Решение № 1634 от 29.11.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1259/2024 г.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № •••/20••• г. по описа на РС •••. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и факта, че отв. Ю. Т. Ц. има качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, към процесния период- 01.02.2021г-30.04.2023г. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съобразно нормата на чл. 139б от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б. Съдът приема също, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства и заключението по изслушаната СТЕ, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период. По делото няма събрани доказателства за плащане на дължимата суми. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Ето защо, съдът намира, че са налице всички предпоставки на предявеният установителен иск, тъй като през процесния период е доставена топлинна енергия до процесния имот, а потребителят-ответник не е заплатил цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, респ. са изпаднали в забава по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ОУ. Размерът на претенциите на топлофикационното дружество се установяват безспорно от приетото заключение на СИЕ, а именно, че за имот с аб. №•••, дължимите суми са общо 761, 40 лв., а дължимото обезщетение за забава е в размер на 111, 94 лв. На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе и сторените от ищеца разноски, по представеният списък по чл. 80 от ГПК, доказани по основание и размер, ответникът следва да заплати сумата от 962, 53 лв. за държавна такса, разноски за вещи лица, възнаграждение за особен представител и юрк. възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. •••/20•••г. в размер на 42, 47 лв. На основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС ••• сумата от 220, 00 лв., допълнителен депозит за вещото лице, съгласно справка- декларация от Наредба № 1/2023г. Водим от горното, Съдът