Решение № 132 от 12.3.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 4393 от 04.04.2023 въззивна жалба вх. № 4393 от 04.04.2023 г., подадена от Т. П. И., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: •••, чрез пълномощник адв. Д. Ц. от АК-Монтана, против Решение №132 от 09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 20221420101035 по описа за 2022 година на Районен съд - Враца, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от него против М. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, обективно съединени искове по чл. 30, ал.3 ЗС, за заплащане на сумата 801, 53 лева за стопанската 2020-2021г. и сумата 916, 03 лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата му се 1/5 идеална част от получаван наем за следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.60 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301 кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060; 2. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.80 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777 кв.м., НИВА, с номер по предходен план 106060; 3. Поземлен имот с идентификатор 16184.48.20 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181 кв.м., ЛОЗЕ, с номер от предходен план 048020; всички с обща площ 57, 252 дка; иск по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 117, 48 лева - мораторна лихва върху главницата от 801, 53 лева, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 48, 34 лева - мораторна лихва върху главницата от 916, 03 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, и е осъден да заплати на М. К. А., ЕГН ••••••••••, деловодни разноски за първата инстанция за адвокатска защита в размер 362 лв. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Посочва, че съдебният състав не е определил правното основание, на което се иска съдебната защита, респ. че го е определил неправилно. Изтъква, че в съдебно заседание бил на осн. чл.143, ал.2 от ГПК като поясни и допълни исковата молба, и дал правна правна квалификация на исковата претенция, каквато е посочил - чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД. Излага, че във връзка с исковата претенция по чл. 228, чл. 234 и чл. 86 от ЗЗД, която бил заявил няма произнасяне от първоинстанционния съд в решението. Излага че в исковата молба бил изложил подробно фактическата обстановка, че съсобственикът ЕТ "М. А.-Юлтейд-Ю. К.", с ЕИК ••• с права на 1/5 ид. част от правото на собственост е сключил договор за наем на земеделските земи с физическото лице М. А. К., който от своя страна е сключил Договор за пренаемане на земеделски земи с пренаемателя "КИ ТИ БО" ЕООД, като последния заплатил на ответника наемната цена на наетите имоти, включително и припадащия се дял на ищеца с който ответникът М. А. се е обогатил като не е изпълнил задължението си да плати на останалите собственици включително и на ищеца припадащите се дялове от получената лично от него наемна цена. Твърди, че липсата на каквато и да е или на неправилно определена правна квалификация на исковата претенция води до неправилно съдебно решение, и основание за неговата отмяна, какъвто е настоящият случай. Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения, установени от съда в обжалваното съдебно решение, водят до извода, че ответника М. К. не е изпълнил задължението си да плати на останалите съсобственици включително и на него припадащите се дялове от получената лично от него цялата наемна цена, дължима по смисъла на чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД и съдебния състав с оспорваното решение е следвало правилно да определи това правно основание, което не е сторено. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на PC-Враца, като вместо това реши делото по същество като осъди ответника М. К. А. да му плати, на основание чл. 30, ал.3 ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, сумата 801, 53 лева, за стопанската 2020-2021 г., както и сумата 916, 03 лева за стопанската 2021-2022г., представляваща припадащата се съобразно дела му от 1/5 идеална част от получаван наем за тези имоти; на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да му плати сумата 117, 48 лева мораторна лихва върху главницата от 801, 53 лева по чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да му плати припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 48, 34 лева - мораторна лихва върху главницата от 916, 03 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да му плати припадащата му се част, до 25.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба; да му плати законната лихва върху присъдените суми от датата на входиране на исковата молба до окончателното му изплащане, както и да му плати направените пред първа и въззивна инстанция разноски по делото, включително договореното и платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна М. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, чрез упълномощения му адвокат М. Л. от АКВраца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка с игнориране на изискванията за постановяване на неприсъствено решение. На следващо място поддържа, че въззивникът не прави разлика между различните претенции и надлежната да отговаря по тях страна от материално-правна гледна точка страна, поради което с предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС се е стигнало до неуспешен опит за обосноваване на неговата отговорност по разпределително плащане, без да е съсобственик в имота и без да има каквито и да било преки отношения с ищецът по повод на сключената от него сделка по пренаемане. Посочва, че на разположение на ищецът против него, предвид на отсъствието на качеството на съсобственик, са съвсем други претенции /чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД/, които не е предявила. Счита, че претенцията в този и вид, поради липса на материалноправна легитимация в лицето на ответника, следва да бъде отхвърлена, което правилно е извършено от PC Враца. Моли съда да потвърди обжалваното решение и му присъди деловодните разноски във въззивното производство съгласно представения списък. С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания. В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява и не изпраща представител. При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищецът. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 132 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 1035/2022 по описа на РС-Враца са отхвърлени предявените от Т. П. И. с ЕГН •••••••••• от •••, чрез адвокат Д. Г. Ц.- МАК, съдебен адрес за призоваване ••• при условията на обективно съединяване искове против М. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл. 30, ал.3 ЗС, сумата от 801, 53 лева, дължима рента за стопанската 2020-2021г., сумата от 916, 03 лева дължима рента за стопанската 2021/2022г., както и законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, представляващи припадащата се на ищеца 1/5 идеална част от получаван от ответника наем за процесните имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.60 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060; 2. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.80 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м. НИВА с номер по предходен план 106060; 3. Поземлен имот с идентификатор 16184.48.20 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020, както и да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН •••••••••• на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата 117, 48 лева мораторна лихва върху главницата от 801, 53 лева за периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена до датата на входиране на исковата молба, сумата от 48, 34 лева мораторна лихва върху главницата от 916, 03 лева за периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена до датата на входиране на исковата молба-25.03.2022г. Със същото решение Т. П. И. с ЕГН •••••••••• от ••• е осъден да заплати на М. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• деловодни разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на 362.00 лв. С Определение № 746/02.05.2023 г. по първоинстанционното дело решението е допълнено като Т. П. И. с ЕГН •••••••••• от ••• е осъден да заплати на М. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• деловодни разноски пред настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на още 218.00 лв. Производството по делото пред районния съд е образувано по предявени от Т. П. И. с ЕГН •••••••••• от •••, чрез пълномощника си адвокат Д. Г. Ц.-МАК, съдебен адрес за призоваване ••• обективно съединени искове против М. К. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, обл.Враца, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищецът на основание чл. 30, ал.З ЗС, сумата от 801, 53лева, за стопанската 2020-2021г., както и сумата от 916, 03лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата се на ищецът 1/5 идеална част от получаван наем за процесните имоти, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.60 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060, 2. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.80 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м.с номер по предходен план 106060 3. Поземлен имот с идентификатор 16184.48.20 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020. Общата площ на описаните имоти е 57, 252дка. Да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН •••••••••• на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на Т. П. И. сумата от 117, 48 лева-мораторна лихва върху главницата от 801, 53 лева по чл.З0, ал.З от ЗС, натрупана в периода от 13.10.2020г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на завеждане на исковата молба, както и сумата от 48, 34лева-мораторна лихва върху главницата от 916, 03 лева натрупана в периода от 16.09.2021г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на завеждане на исковата молба. Ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски. Предявените искове са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86 ЗЗД. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал становище по исковите претенции пред първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете. В съдебно за заседание пред първоинстанционния съд ответникът не се явява лично. Представя по делото договор за правна помощ и становище от адвоката си, с което оспорва исковете. От приетото като доказателство по делото пред първата инстанция решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм по преписка, образувана по заявление с вх. № 6804/13.03.1992 г., решение № 376А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм по преписка, образувана по заявление с вх. № 7602/20.03.1992 г., удостоверение с изх. № У-36/14.02.2022 г. за наследниците на Т. Н. Д., бивш жител на с. •••, община Вълчедръм, удостоверение с изх. № У-35/14.02.2022 г. за наследниците на Т. М. Д., бивш жител на с. •••, община Вълчедръм и удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л. 13 от делото) се установява, че ищецът Т. П. И. по силата на решения за възстановяване на правото на собственост на правото на собственост в стари реални граници по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (при което решенията на Поземлените комисии имат доказателственото значение на констативни нотариални актове) и наследствено правоприемство е съсобственик с дял в размер на 1/5 идеална част от правото на собственост върху процесните земеделски имоти с обща площ 57252 кв.м., а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.60 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060, 2. Поземлен имот с идентификатор 16184.106.80 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м. НИВА с номер по предходен план 106060 3. Поземлен имот с идентификатор 16184.48.20 с адрес на поземления имот с.•••, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020, а третите по делото лица Е. Г. Т. и Л. Г. Т. въз основа на същите правопораждащи факти са съсобственици с дялове в размер на по 1/10 идеална част за всеки от тях от същите земеделски имоти. Видно от приетите като доказателство скици (л. 14-16), с констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. № 8677 от 05.12.2014 г. ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." е признат за собственик на 1/10 идеална част от горепосочените имоти, а по силата на договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. № 8679 от 05.12.2014 г. ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." е придобил правото на собственост върху още 1/10 идеална част от същите имоти. С приетия като доказателство по първоинстанционнотото дело на л. 17-18 договор за наем на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Лом с вх. рег. № 6221, акт 238, т. 14 от 03.08.2015 г. процесните земеделски земи с обща площ 57252 кв.м., задно с други земеделски земи, са отдадени под наем от ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." на ответника М. К. А. в качеството на физическо лице за 20 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2035 г., при наемна цена от 10 лева на декар, дължима сто процента авансово. С договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. (л. 19-20 от първоинстанционното дело)процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД с ЕИК ••• за 1 стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., при наемна цена от 70 лева на декар, дължима сто процента авансово. С договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г. (л. 22 от първоинстанционното дело) процесните земеделски земи са преотдадени под наем от ответника М. К. А. на третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД с ЕИК ••• за 1 стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., при наемна цена от 80 лева на декар, дължима сто процента авансово. Представени са и са прието като доказателство на л. 21 и л. 23 от първоинсгтанционното дело платежни нареждания, от които се установява, че ответникът М. К. А. е получил от третото за делото лице "Ки Ти Бо" ООД плащания по двата договора за преотдаване под наем в общ размер на 8 587, 80 лева. С предявените искове се претендира обезщетение за ползите, от които ищецът Т. П. И. като съсобственик е лишен, съразмерно на частта си от съсобствените земеделски имоти, които са били ползвани само от ответника, като последният е извличал ползи от тях под формата на получавани наемни вноски по договори за преотдаване под наем, без същите да са разпределяни между съсобствениците, което сочи именно на искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС. В производството пред въззивния съд не са искани и не са събирани нови доказателства. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът М. А., именно в качеството си на физическо лице-пренаемодател по договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 616 от 13.07.2020 г. и договор за пренаемане на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията гр. Вълчедръм с рег. № 835 от 13.07.2021 г., е ползвал процесните съсобствени имоти чрез отдаването им под наем през процесния период (от 01.10.2020 г. до 10.10.2022 г.), получил е по тези договори плащания в общ размер на 8 587, 80 лева, като не са представени доказателства ответникът да е заплащал на ищецът Т. П. И. припадащите й се части от наемната цена на имотите. При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира отправна страна следното: Рамките на търсената от ищецът защита се определят с посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вид на търсената защита, съдът прави квалификация на спорното материално право като определя приложимата правна норма. В конкретния случай търсената отговорност се ангажира с фактическите твърдения, че ищецът е съсобственик на земеделски имоти, които са отдадени под наем от друг съсобственик на ответника, а последният от своя страна ги е преотдал под наем и получава доходи от същите, поради което дължи на ищецът припадащата й се част от получените граждански плодове, съобразно дела й в съсобствеността. Отдаването на общ имот под наем е действие на обикновено управление (виж ТР № 7/2012- ОСГК), което може да бъде извършвано както съвместно от всички съсобственици, така и самостоятелно от всеки съсобственик. Защитата на правата на съсобствениците се осъществява по различен начин в зависимост от конкретната хипотеза, при която общият имот е отдаден под наем: На първо място, когато договорът за наем е сключен от името на всички съсобственици, правото върху гражданските плодове възниква направо за всеки съсобственик и всеки от тях може да иска от наемателя тази част от наема, която отговаря на неговата идеална част. В този случай претенцията се основава на договорната отговорност, уредена в чл.228 ЗЗД, активно легитимиран в материалното правоотношение е съсобственикът-наемодател, а пасивно легитимиран да отговаря е наемателят. На второ място, когато договорът за наем за целия имот е сключен само от един или от някои от съсобствениците, вземане за наем срещу наемателя има само този съсобственик, който е договарял. Наемателят дължи плащане само на наемодателя- съсобственик, а правото на останалите съсобственици върху припадащите им се части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота, се изразява във вземане срещу наемодателя-съсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици. В този случай претенцията се основава на един от основните принципи в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, залегнал като частен случай в чл.30, ал.3 ЗС, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято част е отдадена под наем от друг съсобственик, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е съсобственикът, който е отдал под наем целия общ имот, а вземането е за припадащата се част от наема, която е съответна на дела на ищецът в съсобствеността и не й е платена от съсобственика- наемодател (виж Решение № 1648 от 22.10.1998 г. на ВКС по гр.д.№ 1386/97 г., ІV г.о. и Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр.д.№1107/99 г., ІV г.о.). На трето място, когато договорът за наем за целия имот е сключен само от един или от някои от съсобствениците, съсобственикът, чиято част е отдадена под наем и е лишен от ползване на имота, може да потърси защита на правата си и срещу наемателя, но само при условие, че последният ползва вещта на непротивопоставимо основание. В този случай претенцията също се основава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, но заложен като източник на задължения в чл.59 ЗЗД, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято част се ползва на непротивопоставимо основание, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е наемателят, който ползва имота, а вземането е за лишаването от ползване и се определя в размер на средния пазарен наем за припадащата й се част (виж Решение №156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК). В конкретния случай ищецът твърди, че е съсобственик на земеделски имоти, които са отдадени под наем само от един от останалите съсобственици, т.е. не се твърди, че между страните в спора са възникнали правоотношения въз основа на сключен помежду им договор за наем. При така изложените в исковата молба твърдения, претенцията на ищецът не се основава на пряка договорна отговорност на ответника-наемател по чл.228 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба липсват и твърдения, че сключеният договор за наем само от един от съсобствениците, респ. сключените от ответника договори за пренаемане, са непротивопоставими на ищецът. Не е формулирано и искане за присъждане на обезщетение за лишаването на ищецът от ползване на съсобствените имоти, съобразно припадащата й се идеална част от същите. При това положение настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции не могат да бъдат квалифицирани и като такива по чл.59 ЗЗД. При изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, че договорът за наем за съсобствените имоти е сключен само от един от съсобствениците и при формулирания петитум за присъждане на суми, представляващи припадащата се на ищецът част от получените от ответника наеми за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г., която е съответна на дела й в съсобствеността, настоящият съдебен състав приема, че правната квалификация на предявените искове за главници е чл.30, ал.3 ЗС. За да бъдат уважени тези искове, ищецът следва да докаже, че е съсобственик на описаните в исковата молба недвижими имоти; че тези имоти са отдадени под наем само от един от съсобствениците; че само съсобственикът-наемодател е получил гражданските плодове (наемите) от общите вещи. В случая не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че по силата на извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ ищецът Т. П. И., в качеството си на законен наследник на Т. Н. Д. и на Т. Т. Д., е съсобственик на земеделски имоти в землището на с.•••, общ.Вълчедръм, обл.Монтана. По безспорен начин, че доказа и обстоятелството, че по отношение на част от тези съсобствени имоти на 21.07.2015 г. е сключен договор за наем, по който наемодател е само един от останалите съсобственици, а именно - ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", представляван от управителя Ю. М.в К., а наемател е ответника М. К. А.. Не се спори и по това, че наемателят М. К. А. е преотдавал имотите под наем на трето за настоящия спор лице през стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. При така установеното може да бъде направен обоснован извод, че в полза на ищецът на основание чл.30, ал.3 ЗС е възникнало право да получи припадащата й се част от наема, съобразно притежаваната от него идеална част от имота. Както бе посочено по- горе в мотивите, това право на съсобственика, който не е страна по наемния договор, се изразява във вземане срещу съсобственика, който е наемодател по договора и като такъв събира наема. В случая обаче претенцията не е насочена против съсобственика- наемодател ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", а против наемателя М. К. А., който не е съсобственик и не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за уреждане на отношенията между съсобственици. Освен това претендираните вземания не са в размер на частта от наема, получена от съсобственика-наемодател по силата на сключения от него наемен договор от 21.07.2015 г и следваща се на основание чл.30, ал.3 ЗС на ищеца-съсобственик, според размера на идеалната й част от съсобствеността, а е за получените суми от ответника М. К. А. по силата на договори за пренаемане на имотите 10.07.2020 г. и 30.06.2021 г., по които пренаемодателят не е съсобственик на имотите и за платените по тях наемни плащания не възникват вземания за съсобствениците на посоченото правно основание. В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са неоснователни, поради липса на пасивна легитимация на ответника М. К. А. в материалното правоотношение, чиято съставка е претендираното право от ищецът Т. П. И.. Ето защо обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има въззивяемия-ответник и следва да му бъдат присъдени направените такива в размер 580 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното дело, които са присъдени от първоинстанционния съд, поради което и решението е правилно и в частта за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има въззивяемия-ответник и следва да му бъдат присъдени направените такива в размер 580 лв. заплатено адвокатско възнаграждение при въззивното обжалване. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Врачанският окръжен съд