Решение № 3243 от 10.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 661/2025 г.

Производството е по реда на чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуален кодекс /АПК/. Образувано е след изпращане на делото по подсъдност от Административен съд – София-град /АССГ/ - с Определение № 13213/15.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3783/2025 г. Делото е образувано по жалба на И. А. М. с адрес: с. С., община С., област Б., ул. „Г. Д.“ № 28, ап. 9, срещу Решение № ППН-01-401/2021 от 27.02.2025 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: В. К. – председател и Ц. Ц. и В. Ц. – членове, с което: е обявена жалба с рег. № ППН-01-401/25.05.2021 г. за основателна /т. 1 от решението/; на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 /Регламента/; е издадено разпореждане на администратора на лични данни – оспорващия И. А. М., да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да препозиционира и/или пренасочи камера № 1 по начин, че да преустанови заснемането на обществени площи /част от ул. „Гоце Делчев“ и прилежащите й тротоари/ и чужди имоти /този на жалбоподателя/, а да заснема единствено пространството непосредствено пред входа към имота на администратора /т. 2 от решението/ и е издадено разпореждане на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламента за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от същия, администраторът на лични данни – И. А. М., да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да премахне Камера № 2 /т. 3 от решението/. С оспорения акт е определен срок за изпълнение на разпорежданията по т. 2 и т. 3 от същия – 2 /два/ месеца от влизане в сила на решението, като е задължен М. да уведоми за изпълнението Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и да представи съответните относими доказателства. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че комисията неправилно е интерпретирала определени факти и обстоятелства, поради което е достигнала до неправилни изводи за извършени нарушения. Сочи се, че процесните камери са пренастроени и в обхвата не попадат гаражът и входът на Е. Ф.. Иска се отмяна на оспореното решение. Оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът – Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирани по делото писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното за присъждане от оспорващия адвокатско възнаграждение при съответния изход от спора и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Е. Ф. оспорва жалбата на М. и моли същата да бъде отхвърлена. След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с рег. № ППН-01-401/25.05.2021 г., подадена от Е. П. Ф., препратена от Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Сандански /постановление на л. 24 – л. 25 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/, относно обработване на лични данни на физически лица чрез система за видеонаблюдение от страна на И. А. М. с адрес: с. С., община С., област Б., ул. „Г. Д.“ № 28, за нарушение по смисъла на чл. 32 от Конституцията на Република България /жалба до Началника на РУ – Сандански на л. 29 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразно поставяне на две видеокамери от И. М., заснемащи входа на дома на Ф., входа към гаража и терасата му, двора и цялата източна страна на оградата на къщата му откъм улица „Гоце Делчев“. Не се спори по делото, че имотът на И. М. представлява дворно място с изградени в него двуетажна къща и спомагателна постройка, а имотът на Ф. се намира на отсрещната страна на ул. „Гоце Делчев“ - № 31 На основание чл. 26 от АПК, жалбоподателят М. е уведомен за образуваното административно производство по жалбата на Е. Ф. /писмо на л. 34 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/, като същият не е изразил становище пред КЗЛД /Комисията/. Във връзка с жалбата, била извършена проверка от Комисията, при която било установено следното: На адреса на М. – с. С., община С., ул. „Г. Д.“ № 28, е констатирано наличие на система за видеонаблюдение, състояща се от две камери за видеонаблюдение, която осъществява запис и съхранение на видеокадри на записващото устройство за срок от около една година, които впоследствие се изтриват по реда на постъпването им. При проверката е констатирано, че най-старият констатиран запис е от 01.09.2023 г. Достъп до изходящия образ в реално време и записите с видеокадри се осъществява единствено от М. – отдалечено посредством инсталирано софтуерно приложение на мобилния му телефон. Според последния, основанието за извършваното видеонаблюдение, е охрана на имота и двата му автомобила, които паркира пред него. Системата за видеонаблюдение е инсталирана през 2021 г. лично от жалбоподателя. При проверката е установено, че Камера № 1 е монтирана на предната фасада на къщата на М. откъм ул. „Гоце Делчев“ и заснема подстъпа към неговия имот, част от улицата и прилежащите към нея тротоари, а Камера № 2 е разположена на предната фасада на къщата на М. /срещу Камера № 1/, откъм ул. „Гоце Делчев“ и заснема подстъпа към имота на М., част от улицата и прилежащите към нея тротоари, като в обхвата на камерата попадат гаражът, част от оградата и подстъпът към имота на Ф.. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. За документиране на резултатите от проверката е съставен Констативен протокол от 12.09.2024 г., към който са приложени заснетите снимки на имота, системата за видеонаблюдение и изходящия образ от нея /на л. 45 – л. 53 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/. Проверката е извършена от комисия, назначена със Заповед № РД-15-199/16.05.2024 г. на Председателя на КЗЛД /на л. 44 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ППН-01-401/2021 от 27.02.2025 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: В. К. – председател и Ц. Ц. и В. Ц. – членове /на л. 8 – л. 15 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/: е обявена жалба с рег. № ППН-01-401/25.05.2021 г. за основателна /т. 1 от решението/; на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 /Регламента/; е издадено разпореждане на администратора на лични данни – оспорващия И. А. М., да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да препозиционира и/или пренасочи камера № 1 по начин, че да преустанови заснемането на обществени площи /част от ул. „Гоце Делчев“ и прилежащите й тротоари/ и чужди имоти /този на жалбоподателя/, а да заснема единствено пространството непосредствено пред входа към имота на администратора /т. 2 от решението/ и е издадено разпореждане на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламента за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от същия, администраторът на лични данни – И. А. М., да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да премахне Камера № 2 /т. 3 от решението/. С оспорения акт е определен срок за изпълнение на разпорежданията по т. 2 и т. 3 от същия – 2 /два/ месеца от влизане в сила на решението, като е задължен М. да уведоми за изпълнението Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и да представи съответните относими доказателства. Решението е връчено на оспорващия на 05.03.2025 г. /известие за доставяне на л. 61 от адм. дело № 3783/2025 г. по описа на АССГ/, а жалбата срещу решението е подадена чрез КЗЛД на 19.03.2025 г. /писмо на л. 5 от делото/. При тази фактическа установеност, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Решението се изпраща на субекта на данните /чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД/ и същото подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД/. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му законосъобразност. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало по писмено искане на физическо лице, съдържащо оплакване за нарушаване правата му по ЗЗЛД, изискано е становище от лицето, срещу което е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на лични данни. Решението е издадено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК и след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съобразно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД. Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на този закон. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД, на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията, са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки /ал. 4/, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство /ал. 8/ по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. От анализа на посочените законови разпоредби, се достига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася, съгласно чл. 38, ал. 3 с решение, какъвто е конкретният случай. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия, тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието, зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. В конкретния случай, по отношение на оспорващия, е констатирано нарушение по чл. 5, § 1, б. “в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. Цитираната разпоредба урежда принципи, свързани с обработването на лични данни, които, видно от събраните по делото доказателства, са нарушени от оспорващия, а именно: нарушен е принципът за законосъобразност на обработването, доколкото обработването на лични данни на преминаващите по улиците/собствениците/посетителите на чужди имоти, не е свързано/ограничено до необходимото за постигането на охранителната цел на видеонаблюдението. Такава би била постигната с обработване на лични данни посредством системата, ако камерите от последната са насочени изцяло и само към имота на администратора. Т.е. нарушен е принципът за „свеждане на данните до минимум“. В случая, установените в хода на административното производство, данни, не се оспорват. В тази връзка следва да се приеме за безспорно установено констатираното от комисията, извършила проверката относно двата броя камери, а именно: Камера № 1 е монтирана на предната фасада на къщата на М. откъм ул. „Гоце Делчев“ и заснема подстъпа към неговия имот, част от улицата и прилежащите към нея тротоари, а Камера № 2 е разположена на предната фасада на къщата на М. /срещу Камера № 1/, откъм ул. „Гоце Делчев“ и заснема подстъпа към имота на М., част от улицата и прилежащите към нея тротоари, като в обхвата на камерата попадат гаражът, част от оградата и подстъпът към имота на Ф.. Съдът намира за неоснователно основното възражение в жалбата, че КЗЛД като надзорен орган не е събрала необходимите основни доказателства, доколкото камерите вече били пренастроени и в обхвата им не попадали гаражът и входът на къщата на Ф.. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Съгласно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на съвета, всеки надзорен орган има всички от посочените в текста корективни правомощия: a/ да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на Регламента; б/ да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на Регламента; в/ да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно Регламента; г/ да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на Регламента и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок; д/ да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни; е/ да налага временно или окончателно ограничаване, в т. ч. забрана, на обработването на данни; ж/ да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, § 2 и член 19; з/ да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват; и/ да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в § 2, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай и й/ да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация. Комисията разполага с оперативна самостоятелност, като преценява кое от своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 да реализира. Видно от текста на разпоредбата, прилагането на мерките е предвидено алтернативно, а не кумулативно. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. В случая за установеното нарушение, КЗЛД е избрала ефективни мерки – на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 – разпореждане на администратора на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да препозиционира и/или пренасочи камера № 1 по начин, че да преустанови заснемането на обществени площи /част от ул. „Гоце Делчев“ и прилежащите й тротоари/ и чужди имоти /този на жалбоподателя/, а да заснема единствено пространството непосредствено пред входа към имота на администратора /т. 2 от решението/ и разпореждане на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламента за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от същия, администраторът на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да премахне Камера № 2 /т. 3 от решението/. Според чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /“субект на данни“/. Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Визираните норми обосновават извод, че видеонаблюдението безспорно представлява обработване на лични данни, когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се съхранява. Съдържащата се във видеозаписите от средствата за наблюдение информация за физическото лице, съставляваща негов образ, попада в понятието „лични данни“, доколкото позволява неговото идентифициране. Събирането и съхраняването на тези данни, също съставлява обработване на лични данни съгласно чл. 4, § 2 от Регламента. В чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 са разписани условията, при наличието на които е допустимо обработването на личните данни на физическо лице. За да е законосъобразно обработването на лични данни, от администратора на тези данни е необходимо наличието на една от следните хипотези: субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече цели /б. „а“/; обработването да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор /б. “б“/; обработването да е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора /б. „в“/; обработването да е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице /б. „г“/; обработването да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора /б. “д“/; обработването да е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете /б. „е“/. Установените в хода на административното производство факти и обстоятелства, не обосновават нито една от визираните хипотези. По делото липсват доказателства за дадено съгласие от страна на Ф. - жалбоподател в административното производство, за обработване на личните му данни чрез видеозаснемане. Липсват доказателства и за законосъобразно обработване на личните данни на физическите лица в хипотезата на чл. 6, § 1, б. „б“ – наличието на сключен договор, изпълнението на който изисква обработването на лични данни. Предвид липсата на доказателства, несподелима е и тезата на оспорващия, че обработването на лични данни посредством видеозаснемане, е в защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице /б. „г“/. Като абсолютно неприложима в конкретния случай, следва да се приеме хипотезата на чл. 6, § 1, б. „д“ от Регламента, доколкото администраторът не е субект, натоварен със задачи от обществен интерес или официални правомощия. Безспорно поставените камери служат за целите на легитимните интереси на администратора, а именно: охрана на неговото имущество. На този легитимен интерес на администратора на личните данни, обаче, се противопоставят личните интереси и основните права и свободи на субектите на данни, а именно: живущите на адреса, сред които е и инициаторът на административното производство, приключило с издаване на оспореното решение. Тези права и интереси са правото на свободно предвижване, забраната за заснемане без съгласие, неприкосновеност на личния живот и т.н. Изложеното обосновава извод за правилно прилагане на материалния закон в хода на административното производство. Законосъобразно административният орган е приел, че в случая обработването на лични данни чрез видеонаблюдение чрез поставените Камера № 1 и Камера № 2 от оспорващия, е в нарушение на принципа по чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, а именно: че обработването на личните данни на субекта следва да се осъществява законосъобразно само при наличието на някое от условията по чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и личните данни, които се обработват, следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват С оглед горното, съдът счита, че оспореното решение на КЗЛД е законосъобразно, постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора и с оглед правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът