Решение № 3228 от 27.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4664/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Р. Р., подадена чрез пълномощника й – адв. С. Д. от САК, с която е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ срещу Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв. – частичен иск от иск за 100 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 12.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2020г. – датата на предявяване на претенцията пред ответника, до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 12.05.2020г., около 14 часа в гр. София, л.а. „Фолксваген Поло“ с peг. № •••••••••, управляван от Я.С.В., движейки се по бул. „Царица Йоанна“, с посока на движение от бул.„Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“ и срещу бл. 342, нарушил правилата за движение по ЗДвП и реализирал ПТП, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 тип (Зебра) и пътен знак Д-17, отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила ищца, като й причинил телесни увреждания. Твърди се, че лекият автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/119003035122/29.10.2019г., валидна до 28.10.2020г., описана в констативния протокол. С влязло в законна сила на 16.09.2021г. споразумение, постановено по НОХД № 13006/2021г. по описа на СРС, НО, 107 състав, водачът на лекия автомобил Я.С.В. е признат за виновен за така извършеното деяние по чл.343 ал.3 пр.посл., б.А, пр.2 вр. ал.1 б.Б, пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтьрпяването на което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила, както и на основание чл.343 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Непосредствено след пътния инцидент ищцата била транспортирана от екип на бърза помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД със силни болки в областта на лявата тазобедрена става и левия крак, като била настанена в Клиника по ортопедия и травматология. Установено било, че тя е получила следните травматични увреждания, съгласно приложената Епикриза: S32.70 Множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб; Счупване на таза - горно и долно рамо на срамната кост вляво и крилото на кръстната кост вляво. Вечерта в болницата й сложили абокат и инжекция „Клексан“ за разреждане на кръвта, както и множество обезболяващи, поради силните болки, които изпитвала. Ищцата не можела да се изправи от леглото, била обслужвана с подлога, което било травмиращо и неудобно за нея, като три дни била в унес. На втория ден я транспортирали с носилка до скенера и установили, че има три счупвания – две от тях - вляво на пубиса, а третото – на крилото на кръстната кост. Докато била в болницата ищцата почти не спяла, по цели нощи си мислела дали ще може да ходи, семейството й се притеснявало, а тя била в полусънно състояние. Не искала и тя да е инвалид като майка си и брат си. Била напълно объркана и изнервена, защото вместо тя да полага грижи за тях, поради слепотата им, заради катастрофата и причинените й увреждания, щяло да се наложи те да се грижат за нея. Ищцата се чувствала застрашена и уязвима докато била в болницата и не искала да й правят операция. Предписали й „Клексан“ за разреждане на кръвта и й дали указания как да продължи възстановителния период. Чувствала се отпаднала, кожата й още не била възвърнала нормалния си цвят. Брат й и негов приятел взели документите от болницата и с количка я закарали до буса, в който бил баща й. Качили я на ръце, а пътуването било болезнено. Когато се прибрала в дома си постоянно била на легло и семейството й се грижело за нея, като не му било лесно, защото ищцата била изнервена, викала, правела забележки. Баща й си взел отпуск, а след като той отново започнал работа майка й и брат й, въпреки зрителните си проблеми, се грижели за нея – пазарували, носели й вода до леглото, изстисквали й сок от моркови, изхвърляли подлогите й, защото ищцата не можела да стигне до тоалетната, а вечер баща й й поставял инжекции, като докъм 13-я ден целите й ръце били в синини и надупчени от инжекциите. Ищцата продължавала да изпитва болки и не можела да се обслужва сама. Брат й и майка й й правели масажи, като майка й я къпела в банята, докъдето ищцата била придружавана от близките си. По-късно започнала да се придвижва с патерици, а след известно време започнала да се справя сама с някои неща – да стига сама до тоалетната с помощта на патерици и да ходи до кухнята, след около месец-два започнала и да се къпе сама. Тогава се почувствала много странно – главата й започнала да бучи, завил й се свят, не можела да си поеме дъх, започнала да трепери, причерняло й и не можела да вижда, като на виковете й за помощ се притекъл брат й. Инцидентът се отразил изключително тежко и психически на ищцата. И към датата на подаване на исковата молба имала нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, както и затруднена концентрация. Всяко пътуване било голямо изпитание за нея, защото изпитвала панически страх от това, че пътния инцидент може да се повтори отново. Изпадала в стресови състояния на паника, тревожност, депресия. Всичко това се отразило на комуникацията й с близките й. Ищцата се затворила в себе си и нямала желание да общува с никого. Във връзка с уврежданията й се наложило да купува скъпоструващи лекарства, за да потиска болките, които продължавали и към датата на предявяване на иска. Била лишена от възможността да води нормален социален и професионален живот, които да й осигурят нормално съществуване. С молба вх.№ ОК-401228/17.07.2020г., ищцата предявила пред ответника претенция за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, но застрахователят не се произнесъл по нея и на ищцата не било изплатено каквото и да е обезщетение. Твърди се, че причинителят на увреждането е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество. Прави се искане за уважаване на предявения иск и се претендира присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, както и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, като оспорва предявения иск по размер и твърди, че не всички травматични увреждания, описани в исковата молба, са намерили проявление при ищцата, без да оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с причинителя на вредите и механизма на ПТП, предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК. Възразява относно началния момент, от който се претендира присъждането на лихва. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното: С влязло в сила споразумение от 16.09.2021г. по НОХД № 13006/2021г. по описа на СРС, НО, 107 състав, Я.С.В. е признат за виновен в това, че на 12.05.2020г., около 14, 00 часа, в гр. София, по бул. "Царица Йоанна", с посока на движение от бул."Добринова скала" към бул."Панчо Владигеров", срещу бл.342, на пешеходна пътека М 8.1 от ППЗДвП, сигнализирана и с пътен знак Д 17 от ППЗДвП, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Поло", с per. № •••••••••, нарушил правилата за движението по пътищата, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДвП: "При приближаване кьм пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Е. Р. Р. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на таза на горното и долно рамо на срамната кост вляво и на крилото на кръстовата кост вляво, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343 ал.3, предл. последно, б. "А" пр.2 вр. ал.1, б. ''Б" пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, определено му е наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години и му е определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца Не се спори между страните, че автомобилът, управляван от Я.С.В., е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата на ПТП, като застраховката е сключена в ответното застрахователно дружество. Видно от молба вх.№ ОК-401228/17.07.2020г. до ЗД „Бул Инс“ АД е, че преди подаване на исковата молба ищцата е предявила застрахователната си претенция пред ответното дружество, като липсва спор между страните, че не й е изплатено обезщетение. От показанията на свид. А. се установява, че същият познава ищцата от около 10 години покрай брат й, с когото тренирали голбал – игра за незрящи. За инцидента с ищцата, станал през месец май 2020г., разбрал от брат й, който му се обадил и го помолил да му обясни как да се прибере от „Пирогов“ с градския транспорт. Тогава свидетелят разбрал, че Е. е била блъсната на пешеходна пътека в „Люлин“. Видял я след инцидента, при изписването й. След като я изнесли от отделението до буса, който бил подсигурил баща й, с количка я придвижили до блока, където живее, като се наложило баща й да я качи по стълбите, защото тя не била в състояние да се движи, а докато я качвал баща й, плакала от болките, които изпитвала. Свидетелят я посещавал в дома й веднъж седмично. Болките й се предизвиквали предимно, когато тя сама стъпела на краката си, за да отиде донякъде. Близките й й сервирали и отсервирали. Разбрал, че в началото ходела в леген по нужда, защото не можела да се придвижва до тоалетната. Около две седмици след изписването й започнала да се опитва да се придвижва с патерици, но й било трудно. Някъде след втория- третия месец започнала да се опитва да излиза, като баща й й помагал по време на излизания – обиколка около блока, започнала лека-полека да се движи. Този пътен инцидент й се отразил зле като цяло, защото тя била студентка, работела и се грижела за майка си и брат си, които били инвалиди, а след инцидента и тя пострадала. Преди него тя пробягвала по 5 км, а след това избягвала спорта и се оплаквала, че има болки при дълго ходене, вдигане на тежко, изпитвала дискомфорт и болка при промяна в климата. О т заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 12.05.2020г. ищцата Е. Р. Р. – на 25 години, от гр. София, е получила следните травматични увреждания: Фрактури на горното и долно рамо на лявата лонна (срамна) кост на таза/снимка 2 от заключението/. Описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при пешеходци, пострадали при ПТП. Уврежданията се дължат на внезапно нанесен силен удар от твърди ръбести предмети, от които е изграден корпуса на МПС. Интензивният удар в задната лява част на таза винаги води до фрактури на лонната и сакралната кост на таза. В случая, ищцата е претърпяла същия механизъм при получаване на фрактурите, тъй като на 12.05.2020г., като пешеходка, при пресичане на пешеходна пътека, е била ударена в лявата странична и задна част на таза от предната лява част на преминаващ лек автомобил „Фолксваген Поло“. Описаните фрактури са сложни по вид и изискват продължителен покой при зарастването им, както и продължителен възстановителен период за вьзвръщане на силата и обема на движение на левия долен крайник, защото лонната и сакралната кост на таза участват в стабилността на тазовия пръстен, който носи тежестта на тялото и участва в движението на долните крайници. По своя медико-биологичен характер, получените фрактури на горното и долно рамо на лявата лонна кост и фрактурата на лявата сакрална кост на таза, са довели на ищцата Е. Р. - „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни “ (до 3 месеца). Травматичните увреждания на ищцата (фрактурите на двете рамена на лявата лонна кост и фрактурата на сакралната кост на таза) при Е. Р. са получени и имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 12.05.2020г., с оглед механизма, по който са получени фрактурите, така и предвид представените по делото: Констативен протокол за ПТП № К- 213, изд. от ПТП-0-“ПП“- СДВР и приложената медицинска документация на пострадалата. Спешна медицинска помощ и болнично лечение й били оказани в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където били извършени хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания, изследвания на урината за евентуална хематурия и консултации с лекари с различни специалности: хирург, ортопед-травматолог, интернист и АГ-специалист. Установени били следните травматични увреждания: „Фрактура на горното и долно рамо на лявата лонна (срамна) кост на таза. Счупване на крилото на лявата сакрална кост на таза“. Пострадалата била настанена за лечение във II Травматологична клиника на строг постелен режим и при включена: инфузионна, антикоагулантна седативна и обезболяваща терапия. Поради доброто разположение на костните фрагменти, лекуващите ортопеди са взели решение при пострадалата да се проведе консервативно (неоперативно) лечение на счупените тазови кости. След проведеното комплексно лечение, състоянието на пострадалата се подобрило и тя била изписана от болницата на 15.05.2020г. със съвет лечението на постелен режим да продължи у дома за срок до 35-я ден, считано от деня на злополуката, след което ищцата да започне провеждането на рехабилитация. Назначени били два контролни прегледи, като първият бил определен за 09.06.2020г. Назначено било амбулаторно да приема антикоагуланти и обезболяващи средства. През първите 35 дни ищцата провеждала лечението си при условията на строг постелен режим, без възможности да става, да се придвижва и да натоварва левия си крак. След този период тя започнала амбулаторна рехабилитация и раздвижване на ставите поради настъпили контрактури – най-изразена контрактура в лявата тазобедрена става. От началото на третия месец започнала постепенно да натоварва левия крак и да стъпва с тежест на него. Общо лечебния и възстановителен период при пострадалата Е. Р. е приключил окончателно за срок от 3 месеца. Описаните по-горе травматични увреждания, получени от ищцата от процесното ПТП, са й причинили болки и страдания за срок от 3 месеца, като най интензивни болките са били през първите 30 дни, непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената ранна рехабилитация. Извън периодите с интензивни болки, през останалите периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки и то само при обща преумора, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, но тези болки са намалявали интензивността си след употреба на аналгетици. По време на лечебния период в продължение на първите 35 дни, ищцата е провеждала лечението си на строг постелен режим и не е можела да се придвижва, имала значителни затруднения при обслужване в ежедневието. От датата на процесната злополука до датата на изслушване на заключението са изминали три години и половина и ищцата вече не търпи болки в зоните на получените фрактури. Към настоящия момент/датата на изготвяне на заключението/ общото и локално състояние на пострадалата вече е стабилизирано. В материалите по делото няма приложени документи за настъпили усложнения за ищцата по време на лечебния и възстановителния период. Счупените кости на таза при ищцата са зараснали окончателно. От проведеното последно рентгеново изследване е видно, че сакралната кост на таза е зараснала напълно без наблюдаване на дислокация на фрагментите. Двете рамена на лявата лонна (срамна) кост на таза също са зараснали, но при горното рамо на срамната кост се установява лека дислокация, която не оказва някакво негативно влияние върху обема и силата на движенията на ставите на левия долен крайник и на тялото като цяло. Към момента ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка, като определено може да се счита, че към настоящия момент състоянието й е стабилизирано и прогнозата и за бъдеще е оптимистична, т.е. не би трябвало да се очакват някакви негативни последствия от процесните увреждания. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП - противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите. В случая е налице влязло в сила на 16.09.2021г. споразумение по НОХД № 13006/2021г. на СРС, НО, 107 състав, с което водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ ••••••••• – Я.С.В., е признат за виновен за настъпването на ПТП и за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на таза на горното и долно рамо на срамната кост вляво и на крилото на кръстовата кост вляво, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на ляв долен крайник за повече от 30 дни. Със споразумението по горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ •••••••••, управляван от Я.С.В., който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство. Влязлото в сила споразумение, приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо ищцата, за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, за които са налице доказателства, че са в резултат на произшествието. От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата молба дата – 12.05.2020г., е настъпило ПТП по вина на Я.С.В., който управлявал посочения по-горе лек автомобил, при което е пострадала ищцата, като същата е получила следните увреждания – „Фрактура на горното и долно рамо на лявата лонна (срамна) кост на таза. Счупване на крилото на лявата сакрална кост на таза“, предизвикали трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни/общо 3 месеца/. Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства, че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като не се спори, че ищцата е заявила застрахователна претенция пред застрахователя, но ответникът не й е изплатил никакво обезщетение. По безспорен начин по делото се установи, че ищцата Е. Р. Р. – на 25 години към датата на ПТП, е получила следните травматични увреждания: „Фрактура на горното и долно рамо на лявата лонна (срамна) кост на таза. Счупване на крилото на лявата сакрална кост на таза“, като е била настанена за лечение във II Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на строг постелен режим. След изписването й от болницата, по време на лечебния период в продължение на първите 35 дни, ищцата провеждала лечението си на строг постелен режим и не можела да се придвижва сама, имала значителни затруднения при обслужване в ежедневието и се налагало близките й да й помагат. Травматичните увреждания, получени от ищцата от процесното ПТП, са й причинили болки и страдания за срок от 3 месеца, като най-интензивни болките са били през първите 30 дни, непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената ранна рехабилитация. Извън периодите с интензивни болки, през останалите периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки и то само при обща преумора, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, но след употреба на аналгетици болките намалявали. Пътният инцидент й се отразил зле и поради това, че не можела да се грижи за майка си и брат си, които били инвалиди, а се налагало те да й помагат. Променило се и ежедневието й, като преди инцидента пробягвала по 5 км, а след него избягвала спорта и се оплаквала, че има болки при дълго ходене, вдигане на тежко, изпитвала дискомфорт и болка при промяна в климата. Към настоящия момент състоянието на ищцата е стабилизирано, като няма твърдения и доказателства да са настъпили усложнения за ищцата по време на лечебния и възстановителния период. Счупените кости на таза са зараснали окончателно, сакралната кост на таза е зараснала напълно без наблюдаване на дислокация на фрагментите, двете рамена на лявата лонна (срамна) кост на таза също са зараснали, като според експерта, леката дислокация при горното рамо на срамната кост не оказва някакво негативно влияние върху обема и силата на движенията на ставите на левия долен крайник и на тялото като цяло. Към момента ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка, като състоянието й е стабилизирано и не би трябвало да се очакват някакви негативни последствия от процесните увреждания. Съдът, като взе предвид изложеното относно вида и степента на уврежданията, времетраенето на оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на пострадалата, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди възлиза на 40 000лв., като за разликата над тази сума до претендираните 50 000лв., искът се явява неоснователен, поради което и следва да се отхвърли като такъв. Като законна последица от частичната основателност на главния иск за обезщетяване на неимуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба, уточнено и в съдебно заседание, следва да бъде присъдена законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение, като в случая лихвата е дължима, считано от 18.10.2020г. – изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора, направените от страните искания за присъждане на разноски ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. С. Д. Д. от САК, осъществила безплатно процесуално представителство на ищцата, сумата от 1730лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено в размер около минималния, предвиден размер в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, макар същата да не е задължителна за съда. Поради частичната неоснователност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата в размер на 830лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, но в минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, служеща за ориентир на съда, предвид основателността на възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно отхвърлената част от иска. Доколкото ищцата е освободена от внасянето на държавна такса, на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, и с оглед частичната основателност на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 2021, 20лв., от които: 1600лв. - държавна такса и 421, 20лв. - изплатено възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Воден от горното, съдът