Решение № 2008 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 198/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], срещу Решение с номер 154 от 21.12.2023г., постановено по анд 458/2023г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено наказателно постановление с номер МН-ЮЦБ-23-139 от 10.10.2023г. на началника на регионален отдел „Южна Централна България“ на главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на ВиК – Х. на осн. чл. 85, ал. 2 вр. чл. 85, ал. 1 Закона за измерванията е наложена санкция в размер на 200, 00 лв. за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 39, ал. 1 ЗИ и чл. 43, ал. 1 ЗИ. Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че районният съд изобщо не бил обсъдил основното възражение на жалбоподателя, а именно, че с обжалваното наказателно постановление било наложено наказание за извършване на две различни твърдяни от АНО нарушения – за липса на маркировка на първоначална проверка по чл. 39, ал. 1 ЗИ и липса на маркировка от последваща проверка по чл. 43, ал. 1 ЗИ. Излага се, че последваща проверка може да бъде извършена само при наличие на първоначална такава, а периодът на извършването й е поставен в зависимост от датата на първоначалната проверка. Кумулативното налагане на наказания за липса на знаци и от двата вида проверки е недопустимо, тъй като при липса на дата на първоначална проверка не може да се установи крайния срок, до който следва да бъде извършена последващата и дали същият е настъпил към момента на извършване на проверката на мястото на инспекторите. Твърди се, че описаният в акта като свидетел, присъствал при установяване на нарушението О. Р. не е можел да присъства на инспекцията на проверявания обект изобщо, тъй като по същото време в 10: 40 ч. на 22.06.2023г. е бил на друго място като актосъставител при извършване на инспекция на друг обект. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски. Ответната страна е изразила становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Излага се, че решението на Районен съд – Димитровград е правилно и законосъобразно. В конкретния случай липсвал метрологичен знак по образец, съгласно чл. 846, т. 5 от Наредба за средствата за измерване върху водомера, подлежащи на метрологичен контрол, а именно метрологичен знак за последваща проверка на СИ. Констатираното нарушение е от категорията на формалните. Законът не изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, за да бъде осъществен съставът му. В процесното НП е направена връзката с чл. 83 ЗАНН, която касае безвиновната отговорност, предвиждаща имуществена санкция за нарушителите. Излага се, че фактът, че по време на извършване на проверката провереното средство за измерване било в работен режим и върху него нямало поставен знак за последваща проверка се признава от нарушителя, както е констатирал и актосъставителят. Претендират се разноски. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е не основателна. С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил НП № МН-ЮЦБ-23-139/10.10.2023г., издадено от Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което за нарушение на чл. 44 т. 4 във връзка с чл.43 ал.1 и чл. 39, ал. 1 от ЗИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл.85 ал.2, вр. ал.1 от ЗИ. Съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да я опорочават. Приел е за установено и доказано вмененото на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – Х.нарушение, като е мотивирал изводите си. Наред с това е посочил, че в случая на „ВиК“ ЕООД – Х.е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние. Настоящата инстанция споделя и извода, направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Изложените в тази връзка в обжалваното решение съображения на районния съд изцяло се споделят от касационната инстанция без да е необходимо да се преповтарят. Безспорно е установен пред районния съд фактът на използване на измервателното средство – водомер за студена вода, без същото да е обозначено със знак за първоначална и за последваща проверка, каквито то следва да носи. Последното обуславя и съставомерността по чл. 85, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 44, т. 4 от ЗИ на наказуемото неизпълнение на административното задължение. Чл. 44, т. 4 ЗИ сочи, че лицата, които използват средства за измерване са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1. В случая не може да се приеме, че НП е незаконосъобразно, защото нямало как да има нарушение на разпоредбата, задължаваща дружеството да докаже последваща проверка на водомера при положение, че няма първоначална такава. Безспорно се установи, че липсва какъвто и да било поставен знак върху средството за търговско измерване, което води до обоснован извод, че жалбоподателят е извършил законово нарушение, за което правилно му е наложено наказание. Липсата на знак за първоначална проверка не може да изключи нарушението, че липсва знак и за последваща проверка. Самият факт, че е наложено едно наказание в минимален размер е достатъчен, за да се приеме, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не е наказано два пъти за две различни нарушения, а е наложено едно наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 44, т. 4 ЗИ. Второто възражение на касатора е, че О. Р. няма как да е присъствал като свидетел при издаване на АУАН с номер......ХС, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, тъй като същият в 10: 40ч. е съставял акт на друг адрес. От самите свидетелски показания на Райкулев се установи, че при попълване на АУАН проверяващите служители закръглят часа, поради което се получава такова застъпване. В действителност имотът на адрес в [населено място], [улица] имотът на адрес в [населено място], [улица]са съседни такива. В тази връзка при проверката в единия имот Р.се явява свидетел при съставяне на АУАН, а при другия – актотъставител. Установи се, че проверките са извършени в максимален период една от друга до около 10 минути. Съдът намира, че тези обяснения са житейски обясними и релевантни, доколкото се касае за планова проверка в малко населено място, която проверка отнема кратък период от време за всеки адрес. Дори да се приеме, че не е налице посочен правилен час до минута в двата АУАН, нарушението не е от категорията на съществените, които да внесат съмнение у съда за основания въпрос – извършено ли е нарушение на закона или не е. Обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да се остави в законна сила. При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 50.00 лева.