Решение № 34078 от 17.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4946/2025 г.

Производството е по реда на 10а, ал. 4 от ЗЧРБ във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Производството е образувано по жалба на М. У., гражданин на Република [държава], роден на [дата]., съд. адр. [населено място] 1680, бул. „[държава]“ № 98, вх. Д, ет. 9, офис 17/18 срещу отказ за издаване на виза „Д“ от 15.04.2025 г., издаден от М. Р. – първи секретар на Генералното консулство на [държава] в [населено място], Република [държава]. Отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят е представил невярна информация с цел единствено да бъдат изпълнени формално изискванията на НУРИВОВР и ЗЧРБ. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалния закон и процедурата по издаването му. Моли отмяна на акта. Ответникът първи секретар на Генералното консулство на [държава] в [населено място], Република [държава] не взима становище. Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима становище. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 – виза „Д“, не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Жалбоподателят посочва в жалбата, че е бил приет за студент във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – [населено място] във връзка с което е поискал издаването на виза „Д“. Съдът приема, че в тези случаи немотивираният отказът би бил дискриминиране, което е недопустимо по силата на чл. 14 от ЕКПЧ. Също така, би нарушил правото на жалбоподателя на образование по чл. 2 от протокол 1 към ЕКПЧ. Предвид това, съдът приема, че жалбата релевира на нарушение на чл. 14 от Конвенцията, озаглавен Забрана от дискриминация и според който: упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Релевира и на нарушение на чл. 2 от протокол 1 към ЕКПЧ, озаглавен Право на образование и според който: Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения. Ето защо, и поради факта, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът приема, че тя следва да се разгледа по същество, като се провери, дали тези защитени от Конвенцията права не се нарушават по недопустим начин с процесния отказ за издаване на виза „Д“. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Страните не спорят, че със заявление по образец от 20.02.2025 г. жалбоподателят е поискал от Генералното консулство на [държава] в [населено място], Република [държава] да му издаде виза тип „Д“, поради приемането му да учи във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – [населено място] – основание по чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ. Към заявлението са приложени и документи доказващи статута му на приет обучаващ се, задължителни здравни застраховки и необходими средства за престоя в [държава], платени такси за обучение, както и договор за наем на жилище от 09.01.2025 г., който осигурявал местоживеене в [държава] на жалбоподателя. Не се спори, че по заявлението на жалбоподателя е издаден процесният отказ за издаване на виза „Д“, издаден от първи секретар на Генералното консулство на [държава] в [населено място], Република [държава]. Отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят е представил невярна информация с цел единствено да бъдат изпълнени формално изискванията на НУРИВОВР и ЗЧРБ. Съдът приема, че оспореният отказ за издаване на дългосрочна виза вид "Д" е издаден от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 от НУРИВОВР, визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] или от такива представителства на друга държава-членка на Европейския съюз, с която [държава] има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи. В тази връзка, по делото от страна на административния орган е представена Заповед № 95-00-26/16.01.2025 г. на Министър на външните работи на [държава] във вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от НУРИВОВР вр. чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на МВнР във.вр. чл. 25, ал. 1, 2 и 4 от ЗА, както и заповед № 315/04.11.2024 г. на Генералния консул на [държава] в Генералното консулство на [държава] в [населено място], Република [държава], с които е възложено на ответника да съставя и връчна откази на визи по чл. 34 от НУРИВОВР. Спазена е установената писмена форма на административния акт: отказът е на стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Съдържат се реквизитите по Приложение № 7 от НУРИВОВР, изискуеми и от общите изисквания на АПК, в съобразителната му част са посочени поредният номер и датата на заявлението на чужденеца, посочена е разпоредбата от приложимия нормативен акт – чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, изложени са последователно приетите за установени от органа факти, анализирана е относимата правна уредба, формирани са ясни правни изводи. Диспозитивът на акта кореспондира на неговата обстоятелствена част. Актът носи подпис на неговия издател. Указан е редът за неговото обжалване. Съдът не приема възражението на жалбоподателя, че актът е немотивиран, доколкото в него конкретно е посочено, че в рамките на производството по издаване на визата компетентните административни органи са извършили проверка на адреса по договор за наем на жилище от 09.01.2025 г. и са установили, че имотът не се отдава под наем. Тези данни се установяват от неопроверганите по делото писмо на ДАНС от 25.06.2025 г. и докладна записка на МВР от 21.04.2025 г. /л.л. №№ 88 и 97/. Тези документи са обсъдени в рамките на административното производство и сочат на осъществяване на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, според която визата се отказва, когато жалбоподателят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В този смисъл не може да се приеме, че отказът е немотивиран. Следователно оспореният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Отказът за издаване на виза „Д“ е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, доколкото е прието, че жалбоподателят не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЧРБ, в случаите по ал. 1 може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на [държава] по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни задължения. Както се посочи, по делото се навежда, че тъй като отказът е немотивиран, то той противоречи на чл. 14 от ЕКПЧ. Също така, било нарушено правото му на образование по чл. 2 от протокол 1 към ЕКПЧ. Предвид това оплакване, съдът приема, че то релевира на нарушение на чл. 14 от Конвенцията, озаглавен Забрана от дискриминация и според който: упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Релевира и на нарушение на чл. 2 от протокол 1 към ЕКПЧ, озаглавен Право на образование и според който: Никой не може да бъде лишен от правото на образование. На това основание се иска отмяна на акта на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 – виза „Д“, не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Съгласно чл. 30, ал. 2 от НАРЕДБА за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, консулските длъжностни лица издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в [държава] и Държавна агенция "Национална сигурност" освен в случаите по чл. 35, ал. 2. Съгласуването се извършва по ред и в срокове, определени в инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". По-горе се посочи, че в рамките на административно производство, в което са обсъдени факти по писмо на ДАНС от 25.06.2025 г. и докладна записка на МВР от 21.04.2025 г. /л.л. №№ 88 и 97/, които сочат на осъществяване на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, според която визата се отказва, когато жалбоподателят визата се отказва, когато жалбоподателят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В този смисъл не може да се приеме, че отказът е немотивиран и поради това – дискриминационен по отношение на жалбоподателя. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 2 от протокол 1 към ЕКПЧ, озаглавен Право на образование и според който: Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения. Това е така, доколкото с мотивите на процесния отказ се установява, че жалбоподателят не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, което изключва основателност на възражението, че е лишен от право на образование. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна. Въз основа на гореизложеното, съдът