Решение № 143 от 24.3.2022 г. на Районен съд - Шумен по дело № 218/2022 г.
Районен съд - Шумен24.03.2022 г.докладчик Валентина Любенова Тонева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2/07.01.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на “Водоснабдяване и канализация – Шумен ” ООД, за нарушение на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 2, т.2 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване", на основание чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
Мотиви
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба срещу Наказателно постановление №2/07.01.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на “Водоснабдяване и канализация – Шумен ” ООД, за нарушение на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 2, т.2 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване", основание чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.. Жалбоподателят иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Процесуалният представител на въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: По повод постъпило писмо от МОСВ с вх. № ДО.457/08.11.2021г. за изтичане на битово фекални води от КПС Дивдядово, експерти от РИОСВ - Шумен извършили извънредна проверка на канализационно помпена станция в кв. Дивдядово, гр. Шумен. Проверката била извършена съвместно с представители на Басейнова дирекция – Черноморски район гр. Варна и Регионална лаборатория – Шумен. За проверката е съставен КП ПС -53 от 08.11.2021г.В констативния протокол е отразено, че е извършена извънредна проверка на канализационна помпена станция в кв. Дивдядово гр. Шумен, във връзка с постъпило писмо от МОСВ с вх. № ДО.457/08.11.2021г. за изтичане на битово фекални води от КПС Дивдядово. Проверката била извършена съвместно с представители на БДЧР - Варна и РЛ-Шумен. Бил извършен обход на територията на КПС. Установило се, че се извършват ремонтни дейности във връзка с изпълнение на предписание, дадено с КП № АН-48 от 18.10.2021г. При огледа се установило, че непосредствено преди КПС –то на последна събирателна шахта изтичат отпадъчни води от канализационната система на кв. Дивдядово по прилежащия терен. По данни на ВиК служители на „ВиК-Шумен „ ООД извършват проверка и профилактика на системата за управление на саваците. Основния савак на дъждопреливника не е отворен напълно, поради което се установило изтичане на битови фекални отпадъчни води от дъждопреливника в дерето. В КП е посочено, че това представлява неизпълнение на условие 2/ Не се допуска преливане на води от дъждопреливниците в сухо време / от раздел „Условия при които се предоставя правото на ползване“, точка “Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0028/16.08.2012г., продължено с Решение № 136/14.12.2016г., продължено и изменено с Решение № 34/01.03.2021г. Проверяващите констатирали, че Черпателната шахта вътре в канално помпената станция е празна, но през ситото непосредствено преди нея е констатирана липса на експлоатационния дебит, причинен от затлачване и неработеща автоматична решетка. За установяване на качествата на изтичащите отпадни води взели водни проби от отпадъчните води от 2 точки – от последната ревизионна шахта преди КПС с посочени координати и от дъждопреливника от пробовземач на РЛ Шумен. Въз основа на констатациите, на 12.11.2021г. г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ПС-04/12.11.2021г. на жалбоподателя за това, че " на 08.11.2021 г. като оператор на канализационна система и на Канализационна помпена станция в кв. Дивдядово гр. Шумен е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в нарушение на условие 2/ Не се допуска преливане на води от дъждопреливниците в сухо време / от раздел „ Условия, при които се предоставя правото на ползване“, т.“Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0028/16.08.2012г. продължено с Решение № 136/14.12.2016г. продължено и изменено с Решение № 34/01.03.2021г.“ Посочено е, че е нарушен чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване", с което е осъществен съставът на чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление №2/07.01.2022 г. от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на “Водоснабдяване и канализация – Шумен ” ООД, ЕИК 837068284 за нарушение на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал.2, т.2 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване" на основание чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ вр. чл. 83 ал.1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., а именно за това, че като оператор на канализационната система и Канализационна помпена станция на кв. Дивдядово гр. Шумен е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект в нарушение на условие 2/ Не се допуска преливане на води от дъждопреливниците в сухо време / от раздел „ Условия, при които се предоставя правото на ползване“, т.“Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0028/16.08.2012г. продължено с Решение № 136/14.12.2016г. продължено и изменено с Решение № 34/01.03.2021г. При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното: Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.1 и 2 от ЗВ, съгласно Заповед №РД-709/09.07.2021 г., изменена със Заповед №РД-847/07.09.2021 г. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение и квалифицирано като несъобразено с изискванията на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 38, ал. 2, т.2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Словесно, нарушението е описано като допускане на заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в нарушение на условие 2/ Не се допуска преливане на води от дъждопреливниците в сухо време / от раздел „ Условия, при които се предоставя правото на ползване“, т.“Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0028/16.08.2012г. продължено с Решение № 136/14.12.2016г. продължено и изменено с Решение № 34/01.03.2021г.От своя страна, нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично регламентира задължението, че водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Съгласно чл. 2 от от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги. Ал.2 от същата норма регламентира, че В и К операторите осъществяват дейността си съгласно изискванията на този закон. Дружеството жалбоподател е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Съобразно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.; Съгласно приложената от АНО норма на чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ, за нарушение е обявено ползването водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Доколкото на дружеството е вменено нарушение -допускане на заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в нарушение на условие 2/ Не се допуска преливане на води от дъждопреливниците в сухо време / от раздел „ Условия при които се предоставя правото на ползване“, т.“Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0028/16.08.2012г. продължено с Решение № 136/14.12.2016г. продължено и изменено с Решение № 34/01.03.2021г., то приложение в случая намира Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена на основание чл. 135, ал.1, т.13 от Закона за водите, конкретно разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. В нормата на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г, е указано кое поведение се възприема по смисъла на чл. 200, ал. 1, т.2 от Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Според т.2 на разпоредбата за такова се счита заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. В НП наказващият орган изрично е обвързал правната квалификация на поведението на дружеството и приложения наказателен състав с посочване на чл. 38, ал.2, т.2 от Наредбата. Не се споделя становището, изразено в жалбата, че фактът, че РИОСВ гр. Шумен не е посочила в АУАН и в НП резултати от изпитване на водните проби, взети в деня на проверката, допълнително ограничава правото на защита на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД. В случая нарушението, което е описано в АУАН и НП касае допускане на заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в нарушение на условие 2/ Не се допуска преливане на води от дъждопреливниците в сухо време / от раздел „ Условия при които се предоставя правото на ползване“, т.“Преливници към смесена канализационна система“ от Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 2314 0028/16.08.2012г. продължено с Решение № 136/14.12.2016г. продължено и изменено с Решение № 34/01.03.2021г. Съдът не споделя и заявеното от дружеството жалбоподател, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1 т.5 и т.6 от ЗАНН доколкото посоченото в АУАН и НП включва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно т.е. изцяло кореспондира с правното дефиниране на деятелността. Безспорно установено е качеството на санкционираното лице- водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на чл. 48, ал. 4 от ЗВ, ответникът е бил длъжен да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. По несъмнен начин е доказано извършеното нарушение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват по категоричен начин признаците от състава на административното нарушение по чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите, като определянето на размера на имуществената санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното, съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл.200, ал. 1, т.2 от ЗВ. При определяне размера на имуществената санкция, административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 2000 лв. Съдът приема, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. В процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай". Целта на Закона за водите е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване; намаляване на замърсяването на водите; опазване на повърхностните и подземните води, намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества и предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Относно твърдението за нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗАНН, доколкото при констатиране на нарушение е присъствал св. Занков, който до м. септември 2021г. е работел във дружеството - жалбоподател, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН посочва изчерпателно случаите, в които дадено длъжностно лице не може да участва в разглеждането на административно- наказателната преписка и в издаването на наказателното постановление, като никоя от изброените хипотези не е налице в настоящия случая. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, които да опорочават наказателно постановление и да водят до неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН, не може да участва в разглеждането на административно-наказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него и в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. А според ал. 2 на чл. 51 от ЗАНН при наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе. От анализа на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН следва, че законодателят определя лицата, които не може да участват в разглеждането на административно-наказателна преписка и в издаването на наказателно постановление, като разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване/ констатиране на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл. 40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не, като съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, актът се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетелите. Факта, че св. Занков е работил до м. септември в дружеството - жалбоподател не води автоматично до извод за заинтересованост от изхода на административното производство или пък наличие на особени отношения с дружеството – нарушител, като съдът съобрази, че в случая не се и сочат и конкретно твърдения за такива. По делото няма данни именно св. Занков да е извършил преценка или да е взел решението относно съставянето на АУАН или издаване на НП, поради което съдът приема, че не е налице соченото нарушение на чл. 51 ал.1 от ЗАНН. С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
25- чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ
- чл. 51, ал. 1 ЗАНН
- чл. 38, ал. 2, т. 2
- чл. 83, ал. 1 ЗАНН
- чл. 2
- чл. 200, ал. 1, т. 2
- чл. 12 ЗАНН
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 34, ал. 2 ЗАНН
- чл. 40 ЗАНН
- чл. 40, ал. 1 ЗАНН
- чл. 51 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 48, ал. 4 ЗВ
- чл. 320 НПК
- чл. 135, ал. 1, т. 13
- чл. 201, ал. 1
- чл. 38
- чл. 38, ал. 3
- чл. 38, ал. 2
- чл. 48, ал. 4
- чл. 57, ал. 1, т. 5