Решение № 655 от 7.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 808/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20240416152540, подадена от Е. Д. С. чрез адв. П.Я.К., срещу Отказ № 20240409091722/10.04.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А 4 с вх. № 20240409091722 за първоначална регистрация на „Е.В.Д.” ЕООД. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да извърши исканото вписване на регистрацията на новоучреденото дружество. Изложени са съображения затова, че наименованието на дружеството в заявлението е посочено като „Е.В.Д.“ ЕООД и изписване на чужд език – „Е.V.D.“. А мотивите на длъжностното лице по регистрация не кореспондирали с името на фирмата, заявена за вписване, тъй като е посочено дружество с име, различно от посоченото в заявлението, поради което отказа на длъжностното лице се явява незаконосъобразен. Поддържа се, че при извършена проверка към датата на постановяване на обжалвания отказ, както и към датата на подаване на жалбата, не е налице правен субект с името „Е.В.Д.“ ЕООД, нито пък същото е запазено по смисъла на чл. 35 ЗТР, видно от представената към жалбата справка от ТРРЮЛНЦ. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В случая е подадено заявление образец А4 с вх. № № 20240409091722 за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Е.В.Д.” ЕООД. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая от извършена справка в базата данни на Търговския регистър е видно, че името на учредяващото се дружество се използва от търговец – „Е.Д.В.”, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. София. Прието е, че вписването на новосъздаденото дружество с ограничена отговорност с така избраната фирма е недопустимо, тъй като би било в противоречие с принципа на уникалност на търговското наименование и би накърнило изключителното право на търговеца, който вече е регистрирал същата фирма да я употребява /чл. 11 ТЗ/. Поради незспазване на изискванията на чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация е отказал първоначална регистрация по заявление с вх. № № 20240409091722 от 09.04.2024 г. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на заявените актове. Съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец. Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон /ТЗ/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана по- рано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма. Следователно, за да се произнесе дали трябва да бъде извършено първоначалното вписване на новоучреденото дружество в търговския регистър, съдът трябва да извърши проверката, която дължи длъжностното лице по регистрация, а именно дали друго лице няма права върху фирмата на дружеството, с която се иска то да бъде вписано, както и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ/. При извършената от съда служебна справка в търговския регистър се установява, че преди подаване на заявлението за вписване в регистъра на новоучреденото дружество на 09.04.2024 г., съществува вписано в ТРРЮЛНЦ юридическо лице, което се индивидуализира в търговския оборот със същото фирмено наименование „Е.В.Д.“ ООД, ЕИК ••••. Това е видно и от представените към жалбата справки от системата на Търговски регистър. При това положение съществуването на друг търговец с наименование „Е.В.Д.“, който е вписан в ТР, представлява пречка за регистрация на новото търговско дружество – „Е.В.Д.“. В случая не са налице достатъчно белези, индивидуализиращи наименованието на новоучреденото дружество „Е.В.Д.” ЕООД, въз основа на които да се приеме липса на идентичност с наименованието на съществуващото дружество „Е.В.Д.” ООД, ЕИК ••••. С това наименование третите лица биха били въведени в заблуждение относно конкретния правен субект, което обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2, изр. второ, предл. второ ТЗ. Налице е идентичност между словесните елементи, от които се състоят двете сравнявани фирми. Ето защо съдът намира, че в случая не е спазено предвиденото от закона формално изискване за уникалност на наименованието на новоучреденото търговско дружество. Налице са пречки по чл. 7, ал. 2 ТЗ за вписване на новоучреденото дружество. Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. Различната правноорганизационна форма на търговеца, изписвана задължително след свободно избраното наименование, също не е от естество да обезпечи изискването за уникалност и отличителност. В този смисъл е константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в.т.д. № 147/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и др. Възможността да бъдат въведени в заблуждение останалите търговци, че договарят с другия търговец със същото наименование, не се изключва от съществуващи разлики в изписване на двете фирмени наименования на латиница. Преценката по чл. 7, ал. 2 ТЗ, която се дължи в регистърното производство, е относима единствено до фирмата, изписвана и изговаряна на български език. В чл. 7, ал. 3 ТЗ се съдържа задължителното изискване за изписване на български език на наименованието на търговеца и то съставлява част от задължителното съдържание на търговската фирма, което подлежи на вписване в Търговския регистър. Изписването на фирмата на търговеца допълнително и на чужд език, от своя страна, представлява само една възможност, предоставена от закона, от която търговецът може да се възползва /чл. 7, ал. 3, изр. 2 ТЗ/. Предвид гореизложеното съдът намира, че наличието на съществуващото дружество с наименование „Е.В.Д.” ООД, ЕИК ••••, е пречка за вписване на новоучредено дружество „Е.В.Д.” ЕООД, тъй като наименованието на търговеца следва да е индивидуализиращо лицето и представлява изключително право, което не може да бъде нарушавано, ако се ползва от друго лице, на основание чл. 7, ал. 4 ТЗ. След като търговско дружество е вписано в Търговския регистър, не може да бъде вписано друго дружество със същото наименование, по аргумент от нормата на чл. 7, ал. 4 ТЗ. По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявеното от Агенция по вписвания искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Водим от горното Софийски градски съд