РЕШЕНИЕ

гр. Варна, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четирИ.десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Р. Панталеева Членове: Росица Ант., Тончева Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Р. Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600236 по описа за 2023 годИ. за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 112/01.06.2020 г. по НОХД № 1020/16 г. на окръжния съд в град Бургас, с която П. Д. и Т. Н. са били признати за невиновни и оправдани по чл.116, ал.1, т.9, вр.чл.20, ал.ал.3 и 4 от НК, за предумишленото убийство на Д. С., извършено на 21.11.2002 г. в гр.Бургас от физическия извършител Б. С., при форми на съучастие - първият от тях като подбудител и помагач, а вторият, само като помагач.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел по възведените обвинения, че не е безспорно доказано:

• подсъдимият Д. умишлено да е склонил и убедил Б. С. да извърши убийството, да е набавил за тази цел 3000 лева и малокалибрена пушка с боеприпаси, както и да му е давал съвети и указания за начИ. на извършване, и за заличаване на следите от престъплението, - подсъдимият Н. умишлено да е улеснил извършването на престъплението, като е съхранявал, пренесъл и предал на неустановена дата пушката с боеприпасите на Б. С., а на 25.11.2002 г. – и 10 000 щатски долара.

Съответно на решението в наказателната част, с присъдата съдът е отхвърлил разглежданите съвместно три граждански иска от наследници на пострадалия, като недоказани.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, поддържан в тази инстанция, с искане подсъдимият Д. да бъде осъден по възведеното му обвинение, защото всички събрани доказателства, в т.ч. приетите за недопустим източник обяснения на свидетеля Б. С., водят до единствено възможния и безпротиворечив извод за авторството на деянието, и по жалби на частните обвинители, които отправят искания за осъждане и на двамата подсъдими, а в качеството си на граждански ищци – и за присъждане на претендираните обезщетения. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Защитникът на подсъдимия Н. споделя тезата за налични съществени процесуални нарушения, но в заключение моли присъдата да бъде потвърдена. Подсъдимите молят искането на обвинението да не бъде уважавано, а всички съдебни грешки и противоречия да бъдат изчистени. Частните обвинителни не се явяват и не се представляват, аргументите, подкрепящи исканията им, са обективирани в подробните жалби с допълнения.

Противно на разбирането на обвинението – държавно и частно, настоящият състав на съда счита, че взетото решение по чл.304 от НПК е в съответствие със събраните доказателства и последните не са тълкувани превратно.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допрИ.сят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истИ., при което се установяват като безспорни най-общо следните факти:

На 21.11.2002 г. в гр.Бургас, на улицата, бил застрелян смъртоносно Д. С.. Изстрелът произвел свидетелят Б. С., от покрива над вх.В, бл.ЗЗ, ж.к. "Братя Миладинови", което местоположение било с пряка видимост към мястото на последвалия инцидент, и където той от предната нощ бил подготвил чанта с малокалибрена пушка с оптически мерник и други, необходими му предмети. Веднага след стрелбата С. напуснал покривното пространство, но оставил там част от вещите, в т.ч. оръжието, поръсено с червен пипер.

С влязла в сила присъда, само свидетелят Б. С. бил осъден за това престъпление, но извършено в съучастие, и квалифицирано по чл.116, ал.1, т.9, вр.чл.20, ал.2 от НК, като пряк извършител, подбуден от подсъдимия Д., и подпомогнат от последния, както и от подсъдимия Н.. Основната част от източниците в доказателствената съвкупност установяват съпричастността на свидетеля Б. С. към престъплението, в качеството му на извършител, и това са:

– протоколите за оглед на местопроизшествието, на автомобила, с който се е придвижвал, на мястото, от което е възпроизведен изстрела, и съответно иззетите от тези места веществени доказателства, - протоколи за следствени експерименти, при които са уточнени движението и действията му преди, по време и след изстрела, както и мястото на което паркирал лекия автомобил, - експертизи, установяващи съответствие на частици, иззети от автомобила му и от покривното пространство, както и на праха от плод на червен пипер, иззет от оръжието, от автомобила и полиетиленовия плик, - балистични експертизи, в т.ч. потвърждаващи разположението на стрелеца и жертвата, както и всички други използвани и относими доказателствени средства, добитото чрез които е подробно описано в мотивите на проверяваната присъда.

В решение № 60154/21 г. на ВКС, III н. о., станало причИ. за настоящото въззивно производство, от една страна е отбелязано, че по въпросите за действията на Б. С. като пряк извършител на убийството е налице влязла в сила присъда, която се ползва с материална и формална доказателствена сила, обвързваща последващите инстанции, но от друга е споделено виждането, че виновността на лица в качеството на съучастници, включени в осъдително решение, постановено за друг подсъдим, в което не е била подлагана на проверка доказаността на обвинението спрямо тях, не може да се ползва като обстоятелство за доказване на тяхната вИ., поради което следва да се анализират доказателствата, относими към обвинението за подбудителството и помагачеството на подсъдимите Д. и Н.. От горното решение, с оглед дадените указания, недвусмислено се извлича, противно на разбирането на проверявания първоинстанционен съд, че обясненията на Б. С., дадени на досъдебното производство и обективирани в протокол за разпит от 04.12.2002 г., които са приобщени надлежно по чл.281, ал.2 от НПК, са годен доказателствен източник, но пределите на тяхната проверка са ограничени – не е налице правомощие за проверка на обясненията му в частта, от която се извлича неговата извършителска дейност, и е налице задължение да бъдат съпоставени и анализиран съвкупно с другите доказателства в онези свои части, съдържащи факти с отношение към въпросите за участие на подсъдимите Д. и Н. в процесното деяние.

Доколкото указанията в последното решение на ВКС са задължителни за настоящия състав, не може да бъде съобразено Р 239/19 г., ВКС, ІІ н.о., на което се е позовал първоинстанционният съд, за да определи приобщените обяснения на С. като процесуално негодни да послужат за установяване на доказателствени факти, и като последица въззивната проверка ги приема и разглежда като част от доказателствената основа. Същевременно, въпреки оценката си за процесуална негодност на обясненията, проверяваният първоинстанционен състав пространно ги е разглеждал при доказателствения анализ, която неправилност е констатирана в решението на касационния съд, заедно с необходимостта от разграничаване от подобен подход - процесуално негодни доказателства да се подлагат на преценка за тяхната обективност.

По отношение на обвинението срещу подсъдимия Н. и доказателствата, относими към него, настоящият въззивен състав намира следното:

Т. Н. е с повдигнато обвинение за това, че на 21.11.2002 г. е бил съучастник в предумишленото умъртвяване на Д. С., като в качеството на помагач е улеснил извършването на престъплението чрез:

• набавяне на средства – на неустановена дата съхранява, предава и пренася оръжието – малокалибрена пушка с оптически мерник, пет патрона и два пълнителя на Б. С. и - на 25.11.2002 г. предава на Б. С. 10 000 щатски долара.

Фактическата рамка на това обвинение, очертана с обвинителния акт, включва следните подлежащи на установяване факти:

• че двамата подсъдими и свидетелят С. били приятели и често се срещали в хотел Приморец, - че подсъдимият Д. наредил на подсъдимия Н. да предаде на свидетеля С. неустановен пистолет и оптически мерник, който да използва като далекоглед за да може да наблюдава вилното място на пострадалия С. в с.Банево и самия него, - че с автомобил БМВ, управляван от подсъдимия Д., тримата отишли в наследствен имот на подсъдимия Н. в с.Ветрен, където показали на свидетеля С. малокалибрена пушка с оптически мерник, но тъй като Д. отказал да я превози, се върнали в Бургас, и само двамата – Н. и С., повторно отишли за пушката с колата на последния, и Н. му я предал - с монтираната оптика, два пълнителя – съответно за пет и за десет патрона, както и с боеприпаси - кутийка със 7-8 патрона, - след убийството, в същия ден, свидетелят С. провел три телефонни разговора с подсъдимия Н., - в неустановено време, по поръчение на подсъдимия Д., подсъдимият Н. взел от офиса 10 000 щатски долара и ги дал на свидетеля С.. Независимо, че представителят на държавното обвинение не е поддържал това срещу Н., първоинстанционният съд e изпълнил задължението си по чл.293 от НПК, и в своите мотиви убедително се е аргументирал защо счита вменяваното му престъпление за несъставомерно, като изложеното се споделя от въззивния състав.

Познанството и съществуването на отношения между двамата подсъдими и свидетеля са установени безспорно по делото. В обясненията си от 04.12.2002 г. свидетелят С. е заявил, че подсъдимият Д. му е предложил да убие Д. С., и в началото е имал срещи само с него, като по израза му „Т. научи много по-късно за готвеното“, което, само по себе си, не включва автоматично подсъдимия Н. в общ престъпен умисъл. По отношение на фактите, изводими от тази обяснения, от които при това свидетелят С. се е отрекъл пред първоинстанционния съд, касателно помагаческата дейност на Т. Н., липсва друга доказателствена подкрепа, и те остават изолирани, което не позволява постановяването на осъдителна присъда.

Свидетелят е заявил в тези обяснения също, че вечерта след убийството е водил телефонни разговори с подсъдимия Н., за да го пита дали е чул, че са убили Мастара, и за повече информация. Че на следващия ден са се видели, като по негово настояване подсъдимият му дал 300 долара, защото нямал пари, че докато били заедно дошъл и подсъдимият Д., който му казал „…за парите, както сме се разбрали, но сега нямам“. Тези факти, касаещи последващи деянието събития, остават ирелевантни без установяване на връзката им с конкрети предходно постигнати уговорки и дадени обещания, обхванати в представите на подсъдимия Н., доказателства за каквито липсват.

Твърденията от обвинителния акт, че подсъдимият Д. наредил на подсъдимия Н. да предаде на свидетеля С. неустановен пистолет и оптически мерник, който да използва като далекоглед за да може да наблюдава вилното място на пострадалия С. в с.Банево и самия него, не се установяват в такава пълнота дори от прочетените обяснения, в които свидетелят С. е заявил, че действително е получил такъв пистолет, който обаче няма връзка с деянието, а относно оптиката – че е имал такава в колата, но не и че тя му е била предадена от Н. за целите на наблюдението.

Относно фактите касателно оръжието на престъплението, свидетелят С., който неколкократно се е изразил, че пушката и пълнителите с патроните са му предадени от подсъдимия Д., е разказал в обясненията си, че тримата са отишли в къща, където живеели близки на подсъдимия Н., че пушката е била поставена разглобена в найлонови чанти, овързана с въже, че П. Д. не е пожелал да я транспортират с неговия автомобил, поради което повторно е отишъл на същото място, със своя автомобил, и само с подсъдимия Н., за да я вземе. И в тази част единствено въпросните обяснения са източник на доказателствени факти, които няма как да бъдат проверени чрез съпоставка с други доказателства, при това дори и от тях не се установява убедително твърдението на прокурора, че Н. е предал на С. пушка с монтирана оптика, два пълнителя и кутийка с патрони, а не найлонови торби, овързани с въже. Самата случка не се отрича в обясненията на подсъдимия Н., но предаденото той определя като „багаж“, чието съдържание му е било неизвестно.

Изложеното до тук във връзка с предходните факти по обвинението на Н., в пълна степен се отнася и до прокурорското твърдение, че в неустановено време, по поръчение на подсъдимия Д., той е взел от офиса 10 000 щатски долара и ги е дал на свидетеля С.. Според казаното от подсъдимия Н., той не един път е давал пари на свидетеля С., включително и долари, както му е било поръчвано, като ги е взимал от офиса. За конкретна сума от 10 000 долара, респ. дори приблизително време на предоставянето й, не е обяснявал. Така разказът на свидетеля С. като обвиняем на 04.12.2002 г. в тази част, е само частично косвено подкрепен от обективните данни за разкрити в последващите дни банкови сметки и намерени долари в дома на приятелката му, но не и убедително досежно умишленото подпомагане от страна на подсъдимия Н., като тук следва да бъде споделено и уместното отбелязване в мотивите на първоинстанционния съд, че подобно действие, така, както изолирано е представено в обвинителния акт, където дори не фигурира като част от обвинението на подсъдимия Д., не покрива никоя от хипотезите по чл.20, ал.4 от НК, респ. изначално изключва обективната съставомерност.

По отношение на обвинението срещу подсъдимия Д. и доказателствата, относими към него, настоящият въззивен състав намира следното:

П. Д. е с повдигнато обвинение за това, че на 21.11.2002 г. е бил съучастник в предумишленото умъртвяване на Д. С., като в качеството на подбудител и помагач - умишлено е склонил и убедил Б. С. да го извърши, - набавил е средства – 3000 лева, малокалибрена пушка и пет патрона за нея, - давал е съвети и указания на Б. С. за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите от него.

Фактическата рамка на това обвинение, очертана с обвинителния акт, включва подлежащи на установяване факти във връзка с отношенията между подсъдимия Д. и пострадалия Д. С. от една страна, както и свързаните с отношенията между подсъдимия Д. и свидетеля Б. С. такива от друга, като сред последните са:

• проведен разговор между тях през м.април 2002 г. в х-л „Приморец“, при който Д. предложил на С. да убие С., - последващи разговори между тях относно мотива на Д. защо желае смъртта на С., - предложение от Д. да заплати 50 000 лева за убийството, които по- късно увеличил на 100 000, - провеждане на разговори, при които са обсъждали маршрута на пострадалия, охраната му, навиците му, закупуване и предаване на учебник по кримИ.листика, за да знае С. как да прикрие следите си, - нареждане от страна на Д. към подсъдимия Н. да предаде на С. пистолет и оптически мерник за наблюдение на пострадалия, - съдействие на Д. при намиране на лекия автомобил на С., в който били пистолета и оптиката, - предоставяне на 3000 лева за подготовка на престъплението, - обсъждане на мястото на бъдещото убийство и показване на пушката, с която в последствие С. е стрелял.

Доколкото при така формулираните изрично обвинителни факти, разговорите и действията са се осъществявали само между подсъдимия Д. и свидетеля С. /с изключение на свързаните с оръжието на престъплението/, за проверката им служат единствено обясненията на първия, който последователно ги отрича, и гласните доказателства от С.. Б. С. не е останал последователен при неколкократните си разпити, като единствено в обясненията му от 04.12.2002 г. се открива потвърждение на по-голямата част от горните твърдения.

Казаното в мотивите на окръжния съд, че липсват други доказателства относно конкретно вменената помагаческа дейност на П. Д., е изцяло вярно, тъй като набавянето на 3000 лева, пушка с патрони и даването на съвети и указания за начина. на действие, в т.ч. закупуване и предаване на учебника по криминалистика, нареждане да се предаде пистолет и оптически мерник /последното дори не се твърди в обясненията/, не може да бъде установено с други доказателствени средства.

В протеста се твърди, че обясненията на С. от 04.12.2002 г. се подкрепят от достатъчни по обем доказателства, като конкретно посочените такива са показанията на свидетелите С., К., Хр. И. и В.. В жалбата от повереника адвокат К., отделно се сочат и свидетелите М.н Г., В.Х., И.Ш. и Р.Ц., относно формирането на убеждение у подсъдимия Д., че Д. С. е поръчител на атентат срещу него, че срещу самия него се готви покушение, както и за евентуално участие на Д. в издирването на откраднатия автомобил на С.. Относно последното обстоятелство в разпита си от 04.12.2002 г. С. е обяснил, че за кражбата на автомобила е казал на Т., а с П. е разговарял след това - в деня, когато са му върнали колата, като пред него П. е дал на Р.-Р. 1000 лева за колата, а последният му е предал лично торбичка с пистолета, оптиката и фотоапарата, и му е казал от кой паркинг да си я вземе.

При проверката на обясненията в тази част са относими показанията на свидетелите Р.Ц., Х. И., Д. В. и Атанас К., но съгласно указанията в решението на ВКС, последните са дискредитирани и с изключително ниска доказателствена стойност и тежест след присъдата му за лъжесвидетелстване по същото дело и по повод на същите факти. Показанията на свидетеля Р. Ц. не подкрепят обясненията на С., тъй като той е заявил, че е узнал за изчезналия автомобил, но няма отношение към издирването му. От показанията на свидетеля Х. И. се установява единствено, че той е свързал свидетелите К. и В. по повод търсенето на колата. Единствено Д. В. е отбелязал съпричастност на подсъдимия Д. към издирването на лекия автомобил на С., доколкото е разбрал за проведен разговор с него по повод връщането на колата и дължимата за това сума, но от показанията му не може да се извлече убедително пряка заинтересованост на подсъдимия Д. във връзка с подготовката на убийството, поради което и този факт няма доказателствени последици за доказаността на обвинителната теза. Този свидетел няма самостоятелни лични възприятия от вещите, намиращи се в автомобила, доколкото не твърди да го е виждал, а само знаел, че трябва да се върне заедно с намиращи се в него пистолет и оптика.

Липсата на съставомерност при обвинението срещу П. Д. като помагач, възприета с мотивите на окръжния съд, е видна и от следното:

Казаното в същите обяснения от С., че на няколко пъти е получил общо 2-3000 лева за разходи, без да е изяснено какви точно са били те, не позволява да се потърси и обоснове евентуалната им връзка с улесняването на престъплението, доколкото обвинението сочи такава сума като средство за неговото извършване.

На практика в обвинителния акт изобщо липсват факти, въз основа на които да се формулира обвинението, че подсъдимият Д. е набавил малокалибрената пушка и пет патрона за нея, тъй като в него единствено се твърди, че тримата са ходили до наследствен имот на Н., където показали на С. малокалибрена пушка с монтиран оптически мерник, но Д. отказал да я превози с автомобила си.

Фактът, че в неустановен момент Д. наредил на Н. да предаде на С.

10 000 щатски долара, който се твърди в описателната част на обвинителния акт, не е послужил за формулиране на конкретно обвинение, включено в подбудителската, или помагаческата му дейност, поради което и изследването за достоверност на този факт не може да обуслови правни изводи, ангажиращи неговата отговорност.

По мнението на настоящия въззивен състав, и обвинението в подбудителство е останало недоказано по несъмнен начин, въпреки наличието на пряко доказателство в обясненията на свидетеля С. от 04.12.2002 г., и конкретно заявеното, че през пролетта на 2002 г. подсъдимият Д. му е предложил да убие Д. С. срещу парично възнаграждение.

В обясненията на Б. С. не се откриват състоятелни факти във връзка с мотива на подсъдимия Д. да му поръча убийството на Д. С.. Обратно, той е заявил, че на многократно задавания въпрос защо толкова иска да го убие, Д. е отговарял, че няма нищо срещу него, допълнено с риторичния въпрос „…но защо той толкова мене ме мрази“, което не може да се приеме за убедително основание.

Факти за съществуващ конфликт между пострадалия и подсъдимия могат да бъдат изследвани във връзка с твърденията в обвинителния акт, че:

• подсъдимият Д. казал на подсъдимия Н., че взривът, от който той лично пострадал през януари 2001 г., а други две лица били убити, е поръчан от Д. С., като вторият подсъдим от своя страна го споделил със свидетелите А. И. и А.. Т., - свидетелят М.н Г. знаел от Д. С., че подсъдимият Д. го е изнудвал във връзка с бизнеса му под заплахи с физическо ликвидиране, и пострадалият наистина се страхувал от него, - след публично сбиване през 2000 година между хора от компанията на подсъдимия Д. от една страна, и лица от компанията на пострадалия и свидетеля Т. С. от друга, Д. С. започнал да говори, че ще го убият, защото на всеки, с който се сбиел Д., след това изпращал стрелци.

Първото твърдение не може да бъде доказано, тъй като няма обяснения в този смисъл от двамата подсъдими, а И. и Т. са психолози на служба в института по психология към МВР, извършвали полиграфските изследвания, възложени им по настоящото досъдебно производство, които установяват производни доказателства, без да е възможно да послужат за събиране и проверка на първични данни.

Второто твърдение е във връзка с приобщените показания на почИ.лия свидетел М.н Г.. Последният не е възприел лично конкретни заплахи от подсъдимия Д. към Д. С., но знаел от разкази на последния, че такива са му отправяни от 1996 г., защото е отказал да предоставя част от печалбата си на подсъдимия. Свидетелствал е и за един телефонен разговор от лятото на 2002 г., започнат от С. и жена от рекламна агенция, в който по твърденията на първия се намесил подсъдимият Д., като започнал да му крещи и да го заплашва да го убива, след което С. бил доста уплашен. Доколкото е установено, че жената е била свидетелката Р. Й., при нейния разпит от съда разказаното не се потвърждава. Многократното отправяне на други заплахи от подсъдимия Д. към Д. С. също не може да бъде установено убедително чрез показанията на М.н Г., тъй като самият той не е бил свидетел на такива случаи, и съответно твърдението му, че подсъдимият е казвал на много хора, чиито имена той не може да конкретизира точно, че ще „очисти С.-М. от пазара, и ще очисти и самия него“, няма как да бъде проверено. Не може да получи логичен отговор и въпроса защо, след като подобни заплахи са „вървели“ от 1996 г., подсъдимият Д. е поръчал убийството именно през пролетта на 2002 г., без този период да бъде свързан убедително с някакво конкретно мотивиращо обстоятелство, каквото по делото не е установено.

Третото твърдение е свързано със случай от 2000 г. – при който по време на празник на свидетеля Т. С., на който присъствал и Д. С., С. и негови приятели се сбили с подсъдимия Д. и други лица, с които последният бил в същото заведение. Самият Д. С. не участвал в сбиването. Казаното от този свидетел, че много си е говорил с пострадалия, и той му е споделял страховете си, че ще го убият, няма как да бъде свързано пряко с подсъдимия Д., дори и като се вземе предвид изявлението на свидетеля, че в града се знае, че „П.-К. избива хората, с които се е сбил“, тъй като извън това, че се явява едно произволно предположение, не се и установява пострадалият да се е сбивал с подсъдимия. Също така този свидетел, за който се твърди, че е бил в най- близкото обкръжение на пострадалия, в показанията си не е споменал нищо за заплахи, отправяни от подсъдимия Д. към Д. С. по повод бизнеса му, за които пък единствено е свидетелствал М.н Г., при което техните показания не могат да послужат за взаимната си проверка.

В показанията на И.Ш. и В.Х. не се откриват свидетелства, които пряко да се свързват с отношенията между подсъдимия Д. и пострадалия в контекста на обвинителните факти.

Свидетелят Д. Х., началник на охранителната дейност при пострадалия, към началото на 2000 г. знаел за „някакви разправии“ с подсъдимия, „някакви улични глупости“, а в началото на 2001 г. пострадалият му споделил, че бил чул, че Д. разправял из града, че щял да го убие и да го направи на салам. След средата на 2001 г., в разговор по повод засилването на личната охрана на пострадалия, последният посочил като причИ. опасенията си от подсъдимия Д., когото нарекъл „отмъстително копеленце“.

От показанията на последния свидетел, ведно с тези на М.н Г. и Т. С., може да се приеме за убедително установено единствено, че пострадалият е изпитвал някаква несигурност във връзка с личната си безопасност, свързано с подсъдимия Д., но от тях не може да бъде изведена по несъмнен начин причИ. същият този подсъдим да иска смъртта му. Подкрепеното със свидетелски показания предположение на пострадалия, че се готви посегателство спрямо него, изводимо от установения факт, че лично е проверил съдържанието на отнетия автомобил на Б. С., също не може да допринесе за утвърждаване на обвинението срещу П. Д.. Въз основа на горното тълкуване на доказателствените източници, относими към обвинението срещу подсъдимия Д. за подбудителство при предумишленото убийство на Д. С., настоящият въззивен състав намира, че съпоставката на обясненията на Б. С. в частта, относно причината да извърши убийството, с показанията на цитираните по-горе свидетели, не може да обоснове по категоричен и не оставящ съмнение начин изводи, че:

• подсъдимият Д. е отправил към пострадалия конкретни заплахи за саморазправа по причини на предходно посегателство, приключило със смъртта на двама негови приятели и собственото му телесно увреждане, или - че между пострадалия и подсъдимия Д. е съществувал такъв конфликт от личен характер, или по повод парични претенции, който да послужили като достатъчен мотив за втория да извърши престъплението, в което е обвинен.

Комплексният анализ на доказателствената основа обосновава направения и в първоинстанционния съд извод, че наличните доказателства не са достатъчни да обосноват обвинението и да изключат вероятността от други изводи по фактите, поради което взетото от него решение с присъдата е правилно и тя следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и поради липса на други, служебно констатирани основания за изменение или отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд