Решение № 51 от 25.4.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 82/2024 г.

Производство по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. С Решение № 60/21.02.2024 г. по ЧНД 145/2024 г. на Окръжен съд Плевен са признати и приети за изпълнение в Република България Присъда с референтен № II К 473/20 от 20.05.2021 г. и с референтен № II Ко 87/22 от 25.10.2022 г., постановена от Районен съд гр. Срода Сльонска, II наказателно отделение, в Република Полша, с която българският гражданин К. С. К. е признат за виновен за извършено престъпление, съответстващо на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК на Р България и е осъден на една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Подадена е въззивна жалба от осъденото лице К. С. К., чрез упълномощения му защитник адвокат А. М. против решението. Иска се отлагане на признаването на съдебния акт, като се изиска от издаващата държава да отстрани нередовностите в издаденото удостоверение по чл. 3, като представи доказателства по т. 3.1 и т. 4, от които да е видно, че българският гражданин е бил призован за участие в двата съдебни процеса, както и че е бил изрично уведомен за постановените съдебни актове и за възможността да ги обжалва. На следващо място се навежда довод, че са налице основания за отказ от признаване и изпълнение по чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 9, б. „а”, б. „б” и б. „в” във вр. с чл. 14 ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Защитникът счита, че е налице възможност за отказ от изпълнение на основание чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като от 2016 г. осъденото лице К. е напуснал територията на Р. Полша и живее в Р. България, поради което е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като независимо от мястото на извършване на деянието, осъденото лице е български гражданин и компетентен е съдът по местоживеенето му. Алтернативно се иска на основание чл. 13 от ЗПИИСАННЛСВМЛС да се приспособи наказанието, според българското законодателство, тъй като съответстващото на извършеното престъпление е това по чл. 183, ал. 1 и ал. 4 НК на Р България, като предвиденото наказание може да е пробация и обществено порицание. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново заема становище да се потвърди решението на Окръжен съд – Плевен. Адвокат А. М., в качеството на упълномощен защитник на К. К., поддържа жалбата. Излага съображения в нейна подкрепа и моли да се уважи. Осъденото лице К. К. поддържа жалбата и моли да се уважи. В правото си на последна дума К. К. моли съда да не се приема и признава за изпълнение присъдата на съда в Р. Полша. Апелативен съд – Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становището на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, приема за установено следното: Въззивната жалба против решението е процесуално допустима, подадена е в предвидения от закона срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по съществото си, жалбата е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство по делото е образувано по искане на Окръжния съд в гр. Вроцлав, III наказателно отделение в Република Полша за признаване и изпълнение на влязла в сила присъда, с която българският гражданин К. С. К. е осъден за извършено престъпление в Република Полша, за което му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от две години. С Постановление от 25.10.2022 г. е приведено в изпълнение отложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е влязло в сила на 28.12.2022 г. и подлежи на изпълнение. Искането е придружено с издадено от Окръжния съд в гр.Вроцлав в Р Полша Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008 /909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. В удостоверението са посочени съдебните актове, с които е осъден българският гражданин, а така също и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, като време, място и участието на осъденото лице в него. Удостоверението е придружено с превод на български език, като към него са приложени преписи от съдебните актове. Първоинстнационният съд е извършил цялостно обсъждане относно наличието на изискуемите предпоставки за приемане на присъдата и постановлението, постановени от полския съд, за изпълнение в Р България. При съблюдаване на специалния закон, Окръжният съд е съобразил, че представените присъда и постановление, издадени от Районен съд в гр. Срода Сльонска в Р Полша, са съдебни актове, които са влезли в сила. С тях българският гражданин К. К. е осъден за извършено престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода и то е приведено в изпълнение. При извършената проверка на Удостоверението от формална страна се констатира, че същото отговаря на изискванията. Издадено е по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на български език, издадено е от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.4 от закона. Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2008/ 909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. е придружено с преписи от съдебните актове, постановени по наказателни дела от Районния съд в гр. Срода Сльонска в Р Полша, с които е осъден българския гражданин К.. Това са присъда и постановление, постановени по наказателни дела от Районен съд гр. Срода Сльонска в Р Полша, където е проведено съдебното производство и съдебните актове са издадени на полски език. Същите са придружени с превод на български език. Присъдата се явява съдебно решение, с което е наложено наказание „лишаване от свобода“. Следователно същата попада сред актовете, посочени в § 1, т.1 от ДР на ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като с нея е наложено наказание лишаване от свобода. От материалите по делото е видно, че с присъда от 20.05.2021 г. с референтен № II К 473/20, постановена от Районен съд гр. Срода Сльонска, II наказателно отделение, българският гражданин К. С. К. е признат за виновен в това, че в периода от май 2016 г. до май 2020 г. включително в Килиянув, община Конти Вроцлавские, Република Полша се е отклонил от задължението да плаща дължимата месечна издръжка в размер на 750 PLN, определена със спогодба, сключена пред Районен съд Срода Сльонска на 18.03.2016 г. в полза на малолетната А. К., платима чрез майка й А. Д., като с това я е изложил на невъзможност да задоволи основните си жизнени потребности и общата сума на възникналите в резултат на тези просрочени задължения надвишава сумата, равностойна на три плащания редовна издръжка - престъпление по чл. 209, §1а от НК на Република Полша, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 69 §1 от НК и чл.70 §1 от НК на Р Полша е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от две години. На основание чл.72 §.1 т.3 от НК на Р Полша на осъдения К. К. е наложено задължение в изпитателния срок да издържа малолетната А. К.. Присъдата е влязла в сила на 28.05.2021 г. С постановление от 25.10.2022 г. с референтен номер на дело II Ко 87/22 г. на Районен съд гр. Сродна Сльонска на основание чл.75 § 2 от НК на Р Полша е приведено в изпълнение на наложеното на К. К. наказание с присъда на Районен съд в гр. Сродна Сльонска от 20.05.2021 г. с референтен номер на делото № II К 473/20, поради неизпълнение на вмененото му с присъдата задължение. В изпитателния срок К. не е изпълнявал задължението да издържа дъщеря си А. К., като не е извършил нито едно плащане на издръжка. С оглед данните, които се съдържат в удостоверението и приложените към него съдебни актове, въззивният съд намира за правилен извода на първата инстанция, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на посочените съдебни решения, с които е наложено наказание лишаване от свобода на българския гражданин К. и е преведено ефективното му изпълнение. От данните по делото се установява, че е постановена присъда на Районния съд в гр. Срода Сльонска в Република Полша, с която е наложено на наказание „лишаване от свобода" на К. К.. С постановения съдебен акт българският гражданин е осъден за извършено престъпление на територията на издаващата държава, което съгласно националния й закон се преследва като такова и за него се налага наказание лишаване от свобода. С постановлението е приведено ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Присъдата и постановлението са влезли в сила. Следователно в случая постановените съдебни актове, чието признаване и изпълнение се иска, отговарят на изискванията на § 1, т.1 от ДР на ЗПИИСАННЛСМВЛС. Същите са съдебни решения, издадени от съдебен орган на Р Полша, т.е. от компетентен съдебен орган от държава –член на ЕС. Актовете са окончателни и с тях е наложено наказание на българския граждани, като физическо лице. От първостепенния съд е обсъдено извършеното престъпление от осъденото лице. Правилно е прието, че са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Престъплението, за което е осъден българския гражданин и му е наложено наказание от Районния съд в Р Полша не попада в списъка по чл.8, ал.2 от Закона, за които не се изисква двойна наказуемост. Същото съставлява престъпление по българското законодателство и съответства на това по чл.183, ал.1 от НК на РБ. Не са налице предпоставките за отлагане на признаването на съдебните актове по чл.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Същото е приложимо, когато удостоверението по чл.3 е непълно, явно не съответства на съдебния акт или не преведено на български език. При извършената проверка не се констатира удостоверението да е непълно, както и същото съответства на съдебните актове, които са приложени към него. Удостоверението и съдебните актове са приведени на български език. Налице са и основанията по чл. 2, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСВМЛС, тъй като осъденото лице К. е гражданин на Р България, намира се на територията на Република България, която е изпълняващата държава и в която има постоянно местоживеене. Признаването на съдебния акт не е в противоречие с принципа ne bis in idem, като изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност, съгласно българското законодателство. Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство. Съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство, не може да бъде наказателно отговорно за деянието, за което е осъден. Към момента на получаване на съдебния акт от първостепенния съд за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание, тъй като българският гражданин не е търпял наказанието. С въззивната жалба е наведено е оплакване за отказ от признаване изпълнението на съдебното решение, което е предвидено в чл.15, ал.1 т.9, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗПИИСАННЛСВМЛС. За изясняване на тези обстоятелства е изискана информация от компетентния орган на издаващата държава. Постъпил е отговор от Окръжният съд в гр.Вроцлав, в който е посочено, че е бил проведен разпит по реда на ЕЗР от 9.10.2019 г. на българският гражданин К. К. в качеството му на заподозрян. По време на разпита си той е посочил адрес по местоживеене в Р България, 751 Слатина, ул. „Васил Левски“ № 52, както и са му били предоставени с превод на български език указания за правата и задълженията му, включително и за задължението му да уведоми органа, който води производството за всяка промяна на местоживеенето му или престой по-дълъг от 7 дни. На следващо място в отговора се сочи, че на К. е бил изпратен препис от обвинителния акт с указания за правата и задълженията като обвиняем на посочения от него адрес за кореспонденция на у•••••••••, 751 Слатина в Р България. Съдебните книжа не са били получени от адресата, които след връщането им са били приложени по делото като редовно връчени. На същия адрес е било изпратено уведомление до К. за датата на съдебното заседание, по което е постановена осъдителната присъда. Същото се счита за връчено на 24.06.2021 г., която е датата на връщане на пратката от пощенската служба, поради неполучаване от адресата й. Уведомлението за датата на съдебното заседание, по което е постановено привеждане в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, също е било е изпратено на посочения адрес в България. Кореспонденцията не е получена от К. и е приложена по делото като редовно връчена на 02.09.2022 г. При тази данни следва да се приеме, че българският гражданин е бил информиран за образувано наказателно производство в издаващата държава, тъй като е бил разпитан в качеството на заподозрян. К. е посочил адрес по местоживеене в Р България, както и са му били разяснени правата и задължения, включително и да уведоми органа, който води производството за всяка промяна на местоживеенето си. За насроченото съдебно заседание, на което е постановена осъдителната присъда, е изпратено на посочения от К. адрес в Р България уведомление. Същото не е получено от адресата и е върнато в издаващата държава. Пратката е върната в издаващата държава, като се счита за редовно връчена на датата на връщането й от решаващия съд. Производството по делото е разгледано в отсъствие на българския граждани, като е приключено с постановяването на осъдителна присъда по отношение на него. Производството по привеждане в изпълнение на наложеното наказание на К. също е проведено в негово отсъствие. Уведомлението за датата на съдебното заседание е изпратено на посочения от К. адрес в Р България. Кореспонденцията не е получена от него, като след връщането й, е приложена по делото като редовно връчена. В Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2008 /909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., издадено от Окръжния съд в гр.Вроцлав в Р Полша, в б. I т.3.1 е отбелязано, че лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес и по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на решение, ако не се яви на съдебния процес. В т.4 се съдържа информация как е изпълнено условието по т.3.1. В нея е отбелязано, че лицето не е участвало в съдебния процес, по който е постановена посочената присъда и не е присъствало на обявяването й, но е било надлежно уведомено за датата на съдебното заседание и за последиците от неявяването му. При съпоставка на данните, посочени в удостоверението и получената допълнителна информация от издаващата държава се констатира несъответствие по отношение на факта по какъв начин е получена официална информация за насрочения съдебния процес, който начин недвусмислено да доказва, че българският гражданин е бил уведомен както за насроченото съдебно заседание, така и за възможността да се постанови спрямо него осъдителна присъда. В удостоверението изрично е посочено, че К. не е призован лично за определената дата и място на съдебния процес, който факт се потвърждава и в получения отговор от съда в издаващата държава. Когато съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който лицето не е явило лично, за да се иска признаване и изпълнението му, следва да е изпълнена една от предвидените хипотези в чл.15, ал.1 т.9, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗПИИСАННЛСВМЛС. В случая в удостоверението е посочената хипотезата, визирана в б. „а“ пр. 2 на чл.15, ал.1 т.9 от закона, която е цитирана по –горе в мотивите в б. І, т.3.1 и 4 от него. Обстоятелството, че българският гражданин не бил лично призован, изисква чрез други средства той действително да е получил официална информация и то по начин, който недвусмислено доказва, че е бил уведомен за насрочения съдебен процес спрямо него и за постановяването на съдебен акт в негово отсъствие. За установяване на тези обстоятелства е изискана от издаващата държава допълнителна информация. От същата се установява, че на К. е изпратено уведомление, което не е получено от него, т.е. същият не е бил призован лично. Уведомлението е върнато в издаващата държава, като съдебният орган приема, че то е редовно връчено, въпреки че не е получено от адресата или негови близки. Настоящият състав на въззивния съд приема, че в случая българският гражданин е бил формално уведомен, което се приема за редовно призоваване, според законодателството на издаващата държава. Българският гражданин не е бил лично призован, тъй като не е получил изпратените от издаващата държава книжа, с които да бъде информиран за насрочения съдебен процес, в който е обвиняем /подсъдим /, както и за възможността да се постанови съдебен акт спрямо него. Изпратеното уведомление, което не е получено от адресата, се приема за редовно връчено след връщането му в издаващата държава от съдебния орган. Този процесуален подход се квалифицира в издаденото Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение като други средства, чрез които българският гражданин действително е получил официална информация за определената дата и място на съдебния процес и то по начин, който недвусмислено доказва, че е бил уведомен за насрочения съдебен процес и за възможността за постановяване на съдебно решение в негово отсъствие. Посочената процедура, приложима в издаващата държава, според която при изпращането на книжа и неполучаването им от адресата, тъй като не е намерен или напуснал посочения от него адрес, след връщането им в съдебния орган, се приема за надлежно призоваване на лицето. Същевременно този процесуален подход се квалифицира от издаващия орган като други средства, чрез които лицето действително е получило официална информация за насрочения съдебен процес, което се явява надлежно уведомяване. По делото е категорично установено, че българският гражданин не е бил лично призован за насроченото съдебно заседание. С оглед посочените данни в получената допълнителна информация се установява, че същият не е получил никаква официална информация както за определената дата и място на насрочения съдебен процес, така и за възможността да се постанови съдебен акт в негово отсъствие, поради което не може да се приеме, че е бил надлежно уведомен за тях. Същото се отнася и за постановената в негово отсъствие присъда, с която е бил осъден за извършено престъпление в издаващата държава, като му е наложено наказание, както и за разгледаното последващо производство, в което е постановено ефективното му изтърпяване. С оглед изложените съображения настоящият състав на въззивния съд счита, че не може да се приеме, че българският гражданин е бил надлежно уведомен както за насрочения съдебен процес и за постановяване на съдебен акт в негово отсъствие, а така също и за последващото производство с привеждане в изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода, т.е. по начин, който недвусмислено доказва, че е бил уведомен за тях. С оглед изложените съображения счита, че са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение по чл. 15 ал. 1 т. 9, б. „а” пр.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС на съдебните решения, постановени от издаващата държава, чието признаване и изпълнени се иска, поради което решението на Окръжният съд следва да се отмени, като се откаже признаване и изпълнение на съдебните актове, чието признаване се иска от издаващата държава. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд