Решение № 3921 от 1.12.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 3671/2023 г.

Производството е по Глава XIII от ГПК във вр. с чл. 10 ЗУТОССР. Образувано е по предявен от Й. Т. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул....., №..., ап....., срещу „О.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „.....“ №...., и ТП на НОИ - Варна, с адрес: гр. В., ул.... №...., иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане на установено в отношенията между страните, че за периода от 01.06.1982 г. до 25.05.1985 г. ищцата е полагала труд в СДТ „...“ - Варна, на длъжност „продавач II гр.“, при осемчасов работен ден. По твърдения в исковата молба в периода от 01.06.1982 г. до 25.05.1985 г. ищцата полагала труд по трудов договор със СДТ „...“ - Варна, на длъжността „продавач I I гр.“, имала 8-часов работен ден и заплата от 110 лева до 31.12.1984 г. и 125 лева от 01.01.1985 г. Излага, че правоприемник на Стопанска дирекция „Търговия“ - „...“ - Варна, е Комбинат за търговия и услуги „Лазур“ - предприятие „Ресторанти“ - Варна, което съществува в периода 1986 г. - 1990 г. Като правоприемник на последното за периода 1990 г. - 1993 г. сочи Държавна фирма „О.“ - Варна, чийто правоприемник е ответното дружество „О.“ ЕООД, учредено със Заповед № РД20-69/05.03.1993 г. на Министъра на вътрешната търговия и вписано в Търговския регистър с Решение по фирмено дело № 2452/1993 г. по описа на ВОС. „О.“ ЕООД издало на ищцата документ за осигурителен стаж обр. УП-3 № 41/26.10.202 г., в което било отразено, че данните са от трудовата книжка на ищцата на осн. чл. 40, ал. 5 от НПОС, поради кражба на ведомости, с приложено към удостоверението писмо от II РПУ на МВР - Варна, за това, че за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. е регистрирана кражба с взлом в ресторант „Почивка“ и при оглед е била установена липсата на разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. Сочи, че с Разпореждане № •••••••••• от дата 01.12.2022 г. ТП на НОИ - Варна, не е зачело осигурителния стаж на ищцата за периода от 01.06.1982 г. до 25.05.1985 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, поради липса на документация в дружеството- правоприемник. Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „О.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че предвид регистрираната кражба с взлом за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г., включително такива на сочения от ищцата работодател. В тази връзка е била налице обективна невъзможност да представи ведомостите за заплати пред НОИ. Посочено е, че „О.“ ЕООД е оказало пълно съдействие на ищцата за снабдяването й с всички документи, релевантни на информацията. С отговора на исковата молба е представено и уведомително писмо от II РПУ - Варна, незаверено по реда на чл. 183 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ - Варна, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск с твърдения, че липсвало приложено удостоверение по чл. 5, ал. 1 на ЗУТОССР. Оспорва иска и като неоснователен. Настоява за прекратяване на производството, евентуално - за отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание ищцата Й. Т. А. се явява лично и се представлява от адв. Н. Б. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция. В съдебно заседание ответникът „О.“ ЕООД не се представлява. С молба вх. № 78397/23.10.2023 г. поддържа депозирания отговор. В съдебно заседание ответникът ТП на НОИ - Варна, се представлява от юрисконсулт М. К.. Оспорва исковата молба, поддържа писмения отговор на същата. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция съдът вече се е произнесъл с Определение № 10170/25.08.2023 г. За успешно провеждане на предявения иск следва ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване, че в посочения период от 01.06.1982 г. до 25.05.1985 г. е полагала труд по трудов договор на пълно работно време със СДТ "..." - гр. Варна, на длъжност „продавач II гр.“, който труд се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране, че ответникът "О." ЕООД е правоприемник на СДТ "..." - гр. Варна, респективно е съхранявал ведомостите на работодателя, че ведомостите на работодателя за работни заплати за процесния период са откраднати и не са налични. Правоприемството между работодателя на ищцата СДТ "..." - гр. Варна, и ответното дружество „О.“ ЕООД не се оспорва нито от последното, нито от ТП на НОИ - Варна. Същото се потвърждава и от представените по делото историческа справка, съхранявана в Териториален държавен архив - Варна, Решение № 8 от 19.10.1990 г. на Министерството на търговията и услугите, Решение от 23.04.1993 г. на ВОС, фирмено отделение, по фирмено дело № 2452/1993 г., Решение от 24.07.2003 г. на ВОС, фирмено отделение, по фирмено дело № 2452/1993 г. Видно от Удостоверение обр. УП-3 изх. № 41/26.10.2022 г., издадено от „О.“ ООД, в същото е посочено, че ведомостите на дружеството-работодател за периода от 01.06.1982 г. до 25.05.1985 г. не могат да бъдат представени поради кражба; посочено е, че се прилага писмо от II РПУ - Варна. Видно от Уведомително писмо от II РПУ - Варна, със същото управителят на „О.“ ЕООД е уведомен, че във връзка със съобщение на дружеството № 1790/13.08.2003 г. е регистрирана кражба с взлом в ресторант „Почивка“ (офис на „О.“ ЕООД), като при огледа е установено, че липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТП „Здрава храна“ с правоприемници СДТ "...", КТУ „Лазур“ - поделение „Ресторанти“, ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД - общо 631 папки, сред които 25 бр. папки за 1982 г., 17 бр. папки за 1983 г., 13 бр. папки за 1984 г. и 23 бр. папки за 1985 г. Настоящият съдебен състав счита, че горните документи са достатъчни, за да се приеме за доказана кражбата на разплащателните ведомости на дружеството-работодател за процесния период. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол. По делото е представена трудова книжка на ищцата, от която е видно, че същата е била в трудово правоотношение със СДТ „...“ на длъжност „продавач II гр.“ за периода от 01.06.1982 г. до 31.12.1984 г. със заплата 110 лева (стр. 10-11), като считано от 01.01.1985 г. е преназначена на същата длъжност със заплата 125 лева и трудовото правоотношение е прекратено на 25.05.1985 г. на основание чл. 25, б. „а“ от КТ (стр.12-13). Представената трудова книжка представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, поради което е допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на трудовия и осигурителен стаж на ищцата. С ал. 4 на същия законов текст е уредено, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Р. М. В., от чиято трудова книжка, представена с исковата молба и впоследствие в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същата е работила по трудово правоотношение със СДТ „...“ на длъжност „продавач“ от 20.02.1981 г. до 08.07.1982 г. и на длъжност „управител“ от 09.07.1982 г. до 01.09.1986 г. - т.е. през целия процесен период. Свидетелката излага, че познава ищцата от 1982 г., като оттогава са работили три години заедно в сладкарница „Здравец“, намираща се до II РУ на МВР, на ул. „Брегалница“. Ищцата работела като продавач. Работели на смени - първа смяна била от 06: 00 ч. до 14: 00 ч., втора - от 14: 00 ч. до 22: 00 ч.; работното време било 8 часа. Задълженията на Й. като продавачка били при идване на работа да подготви закуските, да ги подреди в тави и да ги изложи където трябва; след това правели принцеси - имали фурна за принцеси и кашкавалки; продавали и боза и безалкохолни напитки. Работното място на ищцата било на щанда. Работели по две-три жени на смяна. Заплатите си получавали по ведомост, на която се подписвали; заплатата била от 110 лева до 125 лева. Управител била Т. Т.. Й. имала две малки деца - момиче и момче, които ходели на детска градина. Живеела близо до сладкарницата и нямало проблем, ако някой ще закъснее, да й се обади и тя да дойде на работа. Свидетелката работила в сладкарница „Здравец“ до 1986 г., без прекъсване, освен за полагаемия се годишен отпуск от 18 дни. Заявява, че през това време ищцата не е отсъствала продължително от работа - ако била вземала болнични заради децата, те били два-три дни, толкова се полагали. Когато Й. не била на работа, се замествали; били 6-7 човека и винаги някой някого замествал. Предприятието, в което работели, през годините няколко пъти си сменяло името - СДТ „...“, „Л.“, „О.“. Съдът кредитира показанията на свид. В. като вътрешно непротиворечиви, ясни, последователни и в съответствие с останалия доказателствен материал по делото и относимата към процесния период правна уредба. Като такива, същите установяват твърдените от ищцата обстоятелства, изложени в исковата молба и декларацията по чл. 8 от ЗУТОССР. Следва да се добави и че записите на стр. 10-11 и 12-13 в самата трудова книжка на ищцата, отразяващи датата на постъпване в СДТ „...“ - 01.06.1982 г., преназначаването на 01.01.1985 г. и прекратяването на трудовия договор на 25.05.1985 г., са изпълнени с всички необходими реквизити - подписи и кръгли печати, за да може да се приеме, че в тази част трудовата книжка представлява официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства. От така отразените начална и крайна дата на трудовото правоотношение следва и неговата продължителност - 2 години 11 месеца и 25 дни, както и е записано с цифри и словом върху правоъгълния печат на предприятието, за което са положени и подписите на гл. счетоводител и директор. Вярно е, че върху последния запис - за продължителността на трудовия стаж, липсва кръгъл печат на предприятието, но пропуските при оформяне на документа, което изцяло е задължение на работодателя, не могат да се вменяват в отговорност на работника/служителя. Що се отнася до продължителността на работното време, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39 от КТ, обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г., и действащ за процесния период, съгласно която нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през нощта, като работното време се счита дневно от 5 до 22 часа за периода от 1 март до 30 септември и от 6 до 22 часа за останалата част от годината - т.е. ищцата, съобразно посочените начален и краен час на работните смени в свидетелските показания, е работила изцяло при дневно работно време от 8 часа. Следва да се добави и че съгласно чл. 41 на относимия КТ, намален работен ден може да се въвежда единствено за работниците или служителите, извършващи вредни за здравето работи или работи от особен характер, каквато изпълняваната от ищцата работа не е. С оглед на изложеното, по делото, се налага обоснован извод, че ищцата за периода от 01.06.1982 г. до 25.05.1985 г. е полагала труд по трудово правоотношение със СДТ „...“ - Варна, на длъжност „продавач II гр.“, при осемчасов работен ден. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. По отношение на съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Същата със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 1000 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие № 26/20.03.2023 г. Претендираната сума следва да бъде присъдена. Доводът на ответника ТП на НОИ - Варна, че разноски в настоящото производство не следва да се присъждат предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР, съдът намира за неоснователен. Сочената разпоредба освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР и е в отклонение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от ГПК за дължимост на държавни такси и разноски по гражданските дела, но не е в отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК за отговорността и присъждането на направени разноски по граждански дела (така Определение № 821 от 17.06. 2014 г. по гр. д. № 1708/2014 г., ВКС, IV ГО). Неоснователен е и доводът на ответника „О.“ ЕООД, че разноските в случая следва да бъдат присъдени по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като съгласно сочената разпоредба, разноските се възлагат върху ищеца само при кумулативно наличие на двете предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В настоящия случай липсва втората предпоставка - видно от отговора на исковата молба, в същия се казва: „По отношение на това дали исковата молба е основателна и доказана, предоставяме на съда да прецени всички обстоятелства“; посоченото не може да се приеме като признаване на иска. Неоснователно е и направеното от процесуалния представител на ТП на НОИ - Варна, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата е в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, съдът