална опасност от тежки посегателства просто поради присъствието му в ситуация, характеризираща се с изключително висока степен на насилие и реална заплаха за ограничаване на негови основни човешки права. В Ръководство, издадено от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището са цитирани две съдебни решения относно следните фактори, които трябва да бъдат взети под внимание при преценяване на нивото на насилие: смърт и наранявания сред цивилното население в резултат на битки, включително възможна времева динамика на броя на смъртните случаи и нараняванията, брой на вътрешно разселените лица, основни хуманитарни условия в центровете за разселени лица, включително снабдяване с храна, хигиена и безопасност, и степен на "провал на държавата" в гарантирането на основна материална инфраструктура, ред, здравеопазване, снабдяване с храна, питейна вода.

В случая, макар броят на цивилните жертви от конфликта в Сирия да не е изключително висок, то наличието на опастност от въоръжени сблъсъци, обсъдено съвкупно с многомилионния брой на вътрешно разселени лица, липсата на основни хуманитарни условия при безпрецедентна хуманитарна криза, включително по снабдяване с храна, хигиена и безопасност, до степен на "провал на държавата" в гарантирането на основна материална инфраструктура, ред, здравеопазване, снабдяване с храна, питейна вода, навежда съда на извод за изпълнение на предпоставките по член 15, буква в) от Директива 2011/95. Дългосрочните мерки на временното правителство на Сирия, цитирани в Справка вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, са неотносими към моментната ситуация в страната на произход на кандидата към момента на приключване на устните състезания.

Според мотивите в т.40 на Решение на СЕС от 9 ноември 2023 г. по дело С-125/22: Що се отнася, второ, до посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директива 2011/95, което се изразява в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, следва да се отбележи, че посочената разпоредба обхваща една „по-обща опасност“ от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда „безогледно насилие“, което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи), C‑901/19, EU: C: 2021: 472, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика).

От това следва, че при извънредни ситуации, като описаната в предходната точка от настоящото решение, установяването дали съществува опасност от „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 не е обвързано от условието търсещият субсидиарна закрила да представи доказателство, че той е конкретно засегнат поради присъщи на неговото лично положение обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2009 г., Elgafaji, C‑465/07, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие тежки и лични заплахи), C‑901/19, т. 27 ).

По изложените съображения съдът не споделя доводите на ответника за необходимост от доказване на „личен“ елемент на посегателство при основанието по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C‑465/07 Elgafaji член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи.

Същевременно, не следва да се правят препястващи закрилата изводи единствено поради наличието на роднини на кандидата, които са останали в същото населено място. Оставането на сирийски граждани на територията на Сирия не води непременно до извод, че условията за живот там не са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, нито, че няма непосредствени заплахи за живота и сигурността на цивилните лица, каквито данни са налице във всички горецитирани официални източници на информация за страната на произход на кандидата.

Показателни за потенциалната несигурност в страната на произход на кандидата са последните данни от 11 март 2025 г. с автор SNHR – Сирийска мрежа за правата на човека: Латакия, Тартус и Хама: доклад относно извънсъдебните екзекуции между 6 и 10 март 2025 г. с данни за извънсъдебни убийства на 803 цивилни лица само в този период.

Месечен доклад за смъртните случаи сред цивилното население от 1 март 2025 г. с автор SNHR – Сирийска мрежа за правата на човека документира 222 цивилни смъртни случая, включително 17 деца и 37 жени, както и девет смъртни случая поради изтезания, регистрирани през февруари 2025 г. в Сирия. Според друга актуална информация - Преглед на промените, свързани със сигурността (към 8 март 2025 г.) Актуализация #21 за Сирия, с автор Етана (Автор): „Атаките и последвалите сблъсъци са голямо изпитание за служебните власти на Сирия и свързаните с тях сили за сигурност. На фона на сблъсъците бунтовническите атаки доведоха до това, че няколко района по крайбрежието останаха извън контрола на правителството, докато проправителствените бойци подсилиха позициите си в хълмистите селски райони на Латакия. Служебните власти започнаха мащабни операции за сигурност в крайбрежните провинции Латакия и Тартус, които доведоха до по-нататъшни тежки сблъсъци с бунтовниците. По-тревожни обаче са появилите се съобщения за безразборно насилие – включително екзекуции на място – извършено срещу предимно алауитски цивилни общности в тези райони; Сунитски цивилни също бяха обект на насилието, макар и в по-малък мащаб. Първоначалните доклади сочат, че стотици са останали мъртви след насилието по сирийското крайбрежие. Нараства загрижеността, че твърдата реакция на Дамаск на атаката от остатъците от режима ще укрепи сектантските разломи и ще подхрани нов цикъл на насилие. В северния [населено място]-Санамайн избухнаха сблъсъци между силите за сигурност и въоръжена групировка, водена от М. ал Х., след неуспешни преговори за разоръжаване. След неуспешна операция, подкрепена от силите за управление на военните операции, групите позволиха временно прекратяване на огъня, за да позволят на цивилните да се евакуират, преди операцията да бъде възобновена. Най-малко шестима души загинаха при сблъсъците“.

Според цитирания Доклад от 3 април 2025 г. относно ситуацията със закрилата в Сирийска арабска република, с автор Глобален защитен клъстер, нито една част на страната не е изцяло лишена от рискове за цивилното население, което бламира доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.9 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Горепосочените данни за страната на произход на кандидата навеждат на извод, че след падането от власт на Башар А. на цялата територията на страната се осъществяват сблъсъци между две и/или повече въоръжени групи, при които степента на насилие срещу цивилното население, вътрешната несигурност и хуманитарната криза достигат толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, вкл. в провинция Хасака, поради самия факт на присъствието си на тази територия, би бил изложено на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата.

Установи се по безспорен начин по делото, че включително и към момента на територията на Сирия действат няколко въоръжени групировки, в различни части на страната, описани в горепосочената Информация от HRW – Human Rights Watch (Автор) Световен доклад 2025 – Сирия от 16 януари 2025 г. и по свободно достъпна на Интернет страница [интернет адрес] информация от 10.01.2025 г. Настоящата офанзива включва и боеве между SDF и SNA (Ройтерс, 8 декември 2024 г.). Независимо от съставянето на преходно правителство и предложението за разпускане на всички бунтовнически фракции, според говорител на Южната оперативна зала, коалиция от въоръжени групи от южната провинция Дараа, сформирана на 6 декември, за да помогне за свалянето на Асад, тези бойци от Южна Сирия няма да се съгласят да разпуснат своите групи. Т.е. дължим е извод, че тези различни въоръжени групировки остават действащи на територията на Сирия, вкл. в конфликт една с друга. Редом с наличието на действащи местни въоръжени групировки следва да се отбележат последователно поддържаните удари от страна на Турция и на Израел, както и наличието на военни бази на САЩ и Р., с цел подкрепа на отделни въоръжени групировки. Актуална е информацията относно наличие на въоръжени сблъсъци в района на [населено място], провинция Алепо. Потвърдена от всички официални източници е безпрецедентната хуманитарна криза на територията на цялата страна, която засяга 90 % от населението, както и разрушена в резултат на войната инфраструктура и затруднен достъп до основни услуги, което принуждава значителни маси от сирийци все още да се разселват и придвижват на територията на страната. Според цитираните национални практики на държави – членки в Заключение на генералния адвокат P. Pikamäe, представено на 11 февруари 2021 г., по дело С-901/19, много от тях възприемат цялостен и динамичен подход, като съобразяват релевантни в случая обстоятелства, а именно: предизвиканите от въоръжения конфликт придвижвания на цивилно население, последиците от военния конфликт за цивилните лица (разрушена инфраструктура, домове и липса на достъп до услуги), нарушенията на правата на човека.

Информацията на HRW – Human Rights Watch в Световен доклад 2025 – Сирия от 16 януари 2025 г. се потвърждава от актуалния Доклад на ACCORD – Австрийски център за изследване и документация на страните на произход и убежището: Сирийска арабска република – Брифинг за страната, публиуван на 27 март 2025 г. на Интернет страница https: //www.ecoi.net/en/countries/syrian-arab-republic/briefing/ относно наличието на вътрешни и международни въоръжени участници в конфликта на територията на цялата страна.

Въз основа на изложеното относно актуалната обстановка за страната на произход на кандидата, съдът приема, че евентуално връщане на чуждия гражданин в Сирия към настоящия момент и при наличната актуална информация би било в нарушение на принципа non revoulment. В идентичен смисъл е позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Завръщането на кандидата в Сирия в този момент не е безопасно и би застрашило здравето и живота му като цивилно лице, поради което на същия следва да бъде предоставен хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС.

Несподелими са изводите на административния орган по приложението на чл.9, ал.5 от ЗУБ, според който хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Дори в предоставената от ответника актуална информация в справка вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г. липсват данни за изпълнение на визираните законови предпоставки по чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС, вр. чл.8, ал.9 и чл.9, ал.5 от ЗУБ - кандидатът да няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; да има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства съгласно определението в член 7 и да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Визираните кумулативни предпоставки в случая не са изпълнени.

По изложените съображения е дължима отмяна на решението в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ като незаконосъобразно.

По изложените съображения и съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК делото като преписката следва се изпрати на ответника за ново разглеждане и произнасяне по молба с рег. № УП-34542 от 12.09.2024 г. в частта за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ при съобразяване с дадените указания по приложението на закона с оглед актуалната информация в страната на произход на кандидата.

Единствено при връщане на преписката на административния орган може да се съобрази разпоредбата на чл.31, пар.4 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, според която държавите-членки могат да отложат приключването на процедурата по разглеждане, ако с основание не може да се очаква от решаващия орган да вземе решение в сроковете, установени в параграф 3, поради несигурна обстановка в страната на произход, за която се предполага, че е временна. Тази процедурна възможност безспорно е относима към първоинстанционната, административна процедура по разглеждане на молба за международна закрила. Същата не е приложима в съдебното производство, където основанията за спиране са регламентирани в чл.229, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, като сред тях не е това по чл.31, пар.4 от Директива 2013/32/ЕС.

Представените от ответника две решения на един и същи състав на ВАС не формират константна съдебна практика, при наличие на решения и в противен смисъл: Решение № 1254 от 12.02.2025 г. по адм. д. № 9299/2024 г., Решение № 441 от 16.01.2025 г. по адм. д. № 7597/2024 г., на ІІІ отд. на ВАС.

Мотивиран от горното, Административен съд София-град, Първо отделение, 69-ти състав,