Решение № 522 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 20/2025 г.

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл. 267, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е въз основа на жалба, депозирана от А. И. Д. от [населено място], срещу Решение № 3/03.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 67489/23.12.2024г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от А. И. Д., срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, като неоснователна. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и неправилност на същото, поради противоречие с административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че публичните задължения на жалбоподателя са погасени, както поради изтичане на абсолютна, така и поради изтичане на 5-годишната давност към момента на издаване на разпореждането за частично прекратяване на производството. Обосновава искане за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - Варна, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от процесуален представител В. К. М. - главен юрисконсулт, който в писмено становище с рег.№ДА-01-562/26.02.2025г. по описа на ШАдмС оспорва депозираната жалба като неоснователна и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че решението на териториалния директор е мотивирано, като решаващият орган подробно е изложил съображенията си за оставяне на жалбата без уважение. Излага подробни съображения по съществото на спора, обосноваващи искането му за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400, 00лв. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: В ТД на НАП - Варна е образувано и висящо изпълнително дело №27130001107/2013г. срещу жалбоподателя А. И. Д. за установени и изискуеми публични вземания, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител, които към 15.01.2025г. са в размер на 39 260, 02лева (видно от Справка за общите задължения).Съгласно същата справка, погасените по давност и отписани задължения на длъжника А. Д. към 15.01.2025год. са в размер на 54 573, 94лв.По горецитираното ИД няма данни за извършени плащания. За обезпечаване събирането на публичните вземания, изискуеми от А. И. Д., с Постановление за налагане на предварителни обезпечителки мерки, издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с изх.№ 4556#2/02.12.2015г., връчено на длъжника на 14.12.2015г., по изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с предназначение за офис, находящ се в [населено място], [улица], ет.2. Действието на възбраната е продължено с Постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с изх.№ 4556#8/28.12.2015г., връчено на длъжника на 08.01.2016г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ [рег. номер]-022-0002910/31.03.2016г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на А. И. Д.. С ПНОМ на основание чл. 121, ал.1 ДОПК Изх.№ [рег. номер]-023-000357/01.02.2019г. е наложена възбрана върху 1/6 идеална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], местност „Под манастира“; 1/6 идеална част от жилище находящо се в [населено място], [улица], вх. А, ет.З и 1/6 идеална част от гараж находящ се в [населено място], [улица], вх. А. Действието на възбраната е продължено с Постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК Изх.№ [рег. номер]-023- 000357/01.02.2019г. Във връзка с образуваното№27130001107/2013г. срещу жалбоподателя А. И. Д. за установени и изискуеми публични вземания, на 28.11.2024г. публичният изпълнител издал Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № [рег. номер]-111- 0003996/ 28.11.2024г., с което съобщил, че на 17.01.2025г. по горепосоченото изпълнително дело ще се проведе търг с тайно наддаване по реда на чл.251-254 от ДОПК по отношение на самостоятелен обект в сграда, който съгласно КККР на АГКК представлява СОС с идентификатор 83510.667.238.10.54 с площ 46, 87 кв.м., УПИ XIII-2246, 440, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, състоящ се от предверие, две стаи и баня/тоалетна, с първоначална цена 65000 лева без ДДС. С Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен частично е прекратено производството по ИД№27130001107/2013г. срещу жалбоподателя А. И. Д. за следните изпълнителни титули: за задължения за здравно осигуряване по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в общ размер на 2810, 29лв.; за задължения за ДОО по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в общ размер на 688, 34лв.; за задължения за Универсален пенсионен фонд по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в общ размер на 268, 87лв. и за задължения за Универсален пенсионен фонд по РА№271500001/10.12.2015г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в общ размер на 1756, 44лв. или за задължения в общ размер на 5913, 11лв., от които главница 2347, 17лв. и лихви-3583, 94лв.Разпореждането е постановено въз основа на доказателства, удостоверяващи обстоятелства за прекратяване производството за събиране на публични вземания по ИД№27130001107/2013г. и във връзка с извършена проверка, при която е установено, че за посочените вземания е изтекъл 10-годишния давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят задълженията и по делото няма други непогасени вземания.В мотивите на разпореждането е посочено още, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020г. /датата на влизане в сила на пар.29 от ПЗР на ЗМДВИППП/, като изтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020г., предвид пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето. Несъгласен с цитираното Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгл.чл.255 от ДОПК, А. Д. го оспорил пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба вх. № 67489/23.12.2024г. С Решение № 3/03.01.2025г., издадено на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП – Варна оставил без уважение жалба вх.№ 67489/23.12.2024г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от А. И. Д., срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият орган приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма. Посочил е, че обжалваното разпореждане е издадено при спазване на процесуалните правила и изискванията на материалноправните разпоредби на ДОПК. Приел е също, че доколкото за вземанията за ДОО, УПФ и за здравно осигуряване за 2012г. е изтекъл 10-годишния давностен срок, правилно и в съответствие с чл.173, ал.2 във вр. и чл.173, ал.1 и чл.171, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител служебно е прекратил частично производството относно сочените в разпореждането титули.Посочил е и, че доколкото по изпълнителното дело има множество извършени действия за прекъсване на давността, за да бъдат разгледани от публичния изпълнител основанията за настъпване на погасителна давност за всички вземания е необходимо да има искане от длъжника, каквото не било подавано до настоящата жалба. С оглед на това, административният орган приел, че обжалваният акт на публичния изпълнител е правилен и надлежно мотивиран, постановен в кръга на неговата компетентност, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Решение № 3/03.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на А. И. Д. на 08.01.2025г., видно от приложено известие за доставяне с обратна разписка. Несъгласен със същото, адресатът на Решението го оспорил по съдебен ред с жалба вх.№ 1910/14.01.2025г. по описа на ТД на НАП – Варна, въз основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 20/2025г. по описа на ШАдмС. При така установените факти и въз основа на представените доказателства, съдът намира следното от правна страна: Процесното решение представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу него е подадена от неговия адресат в рамките на установения за това преклузивен срок /решението е връчено на 08.01.2025г., а жалбата е депозирана на 14.01.2025г /, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните: По делото не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 3/03.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – [населено място] и Разпореждане изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, са издадени от оправомощени за това административни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение, представляват валидни административни актове. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК. По отношение на материалната законосъобразност: Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК, което на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на изтекла абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност - по възражение на заинтересуваното лице. Чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновена пет годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК регламентира абсолютна десет годишна погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, вземането е предявено в производство по несъстоятелност, е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В настоящия казус, публичният изпълнител и издал Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.255 от ДОПК с изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., след като служебно е установил, че за процесните вземания за задължения за здравно осигуряване по РА№271500001/10.12.2015г., за задължения за ДОО по РА№271500001/10.12.2015г. и за задължения за Универсален пенсионен фонд по РА№271500001/10.12.2015г., всички за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., в общ размер на 5913, 11лв. е изтекла десет годишната погасителна давност и са налице условията на чл.171, ал.2 от ДОПК.Както вече бе упоменато по-горе, съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени в закон, а според ал.2 на същата разпоредба, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК-с изтичането на десет годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен когато изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, вземането е предявено в производство по несъстоятелност, е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. На основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно само в случаите на изтекла абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност - по възражение на заинтересуваното лице. В конкретния случай, не е налице проявена нужната процесуална активност от страна на жалбоподателя-длъжник, релевиращ доводи в жалбата за изтекла абсолютна 10-годишна и 5-годишна погасителна давност да подаде искане да бъдат разгледани от публичния изпълнител основанията за настъпила погасителна давност за всички вземания. В материалите по административната преписка и по делото липсват и не са налице доказателства за подаване на заявление от оспорващия, обективиращо възражение за тяхното погасяване по давност. Без да сочи конкретни съображения във връзка с обжалваното разпореждане на публичния изпълнител за отписване на процесните вземания, жалбоподателят отправя искане за отмяната му като незаконосъобразно.Правилно решаващият орган е достигнал до обоснования извод, че не са налице основания за отмяна, тъй като обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. В настоящия случай, 10-годишният давностен срок за процесните вземания за задължения за здравно осигуряване, за задължения за ДОО и за задължения за Универсален пенсионен фонд за 2012г. е започнал да тече на 01.01.2013г. и към момента на постановяване на разпореждането за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение срещу длъжника А. Д. е изтекъл и задълженията действително са били погасени с изтичането на 10-годишния давностен срок. Само за прецизност на изложението следва да се отбележи, че настоящия състав намира за неправилни изложените в обжалваното разпореждане съображения за продължаване на срока на абсолютната погасителна давност, съгласно пар.29, т.1 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Съдът намира, че пар.29, т.1 на цитирания закон не продължава срока по чл.171, ал.2 от ДОПК, както е прието от приходния и от горестоящия орган.Смисълът и целта на разпоредбата, в която е формулирано, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК не се прилага, са с оглед да не изтече давностният срок при действието на обявеното извънредно положение, което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличие на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на пар.29, т.1 /отмяна на извънредното положение/ и действието й е обвързано с определен срок, след който правните последици от това действие отпадат.Това няма за последица продължаване на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК със срока на действие на пар.29, т.1 от специалния закон.В този смисъл е и практиката на ВАС-Решение№3661 от 05.04.2023г. на ВАС по а.д.№3513/2022г.Това не променя изводите на съда за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Като е оставил без уважение подадената жалба срещу Разпореждане изх.№ [рег. номер]-035-0329402/01.10.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен, Директорът на ТД на НАП – [населено място] също е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ТД на НАП - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.