Решение № 33663 от 15.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на М. А. А., роден на [дата]. [държава] с паспорт № N01132121, чрез майка си и законен представител Х. М. А., родена на [дата]. с паспорт № N01132066, издаден от МВР-[държава], представляван от адв. М. Н. - САК, срещу Отказ за издаване на виза, издаден от М. С., завеждащ "Консулска служба" в Посолството на [държава] в Бейрут, Ливанска република, с който на основание чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 22 от ЗЧРБ е отказано издаване на виза за дългосрочно пребиваване, вид „Д“. В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с материално-правни разпоредби, твърди се че административния акт не е издаден в предвидената от закона форма. Според жалбоподателя, при кандидатстването за издаване на виза са представени всички необходими документи, но въпреки това издаването на такава е отказано. Посочва се, че член на семейството на кандидата (М. А. А.) е получил хуманитарен статут в [държава] и на това основание, след представяне на необходимите документи, председателят на ДАБ е издал решение за събиране на семейството на територията на страната. Изложени са доводи, че издаденият административен акт в този си вид засяга в значителна степен правото на личен и семеен живот на неговия адресат по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В представени допълнително писмени бележки се цитира практика на ЕСПЧ и СЕС, както и на АССГ по сходни дела. Претендира се съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Завеждащ консулска служба в Посолството на [държава] в [населено място], [държава], чрез МВнР, оспорва жалбата чрез юрк. К. и изпраща административната преписка в цялост, не се явява на проведеното открито съдебно заседание. Административен Съд София – град, Първо отделение, 86-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: Със заявление, подадено на 10.04.2025 г. М. А. А., е кандидатствал за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Към заявлението са представени следните документи: национален паспорт, издаден от компетентните власти на [държава]; застрахователна полица за медицински разходи, Решение № 6505 от 28.05.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.34, ал.1 и 2 от ЗУБ е разрешено на М. А. А. да се събере на територията на [държава] със своята майка Х. А. М., със своя баща и със своята сестра и братя, един от които е М. А. А.; Решение № 4810/25.03.2024 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което се предоставя хуманитарен статут на М. А. А., копие от свидетелство за семейно положение. Издаден е оспореният Отказ от 29.07.2025 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“ от Милен Спасов завеждащ "Консулска служба" в Посолството на [държава] в Бейрут, Ливанска република, . Като правно основание в отказа са посочени разпоредбите на чл.10, ал.1, т.17 и т.22 от ЗЧРБ, а като фактическо такова – има данни, че целта на влизането е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, след проверка е установено, че носителите на основанието не пребивават в страната, нямат осигурено жилище и задължително здравно осигуряване. По делото е получен отговор от ДАНС, в който се сочи, че съгласувателната процедура по заявлението на кандидата за виза е осъществена електронно и е налице отрицателно становище за майката на кандидата Х. М. А.. Отрицателното становище е не, защото тя представлява заплаха за националната сигурност, а понеже не е предоставила достоверна обосновка за целта и условията на планирания престой. В получено писмо от Д. М. се сочи, че същата не участва в процедурата за национално консултиране по издаване на дългосрочни визи на основание решения за събиране на семействата от ДАБ при МС. Административен Съд София – град, Първо отделение, 86-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: Липсват данни по делото за връчване на оспорения отказ, но същият е издаден на 29.07.2025 г., а жалбата е подадена директно в АССГ на 07.08.2025 г., поради което съдът счита, че е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна - адресат на индивидуалния административен акт и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, следователно същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Оспореният отказ за издаване на виза е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР - при ета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., в сила от 4.08.2011 г.), съгласно който в случаите на отказ за издаване на виза на някое от основанията по чл. 10 от ЗЧРБ се съставя формуляр в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. В настоящия случай административният акт е подписан от М. С., завеждащ "Консулска служба" в Посолството на [държава] в Бейрут, Ливанска република, който е оправомощен да съставя, подписва и връчва на заинтересованите лица формулярите по образец съгласно приложение № 7 и № 8 към чл. 34, ал. 2 от НУРИВОВР със Заповед № 1 от 20.01.2025 г. на посланика ни в същото посолство въз основа на т.4 от Заповед № 95-00-26 от 16.01.2025 г. на министъра на външните работи. Съгласно чл. 34, ал. 1 от НУРИВОВР не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от ЗЧРБ. За отказа се съставя формуляр по образец, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа. Съдът приема, че оспореният административен акт не е издаден в предвидената от закона форма – самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В него е посочено правното основание за издаването му ( чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 22 от ЗЧРБ ), но не и конкретни фактически основания, относими към визираната законова разпоредба. Преповтарянето в мотивите на акта (налице данни, че целта на влизането е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава) на законовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ и (не доказват по категоричен начин действителните намерения за пътуване) – нормата на чл. 10, ал. 1 т. 17 от ЗЧРБ не отговаря на изискванията за неговото мотивиране по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Не е посочено какви са тези данни, от кого и по какъв начин са получени и защо се приема, че [държава] ще се ползва за транзитен пункт. Не се сочи, кои изявления и кои документи не представляват годно доказателство относно намерението и целта на пътуване на лицето. Съответно кои са липсващите документи, които е следвало да бъдат представени в хода на адм. производство, за да се одобри заявлението за виза. Липсата на конкретни и логични мотиви, свързани с отказа за издаване на виза тип „D” е абсолютна предпоставка за отмяна на оспорения акт и е в унисон с константната практика на Върховния Административен Съд ( решения по адм. д. № 12160/2018 г. и по адм. д. № 14248/2018 г., както и по-новите - решение № 5661 от 15.05.2020 г. по адм. д. № 120/2020 г. на VІІ отд. на ВАС, решение № 13290 от 27.10.2020 г. по адм. д. № 122/2020 г., Решение № 15639 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2020 г., Решение № 14956 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2020 г., Решение № 15518 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2020 г. на Четвърто отделение). Изложеното, освен нарушение на формата по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, навежда и съществено процесуално нарушение съгласно чл.146, т.3 от АПК, доколкото препятства правото на защита на засегнатото лице да разбере мотивите на засягащия го негативен за него акт, респ. да организира защитата си срещу него, както обосновано е посочено в жалбата. В разглеждания казус е безспорно, че М. А. А. е подал искане за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, на основание чл. 24, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ, съгласно който разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на чужденец с предоставено убежище, временна закрила или хуманитарен статут – когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство. Основанията за издаване на виза за дългосрочно пребиваване са регламентирани в чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно който виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в [държава] на едно от основанията, посочени в този закон. Основанията за издаване на виза за дългосрочно пребиваване са изложени в цитираната по-горе разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ, а документите, които следва да се приложат към заявлението за издаване на виза са изброени в чл. 13 и чл. 14 от Наредбата. Страните не спорят, че кандидатът е член на семейството – брат на М. А. А., [държава], на когото е предоставена международна закрила в [държава] и по отношение на когото е издадено решение № 6505 от 28.05.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 2, във връзка с § 1, т. 3, б. а) от ДР на ЗУБ му е разрешено да се събере на територията на [държава] с останалите членове на семейството – майка му, баща му, братята и сестра му. Дължим е извод, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ изисквания за издаване на поисканата виза тип „D”. Съдът не приема изложените допълнителни мотиви в оспорения отказ, че са налице данни, че целта на влизането на кандидата е да се използва страната ни като транзитен пункт за миграция към трета държава и че не са доказани достоверно целта и намеренията на пътуването. В административния акт не е посочено какви са тези данни, от кого и по какъв начин са получени. От представения отговор от ДАНС е видно, че за лицето М. А. А. не е налице отрицателно становище, а такова има само за неговата майка. Същото не е изготвено с този краен резултат, защото тя е заплаха за националната сигурност, а поради липса на достоверна обосновка за целта и условията на планирания престой. С оглед на този факт, съдът намира, че не са налице предпоставки в условията на обвързана компетентност в конкретния случай, при които административният орган е длъжен да постанови отказ по заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на М. А.. Нещо повече, братът на кандидата за виза тип „D“, който е получил международна закрила от страната ни, се яви в съдебната зала в проведеното на 02.10.2025 г. открито съдебно заседание, което е индиция, че той най-вероятно се намира за постоянно на територията на [държава] и провежданата административна процедура не е само формална с цел членовете на неговото семейство да имат възможност да пребивават на територията на страната, за да я използват като пункт за транзит към друга държава от ЕС. При така събраните доказателства, съдът намира, че административният орган не е обосновал (не е изложил точни и ясни мотиви) защо приема, че са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 22 от ЗЧРБ. Съгласно тези разпоредби, административният орган може да откаже издаването на дългосрочна виза, когато не се докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или пътуване или пък има данни, че целта на влизането на чуждия гражданин е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. След анализ на приложените към заявлението за издаване на виза доказателства е дължим извод, че в случая липсват конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към правните основания, послужили за постановяване на оспорения отказ, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи и липсва каквото и да е логическа обосновка на направените правни изводи, базирана на конкретни фактически данни. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответният отказ. Цитираните законови норми на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 22 от ЗЧРБ е общо и бланкетно формулирано. При постановяване на административния акт неговият издател е задължен да изпълни с конкретно съдържание визираните нормативни текстове, като следва да формулира ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят заявителя, а не такива по принцип. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредбата), в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. При наличие на постановено решение за събиране на семейството, отказът за издаване на виза е в противоречие с висшия интерес на децата, а именно да живеят и да бъдат възпитавани и от двамата си родители в нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. От административния орган не са наведени и по делото не се установяват основания по чл.8, пар.2 от ЕКПЧ за държавна намеса в това право. Съгласно чл.8, ал.5 от ЗЧРБ след приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл.20, ал.1, т.2 от НУРИВОВР). Съображение 8 от Преамбюла на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството предвижда, че следва да се отдели специално внимание на положението на бежанците поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот, поради което е необходимо е да се предвидят по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството. Събирането на семейството при всички случаи трябва да визира членовете на семейното ядро, а именно баща, майка и малолетните и непълнолетни деца (Съображение 9). Разпоредбите на Съображение 14 и чл.5, пар.4 от Директива 2003/86/ЕО изискват решението за отказ на заявлението да бъде надлежно мотивирано. Съюзният акт предвижда, че държавите-членки могат да отхвърлят заявление за влизане и пребиваване на членове на семейството на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве (чл.6, пар.1). В конкретния случай, административният орган не е намерил основания, свързани с обществения ред и сигурност, а наведените такива от националното законодателство (чл.10, ал.1, т. 17 и т.22 от ЗЧРБ) са недоказани и необосновани (чл.170, ал.1 от АПК). Изложеното определя материалната незаконосъобразност на оспорения отказ по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. При визираните цели в Преамбюла на съюзния акт на вторичното европейско законодателство съдът намира отказа за несъответен на преследваната законова цел – самостоятелно отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Съгласно чл.2, б. „г“ от Директива 2003/86/ЕО „събиране на семейство“ означава влизане и пребиваване в държава-членка на членове на семейството на гражданин на трета страна, пребиваващ законно в тази държава-членка, с цел да се съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане на подаденото заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „D“. При новото разглеждане административният орган следва да съобрази мотивите, изложени в настоящето решение и при липса на други законови пречки да издаде искания административен акт. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски, но такива не се претендират, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, А. С. София – град, Първо отделение, 86-ти състав,