Решение № 1494 от 10.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 326/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Д. К. А., подадена чрез адвокат А. В., против решение № 17/17.01.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1220/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7439758, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, с който на касатора за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон е наложено административно наказание “глоба” в размер 300 (триста) лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в следствие на непълен и непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора. Оспорват се и изводите на съда за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш (ЕФ), алтернативно – решението на районния съд да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от касационния жалбоподател при съответния изход от спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7439758 на ОДМВР – Благоевград, с който на касатора за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. Районният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че в обжалвания електронен фиш при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е посочено местоизвършването на деянието и авторството на същото, поради което се съдържат достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на нарушението, квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е безспорно доказано, при отсъствие на съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя с налагане на глоба в законовопредвидения размер. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. В конкретния случай, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си Д. А. е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 12.05.2023 г. в 12.01 часа, на АМ С., 104 км, с посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта за извън населено място, въведено с пътен знак В26, е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение от 122 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, т.е. с превишение от 32 км/ч над максимално допустимата скорост, което се установява и от приложената по делото разпечатка от видеоклип. Деянието е извършено виновно, доколкото Д. А., като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая не е изпълнил. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта на движение извън населено място, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. В конкретния случай не е спорно, че процесното МПС е собственост на Д. А., а по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая собственикът не е посочил друго лице, на което да е предоставял МПС, от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно. Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл, не е налице твърдяната от касатора неяснота относно посочената в ЕФ правна квалификация на деянието. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (на л. 17 от първоинстанционното дело), който съдържа всички изискуеми реквизити по посочената Наредба, като не оставя никакви съмнения относно инкорпорираното в него изявление на съставителя му. Протоколът съдържа данни за точното местонахождение на мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, местоположението на ограничителният пътен знак В26, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС (900 метра). Верността на този официален удостоверителен документ не е опровергана от доказателствата по делото, поради което същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Нарушението е установено с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта АТТС/ARH CAM S1 № 120ccb0, която, видно от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство е била временно разположена на участък от пътя, във връзка с чието използване е представена снимка на мястото, на което е била поставена АТСС (л. 46 от първоинстанционното дело), като по този начин е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Именно протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал. Същата в случая е налице. При наличие на данни за време и място на заснемане от АТСС, разположено с вписани координати в снимката към електронния фиш, не следва да има съмнение за фактическата установеност на време и място на осъществения контрол, който в случая е осъществен от доказано изправно техническо средство. По отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съдът намира за нужно да отбележи, че Законът за измерванията (ЗИ) предвижда две самостоятелни процедури. Първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 29 – чл. 37, при която се одобрява тип средство на измерване (а не конкретен уред) преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка, на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура е регламентирана в чл. 38 – чл. 46 от ЗИ и се отнася до проверка на конкретното средство за измерване, като посредством същата се установява съответствието му с действащите технически изисквания. Към административнонаказателната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (на л. 16 от първоинстанционното дело) и Протокол от проверка № 053-СГ-ИСИС/28.04.2023 г. на Български институт по метрология на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 (на л. 18 от първоинстанционното дело). Видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 е, че същото съдържа знак за одобрен тип относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и е със срок на валидност до 07.09.2027 г. Данни за извършена последваща метрологична проверка в периода 24.04.2023 г. – 28.04.2023 г. на преносимата система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 се съдържат и в протокола от проверката, от което следва, че преносимата система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 12.05.2023 г. и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Ето защо касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. За пълнота следва да се отбележи, че в хода на развилото се пред първоинстанционния съд производство, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на релевантните за спора факти, като е събрал по надлежния процесуален ред всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, и след тяхната съвкупна преценка и анализ, е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи. Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесния ЕФ, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград