Решение № 47 от 27.3.2024 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 881/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1947-000508 от 08.09.2023 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на К. А. В. с ЕГН ••••••••••, адрес г•••, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят К. А. В. намира наказателното постановление за незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че и наказателното постановление и АУАН били съставени от лица, които нямали необходимите правомощия. От атакуваното постановление не ставало ясно колко нарушения се твърди да е извършил жалбоподателят. Словом били описани две нарушения, констатирани в един и същи ден и час, но на различни места в гр.Кърджали. Цифром било посочено, че жалбоподателят е нарушил само разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. След диспозитива на наказателното постановление било посочено, че за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП производството следва да се прекрати с мотивирана резолюция. С мотивирана резолюция от 08.08.2023 г. административнонаказващият орган прекратил производството по АУАН от 05.08.2023 г. за описаните нарушения в акта, като изрично било посочено, че производството се прекратява и по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Мотивираната резолюция не била обжалвана и влязла в сила. Следователно при издаване на атакуваното постановление от 08.09.2023 г., наказващият орган бил наясно, че не е извършено описаното словом нарушение, състоящо се в това, че на 05.08.2023 г. в гр.Кърджали, на ул.„Булаир“ до хотел „България“, жалбоподателят е управлявал МПС след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Описанието на нарушението било неясно и нарушавало правото на защита на жалбоподателя, нарушавало чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. АУАН се явявал незаконосъобразен, тъй като в същия било посочено, че се съставя в присъствието на свидетел П. Х. К., а бил подписан от двама свидетели. Неясно било кой е вторият свидетел и защо не е посочен в АУАН. Отказът на жалбоподателя да получи АУАН бил удостоверен с подписа на друго лице, което също не било индивидуализирано. На следващо място се твърди, че жалбоподателят на процесната дата и място не е управлявал автомобила „••••“ с рег.№ •••. Това обстоятелство било възприето от актосъставителя, който като спрял автомобила за проверка до хотел „България“ установил, че същият се управлява от жена. Погрешно полицейските служители описали движението на лекия автомобил като извършване на демонстративни маневри. Моторното превозно средство било управлявано от С. М., която не познавала добре органите и системите на управление на превозното средство и това как реагират. При извършване на ляв завой, автомобилът поднесъл поради рязкото завиване на волана от страна на водача, както и поради грешка в използването на педалите на автомобила. В наказателното постановление не били посочени също смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, каквото е изискването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като на ответната страна се възложат и направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Излага подробни доводи за неправилност и незаконосъбразност на наказателното постановление. В същото било описано, че жалбоподателят е извършил завиване на ляво, т.е. извършване само на една маневра, а впоследствие се сочело да са извършени демонстративни маневри, повече от една, като по този начин се ограничавало правото му на защита. Сочело се, че с поведението си жалбоподателят създал опасност за движението, а двамата полицейски служители посочили, че тогава нямало движение по булеварда, т.е. нямало как да е създадена опасност. Писмените доказателства сочели, че нарушението било извършено на 06.08., а не на датата, която е посочена в акта. В тази връзка за меродавно следвало да се приеме това, което е написано в обяснението на актосъставителя, а не това, което сега заявявал в съдебно заседание. С отмяната на хода по същество, която била незаконосъобразна, съдът иззел функциите на една от страните в процеса. Нямало как в един и същи ден и час, на различни места жалбоподателят да е извършил две различни нарушения. Съмнително било, че полицейските служители са могли да възприемат шофьора на лекия автомобил „••••“ и нарушителя. По преписката били приложени множество неотносими наказателни постановления и заповеди, които нямали връзка с предмета на спора, за да се внуши, че това е един системен нарушител. Моли за отмяна на наказателното постановление и претендира за разноски. Противопоставя се на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в част от съдебните заседания процесуалният представител не се явил. Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, в едно от съдебните заседания се представлява от юрисконсулт. Същият е депозирал писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР- Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 05.08.2023 г., около 00.30 часа, свидетелите Е. Ю. и П. К. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. По същото време се намирали в района на централна градска част, на ул.„Миньорска“ до магазин „Пепко“ в гр.Кърджали. Свидетелите Ю. и К. били позиционирани извън служебния си автомобил до пешеходната пътека на ул. „Миньорска“. Тогава възприели управляван от жалбоподателя лек автомобил „••••“ с рег.№ •••, който се движел по същата улица. На кръстовището на ул.„Миньорска“ и бул. „България“, водачът на автомобила „••••“ завил на ляво, при което рязко подал газ и умишлено форсирал двигателя. Задвижващите колела на моторното превозно средство се приплъзвали и поднасяли в ляво и дясно задната част на автомобила, с което се създавала опасност за останалите участници в движението. Водачът К. В. се включил в движението по бул.„България“, форсирайки двигателя на автомобила, при което се чувал силен шум от свистене на гуми. Тъй като жалбоподателят минал на метри от полицейските служители, те ясно възприели лицето му, а и прозорецът на шофьорското място бил свален. Виждайки нарушението, свидетелите Ю. и К. се качили на служебния автомобил и веднага последвали лекия автомобил „••••“ с рег.№ •••. Същият междувременно спрял до пицария „Ню Йорк“ на бул.„България“, където водачът К. В. и пътничката С. М. сменили местата си в превозното средство. Св.С. М. седнала на шофьорското място в автомобила „••••“, а в дясно на предната седалка се настанил жалбоподателят. След това автомобилът, управляван вече от св.М., отново потеглил, следван от полицейския автомобил. Близо до хотел „България“, полицейските служители Е. Ю. и П. К. подали звуков и светлинен сигнал на водача на автомобила „••••“ с рег.№ •••. Същият спрял на ул.„Булаир“, където последвала и проверка по документи от контролните органи. Тъй като полицейският служител Е. Ю. видял, че именно жалбоподателят управлявал автомобила по-рано, той му поискал документите. К. В. представил само лична карта и заявил, че няма шофьорска книжка. По повод установеното нарушение, на място срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от 05.08.2023 г. по чл.104б, т.2 от ЗДвП - за това, че като водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, и по чл.150а, ал.1 от ЗДвП - за това, че управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Жалбоподателят получил препис от акта, но отказал да го подпише в графата за нарушител, като отказът му бил удостоверен с подпис на св.И. К.. След извършена впоследствие проверка било установено, че жалбоподателят към инкриминираната дата бил с отнети всички контролни точки по чл.157, ал.4 от ЗДвП, т.е. загубил правоспособността си, поради което извършеното от него деяние съставлявало нарушение по чл.150 от ЗДвП, а не по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Затова с Мотивирана резолюция от 08.08.2023 г. административнонаказателното производство по АУАН от 05.08.2023 г. срещу К. В. било прекратено в частта за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. На 08.09.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. Ю., П. К. и И. К., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелите С. М., Г. К. и И. Т., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 05.08.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 08.08.2023 г.; Мотивирана резолюция от 08.08.2023 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за регистрация на ППС с рег.№ •••; копия от Свидетелство за управление на МПС и Контролен талон; Наказателно постановление от 26.03.2018 г.; Наказателно постановление от 18.11.2020 г.; Наказателно постановление от 05.01.2021 г.; Писмо-справка от 18.12.2023 г. на сектор ПП-Кърджали; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 12.06.2023 г.; ежедневна ведомост за 04.08.2023 г.; ежедневна ведомост за 05.08.2023 г.; Заповед № 292з-293 от 09.02.2023 г. на директора на ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на актосъставителя; Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на издалия наказателното постановление орган. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. Ю., П. К. и И. К., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелите Ю. и К. са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 05.08.2023 г. в гр.Кърджали, на кръстовището на ул.„Миньорска“ и бул.„България“ жалбоподателят е управлявал автомобила „••••“ с рег.№ ••• по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Те подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Свидетелите Е. Ю. и П. К. установяват, че първоначално до магазин „Пепко“ именно К. В. е управлявал моторното превозно средство „••••“, като след спирането близо до пицария „Ню Йорк“, той се преместил на предната дясна седалка, а мястото му било заето от момичето до него. И двамата свидетели са категорични по въпроса кой е управлявал автомобила, тъй като видели лицето на водача - жалбоподателят, който дошъл от ул. „Миньорска“ и завил на ляво по бул.„България“. Прозорецът откъм водача бил свален и той ясно се виждал от полицейските служители, които били само на метри разстояние, а и св.Ю. познавал жалбоподателя от по-рано, отново по повод изпълнение на служебните му задължения. Коментираните гласни доказателства кореспондират напълно и с приетите писмени доказателства и установяват по несъмнен начин извършеното нарушение и неговия автор. Св.И. К. е удостоверил отказа на нарушителя да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение и дава показания в тази насока. По делото са разпитани по искане на жалбоподателя и свидетелите С. М., Г. К. и И. Т.. На дадените от тях показания в частта им, в която твърдят, че К. В. не е управлявал автомобила на инкриминираната дата и място, съдът не дава вяра. Същите са противоречиви помежду си относно обстоятелствата, касаещи маршрута на движение на автомобила на процесната дата, а и напълно се опровергават от показанията на свидетелите Е. Ю. и П. К., които са обективни и незаинтересовани от изхода на делото. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят К. В. е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „••••“ с рег.№ •••, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като п ри управление на автомобила, жалбоподателят рязко подал газ и умишлено форсирал двигателя, предизвиквал приплъзване на задвижващите колела и поднасяне на превозното средство в ляво и дясно. За поведението на водача К. В., с което той несъмнено е създал опасност за останалите участници в движението /независимо дали те са водачи, пътници или пешеходци/ на един от главните булеварди в централната част на гр.Кърджали, не е имало обективна причина. Описаното в акта и наказателното постановление шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки гореописаните маневри. Субективното отношение на нарушителя, умисълът, се обективира в извършеното от него. Затова правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Незаконосъобразно обаче в конкретния случай на жалбоподателя е наложено, освен наказание „глоба“, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като видно от доказателствата, по време на извършване на нарушението той не е бил правоспособен водач. Всички контролни точки на В. като водач на МПС са били отнети още преди датата на деянието, а това законът приравнява към липса на правоспособност. Ето защо, наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, следва да бъде отменено, тъй като никой не може да бъде лишен от права, които не притежава. Другото наложено наказание „глоба” от 3 000 лв. е в единствено възможния по закон размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Доводите за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган не се възприемат от съда, тъй като видно от цитираните по-горе заповеди, съответните длъжностни лица са разполагали с необходимите правомощия за съставяне на акта и за издаване на наказателното постановление. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. В АУАН са описани две нарушения – по чл.104б, т.2 и от ЗДвП и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, но впоследствие административнонаказателното производство е било прекратено с мотивирана резолюция в частта за второто нарушение. Това става ясно не само от доказателствата по преписката, но и от прочита на самото наказателно постановление, с което жалбоподателят е наказан за едно единствено нарушение /по чл.104б, т.2 от ЗДвП/, като е споменато и прекратяването с мотивирана резолюция за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Няма никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за това, че на 05.08.2023 г. в гр.Кърджали, на кръстовището на ул. „Миньорска“ и бул.„България“, като водач на МПС марка „••••“ с рег.№ ••• е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари - квалифицирано като нарушение по 104б, т.2 от ЗДвП. За това нарушение е санкциониран на основание приложимата наказваща норма на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, т.е. посочена е и конкретната хипотеза. Несъстоятелно е и твърдението, че актът е подписан от двама свидетели, а бил посочен само един такъв - П. К.. Видно от АУАН, в същия има подпис на актосъставител /Е. Ю./, както и подпис само на един свидетел /П. К./, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Свидетелят И. К., който е вписан и е удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта, не само е индивидуализиран, но е и разпитан по делото. Що се отнася до твърдяното неспазване на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, то следва да се отбележи, че действително в атакуваното постановление липсват посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В случая обаче административните наказания за установеното нарушение по ЗДвП са абсолютно определени в закона по вид и размер. Затова дейността на наказващия орган по индивидуализация на наказанието е ограничена до предвиденото в закона наказание, без да има възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на анализ на посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. В тази връзка непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, макар и да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение, което да води до отмяна на атакувания акт на това основание. Още повече, че нарушението по никакъв начин не препятства извършването на съдебен контрол върху наказателното постановление. Относно възражението за незаконосъобразната според защитата отмяна на хода по същество, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.302 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, повелява, когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той да възобнови съдебното следствие. Приложимите разпоредби от НПК вменяват служебно начало във въззивното производство по обжалване на наказателни постановления, с оглед на което съдът е длъжен да събира доказателства, не само по искане на страните, но и по свой почин, ако се налага за разкриване на обективната истина. Не може да се приеме, че приложените по преписката ЗППАМ и наказателни постановления, извън процесното, са неотносими. Именно те са били преценени, за да се прекрати производството по АУАН в частта за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, доколкото установяват въпросите относими към правоспособността на жалбоподателя като водач на МПС. Тези други наказателни постановления и заповеди и настоящата инстанция взе предвид, за да се произнесе по законосъобразността на атакуваното постановление. Извършването на нарушението именно на процесната дата, мястото на извършването му, авторството в лицето на жалбоподателя, се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Е. Ю. и П. К., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Изтъкнатите от защитата различия в детайли от показанията на полицейските служители, съдът отдава на изминалия период от време от процесната дата, на естеството на работата им и извършваните от тях множество подобни проверки на водачи на МПС. С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в едно от които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Съдът